Програма за опазване на околната среда разработена съгласно регламента на чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната


Почви, растителност, животински свят



страница3/7
Дата27.07.2017
Размер1.22 Mb.
#26666
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7

Почви, растителност, животински свят


В община Лъки преобладават кафяви горски, делувиални и хумуснокарбонатни почви. Най-характерни са кафявите горски почви, представени с два подтипа - тъмни и светли. Малка част от почвите са вторично затревени, кафяви горски или планинско-ливадни почви, предимно в по -високите места. Планинските склонове са покрити от тъмнокафяви и светлокафяви почви. Спецификата на почвите в общината и климатична обусловеност и релеф определят традиционните дейности в земеделието и животновъдството, които се практикуват в региона и съхраняват традиционната родопска кухня, свързана с картофопроизводството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.

Голяма част от почвите в община Лъки са застрашени от ерозионни процеси.

Горският фонд заема значителна част от общата площ на общината – близо 74 %. Има частни, държавни и малко общински гори. За района е характерна смяна на три подпояса според надморската височина. В нископланинския подпояс с надморска височина от 600 м до 1000 м се среща бял и черен бор и на отделни места смрадлика, мъждрян, веймутов бор, явор, шестил и планински бряст. Над село Дряново и село Здравец се среща зелена дуглазка, която е с тенденция за естествено самозалесяване. Голям е дялът на първичните гори на територията на общината, от които черен бор с възраст от 60 до 130 години.В среднопланинския подпояс с надморска височина от 1000 м до 1500 м се развиват бук и ела. Буковите гори са на участъци с възраст 30-50 и 80-120 годишни, а еловите от 80 до 150 години. Във високопланинския подпояс с надморска височина над 1500 м се среща смърч. Върху залетите с хвостови води и пясъци терени са израсли планинска върба (ива), бъз, леска и акация. Горите са богати на храсти, даряващи на местното население вкусни и витаминозни плодове – дрян, шипка, лешници, капини, малини и други. Незаменимо природно богатство за територията на община Лъки са находищата на ценни диворастящи билки и гъби. Най-разпространени от билките са мащерка, риган, подбел, иглика, живовляк, жълт кантарион, маточина, бял равнец, а от лечебните храсти-смрадлика и шипка, от гъбите-сърнела, пачи крак и манатарка.

В предвид високата степен на опасност от ерозивни процеси, значението на горите се свежда не само до използването им като строителна и технологична суровина, но и до техните водохранни, противоерозионни и украсни функции. Именно в горския фонд на община Лъки се намира Държавното ловно стопанство „Кормисош” с една от най-красивите в страната ловни резиденции.

Разнообразният релеф, слабата населеност и климатичните условия са предпоставка за богатото биоразнообразие на общината с представители на всички фаунистични комплекси, характерни за нашата страна. Масивният характер на планината и разнообразието на релефа дават възможност за пълно представяне на височинното разпределение при животинските видове.

Добре запазени на територията на общината са застрашените и редки видове бозайници – мечка, вълк, дива коза, елени, златката и някои видове прилепи. Срещат се още лисица, сърна, сив заек и др. Птичият свят се представлява от характерните за средните Родопи птици.

Част от територията на общината съвпада с територията на един от най-красивите резервати в България – Резерват „Червената стена”



Културно наследство

Един от най-известните културни и религиозни паметници в община Лъки е поклоннически център и манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица”, който е изграден в м. „Кръстова гора”, над с.Борово. Новопостроеният манастирски комплекс, лековитата вода от „Аязмото” и легендата за заровена част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, привличат към това свято място посетители от страната и чужбина и един от факторите за развитието на туризма в общината.

Един от бележитите паметници на културата с историческо значение е църквата „Св. Троица” в с. Югово, която е построена през 1842 год. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70 – те години на ХІХ век. Иконостасът е таблен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 год. и 1851 год.

Историческата местност „Хайдушки поляни” е разположена в Преспанския дял на Средни Родопи, на юг от с. Манастир, част от която попада в територията на община Лъки, а друга част попада в община Смолян. По живописни пътеки от с. Манастир се стига до връх „Свобода” и връх „Преспа”, в близост до които са построени туристически хижи. В местността е издигнат паметник в чест на Илинденско – Преображенското въстание. От с. Манастир през м. Хайдушки поляни (х. Момчил юнак и Рожен) по традиционен пешеходен маршрут любители на познавателен, исторически, ски и екотуризъм имат възможност да се насладят на красотите на Националния курорт „Пампорово” или да посетят села от съседната община Баните.

На връх „Свобода” (1998 м.) се намира историческата местност „Инихан - религиозно място с красив пейзаж, посещавано от туристи от всички краища на страната и от голям брой чужденци, изповядващи ислямската религия.

Основен двигател на развитието на съвременната самодейност и запазване на местните традиции и обичаи са читалищата, който са се превърнали в активни организатори на традиционни празници, обичаи и чествания. По-голямата част от читалищата имат изградени певчески групи за автентичен фолклор, който често се включват в представяния на местния фолклор като елемент на туристическата атракция.

От занаятите в региона са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството, дървообработването, тъкане на хоризонтален стан на китеници, родопски одеяла, торби и други, плетиво, шев и везане.

В общината все още се практикува традиционно земеделие и животновъдство, който допринасят за запазване на пасторалния облик и планински ландшафт на общината и за съхраняване на традиционната родопска кухня, свързана с картофо-производството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.


РАЗДЕЛ ВТОРИ

ДЕМОГРАФСКА И СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ



Демографска и социална специфика

Община Лъки е типичната малка, високопланинска, изолирана община с трайна тенденция към обезлюдяване и отрицателен прираст на населението. За общината е характерна годишна и сезонна миграция на населението. Развитието на туризма през последните години, особено в отдалечените високопланниски села се оказва, че е единственият фактор за задържане на населението.

Застаряването на населението в общината е ясно изразен процес. Преобладава дялът на възрастните хора, докато дялът на младите жители и на лицата в активна възраст намалява. Тази тенденция се отразява негативно върху социално-икономическото развитие на общината, привличането на инвеститори и обслужването на населението. Негативната демографска тенденция и характеристики на община Лъки са обусловени от няколко фактори, които се проявяват също на национално и регионално равнище:


  • Ниска раждаемост и висока смъртност;

  • Недостатъчно разнообразие от услуги за млади семейства и семейства с малки деца

  • Отдалеченост на общината от областни центрове и транспортни коридори

  • Определяне на община Лъки като периферен, високопланински селски район

Статистическите данни за домакинствата в общината сочат че:

  • Доходите са съпоставими със средните за страната;

  • Доходите от домашното стопанство са ниски;

  • Населението разчита предимно на доходите от наемен труд;

  • Ниска предприемаческа култура на населението;

  • Дохода се определя от няколко структуро-определящи предприятия в местната икономика;

  • Основен работодателв общината е частния бизнес;

По данни на Националния статистически институт населението в община Лъки към 31.12.2014г. наброява 2 739 (две хиляди седемстотин тридесет и девет) жители, от които 1 355 мъже и 1404 жени. Това е най-малката община на територията на област Пловдив, като населението и́ съставлява под 0,42% от общия брой жители на областта. В същото време, територията на общината обхваща близо 5,4% от територията на областта, което оформя показателя ниска степен на населеност на община Лъки спрямо други високопланински общини в България



Таблица 1 население на община Лъки 31.12.2014 Г. спрямо данните за 2012 г. за същия показател

Област

община

Общо

В градовете

В селата



община лъки

население към 31.12.2014г.

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

2 739

1 335

1 404

2 037

1 031

1 006

702

304

398

община лъки

население към 31.12.2012г

2 837

1399

1438



















От сравнителния анализ на данните за населението между 2014г. и 2012г. се вижда, че само в рамките на 2г. населението е намаляло с близо 100 човека в резултат на отрицателния прираст на населението и механичното движение на населението. Каквато и да е причината за намаляване на населението това във всички случаи се отразява отрицателно върху целия социално-икономически и културен живот в община Лъки.

Както е видно от данните за населението по местоживеене за 2014г. 1/7 (една седма) от населението на общината живее в селата, което също влия върху услугите и качеството на живот в малките и отдалечени населени места.



