Програма за превенция (и интервенция) на агресията и насилието в училище програма за превенция и интервенция на агресията

20
През първия организационен етап от прилагането на Програмата е необходимо да се извърши предварителна диагностика на учениците от всички паралелки на начален, среден и горен курс на обучение. Този етап е абсолютно наложителен, за да се установят равнищата на агресия, насилие и тормоз в различните паралелки и класове, и това да даде отправна точка относно приложението на създадените методи за превенция и интервенция. Поради факта, че в училищната среда най-подготвените специалисти по отношение на индивидуалната и групова диагностика са психологът и/или педагогическият съветник, необходимо е именно те да бъдат обучени да прилагат описаните в Програмата диагностични методи. Препоръчително е диагностиката да бъде извършена в края на първия месец, от началото на учебната година, в рамките на един учебен час (напр., час на класния). Важно е диагностиката да се осъществява в началото на всяка учебна година, особено ако в паралелката са приети нови ученици.
Препоръчително е диагностиката да се извършва и при случаи на внезапно възникнали конфликти и инциденти, свързани с прояви на агресия и насилие.
Към прилагане на модулите за превенция се пристъпва, ако при предварителната диагностика психологът/педагогическият съветник установи, че в дадена паралелка/клас не се наблюдават повече от 3-ма ученици с високи нива на агресивност и чести, или сериозни прояви на агресия, които са идентифицирани като агресивни от поне 30% от съответната паралелка.
Интервенция или корекционно въздействие се налага, ако в дадена паралелка/клас се установят средни или високи нива на агресивност, както и чести и/или сериозни прояви на агресия (напр., чести прояви на вербална или индиректна агресия и дори еднократни прояви на физическа агресия), проявявани от поне 3-ма ученици, които са идентифицирани като агресивни от минимум 30% от съответната паралелка. Учениците, диагностицирани като агресивни, могат да съставляват „агресивно ядро”, или да са единични случаи.
Превенцията и интервенцията, описани в Програмата, се осъществяват само на групово равнище (ниво паралелка). Ако в дадена паралелка, след прилагането на диагностичните методи, се установят 1-2 ученици с по-чести и/или сериозни прояви на агресия, или повече от 3, които обаче са идентифицирани като агресори от по-малко от
30% от останалите, препоръчително е психологът/педагогическият съветник да работи с тях по индивидуална Програма за интервенция по негова преценка. Освен това, необходимо е да се приложат модулите за превенция от Програмата и на групово равнище в класа, към който те принадлежат.
В случай, че психологът/педагогическият съветник нямат възможност/капацитет да осъществяват Програмата едновременно във всички класове, важно е приоритетно да я провеждат в класовете, които са новосформирани, т.е. I, V и VIII/IX клас (в зависимост от профила на училището). Установено е, че именно тези класове са критични по отношение на отключването на различни агресивни прояви, тъй като са преходни и съответно предполагат нова динамика в междуличностните и междугрупови отношения на учениците.
Децата, постъпили в I клас, идват от детската градина и е необходимо да се адаптират към новата учебна ситуация. Учениците от V клас се преместват от начален в среден етап на обучение, често в променен състав в рамките на една паралелка. Освен това м се налага да се адаптират към нови преподаватели по различни предмети. В
VIII/IX клас юношите обикновено сменят училището, например се преместват от ОУ/СУ в професионално училище/гимназия. Освен че се намират в най-тежкия възрастов период на пубертета, им се налага и да се социализират в нова среда.
За да има максимално положителен ефект, необходимо е превантивната Програма да започне да се осъществява непосредствено след анализ на резултатите от

21 предварителната диагностика - от втория месец на първия срок на всяка учебна година.
Подходящ е именно този момент, тъй като учениците от класа вече са се опознали до известна степен.
Важно е да се отбележи, че ако резултатите от диагностичния етап не покажат нужда от интервенция, необходимо е да се осъществи превенция в паралелката/класа.
Препоръчително е превенцията да се реализира през първия учебен срок в рамките на 3-
4 учебни часа, започвайки от втория месец. Тоест, до края на срока се отделят по 1 или 2 учебни часа на месец за тази цел.
Ако резултатите от диагностичния етап покажат нуждата от интервенция, препоръчително е интервенцията да се провежда не по-малко от 2 пъти в месеца (напр., през седмица) от втория месец до края на първия учебен срок, с обща продължителност на интервенцията от 6-8 учебни часа за целия период.
След като премине този период, необходимо е отново да се диагностицират нивата на агресия, за да се установи дали се наблюдава позитивна промяна (т.е. редуциране на агресивността, честотата и/или тежестта на агресивните прояви), както и дали е необходимо прилагането на Програмата да продължи. Ако се установи сходна честота или тежест на агресивните прояви в класа, повтарят се модулите за интервенция в техния алтернативен вариант (вж. Вариант 2 след всяка игра/упражнение).
Препоръчително е диагностиката, превенцията и интервенцията да се осъществяват в часовете на класа от психолога и/или педагогическия съветник на училището. Периодът между прилагането на диагностичния и превантивния етап на
Програмата не трябва да бъде повече от две седмици.
С оглед коректно и ефективно прилагане на
Програмата, психолозите/педагогическите съветници е необходимо да се съобразят със следните важни процедурни и методически указания:
 Своевременно събиране на Формуляри за информирано съгласие от родителите за участие на учениците в Програмата, с цел оптимизиране на процеса на провеждането й (в случай на необходимост);
 Извършване на включеното наблюдение и попълване на протокола за наблюдение за учениците от I-IV клас в рамките на не по-малко от 4 учебни часа през първия месец от първия учебен срок. Наблюдението може да се осъществи както по време на учебните часове, така и в междучасията;
 Попълване на Формата на социометричния метод при I-IV клас, преди прилагане на проективните техники;
 При проективните техники – в отговор на въпроси от попълващите, необходимо е да се посочи, че могат да рисуват с каквото изберат (моливи, флумастери и т.н.), с какъвто цвят/цветове искат, да изобразят които съученици/животни искат, да включат или не себе си, да изпишат или не имената на нарисуваните, да изобразят съучениците си във или извън училищна среда;
 Относно социометричната методика – при въпрос от попълващите трябва да се посочи, че могат да изпишат повече, по-малко или нито едно име. Вместо празен ред е по-добре да се изпише „няма такива” или др. под. Личните имена на посочваните ученици е необходимо да се изписват целите (без кратки обръщения/прякори), като се постави инициал на фамилията, ако има повече деца с едно и също име;
 Прилагане на Въпросника за агресия на Бъс-Пери (AQ) само при ученици VIII-
XII клас;
 Гарантиране на анонимността на всеки ученик, както и на спокойната атмосфера в класа при провеждане на диагностиката на входа и изхода;

22
 Адаптиране на продължителността и регулярността на модулите за превенция и интервенция, в зависимост от спецификата на класа и броя ученици в него;
 Придържане към реда и съдържанието на различните модули;
 Възможно присъствие на учител/класен ръководител по време на провеждане на игрите/упражненията, за да подпомага процеса, но без да се допуска намесата им с обяснения и насоки;
 Разделяне на паралелката в 2 групи от максимум 10-15 ученици при по-големите проблемни паралелки (над 20 ученици), в които нивата на шум обикновено са завишени и овладяването на учениците е доста по-трудно от това в останалите паралелки. По възможност паралелно провеждане на интервенцията в двете групи, за да бъде по-ефективна;
 П-образно (О-образно) подреждане на учениците в класната стая с цел по-добра видимост и комуникация между тях по време на игрите/упражненията;
 Задължително подреждане на учениците по време на игрите/упражненията по начин, различен от обичайния в клас, където обикновено се групират според социално-емоционални предпочитания един към друг. По възможност в една и съща игрова подгрупа да попадат ученици, които не общуват помежду си често, или не се разбират добре. Например, добра идея е подреждането и разпределянето в подгрупи, според поредния номер в класа, или на случаен принцип;
 Препоръчително провеждане на по-динамичните игри/упражнения от Програмата във физкултурния салон/актовата зала на училището, особено при големи паралелки с повече от 25 ученици;
 Осигуряване на равностойна възможност за изява, участие, споделяне в игрите/упражненията за всеки ученик;
 Готовност за своевременна реакция и индивидуална консултация на ученик, в случай на отключване на негативни преживявания или активиране на стара емоционална травма по време на участието му в Програмата.
В случаи на висока честота и/или тежест на агресивните прояви, насилието и тормоза сред учениците, както и при отсъствие на кадри или на физически капацитет на психолога/педагогическия съветник, да обхванат всички паралелки и класове, за които се диагностицира необходимост от прилагане на Програмата, за нейното изпълнение могат да бъдат привлечени и обучени класни ръководители или външни експерти, които притежават педагогическа или психологическа квалификация.
И накрая, важно е да се отбележи, че определени промени може да се наблюдават още при приключване на модулите за превенция или интервенция, но устойчива и дълбока промяна в нагласите и поведението, свързани с агресията и насилието, може да се измери след близо година от стартиране на приложението на Програмата.

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: