Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива период на действие

2. КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ

На територията на Община Угърчин се намират повече от 5 реки, които са в поречието на р. Вит. В този участък на горното течение на реката, няма определени пунктове за физикохимичен мониторинг по Националната автоматизирана система за мониторинг на околната среда /НАСМОС/ за повърхностни и подземни води. В изготвената и предложена до ИАОС програма от Басейнова Дирекция за контролен мониторинг се предвиждат създаване на нови пунктове, във връзка с изпълнение на Наредба 4 /20.10.2000г. за качеството на водите за естествено обитаване на риби и за развъждане на черупкови организми. Такива ще са новите пунктове на р. Калник преди яз. Сопот, и на р. Катунец и на р. Каменка – моста за с. Бежаново.

На територията на Община Угърчин се наблюдават следните пунктове за хидробиологичен мониторинг за повърхностно течащите през общината реки, а именно на р. Калник (3), Лесидренска (2), Каменица (5), Сопотска (3), Катунецка (5), Елешница (2) /Орлянска, Каленик/ достатъчен брой, който дава възможност за оценка на качеството на водата и съществуващото биологично разнообразие. След като се анализират натрупаните данни от хидробиологичния мониторинг през последните 5 години, могат да се направят следните изводи: като чисти и незамърсени с добро качество води са тези на река Лесидренска, при с. Лесидрен; на р. Каменица от с. Драгана до моста при с. Бежаново, пункта е на моста за с. Беглеж; на р. Катунецка преди с. Стояново, през с. Катунец до устието при с. Бежаново; на река Сопотска преди с. Сопот, след селото и до устието и вливане в река Каменица / Каменка/; като слабо замърсени са само отделни участъци по реките, като на р. Калник, преди язовир Сопот, а след язовира и преди устието при с. Български извор – замърсяването е по-голямо и там водата е с оценка слабо до средно замърсена, река Лесидренска на устието, река Каменица преди гр. Угърчин и след него, река Катунецка преди вливане на р. Елешница, на устието на река Елешница след с. Каленик.

Проектната категория на реките преди населените места е първа за р. Дрипла от извор до с. Голец, р. Лесидренска от извор до с. Лесидрен, р. Сопотска от извор до с. Сопот, р. Катунецка от извор до с. Катунец, р. Елешница /Орлянска, Каленик/ от извор до с.Каленик и р. Каменица от извор до гр. Угърчин. След първото населено място до вливане в съответния воден обект- втора категория.

Качеството на питейните води се следи както от ВиК – Угърчин, така и от РЗИ – Ловеч. По данни на ВиК – Угърчин питейните води се изследват ежемесечно в селищата на Общината по физикохимични и микробиологични показатели. Отклонения от БДС 2823 – 83 “Вода за пиене” не се наблюдават.

От своя страна РЗИ – Ловеч следи качеството на питейните води по физикохимични показатели чрез вземане на проби ежемесечно.

Друг фактор, оказващ влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода е състоянието на водопреносната мрежа. Това влияние се формира най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при наличие на течове.

Водоснабдяването на населението в Община Угърчин от ВиК – Угърчин се извършва чрез водохващане “Топля”, което захранва 8 населени места – гр. Угърчин, . Драгана, с. Сопот, с.Славщица ,Лесидрен, с. Кирчево, с.Голец и с. Микре. Останалите населени места като Катунец, Каленик и Орлене се задоволяват с питейна вода с местни водоизточници за които има изградени санитарно охранителни зони, местни помпени станции и водоеми. Някои от селата, като Лесидрен и Драгана имат също изградени местни водоизточници, които се използват в най-критични моменти. Общо на територията на района има изградени 10 помпени станции, което прави захранването енергоемко и по-скъпо. Водата, която се подава в системата на ВиК е 100% от подпочвени източници.

От 11 населени места изградена канализационна мрежа има само в гр. Угърчин –12,638 км. Изградената канализационна мрежа спрямо общата дължина на уличната мрежа на града е 27,4 %. Тя се използва на 100%. Липсата на канализационна мрежа на част от територията на гр. Угърчин и всички села има отрицателно въздействие върху подпочвените води. Състоянието на канализационната мрежа не е добро.

Големите промишлени замърсители на територията на Община Угърчин, които влияят негативно на качеството на повърхностно течащите води са: Кооперация Лесидрен, с. Лесидрен – мандра, зауства в р. Лесидренска, ІІ категория – подпоречие на р. Вит, Кооперация “Доверие” с. Лесидрен, “Добревски 1” ООД- с. Български извор – мандра, зауства в р. Калник – ІІ категория – подпоречие на р. Вит, “Кондов – Екопродукция” Еоод – гр. София – мандра в с. Старо село – зауства в дере в близост до язовир Сопот, градска канализация гр. Угърчин – директно заустване, без пречиствателна станция в р. Каменка, ІІ категория – подпоречие на р. Вит.

