Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество основни понятия

4. Образование и възпитание:

• Обхващане в детски градини на максимално широк кръг деца от обособените квартали;

• Осигуряване на достъп до качеството на образование на учениците от обособените квартали;

• Интеграция на учениците на ниво училище и на ниво населено място;

• Повишаване на образователната степен и професионалната квалификация на ромски младежи, отпаднали от системата на образование;

• 
  Осигуряване на възможност за изучаване на ромски език и култура в училище;
  
• 
  Премахване на практиката нормално развити деца от ромски произход да бъдат насочвани към специални помощни училища и включването им в образователния процес;
  
• 
  Прилагане на програми за ограмотяване и квалификация на възрастни роми.
  

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ОБРАЗОВАНИЕ

Образователната интеграция на ромите е изправена пред множество проблеми: висок процент на отпадналите от училище ромски деца; сегрегация на ромските деца от големите градски ромски квартали във фактически сегрегирани “ромски” училища; ниско качество на образование в селските училища, в които се обучават ромски деца; липса на интерркултурно образование и образование, запазващо културната идентичност на ромската общност; нисък процент на ромски младежи и възрастни роми, имащи професионално образование; висок и увеличаващ се процент на неграмотни роми и др. Причините за тези проблеми са комплексни: част от тях са свързани със затруднен достъп до качествено образование на ромските деца, а друга част – с особености на образователната система в България, които възпрепятстват интегрирането на “различни” деца и по-високата адаптивност спрямо изискванията на обществото и пазара на труда.

Поради това е необходимо спешното инвестиране на човешки и финансов ресурс в усилията за образователна интеграция като се следват изложените по-долу приоритетни направления и приоритетни мерки
Приоритетни направления:

1. Подсигуряване на качествено образование на ромските деца, съизмеримо с образованието на децата от мнозинството

2. Въвеждане на интеркултурно образование, формиращо толерантност и запазващо културната идентичност на децата от различните етноси

3. Създаване на механизми за и подсигуряване на професионална квалификация, гарантираща реализация на пазара на труда както на ромските младежи, така и на ромите, които не са в задължителна училищна възраст

Сегрегираното образование не само е чувствително по-ниско като качество и води до фактическа неграмотност или ниска грамотност, с което възпрепятства успешната реализация на обучавалите се в сегрегирани училища. Сегрегираното образование също така не може да създаде нужните за всеки гражданин социални компетенции като познание на другостта, толерантност, търпимост. То възпитава учениците от мнозинството и малцинствата в нетолерантност и като такова е в разрез с българския етнически модел и с европейските изисквания за модерно включващо образование.

Необходими са мащабни спешни действия за десегрегация и премахване на системата на сегрегирано образование, в които да се включат общините, образователните институции, НПО, инициативни групи и в които ромските общности по места да бъдат равноправен партньор. Индикативни дейности в тази насока са:

- създаване на благоприятна приемна среда: тази дейност включва обучение на учителите за работа в мултикултурна среда, обучение в интеркултурно образование, обучение в ромска култура и история и т..; работа с родителите на децата от мнозинството за да се избегне т.нар. вторична сегрегация, назначаване на помощници на учителя/ социални медиатори, които осъществяват връзката между училището като институция и най-маргинализираните семейства в големите градски гета – там, където това е необходимо и др.;

- работа с ромските родители за подкрепа и активно участие в процеса

- създаване на механизми за допълнителна работа с интегрираните ученици с цел наваксване на знаниевия дефицит и успешна адаптация: примери за подобни механизми са полуинтернатните групи, индивидуалните консултации, работата на училищния психолог и педагогическия съветник. Необходимо е в интегриращите училища те да бъдат подсигурени, като могат да бъдат допълнени и с други подобни форми в зависимост от местната специфика

- въвеждане на интеркултурно образование, формиращо толерантност и запазващо културната идентичност на ромските деца

- премахване на социалните пречки (там, където съществуват) пред интеграцията в смесени училища: подсигуряване на безплатен транспорт и др.

