Програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и биогорива за периода 2013 – 2015 г



страница2/4
Дата31.03.2018
Размер0.85 Mb.
#63446
ТипПрограма
1   2   3   4

ГОРСКО СТОПАНСТВО

Горският фонд на територията на Община Средец е с обща площ 413 360 дка. и е концентриран в югоизточната част. Лесистостта на района е 36 % и е с 2,6 пункта над средната за страната.

Горския Фонд се стопанисва и управлява от ДЛ Средец гр.Средец, ДДС ”Ропотамо” м.Аркутино и ДЛ Бургас гр.Бургас.

Районът на лесничействата попада в Тракийската горско растителна област.

От общата площ на ГФ Общината е собственик на 197 216дка.или 48%.

Основната част от ОГФ се стопанисва от ДЛ Средец гр.Средец и възлиза на 183 216 дка. Останалите 14 000 дка се стопанисва от ДДС ”Ропотамо” м.Аркутино.

За периода 2001-2010г. за ДЛ Средец – гр.Средец е изготвен лесоустройствен проект с подробни планове за стопанисване и ползване на горите.

За повишаване ефективността от ГФ в ЛУП са заложени редица мероприятия за повишаване производителността на горите и земите от ГФ.

Основни мероприятия са:

І. Залесяване. – Това мероприятие е с основно значение за подобряване на дървесния състав и потенциалните възможности на месторастенията. Средно годишно е предвидено залесяване за периода на ЛУП по 2 000 дка. Залесяването за в бъдеще ще се наложи да се завиши във връзка с бъдещото ефективно стопанисване на общинския поземлен фонд, като прилежащите площи от този фонд към ГФ може и трябва да бъдат залесени с подходящи за месторастенията видове. При ежегодните залесявания с предимство да се ползват опожарените площи и горите, предвидени за реконструкция.

С оглед на създаването на устойчиви горски култури при залесяването да се използват местни широколистни видове и някои бързорастящи широколистни и иглолистни интродуцирани видове, като кедър, дугласка ела, червен американски дъб и др.

За успешното залесяване е необходимо да има добре организирано производство на посадъчен материал на територията на Общината. Досегашното производство е слабо и бедно на видово разнообразие. Липсват типичните за Странджа спътникови видове, като брекина скоруша, клен, дива череша и др.

Масовото изсичане през последните години на тополовите насаждения доведе до пълното изчерпване на запасите, и е наложително бързото отпочване производство на фиданки от този ценен бързорастящ вид.
ІІ. Отгледни сечи. – За по-интензивното производство на качествена дървесна маса основно значение имат отгледните сечи. С тях се цели оползотворяването на отпадъчната дървесина и подобряване качеството на дървостоите. За в бъдеще е необходимо да се заделят повече средства и търсят инвестиции за отгледните сечи без материален добив.

През последните години има изоставане на отгледни сечи в иглолистните насаждения, поради оползотворяването на дървесината от пожарищата.

Именно поради горната причина, до края на ревизионния период (ЛУП), трябва да се догони изоставането.
ІІІ. Санитарни сечи. – В резултат на резките циклични промени на климата, в голяма част от насажденията се е появило съхнене на отделни стъбла.

За подобряване санитарното състояние на горите е необходимо редовно планиране и изсичане на изсъхналата маса.

При появата на каламитет от гъбни и насекомни вредители да се търси помощта на Лесозащитна станция-гр.Варна и при необходимост да се извежда авиохимична борба.
ІV. Възобновителни сечи. – Целта на тези сечи е при достигане дървостоите на зряла възраст да бъде постигнато естествено възобновяване на гората по семенен начин с естествените местни дървесни видове. Това е и най-евтиния метод за създаване на устойчиви семенни гори. За периода 2002-2005г., в следствие на добро семеношение, при дъба и цера се постигна възобновяване на обширни площи (повече от 100хил.дка.) на територията на ДЛ Средец – гр.Средец и ДДС “Ропотамо”- м.Аркутино.

Необходима е бърза намеса за подпомагане на естественото възобновяване поради наличие на масов подлес от мъждрян, келяв габър, дрян и др. На трудно възобновяващи се площи по естествен път следва да се подпомогне естественото възобновяване чрез разрохкване на почвата и засяване на семена от желан дървесен вид.

Пречка за естественото възобновяване на някои площи е неконтролираната паша на домашни животни и особено свободното пашуване на свине.

Във връзка с горното е необходимо стриктното спазване на Заповед №154/18.02.2004г. на Кмета на Община Средец.


V. Строителство. – Основно в това отношение е поддържането на наличната пътна мрежа и изграждането на нови пътища, което ще позволи изпълнение на всички мероприятия от ЛУП. Необходимо е засилване строежа на горски пътища в граничния район, където има чувствително изоставане в последните години.

