Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество основни понятия
ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 4. ПОВИШАВАНЕ НА БРОЯ НА РОМСКИТЕ ЖЕНИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НА ТЯХНАТА УСПЕШНА ТРУДОВА РЕАЛИЗАЦИЯ
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Приоритетни насоки за действие / области на интервенция
- ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 5. СТИМУЛИРАНЕ НА АКТИВНОТО УЧАСТИЕ НА РОМСКАТА ЖЕНА В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
- Базови индикатори за изпълнение на приоритетната област
- Източници за верифициране на информацията
- Необходим финансов ресурс
- Приоритет Необходим ресурс От републиканския бюджет
ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 4. ПОВИШАВАНЕ НА БРОЯ НА РОМСКИТЕ ЖЕНИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НА ТЯХНАТА УСПЕШНА ТРУДОВА РЕАЛИЗАЦИЯ Изследване на Фондация “Партньори България” от 2004 г. поставя акцент върху неравностойното положение на ромската жена на пазара на труда: две трети от ромите, които никога не са работили са именно жени. Резултатите от изследване на Център Амалипе от 2007 г. за статуса на ромската жена подкрепя тези данни. Според последното изследване едва 31 % от жените работят. Сравнително висок е и процентът на жени, пенсионирани по болест (6%). Съответно дейностите в сферата на заетостта трябва да бъдат насочени към преодоляване. Приоритетни насоки за действие / области на интервенция: 4.1. Създаване на активни мерки на пазара на труда за преодоляване на високата безработица сред ромските жени За да бъдат успешни създаваните програми и залаганите в тях мерки е необходимо те да бъдат съобразени със спецификите на ромската общност и да отчитат по-уязвимата позиция на ромската жена. Програмите в сферата на заетостта трябва да бъдат разработвани с активното участие и партньорство на ромската общност. Следователно индикатовни дейности в тази насока биха могли да бъдат: - Създаване на алтернативни форми на заетост и възможности за самонаемане. - насърчаване на предприемачеството сред ромските жени, особено в програмите и мерките по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” - организиране на квалификациони курсове за ромски жени с възможност за реализация след завършването им и възможност за малки кредити; - изготвяне на програми, свързани със селско стопанство и животновъдство, в които да бъдат анагажирани ромски жени от селските райони 4.2. Промяна на стереотипизирания образ на ромската жена по отношение на трудовата заетост За да бъде постигната тази мярка е необходимо: - организирането на обучителни курсове за служителите в Дирекция “Бюро по труда” за специфика на работата в ромска общност и място на жената в общността - създаване на програма за обучение и назначаване на трудови медиатори роми за работа в общността; да се насърчи участието на ромски жени в програмата 4.3. Създаване на предпоставки за включване проблемите на ромските жени в областта на заетостта и социалната сфера в общите политики (т.нар. mainstreaming). За да се гарантира реално решавана проблемите на ромските жени, тези проблеми трябва да бъдат включени в общите политки, насочени към пазара на труда и предоставянето на социални услуги; те трябва да намерят място и в изготвяните стратегически документи и особено в областите на интервенция, насочени към улесняване достъпа до пазара на труда и предосатвяне на социални услуги на уязвими групи в обществото, в рамките на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и др. От друга страна трябва да се гарантира, че останалите мерки в ОП РЧР отчитат уязвимостта на ромската жена и жените от други уязвими групи на пазара на труда. ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 5. СТИМУЛИРАНЕ НА АКТИВНОТО УЧАСТИЕ НА РОМСКАТА ЖЕНА В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Активното участие на ромската жена в обшествения живот би довело до преодоляване на социалната изолация, в която често тя е поставена, от една страна като жена, и от друга – като ромка. Разчупването на тази изолация би довело и до активното и включване в търсенето на решения в различните сфери, не само по проблемите на ромските жени, но и на цялата ромска общност, а и на обществото като цяло. По настоящем, сферата, в която ромските жени са най-добре представени, в сравнение с останалите области, е публичната администрация, въпреки че все още данните са далеч от желаната картина. 21744 души например работят в местната администрация. Около 200 от тях са роми, като 50 % от тях са жени. Тендецията за все по-широко участие на ромските жени в администрацията трябва да се канализира, да се мултиплицира и да се наложи и в останалите области. За да бъде постигнато това са необходими следните приоритетни насоки за действие. Приоритетни насоки за действие / области на интервенция: 5.1. Повишаване броя на ромските жени в общинската и държавна администрация на всички нива. Това би могло да се постигне чрез: - мотивационни и информационни кампании в ромската общност - създаване на програми за назначаване на представители на различни уязвими групи. Подобни програми вече бяха инициирани, основно от Министерство на труда и социалната политика - промотиране и насърчаване назначаването на повече ромски жени (както и жени от други уязвими групи) в администрацията чрез мерките, заложени в Оперативна програма “Административен капацитет”. Това би могло да стане част от критериите за целевата група. 5.2. Създаване на информационна банка със специалисти и експерти в различните професионални области, с цел промотиране на тяхната реализиация. 5.3. Създаване, изграждане, развитие и усъвършенстване на лидерски умения у ромските жени чрез курсове, програми и т.н. 5.4. Представяне и изграждане на положителни ролеви модели. Представянето и промотирането на положителни ролеви модели би помогнало изключително много на разчупване на стереотипите, които съществуват както в самата администрация, така и извън нея. Самите роми експерти, работещи в публичната админситрация, споделят, че често са потърпевши от дискриминационното отношение на своите колеги, независимо от тяхната квалификация и опит. Изграждането и промотирането на положителни ролеви модели би трябвало да става в две насоки:
Базови индикатори за изпълнение на приоритетната област:
Необходим финансов ресурс: Финансовият ресурс, необходим за изпълнението на мерките в приоритетна област Ромска жена ще бъде осигурен чрез средства от републиканския бюджет и от ОП “Развитие на човешките ресурси”. В допълнение ще бъдат използвани средства от ОП “Административен капацитет”, Националния план за развитие на селските райони, финасниране по Здравната стратегия за лица от уязвими групи, принадлежащи към етническите малцинства, както и от международни донори. Индикативното разпределение на финансонвия ресурс е както следва:
10. Изграждане на административен капацитет на централно, областно и общинско равнище за реализиране на РПРИРБО. Взаимодействие между институциите. Прилагане на вертикалните и хоризонтални политики и начини на функциониране. УПРАВЛЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА Предлага: Деян Колев, ЦМЕДТ “Амалипе” Изпълнението на РПРИРБО се основава на съвместните усилия на всички заинтересовани страни: институции на централната изпълнителна власт, общини, ромски и не-ромски НПО. От особена важност е участието на самата ромска общност (чрез НПО, инициативни групи, неформални лидери и др.) в изпълнението на Програмата. Широкото участие на гражданския сектор е гаранция за публичност, надпартийност и устойчивост на процеса на изпълнение на Програмата, поради което то също е приоритетен принцип. Децентрализацията на дейности при изпълнението на Програмата, в рамките на която общините определят свои общински планове за изпълнение на РПРИРБО и получават финансиране за тяхното изпълнение е друг приоритетен принцип, който предоставя възможност за отчитане на местната специфика в процеса на интеграция и за предприемане на по-целенасочени и ефективни действия при изпълнението на Програмата. Изграждането на подходяща административна инфраструктура и формирането на административен капацитет сред всички участници в изпълнението на Рамковата програма е четвърти приоритетен принцип. За изпълнението на Рамковата програма на национално ниво се създават: Звена за изпълнение на РПРИРБО в ресорните министерства: Изпълнението на РПРИРБО на национално ниво в отделните сфери на действие на Програмата се ръководи от ресорните министерства: МОН, МТСП, МЗ, МРРБ, МК. За целта те създават звена за изпълнението на РПРИРБО, които могат да са отдели или дирекции. Създадените Звена изпълняват следните функции: - осъществяват предвидените в РПРИРБО и Плана за действие мерки съобразно заложените в РПРИРБО принципи; - оказват съдействие и предоставят нужната информация на Националния координатор и на Управляващия комитет; - осъществяват съгласуваността между мерките от РПРИРБО и цялостните политики, осъществявани от ресорните министерства в съответните области. В осъществяването на дейността си на областно и местно ниво Звената за изпълнение на РПРИРБО в ресорните министерства се подпомагат от: - областни експерти по Етническите и демографските въпроси: във всяка областна администрация следва да бъде назначен експерт по ЕДВ, като се гарантира неговото добро познание на етническата специфика и култура на ромската общност и основните документи и тенденции в областта на интеграцията; - експерти в деконцентрираните структури на ресорните министерства: В регионалните структури на ресорните министерства (напр. Регионални инспекторати по образованието и др.) следва да бъдат определени експерти, подпомагащи дейността на Звената за изпълнение на РПРИРБО. При необходимост следва да бъдат назначени такива експерти
- представител/и на общинския съвет - представител/и на общинска администрация: ресорен зам.-кмет; общински експерт, отговарящ за изпълнението на РПРИРБО в съответната община; възможно е включването и на други експерти и служители в общинската администрация; - представител/и на ромска неправителствена организация: в случай, че в общината не съществува ромска НПО за участие се кани ромска НПО, осъществяваща дейност в общината или функционираща на областно ниво; - представители на местните ромски общности: в ИГИ участва представител/и на местните ромски общности от всяко населено място в съответната община, в което живеят роми. Представителите се избират на местно събрание; - други участници: в ИГИ могат да участват при изявено желание представители на НПО, неформални групи, местния бизнес и др. Основните функции на Инициативните групи за интеграция са: - изготвя и предлага на Общинския съвет за приемане стратегически документ за насоките на процеса на интеграция в съответната община. В зависимост от местната специфика това може да бъде Общинска стратегия за равноправно интегриране на ромите или Общински план за изпълнение на РПРИРБО. Могат да бъдат изготвени и общински документи в отделните сфери на процеса на интеграция -. Образование, жилищни условия и т.н. В случай на вече съществуващи документи в съответната община, ИГИ следва да ги препотвърди и/или предложи промени в тях; - изготвя предложение за проекти за изпълнение на Общинския план/стратегия за интеграция пред създадените национални механизми за финансиране на общинските интеграционни документи. Съответните проекти се подготвят от общинска администрация, НПО или друг изпълнител, определен от ИГИ. За тяхното изпълнение кандидатства консорциум, съставен от общинска администрация и НПО. Общинските проекти следва да осъществяват приетия с решение на Общинския съвет Общинския план/стратегия за интеграция; - осъществява мониторинг и оценка на изпълнението на общинските интеграционни документи. При осъществяването на своята дейност ИГИ се подпомагат от:
- други общински експерти: дейността на ИГИ и дейностите по изпълнение на РПРИРБО и на общинските документи за интеграция се подпомагат и от други експерти в общинска администрация, имащи като свои основни задължения осъществяването на общински политики в областите образование, здравеопазване, жилищна политика, социални дейности и култура. С цел по-добрата координация между различните заинтересовани страни и по-високата ефективност при изпълнението на РПРИРБО се предвижда създаването на следните механизми за координация и управление: Направляващ комитет за изпълнението на РПРИРБО: Той взема основните политически решения по координацията на изпълнението на Рамковата програма и Плановете за действие към нея. В Направляващия комитет участват: заместник-председателите на НССЕДВ, Координатора на Десетилетието на ромското включване, Директор на Дирекция “Етнически и демографски въпроси” (или делегиран от него представител), заместник-министри от МТСП, МОН, МРРБ, МЗ и МК, представител на НСОРБ, ръководителите на Управляващите органи на ОП “Развитие на човешките ресурси”, ОП “Регионално развитие” и Националния план за развитие на селските райони, 5 представители на ромски НПО, излъчени чрез механизъм, гарантиращ ниво на представителност. Председател на Направляващия комитет е Председателя на НССЕДВ или определен от него заместник-председател. Направляващият комитет заседава поне веднъж на три месеца. На заседанията си Комитетът изслушва информация относно напредъка по изпълнението на Рамковата програма и Плана за действие, взема решения и отправя препоръки към институциите и организациите, изпълняващи Програмата. Национален координатор по изпълнението на РПРИРБО: За координиране на дейностите по изпълнението на РПРИРБО Министерски съвет определя след консултации с ромските НПО и НССЕДВ Национален координатор по изпълнението на РПРИРБО. Функциите на Националния координатор са: - координира и подпомага изпълнението на предвидените в РПРИРБО и Плана за действие мерки съобразно заложените в РПРИРБО принципи от страна на институциите на национално и регионално ниво - подпомага действията на Инициативните групи за интеграция и институциите на местната власт по изпълнение на РПРИРБО на общинско ниво и координира тези действия с действията на институциите на национално ниво - подпомага участието на гражданското общество и НПО в изпълнението на РПРИРБО - осъществява цялостен мониторинг и оценка на изпълнението на РПРИРБО За подпомагане на дейността на Националния координатор се създават следните помощни звена: - Секретариат на Националния координатор: Секретариатът се състои от експерти, обслужващи административно и подпомагащи организационно дейността на Националния координатор;
11. Механизми за участие на гражданското общество и на ромската общност: една голяма част от дейностите по програмата могат да бъдат делегирани на НПО и е нужно а да бъде описано като механизъм в самата Програма 12. Механизми за участие на общините: ще бъде много важно да се заложи на схема, при която общините са активни при изпълнението на Програмата и получават съ-финансиране за това 13. Механизми за финансиране на изпълнението на РПРИРБО. 14. Механизми за мониторинг и контрол върху изпълнението на РПРИРБО, съответно – на плановете за действие към нея. 1 За отпаднал се счита всеки, който не посещава училище в дневна форма на обучение и е на възраст между 7 и 16 г. 2 Тук под “родители” се има предвид всички поколения в семейството, които се занимават с отглеждането на децата, тъй като често децата се отглеждат от бабата и дядото. 3 За отпаднал се счита всеки, който не посещава училище в дневна форма на обучение и е на възраст между 7 и 16 г. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||