Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г

Изтегляне 1.07 Mb.

страница	4/4
Дата	22.10.2018
Размер	1.07 Mb.
	#92656
Тип	Програма

1 2 3 4

Председател: Георги Пирински Заместник-председатели: Любен Корнезов Юнал Лютфи Секретари

По този начин питам юристи: задържа го Гражданска полиция, на кого ще го предаде? На Военна прокуратура или на Гражданска прокуратура? Ето ви още един казус, който трябва да решите. Значи ще трябва да тръгнем и да правим промени в ГПК, както казахте. Как всичко това ще го съвместим? Къде ще намерим решението?

Това са две отделни институции, както се каза, с Военна полиция и Гражданска полиция. Има наистина стиковка между Гражданска и Военна полиция. Който не е бил военен, той не го знае. Да, аз в младите си години бях офицер, затова си позволих да взема думата. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом сте били офицер и сега се офицер, д-р Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Това са подробности.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте за реплика, господин Българинов.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми колеги, смятам, че преждеговорившите – и двамата, господин Тодоров и господин Георгиев, не разбраха това, което им каза господин Найденов. Първо, идеята на закона е съвсем друга. Не давайте примери от 30 и повече години.

Второ, това показват вашите две изказвания – говорят за колизия в нашето законодателство. Това, което искате, противоречи на НПК, така че няма как да стане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

Заповядайте за дуплика, д-р Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.

Господин Българинов, отново казахте нещо, което няма връзка с действителността - никаква колизия няма тук и никакво противоречие с Наказателния кодекс. Казах Ви, това са две отделни институции, подчинени на две отделни командвания с различен устройствен план и ред за командване. Тогава, според Вас, защото тук ми го подсказаха, дайте да закрием Военна полиция. Ще остане Гражданска полиция и толкоз!

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): За какво говорим?!

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: „Отпреди 30 години!” - защото такива като Вас – и от ляво, и от дясно, които си въобразихте, че уж идва демокрацията и й ... (нецензурен израз) на България, съсипахте всичко, защото щом е комунистическо или щом е отпреди 30 години, трябва да се скапе, трябва да се хвърли на боклука! Нещо, което е работило години наред и е добро, няма причина то да не може да се използва отново!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И все пак да употребяваме...

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Аз много се извинявам, защото говорят от миналото, от сегашното. А миналото си е наше. И сегашното, и бъдещото, пак си е наше.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, някои викаха, че бъдещето е тяхно и времето е тяхно, но се оказа, че не е точно така.

И така, да вървим напред.

Няма желаещи за изказвания по този текст.

Заповядайте, господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Има предложение от народния представител Станчо Тодоров – да бъде отменен чл. 199.

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, предлагате чл. 199 от сега действащия закон да бъде отменен. Става дума за кадровите военнослужещи, че могат да се кандидатират и бъдат избирани за президент, вицепрезидент, депутат и така нататък.

Нали за този текст става дума, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Абсолютно точно, господин председател.

Уважаеми колеги, този текст наистина трябва да бъде отменен. Мотивите ми са точни и ясни. Беше казано тук за какво става въпрос. По съдържание чл. 199 от Закона за отбраната и Въоръжените сили и чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи са идентични.

Ето тук въпросът пак стои между двете силови министерства. По искане на 48 народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание в Република България за противоконституционността на чл. 214, ал. 2, точно този текст, за който става въпрос и за отбраната по Закона за МВР, беше образувано дело от 1998 г. и с Решение № 3 на Конституционния съд от 7 март 1998 г. чл. 214, ал. 2 бе отменен като противоконституционен. Изхождайки от излишността на съдържанието на чл. 199 от Закона за отбраната и Въоръжените сили и чл. 214, ал. 2 от Закона за МВР, то следва този член от закона да бъде отменен, тъй като е противоконституционен.

Аз ще си позволя да цитирам чл. 6, ал. 2 на Конституцията: „Всички граждани са равни пред закона.” Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност – подчертавам, лично, обществено положение или имуществено състояние, тъй като и двете структури са еднакво силови, тоест имат оръжие.

Знаете как господин Бойко Борисов от генерал в Полицията стана народен представител, и се върна пак генерал в Полицията. Знаете го. Факт. Всички знаете този случай. Защо генерал от армията не може да влезе в Народното събрание и да се върне в армията? Какво пречи? Не виждам причина. Не виждам. Тъй като и двете структури са силови, то трябва да бъдат равнопоставени по изборни права, тоест офицерите и сержантите от Министерството на отбраната да имат изборните права на офицерите и сержантите от МВР, сега – държавните служители от МВР. Следователно, този член трябва да отпадне. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли изказвания по предложението на народния представител Станчо Тодоров?

Струва ми се, че все пак трябва да се даде някакъв отговор на това предложение, което не се приема от комисията.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): То нямаше комисия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, нямало комисия - моля, не преувеличавайте!

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Ако може трима души да се съберем, от които двама да са “за” и един “против”...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Найденов. Нормално е да отговорите. Поставя се един проблем. Утре ще трябва да го гласуваме, макар сега тук да сме една шепа хора.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нека да се вгледаме в текста на чл. 199. Неговата ал. 1 дава възможност на кадровите военнослужещи да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и за кметове при условия, определени със закон – тоест тук няма забрана за кадровите военнослужещи да се кандидатират за изборните длъжности в Република България по ред, определен със закон.

Втората алинея казва, че: “Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба”.

Алинея 3 регламентира, че: “Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност”.

Тук ограничителното условие е единствено по отношение участието в партийни листи и партийни коалиции. Аргументът за този текст и съответно при дискусията е, че по този начин се гарантира департизирането и деполитизирането на българските Въоръжени сили, които са натоварени с особената отговорност за гарантиране и защитата на националната сигурност, в частност военната сигурност на Република България. Не бива да се допускат политически пристрастия при реализирането на кадровата военна служба. С оглед на това ние не подкрепихме предложението, което прави господин Станчо Тодоров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, уважаеми господин председателю.

Уважаеми колеги! Напълно съм съгласен с Вас, господин Найденов.

Но по ал. 1 е малко неясен краят – “по ред, определен”. Може, но по някакъв ред. Това се говори с недомлъвка. Ако отпаднат последните думи – “по ред, определен”, нека алинеята да си остане, добра е.

В ал. 2 и 3 вие давате абсолютна свобода, а в ал. 1 казвате “по ред, определен”. Това не е ясно и може би тук алинеите влизат в противоречие една с друга.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Станчо Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Найденов, правото да избираш и да бъдеш избран е едно от основните конституционни права на гражданите – чл. 42, ал.1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията, освен предвидените в тези текстове изисквания за възраст, гражданство, непоставяне под запрещение или изтърпяване на лишаване от свобода. Конституцията не обвързва избирателя или избираемия с никакви други условия, нито пък предвижда последици за участие в избора.

Единствено чл. 65, ал. 2 е предвидил, че кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Въпреки че се намира в главата за Народното събрание и говори за народни представители, предвиденото в тази разпоредба съдържа едно принципно положение, което се отнася до всички кандидати за изборни органи, а именно, че регистрираните кандидати само прекъсват – забележете – изпълнението на държавната служба, която заемат, а не я освобождават. В този смисъл с Решение № 16 от 1997 г. на Конституционния съд това положение е възприето и в Закона за избор на народни представители, общински съветници и кметове – в чл. 49.

Няма основание въпросът да получи друго разрешение за държавни служители от ведомствата на МВР и МО, както това е направено в тези членове за Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната. С оглед на това тази разпоредба се явява в противоречие с чл. 65, ал. 2 от Конституцията.

Доводът, че офицерите и сержантите от МВР и Министерството на отбраната са деполитизирани и че участието им като кандидати за изборни органи е несъвместимо със задължението да спазват политически неутралитет, е неоснователен, ако се възприеме конституционното положение, че кандидатите за изборни органи, когато са държавни служители, прекъсват изпълнението на службата си и в периода между регистрацията и избора такава несъвместимост няма да има. През това време те няма да са на служба и не се налага да бъдат обвързани със специфичните за работата им задължения. Изобщо е неоправдано офицерите и сержантите от МВР и МО да бъдат третирани различно от останалите държавни служители. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Веднъж вече го казахте.

Има ли трета реплика? Няма.

Господин Найденов, заповядайте – право на дуплика.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

Откровено казано, господин Тодоров, бих бил много по-внимателен, когато се опитвам да правя тълкувания на Конституцията или на решения на Конституционния съд, особено ако това става под погледа на един толкова известен конституционалист и същевременно участник в създаването на тази Конституция, какъвто е председателят на днешното заседание господин Любен Корнезов.

По отношение на текстовете, Вие предлагате отпадането на целия чл. 199, Вие не предлагате отпадането само на алинеята, която обвързва неучастие на кадровите военнослужещи в партийни листи и в коалиции. Според Вас трябва да отпадне целият регламент, дори в частта му, която позволява кандидатирането на кадровите военнослужещи.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Точно така, те са свързани.

Щом няма забрана, значи се разрешава.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Що се отнася до аналогията, мисля, че в случая е хубаво да изтъкнете аргументи, които пряко засягат кадровите военнослужещи и да не търсите аналогии по отношение на Закона на МВР. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.) В частта му за прилагане става дума за една девоенизирана система, каквато е МВР.

По отношение репликата на господин Георгиев. Господин Георгиев, тълкувам я, че става дума именно по отношение на законите, които регламентират избора на президент, вицепрезидент и съответно за местните избори. Същевременно за това беше и първата част на моето изказване. Точно чл. 199 дава определените условия, при които се кандидатират. (Реплика на народния представител Георги Георгиев.)

Вероятно сте прав, но в случая няма формално предложение за прередактиране и внасяне на по-голяма яснота по отношение на тези текстове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.

Преминаваме към следващото предложение на народния представител Станчо Тодоров.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Има предложение на народния представител Станчо Тодоров – в чл. 211 да се създадат ал. 3 и 4:

“(3) Пълният срок на обучение на учащите се във военните училища за нуждите на Въоръжените сили се зачита за кадрова военна служба.

(4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага за заварените и за завършените военни училища.”

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да ориентираме народните представители, този чл. 211 сега има две алинеи, които ще ви прочета:

“Чл. 211. (1) При пенсиониране прослуженото време на кадровата военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.

(2) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.”

Сега господин Тодоров предлага две нови алинеи 3 и 4.

Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, когато се правят основни промени в закона трябва съответно да се дават и допълнителни неща. Точно затова предлагам тези две поправки в закона. Председателят прочете първите две, аз предлагам следващите две. Мотивите ми за следващите две алинеи са следните.

От 1 януари 2008 г., уважаеми колеги, се отмени наборната военна служба, а остана само кадрова военна служба. На всички ни това е ясно.

Второ, за приемственост на преминаването от наборна военна служба на кадрова военна служба и от изискването на конституционната справедливост и равнопоставеност на военнослужещите при прилагането на новите разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили в новите условия.

Трето, при среща на началника на Генералния щаб с военнослужещите от Националния военен университет - Велико Търново, относно изясняване статута на учащите се във военните училища, той е заявил, че е заложено те да имат статут на кадрови военнослужещи. На кадровия военнослужещ му се признава службата, а на курсанта във военното училище няма да я признаваме – има ли логика? Аз не виждам никаква логика. А това нещо е възможно да стане, аз го казах и на ген. Стойков, само със закон. Ако ние ги заложим в закона, което аз предлагам, ще се приеме, че пълният срок на обучение на учащите се във военните училища за нуждите на въоръжените сили се зачита за кадрова военна служба. Какво лошо има в тази работа? А щом е кадрова военна служба, значи му се счита и за стаж.

Аз не виждам нищо лошо в това мое предложение. И комисията го отхвърли. Не го отхвърли комисията, няколко човека не са съгласни. Не са съгласни, обаче – карай пет години и няма да имаш трудов стаж. Е, кой ще отиде да учи във военното училище? Няма никой да отиде да учи. То и затова сега няма никакви кандидати, няма да има и военни училища. Наистина дотам ще я докараме с нашите законови разпоредби. Вместо да привлечем хората да кандидатстват, да се обучават, да им зачитаме това, което те отстояват в държавата, да получат квалификация и ценз и да го упражняват в продължение на 25 години, както е по закон и да му се зачита да трудов стаж, ние ще кажем – пет нулеви години и след това започваш. Не би трябвало така. Щом е кадрова военна служба, ще ти се зачита. Ако ние приемем, че не кадрова военна служба, досега наборният военнослужещ беше на кадрова военна служба, беше уредено със закон и му се признаваше, но няма наборна военна служба има кадрова – кадровата се приема. Какво лошо има в тази работа аз не виждам.

Затова моля да приемете тези мои предложения. Ще бъде благоприятно за българската войска, уверявам ви. От всички срещи, които съм правил, чакат с нетърпение да приеме тези. Ще има такива, които ще служат на Родината така, както се полага. В противен случай ще направим нещо, което не трябва. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Заповядайте за първа реплика , господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Първо си мисля, че господин Тодоров бърка, когато си мисли, чуе той е единственият, който се грижи за кадровите военнослужещи или съответно за потребностите на Българската армия и Българските въоръжени сили.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): То е видимо.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Страхувам се, че и господин Тодоров погрешно разбира правото си да прави предложения по второ четене по законопроект за изменение и допълнение като задължение да направи всякакви предложения, в това число и излизащи извън обхвата на приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение. И добронамереността на комисията в този случай да допусне за разглеждане и да прави коментар по предложенията на господин Тодоров се интерпретира твърде некоректно от негова страна.

И все пак, освен че излиза извън обхвата на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, предложението, което прави господин Тодоров, не е придружено със становище на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите какъв е кръгът от лица, които би засегнало подобно изменение и какви са финансовите разчети, на които трябва да отговори бюджетът, за да поеме допълнителните разходи, които биха настъпили в резултат на приемането на това предложение. Поради което, освен формалната причина, че не отговаря на приетия на първо четене законопроект, има и несъответствие с изискването на правилника подобни предложения да бъдат придружавани със съответните финансови разчети.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.

Имате право на дуплика, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, аз не мога да разбера вие какви финансови съгласувания искате при приемането на този текст? Ние го залагаме сега. Ние говорим отсега нататък това нещо реално да влезе в действие, защото не може един курсант да отива да учи за офицер, или един кандидат сержант в сержантско училище три или пет години, той е под пагон, под униформа във военно училище, изпълнява военна служба, дава дежурства, прави всичко и накрая да не му го зачитаме за кадрова военна служба. Ние говорим елементарно. От днес приехме Закона за кадровата военна служба, от 1 януари 2008 г. тези хора, които кандидатстват в тези училища трябва да им се признава кадрова военна служба. Аз не мога да разбера как го виждате – трябвало да чуем тук финансисти, трябвало да чуем от други министерства. Какво общо имат Социални грижи, какво общо има Министерство на финансите? Връзката тук аз не я виждам.

Кой ще плаща осигуровките? Ами, Министерство на отбраната. Като ги наема, Министерството на отбраната ще ги плаща. Кой ще ги плаща? Те за чия нужда отиват да учат, колеги? На чии интереси ще служат? На турските или на американските? На българските интереси ще служат. Щом служат на българските интереси, България ще им осигурява осигуровките. Няма да ги осигурява някоя друга държава.

Затова приемете това нещо и недейте да намесвате други министерства. Тези хора трябва да получат необходимото, което им се полага. Иначе, господин Дъбов, няма да има кандидати за военните училище. Ето оттук ще чуете есента, че такива няма да има. Ще има нула кандидати. Гарантирам ви по този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?

Доктор Георгиев, заповядайте.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми колеги! Този член наистина е спорен и при него не може да се вземе еднозначно решение – да отпадне или да се приемат двете допълнителни алинеи. Тук веднага ще дойде противоречието между военното училище и гражданското, цивилното училище. Много хора, завършвайки гражданското училище, слагат пагони – било като сержанти, било като офицери. (Реплика от народния представител Димитър Дъбов.)

Не, военни институции. Тук може в частност да се приеме, но аз го виждам в онзи род войска - като ВВС, където са по-тежки, подводничари или нещо подобно, където наистина службата и самото обучение са свързани със здравето и с живота на курсанта. Да, там нещо да се зачете. Както каза господин Найденов, трябва много внимателно и зорко да се огледа, за да не се нарушат нечии интереси. Иначе и неговото предложение е правилно.

Просто ми е тъжно и мъчно – какво ли не направихме на тази Българска армия? Та я ликвидирахме, та я унищожавахме, та я докарахме вече до смешен брой. Благодарение на тази армия откак свят светува България се българува, защото е българският дух, който армията е носила с копията, със сабите или с щиковете.

Молбата ми е да се отнасяме с уважение към Българската армия. Стига сме превивали гръб на чужди командаджии, които ни казват: на вас не ви трябва армия, унищожете това.

Дайте да погледнем всички нови държави, които влязоха – никой не пипна армията си. Турция, Гърция – увеличават своята армия. Една Македония има повече армия от нас! Една Македония, която е два милиона и половина!

Вижте, тук не става въпрос да се караме или да си подхвърляме язвителни приказки. Относно армията, колеги, трябва да се отнасяме с отговорност, и то отговорност пред паметта на нашите предци. Да вземаме такива решения, които да са в интерес на Българската армия и на българската държава.

В тази държава не живеят само българи. В тази държава живеят и турци, и българи, и арменци, и евреи, и всякакви – те формират българския народ. Аз вярвам, че всички тези хора искат да има България, че искат техните деца да живеят тук. В това няма нищо лошо.

Самият Левски в своя завет ни го е завещал, като казва: ние не се борим срещу турци, срещу евреи и прочие, ние се борим срещу техните правителства, които на едно тормозят и българи, и турци, и евреи.

Затова ви моля: нека без скептицизъм, без насмешка или сарказъм – това е важен въпрос, важен закон за едно формирование, един клон от съществуването на държавата ни, който е най-важният – армията. Нека да се отнасяме с особено уважение и внимание. Тези, на които не им е интересно, могат да напуснат, може да останат пет човека, но тези, които милеят за България. Наистина да се направи един закон, който да служи на армията, но основно на България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

Без капка колебание ще заявя, че като председател на Комисията по отбраната, а смея да кажа – и огромната част от Комисията по отбраната се отнасяме с огромна отговорност и ангажираност към всички предложения, които правим и които засягат състоянието на Българската армия и на Въоръжените сили. Смея да добавя, че такова е отношението и на Генералния щаб, и на Министерството на отбраната, и на правителството, защото основата, на която търсим решенията, са именно интересите на Българските въоръжени сили, на военната сигурност и, разбира се, трайните национални интереси, въз основа на които търсим решенията, свързани с развитието и организационното изграждане на Българската армия.

И сега, предложение на народния представител Димитър Дъбов – да се създаде § 5а със следния текст:

„§ 5а. В чл. 215, ал. 4, в началото на изречението се добавят думите „Началниците и”.”

Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:

„§ 8. В чл. 215, ал. 4 преди думите „Заместник-началниците” се добавя „Началниците и”.”

Става дума за текст, който регламентираше досега необходимостта заместник-началниците по учебната част на висшите военни учебни заведения да бъдат и хабилитирани лица. Сега се прави предложение това да се отнася и за началниците.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да прочета ал. 4 на чл. 215:

„(4) Заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.”

Тоест доценти и професори. Сега господин Дъбов казва – и началниците.

Давам думата на народния представител Димитър Дъбов, който всъщност е направил това предложение.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Първо, относно това, което господин Тодоров говори. Аз мисля, че студентите в България не трябва да се делят, независимо дали са във военен университет или в цивилен, и да се дават по-големи привилегии на едните или на другите. Още повече, че тези, които са във военните училища, следват безплатно. На тях държавата им поема издръжката, за да получат висшето си образование. Оттук нататък да се товари държавата, правят се осигуровки, за да се брои за стаж, мисля, че е повече от сегашните възможности. Не че имаме някакво лошо отношение или нещо друго. Достатъчно е, че тези момчета и момичета следват безплатно в Националния военен университет или в националните военни училища. Толкова по първата част. Исках да внеса пояснение, за да не правя реплика.

Що се отнася до предложението, което съм направил, предлагам редакционна поправка, господин председател. „Началниците или заместниците” да бъдат хабилитирани лица. Иначе довеждаме нещата до пълен абсолютизъм. Може да се получи така, че в определен момент да няма подходящ човек. Затова вместо „и” редакционната поправка да бъде „или”. Друго предложение нямам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дъбов, споделям Вашето мнение, но надали е редакционно.

ДИМИТЪР ДЪБОВ: Редакционно е. Трябва да приемем, че е редакционно, иначе докарваме нещата до абсурд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го имаме предвид, ще го отбележим. Значи редакцията да бъде „Началниците или заместник-началниците по учебната част”.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): А старши научните сътрудници и докторите остават някъде встрани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, старши научните сътрудници ІІ и І степен са приравнени на доцент и професор. Точно ме допълнихте.

Господин Тодоров, заповядайте.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Тъкмо щях да похваля управляващите, че внесоха много добър текст и те се отказаха в последния момент, не знам по какви причини. Нещо хубаво предложиха в тези промени и се отказаха.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Не се отказваме, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Уважаеми колеги, господин Дъбов! Още от глъбините на времето българският народ и неговата войска не са допускали да бъдат унижавани и обиждани. Този народ и войската му не могат да бъдат унижавани, защото имат велика история – история още от библейски времена и до днес. Такъв народ не може да изчезне, защото той е закодиран от вековете генетически, защото този народ почита свободата, човешката духовност, а не материалност.

Господин Дъбов, не знам кой Ви накара да внесете тази поправка. Не може или-или, това не е възможно. Аз знам защо, но няма да го съобщя пред Народното събрание, защото не Ви прави чест.

Наистина досега Законът за отбраната, че не включи началниците, а бяха включени само заместник-началниците на военните училища да са хабилитирани лица, беше груба грешка. Аз бях много удовлетворен в комисията и казах: ето това е наистина нещо, което се внася. Сега: или началник, или заместниците. Защото началникът на военното училище в Търново не е хабилитирано лице, а неговите заместници са хабилитирани лица. Ама туй не може да стане! Не може да стане и аз ще Ви кажа защо, господин Дъбов. Чета: „нарушено е изискването на чл. 31, ал. 1 от Закона за висшето образование”.

В чл. 31, ал. 1, господин Дъбов, е записано: „За ректор на висшите училища се назначава/избира хабилитирано лице”. Началникът на военното училище, както Вие казахте, е ректор на училището. Така е, господин Дъбов. Съгласно чл. 32 от Закона за висшето образование ректорът представлява висшето училище, началникът представлява военното училище. По право е член и на Академичния съвет, и е председател на съвета.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за висшето образование Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научна дейност на военното училище. Как ще ръководи той тази дейност, като не е хабилитирано лице? Вие си противоречите.

От Закона за Министерството на вътрешните работи ще Ви прочета чл. 35, ал. 4: „Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи”. Хубаво, но аз пак споря с Министерството на вътрешните работи. От Министерството на вътрешните работи ще го назначава министърът на вътрешните работи и ще е хабилитирано лице, а от Министерството на отбраната ще го назначава министърът на отбраната и няма да е хабилитирано лице. Стига толкова вече поправки. Не може началникът да не е хабилитирано лице, а неговите заместници да са. Това не е практически съдържанието на тази алинея. Съдържанието на тази алинея по чл. 215 от ЗОВС дава възможност ректорът на висшето учебно заведение да не е хабилитирано лице, което е грубо нарушение на изброените преди това членове.

Спазвайки Единните държавни изисквания, военните академии и военните училища, уважаеми колеги, ще могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши учебни заведения. Тоест дипломите, господин Дъбов, на завършилите висши военни училища ще са валидни и офицерите след уволнението им от армията ще се адаптират в цивилния живот с тази специалност, която са придобили във военното училище. Беше много точно и аз ще гласувам за това Ваше предложение, не за второто. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дъбов, заповядайте за реплика.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Ние нямаме особени различия. Само фактът, че все пак, за да бъдеш началник на академия или на Националния военен университет, трябва да имаш определено звание, да го достигнеш. Съчетаването на военното звание с научна степен невинаги вървят в синхрон и невинаги може да се получи идеалният момент. Затова внасяме думата „или”.

Аз първоначално бях написал тази формулировка, която гледаме, но анализът показа, че не е така. Направихме и някои справки междувременно, след като внесохме това предложение. Около 70% от началниците на военни училища и академии в страните – членки на НАТО, нямат научни звания. Хубаво е да даваме такава възможност със закона да се стимулира, там където може, началникът на военния университет да бъде хабилитирано лице. Много е добре и затова сме го предложили, но довеждането им до степен на абсолютизъм – непременно трябва да бъде така, за мен не е добре.

Второ, в закона, който Народното събрание е приел за Националния военен университет, пише, че имаме началник, докато Академията на МВР има ректор. Има много голяма разлика между началник и ректор. В гражданските ВУЗ-ове е още по-различно. Там са си ректори, те са хабилитирани лица и нещата са вън от коментар, това са доценти или професори.

Иска ми се да бъде, както съм го внесъл, но разбирам, че има неща, които противоречат на логиката, на хода, в който се развиват събитията, затова трябва все пак леко да е отворена вратата, за да може да се прилага и едното, и другото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

Право на дуплика, ако желаете, заповядайте.

Вижте, това изискване за заместник-началниците да бъдат хабилитирани лица е сравнително ново. Досега даже и това го е нямало.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Не знам каква е причината и ще отговоря на господин Дъбов. Предложението беше много ефикасно. Аз за кой ли път казвам, че вчера лично по този въпрос обикалях военните училища и наистина се възприема от тях. Но не може да правим сега как било в натовските армии, как било в други армии и оттам да черпим идеи или ако някой натовски генерал е наредил тази работа, да я приемем и ние. Това нещо не трябва да се случва.

Ако вземем времето на Хитлер, той тогава нямаше въобще никакви кадри с висше образование, всички бяха с основно образование и ги назначаваше генерали.

Господин Дъбов, ще Ви кажа следното: в армията има две направления за развитие на българския офицер - командна и научна дейност. Този генерал, който стане началник на училището, е тръгнал по научната дейност. Като не иска да бъде в научната дейност и да стане хабилитирано лице, ще отиде в армията по кадровите въпроси, ще отиде действащ български генерал – строеви офицер, не научен, така че не ми поставяйте въпроса. Това си е училище. Щом е училище, ще ползваме правата на Закона за висшето образование. Там се дава висше образование. Какъв е този генерал да го направим началник на военното училище, някой си който няма никаква научна степен и го поставяш да обучава и да дава научно звание на курсантите и да обучава своите началници, да им дава акъл?! Те хабилитирани лица – професори, доценти и какви ли не, а той с никакво образование ще почне да ги командва наляво и надясно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но той, за да стане генерал, има образование, недейте така.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Той образование има, но няма научно образование, господин председател. Говорим за хабилитирано лице, не говорим, че той е инженер или има някакво друго образование. Става въпрос за научно образование, което той вече ще упражнява в своята дейност.

Господин Дъбов, ще приема първия Ваш текст, който е много точен, но втория – „или” дава възможност заместникът да бъде по-умно лице от началника си. Туй нещо не е допустимо и не трябва да става във военното училище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То никъде не трябва да става, но има изключения.

Заповядайте, д-р Георгиев, за изказване.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми колеги, да, тук господин Тодоров аз смятам, че има право. Началникът е равностойна фигура на ректора, нищо че е в недевоенизирана структура и би следвало наистина той да има научна степен. Но тук Соломоновото решение може да се намери по друг начин. Всяка военна единица, било то дори и учебна, си има тъй наречения комендант или, както той каза, този офицер, който не иска да се занимава с научна работа, а иска да се занимава с хуманна, защото курсантите освен че са студенти, са и военнослужещи. Те се обучават едновременно на строева подготовка, на огнева подготовка и по съответната специална насоченост на училището. Но основните войскови елементи те ги изучават и тогава лицето, което не трябва, да кажем, да е хабилитирано, може да бъде точно този комендант или каквото искате име можем да му сложим.

Наистина, нека да има равнопоставеност. Пак повтарям – началник е равно на ректор. Слага се началник поради спецификата, че това е военна институция. Там все пак има йерархия, която е по-строга, регламентирана с устав, който трябва да се изпълнява. Затова нехабилитираното лице може да изпълнява длъжност „комендант” или някаква друга длъжност в съответното учебно заведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Георгиев, аз все пак Ви призовавам да се вгледате още веднъж внимателно в предложението, което направи като корекция господин Дъбов. Той не изключва възможността началникът да бъде и хабилитирано лице. Той предлага допълване на сега съществуващия текст, който регламентира изискване само по отношение на заместник-началника по учебната част. С отварянето на възможността началникът (или началникът) да бъде хабилитирано лице, се отговаря на академичната същност, на академичния дух, който имат висшите военни учебни заведения, в случая Военната академия, Националният военен университет и Висшето военноморско училище.

Моят призив към вас е да си дадем сметка, че става дума и за военни подразделения, които имат определеното ниво, съответстващо на подразделенията в Българската армия. Следователно не бива да се изключва възможността при кадровото развитие на офицерите и заемането на съответните командни длъжности, като част от ротацията с оглед на придобиване на допълнителни умения и качества на командния състав на българските Въоръжени сили, да се мине и през нивото на началник на едно от военните учебни заведения в състава на българските Въоръжени сили. Струва ми се, че това в по-пълна степен ще отговори на нашите настоявания да има хабилитирани лица в ръководството на висшите военни учебни заведения, а същевременно да не го превръщаме в императивно изискване, като отворим възможността и началниците, и заместник-началниците по учебната част да бъдат хабилитирани лица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Дъбов.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Понеже съм автор на предложението, се опитвам да ви убедя да използваме по-леката, по-елегантната форма, която дава възможност началникът на Националния военен университет да бъде и хабилитирано лице. Моля да я приемете. Иначе ще бъда принуден да си оттегля предложението и въобще тази възможност да се загуби. Това е между първо и второ четене. Предлагам да се приеме поправката, която правя с думата „или”. В противен случай ще бъда принуден да го оттегля и ще остане старият запис, според който началникът на Националния военен университет не е хабилитирано лице и няма никаква възможност да бъде. Не ме принуждавайте да правя това.

Второ, ще припомня, че в България в 90% от случаите досега началниците на Военната академия и на военните училища са били строеви офицери и генерали. Когато Станчо беше курсант в Шумен във Военното училище, началникът му не беше хабилитирано лице. Сега се опитваме да създадем възможност да бъдат и такива. Ако се отиде в тази крайност, утре преди гласуването аз ще си оттегля предложението и въобще няма да има такава възможност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Камбуров.

ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Найденов, Законът за висшето образование е категоричен – всички висши училища в България, независимо дали са граждански или военни, се оглавяват от хабилитирани лица, които влизат в състава на Ректорския съвет или в Съвета на ректорите. Те участват равностойно с всички останали граждански висши училища като членове на Ректорския съвет или Съвета на ректорите.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Аз го казах. Доколкото си спомням, това е чл. 35 от закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за дуплика господин Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.

Най-напред искам да се обърна към господин Найденов. Господин Найденов, по това, което Вие предлагате, ще посоча един казус, който се появи веднага. Ако във военното училище, което ще се оглави от строевака, нехабилитирано лице, и военното училище, което ще се оглави от хабилитирано лице, им направим едно състезание или огледално съпоставяне, ще видим, че в онова, което е оглавено от строевака, войниците ще маршируват, та ушите ще им пукат, но теория няма да има, а в онези, които са оглавени от хабилитираното лице, войниците няма да могат да маршируват, но ще имат много знания.

Оттук преминавам към отговора на господин Дъбов. Мисля, че тук сме хора с житейски опит, хора с достойнство. Това, което правим, ми прилича на детинщина – “На си ти кукличките, дай си ми парцалките”. Казвате: “Ако ме принудите, аз ще си изтегля предложението”. Значи Вие не мислите позитивно. Тук се решава въпросът за Българската армия. Тук не се решава въпросът дали долу в стола Вие ще изядете моето ядене или аз ще Ви изпреваря и ще си го изям. Нека да мислим по-мъжки, по-политически, по-отговорно! Моля ви приятелски. Тук не сме седнали да се караме. Решили сме да намерим най-доброто, най-подходящото, най-функциониращото. Аз разбирам политическата борба, но докато всички политически сили в България не се научим да сме единни по стратегически важните въпроси за България, България няма да я има и ние няма да бъдем никакви политици. С право хората вън ще ни викат: “Махни ги, 240 маскари, по цял ден мислят каква далавера да врътнат”. Мисля, че всеки един от вас е чул такива или подобни изказвания.

Законът е категоричен. Това го спомена и господин Тодоров, и професорът. Законът казва: “учебно заведение”! Няма значение какво е учебното заведение. Аз казах, че началник е равен на ректор. Това е хабилитирано лице. Затова ви споменах за междинната фигура – не при хабилитиран началник войниците да знаят, но да не могат да маршируват, а онези, които ще бъдат с началник строевак, ще маршируват, но няма да знаят. Нека да помислим и да намерим изход от това положение.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Посочили сме го. Правим крачка напред.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз казах какъв е казусът. Не знам как е било.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо трябва да се научат да маршируват.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Така е, но трябва да има междинна фигура, която да им каже как се държи пушката. А щом войникът е във военното училище, там той вече ще учи – дали да бъде ракетчик, дали да бъде летец, дали да бъде строевак, танкист, артилерист и т.н. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов, който се намесва в спора.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Намесвам се в дискусията само в този сегмент на закона, който касае висшите военни училища. Между другото от няколко години насам при мен идват хора, които настояват чрез ръководството на висшите военни училища, да се даде един пълноценен статут на висше училище, което се подчинява изцяло на Закона за висшето образование.

Професор Камбуров ви даде този пример. Става така, че в Съветът на ректорите само началниците на висшите военни училища идват без да имат хабилитираната степен, с която всички останали ректори участват в съвета на ректорите. Това, което искате да не се запише императивно, че началниците трябва да бъдат хабилитирани лица, по същество вие нанасяте вреда на висшите военни училища, вие намалявате техния ранг по отношение на останалите.

Според мен тук се води един доста безсмислен спор за това кой трябва да може да марширува и трябва да се научи. Няма никакво съмнение, че едно висше военно училище има и младши преподавателски състав, който ще научи курсантите на всичките военни умения. Когато говорим за началникът на висшето военно училище да бъде хабилитирано лице, ние нямаме предвид какво да е хабилитирано лице. Ако искате това може да бъде записано –хабилитирано лице в областта на военните науки. В регистъра на специалностите, в регистъра на Висшата атестационна комисия военните науки изрично са записани като отделен раздел на този регистър. Какво по-добро от това началникът да бъде хабилитирано лице в областта на военните науки? Човек, който е минал през всичките стъпки нагоре на развитие, през всички нива, но е достигнал до положение да бъде признат, че има широк хоризонт, да бъде визионер за развитието на военното училище и по същество именно да придаде един силен академичен дух. Това е стремежът – академичният дух да намери по същество своето отражение и в началника, и в заместник-началниците. Добре, нека сред заместник-началниците да бъде само този по учебната част.

Господин Дъбов, наистина се почувствах засегнат от начина, по който Вие буквално като на пазар казахте: „Не ме принуждавайте да си изтегля предложението, ако продължавате да настоявате по този начин.”. Ако предложението е направено с цел подобряване на закона не може една дискусия да Ви кара да приемате такива решения, още повече да държите спрямо нас такъв тон, който не е нищо друго освен един парламентарен рекет – „или ще приемете това, което предлагам, или хайде и това няма да се случи”. Напротив, чуйте нашите аргументи.

Това, за което съжалявам, господин председател, е, че в залата има по-малко от 20 души. Утре, когато гласува пленарната зала, ще се гласува механично така, както най-често се гласува, без хората да чуят аргументите – защо началникът на едно висше военно училище трябва да бъде хабилитирано лице. Дайте тази възможност на висшите военни училища, те я заслужават и те самите ще я приемат много по-добре, отколкото хора извън тях. Не създавайте нещо, което след това влиза във вестниците.

Спомняте ли си, когато за един министър на спорта беше направена специална поправка, че може да не бъде с висше образование? Същото е сега при вас – да, да, като ректорите, обаче началникът няма нужда да бъде хабилитирано лице. Напротив, трябва да бъде и това ще му даде допълнителна тежест не само във военното училище, но и в академичните среди, към които той реално ще принадлежи. Ще принадлежи, защитен от научните си трудове.

По тази причина, колеги, апелирам това да бъде прието така, както преди мен и други колеги пледираха за тази поправка. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, аз чух вашата аргументация, но Вие казахте и още нещо – не само хабилитирано лице да бъде началник, заместник-началник, ... Да го предложим ли за гласуване?

ИВАН ИВАНОВ: Да. Господин председател, благодаря Ви, че ми напомнихте, защото аз направих предложението в хода на изказването си, но не го формулирах – началниците да бъдат хабилитирани лица в областта на военните науки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Военни и юридически науки, така ли да го разбирам?

ИВАН ИВАНОВ: Аз казах военните наука, господин председателю. Говорим за висше военно училище и затова бих казал ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и военно право дори.

ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има отделни структури, които се развиват по време на...

ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, по същество предложението, което правя, отчита по определен начин пледоариите и на господин Ангел Найденов и Димитър Дъбов, които твърдят, че това трябва да бъде човек, който да е преди всичко военен. Един човек, военен, с широк хоризонт, достигнал до пост началник на висше военно училище, трябва да защити своя авторитет като военен чрез и едновременно с това като принадлежащ към академичната общност чрез хабилитирана степен в областта именно на военните науки. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще поставя на гласуване Вашето предложение. Има юристи генерали, има лекари генерали. Разбирате, че като казваме военните науки, докъде отиваме? (Реплика на народния представител Иван Иванов.)

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Реплика!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Нека да се върнем на предложението, господа народни представители. Всеки, който е бил във военното училище, знае, че във военното училище се изучават дисциплини – и военни, и граждански. Курсантът, ставайки офицер, в дипломата си има две образования. Да, на моята диплома пише: офицер от зенитната артилерия и инженер по радиоелектроника – гражданска специалност. Така е записано и ще ви я дам да я прочетете. Така е записано! Така че не може да приемем само по военните науки. В едно висше учебно заведение има специалности „Военна артилерия”, „Зенитна артилерия”, „Радиолокация” и т.н., да не ги изброявам, и този началник трябва да бъде само специалист в дадено военно дело. Той трябва да е хабилитирано лице, по каквато и да е специалност, независимо от научното си звание. Той тогава може да стане началник на това висше учебно заведение, без значение дали е гражданско, дали е, да речем, доцент по електроника или по технически науки, или по икономически науки, или каквито и да са други, защото във военните училища се изучават най-различни науки. Той трябва да е хабилитирано лице, както и ректорите в гражданските висши учебни заведения, и там трябва да ги задължим, че например като е училище, да речем педагогика, трябва да бъде само педагогическо или какво друго. Така не може! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е моето предложение – да си остане, както беше предложено от господин Дъбов. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Тодоров! Висшите военни училища съгласно Закона за висшето образование са специализирани висши училища. Те не са университети. Ако говорим за университет, какъвто например е Софийският университет, има пълен спектър от хабилитирани лица, които могат да го оглавят. Но както Техническият университет се оглавява от хабилитирано лице в областта на техническите науки, Националната спортна академия от хабилитирано лице в областта на спортните науки, това е причината, поради която считам, че за да се отговори изцяло на духа и характера на висшето военно училище, началникът, трябва да бъде хабилитирано лице в областта на военните науки. Това все пак е сериозно стъпало, по-високо от това висшето военно училище да бъде оглавено от военен само на базата на това, че той е кадрови военен.

Господин председател, продължавам да държа да се запише „хабилитирано лице в областта на военните науки”. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, ровейки се в историята, искам да кажа, че е имало големи военноначалници, маршали, генералисимуси, генерали, но не са били хабилитирани лица, а са останали в историята. Званието не дава знание, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ: Така е. Позволява си да Ви кажа, че Томас Алфа Едисон – един от гениалните изобретатели, не е бил инженер, нямал е дори диплома за инженер, но е направил едно от великите открития на ХХ век.

Но ако говорим поначало за структуриране на една институция, в случая на едно висше военно училище, считам, че това можем да го положим като изискване. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народния представител Димитър Дъбов, което се оказа доста спорно? Няма.

Уважаеми народни представители, преди да продължим с обсъждането на закона и с надеждата днес да го приключим, едно съобщение.

Преди около 15 минути беше раздаден докладът на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”. Между другото, този доклад беше раздаден в петък на народните представители, които бяха в залата по време на парламентарния контрол, и във всяка една парламентарна група бяха предоставени необходимите екземпляри от този доклад. Така че докладът сега се раздава за втори път.

Казвам това, за да няма утре обструкции, тъй като на Председателския съвет се реши единодушно утре, четвъртък, да започнем с разглеждането на проекта за решение по доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”.

Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, след консултации, които проведох с председателя на комисията господин Ангел Найденов и с представители на Комисията по образованието и науката, приемам да не се запише императивно в коя област трябва да е хабилитирано лицето, но държа да се запише императивно, че трябва да бъде хабилитирано лице. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.

Господин Найденов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И аз благодаря на господин Иванов.

Има предложение от народния представител Станчо Тодоров в чл. 218 да се създаде нова ал. 4:

„(4) Освободените по слаб успех курсанти могат да завършат специален курс до шест месеца за придобиване на военна специална подготовка за съответната длъжност, като:

1. завършилите успешно курса се назначават на длъжност, съответстваща на тяхната квалификация и запазват званието, което са придобили;

2. завършилите успешно всички семестри, но неиздържали държавните изпити и незащитили дипломна работа, и притежаващи звание „старшина” (мичман за ВМС), се произвеждат в звание „офицерски кандидат”;

3. военнослужещите по т. 1 и 2 подписват нов договор за кадрова военна служба и не плащат обезщетение за разходите за издръжка, обучение и квалификация.”

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, и това предложение ми се струва извън обхвата. Понеже не играем по правилата, ето докъде я докарваме.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Господин председател, в Народното събрание няма „извън правилата”. Това, което предлагам, е по закона и е точно по правилата. Правилникът ми дава право и аз го правя. Кой определя правилата? Народното събрание е приело правилник и при тази ситуация ми дава право да внеса тези поправки.

Мотивите ми за тези поправки са следните.

С моите поправки се дава възможност, господа народни представители, на освободените по слаб успех курсанти да могат, без да се задължават, разбира се, да останат на кадрова военна служба като кадрови войници и сержанти. Подал си е документите за офицер, но му се дава право да остане като кадрови редник или сержант, ако се наложи.

Второ, това са хора, които са издържали, забележете, конкурси, приемни изпити – практически, теоретически, медицински прегледи и т.н., минали са през това ухо.

Трето, те са изявили желание за кадрова военна служба, обаче нямат възможност да завършат висше образование и да станат офицери. Нямат възможност, но могат да станат като курсанти добри войници или сержанти. Не могат офицери, но могат сержанти или войници и аз съм посочил точно как.

Четвърто, ще се избегнат плащанията на таксите за тяхното обучение и ще се използват придобитите от тях знания като курсанти.

Пето, ще се избегнат воденето на дела за възстановяване на освободените по слаб успех курсанти, средства за тяхното обучение и издръжка от Министерството на отбраната.

Уважаеми колеги, считам, че е по-обосновано от курсанти да се обучават за сержанти, отколкото от редови кадрови войници да се обучават като сержанти. Защото той например е завършил курс на обучение пет години, но не се е дипломирал. Не може да направи дипломна работа, да защити дипломна работа, да вземе държавния изпит съгласно изискванията на Закона за образованието, но курсът на обучение го е минал. Ще го изгубим този човек. Учил е пет години военно училище и ще му кажем: отивай си, заминавай си, плащай си и се махай оттук. Не трябва.

Тогава аз предлагам следното. Той има званието старшина, придобил го е, стигнал е дотам. Щом има звание, нека да го запази и да си сключи нов договор не за офицер, а за сержант, щом силите му стигат за сержант, а не за офицер. Ако пък е учил една година и не е стигнал да може да стане сержант, тогава да си подаде документите за кадрови войник и да стане войник с образованието, което има в главата си. Но да го изгоним от училището и той вече да е никакъв?! Това аз целя със своите предложения – кой каквато възможност има, това да бъде. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте аргументите, текстът е пред вас. Имате думата.

Да го направим за всички висши училища?

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Да го направим!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, или си юрист, или не си юрист – не можеш да бъде полуюрист.

Имате думата, господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Иска ми се да кажа, че в комисията до известна степен споделихме част от аргументите, които изложи тук господин Тодоров. Те са преди всичко аргументи в посока на потребността хората, които са избрали военната професия и като част от нея – военното обучение, да имат възможност да се реализират тогава, когато са допуснали по-слаб успех отпадане от съответното военно училище.

Впрочем, тази възможност съществува и сега, без да е регламентирана в специални текстове на закона, а на базата на заповеди и съответни наредби или други актове на министъра на отбраната, съответно на началника на Генералния щаб.

Преди въвеждането на професионалната армия курсантите, които отпадаха поради слаб успех, отиваха в съответния вид Въоръжени сили, част от които беше съответното висше военно учебно заведение, независимо дали Сухопътни войски, дали са Военновъздушните сили или Морският флот, служеха една година и съответно биваха възстановявани като курсанти в същия курс, от който са били изключени поради слаб успех.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Войници!

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Сега се появява определено затруднение, поради факта, че имаме изцяло професионална армия, което предполага сключване на договори. Ние в комисията предложихме на господин Тодоров да се обмислят допълнително с Министерството на отбраната и с Генералния щаб текстове или възможности, в това число и по отношение на сроковете, в които следва да се подпише този договор за кадрова военна служба, който предлага господин Тодоров, и съответно да бъдат направени нови предложения.

Господин Тодоров държеше на текста по начина, по който е внесен. Предвид на факта, че в него има твърде много противоречия, освен факта, че излиза извън обхвата на Законопроекта за изменение и допълнение, комисията не го подкрепи.

Например има противоречие, че курсантът в ІV курс, който примерно отпада поради слаб успех, ще бъде принуден да изкара шестмесечен курс, да сключи кадрови военен договор и да бъде назначен като сержант в Българската армия. В това няма нищо лошо, но същото се отнася и за курсанта, който отпада в І курс и който придобива правото пак след шест месеца да сключи кадрови договор за военна служба и да бъде назначен на съответната длъжност. Докато например за обучаващите се в колежите това задължение – да бъде назначен на сержантска длъжност, е в рамките на пълния срок на обучение, което придобива.

Виждате, че в предложението, което прави господин Тодоров, има заложено противоречие, тъй като има две хипотези. Първата е за отпадналия поради слаб успех, независимо от годината, в която той отпада; а втората хипотеза е за завършилите семестриално, но неиздържали държавните изпити или защитили дипломна работа. Така или иначе след шест месеца те се назначават приблизително на една и съща длъжност според едни и същи изисквания. Това е част от противоречието. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи други народни представители да вземат отношение?

Има думата за реплика господин Станчо Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми колеги, мъчим се да се самоизлъжем.

Бях много точен и ясен. Говорих кратко и ясно. Учи една година. Той си е редник. Званието на пагона му е редник, но получава слаб успех. Кандидатства за редник. Минават шест месеца и става редник.

Кадрови войник. Учи три години. На пагона има сержантско звание. Кара шест месеца това, което е за сержант, и става сержант.

Завършва петгодишно обучение, но не може да се дипломира, става офицерски кандидат. Офицерският кандидат също е сержантско звание, не е офицерско звание. Той не може да стане офицер поради слаб успех. Но той има званието и знанието за съответната степен, той го е придобил по време на своето обучение. Това е конкретното ми предложение. Защо, как и по какъв начин се възприема не знам. Защо да го губим?! Ние ще вземем един, който въобще не е служил.

Не е вярно, господин Найденов. Досега поради слаб успех той отива, служи една година във войската и не се връща във военното училище. Той дослужва във войската. Имал съм много такива. Примерно, изгонен от военното училище, идва и служи като редник, стои една година и тогава се уволнява. Така беше.

Сега ние пак правим същото, но званието, което той придобива във военното училище, му даваме право да го вземе като кадрови военен. Иначе няма да има хора, които да служат. Имайте предвид тази работа! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики?

Имате право на дуплика.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Съвсем кратка дуплика. Нито Комисията по отбрана, още по-малко пленарната зала са редакционна колегия, за да поправят текстовете, които предлага господин Тодоров, с оглед на което още веднъж призовавам народните представители да не подкрепят предложението, което прави господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Петнадесет човека сме в пленарната зала, по-малко, отколкото членовете на Комисията по отбраната. Срамна работа, господин председател! Прекратете заседанието!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?

Господин Тодоров, аз не мога да коментирам оттук това.

Но оттук говорите едно нещо, а текстът звучи по друг начин. Затова трябва да има първо и второ четене, затова не могат да се правят предложения като Вашите, след като мине първо четене, и то по цялата материя на закона. Това означава, че никой народен представител не може да направи друго предложение по Вашите текстове. Ние сега ги виждаме.

Конституцията говори за две четения; Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание казва, че не можете да правите предложения извън обхвата на закона на първо четене – това се има предвид. Какво да направим сега? Дали сте предложение в комисията, ще го поставя на гласуване.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Той друго каза, господин председател – петнадесет човека сме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но не мога да прекратя заседанието.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Кой ще гласува тогава утре?! Само тези, които сме тук, в залата, а другите да гледат и да са наблизо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както знаете, с последната промяна на Конституцията кворум е необходим само при гласуването. При разискванията кворум не се изисква.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Но какво ще гласува онзи, който не е бил днес тук?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам Ви, доктор Георгиев.

Разбира се, че има проблем и трябва да го решим законосъобразно и целесъобразно.

Моля да продължим с § 6 по вносителя, който става § 9, за да приключим днес със законопроекта. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председателю, по § 6, който става § 9, и § 7, който става § 10, няма предложение и комисията подкрепя текста на вносителя.

Предложението на народния представител Станчо Тодоров е ново предложение – в чл. 243, ал. 5 и ал. 6 се отменят.

Комисията не подкрепя предложението.

Господин Тодоров, имате думата.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, този дебат според мен не е нужен. Никой няма да чуе, както в комисията, господин председател, никой не чу, защото нямаше хора. Така и в пленарната зала. Сега ще изляза отвън и ще направя съобщение, че в пленарната зала има 12 човека. Комисията е от 19 човека, в Народното събрание заседаваме 12 човека и ако утре бъде подложено на гласуване, ще бъде срам и позор за българската войска! Срам и позор – заявявам го открито от трибуната на парламента. Дванадесет човека обсъждат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България! Това нещо трябва да бъде записано и да се знае.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То се записва.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Предлагам в чл. 243 ал. 5 и 6 да бъдат отменени, защото с промяната на закона от 1 януари 2008 г. не е нужно да бъдат заложени такива текстове. Това се отнасяше, когато за операции и мисии се изпращаха хора по желание, доброволно. Тези, които бяха изпратени на операции и мисии зад граница, се ползваха с привилегии съобразно тези точки от закона. Като се завърне от мисия, да вземе семейството си и да отиде на почивка за една седмица в базите на Министерството на отбраната, докато все още има такива в някаква степен.

С приемането на задължителната кадрова военна служба тези текстове не са нужни. Вече цялата българска войска може да бъде изпращана на мисии зад граница, така че не е нужно да има такъв текст в закона. Да бъде както си е – за всички еднакво, не за тези, които ходят и които не ходят. Значи сега ще се натискаме да отидем. Ще търсим някакви привилегии и ходатайства да отидем да ползваме някакви привилегии или не. Тези точки трябва да отпаднат. Те бяха валидни, когато хората отиваха на мисии доброволно и това беше награда. Сега е задължително, не е необходима такава награда. Така е. Това е мнението на всички. Иначе ще започне да ходатайства да отиде, за да може да ползва това или онова. Той вече е задължен, подписал е договор и е длъжен да го изпълни. Както е било досега във всички времена, да се ползват тези санаториуми или почивни станции. Има заповед на министъра по този въпрос, ние няма да отменяме заповедите на министъра с този закон. По заповедта на министъра, по правилника на Министерството на отбраната всеки ще си ползва тези заведения и санаториуми. Затова предлагам да отпаднат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, става дума всъщност за едноседмична почивка в станция на Министерството на отбраната. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.) Надали някой ще тръгне на мисия само заради тази една седмица. Няма цялата Българска армия пък да бъде на мисии, я.

Господин Найденов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Исках под формата на реплика, господин председателю, да изясня на народните представители текста на ал. 5 и 6:

„(5) Кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, и членовете на техните семейства имат право на едноседмична безплатна почивка в базите на Министерството на отбраната. Необходимите средства се предвиждат по бюджета на операциите или мисията.

(6) Работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи по ал. 5 са длъжни да разрешат ползването на отпуск за този период.”

Ние считаме, господин председателю, че предложението, което прави господин Тодоров, е несъстоятелно. То ощетява българските военнослужещи, независимо от принципа, по който те участват в операции, в мисии зад граница. Тези предложения, които са от 2004 г., са част от целия пакет социални придобивки, които бяха регламентирани в Закона за отбраната и Въоръжените сили и предвиждащи именно подобни ангажименти на държавата към военнослужещите и техните семейства с оглед на разбирането, което носим по отношение на участието на български военни контингенти в операции и в мисии извън територията на Република България.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Реплика!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, имате право на реплика, но ми се струва, че така ... (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Какво неточно? Вие ги ощетявате!

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Не ги ощетявам, господин Найденов. Аз ще Ви кажа – не можем да задължим с този текст гражданския бизнесмен да пусне членовете на семейството на военнослужещия да отиде на почивка с него. Не можем да го задължим!

Аз ще ви кажа защо досега го задължавахме – защото досега беше доброволният принцип и бизнесменът даваше съгласието си лицето Хикс да отиде на такава мисия.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Каква е разликата? Какво общо има принципът със съпрузите?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За съпрузите става дума.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Така е, господин председател.

Вижте договорите, които подписваха военнослужещите, които отиваха, колега, в тези мисии. Тогава – да, когато си е дал съгласието. Сега вече не е нужно такова съгласие. Сега кадровият военнослужещ подписва договор, с който се задължава да ходи. При тази ситуация няма такива предварителни договори, които се подписваха – да ходи или не. Тук текстовете са коренно различни, затова предлагам този текст да отпадне – не е нужен!

Министърът на отбраната може, уважаеми колеги, ако толкова държите и аз също държа, когато изпраща определено подразделение зад граница със своя заповед, да пише изрично, че той поема разходите на тези хора за едноседмична или едномесечна почивка, след като се завърнат. Министърът със своя заповед за сметка на Министерството на отбраната. Така може и би трябвало да бъде така, аз съм съгласен, но не в закона. Това е моето предложение. Не вземайте правата на министъра.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за жените на военнослужещите. Прочетете го: работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи, които са длъжни да разрешат платен отпуск, за да могат мъжът и жената заедно да отидат за една седмица, когато се върне от Афганистан, Ирак или отнякъде. Това е цялата работа.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): В своя акт министърът може да го направи!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме, за да можем да свършим до 14,00 ч. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)

Ако не се изказвате, господин Тодоров, ще можем да приключим. Колко часа разискваме? На осми параграф сме сега. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 8 има две предложения.

Първото предложение е на господин Станчо Тодоров:

„Чл. 252 се изменя така:

1. В ал. 1 думите „може да” се заличават.

2. а) В ал. 2 думите „може да” се заличават.

б) В ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Предоставените помещения и сгради по ал. 1 се ползват от съюзите за собствена стопанска дейност за самоиздръжка, без право на преотстъпване на други.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:

„§ 11. В чл. 252 се създава ал. 3:

„(3) Условията и редът за финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите по ал. 1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Тодоров, заповядайте, ако желаете.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, явно управляващите правят това, което намерят за добре, но не е за тяхно добро. Все пак може да остане една чертичка за утре, но ще остане една чертичка. Да чуе залата колко човека сме разисквали днес.

Не може, както в комисията казах, че всички се юрнаха да гледат Румен Петков, никой не остана в комисията и предлагат господин Найденов и господин Станчо Тодоров. Неговото надделя над моето и готово, внася от името на комисията. Това не е нормално явление, господа! Защо не се случва в другите комисии така, питам аз? Господин Божинов много добре знае. Там не може да се случи това, там има ли въобще някакъв спор, защото всичко е точно както трябва. А тук се случва.

Не е чест за вас, господа. Вижте, цели групи ги няма. Това е нещо, което утре ще излезе навсякъде. По няколко човека тук от управляващите стоите. Ние приемаме важен Закон за отбраната и Въоръжените сили. Засрамете се малко!

Ще си използвам времето и ще говоря както трябва. В чл. 252 искате пак да прикриете министъра на отбраната. Достатъчно права му дадохте на министъра, уважаеми колеги, стига сте му давали тези права. Дайте му малко задължения. Не може той иска или не иска на военнопатриотичните съюзи да дава. Ти ми харесваш – ще ти дам помещение. Ти не ми харесваш – няма да ти дам помещение. На когото си иска, в който град си иска на него ще даде. Така е в закона.

Аз предлагам това „може да” да изчезне. Той се задължава да предоставя такива помещения на военнопатриотичните съюзи, а не да продават помещенията, които са в центровете на големите градове. Големите градове като Варна вече нямат такива помещения. В една стая четири на четири са се скатали шестнадесет човека от трите военнопатриотични съюза. Имаме три военнопатриотични съюза, нямаме кой знае колко, но и трите нямат едно помещение. Ако трябва ще ги докарам тук, в Народното събрание, да докладват, че нямат. Аз също съм от тази варненска организация и нямат такова.

Аз искам да предложа на Народното събрание да задължи министъра, има достатъчно количества помещения, които се освобождават сега от българската войска, да предостави помещение.

Като допълнение в ал. 2 съм предложил, господа народни представители, предоставяйки помещения и сгради по тази алинея, да се ползват за собствена стопанска дейност за самоиздръжка, без право на преотстъпване на други лица. Значи вие не давате нищо на тези военнопатриотични съюзи. Вие не им давате дори собствена стопанска дейност да правят. Това не е нормално явление. Дайте им собствена стопанска дейност да вършат, дайте им да се самоиздържат. Като не им давате абсолютно нищо, нито средства, нито нещо друго, дайте им поне възможност те нещо да правят.

Аз не разбирам упоритостта на някои от управляващите, но това, което се случва в Народното събрание, е прецедент за Народното събрание и не бива повече да се случва, защото в края на краищата утре ще изляза пред пресата и ще кажа, че на военнопатриотичните съюзи, на негодните за военна служба Народното събрание не иска да им предоставя нищо. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?

Господин Найденов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нека все пак да се концентрираме върху това, което се предлага. Всъщност предложенията, които прави господин Станчо Тодоров, са едната крайност на сегашния текст, който въвежда императивното задължение на министъра на отбраната да предоставя финансова или материална помощ на военнопатриотичните съюзи, които, господин Тодоров, национално представените не са три.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Точно три са.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И същевременно да им предоставя за безвъзмездно ползване помещение във военните клубове, в сгради, управлявани от Министерството на отбраната. Кое е неприемливото в случая и защо едно подобно предложение, ако бъде прието, би било мъртвородено? Защото може да се окаже задължение на министъра на отбраната в общински или областни центрове, или в населени места, където няма сгради, собственост на Министерството на отбраната. Как тогава да бъде реализирано задължението на министъра на отбраната, което ще му бъде вменено, ако бъде прието предложението, което прави господин Тодоров?!

Предложението на Министерството на отбраната за съжаление отива в другата крайност, като забранява каквато и да е стопанска дейност в помещенията, които са предоставени от страна на Министерството на отбраната. Това на практика означава на военнопатриотичните съюзи и на техните организации да се предоставят единствено офиси, които, разбира се, са само част от потребностите на съответните организации на военнопатриотичните съюзи.

Това, което предлага комисията с едно значително мнозинство, без да се вменява като императивно задължение на министъра на отбраната, е да остане сегашната възможност да се предоставят и финансова, и материална помощ, съответно и помещение от страна на Министерството на отбраната. И нашата добавка е да не се приема предложението на Министерството на отбраната да се забрани всякаква стопанска дейност в тези помещения, а министърът на отбраната в изричен свой акт да определя реда и условията, при които могат да се ползват и съответно стопанисват помещенията, които се предоставят на организациите на военнопатриотичните съюзи. По този начин ние считаме, че по-пълно отговаряме на потребностите на военнопатриотичните съюзи, даваме възможност да се регламентират дейностите в акт на министъра на отбраната, за да не се превръщат помещенията, които се предоставят на военнопатриотичните съюзи, в източник за обогатяването на трети лица, да не се спекулира с помещения, които се предоставят за патриотичната дейност на военнопатриотичните организации, и същевременно да не се отнема възможността за самоиздръжка на съответните организации.

Ето защо призовавам народните представители да подкрепят това предложение.

Впрочем то е и в съответствие с много писма, които бяха изпратени в резултат на това предложение от военнопатриотичните съюзи, от техните организации до Комисията по отбраната, сигурен съм – и в деловодството на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, с това, което съм предложил, завърши господин Ангел Найденов. Чудно ми е защо не се приема моето предложение. Записал съм, че предоставените помещения и сгради се ползват за собствена стопанска дейност, за самоиздръжка, без право на преотстъпване на други. Господин Найденов завърши с това, но тъй като аз го предлагам, не го приема. Той иска да приемем неговото. Той е съгласен с този вариант, но принципно не е съгласен и предлага нещо, което не е нормално.

Мисля, че тук има и други колеги, които членуват в такива военнопатриотични съюзи. Тяхната дейност е такава, че не е да им дадеш стаичка 4х4 м, да ги затвориш там и да им дадеш един телефон.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Къде са тези твои колеги?!

СТАНЧО ТОДОРОВ: Аз мисля съвсем друго, господин Найденов. Тези помещения и сгради се дават на военнопатриотичните съюзи да развиват някаква дейност, защото нямат по какъв друг начин да получат приходи, освен ако не им предоставим нещо. Това започна още от 1990 г., когато им предоставихме складове и бази, а след това им ги взехме. Хората, които членуват там, отиват и си намират работа в този съюз. Там те работят, а ние не им даваме никакви възможности да работят и да се самозадоволяват. Това е, господин Найденов!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Найденов.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю.

Разбирам, че господин Тодоров има пред себе си само собствените си предложения и не чете доклада, който е раздаден.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Това си ми дал!

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нека прочета още веднъж това, което предлага Комисията по отбраната.

В чл. 252 се създава ал. 3:

„(3) Условията и редът за финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите по алинеи 1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната.”

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Всеки министър прави каквото си иска!

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Хубаво е, господин Тодоров, да се запознавате с всички текстове, които са предмет на обсъждане, и да разполагате с всички документи, които раздава Народното събрание.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Като станеш министър, и ти ще го промениш на другия ден!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще стане това? (Оживление в залата.)

Има ли изказвания по този текст? Няма.

Ще спрем дотук. Остават пет минути. Има обаче още пет-шест текста, има и предложения. Ясно е, че днес не можем да приключим с този закон. Ще продължим утре.

Обявявам, че утре сутринта от 9,00 ч. ще започнем с гласуване на проект за Решение за възлагане на Министерския съвет на процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. След това ще преминем към разглеждане на точката от седмичната ни програма – доклад на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” и проект на Решение по доклада.

След разглеждането и евентуално приключването на тази точка, ще продължим с разглеждания сега Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и следващите точки от седмичната ни програма.

Няколко съобщения:

Комисията по гражданското общество и медии ще има заседание днес от 14,30 ч.

Комисията по бюджет и финанси ще има заседание утре от 14,30 ч.

Комисията по земеделието и горите, която вчера е имала заседание от 14,00 ч., ще има заседание днес от 14,30 ч. и утре от 14,30 ч.

Комисията по политиката при бедствия и аварии ще има заседание днес от 16,00 ч.

Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре от 14,30 ч.

Комисията по правни въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.

Утре продължаваме по дневния ред, както го съобщих, от 9,00 ч.

Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:

Георги Пирински
Заместник-председатели:

Любен Корнезов
Юнал Лютфи
Секретари:

Борис Николов
Татяна Калканова

Изтегляне 1.07 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4