Освен за нормалното стопанисване на гората пътищата са необходими и за нейното осигуряване в противопожарно отношение и охрана


VІ. Странични ползвания. – Освен добива на дървесина от ГФ се добиват редица странични продукти, като гъби, билки, ловен туризъм, паша на домашни животни, диворастящи плодове и др. Според анализа, изготвен от съставителите на ЛУП от странични ползвания, годишно може да се реализира печалба над 100 хил.лв.

Състоянието на общинския поземлен фонд позволява за в бъдеще да се организира производството на билки и други видове, характерни за района на Странджа.


VІІ. Ловно стопанство.- Освен източник на дървесина гората е и среда за живот на много животински видове ,като някои от тях са обект на ловуване. По важни са дива свиня, сърна, заек, благороден елен и други.

На територията на Общината има обособени 5 броя едродивечови ловни полета заемащи 16 % от площта на ГФ. Тази площ е крайно недостатъчна за развитието на интензивно ловно стопанство.

За развъждане на полезния дивеч важно значение има контролирането на вредния такъв. За регулиране числеността на вредния дивеч следва редовно да се изплащат премии за унищожаването му.

За увеличаване на запасите от видове като заек, яребица и фазан следва да се извършва развъдно подобрителна работа и да се ограничи ловуването му за няколко години.

Своевременното изпълнение на посочените основни мероприятия ще доведе до увеличаване производителността на насажденията /среден запас дървесина на ха./,както и увеличаване числеността на полезния дивеч, което пък е гаранция за положителен икономически ефект за в бъдеще.
4.9. Външна осветителна уредба

Електрифицирани са всичките 33 населени места в общината.

1. Изградена ел. преносна мрежа:

- мрежа 20 кV - 352 км.

- мрежа НН - 261 км.

2. Трафопостове:

- 20 /0,4 кV - 208 броя с 60 000 кVА инсталирана мощност.

3. Няма неелектрифицирани населени места или части от тях на територията на Общината.

4. Оценка на фактическото състояние на ел. мрежата.

Като цяло физическото състояние на мрежите и съоръженията на електроразпределителната мрежа в Община Средец е сравнително добро. Изключение са въздушните мрежи за ниско напрежение в селата Зорница, Белеврен, Малина, Светлина, части от мрежата в Средец, Суходол и Дебелт, чието общо състояние е лошо и са предвидени за основен ремонт – подмяна на стълбове и проводници. Електрозахранването на Общината се извършва основно от подстанция 110 / 20 кV “ Средец “.

През територията на Общината се предвижда преминаването на газопровод.

За бъдещото развитие на ел. захранването е необходимо да бъде в насоките:



  • Основен ремонт на амортизираните мрежи ниско напрежение;

  • Подмяна на измервателните средства с нови по – модерни и по – точни;

  • Изнасяне на електромерните табла на границата на собствеността;

  • Постепенна подмяна на въздушните мрежи с кабелни в по – големите населени места;

  • Изграждане на нови трафопостове в местата, където има проблеми с качеството на електрическата енергия.

Уличното осветление е един от основните консуматори на ел.енергия за общината. Консумираната ел.енергия за улично осветление от Община Средец през 2012 г. възлиза на 254068 КВТ, а левовата и равностойност е 57 263.49 лв.

Възможностите за приложение на ВЕИ в този сектор е прилагане на LED осветителни

тела с фотосоларни панели и акумулатори, с което ще се реализират съществени

енергийни икономии. Поради високата цена на тези съоръжения, е необходимо да се

търсят програми с грантово финансиране.
5. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ. ВРЪЗКИ С ДРУГИ ПРОГРАМИ
Приоритетите на община Средец за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници е в зависимост от стратегическите цели и политиката за развитие на общината – постигане на конкурентоспособна, динамична и рентабилна местна икономика, подобряване стандарта на живот на населението, намаляване на емисиите на парникови газове, като елементи от политиката по устойчиво енергийно развитие.

Използването на изцяло конвенционални източници на енергия и зависимостта от внос на външни енергийни ресурси са характерен проблем за Община Средец. С тяхното решаване и с реализирането на проекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници ще се внесе допълнителна стойност към националните усилия за изпълнение на поетите ангажименти от България, заложени в директива 2009/28/ЕО.

