Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество основни понятия
Повишаване на квалификацията; Включване на пазара на труда
Изтегляне 0.81 Mb.
|
Повишаване на квалификацията;Включване на пазара на труда;Социално подпомагане.Известно е, че основната база за интеграцията на всяка етническа общност се явяват икономическите отношения във всяко общество. Този род организми освен етническа (културна) общност притежават обикновено икономически, социални и други измерения при формирането на основните компоненти на интеграцията. Но основни компоненти на етносоциалния организъм безсъмнено са, от една страна, проблемите на ромите, и от друга страна, социално-икономическите фактори. „Социално-икономическите фактори, които както е известно, образуват основата на всички обществени явления, включително и на етническите, са значително по-подвижни от последните” – пише Ю. В. Бромлей в „Етнос и етнография”.
През последните 2 – 3 месеца МТСП отчита, че безработицата в страната е достигнала до 6,21 %, т.е. средностатистически за страните-членки на ЕС. В същото време безработицата сред ромите продължава да е висока, което се дължи на следните причини:
Според данни от НСИ към 2001 година трудовият статус по етническа принадлежност е следният:
От тези данни се вижда, че към 2001 год. 19,5 % от ромите са имали платена работа, около 80 % са били с доходи, придобити по различен начин. След 2001 год. трудовата ангажираност на ромското население рязко се влоши, защото те бяха първите, които бяха освободени от работа при закриването на предприятията и различните производства. Решение: 1.Да се достигне средна трудова заетост на ромите до 50 % чрез разработването и практическата реализация на комплексни програми: „Образование – квалификация – заетост”. 2.Кредитиране на малкия и среден бизнес сред ромите в сферата на услугите, малките производства и др., където се откриват нови работни места за членовете на семействата им. 3.Реално оземляване на ромите до 10 дка земя от държавния и общинския фонд.
През последните 20 години сред ромите се допусна сериозна грешка: вместо да се приложи към тях „икономическият” подход се приложи „социалния”, т.е. чрез социални помощи да се решават икономическите проблеми на общността. Този експеримент е неуспешен сред ромите, който струва милиони левове на икономиката на страната. Ето и един пример: до края на 2007 год. само гражданите на кв.”Столипиново” на месец получаваха различни видове социални помощи на стойност 375 хил. лв. За една година сумата е 4,5 млн. лв., а за 5 и 10 години? В резултат на този „социален” експеримент се стигна и до изключително ниските доходи на ромите и до рязкото влошаване на стандарта на живота им. Според изследването, направено в „Ромите – другото измерение на промените” (С., 2004 г.) подоходното неравенство на етническите групи е следното (стр.86):
От посочените данни се вижда, че около 40 % от ромското население живее с доход до 100 лв., един изключително сериозен проблем на обществото. И само 0,1 % от ромите живеят с доходи над 500 лв. И още един сериозен показател: 29,6 % от ромите нямат личен доход. Решение: 1.Да се увеличат доходите на ромите чрез повишаване на трудовата им заетост. 2.Да се ограничат социалните помощи за сметка на реални доходи от трудова дейност. 3.Да се повишат доходите на ромите в границите на следните показатели: 40 % от 200 – 299 лв.; 40 % от 300 – 399 лв.; 15 % от 400 – 499 лв.; 5 % над 500 лв. Необходимо е да се увеличат социалните услуги сред ромите:
Предложение за текст от АСП, към 17 юли 2008-09-29 Във връзка с обсъждането на водещите направления в рамковия документ по приоритет „Заетост и социална закрила”, предлагам да бъде въведен текст: Законът за социално подпомагане регламентира организацията и ръководството на системата за социално подпомагане, определя категориите граждани, които подлежат на подпомагане; посочва формите на социално подпомагане. Със закона се въвеждат двете основни форми на социално подпомагане в България – отпускане на социални помощи и предоставяне на социални услуги. Социалните помощи се предоставят от териториалните поделения на АСП, а социалните услуги се извършват в специализирани институции и в общността. Социалното подпомагане е насочено към гражданите, които без странична помощ не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, за укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, за подпомагане на социалната реинтеграция на лицата - получаващи социални помощи, за подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи, за насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица. Дейности: 1. Реформите в социалното подпомагане да акцентират върху стимулите за заетост и да намалят риска от зависимост от парични помощи. 2. Процесът на деинституционализация предвижда закриване, преструктуриране и реформиране на специализирани институции и разширяване мрежата от социални услуги в общността, при които потребителите - деца и възрастни, ще получават услуги в среда, близка до семейната /преходни жилища и наблюдавани жилища/. 3. Във връзка с широкобхватната специфика на работа на социалните работници и многоспектърния контингент от уязвими малцинствени общности с различни социални проблеми, се налага необходимостта от повишаване мотивацията и компетентностите на социалните работници от системата на социалното подпомагане за работа с лица, загубили способност сами да се справят с проблемите, страдащи от синдрома на „заучена безпомощност”, подложени на дългосрочен стрес, с тежки заболявания, изпаднали от системата на социалното подпомагане и др., чрез обучителни сесии за надграждане на умения за комуникация с всички социалнорискови групи. Обучителните сесии включват лекции, споделяне на опит, ролеви игри, дискусии, обмяна на опит на „добри практики”, диагностични тестове и др. Обхватът на обучаваните да бъде 25 социални работници от териториалните поделенията на АСП в рамките на една календарна година. Финансирането следва да бъде предвидено целево по Плана за действие на Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество 4. Дейности по Закрила на детето Закриване, преструктуриране и реформиране на институции, и откриване на услуги за деца 2008-2009 ПМС 33 от 26.02.2008 г. Финансирането е осигурено от МФ.
Ще бъдат разкрити: 2 броя „Център за настаняване от семеен тип”; 1 брой „Наблюдавано жилище”; 1 брой „Преходно жилище”. 4.2. ДДЛРГ – с. Боровци, общ. Берковица, обл. Монтана Ще бъде разкрит: 1 брой „Център за настаняване от семеен тип” 4.3. ДДЛРГ – с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград Ще бъдат разкрити: 2 броя „Център за настаняване от семеен тип” 4. 4. ДДЛРГ – с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин Ще бъдат разкрити: 2 броя „Център за настаняване от семеен тип” 4.5. ДДЛРГ – с. Галатин, общ. Криводол, обл. Враца Ще бъдат разкрити: 3 броя „Център за настаняване от семеен тип” 4.6. ДДУИ – с. Горна Козница, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил Ще бъдатн разкрити: 2 броя „Център от семеен тип” / в Кюстендил /; 2 броя „Защитено жилище” / в Бобов дол /; 1 брой „Център за социална рехабилитация и интеграция” / в Бобов дол /. В унисон с Държавната политика за намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции за деца и подобряване на грижата за уязвимите групи деца в риск е процеса на реформиране и закриване на специализираните институции за деца в Р България. Като необходим ресурс за постигането на този процес е развитието на нови модели на социални услуги в общността, които позволяват децата, за които единствената алтернатива е институционалната грижа да живеят в среда, близкa до семейната и развият умения за независим живот. Целта е да се подобри качеството на институционалната грижа, да се отворят институциите за предоставяне на алтернативни социални услуги и да се пренасочи ресурса към социални услуги в общността. 3. Спазване на законността интегриране в правоохранителната и правораздавателната система.. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||