Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива период на действие


Сграден фонд – съществуващи сгради на територията на общината



страница2/7
Дата27.05.2017
Размер1.38 Mb.
#22207
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7



Сграден фонд – съществуващи сгради на територията на общината :

Бр. сгради бр. вили бр.жилища



  • гр.Угърчин - 2047 25 1932

  • с. Кирчево - 491 0 488

  • .Лесидрен - 795 233 1015

  • с.Катунец - 405 0 399

  • с.Голец - 418 37 435

  • с. Микре - 451 16 450

  • с.Драгана - 520 0 497

  • с. Сопот - 299 77 364

  • с.Славщица - 252 0 252

  • с.Каленик - 206 0 182

  • с. Орляне - 144 0 144

  • с. Василковска 16 0 16

махала

  • . с. Киркова 23 0 23

махала

ОБЩО 6067 388 6197

Всичките съществуващи жилищни сгради в община Угърчин не се обитават . По – голяма част от сградния фонд на домакинствата е построен през периода 1950-1970 година . голям процент от частните сгради в експлоатация не се внедряват мерки за подобряване на енергийната ефективност, както и мерки за ВЕИ . По – голяма част от тях са в незадоволително състояние, извършваните ремонти са частични, а липсата на финансов ресурс е основната причина населението да не предприема мерки за подобряване на енергийната ефективност и внедряването на енергийно потребление от енергия добита, чрез възобновяеми източници .



Домакинства

В община Угърчин са регистрирани 2862 домакинства. От тях 995 в град Угърчин и 1867 разпределени в 10 села и 2 махали .

бр. домакинства

1. гр.Угърчин - 995

2 с. Кирчево - 391

3. с.Лесидрен - 505

4. с.Катунец - 209

5. с.Голец - 163

6. с. Микре - 130

7. с.Драгана - 157

8. с. Сопот - 105

9. с.Славщица - 75

10. с.Каленик - 70

11. с. Орляне - 56

12. с. Василковска

махала 3


13. . с. Киркова

махала 3


ОБЩО 2862 бр. домакинства

Д. ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

В района на общината няма изградено централизирано топлоснабдяване . Отоплителните инсталации на повечето обекти са локални . В населените места на общината преобладават еднофамилни жилищни сгради, в които основна форма на битово отопление е използване на твърдо гориво – дърва и въглища . Енергията , която се консумира, е предимно за съоръжения, отопление и осветление .

Е. ГАЗИФИКАЦИЯ


Както в повечето български градове, така и в гр. Угърчин няма изградено битово газифициране.

Дългосрочния ефект от газификацията е :



  • внася нов елемент в инфраструктурното развитие на общината ;

  • повишава жизнения стандарт на населението .

Ж. УЛИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ

Уличното осветление на територията на община Угърчин е в добро техническо състояние. : Реализират се икономии от уличното осветление, като се монтират енергоспестяващи осветителни тела за уличното осветление във всички селища.



З. УСЛУГИ

Сферата на услугите заемат голям дял в процентно съотношение от общинската икономика. Те са представени предимно от отрасла на търговията-магазини,ресторанти,питейни заведения . По голяма част от тези стопански субекта реализират своята търговска дейност в съществуващи сгради и помещения с променено предназначение, съгласно законовите разпоредби. Много малка част от обектите са с внедрени мерки за енергийна ефективност най-вече подменена ПВЦ дограма,липсват мерки за ВЕИ .Основната дейност в сферата на услугите е в търговията и комуналните услуги.



И. ОБРАЗОВАНИЕ

Организацията на образованието при намаляващия брой деца е съществен проблем за общината. Проблемът допълнително се усложнява от малката гъстота на селищата. На територията на общината функционират едно средно и две основни училища, с общ брой ученици 567 за 2013 г., които са разпределени в 39 паралелки, като 6 от тях са маломерни и 4 са слети. Общата численост на педагогическия персонал, зает в образованието е 53 души. Детските градини в общината са четири, които се посещават от 199 деца, които са разпределени в десет групи, като две от тях са яслени (табл. 18 и 19). През следващите години е възможно сливането и на други класове от училищата.

