Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ще си позволя да направя обратно процедурно предложение, господин председателю, защото в случая народният представител Станчо Тодоров гради заключенията си и в случая предложението единствено въз основа на последното гласуване в Комисията по отбрана. Има протокол за присъствието на членовете на Комисията по отбрана. Всеки един от народните представители е в правото си да прецени дали да участва в гласуване, по какъв начин да участва в това гласуване или да не участва в гласуването, което не прави невалидно заседанието на Комисията по отбрана.

Припомням, че става дума за разглеждане на законопроект на второ четене, че има достатъчно много предложения, които са били разглеждани, и че не може да се гради заключение само въз основа на едно от гласуванията в комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Чухте и обратното предложение.

Уважаеми колеги, днес аз не мога да поставя въпроса на гласуване, защото днес няма гласувания, така че работата по законопроекта продължава. Няма как да подложа на гласуване това процедурно предложение. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)

Не мога да поставя на гласуване предложението, тъй като днес няма гласувания в пленарната зала. Гласуванията ще бъдат утре.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Но аз имам предложение по § 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При всички случаи утре Вие ще имате право отново да направите своето предложение по § 3 за оставане на чл. 85. Вие имате това право да го направите утре.

Продължете по-нататък, господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и § 4 и предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:

„§ 5. В чл. 121 се създава ал. 3:

„(3) Кадровите военнослужещи могат да бъдат назначавани на срочен договор за кадрова военна служба до завръщане на титуляра по чл. 260, ал. 1 или ал. 2.”

Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:

„§ 6. В чл. 128 се създава т. 9:

„9. със завръщане на титуляра на длъжността от отпуск по чл. 260, ал. 1 или ал. 2.”

Има предложение от народния представител Станчо Тодоров за създаване на нов чл. 150к, което комисията не е подкрепила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Искам да дам думата на господин Станчо Тодоров, за да аргументира и мотивира и първото свое предложение – за оставането на чл. 85.

Заповядайте, господин Тодоров, за да обосновете Вашите две предложения. За всяко едно от тях Ви давам по пет минути.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, не зная как ще премине този закон с този състав. Гледането на този закон, както в комисията, така и в Народното събрание, въпреки че в комисията аз ще направя специален доклад по този въпрос – тя беше нелегитимна. Сега същият състав е и в Народното събрание. Струва ми се, че ще излезе в медиите, че този особено важен закон – за отбраната и Въоръжените сили, Народното събрание се мъчи всячески да приеме по бързата процедура.

Господа народни представители, предлагам чл. 85 да остане по една-единствена причина – не може да задължим военнослужещите на кадрова военна служба офицери, сержанти и войници, подписвайки един договор, да бъдат изпратени в която и да е точка на света да изпълняват несвойствени задължения.

Досега този член беше много точен и ясен – военната служба се изпълнява на територията на Република България.

Питам ви: като премахнем този член, значи Въоръжените сили на Република България, кадровите военнослужещи изпълняват своята служба, на всички точки на земното кълбо – това нормално ли е за една държава? Ние каква държава сме? И с един договор ние ще задължим кадровите военнослужещи искат – не искат да изпълняват някакви задачи, които им бъдат поставени, където и да е.

Тези, които желаят, както беше досега в закона, да отидат - вие много добре знаете, преди всичко заради пари, не заради друго, не че имат желания да отидат на доброволен принцип, да си подадат документите, да бъдат обучени за това, за което ще бъдат изпратени. Разбира се, те имат съвсем различни функции от тези, които се изпълняват на територията на Република България по отбраната на страната, в различните родове войски. Да си изпълняват службата на територията на Република България. Ако желаят да отидат и бъде поставен въпросът българският парламент, българското правителство да вземе решение да изпрати някаква войскова единица за изпълнение на някакви други цели извън територията на Република България, то е на доброволен принцип, както беше досега в действащия закон. Какво лошо има, аз не виждам?! Не виждам!

Защо ние ще вземаме такова решение, в българският парламент, да ги задължим за 383 лв., да отидат на другия край на света. Няма да отидат и няма да имаме българска войска. Ако това искате, господа народни представители, приемете този закон. Аз ви гарантирам, че до края на нашия мандат, ако удържим до една година още, българска войска няма да има. Няма да има желаещи. Вие си приемайте тук такива решения да изпращате войски където си искате, но няма да има желаещи. Чисто и просто няма да желаят, като се хванат и ще напуснат, както и досега без да ги задължаваме напускат армията, тогава ще напускат пак. Тогава вече ще напускат доброволно.

Не мога да приема такъв вариант и затова предлагам този член съответно да си остане както си е и всеки кадрови военнослужещ да изпълнява службата си на територията на Република България.

Господин председател, приключих по тази точка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До почивката има още две минути, ако искате да продължите след нея.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Да, разбира се, трябват ми поне пет минути.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Найденов, ще Ви помоля предложенията, които комисията не е подкрепила, да бъдат четени за стенограмата. Това е моята молба оттук нататък.

Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

Господин Найденов, предложението на господин Тодоров не е докладвано в пленарната зала. Моля Ви да го докладвате.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Станчо Тодоров има предложение за създаване на нов чл. 150к:

„Чл. 150к. (1) Военнослужещите от запаса и резерва се назначават на работа на длъжности:

1. в държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация;

2. в специализираните органи по изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната, и с отбранително-мобилизационната подготовка на държавните органи, местната администрация, дружествата, организациите и учрежденията;

3. в Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.

              (2) Военнослужещите от запаса и резерва, ползващи се от правото на предходната алинея, трябва да отговарят на следните условия:

1. офицерите да имат над 10 години офицерски стаж и да притежават звание „капитан” и нагоре;

2. сержантите да имат над 10 години сержантски стаж.

              (3) Пенсионираните военнослужещи не се ограничават да заемат свободни работни места, съответстващи на тяхната квалификация и образователен ценз, до достигане на пределната възраст за трета категория труд.”

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, заповядайте.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, мотивите ми за създаването на този чл. 150к са следните.

В подкрепа на чл. 150а до чл. 150и се предлага и този чл. 150к, чието приложение зависи от органите на изпълнителната и местна администрация.

Второ, приложението на чл. 150к доближава нашето законодателство до западноевропейското. В конкретния случай съм приел френското, защото то е най-близо по текст до нашите подточки, които се изброяват в този член. Офицерите имат активна фаза на службата: първи период – като кадрови военнослужещи, и втори период на службата - в органите на държавна и местна администрация и в органите, свързани пряко с отбраната и мобилизационната подготовка на страната. Тези офицери и сержанти имат необходимата професионална военна подготовка, административен, управленски опит и образователен ценз.

Трето, преминаването от активна фаза на службата първи период към втори период на службата в органите на държавната администрация ще спомогнат да се избегнат разходите за преквалификация и ще се съкрати до минимум периодът на адаптация, тъй като няма да има съществено изменение на условията на труд при новите функционални задължения. Това ще повиши престижа на офицерската професия за активен първи период на службата, държавата полага необходимите грижи и внимание за тяхната реализация през втория период на неговата служба.

Четвърто, за практическото прилагане на тези членове 150а-150к е необходимо да се изготви класификатор за основните длъжности в държавната и местната администрация, свързани с отбраната на страната в мирно и във военно време.

В заключение, като принцип военновременната длъжност да се заема от офицери и сержанти в мирно време с необходимата квалификация и ценз и при мобилизация да останат на същата длъжност, а не да се викат други, неподготвени хора, за тази длъжност, което в момента е масова практика. Или имам предвид като подточки за офицери и сержанти, които имат стаж над 10 години и не са по-възрастни от 63 години, когато минават на пенсионна възраст. Това са активни граждани на Република България. Както знаете, Въоръжените сили се напускат в периода от 44-45-годишна възраст, или те имат още активна възраст около 20 години, за което могат да бъдат използвани, а не както сега се изпращат в небитието и те остават с мизерна пенсия и това е благодарност, която ние им даваме.

Затова ви моля да подкрепите този много важен текст – на всички офицери и сержанти, които напускат Въоръжените сили в добра работеща възраст, да им дадем възможност да продължат да изпълняват своите задължения като граждани на Република България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Тук се поставя въпросът – Вашето предложение не е ли извън обсега на приетия на първо четене законопроект? Но сега само задавам въпроса.

Господин Найденов, имате думата.

Взимам думата за изказване, а не за реплика на господин Тодоров, за да подкрепя Вашето мнение или въпрос.

Според Комисията по отбрана това е предложение, което излиза извън обхвата на приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение. Както се вижда, става дума за изцяло нов текст, който е предложен от господин Тодоров, във времето между първо и второ четене и той не беше подкрепен в съответствие с правилника нито от предложение на работна група, нито пък имаме единодушно становище на Комисията по отбраната. Нещо повече, той беше отхвърлен от Комисията по отбраната. Но това е процедурното основание.

Съдържателното основание да не подкрепяме предложението на господин Тодоров, въпреки че звучи примамливо, е, че в случая той борави с две понятия – запас и резерв, докато Законът за отбраната и въоръжените сили борави с понятията мобилизационен резерв и постоянен резерв. Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили, съответно и на Министерството на вътрешните работи, а постоянният резерв е за комплектуване на мирновременния състав на Въоръжените ни сили.

Второ, господин Тодоров въвежда едно разграничаване на българските граждани и съответно въвежда задължение военнослужещите или всъщност лицата, зачислени в резерва, да имат предимство при назначаване освен в държавните, и в структурите на местното самоуправление – нещо, което влиза в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация.

И, според мен, в съдържателно отношение третият и най-важен аргумент – това са въпроси, които комисията счита, че следва да бъдат уреждани със специален закон, какъвто в случая вече е подготвен, очаква се неговото внасяне. Става дума за Закон за резерва на силите от системата за национална сигурност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колега Ангелов, Вие казвате, че няма запас и резерв, има само резерв. Това не е вярно! Недейте казва това пред военнослужещите, защото не е вярно!

Аз съм посочил даже и точно т. 2: военнослужещите от запаса и резерва, ползващи се от правото на предходната алинея, трябва да отговарят на следните условия: да имат 10 години...

Както сега този офицер има 10 години и напуска, отива в резерва. Той не е в запаса, отива в резерва. Има звания по закон до колко години кадрови военнослужещи – офицери и сержанти в резерва... Има и по звания: капитан до 50 г., майор до 55 г., полковник до 60 г. и т.н. До тази годишнина военнослужещите са в резерва. Те са в задължителен резерв! След тази възраст преминават в запаса, тъй като реално не могат да бъдат призовани по Закона за резерва във Въоръжените сили.

Та за тези хора говоря точно – от резерва, които са на 30, 40, 50 години, зачислени са в резерва, служили са във Въоръжените сили, имат подготовка, завършили са военни училища, имат всичкия необходим ценз, образование и т.н., да бъдат използвани в гражданските структури по места, където трябва да продължат да изпълняват своите задължения, за които цял живот са учили. А не да хванем един гражданин, който въобще не е служил във Въоръжените сили и съответно да го сложим на тази длъжност, а той нищо не знае, разбира се. За това става въпрос! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Господин Тодоров, хубаво е внимателно да прочетете раздела, в който правите своето предложение. Вие правите предложение за нов чл. 150к. Целият текст на чл. 150 от буква „а” до буква „и” е в Раздел „Постоянен резерв”. Предишният раздел на Закона за отбраната и въоръжените сили е мобилизационният резерв. Никъде в тези два раздела не става дума за запас. И никъде във Вашето предложение не става дума за кой резерв правите своето предложение – за мобилизационния или за постоянния.

И освен че тук не е систематичното място, още веднъж подчертавам, че доминиращото мнение в Комисията по отбраната е, че това са въпроси, които следва да бъдат регламентирани в Специализирания закон за резерва на силите от системата за национална сигурност. Казвам това и призовавам народните представители, въпреки примамливото звучене на Вашето предложение, да не го подкрепят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания въпрос? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 5 има предложение от народния представител Станчо Тодоров:

В чл. 191 ал. 1 се изменя така:

„(1) Кадровите военнослужещи от въоръжените сили не могат да бъдат задържани от органите на МВР, а само от органите на Военната полиция и съдебната власт.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той гласи, че чл. 191 се отменя.

