Програма за развитие: България 2020 г. 2 3 Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 2020 г

за развитието на пазара на алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Тенденциите за развитие на транспортния сектор, очертани в стратегическите документи на Европейския съюз, целят повишаване на неговата конкурентоспособност чрез по-ефективно използване на ресурсите и енергията. В тази връзка основните усилия следва да бъдат насочени към намаляване на зависимостта на транспортната система от изкопаеми горива, което в голяма степен се свързва с изготвянето на Национална рамка на политиката за използването на алтернативни горива, както и с разгръщането и изграждането на подходяща инфраструктура.

Националната рамка на политиката се разработва в съответствие с изискванията на чл. 3 от Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (Директива 2014/94/ЕС). Тя изразява волята на държавата активно да подкрепи развитието на алтернативни горива в транспорта с оглед осъществяване на дефинираните национални цели в областта на енергетиката, транспорта и околната среда. Глобалната цел на рамката е създаването на достатъчно благоприятна среда за по-широко прилагане на видове алтернативни горива и задвижвания в сектора на транспорта и постигането на условия, сравними в областта с други развити страни от Европейския съюз.

В дългосрочен хоризонт (периодът след 2030 г.) се цели разгръщане на електромобилността, по-широко използване на природния газ като стандартно гориво, и излизане на водородната технология от фазата на изследванията/развойната дейност. В тази връзка е необходимо да бъдат реализирани определени основни мерки за развитието на тези технологии в средносрочен и дългосрочен хоризонт.

Ключовият принцип, върху който е изградена националната рамка на политиката, е принципът на технологичната неутралност в смисъл на избягване на подкрепа от страна на публичния сектор само към един вид алтернативни горива. Реализирането на горепосочената глобална цел, от друга страна, трябва да се постига при тези технологии, които са на прага на търговското използване и при които активната политика на държавата може да донесе най-голяма добавена стойност (т.е. електромобилност и природен газ) и по-нататък при технологиите, които понастоящем са по-скоро във фаза изпитване/пилотни проекти, но където все пак подкрепата от страна държавата може да помогне в най-скоро време поне до постигането на стадий на полукомерсиално използване (водород/горивни елементи).

Развитието на алтернативните технологии на задвижване и изграждането на съответна зарядна инфраструктура в Република България следва да се разглежда като еволюционен процес, при който различните алтернативни горива, ще намерят в различните сегменти на пазара своето приложение и техните взаимовръзки ще са по-скоро допълващи се, отколкото конкурентни.

В рамката на политиката са разгледани следните основни алтернативни горива с потенциал за дългосрочно заменяне на нефта: електроенергия, водород, биогорива, природен газ и втечнен нефтен газ и възможността им за използване в автомобилния, водния и въздушния транспорт.

Залегналите прогнозни цели в настоящата рамка служат като основа за последващо развитие при отчитане на евентуални възможности за сътрудничество с други държави членки по отношение на осигуряването на необходимото покритие на инфраструктура за алтернативни горива. Разглеждането на възможностите за прилагане на потенциални мерки относно инфраструктурата за алтернативни горива в автомобилния и водния транспорт цели постигането на едновременно намаляване на зависимостта на транспорта от нефта и смекчаване на негативното му въздействието върху околната среда. Всички предложени мерки с потенциално приложение, осъществявани чрез разходване на публичен ресурс, вкл. отказ от приход следва да бъдат реализирани при съобразяване с правилата на ЕС в областта на държавните помощи.

2. 
   СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА
   

1. 
   Национален план за действие за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства, включително на електрическата мобилност в България за периода 2012 – 2014 г.
   

Планът включва 29 мерки, осигуряващи изпълнението на 7 цели, а именно:

1. Стимулиране на производството на електрически и други екологични превозни средства (ПС), включително на компоненти за тях – 6 мерки;

2. Стимулиране на Научно-изследователстата и развойна дейност (НИРД) за развитие на екологични ПС и на средства за зареждане – 1 мярка;

3. Стимулиране на търсенето/потреблението на екологични ПС – 6 мерки;

4. Ускорено изграждане на зарядна инфраструктура за електрически ПС (ЕПС) и хибридни ПС (ХПС) – 4 мерки;

5. Повишаване на осведомеността и капацитета на заинтересованите страни и населението за същността, целите и ползите от развитие на устойчивата мобилност – 4 мерки;

6. Насърчаване развитието на устойчива градска мобилност – 6 мерки;

7. Насърчаване на производството и използването на алтернативни горива в транспорта, получени от третиране на отпадъци – 2 мерки.

2. 
   Национална програма за развитие: България 2020 г.
   

В Подприоритет 8.4 „Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората“ на Приоритет 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари“ на програмата са заложени мерки за насърчаване използването на хибридни и електрически автомобилен транспорт и стимулиране обновяването на автомобилния парк.

3. 
   Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г.
   

В плана са предвидени конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове в транспортния сектор. Те са насочени към постигане на оптимален баланс в използването на потенциала на различните видове транспорт и са обособени в четири приоритетни оси.

По приоритетна ос 1 „Намаляване на емисиите от транспорта“ е дефинирана мярка (с косвен ефект) „Развитие и стимулиране на ползването на хибриден и електрически автомобилен транспорт“

4. 
   Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г.
   

В стратегията за развитие на научните изследвания до 2020 г. са изведени няколко главни научни приоритетни области:

• 
  енергия, енергийна ефективност и транспорт: развитие на зелени и екотехнологии;
  
• 
  здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни;
  
• 
  нови материали и технологии;
  
• 
  културно историческо наследство, социално икономическо развитие и управление;
  
• 
  информационни и комуникационни технологии.
  

5. 
   Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България за периода до 2020 г., приета с Решение № 857 на Министерския съвет от 3.11.2015 г.
   

Стратегията е интегриран документ, обхващащ въпросите на иновационната и научната политики, политиката в областта на цифровия растеж, ресурсната ефективност и екоиновациите и други. В нея са набелязани приоритетите за стимулиране на иновациите с цел ускоряване на прехода към икономика на знанието и определяне на съгласуван микс от политики, пътни карти и планове за действие, както и цялостна рамка за мониторинг и оценка.

Ключова оперативна цел на приетата през 2015 г. Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България за периода 2014 – 2020 г. е: фокусирането на инвестициите за развитие на иновационния потенциал в идентифицирани 4 тематични области:

• 
  Информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Мехатроника и чисти технологии;
  
• 
  Индустрии за здравословен живот и биотехнологии;
  
• 
  Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.
  

Едно от приоритетните направления на тази област са чистите технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).

На база формулираните тематични области в Иновационната стратегия за интелигентна специализация са определени и приоритетните направления на проекта на Националната стратегия за развитие на науката в България до 2025 г., а именно:

• 
  Мехатроника, чисти технологии и нови, енергийни и енергийно ефективни технологии;
  
• 
  Здраве и качество на живот: зелени и екотехнологии, биотехнологии, екохрани, пречистващи и безотпадни технологии;
  
• 
  Опазване на околната среда. оползотворяване на суровини и биоресурси, екологичен мониторинг;
  
• 
  Материалознание и нанотехнологии;
  
• 
  Информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Национална идентичност и антропология, социално-икономическо развитие и управление.
  

Сред тях е Научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика”. Инфраструктурата покрива изцяло приоритетите на Стратегия Европа 2020 и осигурява условия за интегрирането на България в изпълнението на Европейския стратегически план за нисковъглеродни енергийни технологии (SET-Plan). Тя е силно ориентирана към иновативно и ефективно научно обслужване на определени ниши на българската икономика - производство, съхранение и използване на енергия от възобновяеми енергийни източници и ускорено навлизане на водородните технологии в различни сфери.

Инфраструктурата ще осигурява техническа експертиза в области като:

• 
  изглаждане на краткотрайни пикове на натоварване в интелигентни електрически мрежи;
  
• 
  интегриране на енергията от ВЕИ в енергоразпределителната мрежа;
  
• 
  прилагане на нисковъглеродни технологии в транспорта.
  

6. 
   Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.
   

Основните стратегически цели на националната транспортна политика, очертани в Стратегията са:

• 
  Постигане на икономическа ефективност;
  
• 
  Развитие на устойчив транспортен сектор;
  
• 
  Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.
  

7. 
   Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.
   

• 
  20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
  
• 
  20-процентен дял на ВЕИ в общия енергиен микс и 10-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта;
  
• 
  Подобряване на енергийната ефективност с 20%.
  

• 
  гарантиране сигурността на доставките на енергия;
  
• 
  достигане на целите за възобновяема енергия;
  
• 
  повишаване на енергийната ефективност;
  
• 
  развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди;
  
• 
  защита на интересите на потребителите.