Таблица 2 Движение на населението през 2014г. по общини, области ипол

Област

община

Заселени

Изселени

Механичен прираст



Област ПЛовдивска

община лъки

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

39

19

20

53

31

22

-14

-12

-2

Механичния прираст на населението в община Лъки силно се влия от възможността хора от други общини да идват да работят в рудниците на община Лъки с цел определен трудов стаж.

Таблица 3 Живородени деца и умрели хора през 2014г. по общини, области и пол

Показател
Община


Раждания през 2014г.

общо

момчета

момичета

Област Пловдив

Община Лъки



15

6

9

Умрели презз 2014г.

52

35

17

Изключително негативна е статистиката по показателя естествен прираст на населението. Както е видно от горната таблица данните за 2014г. демонстрират, че живородените деца са близо ¼ по-малко от умрелите хора за същия период. Застаряването на населението в трудоспособна възраст също е показател с отрицателно влияние върху живота, икономическото и екологично състояние в община Лъки.

Равнище на безработица и заетост

За община Лъки се идентифицира риск по отношение на населението в под трудоспособна възраст, който са 8,42% от общия брой жители, при средно за област Пловдив 12,17%. В комбинация с постоянната тенденция за отрицателен прираст на населението този фактор в бъдеще време ще окаже трайни негативни последици върху населението в трудоспособна възраст.

Броят на лицата в над трудоспособна възраст за община Лъки нараства за сметка на лицата в трудоспособна възраст.

В миналото, както и сега, на базата на основния местен ресурс – полезните изкопаеми от олово и цинк, общинската икономика е насочена приоритетно към развитие на добивната промишленост - рудодобив и преработка на руда от „Лъки инвест” АД, където работи повече от половината от заетото население в общината и това е структуроопределящо предприятие за местната икономика. Понастоящем предприятието е преименувано на „Лъки Инвест” АД. Леката промишленост е представена основно от „Брод – Лъки” ЕООД с предмет на дейност - производство на конфекция за експорт. Горската промишленост е представена от ТП ДЛС „Кормисош“ и множество малки дърводобивни и дървообработващи предприятия. В последните години ръст в развитието и в създаването на сезонна заетост бележи сектора на туризма. Голям дял на заетостта в община Лъки се пада на държавната администрация – административни структури, училища, детски градини и др. Земеделието в резултата на планинските условия не представя достатъчно възможности за поминък на населението. Обработваемата земя е едва 14,7% от общата площ, отглеждат се основно картофи и малко фасул,добива се сено. На територията на общината е застъпен частният бизнес, който на този етап се развива в сферата на търговията, дърводобив и дървопреработка, туризъм и частично в услугите и транспорта.

Голям недостатък на местния трудов пазар е липсата на механизми и условия за генерирането на заетост за работната сила в общината. От една страна това се дължи на ограничената ресурсна обезпеченост и затворен характер на местната икономика, но влияние оказват и отдалечеността на общината от областни центрове и региони за растеж и развитие, както и това, че се пада „встрани” от големи транспортни коридори.

При планиране на бъдещото развитие на община Лъки трябва да се има в предвид високата зависимост на добивната и преработващата промишленост от външни фактори като промени на международни цени, засилена конкуренция от външни пазари,стабилността на икономиката в ЕС и др., които могат да окажат въздействие включително и върху нивата на заетост. Развитието на алтернативни икономически сектори като туризма, е възможност и инструмент за минимизиране на потенциални негативни тенденции в бъдеще, който пряко ще се отразят върху заетостта и нивата на безработица в община Лъки.

И все пак процентът на безработица е сравнително нисък и се дължи на наличието на големи структуроопределящи предприятия, възрастовия състав на населението и миграционните процеси.

Икономическа характеристика на община Лъки

По данни в Търговския регистър към 2014г. на територията на община Лъки са регистрирани и определени като активни 184 юридически и физически лица, търговци по смисъла на Търговския закон.

Преобладаващата част от икономически активните обекти са регистирани в рамките на общинския център гр.Лъки и малка част в селата. Като част от икономическите субекти се отчитат и самоосигуряващите се лица във вид на Земеделски производители, който са и основните земеделски икономически субекти. Преобладаващ дял в местната икономика има частния бизнес. Съвсем малка част от икономическия принос на частния бизнес се пада на микро и малките предприятия.