Водоползватели и ползватели в Община Угърчин с издадени разрешителни :

- “СТИЛОС” ООД – гр. Дупница, ул. “Александър Батенберг” №64 – шахтов кладенец за промишлено водоснабдяване – мандра с. Лесидрен, общ. Угърчин, обл. Ловеч.

- Община Угърчин гр. Угърчин – яз. “Каленик” – с. Каленик – ремонт на основния изпускател.

Състоянието на водите е в зависимост основно от състоянието на отделните отрасли на промишлеността, селското стопанство, нивото на развитие на инженерната инфраструктура и технологиите на пречистване. Опазване чистотата на водите е първостепенна задача, осигуряваща здравословно съществуване на човешкия индивид.

Необходимо е да се отбележи, че в този регион няма режим на водата. Всички селища са снабдени с питейна вода.

През 2012г. е извършено следното:

1. Изграден водопровод 13км. в с. Лесидрен по Мярка 321-Програма за развитие на селските райони на обща стойност 800 000 лева.

2. Извършен ремонт на общинската пътна мрежа – 250 000 лева целева субсидия от Републиканския бюджет.

3. Извършен ремонт на Републиканската пътна мрежа на ул. „Плевен” в гр. Угърчин – 6000 лева субсидия от АПИ/Агенция пътна инфраструктура;

4. Асфалтиране след ремонт на АПИ на ул. „Хр. Ботев” и ул. „В. Левски” – собствени средтва.

3. ПОЧВИ

Общото състояние на почвите в общината може да се определи като добро. На територията на община Угърчин няма промишлени замърсители, а намалената употреба на торове и пестициди в селското стопанство също допринася за липсата на замърсявания.

Съгласно доклада на РИОСВ - Плевен (2011 г.) за района на община Угърчин няма налични данни за замърсяване на почвата с тежки метали, пестициди и устойчиви органични замърсители, засоляване и вкисляване на почвата, нарушаване от добивната индустрия или регистрирани ерозионни и деградационни процеси.

Проблем за територията на общината е нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци, водещо до замърсяване на почвата в местата с нерегламентирани сметища.

Не са регистрирани замърсявания на почвите с нитрати от предозирано торене. Почвите в района не са замърсени с пестициди, не са вкислени или засолени, а така също не са силно повлияни от ерозионни процеси.

Производствени замърсители на почвата на територията на общината не са регистрирани.

Сметосъбирането и сметоизвозването на територията на гр. Угърчин е организирано и се извършва от фирма "АСТОН СЕРВИЗ" ООД. Организираното сметосъбиране и сметоизвозване обслужва търговската мрежа, административните учреждения и организации, производствени обекти. Почистването на териториите предназначени за обществено ползване се осъществява ежедневно. Домакинствата в еднофамилни жилища формират по-малко битови отпадъци, но в същото време разполагат с лични стопанства от чиято дейност се отделя специфичен отпадък нямащ отношение и характер на битов.

Депонирането на битови отпадъци в общината в изминалият период е извършвано на две общински депа(сметища). Едното е в местността "Мерата", град Угърчин, същото е с площ, около 12 дка. Друго сметище е разположеното депо(сметище) с площ 4 дка в местността “Бобка" край с. Лесидрен, което е обслужвало населените места с.Лесидрен и с.Кирчево. Депата се нуждаят от закриване и рекултивация.

През месец май 2011 г. е въведено в експлоатация и новото Регионално депо за общините Ловеч, Летница и Угърчин. Във връзка с това е преустановена експлоатацията на съществуващите депа със Заповед № РД0194/ 25.05.2011 г. на Директора на РИОСВ Плевен в община Угърчин.

Проектите за крайна рекултивация на терените на закритите депа са внесени в МОСВ за осигуряване на финансиране по реда на ПМС № 209/ 20.08.2009г. През 2011г. проектите за рекултивация на старите общински депа Ловеч и Угърчин са одобрени за финансиране и изпълнение.

През 2012г. са закупени 45 броя контейнери тип „Бобър”, 180 броя кофи тип "Мева" с обем 110л. и 10 броя паркови кошчета за смет. Съдовете бяха разпределени във всички населени места по заявки от кметовете. Честотата на извозване на отпадъците е два пъти в месеца във всички населени места.

На територията на общината не е въведена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, въпреки многократните опити за сътрудничество с фирми по оползотворяване. Изпратени са писма за сътрудничество до всички лицензирани фирми в България извършващи услуги по разделно събиране. В случай на писмен отказ от всички организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки, Община Угърчин ще изпълни задължението си съгласно чл. 26 от Наредбата за опаковките и отпадъци от опаковки /НООО/.

