Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ВОЕННИЯ КОНТИНГЕНТ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ИРАК И АФГАНИСТАН, вносител Волен Сидеров и група народни представители от 5 декември 2007 г.

Има становище на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.

Уважаеми колеги, кой ще представи становището?

Господин Мерджанов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

„На съвместно заседание, проведено на 24 януари 2008 г., Комисията по отбраната и Комисията по външна политика разгледаха проекта за решение за възлагане на Министерския съвет процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Предложението беше представено от проф.  Станислав Станилов.

В заседанието взеха участие, от страна на Министерството на отбраната – госпожа Соня Янкулова – заместник-министър, ген. Златан Стойков – началник на Генералния щаб на Българската армия, и ген.-майор Пламен Студенков – директор на служба „Военна информация”. Министерството на външните работи беше представено от господин Феим Чаушев – заместник-министър, и господин Валери Рачев – посланик на Република България в Ирак.

В мотивите си вносителите окачествяват операциите в Ирак и Афганистан като колониална война, целяща експлоатацията и ограбването на природните им ресурси. Наблягат на аргументите, че интервенцията противоречи на българския морал и излага честта на България пред лицето на света. Изтъква се, че политическата и военната традиция на хилядагодишната българска държава диктува военни действия единствено за обединение на нацията, както и за защита на нейната независимост и суверенитет. Посочени са и опасности за българските граждани на територията на страната. Изразходените ресурси за операциите са обявени за необоснована и твърде голяма финансова загуба.

След проведеното обсъждане проектът за решение беше подложен на гласуване.

Резултатите от гласуването в двете комисии са както следва:

Комисията по отбраната: 2 гласа „за”, 11 „против”, без „въздържали се”;

Комисията по външна политика: 2 гласа „за”, 9 „против”, без „въздържали се”.

Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбраната и Комисията по външна политика приеха следното становище:

Не приемат за основателни мотивите на вносителите и предлагат на Народното събрание да не приема проекта за решение за възлагане на Министерския съвет процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан, № 754-02-105, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 5 декември 2007 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, заповядайте да представите мотивите от името на вносителите.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Според реда първо трябваше ние да представим мотивите към проекторешението, а след това да бъдат прочетени докладите на комисиите, на които е разпределено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, прав сте.

ПАВЕЛ ШОПОВ: С тази поправка, мотивите са, че военната интервенция на коалицията на Запада в Ирак и Афганистан била на тъй наречените желаещи, или институционализирана чрез НАТО и ООН, представлява колониална война – същата, каквито са водените през ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Нищо ново под слънцето! Това са войни за налагане на властта над други народи и нации, на определен културен модел с цел тяхната експлоатация и ограбване на природните им ресурси. Тази интервенция няма нищо общо с българските национални интереси. Тя противоречи на българския морал и излага честта на България в лицето на света. Политическата и военна традиция на хилядолетната българска държава диктува военни действия единствено за обединение на нацията, както и за защита на нейната независимост и суверенитет.

От друга страна, изпращането на българи като един вид наемници – да воюват за чужди интереси, нанася непоправима вреда на българското общество, възпитава го в изповядването на фалшиви ценности, означени цинично като демокрация и човешки права, без да имат каквото и да е истинско съдържание и стойност. Участието на България в новите колониални войни нанася невъзвратими щети на бъдещите приятелски отношения с народите, с които воюваме. Присъствието на български военен контингент в Ирак и Афганистан поставя в изключителна опасност както участниците в него, така и мирните граждани на България. Гибелта на български войници под българските знамена, далеч от границата на страната – което е факт, не може да бъде оправдано с никакви мотиви и аргументи, не може да бъде реално аргументиран и рискът, на който се подлага територията на страната– да бъде обект на терористични актове, вече извършени на територията на страните – участнички в двете интервенции.

Най-сетне напълно неоправдани остават финансовите загуби от българското участие, а те засега съобразно сегашното икономическо състояние на страната са твърде големи. Докато нацията и нейната държава имат да решават необозрими социални проблеми в областта на пенсионното и здравното осигуряване, в образованието, науката и културата, където България беднадеждно е изостанала, ние продължаваме да изразходваме ресурси за чужда, безнравствена и най-сетне – безнадеждна кауза.

Тези са основанията да предложим на българското Народно събрание да приемете горното решение. Считаме, че времето за такъв акт отдавна е изтекло и няма никакво основание повече да отлагаме. Националните интереси диктуват незабавно прекратяване на участието във всякакви военни интервенции, които не са свързани със защитата на териториалната цялост и суверенитета на страната, както със запазването на имота, живота и честта на българските граждани.

В тази връзка ние предлагаме нашето проекторешение. Като имаме предвид сложността на процедурата за изтеглянето на българските военни контингенти от двете страни – от Ирак и Афганистан, считаме, че решението трябва да бъде формулирано в смисъл: да се възложи на Министерския съвет на Република България да започне незабавна процедура за изтегляне на българския военен контингент от двете страни – Ирак и Афганистан, в каквато връзка сме го формулирали.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Шопов.

Уважаеми колеги, откривам дискусията по проекта за решение. Чухте общото становище на двете комисии – Комисията по външната политика и Комисията по отбраната, както и мотивите на вносителите.

Имате думата за изказвания.

Заповядайте, проф. Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да повтарям аргументите на мотивацията. Само ще ви кажа, че в последно време в световните информационни системи се губят данни за загиналите войници на НАТО и Съединените щати в Афганистан. Информационният блок е все по-свит и по-свит, затова пък във всички анализи на геополитиците излиза, че афганистанската авантюра е пред провал. Според мен е крайно време ние също да осъзнаем този безспорен факт – престоят на войските на НАТО на територията на Афганистан не подобрява състоянието, а напротив. Мерилото за всичко е износът на дрога. Вие знаете, че това е световната работилница за един от видовете опиати за износ в модерния свят. Този приток не намалява, а даже се увеличава. Тоест заедно с всичко останало престоят на войските там изобщо не решава въпроса. Ние сме националисти и за разлика от вас имаме различна от вас ценностна система. Вие не можете да разберете нашите аргументи. Проумейте поне провала, пред който стои България с участието си в Афганистан. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване господин Ноев.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.

Колеги, неведнъж от тази трибуна съм обръщал внимание на финансовата страна на този въпрос – поддържането на наши войски зад граница за изпълнение на мисии, които обслужват чужди интереси и нямат нищо общо с нашите български интереси. Там те са дадени или от заместник-министри, или от министъра на отбраната, или от експерти. Издръжката на един военнослужещ зад граница на ден струва между 250 и 480 лева в зависимост от това в каква мисия е изпратен. Това означава, че един военнослужещ за един ден изяжда буквално от две до четири пенсии.

Господа управляващи, защо не обясните това на пенсионерите? Те сигурно ще ви разберат. Щом те ви подкрепят и вие изразявате техните желания, обяснете им, че сега изпращаме 500 човека и всеки човек на ден изяжда примерно по три пенсии. Затова им е такова състоянието. Те ще ви разберат във всички случаи.

Второ, обучението на военнослужещите – това също е по данни от отговорни лица – обучението за изпращане на мисия струва на военнослужещ около 10 хил. лв. Един военнослужещ се обучава около шест месеца. Виждате колко скъпо платено е това обучение! Интересно в крайна сметка кой прибира тези пари?! Защо това не се разгласи по-широко в обществото, за да видят учителите за какви пари става въпрос?! Защо не обясните, че сега няма пари за училищата и затова ще ги сливаме, ще ги закриваме, ще намаляваме броя им. Нямало да увеличаваме учителските заплати, а същевременно за един човек за изпращане на мисия в чужбина и за обслужване на чужди интереси се плаща такава колосална сума. Сигурно всеки студент за пет години обучение изразходва по-малко пари.
Въпросът за състоянието на армията в момента. Състоянието на армията е, меко казано, трагично. Оправданията са, че няма средства за издръжка, армията едва се издържа, средствата, които се дават, стигат едва за изхранването й, така да се каже. Средства за учения няма, за провеждане на стрелби да не говорим, за превъоръжаване – също. В някои поделения техниката е от 50 години и едва ли ще може да се подобри. Същевременно се продават военни имоти. Има много изказвания от колеги депутати, че тези имоти в момента са в тежест на армията, тя не може да ги стопанисва, тя не може да ги охранява. Освен това са били в централната част на много градове – в София, в Пловдив, във Варна и другите големи градове. Такива имоти има точно в центъра и те трябва веднага да се продадат, защото те са в една много голяма тежест. Предполагам, че една част от средствата от продажбата отиват за поддръжката на нашите военнослужещи в чужбина, а другата се консумира от някои хора от управляващите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин Минчо Христов има думата.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, вие знаете моето принципно отношение към тези така наречени мисии в чужбина. Буквално два дни след изпращането на контингента в Ирак със Стела Банкова внесохме проекторешение за неговото изтегляне. Приветствам, че и други колеги внасят подобни предложения.

