Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНИ ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.

Вносители на тези законопроекти са: Елеонора Николова и Мария Капон; Мартин Димитров и група народни представители и третият законопроект е внесен от Министерския съвет.

Започваме работа по тази точка първа.

Заповядайте за процедура, господин Янев.

ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, колеги! Във връзка с т. 1 от дневния ред, а именно първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, моля да бъде допусната в залата заместник-министъра на правосъдието госпожа Илонка Райчинова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.

Моля да поканите заместник-министъра на правосъдието в залата.

И трите законопроекта са разпределени на Комисията по правни въпроси, както виждам.

Господин Янев, заповядайте, за да представите становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.

„Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 854-01-19, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 28 февруари 2008 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 854-01-21, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 12 март 2008 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 31 март 2008 г.

На заседания, проведени на 4 и 9 април 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди трите законопроекта.

На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – министър Миглена Тачева, Илонка Райчинова – заместник-министър, от Агенцията по вписванията – Даниела Митева, заместник-изпълнителен директор, експерти от министерството и агенцията.

От името на вносителите законопроектите бяха представени от Елеонора Николова, Мартин Димитров, Миглена Тачева и Илонка Райчинова.

Законопроектът, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон, предвижда промени, с които се предоставя възможност на адвокати, упълномощени съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, и на други лица, упълномощени с нотариално заверено пълномощно, да заявяват вписване и заличаване на обстоятелства в търговския регистър от името на търговеца. Урежда се и въпросът с връщането на документи, когато има постановен отказ в регистърното производство, както и начинът, по който отказите следва да се съобщават на заинтересованите лица.

Законопроектът, внесен от Мартин Димитров и група народни представители, предлага изменения, с които се създава Консултативен съвет по търговската регистрация към министъра на правосъдието, намалява се размерът на таксата при подаване на заявления по електронен път. Заявление за вписване и заличаване може да се подава и от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно. Предвижда се също така да се приемат заявления и на други езици, различни от официалните езици на държавите – членки на Европейския съюз. Със законопроекта се предлагат и някои други решения по установени проблеми в практиката по прилагането на действащия закон.

Внесеният от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър цели усъвършенстване на някои законови разпоредби и въвеждането на норми, с които се улеснява процедурата по търговската регистрация. Законопроектът е насочен към решаването на няколко групи проблеми, установени от практиката по прилагането на закона. Такива са улесняването на процедурата по вписване и заличаване на обстоятелства в регистъра; допълването на хипотезите, свързани с обхвата на проверката, която длъжностното лице по регистрация следва да извърши при произнасянето си; засилването на значението на единния идентификационен код, който се въвежда със закона; увеличаването на срока на действие на записването на фирма.

Друга важна промяна, която се предлага със законопроекта, е свързана със статута на служителите в Агенцията по вписванията. По досегашния ред длъжностните лица по регистрацията са държавни служители, като се предлага те да се назначават с конкурс при условията и реда на Кодекса на труда, както и приравняването на основното им трудово възнаграждение към възнаграждението на съдебен администратор в окръжен съд. Предвижда се и допълнение на разпоредбата на закона относно целевото разпределяне на средствата, постъпващи като собствени приходи в бюджета на агенцията. В съответствие със законопроекта част от тези средства са предназначени за дофинансиране на заплатите, както на длъжностните лица по регистрацията, работещи в агенцията, така и на служителите от централната администрация на Министерството на правосъдието. Разпределянето на средствата се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.

Предложенията за промени в Преходните и заключителните разпоредби на закона са свързани с допълване и поясняване на правилата за пререгистрация на търговците през тригодишния преходен период. Въвежда се възможността за произнасяне по заявлението за вписване и заличаване в двуседмичен срок в периода на тригодишния срок за пререгистрация. Съществени изменения се внасят в Закона за счетоводството с § 28 от законопроекта.

Със създаването на § 9а в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството се уреждат различни хипотези, свързани със задължението на търговците по чл. 40 от Закона за счетоводството да обявяват в търговския регистър финансовите си отчети. Подробно са разписани Преходните правила, по които търговците в тригодишния период на пререгистрация могат да изпълняват по различен ред задълженията си по чл. 40 от Закона за счетоводството.

Досегашната уредба влиза в противоречие с нормата на ал. 1 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, която въвежда тригодишен период на пререгистрация, като принуждава търговците да извършат пререгистрацията си в срок до 30 юни на настоящата година, за да изпълнят задълженията си по чл. 40 от Закона за счетоводството. Допуска се възможност за непререгистрираните търговци да публикуват финансовите си отчети чрез икономическо издание или Интернет до изтичането на срока за пререгистрация. По този начин се отстранява това несъответствие, постига се значително облекчаване в работата на агенцията и се намалява напрежението, създадено в бизнес средите, поради невъзможността да използват изцяло законовите срокове.

В хода на обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Елиана Масева, Четин Казак, Надя Антонова, Елеонора Николова и Янаки Стоилов, които поставиха дискусионни въпроси, свързани с обявяването на отказите в регистъра, спирането на производството по регистрацията, с промяна в статута на служителите и в системата за допълнително материално стимулиране, както и за обработка на личните данни от длъжностните лица във връзка с направеното предложение в законопроекта, с което се въвежда презумпция, че в случаите, в които към заявлението и приложените към него документи, са посочени лични данни, които не се изискват по закон, предоставилите ги лица да се счита, че са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Вносителите на законопроекта на Министерския съвет дадоха разяснение по всички повдигнати въпроси, като обърнаха внимание, че предложението във връзка с обработването на лични данни, които не се изискват по закон, произтича от необходимостта да се обърне внимание на лицата, подаващи заявления да не вписват такива лични данни в тях, поради липсата на техническа възможност в тези случаи да се предотврати публичният достъп до тях.

Заместник-министър Райчинова изрично посочи, че това предложение е съгласувано и с Комисията за защита на личните данни. Относно въпроса за статута на служителите, тя отговори, че необходимостта от промяна в статута произхожда от невъзможността по друг начин да се увеличи възнаграждението на служителите в агенцията и да се засили интересът за работа в Агенцията по вписванията. Янаки Стоилов обърна внимание, че ако тази промяна се приеме, е необходимо да се въведат изисквания за несъвместимост по подобие на тези, предвидени в Закона за държавния служител.

В края на дискусията Комисията по правни въпроси:

1. Единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 854 01-19, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 28.02.2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.

2. Със 7 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 854-01-21, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 12.03.2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.

3. Единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 802 01-36, внесен от Министерския съвет на 31.03.2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.

Давам думата на народния представител Елеонора Николова, за да представи законопроекта, внесен от нея и от народния представител Мария Капон.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Искам да поздравя Вас и всички юристи в залата с професионалния празник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Днес е Ден на Конституцията и на юриста. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Първо, няколко думи за законопроекта, който сме внесли заедно с госпожа Капон. Той беше продиктуван от нуждите на практиката, от нуждите на колегите, които първи се сблъскаха като корпоративни адвокати с потребностите да извършат услуга на своите клиенти. Записът, който досега съществуваше – че само представляващите по закон лица могат да извършват съответните регистрации в Търговския регистър, препятстваше адвокатите, които с обикновено адвокатско пълномощно досега са извършвали тези услуги. Препятстваше, разбира се, и хората, които могат да бъдат упълномощени: близки, сродници и др., или пък хора, работещи във фирми, при положение че фирмата е с международно участие, че голяма част от лицата, които представляват фирмите, живеят в чужбина като постоянен адрес. Ето защо направихме предложение освен представляващите по закон, да могат да се извършват и да се подават документи и от адвокати с адвокатско пълномощно, разбира се, и от други лица с нотариално заверено пълномощно.