Строителните отпадъци се формират основно от строителство, реконструкция и ремонт на сгради. Делът на строителните отпадъци в общото количество на ТБО е минимален за Община Угърчин. Няма данни производствените предприятия на територията на Община Угърчин да генерират опасни отпадъци. Общото количество генерирани отпадъци събирани за 1 месец е около 100т.

През 2010г. беше актуализирана и приета от Общинския съвет - Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община Угърчин с Решение №578/17.02.2010г..

5. ШУМ

В последния наличен доклад на РИОСВ-Плевен (за 2011 г.) липсват данни за промишлени или източници на шум на територията на общината, както и за установено шумово замърсяване. Във вилните зони, районите за отдих, за лечение, за възстановяване и други на територията на общината няма рискове в акустично отношение.

В състава на община Угърчин са включени кметствата: Лесидрен, Кирчево, Катунец. В населените места, които не са административен център на кметство, кметът на общината е назначил за срока на мандата си кметски наместници в съответствие с утвърдената структура и численост на общинската администрация съответно в следните населени места: Голец, Микре, Сопот, Славщица, Драгана, Орляне, Каленик.

Общата администрация е организирана в една дирекция: Дирекция “Финансово-стопански дейности, управление на собствеността, канцелария и човешки ресурси”, чийто състав включва структурните звена: “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” и ”Канцелария и Човешки ресурси”. Специализираната администрация е структурирана в една дирекция: Дирекция “Административна дейност и развитие”, в състава на която са включени два отдела: отдел “Местни приходи” и отдел “Гражданска регистрация и административно обслужване” и съответни структурни звена изпълняващи следните дейности по компетентност: устройство на територията; архитектурно – строителен контрол; кадастър и регулация; общинска собственост; инвестиционна дейност и контрол; икономически дейности; проекти и програми за развитие; екология и чистота; образование; здравеопазване; социални дейности; култура, вероизповедания и спорт.

Положителна насока в управлението на администрацията с оглед на членството на България в Европейския съюз и възможностите за усвояване на безвъзмездна финансова помощ за развитието на общината е включването на дейност „проекти и програми за развитие” към дирекция “Административна дейност и развитие”. Служителите участват в провеждането и планирането на общинската политика за местно икономическо развитие, в съответствие с целите и приоритетите, определени от стратегическите, плановите и програмните документи на общината и в подготовката на проекти и тяхното администриране.

Селищата от общината са разпределени в три различни териториални района на Енергоразпределение, селата Лесидрен, Кирчево, Сопот, Василковска махала и Славщица са към Тетевен, селата от долния район Орляне, Каленик и Катунец,Голец и Миокре са към Ловеч, а Угърчин и Драгана към Луковит. През последните три години бяха подменени част от уличните лампи с енергоспестяващи. Ще продължи поетапното подменяне и на останалите стари лампи през следващите години.

Общината изпълни два проекта за енергийна ефективност в уличното осветление. Първият - за енергоефективна реконструкция на осветлението в гр.Угърчин, в резултат на което се намали инсталираната мощност 2 до 3 пъти. Изпълнението на втория проект обхвана реконструкция на уличното осветление в 10 села на общината.

Селищата от общината са разпределени в три различни териториални района на Енергоразпределение, "ЧЕЗ България" ЕАД - селата Лесидрен, Кирчево, Сопот, Василковска махала и Славщица са към Тетевен, селата от долния район Орляне, Каленик и Катунец,Голец и Микре са към Ловеч, а Угърчин и Драгана към Луковит.Електроснабдяването в общината се осъществява от националната енергийна система посредством трансформаторни постове.Всички населени места в общината са електрифицирани. Изградените мрежи за високо, средно и ниско напрежение са в добро състояние .

Енергийното потребление от улично осветление е за 2011 г. за община Угърчин е 193152 KWh.

Таблица № 2 Средномесечно и годишно потребление на електроенергия за 2011 год. – улично осветление за община Угърчин

• 
  гр.Угърчин - 8753 105036 KWh
  
• 
  с. Кирчево -
  
• 
  .Лесидрен -
  
• 
  с.Катунец - 1026 12312 KWh
  
• 
  с.Голец - 1128 13536 KWh
  
• 
  с. Микре - 1211 14532 KWh
  
• 
  с.Драгана - 1012 12144 KWh
  
• 
  с. Сопот - 903 10836 KWh
  
• 
  с.Славщица - 575 6900 KWh
  
• 
  с.Каленик - 791 9492 KWh
  
• 
  с. Орляне - 603 7236 KWh
  
• 
  с. Василковска махала - -
  
• 
  . с. Киркова махала - 94 1128 KWh
  

Изпълнението на мерките в Дългосрочната програма по ВЕИ за 2013-2023 година , за използване на термични слънчеви колектори ще се съчетае с мерките по подобряване на термичната изолация на същите сгради по Целевата програма за ЕЕ за 2012 година , като по този начин се постигне ефект от едновременното прилагане на мерки за подобряване на ЕЕ и използване на ВЕИ . Целесъобразно е докладът след проведеното енергийно обследване,освен мерки за:

• 
  въвеждане на термични слънчеви колектори и
  
• 
  заместване на съществуващо отопление с такова , базирано на ВЕИ.
  

Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m². При географски ширини 40°- 60° върху земната повърхност за един час пада максимално 0,8-0,9 kW/m² и до 1 kW/m² за райони, близки до екватора. Ако се използва само 0,1% от повърхността на Земята при КПД 5% може да се получи 40 пъти повече енергия, от произвежданата в момента.

Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.

Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени.

Количеството уловена и оползотворена слънчева енергия се влияе съществено от качествата на различните типове слънчеви колектори, както и от вида на цялостната слънчева инсталация за получаване на топла вода. Конструктивно един слънчев колектор е изграден от:

• 
  Абсорбер. Преобразува слънчевата енергия в топлинна. Идеални повърхнини на слънчеви колектори са тези, които имат максимален коефициент на поглъщане и минимална степен на чернота във вълновия спектър на работната температура на колектора. Повърхнини, чиито свойства се доближават максимално по гореспоменатите, се наричат селективни. От технологични и икономически съображения най-масово приложение са намерили обикновените матирани черни повърхности. Те притежават голям коефициент на поглъщане (степен на чернота), както в късовълновия, така и в обхвата на дългите вълни ( 0.95-0.98 );
  
  • 
    Прозрачно покритие. Пропуска слънчевите излъчвания към абсорбера и намалява топлинните загуби през него.
    
• 
  Топлинна изолация. Ограничава загубите от долните и странични повърхности на абсорбера в околната среда.
  

Слънчевият колектор може да се оформя като самостоятелен панел или във вид на интегрирани повърхности, оформени като строителен елемент, например покрив или стена. Подобно съчетаване на функциите увеличава значително икономическата целесъобразност от употребата на слънчеви колектори.

Количеството на улавяната слънчева енергия се определя от редица фактори:

• 
  климатични фактори – основните закономерности, определящи сумарната слънчева радиация, са в зависимост от височината на Слънцето (географското разположение), наличието на облаци, продължителността на слънчевото греене, прозрачността на атмосферата и др.;
  
• 
  ориентация на слънчевите колектори по азимут – от Фигура 6.1. се вижда влиянието на ориентацията спрямо посоките на света. Ясно се вижда, че при югозападно ориентирана повърхност ще се постигне максимален резултат;
  

• 
  ъгъл на наклона спрямо хоризонта – на Фигура 4.1.7.2 се представя влиянието на различния ъгъл на наклона на слънчевия колектор спрямо хоризонта. Максималният ефект за нашата страна се постига при ъгъл около 40°.
  

За района на София годишната сума на слънчевата радиация върху южно ориентирана повърхност с наклон 40° е около 1 442 kWh/m² (Данните са на база извършено експериментално обследване на слънчевия потенциал по инициатива на EUROPEAN COMMISSION DG-Tren EC INCO – COPERNICUS Program „Demo Solar East-Wes” Project № 4051/98).

За района на България слънчевите термични инсталации могат да произвеждат топла вода с Т>60°С в продължение на около четири месеца – от юни до септември, с Т>50°С – от края на април до октомври и с Т>40°С за период повече от девет месеца (Фигура 4.1.7.3).



Фигура 5.1.3: Температура на произведената топла вода по месеци от селективна и не-селективна инсталация
Оценка на потенциала на слънчевата радиация в ЕС.

Световният енергиен съвет (WEC) посочва като достъпен потенциал на слънчевата енергия в световен мащаб 1 575 ЕJ/год.

В Европейския регион използването на слънчеви панели за битова гореща вода (БГВ) има темп на нарастване с над 20% годишно за последните години. Това се дължи главно на прилагане на финансови и кредитни механизми при реализиране на проекти. Например в някои европейски градове, кметствата задължават всички новостроящи се сгради да имат проект, включващ система за БГВ със слънчеви панели.

При развитие на слънчеви термични технологии за производство на електроенергия с параболични отражатели производство на “Pilkington Solar International” /Израел/, инвестициите са от порядъка на 3 000 $/kW инсталирана мощност. Тези инвестиции се отнасят за многосерийно производство на съоръженията.

Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2 150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh m². Като цяло се получава общо количество теоретически потенциал слънчева енергия падаща върху територията на страната за една година от порядъка на 13.10³ ktoe. Като достъпен годишен потенциал за усвояване на слънчевата енергия може да се посочи приблизително 390 ktoe (Като официален източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия се използва проект на програма PHARE , BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България”. В основата на проекта са залегнали данни от Института по метеорология и хидрология към БАН, получени от всичките 119 метеорологични станции в България, за период от над 30 години). След анализ на базите данни е направено райониране на страната по слънчев потенциал и България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене (Фигура 6.1.4).

• 
  Централен Източен регион – 40% от територията на страната, предимно планински райони. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 400 h до 1 640 h - 1 450 kWh/m² годишно.
  
• 
  Североизточен регион – 50% от територията на страната, предимно селски райони, индустриалната зона, както и част от централната северна брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 450 h до 1 750 h - 1 550 kWh/m² годишно.
  
• 
  Югоизточен и Югозападен регион – 10% от територията на страната, предимно планински райони и южната брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 500 h до 1 750 h - 1 650 kWh/m² годишно.
  

Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет - лято - ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най-активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 h, среден ресурс на слънчевата радиация – 1 230 kWh/m² и КПД на не-селективни слънчеви панели ~66%.

На база проведени експерименти у нас може да се твърди, че при селективен тип колектор специфичното преобразуване на слънчевата енергия за една година е 583 kWh/m², а за не-селективен тип - 364 kWh/m². (Следователно ефективността на преобразуване на слънчева енергия от селективната инсталация е 38% по-голямо от това на не-селективната.) Въпреки това у нас до сега са намерили приложение предимно не-селективните слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти.

Към момента в страната има инсталирани слънчеви термични инсталации с обща площ 56.10³ m², със сумарна инсталирана мощност около 42 MW(t).

На Фигура 5.1.5 е представена прогноза за нарастването на общата площ на инсталираните слънчеви термични колектори до 2015 година у нас.



Фигура 5.1.5: Прогноза за общата инсталирана мощност на слънчеви колектори.

Прогнози за енергийното усвояване на слънчевата енергия до 2015година.

На фона на сегашното състояние на използване на слънчевите термични инсталации за производство на топла вода и на база развитието на пазара на технологии, могат да се направят две прогнози за бъдещото използване на слънчевата енергия в периода до 2015 година.

По осреднена оценка се очаква количеството на топлинна енергия от слънчеви термични колектори през 2010 година да е около 137 GWh (11.8 ktoe), а през 2015 година – 239 GWh (20.6 ktoe).

Слънчевите технологии изискват сравнително високи инвестиции, което се дължи на ниските коефициенти на натоварване, както и на необходимостта от големи колекторни площи.

Усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия реално може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата да инсталират и слънчеви колектори за топла вода. Не е за пренебрегване и възможността за приложение на слънчевите термични колектори в строителството на хотели, ресторанти и др.

В този раздел се прави оценка на теоретичния и техническия потенциал на „ активната „ слънчева енергия – слънчеви термосоларни системи или инсталации за топла вода .

Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество .Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез разширено използване на ВЕИ , предимно слънчева енергия , както в ремонтирани , така и в новопостроени сгради . Слънчеви термични системи за топла вода на обществени обекти както и на стопански обекти могат да намерят широко приложение . Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлинна, включващи т.н. слънчеви коректори . Предимствата на слънчевите термични инсталации се включват в следното : произвежда се екологична топлинна енергия и се икономисват конвенционални горива и енергии. Слънчевите топлинни инсталации са главно за : топла вода в обществени сгради и в домакинствата .

На територията на община Угърчин има заявени интереси и реализирани инвестиции за използване на слънчева енергия .

Генерирането на електроенергия от слънчеви фотоволтаици е една съвременна и свръхмодерна енергийна технология. Слънчевата фотоволтаика, въпреки бързо падащите цени, остава много зависима от преференциални условия.

През 2004 година в света са инсталирани около 927 MW слънчеви фотоволтаични нови мощности, което е ръст от 62% в сравнение с предходната година. След 2010 година се очаква инсталираните ежегодно мощности в света да достигнат 3 200 MW.

Германия е водеща с инсталирана мощност от 366 MW. На фигурата по-долу са показани дяловете на водещите страни в света в ново - инсталираната мощност през 2004 година.

Германия е страната с най-бърз ръст на фотоволтаични слънчеви системи в света през 2003 година. Ежегодно инсталираната мощност на фотоволтаични системи там за периода 1990 – 2003 г. е показана в таблица по-долу. За 10-годишен период (1990-2000г.) инсталираните мощности са се увеличили около 200 пъти, т.е. със средно нарастване 20 пъти годишно.

Прогнозата за производството на електрическа енергия от фотоволтаични системи у нас в периода 2005-2015 г. може да бъде направена, чрез някой от изброените по-долу подходи:

• 
  задаване на индикативна цел, специално за този вид ВЕИ, като процент от общото производство на електроенергия или като абсолютна стойност и се оценява най-ефективното й постигане с минимални разходи;
  
• 
  задаване на разполагаеми финансови средства до 2015 г. и последваща оценка на максималното производство, което може да бъде постигнато с тези средства;
  
• 
  прилагане на организационни, законодателни, финансови и технически мерки, позволяващи на България до 2015 година да достигне днешното осреднено ниво на енергия от съответния ВЕИ в ЕС.
  

До 2015 година България в най-оптимистичния вариант може да достигне днешното ниво на водещата в това отношение страна-членка на ЕС, Германия (близо 0,1% от общото производство на електроенергия през 2003 г.). Това означава да достигнем прогнозно ниво за производството на електроенергия от фотоволтаични слънчеви системи през 2015 година 43 GWh (3,7 ktoe).

От началото на 2007г. у нас са в сила преференциални цени за изкупуване на електричество от фотоволтаични генератори. Те са в резултат на хармонизацията на нашите правни и икономически условия за развитие на екологичните и напълно възобновяеми източници на енергия, така както са поети нашите международни ангажименти по протокола от Киото и съответните директиви на Европейския съюз.

Слънчевата радиация, преобразувана в топлина чрез конвенционални термични слънчеви колектори може да се насочи приоритетно към производство на гореща вода през късна пролет, лято и ранна есен.

Въпреки, че съществуват слънчеви термични системи, които могат да работят през цялата година, вмомента в следствие на високата им цена, икономически ефективното им приложение трудно може да се докаже.

Дългосрочната програма по ВЕИ за следващия десетгодишен период, в частта препоръките в докладите от провежданите енергийни обследвания на общински сграден фонд. При обновяването на тази сграда освен мерки по подобряване на термичната изолация, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ (биомаса или нейни производни).

Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия втоплина, включващи т.н. слънчеви колектори .На територията на община Угърчин и региона тава е най-използваната инсталация от ВЕИ за добив на енергия. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното : произвежда се екологична топлинна енергия ; икономисват ковенционални горива и енергии; могат да се използват в райони , в които доставките на енергии и горива са затруднени . Количеството уловена и оползотворена слънчева енергия се влияе съществено от качествата на различните типове слънчеви колектори , както и от вида на цялостната слънчева инсталация за получаване на топла вода .

На територията на община Угърчин до 2012 година са изградени четири броя слънчеви термични инсталации със сумарна средна инсталирана мощност около5140КWh или 5,140 MWh .

Изграждането и монтажа на съоръжения се извършва предимно на земеделска земя извън регулацията .
ИЗВОДИ:

Основния поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около обяд, като повече от 70% от притока на слънчевата енергия е в интервала 9.00 - 16.00 часа, който се приема за най - ефективен по отношение на слънчевото греене. За този период се приема осреднена стойност на слънчевото греене около 1 875 часа и среден ресурс на слънчева радиация – 1 562 kWh/m² .

Климатичните дадености за община Угърчин са благоприятни за всички видове фотоволтаични инсталации.

5.2. ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ
В Европа и света

Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

Според последните прогнози на Европейската ветроенергийна асоциация, се наблюдава тенденция на засилено развитие на използването на вятърна енергия в Европа. Очаква се инсталираната мощност от 28 400 MW през 2003г. да достигне до 75 000 MW през 2010 г. и 180 000 MW през 2020 г. През 2020 г. електричеството, генерирано от вятърните турбини, ще покрива нуждите на 195 милиона европейци или половината от населението на континента. Според прогнозите на EUROSTAT потреблението на вятърна енергия в ЕС през 2010 г. ще достигне 10 000 ktoe.

В България

Вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. -707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява.

Оценка на потенциала на ветровата енергия

Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал на вятъра, са неговата посока и средногодишната му скорост. За целите на програмата са използвани данни от проект BG 9307-03-01-L001, “Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България” на програма PHARE, 1997 година, получени от Института по метеорология и хидрология към БАН (119 метеорологични станции в България, регистриращи скоростта и посоката на вятъра). Данните са за период от над 30 години и са от общ характер. На тази база е извършено райониране на страната по ветрови потенциал, (Фиг. 5.2).

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

• 
  Средногодишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;
  
• 
  Енергиен потенциал: 100 W/m² ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m² годишно);
  
• 
  Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).
  

• 
  Средногодишна скорост на вятъра: 3 – 6 m/s;
  
• 
  Енергиен потенциал: 100 - 200 W/m² ; (около 1 500 kWh/m² годишно);
  
• 
  Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 4 000 h, което е около 45% от броя на часовете в годината (8 760 h).
  

• 
  Средногодишна скорост на вятъра: над 6-7 m/s;
  
• 
  Енергиен потенциал: 200 W/m² ; (над 1 500 kWh/m² годишно);
  
• 
  Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 6 600 h, което е около 75% от броя на часовете в годината (8 760 h).
  

За да се добие информация за избор на площадки за изграждане на ветроенергийни централи е необходимо да се проведат детайлни анализи със специализирана апаратура и срок 1-3 години.

Редица фирми в България вече разполагат с апаратура и методика за извършване на оценка за това дали дадена площадка е подходяща за изграждане на вятърна електроцентрала. На тази база може да се определи оптималният брой агрегати и големината им на конкретна площадка. При такава оценка се извършва замерване на скоростта и посоката на вятъра, а също и температурата на въздуха чрез измервателни кули с височина 30, 40 и 50 m. В резултат на проведените измервания се анализират:

• 
  роза на ветровете;
  
• 
  турбулентност;
  
• 
  честотно разпределение на ветровете;
  
• 
  средни стойности по часове и дни;
  

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s

Никоя институция към момента в България не разполага с актуални данни за плътността и турбулентността на въздушните потоци на височини над 10 m над земната повърхност. Ето защо към момента с данните, с които разполагаме (от Института по хидрология към БАН), е трудно да се направи избор на конкретни площадки за вятърни електроцентрали на територията на страната. Необходимо бъдещите инвеститори в централи с вятърна енергия предварително да вложат средства за проучване на потенциалните площадки с професионална апаратура.

Разпределението на максималния ветрови потенциал пряко зависи от характеристиките на вятъра в съответната точка на измерване. Анализите показват, че на височини над 50 m над земната повърхност, ветровият потенциал е 2 пъти по-голям.

При височина 10 m над земната повърхност, физическия потенциал на вятърната енергия за страната ни възлиза на 75.10 ³ ktoe.

В Таблица 5. е представен достъпният потенциал на вятърната енергия.

Клас 0-1 - характерен за района на Предбалкана, западна Тракия и долините на р. Струма и р. Места.

Клас 2 - характерен за района на Дунавското крайбрежие и Айтоското поле.

Клас 3 - характерен за Добруджанското плато и средно високите части на планините.

Клас 5-6 - Черноморското крайбрежие и високите части на планините

Клас 7 - района на нос Калиакра и нос Емине и билата на планинските възвишения над 2000 m надморска височина

Клас 8 - високопланинските върхове.

Прогнози за развитието на вятърната енергетика в Република България

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения. Бурното развитие на вятърните технологии през последните години, дава възможности да се използват генериращи мощности при скорости на вятъра 3–3,5 m/s. Малките вятърни генератори са добра инвестиция за собственици на къщи, ферми, оранжерии, както и за малкия и среден бизнес. В доклада “2004, Survey of Energy Resources” на Световния енергиен съвет (The World Energy Council) се посочва, че у нас могат да бъдат инсталирани следните примерни мощности:

Прогнозният сценарий следва развитието на вятърната енергетика на европейския континент и взема под внимание 5% средногодишен темп на развитие на БВП, а също и средногодишен темп на нарастване на електропотреблението 2,5% (2005-2010 г.) и 2% (2010–2015 г.). В тази ситуация прогнозата допуска, на база ниското стартово ниво, значителното развитие на технологиите и преференциалния режим на изкупуване на електрическа енергия, в периода 2004-2015 година произведената електроенергията от вятърни генератори да нараства с около 70% годишно.

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

Община Угърчин попада в Зона А: зона на малък ветроенергиен потенциал – включва равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р. Струма и р. Места и високите полета на Западна България. Характеристики на тази зона са:

Средногодишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;

• 
  Енергиен потенциал: 100 W/m² ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m² годишно);
  
• 
  Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).
  

Преобладаващи са ветровете по посока изток-запад с обща повторяемост над 60%, както и по посока северозапад /повторяемост 14 -19%/. Това определя характерната двупосочна “роза на ветровете” по течението на р.Дунав . Средно – месечните стойности за скоростта на вятъра варират от 2.5 – 3.2 м/s през месец март – май, до 1.4 – 2.0 м/s през септември - декември.

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения. Бурното развитие на вятърните технологии през последните години, дава възможности да се използват генериращи мощности при скорости на вятъра 3–3,5 m/s. Малките вятърни генератори са добра инвестиция за собственици на къщи, ферми, оранжерии, както и за малкия и среден бизнес. В доклада “2004, Survey of Energy Resources” на Световния енергиен съвет (The World Energy Council) се посочва, че у нас могат да бъдат инсталирани следните примерни мощности:

Зона на малък ветрови потенциал: могат да бъдат инсталирани вятърни генератори с мощности до няколко десетки kW. Възможно е евентуално включване на самостоятелни много-лопаткови генератори за трансформиране на вятърна енергия и на PV-хибридни (фотоволтаични) системи за водни помпи, мелници и т. н. Разположението на тези съоръжения е най-подходящо в зона с малък ветрови потенциал на онези места, където плътността на енергийния поток е над 100 W/m² .

5.3. ВОДНА ЕНЕРГИЯ

Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700-1 800 MW.

В България хидроенергийният потенциал е над 26 500 GWh (~2 280 ktoe) годишно. Съществуват възможности за изграждане на нови хидроенергийни мощности с общо годишно производство около 10 000 GWh (~860 ktoe) годишно.

Съществуващият технически и икономически потенциал за големите ВЕЦ вече е използван или е неизползваем поради ограничения от съображения за опазване на околната среда. В плановете на НЕК ЕАД се предвижда изграждането на два нови обекта – ВЕЦ ”Цанков камък”, която е влезе в експлоатация през 2009 година и каскада „Горна Арда” в периода до 2020 година.

Условно обособена част сред хидроенергийните обекти са малките ВЕЦ с максимална мощност до 10 МW. Те се характеризират с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране, себестойност на продукцията, изкупна цена и квалификация на персонала. Тези характеристики предопределят възможността за бързо започване на строителството и за влагане на капитали в дългосрочна инвестиция с минимален финансов риск. Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и на някои напоителни канали в хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за отдалечени от електрическата мрежа потребители, могат да бъдат съоръжавани с българско технологично оборудване и се вписват добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие.

ВЕЦ са най-значителният възобновяем източник на електроенергия в електроенергийния баланс на страната. С цел увеличаване производството от ВЕЦ и намаляване количеството на замърсители и парникови газове от ТЕЦ, изпълнението на проекти за изграждане на нови хидроенергийни мощности е приоритет. Тези проекти могат да се осъществяват и като проекти за съвместно изпълнение съгласно гъвкавите механизми на Протокола от Киото по примера на стартиралия проект „Цанков камък”. Този механизъм дава възможност за допълнително финансиране на проектите.

На територията на Община Угърчин има 5 язовира и рибарници , ката един от тях е предоставен на концессия с предмет на дейност аквакултури : риборазвъждане и отглеждане на риби и др. водни организми .

5.4. ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ

Геотермалната енергия включва : топлината на термалните води , водната пара , нагретите скали намиращи се на по-голяма дълбочина . Енергийния потенциал на термалните води се определяя от оползотворения дебит и реализирана температурна разлика / охлаждане / на водата .

На територията на община Угърчин няма регистрирани термални извори, нагрети скали на по-голяма дълбочина и други алтернативни източници на геотермалната енергия.Сондажи на територията на общината се правят от домакинства, и стопански субекти, но тава са единични случаи и като цяло не е практика и надежден метод за добив на енергия от ВЕИ .

5.5. ЕНЕРГИЯ ОТ БИОМАСА

От всички ВЕИ, биомасата (дървесината) е с най-голям принос в енергийния баланс на страната. През 2003 година биомасата е представлявала 3.6% от ПЕП и 7.4% от КЕП. Енергията, получена от биомаса през 2003г. е 2.8 пъти повече от тази, получена от водна енергия. Енергийният потенциал на биомасата в ПЕП се предоставя почти 100% на крайния потребител, тъй като липсват загубите при преобразуване, пренос и дистрибуция, характерни за други горива и енергии. Делът на биомасата в КЕП през 2003 година е близък до дела на природния газ. Следователно влиянието й върху енергийния баланс на страната не бива да се пренебрегва. На фона на оценката на потенциала от биомаса може да се твърди, че употребеното за енергийни нужди количество биомаса в страната не е достигнало своята максимална стойност. Трябва да се вземе под внимание, че сега битовият сектор е основния консуматор (86%) на биомаса (почти изцяло дърва за огрев) в страната. За периода 1997-2004 г. употребата на биомаса в битовия сектор се е увеличила 3.4 пъти, докато употребата на почти всички останали горива и енергии е намаляла.

Оценката на потенциала от биомаса изисква изключително внимателен и предпазлив подход тъй като става дума за ресурси които имат ограничен прираст и много други ценни приложения, включително осигуряване прехраната на хората и кислорода за атмосферата. Затова подходът е да се включват в потенциала само отпадъци от селското и горско стопанство, битови отпадъци, малоценна дървесина, която не намира друго приложение и отпада по естествени причини без да се използва, енергийни култури отглеждани на пустеещи земи и т.н.

Обобщени данни за потенциала на биомаса в България са дадени в Таблица 7.