В община Лъки преобладават кафяви горски, делувиални и хумуснокарбонатни почви. Най-характерни са кафявите горски почви, представени с два подтипа - тъмни и светли. Малка част от почвите са вторично затревени, кафяви горски или планинско-ливадни почви, предимно в по -високите места. Планинските склонове са покрити от тъмнокафяви и светлокафяви почви. Спецификата на почвите в общината и климатична обусловеност и релеф определят традиционните дейности в земеделието и животновъдството, които се практикуват в региона и съхраняват традиционната родопска кухня, свързана с картофопроизводството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.
Голяма част от почвите в община Лъки са застрашени от ерозионни процеси.
Горският фонд заема значителна част от общата площ на общината – близо 74 %. Има частни, държавни и малко общински гори. За района е характерна смяна на три подпояса според надморската височина. В нископланинския подпояс с надморска височина от 600 м до 1000 м се среща бял и черен бор и на отделни места смрадлика, мъждрян, веймутов бор, явор, шестил и планински бряст. Над село Дряново и село Здравец се среща зелена дуглазка, която е с тенденция за естествено самозалесяване. Голям е дялът на първичните гори на територията на общината, от които черен бор с възраст от 60 до 130 години.В среднопланинския подпояс с надморска височина от 1000 м до 1500 м се развиват бук и ела. Буковите гори са на участъци с възраст 30-50 и 80-120 годишни, а еловите от 80 до 150 години. Във високопланинския подпояс с надморска височина над 1500 м се среща смърч. Върху залетите с хвостови води и пясъци терени са израсли планинска върба (ива), бъз, леска и акация. Горите са богати на храсти, даряващи на местното население вкусни и витаминозни плодове – дрян, шипка, лешници, капини, малини и други. Незаменимо природно богатство за територията на община Лъки са находищата на ценни диворастящи билки и гъби. Най-разпространени от билките са мащерка, риган, подбел, иглика, живовляк, жълт кантарион, маточина, бял равнец, а от лечебните храсти-смрадлика и шипка, от гъбите-сърнела, пачи крак и манатарка.
В предвид високата степен на опасност от ерозивни процеси, значението на горите се свежда не само до използването им като строителна и технологична суровина, но и до техните водохранни, противоерозионни и украсни функции. Именно в горския фонд на община Лъки се намира Държавното ловно стопанство „Кормисош” с една от най-красивите в страната ловни резиденции.
Разнообразният релеф, слабата населеност и климатичните условия са предпоставка за богатото биоразнообразие на общината с представители на всички фаунистични комплекси, характерни за нашата страна. Масивният характер на планината и разнообразието на релефа дават възможност за пълно представяне на височинното разпределение при животинските видове.
Добре запазени на територията на общината са застрашените и редки видове бозайници – мечка, вълк, дива коза, елени, златката и някои видове прилепи. Срещат се още лисица, сърна, сив заек и др. Птичият свят се представлява от характерните за средните Родопи птици.
Част от територията на общината съвпада с територията на един от най-красивите резервати в България – Резерват „Червената стена”
Културно наследство
Един от най-известните културни и религиозни паметници в община Лъки е поклоннически център и манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица”, който е изграден в м. „Кръстова гора”, над с.Борово. Новопостроеният манастирски комплекс, лековитата вода от „Аязмото” и легендата за заровена част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, привличат към това свято място посетители от страната и чужбина и един от факторите за развитието на туризма в общината.
Един от бележитите паметници на културата с историческо значение е църквата „Св. Троица” в с. Югово, която е построена през 1842 год. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70 – те години на ХІХ век. Иконостасът е таблен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 год. и 1851 год.
Историческата местност „Хайдушки поляни” е разположена в Преспанския дял на Средни Родопи, на юг от с. Манастир, част от която попада в територията на община Лъки, а друга част попада в община Смолян. По живописни пътеки от с. Манастир се стига до връх „Свобода” и връх „Преспа”, в близост до които са построени туристически хижи. В местността е издигнат паметник в чест на Илинденско – Преображенското въстание. От с. Манастир през м. Хайдушки поляни (х. Момчил юнак и Рожен) по традиционен пешеходен маршрут любители на познавателен, исторически, ски и екотуризъм имат възможност да се насладят на красотите на Националния курорт „Пампорово” или да посетят села от съседната община Баните.
На връх „Свобода” (1998 м.) се намира историческата местност „Инихан - религиозно място с красив пейзаж, посещавано от туристи от всички краища на страната и от голям брой чужденци, изповядващи ислямската религия.
Основен двигател на развитието на съвременната самодейност и запазване на местните традиции и обичаи са читалищата, който са се превърнали в активни организатори на традиционни празници, обичаи и чествания. По-голямата част от читалищата имат изградени певчески групи за автентичен фолклор, който често се включват в представяния на местния фолклор като елемент на туристическата атракция.
От занаятите в региона са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството, дървообработването, тъкане на хоризонтален стан на китеници, родопски одеяла, торби и други, плетиво, шев и везане.
В общината все още се практикува традиционно земеделие и животновъдство, който допринасят за запазване на пасторалния облик и планински ландшафт на общината и за съхраняване на традиционната родопска кухня, свързана с картофо-производството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.
РАЗДЕЛ ВТОРИ
ДЕМОГРАФСКА И СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ
Демографска и социална специфика
Община Лъки е типичната малка, високопланинска, изолирана община с трайна тенденция към обезлюдяване и отрицателен прираст на населението. За общината е характерна годишна и сезонна миграция на населението. Развитието на туризма през последните години, особено в отдалечените високопланниски села се оказва, че е единственият фактор за задържане на населението.
Застаряването на населението в общината е ясно изразен процес. Преобладава дялът на възрастните хора, докато дялът на младите жители и на лицата в активна възраст намалява. Тази тенденция се отразява негативно върху социално-икономическото развитие на общината, привличането на инвеститори и обслужването на населението. Негативната демографска тенденция и характеристики на община Лъки са обусловени от няколко фактори, които се проявяват също на национално и регионално равнище:
-
Ниска раждаемост и висока смъртност;
-
Недостатъчно разнообразие от услуги за млади семейства и семейства с малки деца
-
Отдалеченост на общината от областни центрове и транспортни коридори
-
Определяне на община Лъки като периферен, високопланински селски район
Статистическите данни за домакинствата в общината сочат че:
-
Доходите са съпоставими със средните за страната;
-
Доходите от домашното стопанство са ниски;
-
Населението разчита предимно на доходите от наемен труд;
-
Ниска предприемаческа култура на населението;
-
Дохода се определя от няколко структуро-определящи предприятия в местната икономика;
-
Основен работодателв общината е частния бизнес;
По данни на Националния статистически институт населението в община Лъки към 31.12.2014г. наброява 2 739 (две хиляди седемстотин тридесет и девет) жители, от които 1 355 мъже и 1404 жени. Това е най-малката община на територията на област Пловдив, като населението и́ съставлява под 0,42% от общия брой жители на областта. В същото време, територията на общината обхваща близо 5,4% от територията на областта, което оформя показателя ниска степен на населеност на община Лъки спрямо други високопланински общини в България
Таблица 1 население на община Лъки 31.12.2014 Г. спрямо данните за 2012 г. за същия показател
Област
община
|
Общо
|
В градовете
|
В селата
|
община лъки
население към 31.12.2014г.
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
2 739
|
1 335
|
1 404
|
2 037
|
1 031
|
1 006
|
702
|
304
|
398
|
община лъки
население към 31.12.2012г
|
2 837
|
1399
|
1438
|
|
|
|
|
|
|
От сравнителния анализ на данните за населението между 2014г. и 2012г. се вижда, че само в рамките на 2г. населението е намаляло с близо 100 човека в резултат на отрицателния прираст на населението и механичното движение на населението. Каквато и да е причината за намаляване на населението това във всички случаи се отразява отрицателно върху целия социално-икономически и културен живот в община Лъки.
Както е видно от данните за населението по местоживеене за 2014г. 1/7 (една седма) от населението на общината живее в селата, което също влия върху услугите и качеството на живот в малките и отдалечени населени места.
Таблица 2 Движение на населението през 2014г. по общини, области ипол
Област
община
|
Заселени
|
Изселени
|
Механичен прираст
|
Област ПЛовдивска
община лъки
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
39
|
19
|
20
|
53
|
31
|
22
|
-14
|
-12
|
-2
|
Механичния прираст на населението в община Лъки силно се влия от възможността хора от други общини да идват да работят в рудниците на община Лъки с цел определен трудов стаж.
Таблица 3 Живородени деца и умрели хора през 2014г. по общини, области и пол
Показател
Община
|
Раждания през 2014г.
|
общо
|
момчета
|
момичета
|
Област Пловдив
Община Лъки
|
15
|
6
|
9
|
Умрели презз 2014г.
|
52
|
35
|
17
|
Изключително негативна е статистиката по показателя естествен прираст на населението. Както е видно от горната таблица данните за 2014г. демонстрират, че живородените деца са близо ¼ по-малко от умрелите хора за същия период. Застаряването на населението в трудоспособна възраст също е показател с отрицателно влияние върху живота, икономическото и екологично състояние в община Лъки.
Равнище на безработица и заетост
За община Лъки се идентифицира риск по отношение на населението в под трудоспособна възраст, който са 8,42% от общия брой жители, при средно за област Пловдив 12,17%. В комбинация с постоянната тенденция за отрицателен прираст на населението този фактор в бъдеще време ще окаже трайни негативни последици върху населението в трудоспособна възраст.
Броят на лицата в над трудоспособна възраст за община Лъки нараства за сметка на лицата в трудоспособна възраст.
В миналото, както и сега, на базата на основния местен ресурс – полезните изкопаеми от олово и цинк, общинската икономика е насочена приоритетно към развитие на добивната промишленост - рудодобив и преработка на руда от „Лъки инвест” АД, където работи повече от половината от заетото население в общината и това е структуроопределящо предприятие за местната икономика. Понастоящем предприятието е преименувано на „Лъки Инвест” АД. Леката промишленост е представена основно от „Брод – Лъки” ЕООД с предмет на дейност - производство на конфекция за експорт. Горската промишленост е представена от ТП ДЛС „Кормисош“ и множество малки дърводобивни и дървообработващи предприятия. В последните години ръст в развитието и в създаването на сезонна заетост бележи сектора на туризма. Голям дял на заетостта в община Лъки се пада на държавната администрация – административни структури, училища, детски градини и др. Земеделието в резултата на планинските условия не представя достатъчно възможности за поминък на населението. Обработваемата земя е едва 14,7% от общата площ, отглеждат се основно картофи и малко фасул,добива се сено. На територията на общината е застъпен частният бизнес, който на този етап се развива в сферата на търговията, дърводобив и дървопреработка, туризъм и частично в услугите и транспорта.
Голям недостатък на местния трудов пазар е липсата на механизми и условия за генерирането на заетост за работната сила в общината. От една страна това се дължи на ограничената ресурсна обезпеченост и затворен характер на местната икономика, но влияние оказват и отдалечеността на общината от областни центрове и региони за растеж и развитие, както и това, че се пада „встрани” от големи транспортни коридори.
При планиране на бъдещото развитие на община Лъки трябва да се има в предвид високата зависимост на добивната и преработващата промишленост от външни фактори като промени на международни цени, засилена конкуренция от външни пазари,стабилността на икономиката в ЕС и др., които могат да окажат въздействие включително и върху нивата на заетост. Развитието на алтернативни икономически сектори като туризма, е възможност и инструмент за минимизиране на потенциални негативни тенденции в бъдеще, който пряко ще се отразят върху заетостта и нивата на безработица в община Лъки.
И все пак процентът на безработица е сравнително нисък и се дължи на наличието на големи структуроопределящи предприятия, възрастовия състав на населението и миграционните процеси.
Икономическа характеристика на община Лъки
По данни в Търговския регистър към 2014г. на територията на община Лъки са регистрирани и определени като активни 184 юридически и физически лица, търговци по смисъла на Търговския закон.
Преобладаващата част от икономически активните обекти са регистирани в рамките на общинския център гр.Лъки и малка част в селата. Като част от икономическите субекти се отчитат и самоосигуряващите се лица във вид на Земеделски производители, който са и основните земеделски икономически субекти. Преобладаващ дял в местната икономика има частния бизнес. Съвсем малка част от икономическия принос на частния бизнес се пада на микро и малките предприятия.
Местната индустрия е представена от отраслите: рудодобив, рудопреработка, лека промишленост (главно трикотажно и шивашко производство), дърводобив и дървопреработване. Структуроопределящ отрасъл в икономиката на общината е миннодобивната промишленост, която същевременно е и един от най-големите работодатели в общината.
В общината липсват местни преработвателни предприятия на хранително-вкусовата промишленост (мандри, предприятия за преработка на плодове и зеленчуци, мебелни предприятия). Преобладаващата структура на местния бизнес се характеризира с ниска добавена стойност, което определя общинската икономика като нискоефективна. Малкият и среден бизнес като цяло се развива самостоятелно, без връзки с големи водещи предприятия. Липсва работа в клъстер, която би добавила стойност и би задържала повече финансови привилегии в местната икономика.
Статистически погледнато се отчита слаба предприемаческа активност на местно ниво, а още по-слаба е активността на икономическите субекти по отношение на привличането на публични средства за поощряване на икономически активности и постигане на по-висока конкурентоспособност, прилагане на безотпадни технологии и завладяване на нови пазарни ниши.
Климатът, запазената природа и красив високопланински ландшафт, наличието на привлекателни културно-исторически забележителности и ангажимента на община Лъки да създава туристически атракции са основните фактори, който благоприятстват развитието на туризма в последните години. Географското разположение, разнообразния релеф и защитените територии, природни забележителности и културно-историческото наследство са основа за развитие на туристически продукти, предназначени за туристи с различни потребности и от различни възрасти и социални слоеве. В общината има редица неизследвани пещери, които предстои да бъдат проучени и евентуално социализирани. Добре развит в общината е ловният туризъм, които е дейност на ТП ДЛС „Кормисош“. Предизвикателство пред местната власт е адекватното приспособяване на общинска собственост в туристически бази, приспособяване на съществуващия жилищен фонд от частния сектор в цялата община в места за настаняване и изграждането на туристически селища. Потенциалът на туристическите атракции следва да се развие и да послужи за привличане на туристи и удължаване на техния престой в територията.
Чрез адекватно използване на богатите природни и културно-исторически ресурси може да се създаде алтернатива за заетост в региона.
Тенденциите в икономическото развитие на общината в следващите няколко години могат да бъдат представени както следва:
-
структуроопределящи отрасли ще бъдат промишлеността и туризма;
-
водещи отрасли в промишлеността ще продължат да бъдат минно-добивната, леката промишленост, дърводобивната и дървообработваща промишленост;
-
ускорено развитие на туризма, както на традиционния, така и на алтернативните форми;
-
доизграждане на местната инфраструктура.
Община Лъки се намира в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни коридори и комуникационни центрове. Слаба страна и един от най-належащите проблеми, свързани с цялостното развитие на туризма и екологичната обстановка в района са и трудно поддържаните третокласна и четвъртокласна пътна мрежа, затрудняваща достъпа до някои от селищата с бази за настаняване на туристи.
В община Лъки може да се каже, че земеделските стопанства са предимно от полу-пазарен тип. Развитието на селско стопанство като източник на доходи е затруднено, поради следните фактори :
-
разпокъсана, маломерна и ниско плодородна земя;
-
ниски добиви;
-
липса на средства за инвестиране;
-
липса на пазар и конкурентни позиции на произведената продукция;
-
разпокъсано животновъдство;
-
тенденция за изоставяне на пасища и ливади;
В община Лъки е застъпено основно производството на картофи и отглеждането на малко фасул и зеленчуци за семейна употреба . В село Белица няколко семейства са ангажирани с отглеждане на ягодови насаждения. В последните четири години в с.Манастир се отглеждат малинови насаждения. За голяма част от местното население произвежданата продукция служи за задоволяване на личните потребности на семействата. Малка част от продукцията е обект на търговия.
Състоянието на животновъдството не прави изключение от очертаващите се проблеми в малките планински общини в страната. По традиция в региона се отглеждат говеда, овце и малко кози, малък брой зайци и кокошки, има развито едно частно рибовъдно стопанство. Добре развито в общината е пчеларството.
Развитието на сектора по земеделие в района зависи от преодоляването на следните проблеми:
-
Раздробеност на земята, трудна достъпност поради неизградена инфраструктура до земеделски масиви и др;.
-
Затруднени пазар и възможност за разпореждане със собствеността на земеделските земи от големия брой наследници, разселени в различни краища на страната, някои от които с неизвестно местожителство;
-
Техническа необезпеченост на земеделието - липсват машини и прикачен инвентар за основните и допълнителни почвообработки. Всички агротехнически мероприятия и обработки се извършват на примитивно и непрофесионално ниво;
-
Животновъдството е дребно и с ниска производителност. Потенциалът на местните породи от ЕРД и ДРД е малък. Животновъдството в района се поддържа най-вече за задоволяване на семейните нужди.
-
Липсват местни сдружения и земеделски или животновъдни кооперации, които биха подпомогнали адаптирането на земеделието и животновъдството към съвременните методи, технологии и качество на производството, както и за пазарната реализация на продукцията и привличане на финансиране по програми;
-
Дребните и малки стопанства ( 0.1-0.5 ха и 1-10 животни) трудно ще се развият и модернизират до превръщането им в модерни ферми с пазарна ориентация на производството, а това е ключово изискване за тяхното съществуване.
Прогнозна информация за развитие на земеделието
Основен проблем на малките планински общини е масовият процес на изоставянето на земеделски земи от селскостопанския фонд. Този негативен процес може да бъде ограничен основно чрез възможностите за финансиране по мерките на ПРСР. Необходимо да се работи в посока на преодоляване на проблема чрез внедряване на алтернативни култури (медицински и билкови култури /медоносни/ включително трайни насаждения ягоди, малини, арония, боровинки и др), както и биологично производство, за което има подходящи условия. Важно е да се създават и възможности за маркетингово позициониране на произведената продукция и налагането и на пазара като естествено екологична. Това може да стане чрез регистриране на географски наименования и териториална марка за качество „Произведено в община Лъки”.
Съществен пропуск за високопланинските общини с естествени алпийски пасища и сенокосни ливади е ликвидирането на пасищното животновъдство. Чрез мерки за подпомагане трябва местните животновъди да се насърчават да практикуват този тип животновъдство, за да се спре процесът на обрастване на ливадите и в последствие превръщането им в гора.
С оглед разширяване на горско-стопанския ресурс от дървесина за местните преработвателни предприятия, включително и за постигане на противоерозионен ефект, като реална перспектива се очертава възможността за усвояване на изоставени земеделски площи чрез залесяване с подходящи дървесни видове, както и залесяване с медоносни видове, свързано с добрата перспектива за пчеларството в района.
По прилагане на агроекологичната програма към НПРСР е съвсем реалистично да се работи за насърчаване участието на земеделските стопани за финансиране по мярка Агроекологични плащания с проекти в следните дейности;
-
биологично пчеларство
-
управление на земеделските земи с висока природна стойност
-
Опазване и интродуциране на застрашени от изчезване местни породи "Родопско късорого говедо" и "Каракачанска овца"
-
контрол на почвената ерозия.
Други възможности за развитие са:
-
Модернизиране на съществуващи животновъдни ферми, с оглед да се отговори на европейските стандарти за производство
-
Създаване на организации на пчеларите и прилагане на възможностите за развитие на пчеларството в съответствие с Националната програма за развитие на пчеларството и мерките към НПРСР.
-
Създаване на междуобщински организации на картофопроизводителите и млекопроизводителите, на животновъдите и др.
-
Насърчаване на пасищното животновъдство и трансхюманс / сезонно пашуване и преместване на стадата от високите към ниските части на общината/
-
Адаптиране на земеделието към потребностите на екологичния и селски туризъм.
Техническа инфраструктура
Характерно за община Лъки, е че транспортът на територията на общината е изцяло автомобилен. Пътната мрежа се състои от 80,950 км общински пътища и 50,000 км пътища от републиканската пътна мрежа. До всички населени места, с изключение на махалите, пътищата са асфалтирани и в сравнително добро техническо състояние.
Чрез областната транспортна схема има ежедневна връзка до Пловдив и Асеновград, а общинската транспортна схема покрива транспорта до всички населени места.
Ежегодно на всички общински пътища се извършва текущ ремонт в определени участъци, за които е констатирано лошо или критично експлоатационно състояние. Определени отсечките се укрепват, възстановяват, асфалтират се и се поставят нови мантинели, с което общината се стреми да създава безопасни условия за движение и се минимизира рискът от откъсването на Лъки от съседните градове и от областите Смолян и Пловдив.
Вътреобщинските пътищата, които свързват общинския център с населените места в общината са с дължина 35,450 км – имат нужда от ежегоден ремонт, трудни са за поддържане поради голямата денивелация и остарялата настилка, а зимното опясъчаване с пясък и луга създава сериозно замърсяване в крайпътните зони.
Много малко са подобренията на улиците в селата в общината, където се осъществяват предимно частични ремонти.
За периода до 2020 г. е необходимо да се планира ежегодна поддръжка и рехабилитация на всички общински пътища. Важно е да се планират и полагат целенасочени грижи за подобряване на уличната мрежа на територията на общината. Необходимо е извършването на благоустройствени мероприятия по населените места за ежегодно освежаване на пътната маркировка на градските улици и паркинги, поставяне на пътни знаци в града както и на указателни табели по населените места, обновяване на наличните кадастрални планове за всички населени места.
Електроенергийната система е добре планирана, развита и оразмерена да поеме и по-голямо натоварване, с цел стимулиране на икономическото развитие, привличане на нови инвеститори и създаване на индустриални зони и площадки. Техническото състояние на използваните съоръжения се оценява като добро. Община Лъки работи енергично в посока подобряване на енергийната ефективност на обществените сгради в общината чрез интервенции за подмяна на прозорци, изолиране на външни стени, замяна на отоплителни мрежи, смяна на първичени енергоносители и саниране на покривни/подпокривни пространства, замяна на лампи с нажежаема жичка с енергоспестяващи лампи, изграждане на соларни системи и смяна на вида гориво от течно на твърдо – дървени пелети.
Водоснабдяване и канализация
Един от секторите с най-проблемна инфраструктура в общината това е водният сектор. През 2008г. е реализиран главен събирателен канал и канализационна мрежа на гр. Лъки – участъци и има изготвен работен проект за доизграждане на канализационна мрежа. Изключително належаща е цялостна реконструкция на вътрешна ВиК мрежа на гр. Лъки, довеждащ колектор и строителство на обща ПСОВ с включено изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води на гр. Лъки, доизграждане на довеждащ колектор до ПСОВ и изграждане на довеждащ водопровод до ПСОВ. Съвместно с „ВиК” ЕООД – гр. Пловдив, район Лъки, са извършени ремонтни дейности на водопроводни мрежи, както и направа на отклонения към основните водопроводи и ремонти на съществуващи отклонения. Съществен приоритет за общината е подмяна на вътрешно-селищните водопроводни мрежи и изграждането на канализационните колектори на територията на общината. Критично е състоянието на канализационните мрежи в населените места - използват се предимно септични ями, или отпадъчните води се изливат директно в деретата и замърсяват околната среда. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадни води, което е причина за изпускане на замърсени води в реките. Необходимо е и изграждане на малки ПСОВ в населените места на общината, особено в тези с развит туризъм.
Към 2015г. в община Лъки е реконструирана на 40% вътрешната водопроводна мрежа. Изградени са и част от водопроводните и канализационни мрежи в населените места в общината както следва:
-
с.Белица-16%;
-
с. Дряново-32%;
-
с. Борово-80%;
-
с. Манастир-25%;
-
с. Джурково-24%;
-
с. Лъкавица-15%;
Всички населени места са захранени с питейна вода от собствени водоизточници. Преобладават изворните каптажни водохващания. Необходимо е да се извърши реконструкция и модернизация на съществуващите водопроводни мрежи във всички населени места. Съществува недостиг на питейна вода за село Борово. Необходимо е изграждане на пречиствателни станции за питейна вода в няколко населени места в община Лъки и финализиране на процедурите по узаконяване на санитарно охранителните зони на първи пояс на повечето водохващания.
Първостепенно значение от екологична гледна точка има изграждането на канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения. В град Лъки е наложително изграждането на пречиствателна станция за отпадни води и функционирането на главен събирателен колектор.
В територията на община Лъки има изграден и действащ един МВЕЦ на Кенан дере, по р. Манастирска
Сподели с приятели: |