Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на нормите за фини прахови частици в Никопол



страница5/9
Дата22.12.2018
Размер2.92 Mb.
#108782
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9


Площни източници на емисии на ФПЧ10 в Никопол са:

  • отопление на общински сгради (двете детски градини)

  • битово отопление (домакинствата)

В България изгарянето на горива в битовия сектор е един от основните източници на емисии на вредни вещества във въздуха. В по-малките населени места, за отопление се използват предимно твърди и по-малко течни и газообразни горива.


Инвентаризация на емисии от площни източници

Емисиите от отопление на битови и административни сгради в Никопол са изчислени, съгласно новото Ръководство EMEP/EEA Emission Inventory Guidebook – 2009 г. (http://www.eea.europa.eu/publications/emep-eea-emission-inventory-guidebook-2009)


Данните за горивата са предоставени от община Никопол, като са добавени и количества горива, използвани от домакинствата. За целите на моделните изчисления количеството емисия от бит за годината се разпределя на пет месеца в отоплителния сезон (150дни * 15часа = 2250часа).
Поради условието, че в един площен източник не могат да бъдат включени повече от 50 рецепторни точки територията на град Никопол е разделена на три площни източника. Изчислените емисии от бит, които са за цялата територия на града, са пропорционално разпределени, съгласно размера и броя на различните площи върху територията на град Никопол.

Територията на с. Черковица е взета като отделен площен източник.

Или общо агломерацията град Никопол – с. Черковица е разделена на 4 площни източника: три еднакви в рамките на града и една – обособена от селото.
Линейни източници (автомобилен транспорт)
В рамките на проекта по програма PHAREСъвместна програма за управление качеството на въздуха по границата България–Румъния в района на долен Дунав” EuropeAid/121203/D/SV/BG бяха направени проучвания за натовареността на улиците. Основният трафик е организиран по две основни улици:


  • ул. „Ал. Стамболийски” и

  • „Крайбрежна”.

Община Никопол предостави актуална информация за общ брой МПС и процент на тежкотоварните автомобили от общия брой. Тази информация както и вида на улиците (улици в населените места, улица извън населените места), височина и разположение на околните сгради, дневна вариация (по часове) и седмична вариация (работни дни, събота и неделя) на автомобилния поток са подготвени файлове за модела, съгласно Ръководството за работа с дисперсионен модел SELMAGIS, за да се изчислят приземните концентрации на ФПЧ10.


Изчислените емисии на ФПЧ10 от точкови и площни източници в агломерация Никопол – с. Черковица, както и информацията за автомобилния трафик, необходима за „вход” на модела, за базовата 2010 г.са дадени в Приложение 1.

Изчислените емисии на ФПЧ10 от точкови и площни източници в агломерация Никопол – с. Черковица, както и информацията за автомобилния трафик, необходима за „вход” на модела, за прогнозната 2012 г. са дадени в Приложение 2.


5.2. Информация за замърсяване от други райони
Информация за трансгранични емисии , които биха повлияли на качеството на атмосферния въздух в Никопол има. В рамките на проекта по PHAREСъвместна програма за управление качеството на въздуха по границата България – Румъния в района на долен Дунав” EuropeAid/121203/D/SV/BG се направиха много подробни проучвания за всички източници на емисии в всеки един от четирите града на България и на Румъния. С официален Протокол министерствата на околната среда на двете страни обмениха информация за вида и количествата емисии за базовата по проекта 2004 г.

6. Анализ на ситуацията

Изчисленията са осъществени с дисперсионен модел „SELMAGIS” последна версия. Входните данни са обработени, съгласно Ръководството на модел „SELMAGIS”. Последният изчислява приземни концентрации на атмосферните замърсители, въз основа на които са направени експертни изводи за нивата на ФПЧ10 и за възможните превишения на нормите.

За основа са ползвани карти от Google Earth. Зоната на картата е избрана така, че да обхваща агломерацията град Никопол, с. Черковица и е със следните параметри:

  • Нула с UTM координати: 43 42 / 24 52;

  • Растер: 400 м;

  • Брой рецепторни точки 630.

Мащабът е даден на всяка карта. За целите на моделирането се използват метеорологичните данни, подготвени по PHARE проекта10. След подробен анализ на данните са подбрани „най–добрите метеорологични данни”, като са сравнени посоките на вятъра от мониторинговите пунктове с наличните местни статистически метео-данни за 30-годишен период. На Фиг. 5 е изобразена посоката на вятъра. Тя е сравнена с честотата в 8-румбова скала от метеорологическата станция за период от 30 години (1931-1970).

Фиг. 5.Честота на посоката на вятъра в

8–градусови сектори в Никопол

Подробният анализ на данните доведе до оценката: измерваните градиенти за скорост и температура са подходящи за изчисление и с приемливи стойности за дисперсионните параметри – скоростният градиент за механична турбуленция и температурният градиент за конвективна (топлинна) турбуленция.