Местната индустрия е представена от отраслите: рудодобив, рудопреработка, лека промишленост (главно трикотажно и шивашко производство), дърводобив и дървопреработване. Структуроопределящ отрасъл в икономиката на общината е миннодобивната промишленост, която същевременно е и един от най-големите работодатели в общината.

В общината липсват местни преработвателни предприятия на хранително-вкусовата промишленост (мандри, предприятия за преработка на плодове и зеленчуци, мебелни предприятия). Преобладаващата структура на местния бизнес се характеризира с ниска добавена стойност, което определя общинската икономика като нискоефективна. Малкият и среден бизнес като цяло се развива самостоятелно, без връзки с големи водещи предприятия. Липсва работа в клъстер, която би добавила стойност и би задържала повече финансови привилегии в местната икономика.

Статистически погледнато се отчита слаба предприемаческа активност на местно ниво, а още по-слаба е активността на икономическите субекти по отношение на привличането на публични средства за поощряване на икономически активности и постигане на по-висока конкурентоспособност, прилагане на безотпадни технологии и завладяване на нови пазарни ниши.

Климатът, запазената природа и красив високопланински ландшафт, наличието на привлекателни културно-исторически забележителности и ангажимента на община Лъки да създава туристически атракции са основните фактори, който благоприятстват развитието на туризма в последните години. Географското разположение, разнообразния релеф и защитените територии, природни забележителности и културно-историческото наследство са основа за развитие на туристически продукти, предназначени за туристи с различни потребности и от различни възрасти и социални слоеве. В общината има редица неизследвани пещери, които предстои да бъдат проучени и евентуално социализирани. Добре развит в общината е ловният туризъм, които е дейност на ТП ДЛС „Кормисош“. Предизвикателство пред местната власт е адекватното приспособяване на общинска собственост в туристически бази, приспособяване на съществуващия жилищен фонд от частния сектор в цялата община в места за настаняване и изграждането на туристически селища. Потенциалът на туристическите атракции следва да се развие и да послужи за привличане на туристи и удължаване на техния престой в територията.

Чрез адекватно използване на богатите природни и културно-исторически ресурси може да се създаде алтернатива за заетост в региона.

Тенденциите в икономическото развитие на общината в следващите няколко години могат да бъдат представени както следва:


  • структуроопределящи отрасли ще бъдат промишлеността и туризма;

  • водещи отрасли в промишлеността ще продължат да бъдат минно-добивната, леката промишленост, дърводобивната и дървообработваща промишленост;

  • ускорено развитие на туризма, както на традиционния, така и на алтернативните форми;

  • доизграждане на местната инфраструктура.

Община Лъки се намира в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни коридори и комуникационни центрове. Слаба страна и един от най-належащите проблеми, свързани с цялостното развитие на туризма и екологичната обстановка в района са и трудно поддържаните третокласна и четвъртокласна пътна мрежа, затрудняваща достъпа до някои от селищата с бази за настаняване на туристи.

В община Лъки може да се каже, че земеделските стопанства са предимно от полу-пазарен тип. Развитието на селско стопанство като източник на доходи е затруднено, поради следните фактори :


  • разпокъсана, маломерна и ниско плодородна земя;

  • ниски добиви;

  • липса на средства за инвестиране;

  • липса на пазар и конкурентни позиции на произведената продукция;

  • разпокъсано животновъдство;

  • тенденция за изоставяне на пасища и ливади;

В община Лъки е застъпено основно производството на картофи и отглеждането на малко фасул и зеленчуци за семейна употреба . В село Белица няколко семейства са ангажирани с отглеждане на ягодови насаждения. В последните четири години в с.Манастир се отглеждат малинови насаждения. За голяма част от местното население произвежданата продукция служи за задоволяване на личните потребности на семействата. Малка част от продукцията е обект на търговия.

Състоянието на животновъдството не прави изключение от очертаващите се проблеми в малките планински общини в страната. По традиция в региона се отглеждат говеда, овце и малко кози, малък брой зайци и кокошки, има развито едно частно рибовъдно стопанство. Добре развито в общината е пчеларството.

Развитието на сектора по земеделие в района зависи от преодоляването на следните проблеми:


  • Раздробеност на земята, трудна достъпност поради неизградена инфраструктура до земеделски масиви и др;.

  • Затруднени пазар и възможност за разпореждане със собствеността на земеделските земи от големия брой наследници, разселени в различни краища на страната, някои от които с неизвестно местожителство;

  • Техническа необезпеченост на земеделието - липсват машини и прикачен инвентар за основните и допълнителни почвообработки. Всички агротехнически мероприятия и обработки се извършват на примитивно и непрофесионално ниво;

  • Животновъдството е дребно и с ниска производителност. Потенциалът на местните породи от ЕРД и ДРД е малък. Животновъдството в района се поддържа най-вече за задоволяване на семейните нужди.

  • Липсват местни сдружения и земеделски или животновъдни кооперации, които биха подпомогнали адаптирането на земеделието и животновъдството към съвременните методи, технологии и качество на производството, както и за пазарната реализация на продукцията и привличане на финансиране по програми;

  • Дребните и малки стопанства ( 0.1-0.5 ха и 1-10 животни) трудно ще се развият и модернизират до превръщането им в модерни ферми с пазарна ориентация на производството, а това е ключово изискване за тяхното съществуване.

Прогнозна информация за развитие на земеделието

Основен проблем на малките планински общини е масовият процес на изоставянето на земеделски земи от селскостопанския фонд. Този негативен процес може да бъде ограничен основно чрез възможностите за финансиране по мерките на ПРСР. Необходимо да се работи в посока на преодоляване на проблема чрез внедряване на алтернативни култури (медицински и билкови култури /медоносни/ включително трайни насаждения ягоди, малини, арония, боровинки и др), както и биологично производство, за което има подходящи условия. Важно е да се създават и възможности за маркетингово позициониране на произведената продукция и налагането и на пазара като естествено екологична. Това може да стане чрез регистриране на географски наименования и териториална марка за качество „Произведено в община Лъки”.

Съществен пропуск за високопланинските общини с естествени алпийски пасища и сенокосни ливади е ликвидирането на пасищното животновъдство. Чрез мерки за подпомагане трябва местните животновъди да се насърчават да практикуват този тип животновъдство, за да се спре процесът на обрастване на ливадите и в последствие превръщането им в гора.

С оглед разширяване на горско-стопанския ресурс от дървесина за местните преработвателни предприятия, включително и за постигане на противоерозионен ефект, като реална перспектива се очертава възможността за усвояване на изоставени земеделски площи чрез залесяване с подходящи дървесни видове, както и залесяване с медоносни видове, свързано с добрата перспектива за пчеларството в района.

По прилагане на агроекологичната програма към НПРСР е съвсем реалистично да се работи за насърчаване участието на земеделските стопани за финансиране по мярка Агроекологични плащания с проекти в следните дейности;


  • биологично пчеларство

  • управление на земеделските земи с висока природна стойност

  • Опазване и интродуциране на застрашени от изчезване местни породи "Родопско късорого говедо" и "Каракачанска овца"

  • контрол на почвената ерозия.

Други възможности за развитие са:

  • Модернизиране на съществуващи животновъдни ферми, с оглед да се отговори на европейските стандарти за производство

  • Създаване на организации на пчеларите и прилагане на възможностите за развитие на пчеларството в съответствие с Националната програма за развитие на пчеларството и мерките към НПРСР.

  • Създаване на междуобщински организации на картофопроизводителите и млекопроизводителите, на животновъдите и др.

  • Насърчаване на пасищното животновъдство и трансхюманс / сезонно пашуване и преместване на стадата от високите към ниските части на общината/

  • Адаптиране на земеделието към потребностите на екологичния и селски туризъм.


Техническа инфраструктура

Характерно за община Лъки, е че транспортът на територията на общината е изцяло автомобилен. Пътната мрежа се състои от 80,950 км общински пътища и 50,000 км пътища от републиканската пътна мрежа. До всички населени места, с изключение на махалите, пътищата са асфалтирани и в сравнително добро техническо състояние.

Чрез областната транспортна схема има ежедневна връзка до Пловдив и Асеновград, а общинската транспортна схема покрива транспорта до всички населени места.

Ежегодно на всички общински пътища се извършва текущ ремонт в определени участъци, за които е констатирано лошо или критично експлоатационно състояние. Определени отсечките се укрепват, възстановяват, асфалтират се и се поставят нови мантинели, с което общината се стреми да създава безопасни условия за движение и се минимизира рискът от откъсването на Лъки от съседните градове и от областите Смолян и Пловдив.

Вътреобщинските пътищата, които свързват общинския център с населените места в общината са с дължина 35,450 км – имат нужда от ежегоден ремонт, трудни са за поддържане поради голямата денивелация и остарялата настилка, а зимното опясъчаване с пясък и луга създава сериозно замърсяване в крайпътните зони.

Много малко са подобренията на улиците в селата в общината, където се осъществяват предимно частични ремонти.

За периода до 2020 г. е необходимо да се планира ежегодна поддръжка и рехабилитация на всички общински пътища. Важно е да се планират и полагат целенасочени грижи за подобряване на уличната мрежа на територията на общината. Необходимо е извършването на благоустройствени мероприятия по населените места за ежегодно освежаване на пътната маркировка на градските улици и паркинги, поставяне на пътни знаци в града както и на указателни табели по населените места, обновяване на наличните кадастрални планове за всички населени места.

Електроенергийната система е добре планирана, развита и оразмерена да поеме и по-голямо натоварване, с цел стимулиране на икономическото развитие, привличане на нови инвеститори и създаване на индустриални зони и площадки. Техническото състояние на използваните съоръжения се оценява като добро. Община Лъки работи енергично в посока подобряване на енергийната ефективност на обществените сгради в общината чрез интервенции за подмяна на прозорци, изолиране на външни стени, замяна на отоплителни мрежи, смяна на първичени енергоносители и саниране на покривни/подпокривни пространства, замяна на лампи с нажежаема жичка с енергоспестяващи лампи, изграждане на соларни системи и смяна на вида гориво от течно на твърдо – дървени пелети.



Водоснабдяване и канализация

Един от секторите с най-проблемна инфраструктура в общината това е водният сектор. През 2008г. е реализиран главен събирателен канал и канализационна мрежа на гр. Лъки – участъци и има изготвен работен проект за доизграждане на канализационна мрежа. Изключително належаща е цялостна реконструкция на вътрешна ВиК мрежа на гр. Лъки, довеждащ колектор и строителство на обща ПСОВ с включено изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води на гр. Лъки, доизграждане на довеждащ колектор до ПСОВ и изграждане на довеждащ водопровод до ПСОВ. Съвместно с „ВиК” ЕООД – гр. Пловдив, район Лъки, са извършени ремонтни дейности на водопроводни мрежи, както и направа на отклонения към основните водопроводи и ремонти на съществуващи отклонения. Съществен приоритет за общината е подмяна на вътрешно-селищните водопроводни мрежи и изграждането на канализационните колектори на територията на общината. Критично е състоянието на канализационните мрежи в населените места - използват се предимно септични ями, или отпадъчните води се изливат директно в деретата и замърсяват околната среда. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадни води, което е причина за изпускане на замърсени води в реките. Необходимо е и изграждане на малки ПСОВ в населените места на общината, особено в тези с развит туризъм.

Към 2015г. в община Лъки е реконструирана на 40% вътрешната водопроводна мрежа. Изградени са и част от водопроводните и канализационни мрежи в населените места в общината както следва:


  • с.Белица-16%;

  • с. Дряново-32%;

  • с. Борово-80%;

  • с. Манастир-25%;

  • с. Джурково-24%;

  • с. Лъкавица-15%;

Всички населени места са захранени с питейна вода от собствени водоизточници. Преобладават изворните каптажни водохващания. Необходимо е да се извърши реконструкция и модернизация на съществуващите водопроводни мрежи във всички населени места. Съществува недостиг на питейна вода за село Борово. Необходимо е изграждане на пречиствателни станции за питейна вода в няколко населени места в община Лъки и финализиране на процедурите по узаконяване на санитарно охранителните зони на първи пояс на повечето водохващания.

Първостепенно значение от екологична гледна точка има изграждането на канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения. В град Лъки е наложително изграждането на пречиствателна станция за отпадни води и функционирането на главен събирателен колектор.

В територията на община Лъки има изграден и действащ един МВЕЦ на Кенан дере, по р. Манастирска




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница