Програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси 2008 2013 София, България съдържание
Приоритети на Националната програма
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни дейности.
- Относно зарибяванията на реките, стоящите води и р. Дунав.
- 4.1. Зарибяване с видове от сем. Пъстървови ( Salmonidae ).
- 4.2. Зарибяване с видове от сем. Шаранови ( Cyprinidae ).
- 4.3. Зарибяване с хищни видове риби.
- 4.4. Зарибяване с видове от сем. Есетрови ( Acipenseridae ).
- 4.5. Зарибяване с други видове.
- Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия върху околната среда при реализацията на Националната програма.
- Развитие на нормативната уредба в областта на рибарството.
Приоритети на Националната програма. Основната причина, която налага ускоряване на реализацията на Националната програма е влошеното състояние на рибните запаси в реките, естествените езера и язовирите в България. За поддържане на оптималните запаси във водоемите при условията на интензивен риболов не е достатъчно единствено естественото възпроизводство на живите водни ресурси. В този аспект ИАРА приоритетно ще работи в две направления:
Успоредно с тези две направления приоритет ще бъдат и ще стартират научни изследвания за определяне състоянието на рибните ресурси като видов състав, численост, биомаса, възрастов състав, темп на нарастване, плодовитост и т.н. във вътрешни водоеми и р. Дунав. Ще продължи изграждането на ДНК банка за местните популации като усилията ще бъдат съсредоточени върху сем. Пъстървови и сем. Есетрови и впоследствие ще се разшири обхвата й и за други семейства. Разбира се тези изследвания не могат да обхванат всички български течащи и стоящи водни обекти в рамките на няколко години. Но е необходимо да се започне изграждането на база данни като резултат от тези научни изследвания. На базата на тази информация ще се определят необходимите дейности като зарибявания и други мероприятия за поддържане на рибните запаси, включително определянето впоследствие на резултатите и ефекта от реализацията им. Извършването на тези научни изследвания е от значение и за недопускането на отрицателни въздействия върху биологичното разнообразие. Провеждането на тези изследвания (съгласно чл. 53, ал. 2, т. 4 от ЗРА до 5 на сто от приходите постъпили от таксите за издаване на билети за любителски риболов се изразходват за извършване на научно-приложни изследвания, свързани с изучаването на състоянието на рибните ресурси във водите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА) ще бъде предпоставка за ефективното използване на финансовите ресурси определени за тази цел (съгласно чл. 53, ал. 2, т. 3 от ЗРА 25 на сто от приходите постъпили от таксите за издаване на билети за любителски риболов се изразходват за разселване на носители на генетичен материал и за финансиране на рибностопански мероприятия). Присъствието и участието на медиите и неправителствените организации в тези процеси, ще допринесе за повишаване на нивото на контрол и ще осигури необходимата прозрачност при реализацията на Националната програма.
Основна дейност ще продължат да бъдат зарибяванията, но поставени на нова основа като се извършват в тясна връзка с резултатите от научни изследвания за определяне динамиката на рибните запаси във водоемите и се извърши проследяване на ефекта от реализацията им. Същевременно ще се държи сметка за опазване на популацииите от генетични “замърсявания“ и от потенциалните въздействия върху екосистемите по отношение на здравословен статус, видове с висока консервационна стойност и т.н. При осъществяване на Националната програма за подпомагането устойчивото развитие на водните организми и в частност на рибните ресурси, усилията няма да се съсредоточават само върху зарибявания, а ще бъдат ориентирани и към други мероприятия, като:
Много е важно да се създадат условия за подпомагане на размножителния процес на местните видове риби. Ежегодно да се определя оптималния период на забрана за риболов през размножителния период на пролетно-лятно размножаващите се видове риби и да бъде засилен контрола на водоемите, особено в зоните на размножаване /мръстилищата/ през забранените периоди. През размножителния период на пролетно-лятно размножаващите се видове риби е необходимо поддържане на постоянно водно ниво в големите язовири в страната от собствениците и лицата стопанисващи водноелектрически съоръжения, бентове и прагове, съгласно чл. 44в от ЗРА като се засили контрола по спазването му. Важно е да се засили контрола и по отношение минималните водни количества оставащи в реките след водноелектрическите съоражения, бентове, водохващания и др., особено през летният период на маловодие. Необходимо е да се подобрява постоянно координацията на ИАРА с МОСВ и другите отговорни ведомства от една страна и на държавните институции и неправителствените организации от друга при определянето забранителните периоди, спазването им и вземането на съответните мерки и управленски решения при маловодие. Контролът по отношение добива на инертни материали от водните обекти също трябва да бъде засилен. Ще бъдат разширени дейностите за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (в момента ограничени единствено до зарибявания) чрез привличане на целия изследователски потенциал на страната, при възможно най-широка интеграция, включително публично-частни партньорства и включване на неправителствени организации. Научните изследвания за определяне на числеността и биомасата на рибните популации, възрастовата им структура, темпа на нарастване, плодовитостта им и т.н., застрашените и защитените видове риба в язовирите, езерата и реките ни, мониторинг за проследяване ефекта от зарибяванията и другите рибностопански мероприятия, популационните проучвания и изграждане на генетична база данни ще се извършват от научно-изследователски организации или сформирани научни екипи. По този начин ще се гарантира устойчиво управление и експлоатация на рибните ресурси, чрез научно мотивирани действия и контрол. ИАРА ще може да осъществява и контрол по отношение генетичния произход на зарибителния материал. Необходимо е да бъде разработена и внедрена ефективна методика за събиране на статистическа информация по отношение на уловите от любителски риболов (сега съществуващата е неработеща), както и система за верификация на цялата статистическа информация събирана от ИАРА. Специално внимание ще се отделя на застрашени от изчезване видове, както и ще се търсят пътища за възстановяване на изчезнали такива от нашите водоеми. Държавните структури, неправителствените организации, както и научно-изследователските центрове ще работят за създаването на защитени зони, където да са неприкосновени представителни части от водни местообитания и екосистеми. Необходимо е да се изградят добри връзки и сътрудничество между сдруженията на любителите-риболовци, браншовите организации на производителите на риба и държавните иституции. Това ще доведе до по-добри възможности за ефективно управление на годишните програми за подпомагане устойчивото развитие на рибните популации. Едно по-добро сътрудничество ще допринесе за ограничаване на незаконния риболов. Така ще се защитят интересите на всички страни, участници в процеса, които са заинтересовани от стабилизирането и устойчивото развитие на рибните ресурси. Изпълнението на Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси и провеждането на зарибителни мероприятия, научни проучвания и други дейности ще доведе до формиране на стабилни популации във водоемите на страната (реки, язовири и езера), ще осигури естественото възпроизводство на рибните видове във водоемите и поддържането на устойчиво биологично разнообразие и равновесие. Едновременно ще повиши ролята на анализа и планирането в процеса на реализация на мерките по опазването и управлението на живите водни ресурси.
Различните типове водоеми изискват различен подход при определяне на нормите и видовете подходящи за зарибяване. Определянето на видовете и количествата подходящи за зарибяване в реките и язовирите ще бъде съобразено със специфичното екологично състояние на водоемите, състоянието на ихтиофауната в тях и потенциалната им рибопродуктивност, определени. със съвременни методики за оценка на рибните запаси. Приоритетно ще се зарибява с видове риби с висока стопанска и консервационна стойност. Зарибителният материал, който ще се използва трябва да е с произход от региона, в който ще се зарибява. Независимо, че все още няма изградена ДНК-банка, чрез която да се осъществява стриктен контрол за произхода на рибата, необходимо е да се върви в тази посока и да се избягва генетично „замърсяване” на популационно и видово ниво. Зарибяванията на реките от Дунавския водосбор ще се извършва със зарибителен материал с произход от същия водосбор. Съответно, в реките от Беломорския и Черноморския басейн ще се разселва зарибителен материал с произход от тези басейни. Необходимо е да се завиши контрола и да се преустанови безразборния внос на хайвер от местни видове от други държави, които след това се използват за зарибяване на естествени популации. Трябва да се засили контрола по спазването разпоредбите на ЗБР и при внасянето на чужди и екзотични видове риба. При зарибяване на пъстървовата и пъстървово-мряновата зона на реките, ще се разселва приоритетно речна пъстърва. Зарибяването с други видове пъстървови риби е необходимо да бъде ограничено и осъществявано само с оглед намаляване на риболовната преса върху популациите на речната пъстърва. В шарановата зона на реките поради това, че в най-лошо състояние са популациите на хищните видове и поради относително ограничените финансови възможности на Националната програма основно ще се подпомагат приоритетно тези видове, след оценка от експерти за необходимостта и последиците от такива зарибявания. В шарановата зона на реките от Беломорския басейн внимателно ще се подбират видовете и местата за зарибяване, тъй като част от зарибените количества риба (от видове като амур, толстолоб и шаран) ще мигрират по течението извън територияте на страната ни. С тези видове могат да се зарибяват средните и долни течения на големите реки от Дунавския и Черноморския басейн. В стоящите води (язовири и езера) основно ще се зарибява с традиционните ценни видове: шаранови, растителноядни и хищни видове. Ще се извършват зарибявания и с видове подходящи за биоманипулации /биомелиоратори и хищни видове/ след внимателна преценка за последствията върху водните екосистеми. Във водоемите, в които има свободни екологични ниши и са с подходящи условия за живот за видове като чудски сиг, пелед, сивен и др. се предвижда зарибяването им с такива видове като стриктно се спазват разпоредбите на ЗБР и след внимателна преценка на потенциалните въздействия върху ихтиоценозата. При зарибяване на река Дунав с есетрови видове риби е важно да се определи ефекта от зарибяването и да се въведе строг контрол по отношение на генетичният произход на рибите. Трябва да се осъществява зарибяване само с материал с доказан дунавски произход. От голямо значение също така е зарибяването при възможност с видове със силно намалени запаси като дунавска пъстърва, михалца и др. При зарибяване с риби от далекоизточния комплекс (бял и пъстър толстолоб, бял и черен амур), шаран, и хищни видове (сом, бяла риба, щука) освен, че ще се подпомогне устойчивито развитие на популациите на тези видове, ще има положителен ефект и върху стопанския риболов в р. Дунав. 4.1. Зарибяване с видове от сем. Пъстървови (Salmonidae). Числеността и биомасата на популациите на речната пъстърва варират в широки граници в отделните реки и водосбори в зависимост от екологичните условия и начина на стопанисване. Средната численост варира от 700 до 1300 бр./ха, а средната биомаса от 3560 кг/ха. Тези стойности могат да се приемат като критерии за средни запаси на вида в българските реки. Зарибяването на пъстървовата зона на реките с речна пъстърва ще се извършва основно с нулевогодишни рибки със средно единично тегло 0,30,5 гр. или с еднолетен зарибителен материал (ср. ед. тегло 510 гр.) доотгледан при естествени условия, в предварително подготвени за това ручеи и потоци. Препоръчителните норми на зарибяване са 1000-1200 нулевогодишни рибки или 150 – 200 бр. еднолетки на 1 км речно течение. Тези норми са за поддържането на запасите около средните нива. Необходимо е съвместно с ДАГ и НПО да бъдат определени ручеи и потоци в основните водосбори за доотглеждане на зарибителен материал от речна пъстърва при естествени условия. При необходимост ще се предвиди изграждане на рибни прагове, укрития, разчленяване на дъното, залесяване на бреговата ивица и т.н., като се изготвят конкретни планове. Тези планове трябва да бъдат съобразени с особеностите на самия воден обект и със състоянието на популациите на всички видове населяващи обекта. Плановете ще се изготвят съгласувано с научните организации, МОСВ и неговите подразделения, ДАГ и неговите подразделения и неправителствените организации. Освен, че ще се разработят съвместно тези планове с горепосочените структури, реализацията им също е необходимо да е съвместна. С цел намаляване на риболовната преса върху естествените популации в пъстървовите и пъстървово-мряновите зони на реките е допустимо и зарибяването с други видове като сивен, дъгова пъстърва, липан и др. като стриктно се спазват разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии. При установяване намаляване на числеността на речна пъстърва в дадена река под долната граница на средните стойности (обща численост под 500 бр/км или на рибите с дължина над 18 см – под 120 бр/км), риболовът ще се забранява до възстановяване на популацията. В язовирите и езерата подходящи за зарибяване с речна пъстърва ориентировъчната норма за зарибяване е в порядъка от 200 - 250 (еднолетки) бр/дка. 4.2. Зарибяване с видове от сем. Шаранови (Cyprinidae). За шарановата зона на течащите водоемите естествена рибопродуктивност варира и е в границите на 2-25 кг/дка. Естествената рибопродуктивност на големите язовири е относително ниска и варира в повечето случаи между 2-10 кг/дка. В големите язовири ихтиофауната се формира главно в резултат на естественото възпроизводство. Този тип водоеми са твърде разнообразни по конфигурация, дълбочина, температурен режим, релеф на дъното, водна растителност и т.н. Съществени разлики има и по отношение на видов състав, размерно-тегловни групи и възраст на рибите, които ги населяват. Нормите за зарибяване с шаранови видове риби се определят от естествената рибопродуктивност на водоема, състоянието на рибните запаси, изходното тегло и оцеляемостта на зарибителният материал. Нормите, възрастта и големината на зарибителният материал, който ще се използва за зарибяване ще се определя индивидуално за различните водоеми в зависимост от горепосочените фактори за постигане на максимален ефект от извършеното мероприятие. Подходите при определянето на нормите за зарибяване са два: първият подход е да се зарибява със зарибителен материал с по-малко средно единично тегло, по-малко одомашнен и по-ниска оцеляемост, но с повече бройки; вторият – зарибяване с риби с по-големи средни единични тегла (над 500 гр), с по-висока оцеляемост и с по-малко бройки. Изборът на единия или другия подход е в зависимост от комплекс от фактори като наличие и численост на хищни видове риби, рибоядни птици, конкурентни видове и т.