(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0609),

– като взе предвид член 294, параграф 2, член 46, буква г), член 149, член 153, параграф 2, буква a), както и третия параграф на член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0318/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на протокол №2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

– като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 23 февруари 2012 г.¹,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 май 2012 г.²,

– като взе предвид поетия с писмо от 10 юли 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0241/2012),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

P7_TC1-COD(2011)0270

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 21 ноември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 46, буква г), член 149, член 153, параграф 2, буква а) и член 175, трета алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите²,

в съответствие с обикновената законодателна процедура³,

(1) В съответствие със съобщение на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, в което се препоръчва рационализиране и опростяване на инструментите за финансиране на Съюза и по-прецизното им насочване както към добавената стойност на Съюза, така и към въздействието и резултатите от тях, с настоящия регламент се създава Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации (наричана по-нататък „Програмата“) с цел да се осигури продължение и развитие на дейностите, провеждани на основание Решение № 1672/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ¹, Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета ², Решение за изпълнение № 2012/733/ЕС на Комисията ▌³ и Решение № 283/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, с което се създаде Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване⁴ (наричан по-нататък „Механизмът“).

1. 
   (2) На 17 юни 2010 г. Европейският съвет подкрепи предложението на Комисията за стратегия „Европа 2020“ за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж („Европа 2020“), в която се поставят пет водещи цели (три от които са насочени съответно към заетостта, борбата с бедността и социалното изключване и образованието) и седем водещи инициативи и която представлява съгласувана рамка за политиките за идното десетилетие. Европейският съвет призова за пълно мобилизиране на подходящите инструменти и политики на Съюза в подкрепа на постигането на общите цели и прикани държавите-членки да увеличат техните координирани действия.
   
2. 
   (3) В съответствие с член 148, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на 21 октомври 2010 г. Съветът прие насоки за политиките в областта на заетостта, които заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приети в съответствие с член 121 ДФЕС, съставляват интегрираните насоки за стратегията „Европа 2020“. Програмата следва да допринесе за постигането на целите на „Европа 2020“, и по-специално на тези, свързани с намаляване на бедността и с трудовата заетост, както е определено в насоките за заетостта. За тази цел програмата следва да подкрепя изпълнението на водещите инициативи, особено на „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“, „Програма за нови умения и работни места“ и „Младеж в движение“, както и на Пакета за младежка заетост.
   
3. 
   (4) Водещите инициативи на „Европа 2020“, озаглавени „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“ и „Съюз за иновации“ определят социалните иновации като важен инструмент за справяне със социалните предизвикателства, произтичащи от застаряването на населението, бедността, безработицата, новите модели на трудова дейност и начин на живот, както и от очакванията на гражданите по отношение на социалната справедливост, образованието и здравеопазването. Програмата следва да предоставя подкрепа за увеличаване дела на социалните иновации в отговор на социалните потребности, които не са задоволени или са задоволени в недостатъчна степен, по отношение на борбата срещу бедността и социалното изключване, насърчаването на високо равнище на качествена и устойчива заетост, осигуряването на адекватна и предотвратяваща бедността социална закрила, както и подобряването на условията на труд и подобряването на достъпа до обучение за уязвими лица, като надлежно взема предвид ролята на регионалните и местните власти. ▌Програмата също така следва да бъде катализатор за установяването на транснационални партньорства и връзки между участниците от публичния, частния и третия сектор, както и да подкрепя тяхното участие в разработването и прилагането на нови подходи към неотложните въпроси, свързани със социалните потребности и предизвикателства.
   

(5) По-специално, програмата следва да съдейства за установяването и анализирането на иновационните решения и за по-широкото им използване на практика чрез експериментиране в областта на социалната политика, с цел да се подпомогнат държавите-членки, където е необходимо, да увеличат ефективността на своите пазари на труда, както и да доусъвършенстват своите политики за социална закрила и приобщаване. Експериментирането в областта на социалната политика е полево изпитание на социални иновации на проектна основа. То позволява събирането на данни относно осъществимостта на социалните иновации. Успешните идеи следва да могат да бъдат прилагани в по-широк мащаб с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд (ЕСФ), както и на други източници.

(6) Отвореният метод на координация, доказал гъвкавостта си и оперативната си ефективност в областта на заетостта и социалната политика, следва да бъде широко използван и да се ползва допълнително от действията, подкрепяни от програмата;

(7) За постигане на напредък в устойчивото развитие на обществото и околната среда в Европа се изисква да се предвидят и развият нови умения и компетентности, които да водят до подобряване на условията за създаване на работни места, на качеството на заетостта и на условията на труд чрез съпътстващи мерки в областта на образованието, пазара на труда и социалните политики във връзка с промените в промишлеността и услугите. Поради това програмата следва да спомогне за насърчаване създаването на качествени и устойчиви „зелени“ и „бели“ работни места и такива в областта на ИКТ, както и за предвиждане и развиване на нови умения и компетентности за нови качествени и устойчиви работни места чрез свързване на политиките по заетостта и социалните въпроси с промишлените и структурните политики и чрез подкрепа на прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии. Програмата следва преди всичко да действа като катализатор за проучване на потенциала за създаване на работни места на екологичните и социалните инвестиции с водеща роля на публичния сектор, и на местните и регионалните инициативи за заетост.

(8) Когато е уместно, програмата следва да отчита териториалното измерение на безработицата, бедността и социалното изключване и преди всичко на засилващото се неравенство, което съществува между отделните региони и в самите тях, между селските райони и градовете, както и в самите градове.

(9) Необходимо е да бъдат консолидирани социалните измерения на вътрешния пазар. Като се има предвид нуждата да се засили доверието във вътрешния пазар, включително свободното движение на услуги чрез гарантиране зачитането на правата на работниците, е необходимо да се осигури предоставянето на еднакъв статут по отношение на съответните права — както на работниците, така и на предприемачите — на свободно движение на цялата територия на Съюза.

(10) В съответствие с „Европа 2020“ програмата следва да възприеме съгласуван подход за насърчаване на качествена и устойчива заетост, както и за противодействие и предотвратяване на социалното изключване и бедността, като отчита необходимостта да се спазва равенството между жените и мъжете. Изпълнението на програмата следва да бъде рационализирано и опростено, предимно чрез създаване на набор от общи разпоредби, включващи, inter alia, общите цели и мерките за мониторинг и оценка. Програмата ▌следва да бъде насочена към ▌проекти, независимо от размера им, с очевидна добавена стойност за Съюза. С цел ▌намаляване на административните тежести програмата следва да оказва подкрепа за създаването и развитието на мрежи и партньорства. Освен това следва да се използват по-широко опростените варианти за разходите (еднократни суми или финансиране с единна ставка), по-специално за прилагането на схемите за мобилност, като се осигурява прозрачност на процедурите. Програмата следва да предлага „обслужване на едно гише“ за субектите, предоставящи микрофинансиране на равнището на Съюза, като предоставя финансиране за микрокредити и социално предприемачество, улеснява достъпа до заеми и предоставя техническа помощ. ▌



(11) Като се имат предвид ограничените средства, които са на разположение на програмата, и предварителното разпределение на тези средства по различни оси, приоритет за финансиране следва да се дава на развитието на структури с явен мултиплициращ ефект, които ще бъдат от полза за по-нататъшни дейности и инициативи. Също така следва да бъдат предприети подходящи мерки, за да се избегне всякаква възможност за припокриване или дублиране на финансирането с други фондове или програми, по-специално ЕСФ.

(12) Съюзът следва да подсигури данни, основани на солиден анализ, в подкрепа на създаването на политики в областта на заетостта и социалните въпроси, като обръща специално внимание на въздействието на финансовата и икономическата криза. Една такава база данни би добавила стойност към действията на национално равнище, като им придаде измерение на равнището на Съюза и възможност за сравнение на събраните данни посредством разработването на статистически инструменти и методи и общи показатели за целите на получаване на пълна информация за ситуацията в областта на заетостта, социалната политика и условията на труд в целия Съюз, и като гарантира високо качество на оценяването на програмите и политиките от гледна точка на тяхната ефикасност и ефективност с оглед, inter alia, на постигането на целите на „Европа 2020“.

(13) Съюзът се намира в уникалната позиция да предостави платформа за обмен на политики и взаимно обучение между държавите, участващи в програмата, в областите на заетостта, социалната закрила и социалното приобщаване, както и на социалното предприемачество. Познаването на политиките, прилагани в други държави, и на резултатите от тях, включително на резултатите, постигнати чрез експериментиране в областта на социалната политика на местно, регионално и национално равнище, разширява набора от възможности пред създателите на политиките, като по този начин стимулира разработването на нови политики ▌.

(14) Една от основните характеристики на социалната политика в Съюза е гарантирането на наличието на минимални стандарти и на непрекъснатото подобряване на условията на труд в Съюза. Съюзът трябва да изиграе важна роля ▌за осигуряването на правна рамка, адаптирана към развиващите се модели на работа и към новите рискове за здравето и безопасността, в която се вземат предвид принципите на „достойния труд“ и „интелигентното регулиране“. Съюзът трябва да изиграе важна роля също така за финансирането на мерки за подобряване на съответствието с трудовите стандарти съгласно ратифицираните конвенции на Международната организация по труда (МОТ) и на Съюза в областта на защитата на правата на работниците. Това е по-конкретно случаят на мерки за повишаване на осведомеността ( например чрез социален етикет), на разпространение на информация и на насърчаване на дебата относно ключовите предизвикателства и въпроси на политиката във връзка с условията на труд, включително сред социалните партньори и другите заинтересовани страни, както и за насърчаване на мерки за баланс на професионалния и личния живот, за стартиране на превантивни действия и за насърчаване на култура на превенция в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

(16) Ангажиментът на Съюза към засилване на социалното измерение на глобализацията и към борба срещу социалния дъмпинг се изразява чрез насърчаването на достойни условия и стандарти за труд не само в държавите, участващи в програмата, но също и в международен план както директно по отношение на трети държави, така и непряко чрез сътрудничество с международни организации. Съответно е необходимо да се развият подходящи отношения с трети държави, които не участват в програмата, с оглед подпомагане постигането на нейните цели, като се вземат предвид всички споразумения между такива държави и Съюза, които биха могли да имат отношение в тази връзка. Това може да включва участието на представители от такива трети държави в мероприятия от взаимен интерес (като например конференции, работни срещи и семинари), които се провеждат в държави, участващи в програмата. Освен това е необходимо засилване на сътрудничеството със съответните международни организации, ▌по-специално с МОТ и други съответни органи на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така че при изпълнението на програмата да бъде взета предвид ролята на тези организации.

(17) В съответствие с членове 45 и 46 ДФЕС, с Регламент (ЕС) № 492/2011 се установяват разпоредби за осъществяването на свободно движение на работниците на недискриминационна основа, като се гарантира тясно сътрудничество между централните служби по заетостта на държавите-членки и с Комисията. EURES, която е Европейската мрежа за услуги в областта на заетостта,следва да насърчава по-доброто функциониране на пазарите на труда, като улеснява доброволната транснационална презгранична географска мобилност на работниците, предоставя по-голяма прозрачност на пазара на труда, осигурява компенсирането на предложенията и заявленията за работа и подкрепя дейности в сферата на услугите по намиране на работа, наемане на персонал и предоставянето на консултации и ориентиране на национално и трансгранично равнище, като по този начин допринася за постигане на целите на „Европа 2020“. Държавите-членки следва да бъдат насърчени да интегрират услугите на EURES, като ги направят достъпни в „обслужване на едно гише“, когато е уместно.

(18) Обхватът на EURES би следвало да бъде разширен, за да включи разработването и подкрепата, след покани за представяне на предложения, на целеви схеми за мобилност на равнището на Съюза с оглед заемане на свободни работни места там, където са установени слабости при функционирането на пазара на труда. В съответствие с член 47 ДФЕС тези схеми следва да подкрепят улесняването на доброволната мобилност сред младите работници в Съюза. Целеви схеми за мобилност, като тези, основани на подготвителното действие „Твоята първа работа с EURES“, следва да улеснят достъпа на младите хора до възможности за работа и започването на работа в друга държава-членка, и следва също така да насърчат работодателите да създават възможности за работа за млади мобилни работници. Въпреки това схемите за мобилност не следва да възпират Съюза и държавите-членки от оказване на помощ на младите хора да намерят работа в своята държава по произход.

(19) В много гранични региони трансграничните партньорства по EURES играят важна роля в разработването на истински европейски пазар на труда. Трансграничните партньорства по EURES включват най-малко две държави-членки или една държава-членка и друга участваща държава. Вследствие на това те имат очевидно хоризонтално естество и са източник на добавена стойност за Съюза. Поради това следва да продължи подкрепата за трансграничните партньорства по EURES посредством хоризонтални дейности на Съюза, които биха могли да бъдат допълнени от национални ресурси или от ЕСФ.

(20) Оценката на дейностите на EURES следва да взема предвид качествени и количествени критерии. Тъй като изходящи назначения в една държава-членка означават входящи назначения в друга, и зависят от постоянно променящото се положение на пазара на труда и свързаните с това модели на мобилност, оценката следва да се съсредоточи не само върху входящи или изходящи назначения в отделните държави, но и върху обобщените данни на равнището на Съюза. Освен това следва да се има предвид, че консултирането не води непременно до измерима мобилност или до назначаване на работа.

(21) В „Европа 2020“, и по-специално в насока № 7, предвидена в Решение № 2010/707/ЕС на Съвета¹, се посочва, че самостоятелно заетите лица и предприемачеството са от ключово значение за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

(22) Липсата на достъп до кредитиране, собствен капитал или квазикапиталови средства е една от основните пречки пред създаването на предприятия, особено сред най-отдалечените от пазара на труда лица. Необходимо е да се засилят усилията както на равнището на Съюза, така и на национално ниво с цел да се увеличи предлагането на микрофинансиране и да се улесни достъпът до него, така че да се отговори на търсенето от страна на онези, които в най-голяма степен се нуждаят от него, и по-специално безработните, жените и уязвимите лица, които желаят да създадат или да развият микропредприятие, включително като самостоятелно заети лица, но нямат достъп до кредитиране. В допълнение микропредприятията съставляват мнозинството от новооснованите дружества в Съюза. Поради това следва да бъде възможно микрокредитите да предоставят средства за придаване на добавена стойност и бързо получаване на конкретни резултати. Като първа стъпка през 2010 г. Европейският парламент и Съветът създадоха механизма. Комуникационните дейности по отношение на възможностите за микрофинансиране на равнището на Съюза и на държавите-членки следва да бъдат подобрени, за да се достига по-лесно до тези, които се нуждаят от микрофинансиране.

(23) Микрофинансирането и подкрепата за социалното предприемачество следва да достигат до потенциалните бенефициери и следва да имат дълготрайно въздействие. Те следва да допринасят за високо равнище на качествена и устойчива заетост и да служат като катализатор както за икономическата политика, така и за политиките за местно развитие. С цел да се увеличат максимално възможностите за създаване на жизнеспособни предприятия, дейностите, включващи микрофинансиране и социално предприемачество, следва да бъдат съпътствани от програми за наставничество и обучение и от цялата относима информация, които следва да се актуализират редовно и да бъдат предоставени на обществеността от съответния предоставящ финансиране субект. За тази цел е съществено да се предоставя адекватно финансиране, по-конкретно чрез ЕСФ.

(24) За да може микрофинансирането да бъде по-достъпно на младия пазар за микрофинансови услуги на Съюза е необходимо укрепване на институционалния капацитет на субектите, предоставящи микрофинансиране, и по-специално на небанковите институции за микрофинансиране, в съответствие със съобщение на Комисията, от 13 ноември 2007 г., озаглавено „Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта“ и доклада на Комисията от 25 юли 2008 г., озаглавен „Насърчаване на иновациите и предприемачеството сред жените“.

(25) Социалната икономика и социалното предприемачество представляват неразделна част от европейската плуралистична социална пазарна икономика и изпълняват важна роля за осигуряване на по-голямо социално сближаване в Европа. Те се основават на принципите на солидарност и отговорност и на предимство на личността и социалните цели пред капитала, както и на насърчаване на социалната отговорност, социално сближаване и социално приобщаване. Социалните предприятия могат да бъдат водеща сила на социалния напредък, като предлагат иновационни решения, като насърчават приобщаващи пазари на труда и достъпни за всички социални услуги. По този начин те дават ценен принос за постигането на целите на „Европа 2020“. Програмата следва да подобри достъпа чрез социалните предприятия до различни видове финансиране посредством подходящи инструменти, които да отговорят на специфичните им финансови потребности през целия период на съществуването им.

(26) За да се извлече полза от опита на субекти като групата на Европейската инвестиционна банка, действията, включващи микрофинансиране и социално предприемачество, следва да се провеждат непряко от Комисията чрез възлагане на задачите по изпълнение на бюджета на подобни субекти в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета¹ _("Финансов регламент"). Използването на ресурсите на Съюза позволява концентрирането на лостовия ефект от действията на международните финансови институции и другите инвеститори, създава положителни взаимодействия между действията на държавите-членки и на Съюза, и обединява подходите. По този начин подобрява достъпа до финансиране за определени рискови групи и за младите хора, както и обхватът на микрофинансирането за тях. Подобрява се достъпът до финансиране за микропредприятията, включително самостоятелно заетите лица и социалните предприятия. По този начин приносът на Съюза подпомага разрастването на възникващия сектор на социалната стопанска дейност и на пазара за микрофинансови услуги в Съюза и насърчава трансграничните дейности. Действията на Съюза следва да допълват използването от държавите-членки на финансови инструменти за микрофинансиране и социално предприемачество. Субектите, на които е възложено изпълнението на действията, следва да гарантират добавена стойност за Съюза и да не дублират друго финансиране с ресурси на Съюза.



(27) В съответствие с„Европа 2020“, програмата следва да допринесе за решаване на наболелия проблем с безработицата сред младежта. На младите хора трябва следователно да бъде осигурено бъдеще и перспективата да изпълняват ключова роля в развитието на обществото и на икономиката в Европа, което е от особено значение във времена на криза.

(28) Програмата следва също така да изтъкне специалната роля и важност на малките предприятия, що се отнася до обучение, експертен опит и традиционно ноу-хау, както и да гарантира достъпа на младите хора до микрофинансиране. Програмата следва да улеснява обмена на най-добри практики между държавите-членки и други държави, участващи в програмата, във всички тези области.

(29) Действията по програмата следва да подпомагат прилагането от държавите-членки и участниците на пазара на труда на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г.¹ за създаване на гаранция за младежта. В тази препоръка се посочва, че всички млади хора на възраст под 25 години следва да получават качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Програмата следва да улесни обмена на най-добри практики в тази област между държавите-членки и други държави, участващи в програмата.

(30) Съгласно член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 ДФЕС, е необходимо да се гарантира, че програмата допринася за насърчаването на равенството между жените и мъжете с всички свои оси и дейности, включително чрез интегриране на принципа за равенство между половете и когато е приложимо, чрез специфични действия за насърчаване на заетостта и социалното приобщаване на жените. В съответствие с член 10 ДФЕС програмата следва да гарантира, че осъществяването на нейните приоритети допринася за борбата с дискриминацията, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Следва да се извършва наблюдение и оценка на начина, по който въпросите на борбата с дискриминацията са включени в дейностите на програмата.



(31) Програма „Прогрес“ за периода 2007-2013 г. включва раздели, озаглавени „Недопускане на дискриминация и насърчаване на многообразието“ и „Равенство между половете“, които трябва да бъдат продължени и доразвити по програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014-2020 г. От изключително значение е обаче да се поддържа засилено внимание върху въпросите на равенството между жените и мъжете и върху борбата срещу дискриминацията във всички съответни инициативи и действия, обхванати от програмата, особено по отношение на подобряването на участието на жените в работната сила, на условията им на труд, както и насърчаването на по-добър баланс между професионалния и личния живот.

(32) Съгласно член 9 ДФЕС и целите на „Европа 2020“ програмата следва да даде принос за осигуряването на висока степен на качествена и устойчива заетост, за осигуряването на адекватна социална закрила и за борбата срещу бедността и социалното изключване, и следва да отчита изискванията, свързани с високо равнище на защита на човешкото здраве.



(33) Програмата следва да допълва други програми на Съюза, като същевременно отчита, че всеки инструмент следва да работи в съответствие със своите собствени специфични процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да имат за резултат двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие посредством финансирането от Съюза следва да се създадат тесни положителни взаимодействия между програмата, други програми на Съюза и структурните фондове, особено ЕСФ и Инициативата за младежка заетост . Програмата следва да допълва други програми и инициативи на Съюза, които са насочени към борба срещу младежката безработица.

(34) Програмата следва да се прилага по начин, който улеснява участието на компетентния орган или органи на всяка държава-членка в приноса за постигането на целите на програмата.

(35) За да се осигури по-ефикасна комуникация с широката общественост и по-полезно взаимодействие между комуникационните мероприятия, предприети по инициатива на Комисията, ресурсите, разпределени за информационни и комуникационни дейности съгласно настоящата програма, следва също така да допринасят за институционалната комуникация и за предоставянето на информация във връзка с политическите приоритети на Съюза, свързани с общите цели на настоящата програма.

(36) С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение[ от … г. ] между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление¹) за Европейския парламент и Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(37) Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени чрез прилагане на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на загубени, погрешно платени или неправилно използвани средства и където е необходимо, налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Финансовия регламент.



(38) За да се гарантира, че програмата е достатъчно гъвкава, за да реагира на променящите се нужди и съответните политически приоритети в рамките на срока си на действие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на преразпределянето на средства между осите и за отделните тематични раздели в рамките на осите на програмата. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

4. 
   ▌
   

(39) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета¹.

(40) Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели..

Дял І
Общи разпоредби

Член 1
Предмет

1. С настоящия регламент се създава програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации (наричана по-нататък „програмата“), която има за цел да допринесе за изпълнението на „Европа 2020“, включително на нейните водещи цели, интегрирани насоки и водещи инициативи, като предоставя финансова подкрепа за целите на Съюза за насърчаване на висока степен на качествена и устойчива заетост, осигуряване на адекватна и достойна социална закрила, борба срещу социалното изключване и бедността и подобряване на условията на труд.

2. Срокът на действие на програмата е от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

За целите на настоящия регламент:

1) „социално предприятие“ означава предприятие, независимо от правната му форма, което:

2) „микрокредит“ означава заем в размер до 25 000 EUR;

3) „микропредприятие“ означава предприятие, включително самостоятелно заети лица, в което работят по-малко от 10 лица и чийто годишен оборот или общ годишен счетоводен баланс не надхвърля 2 милиона евро в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията¹;

4) „микрофинансиране“ включва гаранции, ▌ микрокредити, собствен капитал и квазикапиталови средства, от които могат да се ползват физически лица и микропредприятия, които изпитват затруднения с достъпа до кредитиране;

5) „социални иновации“ са иновации, които са социални както по отношение на целите, така и на средствата си, по-конкретно тези, които се отнасят до разработването и прилагането на нови идеи (относно продукти, услуги и модели), които едновременно отговарят на социални нужди и създават нови социални взаимоотношения или сътрудничества, като така се създават ползи за обществото и се увеличава способността му за действие;

6) „експериментиране в областта на социалната политика” означава политически интервенции, които предлагат иновативен отговор на социални нужди, които се прилагат в малък мащаб и при условия, които дават възможност за измерване на тяхното въздействие преди да бъдат повторени в по-широк мащаб, ако резултатите се окажат убедителни.

1. Програмата се състои от следните три взаимно допълващи се оси:

б) ос „EURES“, по която се подпомагат дейностите, осъществявани от EURES, а именно специализираните услуги, определени от държавите от ЕИП, и Конфедерация Швейцария, заедно със социалните партньори, с други доставчици на услуги по заетостта и с други заинтересовани страни, за развиването на обмен и разпространяване на информация и други форми на сътрудничество, като например трансгранични партньорства, с оглед насърчаване на доброволната географска мобилност на работници на справедлива основа и принос към високо равнище на качествена и устойчива заетост;

в) ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, чрез която се разширява достъпът и се повишава наличието на финансиране за юридически и физически лица съгласно член 26.

2. Общите разпоредби, предвидени в настоящия дял, се прилагат за трите оси, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), в допълнение към специфичните разпоредби на Дял II.

1. Програмата има за задача постигането на следните общи цели:

б) подпомагане на разработването на подходящи, достъпни и ефективни системи за социална закрила и пазари на труда и способстване за реформата на политиката в областите, посочени в член 1, по-специално чрез насърчаване на достойния труд и достойните условия на труд, култура на превенция в областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-здравословен баланс между професионалния и личния живот, и доброто управление за социални цели, включително конвергенцията, както и взаимното обучение и социалните иновации;

в) ▌гарантиране на ефективното прилагане на законодателството на Съюза по въпросите, свързани с областите, посочени в член 1, и при необходимост допринасяне за модернизацията на законодателството на Съюза в съответствие с принципите на достоен труд, като се вземат предвид принципите на интелигентното регулиране;

г) насърчаване на доброволната географска мобилност на работниците на справедлива основа и увеличаване на възможностите за работа чрез изграждане на висококачествени и приобщаващи пазари на труда в Съюза, които са отворени и достъпни за всички, като същевременно се спазват правата на работниците в целия Съюз, включително свободата на движение;

д) насърчаване на заетостта и социалното приобщаване чрез увеличаване на наличността и достъпността на микрофинансирането за уязвимите хора, които желаят да създадат микропредприятие, както и за съществуващите микропредприятия, и чрез осигуряване на по-голям достъп до финансиране за социалните предприятия.

2. За постигането на посочените цели програмата с всички свои оси и действия се стреми да:

б) насърчава равенството между жените и мъжете, включително чрез интегриране на принципа на равенство между половете и когато е уместно, чрез вземане предвид на тази проблематика при изготвянето на бюджети;

г) при определянето и изпълняването на политиките и дейностите на Съюза насърчава високо равнище на качествена и устойчива заетост, ▌гарантира адекватна и достойна социална закрила, бори се срещу дългосрочната безработица, бедността и социалното изключване ▌.

Член 5
Бюджет

1. Финансовият пакет за изпълнението на програмата за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. възлиза на 919 469 000 EUR по текущи цени.

2. За осите, предвидени в член 3, параграф 1, се отпускат следните индикативни проценти ▌:

б) 18 % за ос „EURES“;

в) 21 % за ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“.

▌

3. Комисията може да използва до 2 % от финансовия пакет, посочен в параграф 1, за финансиране на оперативни разходи за подкрепа на изпълнението на програмата.

4. Комисията може да използва финансовия пакет, посочен в параграф 1, за финансиране на техническа и/или административна помощ, по-специално свързана с одитиране, възлагане на преводи на външни изпълнители, заседания на експерти и информационни и комуникационни дейности, които са от взаимна полза за Комисията и бенефициерите.

5. Европейският парламент и Съветът дават разрешение за отпускането на годишните бюджетни кредити при спазване на ограниченията в многогодишната финансова рамка.

▌

Действията, допустими за финансиране по програмата, могат да бъдат изпълнявани съвместно с други инструменти на Съюза, при условие че тези действия отговарят на целите както на програмата, така и на съответните други инструменти.

Член 7
Съгласуваност и взаимно допълване

1. Комисията, като си сътрудничи с държавите-членки, гарантира, че извършваните в рамките на програмата дейности са съгласувани и с други действия на Съюза и ги допълват, като например европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), както се посочва в Общата стратегическа рамка, предвидена в Регламент (EС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета от …^1, и по-специално по ЕСФ.

3. Подкрепяните от програмата действия са в съответствие със законодателството на Съюза и с националните законодателства, в това число правилата за държавна помощ и основните конвенции на МОТ.

Член 8
Сътрудничество с компетентни структури

Комисията установява необходимите връзки с Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила, Консултативния комитет за здравословни и безопасни условия на труд, групата на генералните директори за колективни трудови правоотношения и Консултативния комитет за свободното движение на работници с цел да гарантира, че те са информирани редовно и по подходящ начин за напредъка при изпълнението на програмата. Комисията информира също така други комитети, които се занимават с политики, инструменти и действия от значение за програмата.

Член 9
Разпространяване на резултатите и комуникация

1. Комисията информира заинтересованите страни в Съюза, включително социалните партньори и организациите на гражданското общество, за резултатите от изпълнението на програмата и ги кани за размяна на мнения по тези теми.

2. Резултатите от действията, извършени по програмата, се съобщават и разпространяват редовно и по подходящ начин на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и на социалните партньори и на обществеността с цел максимално увеличаване на тяхното въздействие, на устойчивостта и добавената стойност на Съюза.

3. Комуникационните дейности също допринасят за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те се отнасят до общите цели на настоящия регламент и предоставят информация за тези приоритети на обществеността.

1. Комисията управлява програмата в съответствие с Финансовия регламент.

2. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се посочва коя част от финансовото участие на Съюза ще се основава на възстановяване на реалните допустими разходи и коя част ще се основава на единни ставки, единични разходи или еднократни суми.

1. Комисията взема подходящи превантивни мерки, за да гарантира, че при изпълнението на финансирани по настоящата програма действия финансовите интереси на Съюза са защитени от измами, корупция и всякакви други незаконосъобразни дейности чрез извършване на ефективни проверки и — в случай че бъдат констатирани нередности, ресурсите се възстановяват, предимно посредством приспадане, на погрешно изплатените суми, но когато е целесъобразно, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции в съответствие с член 325 ДФЕС, Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета¹ и Финансовия регламент.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити, проверки по документи и на място по отношение на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители ▌, които са получили средства от Съюза по силата на програмата.



3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки на място и контрол, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета¹ и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96², с цел да се установи дали е била извършена измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или решение за отпускане на безвъзмездни средства, или договор, финансирани по програмата.

4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящата програма, съдържат разпоредби, с които Комисията, ▌Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат одитите и разследванията, предвидени в посочените параграфи, в съответствие със съответните техни компетенции.

С оглед редовното наблюдение на програмата и извършването на всякакви корекции, необходими за нейните приоритети в политиката или във финансирането, Комисията изготвя първоначален количествен и качествен доклад за наблюдение, обхващащ първата година, последван от три доклада, обхващащи период от две последователни години и изпраща тези доклади на Европейския парламент и Съвета. За сведение докладите се предават също така на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите. Докладите обхващат резултатите от програмата и степента, в която принципите на равенството между жените и мъжете и интегрирането на тези принципи са били прилагани, както и начина, по който въпросите на борбата с дискриминацията, включително въпросите, свързани с достъпността, са засегнати в дейностите по програмата. Докладите се оповестяват публично с цел да се повиши прозрачността на програмата.

Член 13
Оценка

1. До 1 юли 2017 г. се извършва междинна оценка на програмата с цел да се измери на количествена и качествена основа напредъкът към постигането на целите на програмата, да се разгледат социалната среда в Съюза и евентуални значителни промени, въведени от законодателството на Съюза, да се определи дали ресурсите на програмата са били използвани ефективно и да се оцени нейната добавена стойност за Съюза. Резултатите от тази междинната оценка се представят на Европейския парламент и на Съвета.

2. Ако оценка, посочена в параграф 1 от настоящия член, или оценка, извършена в съответствие с член 19 от Решение № 1672/2006/EО или член 9 от Решение № 283/2010/ЕС, разкрие, че програмата има сериозни недостатъци, Комисията по целесъобразност представя предложение на Европейския парламент и на Съвета, включително подходящи изменения към програмата,за да вземе предвид резултатите от оценката.

3. Преди да представи предложение за продължаване на програмата след 2020 г., Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите оценка от концептуална гледна точка на силните и слабите страни на програмата през периода 2014—2020 г.

4. До 31 декември 2022 г. Комисията извършва последваща оценка на въздействието и добавена стойност за Съюза на програмата и изпраща доклад, съдържащ оценката до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Докладите се оповестяват публично.

Глава I
Ос „Прогрес“

Член 15
Специфични цели

В допълнение към общите цели, изложени в член 4, специфичните цели на ос „Прогрес“ са:

а) развиване и разпространение на висококачествени сравнителни аналитични знания, за да се гарантира, че политиките на Съюза в областите, посочени в член 1, се основават на надеждни данни и отговарят на потребностите, предизвикателствата и условията в отделните държави-членки и в други държави, участващи в програмата;

б) улесняване на ефективния и приобщаващ обмен на информация, взаимно обучение и диалог по политиките на Съюза в областите, посочени в член 1, на равнището на Съюза, на национално и на международно равнище с цел подпомагане на държавите-членки и на други държави, участващи в програмата, при разработването на техните политики и на държавите-членки при прилагането на законодателството на Съюза.

в) предоставяне на финансова подкрепа ▌, за да могат да се направят изпитвания на иновации в областта на социалната политика и на политиката по отношение на пазара на труда, и при необходимост да се повиши капацитетът на основните действащи лица за проектиране и осъществяване на експериментиране в социалната политика и да се предоставя достъп до съответните знания и експертен опит;

г) предоставяне на финансова подкрепа за организации на Съюза и за национални организации за увеличаване на техния капацитет за развиване, насърчаване и подпомагане на прилагането на инструментите и политиките, посочени в член 1 и на относимото право на Съюза.

Член 18
Участие

1. Участието в ос „Прогрес“ е отворено за:

б) държавите от ЕИП, в съответствие със споразумението за ЕИП, и държавите-членки на ЕАСТ;

в) държавите кандидатки и потенциалните кандидати в съответствие с общите принципи и общите условия, установени в рамковите споразумения, сключени с тях за участието им в програми на Съюза.

2. Ос „Прогрес“ е отворена за всички публични и/или частни субекти, участници и институции, и по-специално за:

б) службите по заетостта;

в) специализираните органи, предвидени съгласно правото на Съюза;

г) социалните партньори;

д) неправителствените организации ▌;

е) висшите учебни заведения и научноизследователските институти;

ж) експертите по оценяването и по оценките на въздействието;

з) националните статистически служби;

и) медиите.

3. Комисията може да си сътрудничи с международни организации, и по-специално със Съвета на Европа, ОИСР, МОТ и с други структури на ООН, както и със Световната банка.

4. Комисията може да си сътрудничи с трети държави, които не участват в програмата. Представители от такива трети държави могат да участват в мероприятия от взаимен интерес (като например конференции, работни срещи и семинари), които се провеждат в държави, участващи в програмата, като разходите за участието им могат да бъдат покрити от програмата.