Програма за опазване на околната среда разработена съгласно регламента на чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната

ЕКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ

За анализа на състоянието на околната среда на територията на община Лъки бе събрана и анализирана информация за компонентите на околната среда, предоставена от РИОСВ Смолян, ОбА Лъки, заинтересованите държавни структури и заинтересовани страни. Предоставената и събрана информация по определени компоненти не може да се определи като изчерпателна поради липса на данни в съответните институции, но като цяло мнението на експертния екип, е че това не е повлияло негативно върху качеството на изготвената ОПООС. Въпреки това, в документа са направени препоръки за наблюдения, анализ и мониторинг на определени компоненти с цел подобряване на базата данни за компонентите на околната среда в община Лъки. Основния извод от направения анализ е, че състоянието на компонентите на околната среда на територията на община Лъки е сравнително добро, поради съчетанието на множество благоприятни фактори към настоящия момент. С цел цялостно намаляване на вредното въздействие върху околната среда на територията на общината се реализират дейности и мероприятия, насочени към превенция, изграждане на капацитет, упражняване на контрол, използване на най-добрите налични технологии и прилагане на правилото „замърсителят плаща” съгласно местните и национални нормативни актове, както и изпълнение на мероприятия, вписани в местни планови и стратегически документи.

Като обобщен извод може да се каже, че замърсяването на околната среда в населените места е следствие от жизнената дейност на населението.

От направения анализ на състоянието на околната среда са очертани следните приоритетни проблеми в екологично отношение, за който трябва да се търсят трайни и устойчиви екологични решения:

• 
  екологосъобразно управление на отпадъците;
  
• 
  липса на канализации и ПСОВ в населените места;
  
• 
  голяма отдалеченост от регионалното депо за ТБО;
  
• 
  недостиг на питейна вода и доставката и с необходимите качества;
  
• 
  рекултивация на нарушени терени, залесяване на ерозирали площи;
  
• 
  почистване на речните корита;
  
• 
  слаба екологична култура и загриженост на населението за поддържане на околната среда.
  

На територията на инспекцията се намира и Комплексна Фонова Станция /КФС/- “Рожен”, която се намира в гранична зона спрямо община Лъки и дава най-обективна картина за качеството на атмосферния въздух в общината. Функционирането на станцията дава възможност да се получава пълна, обективна и комплексна информация за състоянието на компонентите и обектите на околната среда на фоново ниво. Целта е да се осигури провеждането на системни и комплексни наблюдения на компонентите от околната среда в райони с малки антропогенни въздействия, каквато е територията на община Лъки . Нивото на фоновото замърсяване и динамичното му изменение е важна първична информация, извънредно необходима за оценка и прогноза на състоянието на околната среда, а оттук за създаване на екологични норми за допустимо антропогенно натоварване. Съгласно Наредба №7 от 1999г. община Лъки не попада в районите, където за оценка на качеството на въздуха се изискват измервания на нивата на атмосферните замърсители (по чл.8.(1). Също така съгласно тази наредба община Лъки не попада в списъка с общини от област Пловдив, за които е необходимо да се изготвят програми за намаляване нивата на замърсителите. Съгласно базата данни на ИАОС, районът на община Лъки е оценен с нива на атмосферните замърсители под долен оценъчен праг (ДОП), съгласно тези данни качеството на атмосферния въздух може да се определи като добро.

Разположението на общинския център и климатичните, ландшафтните и метеорологични условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приземния слой на атмосферата.

За община Лъки и за повечето общини от района важи тенденцията за повишено ниво на фините прахови частици през зимните месеци в сравнение с летните месеци – това се дължи на масовото отопление на населението с твърдо гориво (предимно дърва). Като замърсители на въздуха се явяват от една страна производствено - стопанската дейност на “ЛЪКИ-ИНВЕСТ”АД и неговите поделения, а от друга емисиите от горивата използвани в бита и в транспорта.