Демографските процеси и намалената раждаемост в последните 10-15 г. оказват влияние върху броя на образователните институции и тяхното териториално разположение. Наличната училищна мрежа отговаря на съвременните изисквания в българското образование и задоволява потребностите от основно и средно образование - осигурява възможности за ранно чуждоезиково обучение, компютърно обучение и профилирана и професионална подготовка. Основна цел е намаляването на броя на отпадналите от образователната система, като към тях не се отнасят децата и учениците, които заминават в чужбина или в други общини.

Намаляването на броя на отпадналите от образователната система се е превърнало в основна задача на педагогическия персонал на общината.

За периода 2007-2013 г. 79 учители са повишили квалификацията си. В гр. Угърчин - 24, с. Кирчево - 11, с. Лесидрен -9. На територията на общината няма частни образователни центрове, ЦПО, езикови школи.

Й. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Болничната помощ се осъществява в болниците в Ловеч, Плевен или Троян. Всички лекарски и стоматологични практики са заети. Пациентите не са разпределени равномерно. Специализираната доболнична помощ се осъществява от практиките и филиала на Спешна помощ. Населението в общината не е много добре обезпечено с лекари. На един общопрактикуващ лекар в община Угърчин се падат 1436 души, като показателят надвишава средния за областта. В община Угърчин през 2011 г. броят на общопрактикуващите лекари е 4, като на 10000 души от населението се падат 6,62 общопрактикуващи лекари .

В общината здравната профилактика не е на много високо ниво. Същото важи и за текущата грижа за подобряване здравния статус на местното население. В община Угърчин не са широко застъпени социалните грижи. На територията на общината има много здравно не осигурени лица.
К.СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Община Угърчин от няколко години се стреми да разработва и разширява мрежата от предлагани социални услуги. Качественото представяне на този вид услуги се гарантира от привличането на доброволци в реализирането на проекта-представители на Сдружение на пенсионера “Цвятко Благоев” - гр.Угърчин и Сдружение на хора с увреждания и клуб на инвалида “Топло сърце”, които работят в сферата на подпомагане живота на хората в неравностойно положение в Община Угърчин. Участие в реализирането на проекта вземат и експерти от Дирекция “Социално подпомагане” и “Бюро по труда” в Угърчин.

Работата е насочена към предоставяне на социални услуги на населението като се използват максимално възможностите на Националните програми “От социални помощи към осигуряване на заетост”, а от месец април 2008 година стартира проект ”С грижа за хората” за предоставяне на услугата домашен помощник на хора с увреждания и самотни стари хора в община Угърчин. Създадена е мрежа за предоставяне на услугата ”Домашен помощник” на 30 възрастни хора с увреждания и тежко болни хора и работа на 15 безработни лица, които са наети на работа по проекта, като домашни помощници.

В община Угърчин се предлагат някои социални услуги, като основните предизвикателства в областта на социалните услуги са свързани с развитието на инфраструктурата, създаването на публично-частни партньорства, както и подкрепата за предоставяне на услуги от неправителствения сектор. В общината трябва да се развият и утвърдят социалните услуги, които вече са факт в останалите общини на областта. Осигуряването на устойчивост на предлаганите социални услуги е важна задача, която стои на дневен ред пред общината в следващия програмен период.

В община Угърчин се предоставят следните социални услуги в общността: домашен социален патронаж; дневен център за стари хора, домашен санитар. Социална услуга предоставяна в специализирана институция е един брой дом за стари хора в гр. Угърчин.

Община Угърчин е доставчик на услугата домашен социален патронаж, който приготвя и доставя храна в 10 населени места на територията на общината. ДСП е с капацитет 200 места и две кухни – в гр.Угърчин и с.Лесидрен. Проектът дава възможност за укрепване и разширяване на създадената мрежа за предлагане на социални услуги в общността.

По проект „Грижа за хората – предлагане на алтернативната социална услуга „домашен помощник” в община Угърчин” се е подобрило качеството на живот на хора с увреждания и самотно живеещи хора в населените места на Община Угърчин чрез създаване на условия за ефективно упражняване на правото им на независимост и социално включване, предлагане и разширяване на обхвата потребители на алтернативната социална услуга в общността - „домашен помощник” - за обслужване на болни възрастни хора и самотни лица, които остават извън обхвата на съществуващите програми.

3. ОТРАСЛОВА СТРУКТУРА НА ОБЩИНСКАТА ИКОНОМИКА
А. ПРОМИШЛЕНОСТ
По големи предприятия на територията на общината са: -ЕТ ”Веси-Петър Цачев”, ЕТ ”Цеци - Иванка Вълчева”, ”Петрови” ООД, ЗП ”Пенко Лисичков” - зърнопроизводство; Кооперация ”Доверие” и “Кооптърговия” - с. Лесидрен, животновъдство, производство на колбаси и търговия; “Сюприим инвест” ЕООД - животновъдство; “Технолескомерс” ЕООД, “Мичев” ЕООД, “Цвети мир” ООД, ЕТ ”Диляна-Дочо Шахънски”, “Паралди” ЕООД, “Алдекс”- дърводобив и дървообработване; “Булскал-Иво Манов”- добив на каменни плочи; “Корнел”ООД, “Истар Еко консулт” ООД и “Герада”-опаковане на ядки, малини, зеленчуци и производство на екологично чист мед; “Дипантекс”-шивашка дейност.

Много слаба е конкурентноспособността и възможностите за присъствие на външни пазари. Недостатъчен е притокът на чуждестранни инвестиции в община Угърчин. За периода 2009-2011 г. са привлечени 72,8 хил. евро.8 С белгийски чуждестранни инвестиции е създадена „Дипантекс” - шивашко производство за Угърчин и региона на съседните общини.

В следващите години основен приоритет на общинската е създаването на условия за привличане на местни и чуждестранни инвестиции, за да се и разкрият нови работни места и да се подобри жизнения стандарт на населението.

Предприятията са с неефективно производство, с висока себестойност и цена на продукцията. Материалната база е остаряла. Няма инвестиции в нови производства и технологии. За да се развиват повечето отрасли на промишлеността е необходима техническа инфраструктура, квалифицирана работна сила, суровини, подходящи природни природно-климатични условия и предприемчивост.

През 2011 г. в община Угърчин 30 % от наетите лица по служебно и трудово правоотношение са в отрасъл „Преработваща промишленост”. За отрасловата структура на промишленото производство може да се съди по обема на произведената промишлена продукция, нетните приходи от продажби и броя на наетите лица. През 2007 г. на територията на общината функционират 13 предприятия от отрасъл „Промишленост”. Техният брой нараства на 17 през 2011 г. (таблица 2.).

Таблица 2. Основни показатели за предприятията от отрасъл „Промишленост” за община Угърчин за периода 2007-2011 г.9





Години

Предприятия

(бр.)

Нетни приходи от продажби (хил. лв.)

Заети лица

(бр.)

ДМА

(хил. лв.)

2007

13

5977

195

4149

2008

19

7712

270

4586

2009

18

7584

280

6053

2010

19

8405

264

6872

2011

17

7459

265

2113

Броят на заетите лица в отрасъл „Промишленост” в община Угърчин се увеличава от 195 души през 2007 г. до 265 души през 2011 г. (фиг. 1.). За периода 2007-2011 г. средногодишният брой на заетите лица нараства с 18 души. Средногодишният темп на прираста показва, че заетите лица в промишлеността се увеличават с 8%. На един процент от прираста съответства увеличаване на заетите лица с 3 души.



Б. СЕЛСКО СТОПАНСТВО
Селското стопанство е важен отрасъл на българската икономика, тъй като осигурява продоволствената сигурност на населението, необходима за неговото изхранване, създава заетост и допринася за балансирано териториално развитие. Структурата на селското стопанство зависи от природо-климатичните условия, почвите и релефа на територията на общината.

Екологично-чистият район на община Угърчин благоприятства развитие на органично животновъдство и земеделие. Благоприятните климатични условия в общината са добра предпоставка за обособяване на района като преработвателна и хранително-вкусова промишленост за сливи, ябълки и други.

Промените, които настъпиха в икономиката на общината в резултат на прехода към пазарно стопанство дадоха отражение и върху развитието на земеделието. Извърши се поземлена реформа и собствениците получиха нивите и горите си.

Използваната земеделска площ в общината по данни от преброяването през 2012г. е 273 608 дка. В периода 2007-2012 г. структурата на земеделската земя се запазва като площта като се забелязва тенденция на годишно увеличение на заетата от ниви земеделска земя, която увеличава с 1 % дела си и през 2012 г. заема 52 % от заетата земеделска земя. Тенденцията при ливадите,пасищата и мерите е положителна за развитието на земеделието в общината като делът им намалява с бавни годишни темпове. Заетите земи с трайни насаждения запазват своя относителен дял.



Таблица 4. Размер на земеделски земи в община Угърчин за периода 2007-2012 г.10


Година

Земеделска земя (дка)




Ниви

Ливади, пасища, мери

Трайни насаждения

Общо

2007

138244

123938

10057

272239

2008

138244

123938

10057

272239

2009

141734

120525

9650

271909

2010

141734

120525

9650

271909

2011

141734

120525

9650

271909

2012

142359

121176

10073

273608

На територията на общината са регистрирани за 2009 г. 144 земеделски производители, 20 пчелари и 89 животновъди. Броят на земеделските производители намалява и към 2012 г. той е 114. Със затворен цикъл на производство е кооперация “Доверие”- с. Лесидрен. Фирмата отглежда животни и продава фуражи, месо, колбаси и деликатеси.



С оглед на развитието на пазара на земята за периода 2007-2012 може да се изведе извода, че най-голям дял земеделската земя е продадена в началото на периода като съответно е сключен най-голям брой сделки, а цената на дка в течение на времето се повишава (Таблица 5).

Таблица 5. Развитие на пазара на земята в община Угърчин за периода 2007-2012 г.11





Година

Брой сделки

Продадена земя (дка)

Цена от-до лв.

2007

1452

12016,947

60-200

2008

2809

30762,112

60-250

2009

10

157

50-180

2010

15

181,1

60-200

2011

87

991,5

80-390

2012

40

1020

60-420


Г. РАСТЕНИЕВЪДСТВО
В община Угърчин площта на земеделската земя е 273 608 дка през 2012 г. Показатели за основните земеделски култури са представени на таблица 6.

Таблица 6. Засети земи с основни земеделски култури (дка) за периода 2007-2012 г.12


Година

пшеница

ечемик

маслодайна рапица

слънчоглед

царевица

2007

9500

6000

0

6000

6440

2008

11470

1300

400

8000

12000

2009

17230

3003

700

9700

22200

2010

11615

1350

4650

9700

22200

2011

11470

560

7396

10838

22820

2012

15180

1742

6613

10838

27709

Представените данни показват тенденция на увеличаване на площта на засетите земи с маслодайна рапица, царевица и слънчоглед, а засятата площ с ечемик е намаляла над три пъти. В края на изследвания периода засятата площ с пшеница е увеличена в края на периода с 63 %.

За развитието на земеделието в община Угърчин допринасят възможностите, предоставяни по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС – „Програмата за развитие на селските райони”, в т. ч. и директните плащания от ДФ „Земеделие”. За периода 2007-2010 г. на земеделските производители от община Угърчин са изплатени следните суми под формата на директни плащания 755420,95 лв. през 2007 г.; 810397,48 лв. през 2008 г.; 1225608,30 лв. през 2009 г. и 1213412,01 лв. през 2010 г.
Д. ЖИВОТНОВЪДСТВО

От развитието на животновъдството в областта в значителна степен зависи развитието на месо и млекопреработвателната промишленост. Животновъдството в община Угърчин е съсредоточено в частния сектор, като основно животните се използват за задоволяване на лични нужди, и много по-малка част се отглеждат във фирми и кооперации. В общината традиционно е развито говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, свиневъдството и птицевъдството. В последните години има увеличен интерес към пчеларството. Към 2012 г. в община Угърчин има две млечни ферми от първа група с 56 крави и 47 бр. млечни ферми то трета група с 315 крави. Данните за броя на отглежданите животни в община Угърчин за периода 2007-2012 г. са представени в таблица 7.


Таблица 7: Отглеждани животни на територията на община Угърчин през периода 2007-2012 г.13





Година

Говеда

Биволи

Овце

Кози

Свине

Птици

(хил бр.)

Пчелни семейства

2007

889

14

4593

2594

5346

11,805

3537

2008

852

15

6880

179

468

15,236

2230

2009

894

28

8149

1937

585

13487

1268

2010

1037

39

9124

1990

680

11,637

1298

2011

992

35

9453

1985

2350

22,8

1265

2012

1139

2

5254

1226

6346

10,994

2644

През периода 2007-2013 г. в община Угърчин относително се запазва броя на отглежданите животни като увеличение спрямо 2007 г. бележи броя на говедата, овцете, и свинете. Броя на биволите за 2012 г. рязко е намалял, а с подобна тенденция е и броя на козите. Намаляването на броя на отглежданите животни се дължи на следните причини: висока себестойност на произвежданите фуражи; ниски изкупни цени на произведената продукция; високи цени на медикаментите и ветеринарните услуги; нередовни и забавени плащания от преработвателните предприятия; нарушения породен състав на стадата; ниската квалификация на работещите в животновъдството, застаряването и намаляването на населението в селата, което предимно се занимава с животновъдство; високите европейски изисквания и стандарти за отглеждане на животните и др.



Е. ГОРСКО СТОПАНСТВО

В област Ловеч горският фонд обхваща 158109 ха, което е около 40 % от територията на областта. За сравнение, в страната на горския фонд се падат 33 % от територията. Горите в областта са в териториалния обхват на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Ловеч. На територията на областта държавният горски фонд (ДГФ) се стопанисва от осем Държавни горски стопанства и едно Държавно ловно стопанство.

Съгласно горскостопанското райониране на страната територията на община Угърчин попада в териториалния район на Държавно лесничейство „Лесидрен”. Площта на горите е 22 299,4 ха. Преобладаващи за района са широколистните видове. Средно годишно се залесяват около 400 дка нови гори, а добивът на дървен материал от частни гори е 40 000 куб. м. и от държавните около 15 000 куб. м.

За община Угърчин горите имат важно значение както като източник на дървесина, така с богатото разнообразие от билки в горите. В по-големи количества се събират лечебна иглика, лазаркиня, лудо биле и лечебен ранилист. Площта на горския фонд е 21648,5 ха, от които 21 400 ха - залесена. Разпределението на горите по собственост е следното: 56% държавна собственост, 38%-частна, 5%-общинска и 1% на други юридически лица. Горите са ресурс, който може да се използва и за развитие на туризма.

Развитието на многофункционално горско стопанство е реална перспектива, която ще има многостранно значение за общината. То предполага устойчиво стопанисване на горите, което се базира върху пълния набор от техните природни, социални и икономически функции и изисква интегриран и балансиран начин на управление за комплексното им опазване. Те са източник на допълнителни приходи за населението от събирането на горски плодове и билки. Една възможност за населението е култивираното отглеждане на билки, включително и развитието на нетрадиционни за общината дейности като бубарството и пчеларството. В горите и откритите площи в общината живеят редица животни, които имат стойност за ловния туризъм - яребици, лисици, зайци, сърни, диви прасета и други.

Развитието на многофункционално горско стопанство е реална перспектива, която ще има многостранно значение за общината. То предполага устойчиво стопанисване на горите, което се базира върху пълния набор от техните природни, социални и икономически функции и изисква интегриран и балансиран начин на управление за комплексно опазване на всички тях. Допълнителни приходи за населението носи събирането на горски плодове и билки. Една възможност за населението е култивираното отглеждане на билки, включително и развитието на нетрадиционни за общината дейности като бубарството и пчеларството. В горите и откритите площи в общината живеят редица животни, които имат стойност за ловния туризъм като яребици, лисици, зайци, сърни, диви прасета и други. На практика това дава реална възможност за развитие на ловен туризъм на територията на общината.