Заповядайте, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, най-напред ще зачета сега действащия член, той е много кратък и ясен:

„(1) Офицерите и сержантите от Въоръжените сили не могат да бъдат задържани без разрешение на министъра на отбраната.

(2) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министърът на отбраната.”

Аз предлагам нов текст, в който да се запише, че кадровите военнослужещи от Въоръжените сили не могат да бъдат задържани от органите на Министерството на вътрешните работи, а само от органите на Военна полиция и съдебната власт. Какви са мотивите ми?

Уважаеми колеги, ако премахнем този текст и дадем възможност на органите на Министерството на вътрешните работи да задържат всеки кадрови военнослужещ – офицер, сержант и войник, ще стане хаос в страната! Много добре знаете, че тези кадрови военнослужещи са въоръжени и изпълняват задачи с оръжие! Питам ви аз, как един пътен полицай ще спре и ще задържи един офицер от Въоръжените сили, който е въоръжен? Знаете какъв е законът: първо трябва да му се изземе оръжието. Как ще стане така? Ние ще допуснем груба грешка, ако изменим този текст в закона и дадем възможност на всеки пътен полицай да своеволничи, както се е случвало много пъти лично с мен и с мои подчинени офицери и сержанти, войници, при които са правени опити да бъдат задържани. Тогава ще създадем конфликтни ситуации, уверявам ви!

Нека да не допускаме това! Във всяка една държава това е решено както в сега действащия закон. Има си Военна полиция плюс това, уважаеми колеги. Затова Военната полиция се казва точно така – Военна полиция, не МВР, а Военна полиция! Тя има тези функционални задължения да задържа кадровите военнослужещи! Тя, или съответно съдебната власт, ако има предпоставка за извършено тежко престъпление.

Но да дадем право и на гражданската полиция, пътни полицаи и каквито и да са, да се гаврят с българския офицер, генерал, сержант, войник – недейте допуска това! Дайте да дадем право на военните да си вършат работата сами, а други да не им вършат работата! Ще направим 100-процентово стълкновение!

Вчера съм ходил, както преди малко казах, във Военното училище в Шумен, срещнах се с офицерите, също и в други поделения – това не се възприема нормално! Недейте създава условия...

Молбата ми е категорична, точна и ясна, с 33-годишен стаж съм. Недейте да давате възможност да дадем статут в този закон всеки да се гаври с българския военнослужещ! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Събев.

СЪБИ СЪБЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Тодоров! Бих подкрепил по принцип такъв текст, обаче Вие представихте само единия вариант на ситуацията. Аз и в комисията Ви попитах и тогава не можахте да ми отговорите, сега ще Ви задам следния въпрос: ако военни причиняват безредици, по какъв начин Министерството на вътрешните работи или съответните органи биха могли да реагират – да съобщят и да чакат Военна полиция да дойде на мястото и да вземе мерки, или какво – да гледат и да продължават да бездействат? Само това ми беше въпросът. Ако може сега да ми отговорите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Военните как създават тази безредица – с пушки и автомати, или...

СЪБИ СЪБЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Той каза, че са въоръжени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези безредици отиват на преврат, едва ли не.

Разумен е въпросът. Проблемът, който господин Тодоров поставя, също има място да се обмисли.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Господин председателю, военните създадат ли безредици, това е равно на преврат!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз горе-долу това споменах – отиваме на преврати.

Има ли желаещи за втора реплика?

Заповядайте за втора реплика, господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Позволете ми, господин председателю, все пак да обърна вниманието на народните представители към първоначалното предложение и то е на Министерството на отбраната – да отпадне чл. 191. Аргументите за подобно предложение от страна на Министерството на отбраната са с оглед привеждането на Закона за отбраната с новия Наказателнопроцесуален кодекс...

Всъщност разпоредбата на чл. 191 съществува в закона от неговото приемане. С този член се регламентира специален режим за предварителното задържане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така, предварителното задържане.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В новия НПК предварителното задържане не съществува като фаза в наказателното производство. Това е първият аргумент.

Междувременно, господин председателю, по искане на главния прокурор беше образувано дело в Конституционния съд. Конституционният съд със свое решение отмени чл. 191.

В случая господин Тодоров предлага изменение на ал. 1 на чл. 191, който вече съгласно решението на Конституционния съд е отменен. Очевидно е, че тук има едно противоречие. Господин Тодоров не е предложил нов текст, който да бъде обсъждан и ми се струва, че е несъстоятелно предложението, което той прави.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Ще започна първо с господин Ангелов, след това ще отговоря накратко на краткия въпрос...

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Хубаво е да запомните, че е Найденов!

СТАНЧО ТОДОРОВ: Извинявайте, колега.

Наистина има решение по този текст и затова предлагам нов текст. В този текст, който е сега действащ, е записано предварително задържане. Точно по това предварително задържане, поради това, че вече го няма в Наказателния кодекс, съдът се е произнесъл да отпадне този текст. Аз предлагам нов текст с ново съдържание. Не виждам причина този текст да не бъде приет от Народното събрание. Тук не става въпрос за предварително задържане. Тук става въпрос въобще дали ще се задържа или не. Ако ние премахнем изцяло този текст, казах Ви, че при тази ситуация всеки има право да задържа кадрови военнослужещ. Войската си има полиция, наречана Военна полиция.

Оттам преминавам към отговора на въпроса на колегата. Разбира се, в този текст изрично подчертавам, че само органите на Военната полиция и на съдебната власт при тежки престъпления ще задържат военнослужещите.

Наистина може да се получи конфликтно състояние и не само като се седи на улицата, а като е изпълнявал бойна задача. Аз като командир поставям задача на моя подчинен да отиде еди-къде си по служба и да изпълни поставената от мен заповед. Съгласно устава никой няма право да отмени моята заповед! Никой няма право да отмени заповедта на прекия началник. Среща го един полицай и го задържа. Той ще вземе всички мерки да изпълни заповедта! Ето ви конфликта! Иначе ще отиде под съд, ако не изпълни заповедта на прекия си началник. Ето, създаваме конфликтна ситуация.

Колега, това не трябва да се допуска!

А ако извърши тежко престъпление, то е записано – органите на съдебната власт, или ако е някакво нарушение на реда – има си Военна полиция. Между гражданската и Военната полиция има непрекъснато връзка. Ще се обадят, ще съобщят и ще отиде органът, който трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказвания?

Заповядайте, господин Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя тезата на господин Станчо Тодоров. Започвам с това, че Военното министерство и Министерството на вътрешните работи са две силови министерства. Това са две министерства с различни функции.

Нека да се върнем малко назад. Как тогава се решаваше въпросът, да кажем, в така нареченото отминало комунистическо общество? Имаше си дежурни роти, които дежуреха по гарнизон и при евентуални провинения ротата отиваше и си изпълняваше задължението. От Министерството на вътрешните работи нямаха право да задържат офицер от армията.

Пак повтарям, това са две силови министерства. Както каза господин Тодоров, да, този военнослужещ може да е тръгнал наистина да изпълнява задача. Защото не е тайна – даже аз като съвсем млад депутат карам, вдигнах телефона и така нататък, спира ме и му казвам: „Виновен съм, накажи ме!”, оня ми казва: „Ти ще ми кажеш, дай ми 20 лв.”, и започва да се заяжда. Защото точно това представлява нашата полиция в момента.

Искам да се обърна към господин Събев. Когато военните създадат ситуация, тази ситуация ще е неблагоприятна за управляващите. Не се смейте, така е! Военните не създават просто ето така за кеф да излизат по улиците в гражданския живот и да се бият. Те имат чест. Основното задължение на войника, на армията и то е конституционно обявено и гарантирано, е да защитава своята Родина! Не да я предава.