Другият много съществен момент според мен беше свързан с неуредения въпрос: какво се случва при отказ да се впише определено обстоятелство и да се извършат определени промени във фирменото дело? Тогава се поставяше въпросът за оригиналните документи, за документите, които са представени и са сканирани в Търговския регистър и които след това евентуално трябва да се съставят наново чрез нови общи събрания. Затова предложихме тези документи да бъдат връщани на упълномощеното от търговеца лице. Веднага казвам, че разрешението, което Министерството на правосъдието предлага, е много по-елегантно, тъй като това са официални документи, които са сканирани, които вече са влезли в архива на Търговския регистър, те да могат да бъдат ползвани и при последващата регистрация, когато страната е изправила нередовностите, които е допуснала при първия опит да впише определено обстоятелство.

Ние сме се опитали да направим регулация за случаите по чл. 40 от Закона за счетоводството. Когато всъщност беше създаден § 22, от една страна, за да публикуваш своя отчет, който е свързан с определена дата от годината, трябва да си извършил и пререгистрация, от друга страна, самият Търговски регистър дава възможност това да се случи в рамките на три години. Ето защо веднага казвам, че също много добър вариант предлагат от Министерството на правосъдието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие представете Вашия законопроект.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, аз го представям успоредно.

Искам да кажа, че макар и малко по-късно, Министерството на правосъдието е мислило по всичките тези текстове, които сме предложили за промяна, а именно да може регистрацията да бъде отделена от задължението да си обявиш годишния отчет.

И на последно място, едно предложение, което изцяло се подкрепя от останалите вносители: думата „съда” да се замени с думите „от длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията”. Това е по нашия законопроект, който е прагматичен и насочен към решаване на ясни и конкретни казуси от практиката.

Искам да подчертая - нещо, което казах и в Комисията по правни въпроси, че сме приятно впечатлени от добрата работа, която този път Министерството на правосъдието е направило чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, където са дадени добри разрешения на всички въпроси, които дотук възникнаха и които според мен обаче трябваше да бъдат факт преди стартирането на Търговския регистър, тоест преди 3 януари 2008 г. Обстоятелството, че изправихме на зъби и нокти бизнеса, най-вече в големите градове, че принудихме колеги адвокати от София да пътуват до Перник, до Благоевград и до други населени места, за да извършват регистрацията си, това, че много неща, които още при пилотното стартиране на проекта бяха видени, а не станаха факт като изменение на Закона за Търговския регистър, фактически до голяма степен хвърли петно върху този Търговски регистър – нещо, което не трябваше да се случва. Това е първата крачка, която нашата страна прави по пътя на електронното управление, и трябваше безпроблемно, безпрепятствено да се решат всички въпроси.

Минавам към законопроекта, който е внесен от Министерството на правосъдието. Малко повече ще се спра на него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, сега сме във фаза представяне на законопроекти, а не изказване.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Пестим процесуално време, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилникът си е правилник.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Добре, ще си запазя правото да се изкажа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще имате възможност, разбира се, да се изкажете. Сега вносителите представят своите законопроекти и след това започва дискусията по тях.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Съгласявам се, господин председател.

Приключвам с призива между първо и второ четене вече обобщените в един законопроект предложения да получат подкрепа. Аз лично ще подкрепя и трите законопроекта на първо четене, защото са разумни и решават въпроси, които възникнаха. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.

Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да представи внесения от него и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър, дами и господа! Съжалявам, че малко колеги присъстват на иначе изключително важен проблем - обсъждане на три важни законопроекта, които ще бъдат представени на вашето внимание днес.

В момента един от най-тежките проблеми на градове като София и Пловдив е фирмената регистрация. Идеята за реформа беше добра. Тя още е добра, но изпълнението засега не е на необходимото ниво - забавят се сделки, пречи се на нормалната работа на хората и на бизнеса в градове като София и Пловдив, а и други, стотици хиляди фирми имат проблеми. Това е ситуация, до която не трябваше да се стига. Това налага бърза и адекватна реакция, бих казал, и много отговорна реакция от страна на българския парламент. Добрата новина в момента е, че на вашето внимание са представени три законопроекта, които са написани изключително с оглед на това да бъдат решавани тези проблеми.

Законопроектът, който съм представил аз заедно с група народни представители от различни групи, но с добра лична репутация и ангажираност по този проблем, касае решаването на някои проблеми, които не са засегнати въпреки добрите текстове в закона, внесен от Министерството на правосъдието и Министерския съвет.

На първо място, крайно време е като пазарно ориентирани и демократични хора да въведем практиката, която е записана в законите, но не се изпълнява в България, за разходоориентираност на таксите. Таксата трябва да представлява разход за извършването на дадена услуга и нищо повече. Тя не трябва да бъде данък. Тогава възниква въпросът защо при подаване на заявление по електронен път таксата е същата, както при подаване на заявление на гише, при положение, че когато подавате заявление по електронен път, всички ваши документи са качени в електронен вид, не чакате на опашка, не отнемате от времето на служителя на гишето. Тоест вие спестявате разход на администрацията. При това положение таксата трябва да бъде по-ниска, със сигурност! В момента такова е и българското законодателство. Защо обаче не се спазва?

Идва логичният въпрос – не трябва ли българският парламент да направи правилната крачка и да запишем в закона, както ние сме предложили – таксата да бъде до 50% от обичайната такса, от таксата при подаване на гише? Министерството на правосъдието смята, че 50% намаление е много. Смятат, че намалението трябва да бъде до 70%. Дори този вариант е добър, но тази практика трябва да започне и от този закон трябва да се прехвърли в други закони. Таксите трябва да бъдат разходоориентирани, а не да се превръщат в данъци. Много важно е тази стъпка да бъде направена законово. В Министерството на правосъдието казват, че могат да решат този въпрос с наредба. Не! Трябва да бъде записано в закона, че при подаване на заявление по електронен път таксата да бъде примерно до 70%. Трябва да има ясно ограничение. С наредбата може да се фиксира конкретната сума. Тази воля на Народното събрание оттук нататък трябва да бъде пренасяне в други закони.

Друг основен момент, който го няма в иначе добрите без всякакво съмнение предложения на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет – това е създаването на Консултативен съвет към министъра на правосъдието. По време на обсъждането представителите на Министерския съвет казаха, че и в момента имало такъв Консултативен съвет, но истината е, а ние трябва да си казваме истината, че той се събира от дъжд на вятър. Няма регулярно събиране на този Консултативен съвет, което ние целим. Подобен Консултативен съвет трябва да има към министъра на правосъдието по следните причини:

Първо, трябва да има обратна връзка. Хората, които чакат на опашките, трябва да могат да си кажат проблемите. Никой в този съвет няма да получава заплата или каквито и да било други облаги. Това е и добрата европейска практика – нещо, което в развитите европейски страни го има навсякъде. Това е обратната връзка на потребителите. Добре е тази обратна връзка да не отива към Агенцията по вписванията, а директно към Министерството на правосъдието, за да не се загуби информацията по пътя и да не бъде интерпретирана по неправилен начин. Аргументът, че това би отнело твърде много на министъра на правосъдието, не е сериозен, тъй като винаги може заместник-министърът или шеф на дирекция да ходи на тези срещи.

Разбира се, Министерството на правосъдието може да се съобрази или не с тези препоръки, но е важното да ги чуе и да ги знае, да знае какви проблеми идват от потребителите, от хората, които чакат на опашките. Разбира се, ще вземе решение, но добрите решения са информираните решения. Колкото повече информация има Министерството на правосъдието, толкова по-добри решения ще бъдат взети.

Уважаеми колеги, този текст е разумен. Има място да бъде подкрепен. В кризисната ситуация в момента – тя е такава и не трябва да си крием главата в пясъка – особено в София и Пловдив, един такъв текст ще помогне. Веднага ще може да се тества дали мерките, които предприема българският парламент, вършат работа.

В момента не е предвидена възможност да бъдат приемани документи на езици, различни от тези в Европейския съюз. От Министерството на правосъдието казаха, че мислят по този текст, мислят за решение. Според нас наистина има проблем. Може би вариантът, който ние сме предложили, трябва да бъде подкрепен от българския парламент.

Представете си ситуация, когато сръбска фирма прави клон в България. Тогава някои от документите, макар и легализирани на български, ще бъдат в основния си вариант на сръбски. Според сегашния закон начинът, по който го тълкуваме с групата юристи, с която аз работя, има проблем.

Обръщам се отново към вас, колеги, и към Министерството на правосъдието – за проява на добра воля и за приемане на текст, който ние сме предложили. Смятаме, че той е по-добър от сегашното състояние и заслужава да бъде приет.

Следващия текст, по който всички ние, колеги, и Комисията по правни въпроси трябва да проявим внимание, има два варианта, даже бих казал три. Ние сме предложили възможността за упълномощаване с нотариално пълномощно. Министерският съвет предлага освен това и адвокатско пълномощно, но при всички положения опасността е да не изпаднем в хипотеза, при която адвокат може да подава заявление, но юрисконсулт към дадена фирма да не може. Затова трябва да има нотариално упълномощаване, за да може кръгът от лицата да бъде по-широк, а и защитата, която предоставя нотариалното упълномощаване, според мен и вносителите е достатъчно добра.

Още един проблем, който намира друго решение от страна на Министерството на правосъдието, но заслужава да бъде обсъден в Комисията по правни въпроси – а това ще се случи без всякакво съмнение, са случаите, при които дружествата съгласно Закона за публичното представяне на ценни книжа трябва да свикат общи събрания. Къде ще публикуват обявленията, ако не са пререгистрирани? Ние предлагаме съкратена процедура в “Държавен вестник”. Има друго решение, предложено от Министерския съвет, което също е добро. Трябва да се помисли между първо и второ четене кой от двата варианта да бъде приет, кой е по-добър, кой ще бъде по-работещ. Тук също има проблем, който заслужава да бъде обект на вашето внимание.

Благодаря за вниманието. Ще завърша със следното послание към вас: в момента обсъждаме много сериозен проблем. Въпреки че много от вас не са в залата, надявам се, че слушате тези аргументи и наблюдавате дебата. Много важно е да бъдем адекватни на проблематиката. Стотици и хиляди хора не могат да се пререгистрират. При положение, че има три качествени законопроекта (защото Комисията по правни въпроси ги прие и трите със сериозно мнозинство), трябва да действаме бързо, те да бъдат обединени, но от това да не пострада качеството на дебата в Комисията по правни въпроси за второ четене, за да изпипаме материята.

Не се лъжете. В момента решаваме един от основните проблеми в България. Нека да го направим с пълната отговорност на проблема. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.

Госпожо заместник-министър, ако желаете, можете да представите законопроекта на Министерския съвет. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Благодаря, господин председател.

Позволете и аз да поднеса поздравите си за Деня на Конституцията и за колегите юристи с техния професионален празник.

Няма да се впускам в подробности, тъй като докладът от господин Янев беше достатъчно подробен. За да стане ясно, че поддържаме изцяло това, което сме разработили, ще си позволя пред вас с по едно изречение да упомена всяка промяна.

В проекта на Министерския съвет се разширява кръгът от лица, имащи право да подписват и подават заявления, в това число по електронен път. Предлагат се промени в правилата за оповестяване на годишните финансови отчети, които са регламентирани в Закона за счетоводството, с което се решава небезизвестният проблем за колизия между сроковете. Въвежда се възможността фирмите да не подават втори път документ, който вече веднъж е бил подаден, дори и да не е бил постановен за вписване. Въвежда се възможността извлечения или копия на електронен образ на документите след заверка от длъжностно лице на Агенцията по вписванията да бъдат приравнени на документ – официален препис.

Проектът обръща специално внимание на регламента на поредността при вписвания, когато имаме конкуренция между подадени такива заявления.

Разширява се кръгът на случаите на служебно вписване, което е от особена важност с оглед гарантиране интересите в това число на държавата.

Въвежда се изричен срок за издаване на удостоверение за пререгистрация от окръжните съдилища, където досега бяха фирмените отделения и които ги издават.

Считаме за важно предложението, което правим, уникалността на фирмените наименования да действа само за новорегистрираните фирми след 1 януари 2008 г., а вече съществуващите да запазят наименованието си както досега, за да не се нанасят допълнителни вреди за имащите такива наименования.

Въвежда се изискването за едновременно пререгистриране на търговците и клоновете, което е от особено важност за участниците на пазара.

Променя се статутът на длъжностните лица по регистрация, респективно се предлагат промени или по-скоро се въвежда механизъм за дофинансиране на техните възнаграждения, без това да бъде за сметка на средствата от бюджета, поне на първо време.

Това са основните и най-съществени предложения в нашия законопроект. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Райчинова.

Откривам дебатите по трите законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.

Госпожо Николова, заповядайте.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Аз ще се спра на два момента от законопроекта на Министерството на правосъдието. Единият момент е доброто решение, с което се излиза от чл. 40 от Закона за счетоводството – възможността и сега фирмите да направят своите публикации по досегашния начин чрез медия или по електронен път, като след това при пререгистрацията си вече да си представят на електронен носител отчетите, които са направили междувременно през годините. Това е много добро решение.

Другият важен момент е със засилване на човешкият капацитет на Агенцията по вписванията. Тук се предлага едно добро решение що се касае до заплащането на служителите. Ние не можем да не го одобрим, защото големият проблем беше, че служителите, които бяха обучени и добри служители на фирмените отделения към съдилищата, не преминаха в Агенцията по вписванията и всъщност този вакуум, който се създаде, това напрежение до голяма степен се дължи на това, че хората, които бяха на гишетата, са неподготвени и създадоха допълнителен смут сред гражданите, които търсеха тази услуга.

Разбира се, възможността по този начин, макар и по-късно, да бъдат привлечени качествени служители е добра, но е много спорно обстоятелството, че се губи статутът на държавен служител и се преминава към правоотношения по Кодекса на труда. Това вероятно ще продължи да бъде дискусия между първо и второ четене. Аз мисля, че компромисът, който се прави за трудовия стаж, трите изискуеми години на длъжностните лица по вписванията е наложителен, за да може да се попълни службата с хора. Много важно е да има достатъчно длъжностни лица, защото това решава и добрата реформа. Но от друга страна, ще продължи да бъде дискутиран въпросът за длъжностното положение на лицата, които извършват тези услуги, защото изкуственото търсене на начин ние да им вменим задължения такива каквито имат държавните служители, също не е издържан докрай. Така че може би Николай Василев би трябвало да отстъпи малко що се касае до възможността да се придвижат напред в йерархията служителите в Агенцията по вписванията като категории и като качество на заплащане.

Мисля, че между първо и второ четене ще продължи и спорът досежно личните данни, които се появяват и се огласяват. Това е един голям проблем, независимо че Министерството на правосъдието ни увери, че има добър диалог с Комисията за защита на личните данни. Аз все пак си мисля, че още един път трябва да огледаме текста, за да сме сигурни, че това, което се върши по отношение на личните данни, е перфектно и че няма да попаднем под ударите на закона, така както се случи в първия момент с появяването на личните карти. Разбира се, те бяха снимани не от Агенцията по вписванията, а от фирмите отделения на съдилищата, но независимо от това се стигна до този момент, който злепостави още веднъж и хвърли една сянка върху новата дейност, която се извършва.

Накрая бих искала да кажа, че ще подкрепя този законопроект, който дава отговор най-вече и слага акцент върху публичността на Търговския регистър. Текстовете, които са създадени, още веднъж подчертават възможността всеки да има достъп до документацията по електронен път, безплатно и свободно – нещо, което е изключително важно като философия на измененията, които Търговският регистър въведе в практиката ни. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.

Реплики? Не виждам.

Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.

Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.
Преминаваме към