Ж. ТРАНСПОРТ
Транспортът има важно значение за развитието на всяко модерно общество, защото се превръща в средство и предпоставка за икономическо развитие. Развитието та транспортния сектор на България в значителна степен ще допринесе за повишаване конкурентоспособността на националната икономика и за обслужване на населението. През 2011 г. среднодневно са извършвани 2,54 млн. пътнически пътувания и превоз 274 хил. т. товари. Транспортът и съобщенията формират 11,7% от брутната добавена стойност на страната и осигурява заетост на почти 140 000 души. Развитието на транспортния сектор е задължително условие за утвърждаването на страната като туристическа дестинация.

През 2011 г. на територията на община Угърчин функционират 5 предприятия, в които има 19 наети лица, нетните приходи от продажби са 618 хил. лв.. Тенденциите, които протичат в сектора на ниво община са сходни с тенденциите за страната. Неблагоприятните икономически тенденции са в значителна степен валидни, както за превоза на пътници, така и за превоза на товари.


4. ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ ,СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА

А . ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
1. КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА
Единствено в гр.Угърчин е била частично (на 17%) изградена канализационна мрежа – общо от около 6 км, като допълнително изградената през отчетния период е 6,5 км или общо около 12,5 км. (на 27%). Канализационната мрежа се заустява без пречистване в река Каменица и покрива около 1/6 от уличната мрежа. Към м. януари 2010 г. е изготвен работен проект за водоснабдителна, канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Угърчин.

Реконструкцията на части от водопроводната мрежа в селищата от общината с полиетиленови тръби с висока плътност се изпълнява поетапно. Предвиденото строителство чувствително ще повиши качеството на услугите по доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, което ще позволи поддържане на по-висок жизнен стандарт.


2. ТРАНСПОРТНА МРЕЖА И ДОСТЪПНОСТ
На територията на Община Угърчин пътната мрежа е общо160,640 км., в това число І клас - 25 км., ІІІ клас 66,290 км. и общински пътища - 69,310 км. Четвъртокласната пътна мрежа се поддържа от общината. В сферата на транспорта, населението на общината се обслужва с автобусен транспорт, осъществяван от частни фирми с разработена и утвърдена от Общинския съвет транспортна схема и подписан договор между превозвачите и Общината.

В сферата на транспорта, населението на общината се обслужва с автобусен транспорт, осъществяван от частни фирми с разработена и утвърдена от Общинския съвет транспортна схема и подписан договор между превозвачите и Общината. Качеството на пътната инфраструктура в района е далеч от съвременните стандарти.


3. ЕНЕРГИИНА МРЕЖА И СИСТЕМИ
Селищата от общината са разпределени в три различни териториални района на Енергоразпределение, селата Лесидрен, Кирчево, Сопот, Василковска махала и Славщица са към Тетевен, селата от долния район Орляне, Каленик и Катунец са към Ловеч, а Угърчин, Микре, Драгана и Голец са към Луковит. През последните три години са подменени всички улични лампи от населените места в общината с енергоспестяващи. Ще продължава поддържането на уличното осветление в населените места на общината и през следващите години, с енергоефективни осветителни тела и системи.

Общината е изпълнила два проекта за енергийна ефективност в уличното осветление. Първият - за енергоефективна реконструкция на осветлението в гр. Угърчин, в резултат на които се намалява инсталираната мощност 2 - 3 пъти. Изпълнението на втория проект обхваща реконструкцията на уличното осветление в 10 села на общината. Въведена е система за енергоспестяващо осветление за уличната мрежа.

За периода 2007-2013 са изградени три фотоволтаични електроцентрали на територията на община Угърчин - ФтЕЦ ”Сънфлауър-Угърчин” в гр. Угърчин, ФтЕЦ ”Славщица” в с. Славщица и ФтЕЦ ”Голец 1” в с. Голец.
4. КОМУНИКАЦИОННИ МРЕЖИ
Всички селища имат телефонни връзки от старата аналогова система, като качеството е лошо, със затруднен достъп до Интернет. Територията е осигурена с покритие от трите мобилни оператора Мобилтел, Глобул и ВИВАКОМ /обединяващ досегашните БТК и ВИВАТЕЛ/.

5. АДМИНИСТРАТИВНО – ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА ОБЩИНАТА
В границите на общината са разположени един град и дванадесет села. Селищната мрежа е развита изцяло по речните долини. Средната гъстота е две селища на 100 кв.км., което е почти три пъти под средното за страната. Единственият по-значителен кръстопът-разклона за гр.Троян е без населено място. Средно на едно селище се падат по 47,5 кв. км. от територията.

Застрояването на населените места е парцелен тип с дворове. Животновъдството и зеленчукопроизводството за собствени нужди е преобладаващо в жилищните парцели.

Селищата на община Угърчин попадат в следните категории селища: един много малък град - Угърчин (2 541 души), две големи села - Лесидрен (1 057 д.) и Кирчево (1 235 д.), четири малки села - Микре, Голец, Катунец и Драгана, останалите - много малки села Каленик, Орлене, Сопот и Славщица.
6. БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА
Балансът на земята по видове територии, начин на ползване и собственост е както следва: Обща площ – 524968,95 дка. от които – земеделска земя – 290488 дка, като на фиг. 26 са представени относителните дялове на териториите.


Фигура 26. Баланс на територията на община Угърчин към 2012 г. в дка14

От данните на фигурата следва, че най-голяма част от територията на общината е заета от селскостопанския фонд, следвана от горския фонд и обработваемата земя.

Общата територия на земеделските земи – 288752.588 . На фиг. 27 е представен дяла на земеделската земя спрямо населените места.

Фигура 27. Земеделска земя по населени места в община Угърчин към 2012 г. (в дка)15

С оглед на представените данни най-голяма площ земеделска земя е гр. Угърчин, следван от с. Микре и с. Катунец.



Б. ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕ
1. КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Според климатичната подялба на България , Община Угърчин попада в областта на умереноконтиненталния климат. Особеностите на релефа предопределят формирането на микроклиматични зони главно с по – мек климат. С изключение на Сопотската и Лесидренската , останалите микроклиматични зони не са изследвани. Поради слабо развитата промишленост, индустрия, транспорт замърсяването на атмосферният въздух е незначително, но за да се направи точна преценка на качеството на въздуха трябва да се има в предвид някои фактори като: производителност, енергетика, транспорт, залесяване и обезлесяване.

На територията на Община Угърчин няма предприятия с наложени санкции за замърсяване на атмосферния въздух. На територията на общината няма разположени измервателни станции за контрол на качеството на атмосферния въздух. Общината попада в район за оценка и управление на КАВ – Луковит (включващ Община Луковит и Община Угърчин), в който нивата на замърсителите са под установените долни прагове, използвани за оценка на КАВ. До момента на територията на общината не е установявано превишение на нормите за КАВ.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух за Община Угърчин са използваните горива в комунално - битовия сектор и пътния транспорт.
Основен източник на емисии от неподвижни източници са отоплителните инсталации. Те имат сезонен характер - отоплителни инсталации на обществени сгради, а също и битови отоплителни инсталации.

Основен източник на емисии от подвижни източници са отработили газове от моторни превозни средства. Община Угърчин се характеризира с нисък потенциал на замърсяване – климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой.

На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират целогодишно вредности в атмосферата.

В програмата за опазване на околната среда са предвидени мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез намаляване на емисиите, включващи възстановяване и поддържане на пътната мрежа. Доброто качество на атмосферния въздух е предпоставка за развитие на туризма, подобряване на околната среда и други дейности заложени в целите на програмата. Към момента Община Угърчин няма ангажимент за изготвяне на програми за намаляване на емисиите, тъй като не се превишават параметрите характеризиращи качество на атмосферния въздух.



Каталог: Files -> FileType 24
Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
FileType 24 -> Н а р е д б а №1 поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община угърчин
FileType 24 -> Програма за развитие на читалищната дейност в община угърчин за 2014 Г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница