Програма за опазване на околната среда разработена съгласно регламента на чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната

• 
  Благороден елен - типичен горски вид, предпочитащ обширни широколистни и смесени гори с много подлес, подраст и изредени участъци. Повсеместно разпространен в резултат на естествено разселване;
  
• 
  Елен лопатар - предпочита широколистни и смесени гори с богат подлес и много открити площи –поляни, ливади , сечища, ниви. Повсеместно разпространен на базата на аклиматизация през 1970 год.
  
• 
  Сърна - обитава всеобхватно района. Типичен вид на границата гора - открити пространства. Може да се лови индивидуално и подборно, но запасът й намалява непрекъснато.
  

• 
  Муфлон - успешно аклиматизиран вид. Предпочита южни склонове с каменисти почви, с разнообразна храстова и дървесна растителност разпокъсана от голини, поляни и ливади. В последно време с намалена численост поради увеличение запаса на вълка.
  
• 
  Дива коза - в конкурентни отношения с муфлона, понеже заема типични муфлонови местообитания.
  

• 
  Дива свиня - обитава повсеместно, типичен горски вид, много добра популация.
  

• 
  Полски сив заек - обитава предимно разпокъсаните и маломерни горски комплекси в изредените и осветлени периферни части. Запасът му се стабилизира с раздробяването на обработваемите площи и ограничената за момента масова химизация.
  

• 
  Катерица - повсеместно разпространена, типичен горски вид;
  
• 
  Лалугер - обитава пасища, пустеещи площи с ниска тревна растителност, вреди особено на селскостопанските култури и е носител на салмонелози
  

• 
  Съсел - обитава храсти, широколистни гори, складове за фураж, подпокривната част и тавани на сгради. Унищожава се от дива котка , нощни грабливи птици и смок-мишкар. Установена е заразността му с адиаспиромикоза.
  

• 
  Сив плъх – живее около жилища, складове, мазета и влажни местообитания; всеяден; вредител на складирани храни; преносител на опасни заболявания.
  

• 
  Вълк - единично разпрострарен вид. През последните години се е превърнал в истинска напаст за ловното стопанство и животновъдството, без ловен режим;
  
• 
  Лисица - обитава повсеместно с различна гъстота;
  
• 
  Скитащо куче – живее единично, с незначителна гъстота около населените места.
  

• 
  Дива котка – среща се повсеместно в гъсто обраслите крайбрежия на водоемите и скалните участъци на ДЛС „Кормисош”.
  

• 
  Белка - разпространена предимно в скалисти местообитания и край населени места;
  
• 
  Златка - защитен вид - обитава горските комплекси с незначителна гъстота;
  
• 
  Черен пор - разпространен с неравномерна гъстота; целогодишно се ловува;
  
• 
  Пъстър пор – обитава около населени места и е защитен вид навсякъде в ареала си;
  
• 
  Язовец - разпространен около обработваемите площи с незначителна гъстота;
  
• 
  Видра - разпространена еденично в устието на реките, поставена в червената книга , като уязвим вид;
  
• 
  Невестулка - обитава повсеместно до горната граница на гората, включително и в населени места, защитен вид, унищожава 2 - 3хил. Мишевидни гризачи и Земеровки.
  

• 
  Глухар - обитава заоблени била и полегати склонове, с разновъзрастни просветлени гори, с малки полянки и просеки в тях, с плътен боровинков чим без подраст и храстова растителност. Вписан в Червената книга на Р. България, като застрашен вид. .Женските птици са забранени за лов от 1926 год.;
  
• 
  Лещарка – обитава в гъсти смесени иглолистно-широколистни гори с богат подлес. Защитен вид - не се ловува. Намалява забележимо популацията му в Западна и в Средна Европа.
  

• 
  Яребица - обитава покрайнината на гората, край обширните открити обработваеми земеделски територии, пустеещи площи и малки горички. Наличието на убежища –„ремизи” е от съществено значение за популацията й ;
  
• 
  Планински кеклик - разпространен в сухи, каменисти, скалисти с ниска тревна растителност, еденични дървета и редки храсти местообитания в северната част на ДЛС „Кормисош”;
  
• 
  Пъдпъдък - обитава частично, по време на прелет инцидентно, в южната част на ДЛС„Кормисош”, в открити селскостопански площи заети от фуражни култури. Ресурсен вид, разрешен за лов от 15 август до 30 октомври.
  

• 
  Гривек - повсеместно разпространен вид;
  
• 
  Гургулица - гнезди предимно в по-ниските части на стопанството;
  
• 
  Гугутка - среща се предимно около и в населените места;
  

• 
  Патица зеленоглавка - среща се по време на прелета, край водните течения.
  

• 
  Речна пъстърва - разпространена повсеместно в горните течения на реките;
  
• 
  Дъгова пъстърва - обитава долните течения на реките Манастирска, Белишка и Крушовска;
  

• 
  Шаран - обитава микроязовира на Боровския разклон;
  
• 
  Черна мряна – обитава долните течения на реките Белишка и Крушовска;
  
• 
  Кефал - разпространен ограничено в р.Белишка;
  
• 
  Лещанка - обитава повсеместно реките.
  

• 
  Растения – Angelica pancicii - Балканска пищялка; Aspenium trichomanes – Обикновено изтравниче; Haberlea rhodopensis – Силивряк
  
• 
  Установени хабитати – хидрофилни високотревни съобщества по бреговете на водните басейни в районите на равнините и планините до алпийския пояс
  

• 
  Растения - Angelica pancicii - Балканска пищялка; Genista rumelica - Жълтуга; Verbascum humile - Лопен; Campanula lanata - Мъхеста камбанка; Jovibarba heuffelii - Нежит; Cirsium appendiculatum - Паламида; Iris reichenbachii - Райхенбахова перуника; Haberlea rhodopensis – Силивряк;
  
• 
  Птици – Accipiter nisus- Малък ястреб; Dryocopus martius - Черен кълвач;
  

• 
  Растения - Marrubium frivaldskyanum - Пчелинок; Haberlea rhodopensis - Силивряк
  
• 
  Риби - Barbus meridionalis - Черна балканска мряна;
  
• 
  Земноводни и влечуги - Bombina variegate - Жълтокоремна бумка;
  
• 
  Птици - Accipiter nisus - Малък ястреб; Aquila chrysaetos - Скален орел; Buteo rifinus -Белоопашат мишелов; Faico peregrinus - Сокол скитник; Falko tinnunculus - Обикновена ветрушка; Gallinula chloropus - Земеноножка;
  
• 
  Установени хабитати - сипеи върху варовити терени и калциеви шисти от планински до алпийски пояс; варовити скали и скални стени и венци в предпланините на Родопите;
  

• 
  Растения – Haberlea rhodopensis - Силивряк, Cotinus coggygria – Смрадлика; Saxifraga strybrnyi - Стрибърнова каменоломка;
  
• 
  Птици - Buteo rufinus - белоопашат мишелов;
  
• 
  Бозайници - Lutra lutra - видра;
  

Установени хабитати - варовикови скали и скални стени и венци в предпланините на Родопите;

На територията на общината има идентифицирани няколко пещери, които са местообитания на смесени прилепни колонии и представители на троглобионтната и троглофилна безгръбначна фауна.

 Защитени територии

Почти 100 % от територията на община Лъки попада в Европейската мрежа Натура 2000.

По данни на РИОСВ Смолян Не са регистрирани негативни изменения на местообитания и видове предмет на опазване в защитените зони и обектите на защита на защитените територии. Фрагментацията на местообитанията в следствие на антропогенни и природни фактори е незначителна.

По проект „Дейности по опазване и устойчиво управление на резерватите - Сосковчето, Казаните, Кастракли, Червената стена - част и поддържаните резервати Шабаница, Момчиловски дол, Амзово, Конски дол на територията на РИОСВ – Смолян“ реализиран от РИОСВ Смолян е осигурена визуална възможност да се определи границата на защитената територия на терен, чрез поставени трайни знаци – гранични колове и маркировъчна боя по гранични дървета. Издаден е мултимедиен продукт за виртуално обхождане на резерватите и подържаните резервати, с което е постигната по – широка публичност на обектите на защита на защитените територии.

На територията на общината се намира част от резерват “Червената стена” – един от най-ценните и красиви резервати в България, за неговата значимост за опазването на биоразнообразието говори факта, че е бил включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО „Човек и биосфера”. На територията на общината са идентифицирани четири природни забележителности:

• 
  Природна забележителност Скален мост ”Шапран дупка”
  
• 
  Водопад “Гюмбюртията” по р.Белишка
  
• 
  Водопад “Свети дух” по р.Манастирска
  
• 
  Водопад „Сливодолско падало”, който е най-високият водопад в Родопите.
  

Община Лъки заема територия от 28 800 ха, от които 22 940 ха – горски фонд, 5 499 ха - земеделски земи и 361 ха - в регулационни граници. Горите обхващат 79 %, от тях 5350 ха са частна собственост. Създадени са две кооперации - „Победа” гр. Лъки и „Чил Тепе” – с. Манастир.Значението на горите е не само стопанско - използват се като строителна, енергийна и технологична суровина, но ключова е техната водоохранна, противоерозионна и ландшафтна функция. Стопанисването и дърводобивът в територията се затрудняват до голяма степен от големите наклони, широкия диапазон в надморските височини, както и голямата денивелация на терените и големия процент на нелесопригодни скални и урвести терени. Поради тази причина в стопанисването са останали затворени и недостъпни големи горски масиви, който са с непокътната природа. Голяма част от горите се стопанисват от ДЛС „Кормисош”. Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч и създават добри условия за развитие на международен ловен туризъм. Дърводобивът и ловният туризъм осигуряват са част от местната икономика и осигуряват работни места и доходи за местното население.

Характерни за района на община Лъки са иглолистните гори като тенденцията за в бъдеще е да бъдат смесени (широколистни и иглолистни), поради следните предимства на смесените горски съобщества:

• По-рационално ползване на потенциала за дървесно разнообразие;

• По-пълно усвояване на светлината;

• Предпазват почвата от ерозия благодарение на дълбоката си коренова система;

• По-устойчиви са на вредители и болести;

• Водноохранни и здравно-украсни функции;

• Разнообразието от дървесни видове създава по-устойчива структура на сняг и вятър;

• Обогатяват почвата с ценни хумусни вещества.

За района е характерна смяна на три подпояса според надморската височина. В нископланинския пояс с надморска височина от 600 м до 1000 м се среща бял и черен бор и на отделни места смрадлика, мъждрян, веймутов бор, явор, шестил и планински бряст. Над село Дряново и село Здравец се среща зелена дуглазка, която е с тенденция за естествено самозалесяване. Голям е делът на първичните гори на територията на общината, от които черен бор с възраст от 60 до 130 години.

В среднопланинския пояс с надморска височина от 1000 м до 1500 м се развиват бук и ела. Буковите гори са на участъци с възраст 30-50 и 80-120 годишни, а еловите от 80 до 150 години.

Във високопланинския пояс с надморска височина над 1500 м се среща смърч. Върху залетите с хвостови води и пясъци терени са израсли планинска върба (ива), бъз, леска и акация.

Горите на община Лъки са богати на храсти, даряващи на местното население вкусни и витаминозни плодове – дрян, шипка, лешници, къпини, малини и други.

Незаменимо природно богатство за територията на община Лъки са находищата на ценни диворастящи билки и гъби. Най-разпространени от билките са мащерка, риган, подбел, иглика, живовляк, жълт кантарион, маточина, бял равнец, а от лечебните храсти – смрадлика и шипка, от гъбите – сърнела, пачи крак и манатарка. Разнообразието им привлича многобройни любители на дивата природа и нейните дарове, а през последните години и ценен поминък за местното население.

Влияние върху биоразнообразието в територията

Реките в територия са горни течения с голяма стихийност и разрушителна сила в периодите на пълноводие или обилни дъждове и снеговалежи. Речните местообитания се отличават с голямо видово богатство на флора и фауна. Много често те представляват коридор за придвижването и пасивното разпространение на видове. Поройните явления и наводненията оказват значително разрушително въздействие върху местообитанията. Установени въздействия на територията на общината са ерозия на бреговете, натрупване на наноси и материали /дървета, отпадъци и др./ , които затлачват речните корита. При изпълнение на мерки за управление на речните легла се установява, че при почистване на реките с цел подобряване проводимостта при високи води се изсичат дървета и храсти, в това число и здрави екземпляри, чиято коренова система задържа бреговете и формира речните легла. Притеснително през последните години е изхвърлянето на ТБО в дерета и в реките в населени места, които при проливни дъждове се резнасят и се отлагат върху растителността по цялото течение на реките. За запазване на ландшафта и намаляването на ерозията в територията от голямо значение е правилното стопанисване на горския фонд и недопускане на голи сечи и влачене на горски материал, които в съчетание с интензивни валежи създадат значителни щети от ерозия.

Въздействие на промишлеността върху местната природа е пряко. Замърсяват се компонентите на околната среда – въздух, вода, почви, което влияе негативно върху хабитатите на редица видове. В случая освен възстановителната способност на природата е необходимо да се работи и в посока превенция и изисквания за прилагане на най-добрите технологии и практики при даване на разрешителни за определени икономически дейности и прилагане на същите изисквания към съществуващите промишлени мощности и изпълнение на изискванията на екологичното законодателство. При планиране на местното развитие трябва да се отчита сумарния ефект и максималното натоварване, което може да поеме местната екосистема.

Изграждането на нови пътища в райони със запазено биоразнообразие е реална заплаха за много редки видове, ценни съобщества и екосистеми. Освен нарушаване на хабитатите, друг пряк ефект върху животните оказва и безпокойството и промяната на цели местообитания и екосистеми от човешката дейност.

Инвеститорският интерес в последните години е насочен към планинските региони със запазена природа и ниски цени на имотите. При строителство извън регулационните граници на населените места се нарушава ландшафта и директно се унищожава флора и фауна по време на строителните работи. Отрицателният ефект може да се намали чрез стриктно спазване и прилагане на процедурите по ОВОС и ЕО, изисквания за компесаторни механизми, управление на отпадъците от строителна дейност и т.н.

Туризъм е сектор, който е пряко зависим от състоянието на природата и биоразнообразието. Невъзможно е да се развива планински и устойчив туризъм в места с похабена природа и замърсена околна среда. Необходимо е с приоритет да се подпомага развитието на устойчиви форми на туризъм, свързани с наблюдения на видове в естествената им среда без те да се безпокоят, защото например едно приближаване до гнездо и леговище на редки птици или бозайници в неподходящ период или по неподходящ начин, може да има отрицателно въздействие върху тези видове.

Дърводобивът влияе пряко върху природата и околната среда. Освен промяната на ландшафта е и предпоставка за ерозия. При дърводобива в труднодостъпни терени често се използва животинска тяга за влачене на дървения материал, която технология създава улеи и дълбоки ровове, който не са естествени за природата – при обилни дъждовалежи те се превръщат в дерета с голяма стихия, водата се засилва и отнася големи почвени хоризонти и причинява оголване на терена.

Отпадъци

Управлението на отпадъците е предизвикателство за повечето български общини. Проблемът с отпадъците и тяхното екологосъобразно третиране е един от основните приоритети за развитието на общините и проблем, който все още търси своето адекватно решение.

Община Лъки е част от област Пловдив, но попада в териториалния обхват на РИОСВ Смолян. Тук, както и в повечето общини в пределите на Западни Родопи, основните проблеми в областта на отпадъците и дейностите по тяхното управление и третиране, са свързани с организацията на дейността, с нерегламентирани сметища, с финансирането и с липсата на адекватна информация, на чиято база да се осъществява ефективно планиране, управление и оразмеряване на необходимите съоръжения. Допълнително утежняващ фактор се явява сложната релефната характеристика на общината, отличаваща се с пресечен големи наклони и денивелация и транспортна инфраструктура, разгърната в съответствие с тази особеност.

Общината има добре функционираща организация по управление на отпадъците. Всички населени места в община Лъки са включени в организираното сметосъбиране.

Управлението на отпадъците се осъществява на регионален принцип - Депонирането на ТБО от община Лъки от 2010г. се извършва на „Регионален център за обезвреждане на ТБО - гр. Асеновград“.

Като важен факт за активността на община Лъки в посока отговорно отношение към управлението на отпадъците е факта, че през 2013г. тя е била единствената община от обхвата на РИОСВ Смолян с въведено разделно събиране на отпадъците!

От 2007 година досега са сключени четири договора с фирми за събиране, временно съхранение, транспортиране и оползотворяване на рециклируеми отпадъци. За разделно събиране на отпадъци от опаковки във всички населени места в общината са разположени общо 15 броя контейнери – тип „Бобър“ – 1100л – жълти за събиране на хартия, пластмаса и метал и 15 бр. тип „Иглу“ – 1400л – зелени за събиране на стъкло. За разделно събиране на излезли от употреба батерии във всички търговски обекти, учреждения и учебни заведения са поставени 29 бр. три литрови пластмасови контейнери.

Като място за временно съхранение на излезли от употреба електрическо и електронно оборудване е определен склад в РУМ - Лъки.

Отреден е терен в местността „Иване“ в землището на с.Югово за депониране на строителни отпадъци от домакинствата и от обекти, чийто възложител е община Лъки.
За събиране на излезли от употреба гуми общинска администрация Лъки ежегодно организира акция с помощта на мобилни пунктове.

Със Заповед № РД-08-1552 /21.10.2009г.на Директора на РИОСВ-ГР. Смолян е преустановена експлоатацията на общинско депо за ТБО в м ”Ивански дол”, землището на с. Югово, община Лъки. Оттогава община Лъки депонира битовите си отпадъци в Регионален център за обезвреждане на ТБО-гр. Асеновград. През 2010г. е предаден на МОСВ, впоследствие прехвърлен в ПУДООС работен проект за „ Закриване и рекултивация на общинското депо за ТБО”. До този момент няма отговор и

не е ликвидирано и рекултивирано общинското депо на община Лъки

Общината участва в различни национални и международни донорски програми за решаване на екологичните проблеми с цел изграждане на отговорно поведение на населението, създаване на по-чиста околна среда и привлекателен облик на населените места.

Община Лъки е и една от най-активните общини в в кампанията „Да изчистим България за един ден”!

Генерирани отпадъци

Всички общини в обхвата на РИОСВ Смолян (включително община Лъки) работят съгласно приети от общинските съвети програми за управление на отпадъците, които включват основни мерки за - закриване на общинските депа, депониране на отпадъците на регионалните депа, системи за събиране на МРО, намаляване депонирането на биоразградимите отпадъци и др. Ангажименти произтичащи от ЗУО и НПУДО (2008-2013г.). През 2014г. община Лъки е приела Наредба за управление на отпадъците на теритотията на община Лъки, разработени съгласно ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Предстои разработване на Програма за управление на отпадъците, съобразена с Националния план за управление на отпадъците (НПУО) 2014-2020г.. За целта община Лъки е възложила на организация с опит да извърши морфологичен анализ на отпадъчния поток, който е ключов момент в процеса на разработване на общинската програма за отпадъци.

• 
  Домакинствата- домакинства от града и такива от селата / различна морфология/
  
• 
  Търговските обекти-магазини и заведения за обществено хранене, офиси, аптеки и т.н.На територията на община Лъки работят 59 търговски обекта, от които 42 в град Лъки и 17 в селата
  
• 
  Институции-включително училища, болници, обществени сгради
  
• 
  Производствени обекти-разположени в града, които ползват общинската система за сметосъбиране;
  

Производствени отпадъци- генерират се от фирми, работещи на територията на община Лъки. Дървопреработващите такива генерират трици и изрезки, които се продават, а фирмите , чиято дейност е трикотажно производство генерират технологични отпадъци от шивашката дейност, част от които се връщат на възложителите на поръчки / извън територията на община Лъки/ или се продават за вторична обработка. Технологичните отпадъци от изработка на вакуум формовани опаковки /от фирмата , развиваща дейност в с. Югово, община Лъки/ се връщат в производството. От 2014г. и от община Лъки и от страна на РИОСВ Смолян е засилен контрола на фирмите образуващи отпадъци от масла и нефтопродукти, и фирмите формиращи дървесни отпадъци - същите са включени в други производства на ел.енергия, пелети, дървени брикети, талашитени плоскости или износ в съседни страни.

По данни от отдела по Екология в община Лъки за последните три години са генерирани следните видове и количества отпадъци:
Таблица 6 Данни за генерираните през последните 3 години видове и количество отпадъци:

Община Лъки	Генериран отпадък 2013г.	Генериран отпадък 2014г.	Генериран отпадък 2015г.
Смесени битови отпадъци	570,568т.	663,704 т.	660.720т.
Рециклируеми отпадъци – хартия и картон, стъкло, пластмаса, метални опаковки	25,221т.	11,703т.	10.33т.
Алкални батерии излезли от употреба	12,00 кг.	12,20 кг.	12,9 кг.
Излезли от употреба гуми	-	0,036т.	-
Строителни отпадъци	11,855т.	20,00 т.	12.00т.

Данните от таблицата от една страна показват тенденция за годишно увеличаване на генерираните смесени битови отпадъци с близо 100 тона за 3 години в предвид на трайната тенденция за намаляване на населението в общината, което като цяло е обезпокоителна тенденция, за която трябва да се обследва първопричината за нея, а същевременно да се подобрят механизмите за цялостното намаляване на общия отпадъчен поток за сметка на разделния и биоразградим отпадък.
Промишлените отпадъци от минната дейност на „Лъки-Инвест” АД се депонират на Хвостохранилище „Лъки-2”, а опасните от флотационното обогатяване се съхраняват на склад в ЛОФ.

Статистически погледнато в община Лъки няма нерегламентирани сметища. Тяхната поява е инцидентно явление и предимно след зимният сезон се наблюдава замърсяване от ТБО.За почистването на отпадъците се организират кампании задължително по 1 пролет и есен. Най-силно се замърсява покрай пътя Юговски разклон- Лъки, особено около местата за отдих.

Приоритетите на общините, заложени в Закона за управление на отпадъците, публикуван в ДВ, бр.53 от 13.07.2012г., през 2014г са както следва:

• 
  разделното събиране и предаване за оползотворяване на битови отпадъци за следните отпадъчни материали -хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, битови биоразградими отпадъци, опасни битови отпадъци – НУБА, ИУЕЕО, ИУМПС, ОЧЦМ;
  
• 
  осигуряване на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата - опасни отпадъци, едрогабаритни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места;
  
• 
  постигане на целите за рециклиране на битовите отпадъци и намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци, с което отчисленията за депониране да се намаляват с 50 % за всяка от целите, независимо една от друга.
  

Системата за събиране и извозване на ТБО включва две самостоятелни по своята специфика мероприятия:

• 
  Събиране и транспортиране на ТБО от домакинства, държавни и обществени сгради, търговски обекти и др.
  
• 
  Улично почистване - събиране на отпадъци от кошчетата за смет, миене, метене и др.
  

Организираното сметосъбиране и сметоизвозване в община Лъки обхваща всички 9 населени места на територията на община Лъки и манастирски комплекс „Кръстова гора”. Твърдите битови отпадъци се събират и извозват до Регионален център за обезвреждане на ТБО-гр. Асеновград.

Има въведена система за разделно събиране на рециклируеми отпадъци във всички населени места на общината.

Съгласно Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Лъки, чл.20, ал.1 тази система за разделно събиране на отпадъците се използва само от домакинствата. Собственици и ползватели на търговски обекти, производствени и административни сгради, СОУ и ОДЗ са длъжни да събират за своя сметка разделно отпадъци от опаковки и най-малко от отпадъчни материали от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло. Същите осигуряват за своя сметка събирането, сортирането и транспортирането на отпадъците от опаковки и отпадъчни материали от хартия и картон, пластмаси, метали и стъкло на територията на съответния обект.

За разделно събиране на излезли от употреба алкални батерии общината има сключен договор с Екобатери –гр. София.от 12.04.2011г. Система за събиране на батериите е организирана чрез поставяне на 29 броя 3-литрови контейнери за разделно събиране в обществени и административни сгради, фирми, търговски обекти, училища.

Община Лъки е сключила договор с фирма ЕЛТЕХРЕСУРС АД-гр.София на 12.04.2011г. за събирането на ИУЕЕО, като е отредено място за разделното събиране на тези отпадъци-склад в РУМ-Лъки.

Дейността по сметосъбиране и сметоизвозване се финансира чрез приходи от такса “Смет”, определена диференцирано за гражданите и юридическите лица.

Събирането на битовите отпадъци се осъществява в заменяеми съдове -  171 контейнера тип „Бобър” и 255 броя кофи тип „Мева”. В централната градска част има разположени декоративни кошчета за събиране на отпадъци

Сметосъбирането и сметоизвозването се осъществява с два сметосъбирачни автомобила ИСУЗУ / 7 кубика/ и ИВЕКО /14 кубика/ . Поддържането на чистотата на територията на Община Лъки, в т.ч. улична мрежа, площади, алеи, паркове, автогара и други места, предназначени за обществено ползване се извършва съгласно годишна програма и маршрутни графици и схеми за извършване на дейностите утвърдени от Кмета на община Лъки.

Таблица 8 данни за 2014г. за обхванато население в системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, МРО и биоразградими отпадъци:

Масово разпространени отпадъци (МРО)
Община Лъки	Въведени системи за разделно събиране на МРО, в.т. ч.:	% население, обхванато от системите за разделно събиране	Брой на обслужваното население	Брой на пунктовете за разделно събиране на различните видове МРО
	Отпадъци от опаковки *	99,40%	3 035	14
	Негодни за употреба батерии и акумулатори	86,50%	2639	29
	Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, в т.ч. луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак	100	3 052	1

За разделното събиране общината има сключен договор с „Екобулпак” АД, като обхванатото население е 100% от всички жители на общината. Договора с ЕКОБУЛПАК е от 16.04.2007г. за разделно събиране на хартия и картон, пластмаса и стъкло. За целта са разположени 15 жълти контейнера тип”Бобър” / за хартия и пластмаса/ и 15 броя зелени контейнера тип „Иглу” за стъкло. Обхванато населението на общината в системата за разделно събиране 100 %.
Таблица 9 Данни разделно събраните отпадъци от бита –хартия, пластмаса, стъкло, НУБА и ИУЕЕО за 2014 год.

В община Лъки събираните отпадъци не се преработват преди депонирането, което се явява основният метод за обезвреждане на битовите, строителните, производствените и опасните битови и производствени отпадъци. Събраните ТБО се извозват до Регионален център за обезвреждане на ТБО-гр. Асеновград. Основен проблем за община Лъки се явява сериозното разстояние до депото и пресечения релеф на региона. За извозването до РЦО на ТБО е необходимо значително време и транспортни разходи, което допълнително значително натоварва финансово ограничения бюджет на общината за управление на отпадъците. Този факт може да се промени при условие, че на община Лъки се предоставят финансови средства за се създаване на претоварна станция за ТБО, в която да се минимизира и уплътни отпадъка преди неговото извозване към центъра в Асеновград.

Почистването в момента се извършва предимно ръчно, като поради ограничени средства се почистват и измиват предимно главните улици и централните части на общинския център. Преобладаващото количество смет се събира и извозва при пролетното, след зимното опесъчаване на улици и тротоари и основно почистване след проливни дъждове. Измиването на улиците се оказва едно от основните мероприятия за намаляване на запрашеността на атмосферния въздух. Наложително е ежедневното почистване и измиване на централните улици в кварталите ”Тепавица” и ”Авариен”, по които се транспортира руда. Чистотата на обществените места, улиците в регулационните граници на гр. Лъки, скатовете на реките, преминаващи през града, чистотата около общинските пътища и около крайпътните чешми и места за отдих към тях се поддържат от работници „Чистота” към ОбА-гр.Лъки.

Пресеченият релеф допълнително затруднява поддържането на чистотата на обществените места. При проливни дъждове към централните части на населените места се стичат пясък, кал и др., които запушват множество отводнителни шахти. Наложително е тяхното периодично профилактично почистване.

Финансиране на дейностите по управление на отпадъците

Размерът на таксата за БО в общините силно варира поради различното качество и цена на извършваните услуги и данъчната оценка на имотите в населените места от различен функционален тип. В резултат на това не може да се намери обща база за сравнение на нивата на таксите за различните общини.

Бюджетът на община Лъки за периода 2013-2015 година е следния:

• 
  за 2013 година-по план 2 546 675 лв.; по отчет 2 334 620лв.
  
• 
  за 2014 година-по план 4 477 565 лв.; по отчет 4 197 384 лв.
  
• 
  за 2015 година-по план 3 625 270 лв.; по отчет 3 462 200 лв.
  