При анализа на възможностите за икономически ефективно използване на ВЕИ трябва да се вземе под внимание, че:

1. Цената на електроенергията продължава да нараства и след присъединяването на България към ЕС, поради следните по-важни причини:

- нарастване на потреблението на електроенергия, както у нас, така и в ЕС;

- намаляване на използваемия капацитет на наличните електропроизводствени мощности поради амортизацията им;

- нарастване на дела на електроенергията, произведена от вносни въглища след затварянето на 3 и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД в периода 2007-2010 година;

- недостиг на генериращи мощности в периода до 2010 година, поради снемане от експлоатация на блокове в АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, ТЕЦ "Марица 3" ЕАД и "Брикел" ЕАД;

- необходимост от инвестиции за рехабилитация на съществуващите енергийни електроцентрали на въглища във връзка с повишаването на изискванията за опазване на околната среда;

2. Цената на биомасата, във всичките й разновидности, ще нараства значително по-бавно от конвенционалните горива и енергии, поради следните причини:

- биомасата е местен ресурс;

- някои форми на биомасата, могат да бъдат доставени до потребителя почти на цената на транспортните разходи (например отпадъци от дърводобива и дървопреработването);

- подобряване на стопанисването на земеделските земи и горските масиви;

- подобряване на транспортната инфраструктура.


Таблица: Преобразуване на ЕВИ

Биомаса


Без преобразуване

пелети

брикети

други

Преобразуване в биогорива

твърди (дървени въглища)


течни (био-етанол, био-метанол, био-дизел и т.н.)


газообразни (био-газ, сметищен газ и т.н.)



Преобразуване във вторични енергии


електроенергия

топлинна енергия

Водна енергия


Преобразуване (ВЕЦ)


електроенергия


Енергия на вятъра


Преобразуване (Вятърни генератори)


електроенергия


Слънчева енергия


Преобразуване (соларни кол.)


топлинна енергия


Преобразуване (фотоволтаици)


електроенергия


Геотермална енергия


Без преобразуване


топлинна енергия


Възможности различните видовете ВЕИ да бъдат използвани от крайния потребител на енергия:

- изграждането на системи, за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници,

- изграждане на информационен център за периодични кампании относно възможностите за намаляване на енергопотреблението, за консултации по въпросите на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

- внедряване на модели за ползване на алтернативни/възобновяеми източници на енергия като подходящи за тази цел обекти са сгради- общинска собственост със социално предназначение;

- стимулиране въвеждането на алтернативни/възобновяеми енергийни източници в частния сектор – производствен и битов;

- стимулиране ползването на алтернативни/възобновяеми енергийни източници чрез масово информиране за предимствата и възможностите;

- изследване на възможностите на територията на Община Средец за производство от биомаса;

- увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници - в краткосрочен план за общинските обекти на община Средец;

- използване на системи за загряване на топла вода със слънчева енергия, като подходящи за тази цел обекти са сгради- общинска собственост със социално предназначение;

- използване на фотоволтаични системи за трансформиране на слънчева енергия в електрическа. Макар и да са доста скъпи на все още този тип съоръжения, разумно е да се стартира с изграждането на няколко пилотни проекта, като подходящи за тази цел обекти са от общинската администрация;

- използване на термопомпени системи с използване на енергията на земния почвен слой като топлинен източник;

- смяна на дизеловото гориво, което е един от най-скъпите енергоносители с природен газ, а там където не се очертава газификация с термопомпени системи или биогорива – биодизел или дървени пелети.

Изпълнението на мерките в Краткосрочната програма по ВЕИ, може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост. При обновяването на тези сгради освен мерки по подобряване на термичната изолация на сградата, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ.


6. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ
6.1. Слънчева енергия
Слънчеви термосоларни системи

Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. При географски ширини 40°- 60° върху земната повърхност за един час пада максимално 0,8 - 0,9 kW/m2 и до 1 kW/m2 за райони, близки до екватора. Ако се използва само 0,1% от повърхността на Земята при КПД 5% може да се получи 40 пъти повече енергия от произвежданата в момента.

Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.

Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени.

Количеството уловена и оползотворена слънчева енергия се влияе съществено от качествата на различните типове слънчеви колектори, както и от вида на цялостната слънчева инсталация за получаване на топла вода. Слънчевият колектор може да се оформя като самостоятелен панел или във вид на интегрирани повърхности, оформени като строителен елемент, например покрив или стена. Подобно съчетаване на функциите увеличава значително икономическата целесъобразност от употребата на слънчеви колектори.
Оценка на потенциала на слънчевата радиация в България

Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1517 kWh/m2. Като цяло се получава общо количество теоретически потенциал слънчева енергия падаща върху територията на страната за една година от порядъка на 13.103 ktoe. Като достъпен годишен потенциал за усвояване на слънчевата енергия може да се посочи приблизително 390 ktoe (Като официален източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия се използва проект на програма PHARE, BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България”. В основата на проекта са залегнали данни от Института по метеорология и хидрология към БАН, получени от всичките 119 метеорологични станции в България, за период от над 30 години). След анализ на базите данни е направено райониране на страната по слънчев потенциал и България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене.


Община Средец попада вЮгоизточен и Югозападен регион – 10% от територията на страната, предимно планински райони и южната брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 500 h до 1 750 h - 1 650 kWh/m2 годишно.


Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет - лято – ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най-активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1080 h, среден ресурс на слънчевата радиация – 1230 kWh/m2 и КПД на неселективни слънчеви панели - ~66%.

На база проведени експерименти у нас може да се твърди, че при селективен тип колектор специфичното преобразуване на слънчевата енергия за една година е 583 kWh/m2, а за неселективен тип - 364 kWh/m2. (Следователно ефективността на преобразуване на слънчева енергия от селективната инсталация е 38% по-голямо от това на неселективната.) Въпреки това у нас до сега са намерили приложение предимно неселективните слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти.

Към момента в страната има инсталирани слънчеви термични инсталации с обща площ около 260.000 м2, със сумарна инсталирана мощност около 200 MW(t). Към 2015 година нарастването на общата площ на инсталираните слънчеви термични колектори се очаква да достигне 470 м2 със сумарна инсталирана мощност около над 350 MW(t).

Слънчевите технологии изискват сравнително високи инвестиции, което се дължи на ниските коефициенти на натоварване, както и на необходимостта от големи колекторни площи.

Усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия реално

може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата да инсталират и слънчеви колектори за топла вода. Увеличава се използването на слънчевите термични колектори в строителството на хотели, ресторанти и др.
Слънчеви фотоволтаични инсталации

Генерирането на електроенергия от слънчеви фотоволтаици е една съвременна и

свръхмодерна енергийна технология. Слънчевата фотоволтаика, въпреки бързо падащите цени, остава много зависима от преференциални условия. Поради високата цена на произведената електроенергия от плоскопанелни фотоволтаични елементи, галиево-арсенидни фотоволтаични панели, хелиостатни ТЕЦ с френелова оптика и др., потенциалът на този вид системи към момента за България се смята за ограничен. По-интензивното им въвеждане с цел развитие на технологиите и екологично въздействие засега може да става само с непазарни механизми за стимулиране (напр. специални изкупни тарифи). При този подход трябва сериозно да се анализира екологичното въздействие от използването на такива технологии, основно поради дългосрочно ангажиране на селскостопански площи. Препоръчително е урбанизираното интегриране на фотоволтаични инсталации към покриви или фасади на сградите, както и двуфункционалното им използване - интегрирани към строителни панели или с директното им използване за покриви на помещения или паркинги.

Трябва сериозно да се анализира и въздействието на масовото използване на фотоволтаични инсталации върху цената на електроенергията. До 2015 година България в най-оптимистичния вариант може да достигне днешното ниво на водещата в това отношение страна-членка на ЕС, Германия (близо 0,1% от общото производство на електроенергия през 2003 г.).

Най-големият потенциал за енергия от възобновяеми източници на територията на община Средец се съдържа в слънчевата енергия. Краткосрочната програма по ВЕИ за следващия тригодишен период (в частта въвеждаща използването на термични слънчеви колектори) включва общински сгради, потребяващи електроенергия или течни горива за производство на гореща вода.

Изпълнението на мерките в Програмата по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост. След доказване на икономическата ефективност могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ.



6.2. Вятърна енергия
Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

Целесъобразна опция ли е вятърната енергия на местно ниво, зависи предимно от географските и климатичните дадености. Преди всичко трябва да се зададат следните въпроси:



  • Какъв е вятърният потенциал на различни височини на потенциалните места за изграждане на подходящи за целта мощности? При това играят важна роля топографските условия.

  • Хълмисти ли са общинските площи?

  • Има ли по-високи възвишения, означава че има добри условия за добив на енергия.

Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал, са средномесечна скорост на вятъра – V (m/s), на 10 m височина от повърхността и плътност на енергийния поток (W/m2). За целите на програмата са използвани данни от проект BG 9307-03-01-L001, “Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България” на програма PHARE, 1997 година, получени от Института по метеорология и хидрология към БАН (119 метеорологични станции в България, регистриращи скоростта и посоката на вятъра). Данните са за период от над 30 години и са от общ характер. На тази база е извършено райониране на страната по ветрови потенциал.

Картосхема на ветровия потенциал в България


На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s. Тези зони са с обща площ около 1 430 km2, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Цялата територия на община Средец попада в зоната на технологично неизползваемия към момента вятърен потенциал със средна годишна скорост под 4м/сек. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Трябва да се отбележи, че средногодишната скорост на вятъра не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. За да се направят изводи за енергийните качествата на вятъра, е необходимо да се направи анализ на плътността на въздуха и на турбулентността.


Картосхема на плътността на енергията на вятъра на височина 10 m над земната повърхност

От картата е видно, че на територията на Община Средец енергийната мощност е

около 0.99 W/m2. Много неблагоприятна величина за развитие на Енергетика от вятъра.


Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница