Програма за изпълнение на „Хоризонт 2020 рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.) (Com
Изтегляне 4.35 Mb.
|
ДЯЛ II ИЗПЪЛНЕНИЕ Член 5 Работни програми 1. Специфичната програма се изпълнява чрез работни програми. 2. Комисията приема общи или отделни работни програми за изпълнението на части I, ІІ и III на тази специфична програма, посочени в член 2, параграф 2, букви а), б) и в), с изключение на изпълнението на дейности в рамките на конкретната цел „Укрепване на ▌граничните изследвания чрез дейностите на Европейския научноизследователски съвет“, посочена в член 3, параграф 1, буква а). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2. 3. Работните програми за изпълнение на действията в рамките на конкретната цел „Укрепване на ▌граничните изследвания чрез дейностите на Европейския научноизследователски съвет“, установени от научния съвет на Европейския научноизследователски съвет съгласно член 7, параграф 2, буква б), се приемат от Комисията с акт за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 9, параграф 2а. Комисията се отклонява от работната програма, изготвена от научния съвет, само когато счита, че той не е в съответствие с разпоредбите на настоящото решение. В този случай Комисията приема работната програма посредством акт за изпълнение в съответствие с процедурата за проверка, посочена в член 9, параграф 2. Комисията надлежно обосновава тази мярка. 4. Комисията приема отделна многогодишна работна програма, посредством акт за изпълнение, за част IV от специфичната програма относно преките дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област, посочени в член 2, параграф 2, буква г). Тази работна програма взема предвид становището на Управителния съвет на Съвместния изследователски център, посочен в Решение 96/282/Евратом. 5. В работните програми се взема предвид състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнище на Съюза, както и съответните тенденции в политиката, икономиката и обществото. В тях се съдържа, по целесъобразност, информация за координацията с научноизследователските и иновационните дейности, провеждани от държавите членки (и техните региони), включително в областите, в които съществуват инициативи за съвместно планиране. При необходимост те се актуализират. 6. Работните програми за изпълнението на части I, ІІ и III, посочени в букви а), б) и в) на член 2, параграф 2, определят целите, които се преследват, очакваните резултати, метода на изпълнение и техния общ размер, включително ориентировъчна информация за разходите във връзка с климата, когато е уместно. Те съдържат също описание на действията, които ще се финансират, указание на сумите, разпределени за всяка дейност, ориентировъчен график на изпълнение, както и многогодишен подход и стратегически насоки за следващите години от изпълнението. За безвъзмездни средства те включват приоритетите, критериите за подбор и възлагане и относителната тежест на различните критерии за възлагане, както и максималния дял на финансирането от общия размер на допустимите разходи. Те посочват и всякакви допълнителни задължения на участниците по отношение на използването и разпространението съгласно член 40 от Регламент (EС) № XX/2012 [Правила за участие]. В работните програми се дава възможност за прилагане на стратегически „низходящи“, както и „възходящи“ подходи, по целесъобразност, насочени към постигането на целите по новаторски начини. Освен това в тези работни програми се включва раздел, който набелязва междусекторните действия, както е посочено в член 13 и в пакета от междусекторни въпроси и мерки за подкрепа в приложение І от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“], обхващащи две или повече конкретни цели както за един и същи приоритет, така и за два приоритета или повече приоритети. Тези действия се осъществяват по интегриран начин. 7. Чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2, Комисията приема следните мерки: а) решението относно одобряване на финансирането на непреки дейности, при което очакваният размер на участието на Съюза по тази програма се равнява на 2,5 млн. евро или повече, с изключение на дейности в рамките на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 1, буква а), и с изключение на дейности, финансирани по линия на инструмента „Бърз път към иновации“. б) решението относно одобряване на финансирането на дейности, включващи използване на човешки ембриони и стволови клетки от човешки ембриони, както и на дейности в рамките на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 3, буква ж). в) решението относно одобряване на финансирането на дейности, при което очакваният размер на участието на Съюза по тази програма се равнява на 0,6 млн. евро или повече за дейности в рамките на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 3, буква е), и дейностите, посочени в член 3, параграфи 3а и 3б. г) изготвянето на задание за оценките, предвидени в член 26 от Регламент (EС) № XX/2012 [„Хоризонт 2020“]. Член 6
1. Комисията създава Европейски научноизследователски съвет („ЕНС“), който е средството за изпълнение на действията по част І „Високи постижения в научната област“, свързани с конкретната цел „Укрепване на ▌граничните изследвания чрез дейностите на Европейския научноизследователски съвет“. ЕНС е правоприемник на Европейския научноизследователски съвет, създаден с Решение 2007/134/ЕО. 2. Европейският научноизследователски съвет се състои от независим научен съвет, предвиден в член 7, и специализирана изпълнителна структура, предвидена в член 8. 3. ЕНС има председател, който се избира сред опитните и международно наложили се учени. Председателят се назначава от Комисията въз основа на прозрачна процедура, подготвена от специален независим комитет по подбора, за период от четири години, който може да бъде подновен еднократно. Процедурата по подбор и избраният кандидат се ползва с одобрението на научния съвет. Председателят е същевременно председател на научния съвет и осигурява неговото ръководство и връзка със специализираната изпълнителна структура, и го представлява в света на науката. 4. Европейският научноизследователски съвет работи съгласно принципите за отлична наука, автономност, ефикасност, ефективност, прозрачност и отчетност. Той гарантира непрекъснатост на дейностите, провеждани от Европейския научноизследователски съвет по силата на Решение 2006/972/EО. 5. Дейностите на Европейския научноизследователски съвет подкрепят научни изследвания, извършвани във всички области и в условията на конкуренция от национални и транснационални екипи на европейско равнище. Безвъзмездни средства за гранични научни изследвания се отпускат от Европейския научноизследователски съвет основа на единствено на критерия за върхови постижения. 6. Комисията действа като гарант на автономността и целостта на Европейския научноизследователски съвет и осигурява правилното изпълнение на възложените му задачи. Комисията гарантира, че изпълнението на действията на Европейския научноизследователски съвет е в съответствие с принципите, установени в параграф 4 от настоящия член, както и с общата стратегия на научния съвет, посочена в член 7, параграф 2. Член 7
1. Научният съвет е съставен от учени, инженери и представители на академичната общност, ползващи се с добро име и подходящ опит, от жени и мъже от различни възрастови групи, представляващи различните научноизследователските области и действащи в качеството си на личности, независими от външни интереси. Членовете на научния съвет се назначават от Комисията след независима и прозрачна процедура за тяхното определяне, съгласувана с научния съвет, включително след консултация с научната общност и доклад до Европейския парламент и до Съвета. Техният срок на пълномощие е ограничен до четири години и може да бъде подновен веднъж на основата на ротационна система, която гарантира приемственост на работата на научния съвет. 2. Научният съвет определя: а) цялостната стратегия на Европейския научноизследователски съвет; б) работната програма за изпълнение на дейностите на Европейския научноизследователски съвет; в) методите и процедурите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, на основа на които се определят предложенията, които ще бъдат финансирани; г) позиция по всеки въпрос, който от научна гледна точка може да подобри постиженията и въздействието на Европейския научноизследователски съвет, както и качеството на извършваните научни изследвания; д) кодекс на поведение, отнасящ се inter alia до избягването на конфликти на интереси. Комисията се отклонява от позициите на научния съвет, изложени в съответствие с букви а), в), г) и д) на първа алинея, само когато счита, че разпоредбите на настоящото решение, не са спазени. В този случай Комисията приема мерки за запазване на непрекъснатостта на изпълнението на специфичната програма и за постигане на нейните цели, като посочи точките на отклонение от позицията на Европейския научноизследователски съвет и надлежно ги обоснове. 3. Научният съвет действа в съгласие с мандата, изложен в точка 1.1 от приложение I. 4. Научният съвет действа изключително в интерес на постигането на целите на тази част от специфичната програма, отнасяща се до конкретната цел „Укрепване на ▌граничните изследвания чрез дейностите на Европейския научноизследователски съвет“, съгласно принципите, изложени в член 6, параграф 4. Той действа почтено и неподкупно и изпълнява ефективно своята работа с възможно най-голяма степен на прозрачност. Член 8
1. Специализираната изпълнителна структура отговаря за административното прилагане и изпълнение на програмата, както е описано в приложение І, част І, точка 1.2, и подкрепя научния съвет при изпълнението на всички негови задачи. 2. Комисията гарантира, че специализираната изпълнителна структура следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост единствено целите и изискванията на Европейския научноизследователски съвет.
Член 9 Процедура на комитета 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/20111. 1a. Комитетът заседава в различни състави, определени в приложение V, в зависимост от обсъжданите теми. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага процедурата по разглеждане, предвидена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 2a. При позоваване на настоящия параграф се прилага процедурата на консултиране, предвидена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 3. Когато становището на комитета, посочен в параграфи 2 и 2а, трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това. Член 10
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, се предоставя на Комисията от момента на влизане в сила на настоящото решение и обхваща целия срок на действие на програмата. 3. Съветът може по всяко време да отмени делегираните правомощия по член 3, параграф 2. Решението за оттегляне прекратява делегирането на посоченото в това решение правомощие. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това Съвета. 5. Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, параграф 2, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражение в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Съвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Този срок се удължава с един месец по искане на Съвета. 6. Европейският парламент бива уведомяван за приемането на делегирани актове от Комисията, за всяко формулирано възражение срещу тях или за оттеглянето на делегирането на правомощия от страна на Съвета. Член 11
1. Решения № 2006/971/ЕО, № 2006/972/ЕО, № 2006/973/ЕО, № 2006/974/ЕО и № 2006/975/ЕО се отменят, считано от 1 януари 2014 г. 2. Въпреки това, действията започнати по силата на решенията, посочени в параграф 1, и финансовите задължения, свързани с действия, проведени съгласно тези решения, продължават да се управляват от разпоредбите на посочените решения до тяхното завършване. Когато е необходимо, останалите задачи на комитетите, учредени с решенията, посочени в параграф 1, се поемат от комитета, посочен в член 9 от настоящото решение. 3. Финансовите средства за специфичната програма могат също така да покриват разходи за техническо и административно съдействие, необходимо за осигуряване на прехода между тези програми и мерките, обхванати от Решения № 2006/971/ЕО, № 2006/972/ЕО, № 2006/973/ЕО, № 2006/974/ЕО и № 2006/975/ЕО. Член 12
Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Адресати на настоящото решение са държавите членки. Съставено в
Регламент (ЕО) № XX/2012 („Хоризонт 2020“) предоставя набор от принципи за насърчаване на програмния подход, при което дейностите допринасят по стратегически и интегриран начин за постигането на нейните цели, както и за осигуряване на висока степен на допълване с други свързани политики и програми в целия Съюз. Непреките дейности по „Хоризонт 2020“ ще бъдат осъществени чрез форми на финансиране, предвидени във Финансовия регламент, по-конкретно безвъзмездни средства, награди, възлагане на поръчки и финансови инструменти. Всички форми на финансиране ще бъдат използвани гъвкаво за всички общи и конкретни цели на „Хоризонт 2020“, като тяхната употреба се определя въз основа на потребностите и особеностите на дадената конкретна цел. Особено внимание ще се отделя на осигуряването на балансиран подход към научните изследвания и иновациите, който не се ограничава само до разработването на нови продукти и услуги въз основа на научни и технологични открития, а включва също аспекти като използване на съществуващи технологии в нови приложения, непрекъснато усъвършенстване, нетехнологични и социални иновации. Само един цялостен подход към иновациите може едновременно да доведе до справяне с обществените предизвикателства и до възникване на нови конкурентни предприятия и клонове на промишлеността. При обществените предизвикателства и базовите и промишлените технологии ще се наблегне по-специално на научноизследователски и иновационни дейности, допълнени от дейности, които се прилагат в близост до крайните потребители и пазара, като например демонстрационни и пилотни проекти или проекти за доказване на осъществимостта на концепцията. Това включва също, когато е подходящо, действия в подкрепа на социални иновации, подкрепа на подходи в областта на търсенето, като обществени поръчки за новаторски решения, намиращи се във фаза на предварителна стандартизация или в предпазарна фаза, както и други ориентирани към потребителите мерки с цел да се ускори внедряването и разпространението на новаторски продукти и услуги на пазара. Освен това ще има достатъчно перспективи за използването на възходящи подходи към поканите за предложения и дейностите в работните програми ще се определят в широк смисъл. Ще има отворени, леки и бързи схеми за всяко от предизвикателствата и технологиите, така че най-добрите изследователи, предприемачи и предприятия в Европа да получат възможност да предлагат революционни решения по собствен избор. Подробното определяне на приоритетите при изпълнението на „Хоризонт 2020“ ще доведе до стратегически подход при планирането на научните изследвания с използване на режими на управление, които са тясно съгласувани с разработването на политика, но пресичат границите на традиционните секторни политики. Това ще се основава на солидни доказателства, анализ и прогнозиране, като напредъкът ще се измерва спрямо стабилен набор от показатели за постигнатите резултати. Този междусекторен подход към планирането и управлението ще позволи ефективна координация между всички конкретни цели по „Хоризонт 2020“ и ще даде възможност за справяне с предизвикателствата, надхвърлящи границите на отделни сектори, като например устойчивостта, борбата с изменението на климата, обществените и хуманитарните науки или морските науки и технологии. Определянето на приоритетите ще се основава също така на широк спектър от становища и препоръки. Сред източниците ще бъдат, когато е подходящо, групи от независими експерти, създадени специално с цел изработване на препоръки за изпълнението на „Хоризонт 2020“ или всяка от нейните конкретни цели. Тези експертни групи притежават подходящо равнище на експертен опит и знания в обхванатите области и обединяват членове с разнообразни професионални профили, включително с ангажименти в академичните среди, промишлеността и гражданското общество. Когато е целесъобразно, се вземат предвид и препоръките относно определянето и разработването на стратегическите приоритети, направени от Комитета за европейското научноизследователско пространство (ERAC), други свързани с ЕНП групи и Групата за политика на предприятията (ГПП). При определянето на приоритети може също да се отчитат програмите за стратегически изследвания на европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и приносът на европейските партньорства за иновации. Когато е уместно, партньорствата в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства, ползващи подкрепата на „Хоризонт 2020“, ще имат принос и към процеса на определяне на приоритетите и към изпълнението, в съответствие с разпоредбите, установени в решението за „Хоризонт 2020“. Редовното взаимодействие с крайните потребители, гражданите и организациите на гражданското общество чрез подходящи методи, като конференции за постигане на консенсус, оценки на технологии с участието на обществеността или пряко включване в процеса на научните изследвания и иновациите, също ще бъде важен елемент в процеса на определяне на приоритетите. Тъй като „Хоризонт 2020“ е програма с продължителност от седем години, икономическият, общественият и политическият контекст, в който тя ще действа, може да се промени значително през нейния жизнен цикъл. „Хоризонт 2020“ трябва да е в състояние да се приспособява към тези промени. Поради това ще бъде възможно по всяка една от конкретните цели да бъде включена подкрепа за дейности, непопадащи в описанията, дадени по-долу, когато това е оправдано с оглед на съществени тенденции в развитието, потребности на политиката или непредвидени събития. Дейностите, подпомагани по линия на различните части и техните конкретни цели, следва да се изпълняват по начин, който осигурява взаимното им допълване и съгласуваност, когато е целесъобразно. ▌
„Хоризонт 2020“ ще помогне на предприятия и други видове организации да получат достъп до кредити, гаранции и финансов капитал посредством два механизма. Дълговият механизъм ще предоставя на отделни получатели заеми за инвестиции в научни изследвания и иновации; гаранции за финансови посредници, предоставящи заеми на получатели; комбинации от кредити и гаранции, както и гаранции или насрещни гаранции за национални ▌, регионални и местни схеми за финансиране на дълг. Той ще включва сметка за МСП, предвидена за предприятия, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, като заемите ще допълват финансирането за МСП от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП (COSME). Капиталовият механизъм ще предоставя рисков и междинен капитал на отделни предприятия в ранната фаза на развитие (период на създаване). Механизмът предвижда също възможност за инвестиции във фазите на разширяване и растеж във връзка с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП (COSME), включително във фондове, инвестиращи във фондове. Тези механизми ще бъдат от основно значение за постигане на конкретната цел „Достъп до рисково финансиране“, но при необходимост може да се използват по всички други конкретни цели на „Хоризонт 2020“. Капиталовият механизъм и сметката за МСП на дълговия механизъм ще бъдат осъществени като част от двата финансови инструмента на ЕС, които предоставят капитал и заеми в подкрепа на научните изследвания, иновациите и растежа на МСП, съвместно с капиталовия и дълговия механизъм по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП (COSME). 1.3. Комуникация, използване и разпространение на резултатите Важна добавена стойност на научните изследвания и иновациите, финансирани на равнището на Съюза, е възможността да се разпространяват, използват и съобщават резултатите в континентален мащаб, с цел да се подобри тяхното въздействие. Поради това по всички конкретни цели на „Хоризонт 2020“ ще бъде включена специализирана подкрепа за дейности в областта на разпространението (включително свободен достъп до научните публикации), комуникацията и диалога със силен акцент върху информирането на потребителите, гражданите, академичните среди, организациите на гражданското общество, промишлеността и политиците за резултатите от работата. За тази цел в рамките на „Хоризонт 2020“ могат да се използват мрежите за обмен на информация. При разпространението на информация в контекста на „Хоризонт 2020“ ще се изтъква фактът, че резултатите са постигнати с подкрепата на финансиране от ЕС и ще се цели повишаване на обществената осведоменост за значението на научните изследвания и иновациите чрез публикации, мероприятия, регистри на знание, бази данни, уебсайтове или целенасочено използване на социални медии. ▌
„Хоризонт 2020“ е структурирана около целите, определени за нейните три основни части: създаване на отлична наука, постигане на водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства. Специално внимание ще бъде отделено на осигуряването на адекватна координация между тези части и пълното използване на взаимодействията, възникващи между всички конкретни цели, за увеличаване на техния комбиниран ефект върху политическите цели на Съюза на по-високо равнище. Поради това за постигането на целите на „Хоризонт 2020“ ще се поставя силен акцент върху намирането на ефикасни решения, като подходът ще излиза далеч извън рамките на традиционните научни и технологични дисциплини и сектори на икономиката. Ще бъдат насърчавани междусекторни действия между част І „Високи постижения в научната област“, част ІІ „Водещи позиции в промишлеността“ и част ІІІ „Обществени предизвикателства“, с цел да се разработят съвместно нови знания, бъдещи и навлизащи технологии, научноизследователски инфраструктури и ключови компетентности. Научноизследователските инфраструктури ще намерят по-широко приложение в публичния сектор, например при предлагането на публични услуги, за насърчаване на науката, обществената сигурност и културата. Освен това определянето на приоритетите в рамките на изпълнението на преките дейности на Съвместния изследователски център и дейността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) ще бъде подходящо координирано с останалите части на „Хоризонт 2020“. В много случаи за осъществяването на ефективен принос към целите на стратегията „Европа 2020“ и „Съюза за иновации“ ще бъде необходимо да се разработят решения, които по своята същност са интердисциплинарни и поради това засягат множество конкретни цели на „Хоризонт 2020“. „Хоризонт 2020“ включва специфични разпоредби за стимулиране на такива междусекторни действия, включително чрез ефективно групиране на бюджети. Това дава възможност например да се използват разпоредбите за финансовите инструменти и специализираният инструмент за МСП в областта на обществените предизвикателства и базовите и промишлените технологии. Междусекторните действия ще бъдат също от жизненоважно значение за насърчаване на взаимодействията между областите „Обществени предизвикателства“ и „Базови и промишлени технологии“, необходими за осъществяването на значителни технологични открития. Примери за това къде могат да бъдат развити такива взаимодействия са: областта на електронното здравеопазване, интелигентните електропреносни мрежи, интелигентните транспортни системи, интегрирането на действия, свързани с изменението на климата, наномедицината, авангардните материали за леки превозни средства или разработването на промишлени процеси и продукти на биологична основа. Поради това ще се насърчава възникването на силни полезни взаимодействия между областта на обществените предизвикателства и разработването на общи базови и промишлени технологии. Това ще бъде изрично взето предвид при разработването на многогодишните стратегии и определянето на приоритети за всяка от тези конкретни цели. То ще наложи в изпълнението да бъдат пълноценно включени участници, представляващи различните гледни точки, а в много случаи ще наложи също действия, които обединяват финансиране за разработването на базови и промишлени технологии с такова в областта на обществените предизвикателства. Специално внимание ще бъде отделено също на координацията на дейностите, финансирани от „Хоризонт 2020“, с дейности, подкрепяни от други програми за финансиране от Съюза, като тези на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, програмата „LIFE +“ или „Еразъм за всички“: програмата на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта или програмата ,,Здраве за растеж“, както и програмите на Съюза за финансиране в областта на външните отношения и развитието. Това включва подходяща връзка с политиката на сближаване в контекста на националните и регионалните научноизследователски и развойни стратегии за интелигентно специализиране, като подкрепата за изграждането на капацитет в областта на научните изследвания и иновациите на регионално равнище може да изиграе ролята на „стъпало към високите научни постижения“, създаването на регионални центрове за високи научни постижения може да помогне за преодоляване на иновационното разделение в Европа, а подкрепата за крупни демонстрационни и пилотни проекти може да допринесе за постигането на водещи позиции на Европа в промишлеността. A. Обществени и хуманитарни науки Научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки ще бъдат напълно интегрирани във всяка една от общите цели на „Хоризонт 2020“. Това ще включва широк кръг възможности за подкрепа на такива научни изследвания в рамките на конкретните цели на Европейския научноизследователски съвет, дейностите по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ или изследователските инфраструктури. За тази цел обществените и хуманитарните науки ще бъдат включени и като съществен елемент на дейностите, необходими за укрепване на водещите позиции в промишлеността и за справяне с всяко от обществените предизвикателства. По отношение на последните това включва: разбиране на обуславящите здравето фактори и оптимизиране на ефективността на здравните грижи, подкрепа за политиките, подпомагащи селските райони, проучване и опазване на културното наследство и богатство на Европа, насърчаване на информирания избор на потребителите, създаване на приобщаваща цифрова екосистема, основана на знания и информация, стабилен процес за вземане на решения в областта на енергийната политика и за осигуряване на ориентирана към потребителите европейска електропреносна мрежа и преход към устойчива енергийна система, подкрепа за основана на фактите транспортна политика и перспектива, подкрепа за намаляване на последствията от изменението на климата и за стратегиите за адаптиране, инициативи и мерки за ресурсна ефективност, насочени към постигане на екологична и устойчива икономика, и културни и социално-икономически аспекти на въпросите, свързани със сигурността, риска и управлението (включително правни аспекти и права на човека). Освен това, конкретната цел „Европа в един променящ се свят: приобщаващи, новаторски и мислещи общества“ ще подкрепи научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки по въпроси от хоризонтален характер, като например осъществяването на интелигентен и устойчив растеж, социалното, културното и поведенческото преобразуване на европейските общества, социалните иновации, иновациите в публичния сектор или позицията на Европа на световната сцена. Б. Наука и общество С дейностите по линия на „Хоризонт 2020“ се задълбочават връзката и взаимодействието между науката и обществото и същевременно се насърчава отговорната научноизследователска и иновационна дейност и научното образование, научното общуване и култура, укрепва се общественото доверие в науката и иновациите, като се стимулира информираното участие на гражданите и гражданското общество, както и диалога с тях, в областта на научните изследвания и иновациите. В. Пол Насърчаването на равенството между половете в областта на науката и иновациите е ангажимент на ЕС. В „Хоризонт 2020“ темата за половете ще бъде третирана като въпрос с междусекторно значение с цел да се коригират дисбалансите между жените и мъжете, както и да се включи в планирането и съдържанието на научните изследвания и иновациите измерение, свързано с равенството между половете. Г. Малки и средни предприятия (МСП) „Хоризонт 2020“ ще насърчи и подпомогне засиленото участие на МСП по един интегриран начин по отношение на всички конкретни цели. Наред със създаването на по-благоприятни условия за участие на МСП в „Хоризонт 2020“, в съответствие с член 18 от Регламента за „Хоризонт 2020“ специалните мерки, предвидени по конкретната цел „Иновации в МСП“ (специализиран инструмент за МСП), се прилагат в рамките на конкретната цел „Водещи позиции в базовите и промишлените технологии“ и на част ІІІ „Обществени предизвикателства“. Този интегриран подход следва да доведе до използването на минимум 20 % от техния общ бюджет за МСП. Следва да се обърне особено внимание на подходящото представителство на МСП в публично-частните партньорства. ГА. „Бърз път към иновации“ (БПИ) Инструментът „Бърз път към иновации“ съществено ще скъси периода от възникването на идеята до пазарната реализация и се очаква да засили участието на промишлеността в „Хоризонт 2020“ и да повиши броя на новите участници. В съответствие с член 18а от Рамковия регламент за „Хоризонт 2020“ „Бърз път към иновации“ ще подкрепя близките до пазара дейности по конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и в областта на обществените предизвикателства, като следва логиката „отдолу-нагоре“ въз основа на постоянна покана за предложения и с период за отпускане на безвъзмездни средства, който не надвишава шест месеца. БПИ ще допринася за иновациите в Европа, като подпомага конкурентоспособността на Съюза. Д. Разширяване на участието Потенциалът за научни изследвания и иновации на държавите членки продължава да е твърде различен, въпреки известната степен на сближаване напоследък, като съществуват големи разлики между „водещите в иновациите“ и „скромните новатори“. Дейностите спомагат за преодоляване на разликите в Европа по отношение на научните изследвания и иновациите, чрез стимулиране на единодействие с европейските структурни и инвестиционни фондове, както и чрез конкретни мерки за „отключване“ на високи постижения в региони с по-слаби резултати по отношение на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, като по този начин се разширява участието в „Хоризонт 2020“ и се допринася за изграждането на европейското научноизследователско пространство. Е. Международно сътрудничество Международното сътрудничество с партньори от трети държави е необходимо за ефективното изпълнение на много от конкретните цели, определени в „Хоризонт 2020“, по-специално за тези, които се отнасят до външните политики, политиките в областта на развитието и международните задължения на Съюза. Такъв е случаят с всички обществени предизвикателства, предмет на „Хоризонт 2020“, които са общи по своя характер. Международното сътрудничество е също така от съществено значение за провеждането на гранични и фундаментални научни изследвания с цел оползотворяване на нововъзникващи научни и технологични възможности. Следователно насърчаването на трансграничната мобилност на изследователите и занимаващите се с иновации е от основно значение за засилване на сътрудничеството в световен мащаб. Също толкова важни са действията на международно ниво за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост чрез насърчаване на разпространението и търговията с нови технологии, например чрез разработването на световни стандарти и насоки за оперативна съвместимост, както и чрез насърчаване на възприемането и разпространението на европейски решения извън Европа. Всички международни дейности следва да се опират на ефикасна и справедлива рамка за трансфера на знания — елемент от решаващо значение за иновациите и растежа. Фокусът на международното сътрудничество в „Хоризонт 2020“ ще бъде върху сътрудничеството с три основни групи държави: (1) индустриализирани и нововъзникващи икономики; (2) държави в обсега на политиката за разширяване и добросъседство; както и (3) развиващи се страни. Когато е уместно, „Хоризонт 2020“ ще насърчава двустранното регионално или многостранното сътрудничество. Международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите е ключов аспект на глобалните ангажименти на Съюза и играе важна роля в стратегията на Съюза за партньорство с развиващите се страни, например за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие. С член 21 от Регламента за „Хоризонт 2020“ се определят общите принципи за участие на организации от трети държави и международни организации. Тъй като научните изследвания и иновациите до голяма степен печелят от политиката на отвореност към трети държави, „Хоризонт 2020“ ще продължи да прилага общия принцип на откритост, като същевременно поощрява реципрочен достъп до програмите на трети държави. При целесъобразност, и по-специално с оглед да се защитят европейските интереси по отношение на интелектуалната собственост, може да се възприеме по-предпазлив подход. Освен това редица целенасочени действия ще бъдат осъществени на базата на стратегически подход към международното сътрудничество, основано на взаимен интерес, приоритети и взаимна изгода, и като се насърчават координирането и полезните взаимодействия между дейностите на държавите членки. Това ще включва механизъм за подкрепа на съвместните покани за участие в търг и възможност за съвместно финансиране на програми заедно с трети държави или международни организации. Ще се търсят взаимодействия с други политики на Съюза. Ще продължават да се провеждат консултации по стратегически въпроси със Стратегическия форум за международно научно и технологично сътрудничество. Без да се изключват други възможности за сътрудничество, примери на сфери, в които може да бъде развито такова стратегическо международно сътрудничество, са: а) продължаването на Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се държави (EDCTP2) по отношение на клиничните изпитвания за медицински интервенции срещу HIV, малария, туберкулоза и пренебрегвани заболявания; б) подкрепата чрез годишно членство за научната програма „Човешки граници“ (Human Frontier Science Programme, HFSP) с цел да се даде възможност на държавите — членки на Съюза, които не са членки на Г-7, да се възползват в пълна степен от финансирането, предоставяно от HFSP; в) международен консорциум за редки заболявания, с редица държави членки на Съюза и трети държави. Целта на тази инициатива е да се разработят до 2020 г. диагностични тестове за повечето от редките заболявания и 200 нови терапии за редки заболявания; г) подкрепата за дейността на Международния форум по биоикономика, основана на знанието, и Работната група ЕС—САЩ за научни изследвания в биотехнологията, както и сътрудничество със съответни международни организации и инициативи (например обединенията за глобални изследвания в областта на земеделските парникови газове и здравето на животните); д) принос към многостранни процеси и инициативи, като например Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), Междуправителствена платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) и Групата за наблюдение на Земята (GEO); е) диалогът по въпроси на космоса между Съюза, от една страна, и САЩ и Русия — двете основни космически нации — от друга страна, е изключително ценен и формира основата за създаване на стратегическото сътрудничество в космически партньорски проекти; ж) уредбата за изпълнение на съвместни дейности между Европейския съюз и Съединените американски щати в областта на вътрешната сигурност/гражданската сигурност/научните изследвания, подписана на 18 ноември 2010 г.; з) сътрудничество с развиващите се страни, включително от Африка на юг от Сахара, в областта на децентрализираното производство на енергия за намаляване на бедността; и) продължаването на сътрудничеството с Бразилия в областта на научните изследвания, посветени на биогоривата от ново поколение и други начини за използване на биомасата. Освен това ще бъдат подпомагани и специални хоризонтални дейности, с цел да се осигури еднородно и ефективно развитие на международното сътрудничество в рамките на цялата програма „Хоризонт 2020“. Ж. Устойчиво развитие и изменение на климата „Хоризонт 2020“ ще стимулира и подпомага дейности, насочени към използването на водещата позиция на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии за насърчаване на устойчивото развитие в най-широк смисъл и борба с изменението на климата. Този хоризонтален подход, интегриран изцяло във всички приоритети на „Хоризонт 2020“, ще помогне на ЕС да преуспява в един свят с ниски нива на въглеродни емисии и с ограничени ресурси, като същевременно изгражда устойчива и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите. З. Довеждане на откритията до пазарна реализация Действията за осъществяване на връзка в цялата програма „Хоризонт 2020“ са насочени към довеждането на откритията до пазарна реализация, което води до използването на идеи и предлагането им на пазара, където е целесъобразно. Действията следва да бъдат основани на широка концепция за иновациите и да стимулират междусекторните иновации. И. Междусекторни мерки за подкрепа Междусекторните въпроси ще бъдат подкрепени от редица хоризонтални мерки, включващи подкрепа за: повишаване на привлекателността на изследователската професия, включително общите принципи на Европейската харта на изследователите; укрепване на базата от научни доказателства и развитие и подкрепа за европейското научноизследователско пространство (ЕНП) (включително петте инициативи в рамките на ЕНП) и Съюза за иновации; признаване на най-добрите бенефициенти и проекти по линия на „Хоризонт 2020“ и в различни области чрез символични награди; подобряване на рамковите условия за подкрепа на Съюза за иновации, включително Препоръката на Комисията относно управлението на интелектуалната собственост1 и проучване на възможността за създаване на инструмент на европейско равнище за остойностяване на правата върху интелектуалната собственост; управление и координация на международни мрежи за отличили се изследователи и новатори (например COST). Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes adoptes -> provisoire -> 2013 -> 11-21 2013 -> Приети текстове 2013 -> Програма „Правосъдие за периода 2014-2020 година I 2013 -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0051 2013 -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0320 2013 -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0103 2013 -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0287 2013 -> Програма „Творческа Европа I (A7-0011/2013 Докладчик: Silvia Costa) 2013 -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0061 11-21 -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0511 Изтегляне 4.35 Mb. Сподели с приятели:
|