н. Обикновено резултатите са по-добри и ефективността по-висока при втория подход. Ориентировъчните норми за зарибяване на вътрешните водни обекти, които се намират в топловодната зона (под 800 метра надморска височина) са 15-50 бр/дка зaрибителен материал от eднолетен шаран със средно единично тегло 30-50 грама или с 3-5 бр/дка шаран със средно единично тегло над 500 грама. Допустимо е до 20% от тях да се заменят с риби от далекоизточния комплекс (бял и черен амур, бял и пъстър толстолоб). Специално внимание ще се обърне на това да не се зарибяват с култивиран шаран водоемите, за които има данни, макар и несигурни за наличието на див шаран. Съществува информация макар и непроверена, че дивата форма на шарана се среща все още в р. Дунав, в крайдунавските езера и блата, в р. Тунджа, в р. Марица и Дуранкулашкото езеро. Същевременно ще се търсят пътища за възстановяване на дивия шаран, който практически е изчезнал от нашите водоеми и е изместен от изкуствено развъжданите породи шаран. 4.3. Зарибяване с хищни видове риби. Приоритетно с хищни видове риби ще бъдат зарибявани топловодни басейни (с надморска височина под 800 метра), в които вследствие на интензивния риболов (любителски, стопански и нераглемантиран) е нарушено равновесието между хищни и мирни риби. Определянето на видовете и количествата подходящи за зарибяване да се извършва след проведени проучвания на видовия състав и състоянието на ихтиофауната в тези водоеми. Специално внимание ще се обръща на потенциалното им въздействие върху популациите на консервационно значими видове. Количествата на зарибителния материал се определят в зависимост от съотношението мирни/хищни риби, от размера на басейна и други фактори. Видовете подходящи за зарибяване са: бяла риба, сом и щука на еднолетна възраст, укрепнали рибки с тегло над 1 гр. или личинки. Ориентировъчните норми за зарибяване на вътрешните водни обекти, които се намират в топловодната зона, с укрепнали рибки в зависимост от хранителната база варират в широки граници: сом от 20 до 100 бр./дка, бяла риба от 90 до 400 бр./дка, щука от 15 до 70 бр./дка. 4.4. Зарибяване с видове от сем. Есетрови (Acipenseridae). Зарибяването с есетрови видове риби е с цел възстановяване и поддържане на стабилност на популациите им в река Дунав. Мерките за опазването и защитата им, провеждането на постоянен мониторинг на състоянието на популациите и мероприятия за опазване на местата за размножаването им /мръстилищата/ се изпълняват съгласно Плана за действие за есетрови видове риби в българската акватория на Черно море и река Дунав, утвърден от Министъра на земеделието и храните. Тези действия трябва да са съвместни със останалите дунавски страни и основно с Румъния. По отношение на големината на използвания зарибителен материал няма еднозначно становище. Такова ще има едва след провеждането на съответните системни научни изследвания чрез маркиране на зарибителния материал и събирането на достатъчна информация за ефекта от зарибяванията в зависимост от средните единични тегла на рибите. Необходимо е също да се контролира видовия състав на зарибителния материал, за да се избягва зарибяването с хибриди. Зарибяванията на р. Дунав ще се извършват със зарибителен материал с дунавски произход, доказан чрез генетичен сертификат съгласно ЗРА. Въпреки, че в момента вниманието е фокусирано върху състоянието на популациите от моруна и руска есетра, които са със силно намалени запаси, е необходимо да се търсят пътища за възстановяване на критично застрашени или изчезнали видове от ихтиофауната на реката като немската есетра и шипа. Внимателно ще бъдат наблюдавани и видове като чигата и пъстругата, които са с относително по-стабилни популации в сравнение с другите есетрови риби. 4.5. Зарибяване с други видове. Освен подпомагане на популациите на посочените по-горе застрашени видове, ще се търсят начини и за възстановяване и опазване на редки видове като Черноморската пъстърва (Salmo labrax), Европейската змиорка (Anguilla anguilla), Речният рак (Astacus astacus) и др.
За предотвратяване на опасността от възникване на неблагоприятни последствия от реализирането на Националната програма се предвиждат следните мерки:
Въпреки промените в ЗРА през април 2008 г. и съответните подзаконови нормативни актове необходимо е нормативната уредба да продължава да се развива, за да се осигури успешната реализация на поставените приоритетни цели в Националната програма. Развитието на нормативната уредба в областа на рибарстото трябва да бъде в следните направления: По отношение опазването на живите водни ресурси:
По отношение на любителския риболов:
|