Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Решението
- Виж по-долу в раздел „Свобода на изразяване, на съвестта и религията, на събранията и на сдружаване“ .
- СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Фактите
Фактите: Жалбоподателката е родена като мъж. През 1996 г. тя сключила брак с жена и през 2002 г. им се родила дъщеря. През 2006 г. жалбоподателката била диагнос-тицирана като транссексуална и от този момент заживяла като жена. През 2009 г. тя се подложила на операция за промяна на пола. През 2006 г. променила първите си имена и й били издадени нов паспорт и шофьорска книжка, но й било отказано да се промени идентификационният й номер, според който, както и според паспорта й, тя все още е мъж. Тъй като законът разреша-вал брак единствено между лица от разли-чен пол, а еднополовите двойки имали право да сключат само гражданско парт-ньорство, промяната на идентификацион-ния номер след смяна на пола била възмож-на, ако лицето не е в брак или ако съп-ругът(ата) даде съгласието си бракът да се трансформира в регистрирано партньорс-тво. И жалбоподателката, и съпругата й желаели да запазят брака си, тъй като разводът бил в противоречие с религиозните им убежде-ния. Освен това считали, че регистрираното партньорство не дава за тях и за детето им същите правни гаранции като брака. Жалбоподателката оспорила по съдебен ред отказа на администрацията да промени идентификационния й номер, но админис-тративните съдилища оставили жалбата й без уважение. В окончателно решение от февруари 2009 г. Върховният админис-тративен съд постановил, че с приемането на Закона за потвърждаване на пола на транссексуалните лица законодателят не е имал намерение да промени факта, че брак се сключва само между мъж и жена. Освен това правните и икономически последици на регистрираното партньорство по съще-ство били сходни с тези на брака. Съдът посочил, че въпросът за трансформирането на института на брака в полово неутрален съюз е свързан с важни етични и религиозни ценности и изисква намесата на законодателя. Приел, че приложимото към момента законодателство попада в обхвата на свободата на преценка на държавата по смисъла на Конвенцията.
34-40. На основание чл. 8 от Конвенцията жалбоподателката се оплаква, че правото й на личен и семеен живот е било нарушено с поставянето на пълното признаване на новия й пол в зависимост от трансформи-рането на брака й в регистрирано партньорство. С решение от 13 ноември 2012 г. отделение на Съда е приело едино-душно, че не е извършено нарушение на чл. 8 и на чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвен-цията. 57-61. Страните не спорят относно прило-жимостта на чл. 8. Съдът вече е поста-новявал, че лице, променило пола си по хирургически път, може да твърди, че липсата на юридическо признаване на този факт нарушава правото му на личен живот. Настоящият случай има и аспекти, които могат да дадат отражение върху семейния живот на жалбоподателката – трансформи-рането на съществуващия й брак в регист-рирано партньорство е изисквало съгла-сието на нейната съпруга, а освен това те са имали и дете. Връзката на жалбопо-дателката със съпругата й и с тяхното дете попада в обхвата на понятието „семеен живот“.
62-63. Член 8 защитава индивида от произволна намеса на властите, но може да налага на държавата и позитивни задълже-ния да гарантират ефективното зачитане на защитените от разпоредбата права. Задължението за зачитане на физическия и психически интегритет може да изисква приемането на специфични мерки, включи-телно предоставянето на ефективни и достъпни средства за защита на правото на личен живот. 64. За разлика от страните и от отделението, което е намерило осъществена намеса в правата на жалбоподателката, Голямото отделение е на мнение, че въпросът е дали зачитането на нейния личен и семеен живот е налагало на държавата позитивно задъл-жение да осигури ефективна и достъпна процедура, която да позволи новият й пол да бъде юридически признат, като едновре-менно с това бъде запазен и бракът й.
65-66. При преценката както на позитивните, така и на негативните задължения на държавата трябва да се следи за спазването на справедлив баланс между интересите на индивида и на обще-ството като цяло и са релевантни целите, посочени в чл. 8, § 2. Макар че изисквания-та, произтичащи от понятието „зачитане“, варират значително с оглед на различните практики и ситуации в държавите – страни по Конвенцията, има фактори, които са от значение при преценката за съдържанието на позитивните задължения. Някои от тях са свързани с жалбоподателя и се отнасят до значимостта на неговия интерес и до обстоятелството дали проблемът касае „фундаментални ценности“ или „съществе-ни аспекти“ на личния живот или резултата за жалбоподателя от несъответствие между социалната реалност и закона. Важен фактор при преценката по чл. 8 е съгласуваността на административните и юридически практики в националната система. Други фактори са свързани с последиците на съответното позитивно задължение за държавата. Въпросът е дали твърдяното задължение е тясно и точно или широко и неопределено, или за обхвата на тежестта, която това задължение ще наложи на държавата. 67-68. Държавата има определена свобода на преценка, чийто обхват е обусловен от редица фактори. Когато става въпрос за особено важен аспект на съществуването или идентичността на индивида, тази свобода е ограничена. Когато обаче сред страните членки на Съвета на Европа няма консенсус – било относно значимостта на засегнатия интерес, било относно най-добрия начин за защитата му, и особено когато случаят поставя чувствителни морални или етични въпроси, свободата на преценка е по-широка. Тя обикновено е широка и когато от държавата се изисква да постигне баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси или права, гарантирани от Конвенцията. В разгледа-ните досега случаи на отказ промяната на пола по хирургически път да бъде призната юридически, Съдът е постановявал, че дър-жавата разполага с известна свобода на преценка в тази сфера, но е задължена да признае промяната на пола, включително и чрез възможност за промяна на данните, свързани с гражданския статус на транссек-суалното лице, и съответните последици от това.
69-70. Съдът отбелязва, че жалбопода-телката и съпругата й желаят да запазят своя законно сключен брак. Националното право обаче позволява на еднополовите двойки само регистрирано партньорство. Съдът отчита, че жалбоподателката не пледира за еднополов брак по принцип, а желае да защити собствения си брак, но ако искането й бъде уважено, на практика ще се стигне до брак между двама души с еднакъв пол, което към момента не е разрешено от финландския закон. Следователно Съдът трябва да прецени на първо място дали при конкретните обстоятелства чл. 8 изисква признаването на такова право. 71. Съдът напомня, че според практиката му чл. 8 не налага на държавата задължение да разреши еднополовите бракове и уредбата на последиците от промяната на пола в контекста на брака попада до голяма степен, макар и не напълно, в обхвата на свободата на преценка на държавата. През 2006 г. Съдът вече е имал повод да постанови, че гражданското партньорство е адекватна опция за еднополовите двойки (Parry v. the United Kingdom (dec.), no. 42971/05). 72-75. Настоящият случай засяга въпроси, по които в страните членки на Съвета на Европа е налице постоянно развитие. В десет държави еднополовите бракове са разрешени. В мнозинството държави, в които те не са разрешени, няма ясна правна рамка за юридическото признаване на пола или няма норми, които да регламентират специфично статуса на лица в брак, които са променили пола си. Само в шест от държавите, които не разрешават еднопо-ловите бракове, съществува законодател-ство относно признаването на промяната на пола, като или законът изисква изрично лицето да не е в брак, или има обща норма, че след промяната на пола съществуващият брак се анулира или прекратява. Само в три държави членки съществува възможност за признаване на новия пол и запазване на сключен по-рано брак. Следователно не може да се каже, че по тези въпроси съществува европейски консенсус. Ето защо, както и предвид поставящите се в случая чувствителни морални и етични проблеми, ответната държава следва да разполага с широка свобода на преценка, която по принцип трябва да обхваща решението дали да бъде прието зако-нодателство, регламентиращо юридичес-кото признаване на новия пол на преминали хирургическа интервенция транссексуални лица, и ако бъде прието, какви да са правилата, за да се постигне баланс между конкуриращите се обществени и лични интереси. 76-78. Към момента финландският закон предоставя на жалбоподателката няколко възможности. Първо, тъй като бракът не може да бъде анулиран или прекратен от властите с промяната на пола на единия съпруг, нищо не й пречи да го запази и да търпи неудобствата, които й причинява идентификационният номер, разкриващ че е била мъж. Второ, ако тя желае да получи едновременно юридическо признаване на новия й пол и правна защита на връзката й с нейната съпруга, бракът може да се трансформира ex lege в регистрирано партньорство, ако е налице съгласие на съпругата. Третата възможност, същест-вуваща и за всеки друг брак, е прекра-тяването му чрез развод, ако жалбо-подателката пожелае. Противно на твърдя-ното от нея, Съдът намира, че финланд-ското законодателство не я задължава да се разведе против волята си. 79-81. Оплакването на жалбоподателката е свързано преди всичко с втората опция – признаване на новия й пол и едновременно с това защита на съществуващата й връзка. Следователно централният въпрос в случая е дали към настоящия момент Финландия изпълнява позитивното си задължение в това отношение или дали на жалбопода-телката трябва да бъде позволено да остане в брак и новият й пол да бъде признат, въпреки че това би довело до еднополов брак. Правителството обяснява, че целта на оспорваното законодателство е била унифициране на различните практики, съществуващи в страната, и установяване на стройни изисквания за юридическото признаване на пола. Финландският законо-дател е избрал бракът да бъде резервиран единствено за хетеросексуалните двойки. Задачата на Съда е да прецени дали при обстоятелствата в случая съществуващата система постига справедлив баланс между конкуриращите се интереси и задоволява теста за пропорционалност. 82-86. Жалбоподателката разбира изисква-нето за съгласие на съпруга за трансфор-миране на брака като „принудителен“ развод. Според Съда обаче това съгласие представлява елементарна защита за съпруга, който не променя пола си, от едностранно решение на другия съпруг. Изискване за съгласие има и когато регистрирано партньорство се трансфор-мира в брак, т.е. то е приложимо и в полза на института на брака. В случая не са относими и притесненията на жалбопо-дателката във връзка с разликите между брака и регистрираното партньорство, които касаят установяването на бащинство, осиновяването и фамилното име, тъй като тези въпроси са били разрешени преди промяната на пола й. Следователно по същество и на практика жалбоподателката ще продължи да се ползва от правната защита, която предоставя бракът, и след трансформирането му в партньорство. Тя и съпругата й няма да загубят и други права, тъй като правителството обяснява убеди-телно, че първоначалната правна връзка продължава, като само се преименува от брак на партньорство – например при определяне на наследствената пенсия на преживелия съпруг продължителността на връзката се изчислява от момента на сключване на брака, а не от момента на трансформирането му в партньорство, следователно трансформацията не може да се приравни на развод. Последиците за семейния живот на жалбоподателката също биха били минимални или дори никакви, тъй като по смисъла на чл. 8 гаранциите за семейния живот не зависят от това дали той се основава на брак или на партньорство. Трансформацията на брака на жалбопо-дателката не би се отразила и върху връзката с дъщеря й, тъй като в рамките на брака бащинството вече е било валидно установено и детето ще продължи да се счита за родено от брак. Освен това, съгласно закона бащинството не се анулира или изменя с промяната на пола на бащата, която няма правни последици и по отно-шение на родителските права, отглеждането и издръжката на детето. 87-89. Вярно е, че за съжаление в ежедне-вието си жалбоподателката се сблъсква с неудобства, свързани с некоректния й идентификационен номер, но тя разполага с реални възможности да промени това положение на нещата. Според Съда не е непропорционално да се изисква, като условие за правното признаване на новия пол, бракът да се трансформира в регистрирано партньорство, защото то е сериозна опция, предоставяща на еднопо-ловите двойки защита, почти идентична с даваната от брака. Незначителните разли-чия между двата института не водят до неизпълнение на позитивното задължение на държавата. В заключение Съдът счита, че не се установява настоящата финландска система като цяло да е непропорционална що се отнася до последиците й за жалбоподателката и че в настоящия случай е постигнат справедлив баланс между конкуриращите се интереси. Следователно не е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията. 90-97. Съдът не разглежда оплакването на жалбоподателката по чл. 12 от Конвенцията относно последиците на промяната на пола й за нейния й брак, тъй като този въпрос вече е разгледан в светлината на чл. 8. 98-113. На основание чл. 14 във връзка с чл. 8 и чл. 12 от Конвенцията жалбопода-телката се оплаква, че е била дискрими-нирана вследствие на проблемите, с които се сблъсква поради отказа да й бъда даден отговарящ на действителния й пол иденти-фикационен номер. Тя сравнява положе-нието си с това на лицата със съвпадаща физиологична и психологична полова идентичност („cissexuals“), които получават признаване на пола автоматично при раждането си и за разлика от нея не рискуват „принудителен“ развод. Съдът се съгласява с отделението, че положението на жалбоподателката не е достатъчно сходно с това на лицата, с които прави сравнение, и следователно не е налице нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 и чл. 12 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподателката е френска гражданка, родена през 1990 г. Тя твърди, че е вярваща мюсюлманка и носи бурка и ниджаб – дреха и воал, покриващи цялото тяло и лицето без очите, поради своята вяра, култура и убеждения. Подчертава, че нито съпругът й, нито други членове на семейството й са упражнявали върху нея натиск, за да се облича по този начин. Носи ниджаб както на обществени места, така и вкъщи, но не системно. Може да не го носи например при посещение при лекар, при среща с приятели на обществени места или когато желае да контактува с други хора. Поради това за нея е приемливо да не носи постоянно ниджаб, но иска да има възмож-ност да го прави по свой избор в зависимост от духовните си потребности. Тя чувства, че през определени периоди – например по време на религиозни празници, е длъжна да носи ниджаб на обществени места, за да изрази вярата си. Не желае да предизвиква раздразнение у другите, а да е във вътрешен мир със себе си. Не твърди, че трябва да й бъде позволено да носи ниджаб по време на проверки за сигурност, при посещение в банка или при пътуване със самолет, и е съгласна да показва лицето си при необхо-димост от проверка на самоличността. Жалбоподателката се оплаква от забраната за закриване на лицето на обществени места, въведена във Франция със закон, влязъл в сила на 11 април 2011 г. Решението: 56-61. По предварителните възражения на правителството Съдът отбелязва, че от жалбоподателката не може да се изисква да докаже, че е практикуваща мюсюлманка или че религията й я задължава да покрива лицето си. Достатъчно е, че го твърди, тъй като несъмнено покриването на лицето е начин, по който някои мюсюлманки изпо-вядват на дело религията си, и може да се счита за нейно „практикуване“ по смисъла на чл. 9, § 1 от Конвенцията. Без правно значение е фактът, че мюсюлманките, които го правят, са малцинство. Жалбоподател-ката може да претендира, че е жертва по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, макар че не е била осъждана, нито дори спирана за проверка и констатация на нарушение за носенето на ниджаб на публично място, тъй като всеки може да поддържа, че даден закон нарушава неговите права, дори и при липса на индивидуален акт на прилагането му, ако е принуден да промени поведението си под страх от преследване или ако принадлежи към категория лица, които рискуват да бъдат пряко засегнати от действието на закона. Като жена, живееща във Франция и желаеща да покрива лицето си, жалбоподателката има статус на жертва. Това обезсмисля и въпроса за изчерпването на вътрешноправните средства за защита, още повече че както Държавният съвет, така и Върховният касационен съд вече са се произнесли, че забраната не нарушава религиозната свобода. 69-71. Съдът обявява за явно необосновано оплакването на жалбоподателката по чл. 3 – самостоятелно и във връзка с чл. 14 от Кон-венцията – че забраната представлява унизително третиране. Намира, че не е било достигнато минималното ниво на суровост, изисквано за прилагането на тази разпо-редба. 72-73. Относно оплакването по чл. 11 – самостоятелно и във връзка с чл. 14 от Конвенцията – Съдът намира, че жалбопо-дателката не е аргументирала как забраната нарушава свободата й на сдружаване и я дискриминира. Поради това то също е явно необосновано. 74. На основание членове 8, 9 и 10 от Конвенцията – самостоятелно и във връзка с чл. 14 – жалбоподателката се оплаква от нарушение на правата й на личен живот, на свобода на религията и на изразяване, както и на забраната за дискриминация. 106-109. Съдът намира, че следва да разгле-да оплакването в светлината на членове 8 и 9 от Конвенцията, с акцент върху втората разпоредба, тъй като личният избор на начина, по който всеки желае да изглежда, е свързан с изразяването на индивидуалност-та му и следователно се обхваща от поня-тието за личен живот, а забраната за носене на публични места на облекло, изисквано от дадена религия, повдига въпрос във връзка със свободата на всеки да манифестира религията или убежденията си. 110-122. Съдът приема, че е налице „намеса“ или „ограничаване“ на правата, защитени от чл. 8 и чл. 9. Мярката е предви-дена в спорния закон и преследва легитим-ни цели, а именно защита на обществената сигурност, която според националните власти може да бъде застрашена при опре-делени обстоятелства поради прикриване на самоличността, както и защита на правата и свободите на другите, доколкото бариерата, създавана от закриващия лицето воал, се възприема от властите като накърняваща правото на другите да живеят в простран-ство на общуване, което улеснява съжител-ството. Гъвкавостта на понятието „съжител-ство“ и произтичащият от нея риск от злоупотреба обаче налагат Съдът да разгледа внимателно необходимостта от спорното ограничение. 123-136. Той припомня общите принципи, изведени в практиката му по чл. 9 от Конвенцията – че разпоредбата защитава свободата на манифестиране на религията и убежденията в изброените в § 1 форми, но не и абсолютно право на публично поведе-ние, мотивирано от религия или убеждение; че са допустими ограничения за съобразя-ване с интересите и зачитане на убежде-нията на различните групи; че ролята на властите е не да премахнат причините за евентуални напрежения, като изключат плурализма, а да осигурят взаимно толери-ране на тези групи; че демокрацията изиск-ва равновесие, осигуряващо на малцинст-вото справедливо третиране, което избягва всякаква злоупотреба с доминиращата пози-ция; че държавата разполага с широка свобода при преценката дали и доколко дадено ограничение на манифестирането на религия е необходимо, но от значение са засегнатият интерес, както и наличието на консенсус между държавите – страни по Конвенцията; че тази свобода върви ръка за ръка с европейския контрол. Съдът при-помня и предишни дела, в които е прило-жил тези принципи, посочвайки като особе-но относимо делото Ahmet Arslan and Others v. Turkey (no. 41135/98, 23.10.2010 г.). 137-139. В настоящия случай целта на забраната не е да защити жените срещу принуда от страна на близките им. Относно необходимостта на спорната намеса за постигане на първата легитимна цел, посочена от правителството – защита на обществената сигурност по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от Конвенцията, Съдът не е убеден, че абсолютната забрана за носене на публични места на облекло, закриващо изцяло лицето, е пропорционална при липсата на обща заплаха за обществената безопасност, тъй като и не толкова строги мерки, като например задължението за показване на лицето и удостоверяване на самоличността при наличие на заплаха за сигурността или подозрение за измама, биха имали същия ефект. 140-142. Френските власти обаче преслед-ват и още една легитимна цел, а именно да се гарантира спазването на минималните изисквания на живота в общество, като част от „защитата на правата и свободите на другите“. Те придават значителна тежест на тази цел и изтъкват, че умишленото и системно закриване на лицето е несъв-местимо с фундаменталните изисквания на съвместния живот във френското общество, с идеята за братство и с елементарната учтивост, необходима за социалните отно-шения. Съдът приема, че действително държавата има функцията да гарантира условия, при които хората да могат да живеят заедно, въпреки своето многообра-зие, и за целта тя може да смята за съще-ствено взаимодействието между тях и за неблагоприятно в това отношение криенето на лицето. Ето защо спорната забрана може да се приеме за принципно оправдана, доколкото цели да гарантира условията на „съвместния живот“. 143-159. По въпроса дали забраната е пропорционална на тази цел Съдът отбелязва, че броят на жените, които покриват лицето си, е незначителен спрямо общия брой на френското население и на мюсюлманската част от него, така че общата забрана може да изглежда несъразмерна. Освен това тя изправя тези жени пред дилемата или да жертват убежденията си, или да носят наказателна отговорност и може да ги изолира и да засегне тяхната автономност и правата им на манифестиране на религията и на зачи-тане на личния живот. Вярно е също така, че редица организации и институции по правата на човека намират забраната за непропорционална, както и че подобни за-конодателни мерки рискуват да консоли-дират стереотипите, засягащи определени категории лица, и да насърчат нетолерант-ността. При все това обаче Съдът придава сериозна тежест на факта, че забраната не е свързана с религиозното значение на облек-лото, а единствено с това, че се покрива лицето, за разлика от случая по цитираното Ahmet Arslan and Others. Предвидените санкции са от най-леките – глоба до 150 евро, която може да бъде заменена или допълнена със задължението за посещение на курс по гражданско образование. Фран-ция цели да защити начин на общуване, който според нея е ключов не само за плурализма, но и за толерантността и широкомислието, без които няма демокра-тично общество, т.е. може да се приеме, че дали да се позволи публичното носене на аксесоари, прикриващи лицето, е въпрос на обществен избор. Съдът вече е приемал, че по въпроси, свързани с обща политика, по които възгледите в едно демократично общество могат да варират в значителна степен, следва да се придаде особена тежест на ролята на националните решаващи органи. Следователно в случая Франция има широка свобода на преценка. С оглед на това, а също и на липсата на консенсус сред държавите членки на Съвета на Европа относно носенето на покриващ лицето воал на публични места, Съдът намира, че забраната може да се приеме за пропор-ционална на преследваната легитимна цел и съответно спорното ограничение за необхо-димо в едно демократично общество. Не е извършено нарушение на членове 8 и 9 от Конвенцията. 160-163. Съдът приема също така, че няма непряка дискриминация в нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 или чл. 9 от Конвен-цията, тъй като политика или обща мярка, засягащи непропорционално група лица, са дискриминационни само ако нямат обектив-но и разумно оправдание, а в случая такова е налице, по вече изложените съображения. Според Съда не се поставят отделни въпроси по чл. 10 – самостоятелно или във връзка с чл. 14 от Конвенцията. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|