За дейностите свързани с управлението на отпадъците и опазването на околната среда общината разчита както на собствени средства така и на национално и програмно финансиране. За последните 3 години община Лъки е увеличила инвестираните средства в екологични обекти с близо 60 000 лв, като същевременно инвестициите в дейности за озеленяване макар и удвоени като цяло са много малко. Разходите за дейности по управление на отпадъците от 2013г. до 2015г.са се увеличили с 277 561 лв, което е почти трикратно увеличение и огромно натоварване за бюджета на малка община като Лъки с малко собствени приходи. Бюджетни и извънбюджетни разходи направени от община Лъки за опазване на околната среда са показани в долната таблица:

Размерът на таксата за битови отпадъци се определя в промили върху данъчната оценка на имотите на физически и юридически лица. За периода 2013-2015 година размерът на таксата, постъпленията от нея и разходите за управление на отпадъците са представени в таблицата по-долу.

Постъпленията от таксата за битови отпадъци не покриват напълно разходите за чистотата, събиране и транспортиране на отпадъците, както и обезвреждането им на депо, а така също и капиталови разходи за осигуряване на съдове за отпадъци. В размера на таксата не са включени разходите за проектиране, изграждане и закриване на депото за битови отпадъци, тъй като става социално трудно поносима.

В общински съвет Лъки има постоянна комисия за “ Комисия по общинска собственост, концесии, приватизация, околна среда, водно, горско и селско стопанство”, която разглежда и обсъжда екологичните проблеми на общината и предлаганите нормативни документи, свързани с околната среда.

В Общинска администрация, към дирекция Специализирана администрация, отдел Икономически и хуманитарни дейности, стратегии, програми, евроинтеграция и инвестиции работят:

• 
  Главен експерт по екология, опазване на околната среда, координация , евроинтеграция , проекти по оперативни и други програми към отдел
  
• 
  Главен специалист бралогустройство, комунално стопанство / благоустройство, чистота, озеленяване, сметища и такса битови отпадъци/ към дейност „Чистота”
  
• 
  Главен експерт Инвеститорски контрол, специалист по оценяване и остойностяване на стихийни бедствия, проекти към отдел „Архитектура, устройство на територията, благоустройство и строителство”
  

Кадрите, заети в областта на опазване на околната среда в общината освен, че са дългогодишни експерти и практици имат следната квалификация:

• 
  експерт по екология и опазване на околната среда (висше образование - агроном);
  
• 
  главен специалист - Благоустрояване и комунално стопанство (висше образование - агроном);
  
• 
  главен специалист - Инвеститорски контрол (средно специално образование - техник).
  

Опазването на околната среда изисква да бъдат осъществявани както обмен на информация, така и сътрудничество с редица регионални органи на централни ведомства като МОСВ, Басейнова дирекция ИБР, РИОСВ, РИОКОЗ, РУГ, и други. Особено добро взаимодействие и сътрудничество съществуват между общината и РИОСВ Смолян. В решаването на много екологични проблеми се търси съдействието и на РИОКОЗ Пловдив и Басейнова дирекция ИБР- Пловдив. Община Лъки добре си партнира и обединява с усилията на съседни общини при ползване на регионалните съоръжения. Община Лъки е включена в Регионален център по обезвреждане на ТБО-гр. Асеновград, където са включени и общините Асеновград, Първомай, Садово и Куклен.

Независимо от процеса на глобализация, информационното обезпечаване на населението по въпросите на околната среда си остава предизвикателство за всички общини. Информацията за обществеността в сферата на околната среда се обявява на официалната интернет страница на Община Лъки. Поставят се съобщения и обяви на подходящи за това места. . Сигнали за нарушения в сферата на околната среда се подават на тел.112 , както и на телефона на Дежурните в общината. Чрез тези информационни канали до обществото достига информация за резултатите от изпълнението на програмата за отпадъците, осъществените проекти по опазване на околната среда, възникналите екологични проблеми и действията за тяхното решаване. Общината ежегодно се включва в КАМПАНИЯТА „Да изчистим България за 1 ден”. Периодично се провеждат информационни кампании, свързани с определени дати или събития на национално ниво, като “Ден на земята”, “Ден без автомобили”, “Седмица на гората” и др. Организират се обществени обсъждания на доклади по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни обекти, намиращи се на територията на общината.