Ще ви кажа няколко цифри. Аз съм ги споменавал тук от тази трибуна, но е хубаво да ги чуете пак.

За Афганистан. Преди окупацията на Афганистан производството на суров опиум беше 185 тона. Към настоящия момент производството на суров опиум, уважаеми колеги, а над 6500 тона! Тези цифри са официални цифри на Организацията на обединените нации. Анализа и изводите оставям на вас.

Няма да се спирам на това колко необосновани са тези разходи за тези мисии в чужбина на фона на тази тежка социална ситуация, в която живеем в момента, в която огромната част от българските граждани живеят, да пилеем стотици милиони левове за тези мисии, при условие, че огромната част например от Европейския съюз не участва във войната в Ирак, при условие, че вие виждате караниците в НАТО сега между страните членки, които не желаят да изпращат повече военни в размирните провинции, например Кандахар. Аз считам, че трябва да подходим като отговорни български политици и да прекратим тези мисии. Вижте какво направи една Испания, винаги ви я давам за пример, тъй като там управлява премиер, който е социалист, който обеща, че ще изтегли войските от Ирак и го направи...

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): А за Афганистан?

МИНЧО ХРИСТОВ: ...който заяви ясно, че няма да признае една държава на етнически или религиозен признак като Косово и го направи – не я призна. Както не я признаха и нашите съседи Румъния и Гърция, страни – членки на НАТО, и страни – членки на Европейския съюз. Но няма да се отклонявам.

Ще ви кажа за Ирак, уважаеми колеги. Огромната част от страните, които участваха в тази авантюра, се изтеглиха. Огромната част! Самият Збигнев Бжежински заяви, че това е една огромна грешка на американската администрация. Същото заяви Хенри Кисинджър. Същото заявяват в момента демократите, уважаеми колеги, Хилари Клинтън например. В лагера на демократите ясно се изразява мнението, че при успех американските войски ще започнат незабавно изтегляне. Вижте онова, което става в американския Сенат, уважаеми колеги, вижте дебатите, които се водят в американското общество. Аз съм ви го казвал тук от тази трибуна, ще ви го кажа пак: както вървим, ние ще се изтеглим и след американците. Защото една Англия заяви, че започва поетапно изтегляне от Ирак и го започна - започна да намалява този контингент.

Обръщам се към вас, колеги, още веднъж да си помислите, да разсъждавате като политици, като държавници, говоря като български политици, а не като политици, обслужващи чужди интереси, и да вземете отговорното решение в този момент. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики има ли?

Заповядайте, господин Димитров.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.

Господин Христов, по-голямата част от това, което казахте, наистина е така. С едно мъничко уточнение. Не съм съгласен, че и други колеги споделяли това, което ние сме внесли като законопроект, не съм съгласен ние да влизаме в тези „и други”.

Искам да ви напомня, че от първия ден, в който влязохме в този парламент, „Атака” говореше за изтегляне на контингентите от Ирак. И ако не ме лъже паметта, а тя действително не ме лъже, докато Вие бяхте все още в „Атака”, няколко пъти внасяхте този въпрос. Така че ние сме Ви благодарни, че и Вие като независим подкрепяте този наш законопроект. Много благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Друга реплика има ли към господин Минчо Христов? Няма.

Господин Христов, заповядайте за дуплика.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, всеки има право на развитие. В първия работен ден на това Народно събрание, казвам го за уточнение, тъй като беше визирано моето име, със Стела Банкова изготвихме и внесохме проекторешение за изтегляне от Ирак. В първия работен ден! За съжаление тогава ръководството на партия „Атака” отказа да подпише този проект за решение. Ако вие погледнете подписите, които успяхме да съберем, те са главно на независими народни представители, мисля, че има един или двама членове на партия „Атака”. Това е истината и тази истина може да се види в Деловодството на Народното събрание.

Пак Ви казвам, аз признавам правото на развитие от страна на колегите в тази партия. В случая аз изразих ясно становище, което съм изразявал от първия работен ден на това Народно събрание - че съм категорично за незабавното изтегляне от Ирак.

Искам да се обърна към колегата Димитров и да му кажа, че не е важно какво говориш, а какво внасяш в това Народно събрание, уважаеми колега. Надявам се, че вече започвате да разбирате това. Искрено се надявам, че предложението, което днес внасяте, макар и със закъснение, макар и две години и половина след началото на този парламент, аз го приветствам и считам, че то е положително предложение.

Считам, че дори и господин Волен Сидеров има право на развитие. Вие знаете, че по време на първата война в Ирак той написа във в. „Демокрация”, че се срамува, че нито един български войник тогава не е изпратен в Залива. Но, пак ви казвам, всеки има право да се развива.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят думата?

Господин Тодоров, имате думата.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, аз принципно ще взема отношение по този въпрос, който се разисква. Неведнъж в залата съм изказвал своето мнение по въпроса да участват ли българските въоръжени сили в такива операции извън граница. Знаете моето мнение е било винаги категорично не. Като военнослужещ аз все още взимам мнението на основната част от офицери, сержанти и войници, които са действащи в момента. У тях няма такова желание да участват в такива мисии извън граница, тъй като предназначението на тези мисии и операции извън граница, както е записано, е да изпълняват полицейски функции. На нито едно място няма изпратен български войник, който да изпълнява задачите, за които той се обучава в нашата държава – по защита на отечеството. Там изпълнява полицейски функции. Всички държави, които изпращат – вземете статистиката, такива въоръжени сили изпращат подразделения точно с такива функции. Така е заложно в техните закони. С промяната на нашия закон ние сега ще задължим нашата армия да изпълнява функции в страната по отбраната на страната, а извън страната – полицейски функции. Това е неприемливо за българския офицер, сержант и войник.

Господа народни представители, досега по действащия закон тези хора бяха доброволци. С промяната, която предстои да бъде внесена в Народното събрание и с приемането от 1 януари на кадрова военна служба, всички ще подпишат договори – офицери, сержанти и войници, че ще отидат доброзорно да изпълняват тези мероприятия извън територията на Република България. С отмяната на чл. 85 вече няма граници за Република България. Нашите Въоръжени сили ще бъдат по всички кътчета на света. Това не е нормално за една държава като Република България.

Знаете, че с приемането на този закон от 1 януари 2008 г. всеки ден, абсолютно, статистиката е – до 50 души на ден напускат редовете на Българската армия. Имайте предвид това нещо! Кой сега, когато вече не е доброволно, а доброзорно, за 383 лв., което е заплатата на един кадрови военнослужещ, ще отиде в чужбина да изпълнява такава функция?

Приемайки този закон, по който сега вие мислите и след малко ще бъде разглеждан тук, в Народното събрание, фактически ще задължите за 383 лв. този войник да отиде на мисия. В момента 20% от Въоръжените сили нямат подписани договори за такива. Като се приеме изменението в закона, те трябва да преподпишат и те ще напуснат Въоръжените сили.

Така че, господа управляващи, забавете малко този План 2015, с който вие бързате да намалите Въоръжените сили на 32 000. Те ще останат под 32 000. Не се безпокойте. Няма да има желаещи. Не е необходимо ние да ги изтегляме. Имайте предвид, че те сами ще се изтеглят, тъй като няма да има желаещи. И тези 8% от Сухопътните войски, за които е заложено по някакъв си договор, не знам кой го е подписал, ще се наложи 100% от Сухопътните войски да отидат там да изпълняват тия мисии, защото няма да има Сухопътни войски. Това е реалната статистика. Недейте мислете, че това са някакви измислени фрази.

Струва ми се, че трябва добре да помислим необходимо ли е Българската войска – аз и снощи проведох един разговор с хора, които са участвали в такива мисии. Това е нещо... (реплики).

Аз имах желание да отида, но все не ми дават право да отида да видя. Това там е трагедия.

Дайте да направим една комисия да отидем да видим и тогава да взимаме решение. Недейте да хвърляме някой в бездната, без да знаем къде отива и да му го наложим. Няма да има желаещи, господа. Имайте предвид, че това, което ние се мъчим в момента – наистина отдавна трябваше да вземем решение да си приберем момчетата тук. Няма какво да правят там. Там те изпълняват чужди мисии – и в Афганистан, и в Ирак, където и да е. Това е ясно. Не изпълняват български интереси – беше заявено и от Министерството на външните работи. Нека не натискаме докрай педала, да си ги приберем, да си изпълняват функционалните задължения на територията на Република България, да не пращаме хора там. Ще има жертви, ще има допълнително жертви и тогава пак ще се събираме тук и ще викаме: „Къде сгрешихме?”. Ние нямаме възможности да изпълняваме такива функции. Те не са оборудвани както другите държави. Ние нямаме възможности.

Ще ви кажа, че вчера бях в Шумен във Военното училище. Там не са си платили парното, дължат 300 000 лв. и от 1 март нямат парно и стоят на студено с шубите. С шубите стоят на студено! Началникът на училището ме гледа. Обадих се на ген. Стойков, а той ми казва: „Ами няма пари”. Абе, как да няма пари, господин генерал? Как да няма пари? Пари има, ама пари за мисии. Нашите момчета тук, които се учат за офицери, зъзнат на нула градуса температура, а по устав трябва да бъде 18 градуса. Ние не изпълняваме елементарни неща в армията. Пращаме ги там, в горещата точка на 50 градуса и никой не го е еня какво ще стане. Да ги изтеглим! Това е решението. Вразумете се, хората трябва да се приберат тук час по-скоро. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.

Има ли желаещи за реплики? Няма.

Има ли друг народен представител, който желае да вземе думата? Няма.

Закривам дискусията по проекта за Решение, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, относно изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Гласуването ще бъде утре.

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител е народният представител Михаил Миков.

Господин Найденов, моля да представите Доклада на комисията по законопроекта за второ четене.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Доклада на Комисията по отбрана за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, както и текстовете на вносителя за § 1 и § 2.

По § 3 има предложение от народния представител Станчо Тодоров – чл. 85 да остане.

Комисията не подкрепя това предложение.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, заповядайте, за да обосновете предложението си по § 3, което не е подкрепено от комисията.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, аз мислех, че най-напред ще се вземе становището на комисията като цяло и след това ще се започне разглеждането на закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние ще караме параграф по параграф.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Ако уважите това мое предложение, тъй като комисията, която заседава на 27 март в четвъртък, заседава неправомерно по правилника на Народното събрание, който гласи, че комисията заседава, когато присъстват най-малко 50% от членовете. Тоест комисията е от 19 човека, трябва да има минимум 10 човека, а след 15 минути, ако има една трета може да започне заседанието. И това не беше спазено. Комисията заседава с 6 човека, които са под една трета и би трябвало, господин председател, тази комисия наново да заседава и трябва да бъде отложено разглеждането на този закон, тъй като комисията заседава в непълен състав и не би трябвало да излезе с такова предложение за второ четене.

Това е моето предложение. Ако го уважите ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие взехте думата да направите процедурно предложение, така ли да разбирам?

СТАНЧО ТОДОРОВ: Процедурно предложение, тъй като мислех, че председателят най-напред ще направи предложение и тогава ще започнем разглеждането.

Аз правя процедурно предложение този закон да бъде разглеждан друг ден, след като комисията заседава в пълният си състав, както е по правилник, и тогава да бъде разгледан този закон, защото решенията на комисията нямат стойност, тъй като хората, които са взели решението, са под една трета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, Вие трябваше да направите тези възражения на 27 март, когато се е събрала комисията и когато е започнала.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Точно тогава ги направих, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение.

Заповядайте за обратно предложение, господин Найденов.