Посочените индикативни дейности следва да се прилагат в тяхната взаимодопълняемост като могат да бъдат допълвани и от други дейности в зависимост от местната специфика. За тяхното осъществяване е необходимо МОН спешно да състави план – с активното участие и партньорство на ромските НПО и общините - относно бъдещето на сегрегираните училища. Посоченият план трябва да определи кои от сегрегираните училища могат да бъдат закрити и кои не, като се имат в предвид не само числеността и отдалечеността на училищата, но също така качеството на образование в тях. Нужно е също така да бъде въведен разходен стандарт за десегрегация / за повишаване на качеството на образование като част от системата на делегираните училищни бюджети

1.5. Повишаване на качеството на образование в селските училища, в които се обучават ромски деца: Качеството на образование на ромските деца, обучаващи се в училища в малки населени места (т.нар. “селски училища”) е далеч под средното за страната. В голяма степен това се дължи на съществуващата в национален мащаб разлика в качеството на образование в градските и селските училища. Допълнителен фактор е засилващата се изолация на ромските деца в тези училища: във все по-голям брой селски училища се обучават само или изключително ромски ученици. Оптимизацията на училищната мрежа, закриването на стотици училища в селските райони и липсата на работа с ромските родители увеличава чувствително опасността от рязко нарастване на броя на отпадналите и непривлечени в училище ромски деца от населените места със закрити училища. Малкият брой деца в тези селски училища, които се запазват след оптимизацията предопределя ниския делегиран бюджет на посочените училища, което води до рязко намаляване на възможностите за повишаване на качеството на образование. Сериозен проблем представлява и отпадането след завършване на основно образование: масова практика е ромските деца от селата да не продължават своето образование след приключване на обучението в училището в своето населено място. Допълнителна заплаха са и ограничените социални контакти на децата в селските райони, невъзможността за усвояване на важни умения за живот и др., които следва да бъдат компенсирани.

Необходими са мащабни спешни действия за повишаване на качеството на образование на ромските деца в селските училища. Индикативни дейности в тази насока са:

В тази връзка са необходими мерки за въвеждане на интеркултурно образование, като тези мерки са неотменна част от модернизацията на българското образование като цяло. Мерки в тази насока са: включване в предметите от задължителната подготовка на интеркултурни знания и компетенции, в частност на знания за историята и културата на ромите; обучение в интеркултурни знания и умения на всички учители от системата на народната просвета; включване на обучение по интеркултурно образование в програмата на всички студенти, дипломиращи се в специалности с педагогически профил и др.

За изпълнението на тази мярка приоритетни са дейностите за стимулиране на ромските младежи да придобият минимум втора СПК. Ранното професионално образование, предоставящо първа СПК може да бъде прилагано основно в случаите на вече отпаднали от училищната система младежи.

Индикативни мерки за увеличаване на процента ромски младежи, имащи професионално образование и за подобряване на достъпа на ромски младежи в системата на професионалните гимназии са: мотивиране на завършващите основно образование; професионално / кариерно ориентиране; мотивиране на ромските родители за подкрепа на образованието на техните деца в професионални училища; премахване на социалните пречки пред образованието в професионални училища (развитие на системата от училищни общежития, подсигуряване на възможност за възможности за безплатен транспорт и др.) и др.

3.2. Ограмотяване и професионална квалификация на възрастни роми: Липсата на професионална квалификация е една от основните причини за високата безработица сред ромската общност. Този проблем създава пречки и пред развитието на бизнеса, който изпитва все по-остър недостиг на квалифицирани работници. Липсата на гъвкави механизми за продължаващо образование, както и липсата на система за легитимиране на знания, придобити извън системата на народната просвета са сред основните спънки, възпрепятстващи повишаването на процента на възрастни роми с професионална квалификация.

Индикативни мерки за справяне с посочените проблеми и за повишаване на процента възрастни роми с професионална квалификация са:

- ограмотяване на неграмотните възрастни роми и обвързване на процеса на ограмотяване с придобиването на първа СПК;

- създаване на механизми за легитимиране / приравняване на професионални умения, придобити извън системата на народната просвета;

- създаване на механизми, улесняващи придобиването на Степен на професионална квалификация чрез институции/организации извън системата на училищното образование;

- изграждане и въвеждане на форми на продължаващо образование, съобразени с особеностите на ромската общност

(примерна подзаглавие – предложение Георги Кръстев) - ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ВЪЗПИТАНИЕ

1. 
   Разработване на стратегия за включване на децата и родителите в услуги за ранно развитие на детето.
   

Нашата обосновка произтича от Националната стратегия за демографско развитие на Република България:

• 
  В ромските квартали в над 10 града с голям брой компактно ромско население съществуват общински помещения, които са предназначени, или биха могли да бъдат, за целите на Здравно-социален център в общността. Обикновено 2 помещения са достатъчни за провеждането на занятията.
  
• 
  Натрупан е начален успешен професионален опит в българска НПО (фондация „Здраве и социално развитие”) за работа с ромски семейства и предоставяне на алтернативни грижи на децата на 4-5г.
  
• 
  Съществува добър опит за създаване на екипи от здравно-социални сътрудници, които успешно работят под супервизията на специалисти, в рамките на Програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България в 10 града с най-големите ромски общности през последните 4 години.
  
• 
  Съществува методика, която се прилага успешно, за мотивиране на ромските общности за участие в социални и здравни програми.
  

Направеното от нас предложение е в унисон с основните документи на европейските институции.

• 
  предоставянето на детска грижа до 2010 до поне 90% от децата между 3г. и задължителната възраст за започване на училище и поне 33% от децата под 3г.
  
• 
  средно ниво за ЕС от не повече от 10 % от преждевременно напускащи училище.
  

Според Решение на Съвета на Европа от 11.12.2007 за Обновените през 2008 общи насоки за икономическите политики на страните членки и за изпълненото на политиките за заетост на страните членки, специално отправените към България препоръки включват:

• 
  Повишаване на качеството на предлагания труд и нивото на заетост чрез подобряване на ефективността на активните политики на пазара на труда и продължаване на реформите в образователната система за повишаване на уменията съответстващи на нуждите на пазара на труда и намаляване на ранното напускане на училище.
  

На конференция на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г., представителите на различните правителства на страните членки на ЕС формулираха 10-годишната мисия на ЕС да се превърне в най-конкурентноспособна, динамична, базирана на знания, икономика, способна да постигне стабилен растеж с наличието на повече и по-добри работни места и социално сближаване. Ученето през целия живот е ключов елемент на тази стратегия, не само в контекста на конкурентноспособността и заетостта на населението, а и в контекста на социалното сближаване, активното гражданско участие и професионалното развитие.

Дефиницията обхваща периода от предучилищна възраст до предпенсионна възраст, и включва в себе си цял спектър от формално, неформално и всекидневно учене. Активното гражданско участие, личностното развитие и социалната единност, както и аспектите, отнасящи се до заетостта като адаптивност и способност за заетост, са цели, които взаимно се допълват в този контекст.

В доклада на консултативната група от експерти на високо равнище за социалната интеграция на етническите малцинства и тяхното пълно участие на пазара на труда от декември 2007г. (Report of the High Level Advisory Group of Experts on the Social Integration of Ethnic Minorities and their Full Participation in the Labour Market – December,2007, http://ec.europa.eu/employment_social/fundamental_rights/pdf/hlg/etmin_en.pdf), се отбелязва:

Има данни за Югоизточна Европа, които посочват, че съществува голяма разлика в равнищата на безработица сред основното население и ромите. (UNDP, At Risk: Roma and the Displaced in South East Europe (2006) Равнища на безработица базирани на официални данни показват разлика от -35% за България между ромското население и останалата част от населението.

Препоръка:

„Специфичен фокус върху внедряването на политики за подобряването на ситуацията на ромите по отношение на образование, заетост, здраве и жилищни условия:

• 
  За да се прекъсне порочния кръг на бедността единственият начин е силен фокус върху образованието и устойчивото развитие;
  
• 
  Да се поканят страните членки да инвестират в предучилищно образование на ромските деца.”
  

Според направения от нас обзор във всички публикувани Национални програми за реформи 2007-2009 на останалите страни членки на ЕС съществуват сериозни мерки за осигуряване на ранното детско развитие с оглед на подобряване на качеството на човешките ресурси. Особено впечатление правят програмите във Великобритания, Холандия и Унгария. Тук бихме цитирали извадки от румънската програма:

2. 
   Разработване на стратегия за включване на младежите (12-15г.) в интегрирана превантивна програма за развитие на социални умения
   

На базата на развитие на социални умения (комуникативни умения, умения за целеполагане, умения за вземане на решения, умения за поемане на отговорност, умения да казваш „не”, повишаване на самоуважението, умения за себепредставяне, умения за настойчивост, умения за ненасилствено разрешаване на конфликти, умения за овладяване на гнева, умения за емпатия, умения за управление на времето, умения за управление на риска и др.) предлагаме да се разработи интегрирана програма за намаляване на наблюдаваните проблеми или тяхната превенция. Тези умения се развиват въз основа на следните тематични области:

• 
  възможности за продължаване на образованието;
  
• 
  професионално ориентиране;
  
• 
  сексуално образование;
  
• 
  семейно планиране;
  
• 
  отговорно родителство;
  
• 
  превенция на инфекциозните болести, вкл. ХИВ, полово предавани инфекции, туберкулоза и др.;
  
• 
  превенция на зависимости/наркомании;
  
• 
  превенция на агресивно, асоциално и антисоциално поведение;
  
• 
  равенство на половете;
  
• 
  толерантност към различията / междукултурно разбирателство
  

3. 
   Мобилизиране на ресурсите на ромската общност чрез създаване на здравно-социални центрове базирани на териториите на ромските общности и ангажирането на екипи от здравно-социални сътрудници от общността.
   

• 
  Инвестиция в подходяща социална инфраструктура – препоръчително общинска собственост за по-голяма устойчивост на дейностите и осигуряване на ангажимента на местната власт. След извършването на необходимите строително-ремонтни дейности и осигуряване на подходящото оборудване, в ромския квартал вече ще съществува материална база за мобилизация на финансови и човешки ресурси за прилагането на местни и национални здравни, социални и образователни политики – Здравно-социалният център. Стопанисването на сградата или помещенията трябва да се извършва от екип от общността, работещ като част от местна неправителствена организация.
  
• 
  Изпълнение на взаимно допълващи се програми за предоставяне на услуги базирани в общността в областта на: здравето и семейното планиране, подкрепата на семействата за по-добро образование; ранно детско развитие; развитие на социални умения у младежите; професионално ориентиране и квалификация и др.
  
• 
  Инвестиция в развитието на човешките ресурси на общността, чрез изграждане на екипи от здравно-социални сътрудници от ромската общност, в които участват и професионалисти.
  
• 
  Съвместна работа на парапрофесионалисти (обучени представители на ромската общност в социална и здравно-образователна работа - социални и здравни сътрудници) със специалисти в социалната и здравната сфера
  
• 
  Ключово предимство на този модел е, че гарантира не само наличието на услуга, но и нейното качество посредством принципите на добрата практика: ангажиране на квалифицирани специалисти; професионален мониторинг и оценка; системна (ежеседмична) работа със служби, консултиране, водене на групи, превенция на прегаряне, екипно развитие.
  

• 
  Успехът на работата на тези екипи се обуславя от: изграждане и поддържане на професионални отношения със съответните институции, служби и местна власт; създаване на мрежа от НПО работещи в ромската общност за прилагането на здравни, социални и образователни политики; професионален подбор на членовете на екипа; продължаващо обучение на екипа за усвояване и прилагане съвременни методи за предоставяне на услуги в общността; включване на представители на ромската общност на всички нива на планиране, изпълнение и оценка, както и на различни нива на управление, в зависимост от техния капацитет.
  

• 
  Осигуряване на равен достъп до здравни услуги;
  
• 
  Разширяване на обхвата на здравноосигурените лица;
  
• 
  Повишаване на здравната култура и осигуряване на достъп до здравна информация.
  

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Здравето на ромите е изправено пред множество проблеми: висок процент на отпадналите от здравната система роми; ниско качество на здравно обслужване, особено в селските региони, частична или липсваща стоматологична помощ, бедността, непълноценното хранене, отдалечеността на здравните заведения от ромските квартали /гета/, липсата на качествена инфраструктура, минимален пакет от битови условия и др. Причините за тези проблеми са комплексни и многостранни, свързани с безработицата, образованието и други ключови елементи, базисно необходими за един достоен човешки живот.

Поради това е необходимо спешното инвестиране на човешки и финансов ресурс в усилията за подобряване на здравеопазването и здравните услуги, като се следват изложените по-долу приоритетни направления и приоритетни мерки.
Приоритетни направления:

1. Превенция на социално-значимите заболявания.

2. Изграждане на Здравни центрове в по-големите ромски махали и поддържането на съществуващите.

3. Създаване на механизми за подсигуряване на качествено медицинско обслужване и подобряване на взаимоотношенията лекар-пациент.

• 
  Висок дял на здравно неосигурени лица - това е констатация, а не приоритет и би могло да стане:
  

• 
  Продължаващо обучение и квалификация на здравните медиатори
  

• 
  Алтернативни форми на здравно обслужване или въвеждане на минимални пакети здравни услуги – трябва да стане:
  

• 
  Обвързването на здравните осигуровки със социалните помощи е проблем
  

Това не е здравен приоритет, а функция на МТСП и зависи от промяна в законодателството, но би могло да стане:

• 
  Липса на ефективна здравна профилактика - това е констатация, а не приоритет и би могло да стане:
  

• 
  Липса на специализиран индивидуален подход към болните това е констатация, а не приоритет и би могло да стане:
  

• 
  Организиране и провеждане на кампании за запознаване с начините за предпазване от най-разпространените инфекциозни и незаразни заболявания;
  
• 
  Провеждане на беседи от здравни специалисти за вредата от най-разпространените рискови фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, хипертония и за предимствата на здравословния начин на живот.
  

• 
  Липса на здравна информираност на ромската жена - включва се изцяло в по-горния приоритет.
  

6. Жилищни условия:

• 
  Регулиране на териториите на съществуващите обособени квартали;
  
• 
  Подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура в съществуващите квартали;
  
• 
  Подобряване качеството на изградените в съществуващите квартали жилища;
  
• 
  Създаване на възможности за строителтво извън обособените квартали.
  

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