Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество основни понятия

Здравното състояние на ромската общност има тенденция към постоянно влошаване,независимо от факта,че поради това,по-често /особено децата и то в градските общности/ползват здравното обслужване.Като най-важна част от целия спектър от проблеми и предизвикателства могат да се откроят :

• 
  Високият дял на здравно неосигурени лица
  
• 
  Продължаващото обучение и квалификация на здравните медиатори
  
• 
  Развитие на Алтернативни форми на здравно обслужване и/или въвеждане на минимални пакети здравни услуги при здравнонеосигурените
  
• 
  Обвързването на здравните осигуровки със социалните помощи е проблем
  
• 
  Липсата на ефективна здравна профилактика
  
• 
  Липса на специализиран индивидуален подход към болните
  
• 
  Липса на здравна информираност на ромската жена
  

1. Увеличаване на обхвата на здравноосигурените

2. Намаляване на смъртността и заболеваемостта ,увеличаване средната продължителност на живот и подобряване качеството му

3. Подобряване достъпа до здравни услуги на ромското население ,повишаване ефективността от информираността и промяна на здравните нагласи и поведение

4.Осигуряване ефективните медииращи процеси между ромските потребители на здравни услуги и осигуряващите услугите-здравни и социални структури и институции
ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 1: Увеличаване на обхвата на здравноосигурените

Приоритетни мерки:

1.1. Еманципиране на ЗДРАВНО –ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕТО НА СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ: Сегашната система за осигуряване на здравните осигуровки на лицата,получаващи социални помощи е изключително обвързана с получаването им.При прилагането на санкции по закона и правилника за социално подпомагане индуцирани от неспазването му –продажби на имоти и средства за отопление,съпрузи,живеещи като разделени,но без официален развод и много други,получаващият социалната помощ бива санкциониран ,като обаче загубва и здравното си осигуряване,което е друг вид право .Необходимо е да се развият механизми,така че социално слабите граждани да бъдат безусловно здравно осигурявани за съответния период ,през който получават социални помощи.

1.2.Въвеждане на механизма на стажуване на безработните лица ,регистрирани към ДБТ като срещу това да получават здравно осигуряване от съответния работодател.

Така може да се очаква поне троен социален ефект-увеличаване възможността за трайно наемане на безработния ,съчетано с покриване на здравните осигуровки;увеличена възможност за ефективен избор от страна на работодателя на подходящия безработен; стимулиране регистрацията в ДБТ на много безработни,които иначе не биха се записали и т. н.

Очакваните ефекти биха били – от една страна подобряване на достъпа до здравеопазване за здравно-неосигурените,а от друга стимулиране включването в здравно-осигурителната система с оглед получаването на по-разширения пакет от здравни услуги

1.Осигуряване достатъчна интензивност на взаимобучителен и взаимоопознаващ процес за двете страни на осигуряването на здравната услуга-доставчик и потребител, чрез активната и ефективна роля на квалифицирани здравни медиатори

1.Идентифициране и интензифициране на ефективен модел на здравна профилактика и промоция на здравето сред ромските общности чрез активното участие на ромски НПО,активни в сферата на здравеопазването и здравното застъпничество

1.Осигуряване устойчивостта,продължаващото обучение и създаване на регистър на здравните медиатори

3.Утвърждаване и развитие на обучителните програми в медицинските колежи и институти

Една от основните хоризонтални политики на Европейския съюз е равнопоставеността на половете. България като член на ЕС следва да прилага този принцип във всичките си публични политики, включително и в тези, насочени към интеграция на ромската общност. Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, приета през 1999 отделяше специално внимание на проблемите на ромската жена и на необходимостта от целенасочена политика за постигане на нейната равнопоставеност. Тази политика трябва да бъде продължена и от настоящия документ.

Необходимостта от залагане на специална глава, разглеждаща проблемите на ромската жена се налага от неравностойното й положение във всички основни сфери, сравнено с мъжете роми от една страна, и с жените от мнозинството от друга. По отношение на образованието неграмотните жени в ромската общност са два пъти повече от мъжете (съответно 20.1% и 10.7 %), а жените със средно образование са три пъти по-малко от мъжете. В същото време сериозна разлика се наблюдава в образователното ниво на жените от мнозинството и ромските жени: докато българските жени със средно и висше образование надвишават мъжете, ромските жени показват по-ниски индикатори във всяко образователно ниво. Това се оказва особено голям проблем за специфични традиционни групи в ромската общност, при които една значителна част от момичетата отпадат от училище още преди завършване на основно образование. В още по-уязвимо положение са поставени ромските жени от селските райони – 62.48% от тях имат образование по-ниско от основно, докато средния процент за България за жени от селските райони е 28.93%.

Сферата на зетостта също показва значителни джендър различия. По данни на ПРООН, ромските жени, които никога не са работили, са два пъти повече от ромските мъже (66.1%). Само около една трета от ромските жени (37.3%) определят здравословното си състояние като добро или много добро докато средната цифра за България, според Евробарометър, е 60%. По данни на Националния статистически институт за 2003 г. детската смъртност е 9.9/1000 при българите; 17/1000 при лицата от турски произход и 28/1000 при лицата от ромски произход. Ранните раждания са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за висока детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност. Споменатите по-горе проблеми носят и своите социални последици. Те налагат необходимостта от мерки за стимулиране на по-активното участие на ромската жена в обществения и политически живот.
Приоритетни направления:

1. Повишаване на чувствителността на институциите и в обществото като цяло към проблемите, свързани с равнопоставеността на ромските момичета и жени

2. Повишаване на образователното ниво на ромските жени и момичета

3. Повишаване достъпа до здравеопазване на ромските жени

4. Повишаване на броя на ромските жени на пазара на труда и на тяхната успешна трудова реализация

5. Стимулиране на активното участие на ромската жена в обществения живот

Както беше споменато по-горе, джендър перспективата все още се възприема по-скоро като нещо наложено отвън, отколкото като необходимост. Основната част от политиките, мерките и дейностите, насочени към ромска интеграция, не отчитат необходимостта от специфични мерки за подобряване положението на ромската жена. Това налага необходимостта от повишаване чувствителността както на институциите, така и на неправителствените организации към проблемите на ромските жени. Такива мерки трябва да бъдат заложени както към специфичните “ромски” инициативи, така и в общите политики, които се отразяват върху развитието на ромската общност (т.нар. mainstreaming). През последните години бяха предприети дейности, насочени към подобряване положението на ромската жена. Необходимо е обаче те да бъдат вплетени в една обща добре обмислена стратегия за подобряване положението на ромската жена. Стратегията трябва да бъде създадена с равноправното участие на институциите и на организациите, работещи по проблемите на ромската жена.

Сред някои по-традиционни ромски групи проблемът на ромските момичета с отпадането от училище в ранна възраст е много ясно изразен и причините за него не са социални, а културно-обусловени – ранно встъпване в брак и т.н. Това налага целенасочена специфична работа с ромските родители от тези групи. Индикативни дейности в тази насока са:

- повишаване на сигурността в училище и в района на училището. Често една от причините да бъдат спирани момичетата от училище е притеснението от страна на родителите, че те могат да пострадат докато са в района на училището. Проучване показва, че това притеснение е много по-голямо по отношение на момичетата, в сравнение с момчетата. Причина за притеснение е и агресията, липсата на дисциплина и непочтителното отношение към момичетата. Мерките за преодоляване на тези проблеми трябва да бъдат провеждани съвместно с горните дейности, за да получат те необходмата публичност и следователно ефект.

Според данни на НСИ от 2001 ромските жени, които имат завършено основнo и средно образование са съответно 36.9% и 4.23 % сравнение със средните за страната 26% и 40.54%. Това налага създаване на програми с позитивни мерки, насочени към повишаване на мотивцията на ромските жени и момичета да завършат средно и висше образование. Индикатовни дейности в тази насока биха могли да бъдат:

- програми с ромските родители за повишаване на мотивацията

- премахване на социалните пречки за продължаване на средно и висше образование

По отношение на здравно състояние и достъп до здравни услуги ромските жени са в изключително уязвимо положение. Само една трета определят здравословното си състояние като добро или много добро като изключително уязвими в това отношение са ромските жени от селските райони. В резултат от предразсъдъци, нагласи и редица традиционни норми, контрацептивите все още не са достатъчно популярни и най-често срещаното средство за прекъсване на бременността остава абортът. Около 60 % от ромските жени на възраст над 15 години са правили аборт, като около една трета от тях са правили три или повече аборта.

Изследванията показват, че липсата на информация и ниската здравна култура е една от основните причини за влошеното здравословно състояние на ромската жена. Това налага необходимостта от добре формулирани и добре организирани информационни кампании. За да бъдат успешни, те трябва да бъдат формулирани, организирани и проведени с активното участие на ромските жени, като се базират на предварителна оценка на нуждите.

Практиката и изследванията показват, че жените в махалите имат много по-голямо доверие на жени, тогава когато се отнася до здравни услуги, особено когато са жени от самата общност. Проектите, реализирани в тази насока, дадоха възможност длъжността да бъде апробирана. Това, което предстои да се направи е намирането на механизъм за нейната финансова устойчивост.

- програми с ромските родители за повишаване на мотивацията

- премахване на социалните пречки за продължаване на висше образование

- организиране на донорска борса за привличане на средства и създаване на фонд за подкрепа следването на жени от уязвими общности в медицински учебни заведения

Една от нуждите за реализирането на настоящата цел би могла да бъде проучване в отделните общности от институции, работещи в сферата на предоставяне на социални услуги, и НПО, работещи в общността, които да дефинират точните потребности за интервенция в това отношение. Като последствие на проучването, биха могли да се организират и реализират групи за жени от тази общност, подпомогнати от съответните специалисти. В групите ще се разискват въпроси, отнасящи се до причини и последствия от настаняването на децата в институции. Такава практика бе реализирана в Шумен – Комплекс за социални дейности и услуги. Оказва се, че жените/родителите, настанили децата си в институция, не са разговаряли по тези въпроси, нещо, което е от първа необходимост, за да се осъществи последваща реинтеграция на децата и работа по превенция на изоставянето. Специалистите, водещи такива групи, биха могли непряко да насочват участниците да споделят по между си, на базата на което в последствие групата може да се разрасне и да се превърне в изнесена услуга в общността. Непознаването на физическите и психологически етапи на развитие на децата, както и на специфичните потребности във всеки един етап, родителите не могат да осъзнаят рисковете и последствията от настаняване на децата. Работата в тази насока може да продължи и като се сформират срещи и информационни кампании за тези жени, които е наложително да бъдат на територията, на която те живеят.