Като местни източници на замърсяване на въздуха в общината се определят:

• 
  фините частици от отпадъка на обогатителната фабрика, отложени при измиването на рудата и непокрити с устойчиви на ветрова ерозия материали;
  
• 
  товаро-разтоварните процеси при транспортната дейност на добитите полезни изкопаеми;
  
• 
  опясъчаването при зимното поддържане на пътищата и неговото забавено измиване;
  
• 
  автомобилния транспорт;
  
• 
  масовото отпление на населението с твърди горива (дърва и въглища);
  
• 
  рудничният въздух извеждан навън чрез вентилационните системи от подземните минни галерии /рудниците/;
  
• 
  прокараните горски пътища за обслужване на отвални площадки и на експлоатационни работи по хвостохранилището;
  
• 
  финни частици от хвостохранилището, които се отвяват при силен вятър;
  

• 
  пътните артерии;
  
• 
  рудничните промишлени площадки;
  
• 
  районът около хвостохранилище “Лъки-2”
  
• 
  районът около Обогатителната фабрика.
  

За периода от 2004г. до2013г. всички измерени емисии на прах на територията на община Лъки са със стойности под Нормата за допустими емисии (НДЕ) - 150 мг/куб.м.

Към момента няма изготвена шумова карта на община Лъки. При изготвянето на Общ устройствен план на община Лъки шумовата карта ще бъде част от плана.

Източници на шум в общината са :

• 
  автомобилния транспорт;
  
• 
  производствените машини на фабриката;
  
• 
  дърводобивни предприятия;
  
• 
  други промишлени мощности
  

В община Лъки се осъществява контрол за нивата на транспортния шум, промишления шум и шума от търговски и други подобни на тях дейности от РИОКОЗ – Пловдив и РИОСВ – Смолян.

Съществените проблеми свързани със състоянието на почвите в региона са ерозията, локалното замърсяване с тежки метали и съществуването на обширни терени с нарушена почвена покривка от дейността на минно - добивните предприятия. Трайна

е тенденцията, почвите да са много кисели. Като цяло, това са почви с много малка мощност и без стопанска стойност. Земите временно променят предназначението си, като с преустановяване на производствената дейност и след осъществяване на рекултивационни мероприятия то се възстановява, а лесорастителните качества се подобряват.

През 2014 год. Регионална лаборатория - Смолян е изпълнила мониторингова програма съгласно указанията на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Съгласно програмата за почвен мониторинг I-во ниво, са взети проби и е извършена подготовка на пробите. В сравнение с изпитваните показатели за тежки метали на пунктовете от 2014г. с предходните, се отчитат много близки стойности, което показва, че няма промяна на цялостната картина. Резултатите са под допустимите стойности по Наредба 3/01.08.2008 год. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, с изключение на пункта в с. Дряново, общ. Лъки, където се отчитат наднормени стойности.

Относно замърсяването на почвите с тежки метали са изпълнени оздравителните мероприятия в изпълнение на Постановление на Министерски съвет № 140/23.07.1992 г., за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности в страната и Програмата за отстраняване на минали екологични щети, причинени до приватизацията на дружеството „Лъки Инвест” АД.

Всички обекти по Програмата за отстраняване на минали екологични щети на дружеството са със завършена техническа и биологична рекултивация. През 2014г. е провеждан мониторинг на водите преминаващи през тези обекти с цел оценка на ефекта от рекултивацията върху компонентите на околната среда. Наблюдава се, че през отделните мониторингови сесии резултатите по показатели олово, кадмий, мед, цинк, манган, силно варират, което не се дължи единствено на излужващите процеси в

отвалите на съответните промишлени площадки. Дъждовните и повърхностни води могат да бъдат със завишени показатели и от това, че те преминавайки през изработките на вече спряни участъци, разтварят във водите съответните минерали и те достигайки повърхността през съществуващите изработки в реките променят изследваните показатели. Процесът е естествен и не може да бъде спрян само чрез извършване на техническа и биологична рекултивация на съответните насипища. Относно решаването и отстраняване на проблемите от минали екологични щети, причинени до момента на приватизация са изпълнявани предвидените за целта дейности. На територията на Дружеството са натрупани над 9 млн. куб.м. хвостов пясък и около 500 000 куб. м. руднична баластра.Тези отпадъци заемат значителни площи и крият потенциална опасност за вторично замърсяване на околната среда. Общата консумация на отпадъчния хвостов пясък за настоящия момент не надхвърля 10% от средногодишния му добив и се използва основно за надграждане на хвостохранилището.
На територия на РИОСВ Смолян не се провежда мониторинг за засоляване на почвите в региона.
Мониторингът през 2014 год. – ІІ ниво-вкисляване е проведен на пункт на Роженски ливади. Резултатите показват, че се запазва тенденцията от последните години на висока киселинност на почвите. Резултатите от анализите от всички пунктове са показали киселинно-алкалното равновесие в почвата около стойност на pH=4, дължащо се на процесите на изветряне на първичните минерали, свързани с тяхната хидратация и с излужването на освободените от състава на кристалните решетки алкалоземни и алкални катиони. През 2014г. няма информация от пунктовете на НСМОС, за съществуващи проблеми с наднормено замърсяване на почви с разрешени продукти за растителна защита на територията на РИОСВ.

Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения релеф обуславят проявата на масово активни ерозионни процеси. По данни от Лесоустройствения проект на Държавна Дивечовъдна Станция “Кормисош” ерозирали площи, ровини и сипеи се срещат предимно по стръмните склонове по поречията на реките и на по-големите дялове в техните водосбори. На много места се наблюдават нелесопригодни площи, обрасли с дървесина и храстова растителност или насаждения на скални и урвести терени и напълно оголени нелесопригодни голини, сипеи и скали. На по-голяма част от площите ерозията е III степен, което означава, че е ерозиран целия А - хоризонт и част от В – хоризонт. В най-голяма степен се е развила площна ерозия, която на местанадвишава 50% . За спирането на ерозионните процеси и подобряването на почвените условия досега са проведени множество мероприятия - строеж на баражи и каменни прагове. По-големи баражи са построени на р. Дряновска. По р.Белишка има рибни прагове, които нямат противоерозионна цел, но все пак създават вирове и спомагат за успокояване на поройните речни води. Борбата с площната ерозия се е водила досега чрез зелено укрепяване на ерозиралите склонове т.е. създадени са иглолистни култури, които са в сравнително добро състояние. За залесяване е използвана и акация. На някои места са създадени противоерозионни плетчета за по-добро укрепване на терена. Благодарение на положените услия голям процент от ерозионните процеси в общината са овладяни. Макар и по-малко, ерозионните процеси продължават да действат в землищата на гр.Лъки и селата Югово, Борово , Белица и Дряново. През последната година принос към ерозията на почвите имат големите, като

количества валежи, довели до изнасяне на почвената покривка, като мащаба на това

въздействие върху почвите не е оценено все още.

От голямо значение за намаляването на ерозионните процеси ще бъде и правилното извеждане на всички видове сечи и начина на извозване на добиваните материали.
В действителност ерозиралите почви представляват потенциална опасност за хора и животни, но местното население познава много добре условията и досега няма регистрирани инциденти.

През 2014г. от РИОСВ Смолян са извършвани проверки по населени места и хижи за нерегламентирани замърсявания. При проверките се констатират преди всичко замърсяване на сервитута на пътищата, речните корита и прилежащи територии на реките, с битови и строителни отпадъци. Тъй като трудно се установява собственикът

на отпадъците, са предприети действия от страна на общините и/или нарушителите за

почистване на замърсените терени.

Водните ресурси на територията на общината са значителни. Реките, преминаващи през нея са р. Манастирска, р. Джурковска, р. Лъкинска и р. Белишка. Всички те отговарят по международните показатели на втора категория водоприемници. Река Джурковска води началото си от Роженския водораздел и до гр. Лъки обира водите на много леви и десни притоци. Водосборната област на р. Джурковска е около 77кв.км., а дължината й до събирането й с р. Манастирска е 17,25км. Река Манастирска води началото си от местност ”Хайдушки поляни”. Водосборната й област е около 83 кв.км., а дължината до събирането й с р. Джурковска е около 17,50км. Река Белишка е с дължина 23,6 км. и водосборна площ от 74,2 кв.км. В р. Лъкинска се събират водите на р. Джурковска и р. Манастирска, а водосборна й площ е160 кв.км.

Реките в община Лъки са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и непостоянен отток. Максимумът на оттока на реките в община Лъки настъпва през пролетта, обусловен от максимума на валежите и топенето на снеговете, а минимумът се наблюдава през летните месеци. Средният годишен валеж е 650-700 мм/кв.м и е над средния за страната (600 мм/кв.м).

Подземните води на територията на общината са формирани в карбонатни скали характеризиращи се с голямо водоотдаване, но в същото време то е неравномерно и

Реките Юговска, Джурковска и Белишка, в горните си течения са с много чисти води.

Основно влияние върху качеството на водите оказват два фактора – битовите отпадъчни води и промишлените отпадъчни води. Икономическата криза налага затваряне на едни производства, за сметка на създаването на други по-малки и гъвкави предприятия от леката промишленост и туризма. След тази икономическа редукция, като основни замърсители на водоприемниците се определят отпадъчните води от рудодобива.

Водите на река Джурковска понякога са с по-високи от пределно допустимите концентрации на олово, цинк и неразтворени вещества в резултат на рудодобивните и рудопреработващи дейности в близост до реката.

Дружествата експлоатиращи рудниците в Лъкинския руден басейн са предприели редица мероприятия за подобряване на пречиствателния ефект на подземните утаители, като допринася в голяма степен за намаленото внасяне на замърсители във водните обекти. Според доклад на РИОСВ Смолян все още периодично заустват недостатъчно пречистени руднични отпадъчни води с наднормено съдържание на тежки метали, за което са наложени имуществени санкции на дружеството през 2014 и 2015 год.

Най-голямото пречиствателно съоръжение в община Лъки за пречистване на отпадни води е пречиствателен комплекс на хвостохранилище „Лъки-2”, което работи ефективно и осигурява пречистване на производствените води до ПДК.

Водите в поречията на община Лъки, подложени на производствено-стопанска дейност отговарят на нормативните изисквания за съдържание на вредни компоненти за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

Естествения воден отток и речната система в територия с голяма надморска височина и стръмен релеф каквато е община Лъки имат голямо влияние върху ерозивните процеси. С цел правилното управление на водите и недопускане на унищожаване на речните местообитания е необходимо да се предприемат следните действия:

• 
  опазване на съществуващите крайречни съобщества от върби и особено елши с оглед ролята им за стабилизиране на речните брегове като не се допуска прибързано изсичане на дървесна растителност в рамките на дейностите по прочистване на речните корита;
  
• 
  своевременно изнасяне на мъртвата и паднала дървесина от речното корито и скатовете на реките;
  
• 
  прочистването на дървесната растителност да се ограничи до единични потенциално опасни дървета, подровени, изкоренени и паднали;
  
• 
  устойчиво стопанисване на горите във водосборите, което включва повишаване средната пълнота на насажденията във водосбора на реката, залесяване на изоставените обработваеми земи, особено на такива с голям наклон , залесяване на опожарени и изсечени горски площи, особено с наклон над 15 градуса, залесяване на крайречни и брегови земи с противоерозионни видове;
  
• 
  недопускане на замърсяването на речните легла и брегови части с битови отпадъци от населението.
  

Основните източници на неприятни миризми в община Лъки са два:

• 
  газове от автомобилния транспорт;
  
• 
  химическата лаборатория на Обогатителната фабрика;
  

Като цяло при движението на тежкотоварните автомобили се отделят голямо количество автомобилни газове и е добре да се планира обходно трасе за тяхното преминаване, така че да се намали замърсяването на въздуха в централната част нагр.Лъки.

Извършеният радиологичен мониторинг през 2013г. не установява отклонения в измерените специфични активности на естествените радионуклиди в необработваеми почви, спрямо характерните за региона стойности. Измерените стойности за обща бета-радиоактивност на повърхностни води за посочения период са под ПДК (0,751 Bq/l), съгласно Наредба №7/08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води. Не се установява изменение на радиологичните характеристики на р. Лъки, вследствие на замърсяване на околната среда.

Завишените стойности на специфичните активности на естествените радионуклиди Уран-238 и Радий-226 в проби от скален материал, взети от пункт “бункер “Четрока” се дължат на богатите на естествени радионуклиди в почвообразуващи скали и на последствията от дейността на обекта – замърсител у-к “Четрока”, който е част от бившите уранодобивни рудници към МДП “Възход”. 

 

Лечебни растения

Основните лечебни растения събирани на територията на общината са ИГЛИКА цвят жълт кантарион, корени и лист коприва, цвят черен бъз, цвят липа, риган , мащерка, лист малина, лист подбел, цвят бял равнец и плод шипка.

От лечебните растения с ограничителен режим на ползване почти ежегодно със Заповед на Министъра на околната среда и водите за района се определя квота за цвят лечебна иглика.

Интензивността на събиране на лечебни растения е сравнително ниска, и се определя от пазарно търсене. Няма увредени находища или намаление в срещаемостта на лечебни растения поради прекомерно събиране. Община Лъки има разработена и приета „Програма за Лечебни растения”, която е неразделна част от Програмата за опазване на околната среда. Към настоящия момент няма изработена карта за находищата на лечебните растения. До момента от община Лъки не са издавани разрешителни за събиране на диворастящи лечебни растения, не се издават и удостоверения за култивирано отглеждане на лечебни растения, въпреки че има приета тарифа за ползването им от земи, води и водни обекти – общинска собственост. Този ресурс е неразработен и може да стане основа за развитие на местно предприемачество. В национален и европейски мащаб се повишава търсенето на диворастящи и култивирани лечебни растения, също и горски плодове събирани или отглеждани в биологично сертифицирани райони.

Стопанисването на лечебни растения и гъби на териториите на държавен горски фонд се осъществява от ДЛС „Кормисош” съгласно лесоустройствен проект.

 Защитени територии, гори и биоразнообразие

Благоприятния климат, красивия ландшафт, разнообразният релеф и запазената природа са голямо богатство за община Лъки и предпоставки за изключително богатото разнообразие на видове, местообитания и ландшафти на територията на община Лъки. Сравнително устойчивото и отговорно стопанисване на горите и земите в общината, липсата през последните години на големи предприятия и промишленост, съчетани с отговорно стопанисване и ползване на местните природни ресурси допринасят и са предпоставка за добре запазената природа и околна среда и популации на множество видове, които са от европейско и световно значение. Тук се срещат около 2000 висши растения. Във флористичния резерват „Червената стена” се срещат палео- и неоендемити за нашата страна или за Балканския полуостров. Из ливадите и по поляните расте синята родопска съсънка. Балкански ендемити са румелийският трахелиум и сърцевидна – листната глобулария. Скалите и сенчестите долове често са обрасли с прочутата родопска хаберлея, наречена силивряк. В ниските долове се среща ендемичната за нашата природа родопска горска майка. Тук расте най-красивата орхидея – венериният чехъл. Само в България, по- специално в Родопите и на територията на община Лъки растат и видовете - родопска каменоломка, родопски рожец, декоративен лопен и родопска скабиоза. Почти цялата територия на община Лъки попада в мрежата Натура 2000 – една част от територия попада в ЗЗ по директивата за Местообитанията, а половината територия на общината попда в ЗЗ по директивата за местообитанията.

Няма пълно обследване и точна инвентаризация на видовото многообразие на територията на община Лъки, но и съществуващите данни ясно потвърждават изключително богатия видов състав на територията, което е основна причина за включването на цялата територия в мрежата НАТУРА 2000.

През 2006 год. е проведено проучване на територията на общината от проф. Ст. Станев от ПУ „Паисий Хилендарски” - гр.Пловдив , работещ към Природонаучен музей в гр.Пловдив, идентифицира следните видове редки, ендемични и реликтни видове, повечето включени в Червената книга и Списъка на защитените видове :

• 
  Силивряк, Родопска хаберлеа - Haberlea rhodopensis-реликт, балкански ендемит, защитен вид , включен в Червената книга;
  
• 
  Стрибърнова каменоломка - Sasifrraga stribrnyi - балкански ендемит, защитен вид, включен в Червената книга;
  
• 
  Фривалдскиев пчелинок - Marrubium frvaldskyanum - български ендемит, включен в Червената книга и в Европейския списък на редките, защитените и ендемични видове;
  
• 
  Халерово (родопско) котенце - Rulsatilla halleri subsp. Rhodopea - родопски ендемит,. защитен вид, включен в Червената книга;
  
• 
  Декоративен лопен - Verbascum decorum – български ендемит, включен в Червената книга и в Европейския списък на редките, защитените и ендемични видове;
  
• 
  Пурпурен пренантес – Prenanthes purpurea - рядък вид , реликт;
  
• 
  Хвойниче - Arceuthobium oxycedri - рядък полупаразит върху червената хвойна , реликт;
  
• 
  Ашерсонов оман – Inula aschersoniana- балкански ендемит;
  
• 
  Жълт равнец- Achillea clypeolata – балкански ендемит;
  
• 
  Кръглолиста росянка - Drosera rotundifolia - рядко насекомоядно растение, включено в Червената книга;