Подготвен беше файл „Wind Statistiс”, съгласно специалните изисквания на Ръководството за работа с модела „SELMAGIS3.3”. Измерваните градиенти за скорост и температура са подходящи за изчисление на приземните стойности за дисперсионните параметри – скоростният градиент за механична турбуленция и температурният градиент за конвективна (топлинна) турбуленция. Данните от почасовите измервания на скоростта на вятъра, посоката на вятъра и слънчевата радиация са използвани, за да се определят дисперсионните параметри:

  • 36 класа посоки на вятъра на интервали от 10 градуса

  • 9 различни класа скорости на вятъра

  • 6 различни дисперсионни класа (дисперсионните класове разглеждат разреждането на изгорелите газове, спрямо дадена посока и скорост на вятъра и също в зависимост от атмосферната стабилност).


Резултатите от моделирането са описани по-долу.


6.1. КАВ за базовата 2010 г.

Входните данни за моделните изчисления на приземните концентрации на първичните емисии на ФПЧ10 в Никопол от всички източници са взети от Приложение 1 и фоновата концентрация за 2010 г.

На Фиг. 6 са представени приземните концентрации на ФПЧ10 в атмосферния въздух на Никопол, които са резултат от първичните емисии на ФПЧ10 от стационарни точкови и площни източници и линейни за базовата 2010 г.
От моделните изчисления, чиито резултат е илюстриран на Фиг.6 се вижда, че:



  • Изчислените приземни концентрации на ФПЧ10 дават основание да се счита, че от първични емисии е малко вероятно да се превиши средно денонощната норма на ФПЧ10 в годишен аспект. В резултат на първични емисии са възможни само епизодични превишения на пределната стойност за СДН, но без да се нарушава допустимия лимит от 35 превишения в рамките на календарна година.



  • Открояват се две отделни зони на въздействие от емисиите, съответно над град Никопол и над с. Черковица.


Фиг. 6. Приземни концентрации на първични емисии на ФПЧ10

в АВ от всички източници за базовата 2010 г., Никопол

  • Източната част на Никопол е обхваната от изолиния с максимална приземна концентрация 20 [μg/m3] (изолинията лилав цвят), докато над с. Черковица максималната приземна концентрация (изолинията розов цвят) е 17 - почти равна на фоновата (16,1).




  • В две отделни, изключително малки точки над град Никопол се наблюдават приземни концентрации от 30 μg/m3] (изолинията с червен цвят), които са с 10 μg/m3 по-малки от СДН.



Изчисленият от модела принос на отделните групи източници в рецепторната точка, където е разположен пункта за мониторинг „ДОАС - Никопол” (вж. Фиг. 1) за базовата 2010 г. е даден в Таблица 14.

Таблица 14. Приземни концентрации на ФПЧ10 в РТ, където е

разположен пункт ДОАС в Никопол, 2010 г.


Базова 2010 г. Никопол

Източници

РТ пункт „ДОАС-Никопол [μg/m3]

Точкови източници

1.62

МБАЛ

1.2474

СОУ „Христо БотЕв”

0.3726

Линейни източници

0.05

Ул.„Ал. Стамболийски”

0.04

Ул.„Крайречна”

0.01

Площни източници

3.619

4 броя площни източници Никопол

3.602

с. Черковица

0.017

Фонова концентрация

16.1

Общо всички източници

21.4

На Фиг. 7 са показани дяловете на различните групи източници на емисии: точкови, площни и линейни; и фон във формирането на сумарната приземна концентрация на ФПЧ10 за базовата 2010 г. в точката, където е разположен пункта за мониторинг на КАВ „ДОАС - Никопол”. Сумата на процентите не винаги е точно 100, тъй като програмата съкращава стойностите до първия знак след десетичната точка.


От анализа на резултатите на приземните концентрации на ФПЧ10 в рецепторната точка, в която е разположен пункта за мониторинг могат да се направят следните изводи:



Фиг. 7. Дял на източниците на емисии на ФПЧ10 в рецепторната точка, в която е разположен пункта за мониторинг „ДОАС – Никопол”, за 2010 г.


  • Изчислените от модела приземни концентрации са близки до измерените от пункта за мониторинг „ДОАС Никопол”, което доказва точността на използвания модел и коректното въвеждане на входните данни (неопределеността на модела е максимум 30%).



  • Максималните приземни концентрации на ФПЧ10 в Никопол се формират от изгарянето на горива през отоплителния сезон, съответно в битовия сектор – 17% и в административния – 8%.




  • Фоновото замърсяване формира огромен дял 75%.




  • Пренебрежимо малък е делът на линейните източници – 0,23%



Изчисленият от модела принос на отделните групи източници в рецепторната точка с максимални приземни концентрации ( вж. Фиг. 8) за базовата 2010 г. е даден в Таблица 15.


Таблица 15. Приземни концентрации на ФПЧ10 в РТ

с максимална концентрация за 2010 г., Никопол


Базова 2010 г. Никопол

Източници

РТ макс.кон. [μg/m3]

Точкови източници

0.035

МБАЛ

0.025

СОУ „Христо БотЕв”

0.01

Линейни източници

0.05

Ул.„Ал. Стамболийски”

0.04

Ул.„Крайречна”

0.01

Площни източници

17.12

4 броя площни източници Никопол

17.1

с. Черковица

0.02

Фонова концентрация

16.1

Общо всички източници

33.3



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница