Програма за развитие: България 2020 г. 2 3 Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 2020 г
Актуално състояние на зарядната инфраструктура за алтернативни горива в автомобилния транспорт
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вид контакт Град Брой ЗК
- ОБЩО: 26 43 14 15
- 7.2 Зарядна инфраструктура за компресиран природен газ
- 7.3 Зарядна инфраструктура за втечнен природен газ
- 7.4 Зарядна инфраструктура за втечнен нефтен газ
- 7.5 Предизвикателства пред разгръщането на водородните технологии в транспортния сектор
- Разработване на електрокари с горивни клетки.
- Приложения във водния транспорт
7.Актуално състояние на зарядната инфраструктура за алтернативни горива в автомобилния транспорт 7.1 Зарядна инфраструктура за електрически превозни средства Зарядната инфраструктура за електрически превозни средства е в начален стадий на изграждане и се реализира предимно на ниво общини от частни инвеститори. Към края на 2015 г. в България са инсталирани общо 26 зарядни колонки с CEE, ТИП 1 и ТИП 2 конектори, работещи с напрежение 220V или 380V и мощност между 3,7 - 22kW. Към м. декември 2016 г. на територията на страната има изградени 43 зарядни станции за публично ползване. Липсват инсталирани зарядни колонки за бърз заряд на трифазен ток с напрежение 380V и мощност над 22 kW. Актуални данни към момента за монтирани зарядни колонки по брой, място и вид контакт са представени в таблица 16
Източник: Индустриален клъстер Електромобили и Българска асоциация Електрически превозни средства Всички зарядни колонки са в рамките на населените места. Все още няма инсталирана зарядна колонка извън урбанизирана територия. В края на м. септември 2016 г. е обявен старта на Национална онлайн платформа за управление на зарядни устройства за електромобили, включително системи, инфраструктура и превозни средства, задвижвани от алтернативни енергийни източници. Платформата Bulcharge е разработена с дългосрочна визия – да обхване всички видове превозни средства от ново поколение. Това може да включва хибридни, електрически превозни средства, и такива с водородно задвижване. Платформата позволява автоматизирано управление на зарядните колонки в мрежа, зареждане на ЕПС и разплащане с безконтактни карти между търговци и клиенти, Smart приложение за намиране на зарядни колонки в мрежата, информация за тях и др. Четири са основните функции на платформата в момента:
През лятото на 2016 бе обявен и стартът на платформата за електромобилност Елдрайв. Тя е регионална интегрирана платформа за електромобилност, която обхваща всички елементи на електрическата мобилност – изграждане и управление на инфраструктура от зарядни станции и гъвкави схеми за краткосрочно и дългосрочно наемане на електромобили. Платформата се реализира по линия на стартирал проект през м. юни 2016 г. Досега по проекта има изградени над 10 зарядни станции в София, Варна, Пловдив и Бургас, а броят на отдаваните под наем електромобили е над 20. Проектът предвижда инсталирането на над 500 точки за зареждане на територията на България, Румъния, Македония, Гърция и Албания, включващи както бързо зарядни станции (50 kW DC), така и стандартен тип (22 kW АС), а броят на предлаганите електрически леки и лекотоварни автомобили да достигне 200. Многобройни други инвеститори и потенциални оператори планират инсталиране на зарядни точки за електрически превозни средства в техни обекти. Подготвят се два проекта за осигуряване на зарядна инфраструктура и използване на електромобили в централни градски части и жилищни зони. Първият разглежда оборудването на паркоместа в обществени паркинги и свободни места в паркинги на институции със зарядна инфраструктура за електромобили (ориентировъчен бюджет от средно 30 000 евро на локация). Вторият проект предвижда осигуряване на зарядна инфраструктура и електромобили за споделено ползване от обитатели на жилищни сгради (ориентировъчен бюджет от около 150000 евро на локация). Предвид разликата във функционалността и цената, бъдещото разпространение на зарядна инфраструктура в България ще включва както бързи зарядни станции с капацитет поне 50 kW DC по протежение на основната TEN-T транспортна мрежа, така и масово разпространени стандартни зарядни точки с единичен капацитет от поне 22 kW AC, разположени на публично достъпни локации, където превозните средства на потребителите обичайно са паркирани достатъчно дълго за съществено зареждане на акумулаторите, без да трябва потребителите специално да се съобразяват с това (търговски центрове, развлекателни и рекреационни центрове, офиси, хотели, ресторанти, промишлени предприятия и др.). На ниво отделна община би могло да се проучи възможността за монтирането на зарядни станции за електрически превозни средства с нормална и голяма мощност на възлови места, позволяващи нормално обслужване на превозните средства с електрическо и хибридно задвижване. Проучването следва да обхваща наличието на свободни мощности или възможносттта за осигуряването й на подходящите места без сериозни вложения в инфраструктура. То следва да се извърши съвместно с електроразпределителното дружество, опериращо на територията на съответната община. Целесъобразно е подобни проучвания да бъдат извършвани под ръководството на областния управител за транспортните артерии през съответната област, а за автомагистралите и пътищата от първи клас – от Агенция „Пътна инфраструктура“. Също така е необходимо да бъде утвърдена схема на местата, имащи потенциал за монтиране на зарядни станции за електрически превозни средства като се приеме правилото по основните пътни артерии станциите да са разположени на разстояние не повече от 100 км. една от друга. Осигуряването на финансова подкрепа за изграждане на зарядна инфраструктура е един от основните фактори за ускоряване навлизането на електрическите и хибридните превозни средства. От ключово значение е инвестиционната подкрепа за реализация на:
Изграждането на модулна зарядна инфраструктура ще осигури максимална гъвкавост при зареждане на различните видове електрически превозни средства, в зависимост от технологичните им особености. 7.2 Зарядна инфраструктура за компресиран природен газ Компресираният природен газ е екологично гориво и покрива изцяло изискванията на стандарта Евро 6. Неговата употреба е свързана с екологосъобразното и устойчиво развитие на транспорта (градски, специализиран и служебен) в населените места. По отношение на употребата на компресиран природен газ, пазарът в България се разви основно в периода 2003 - 2009 г.
Неразвита е мрежата от станции за зареждане с компресиран природен газ по трасетата на транспортните коридори от TEN-T мрежата (път Е-79, АМ “Струма”, АМ “Тракия”, АМ “Марица”, както и по протежението на населените места около пан – европейски транспортен коридор № 7 – река Дунав, на българска територия). В България моделът на изграждане на компресорните станции за зареждане на моторни превозни средства следва модела на развитие на газоразпределителната мрежа. Поради тази причина основната част от станциите за зареждане с компресиран природен газ са разположени в градовете и населените места с изградена газоразпределителна мрежа, далеч от трансевропейските транспортни коридори. Поради тази причина междуградските и международни пътувания с автомобили на компресиран природен газ у нас, са ограничени.
Понастоящем в България не са известни установени и налични добри практики за инвестиции от публичния сектор в т.ч. дарения, субсидии и гарантиране на заемите. Приоритетно е разработването и реализацията на проекти за разгръщане инфраструктурата на компресиран природен газ в няколко направления:
Следва да се отбележи, че компресирания и втечнения природен газ имат отлична степен на оперативна съвместимост. Изграждането на комбинирани L-CNG станции позволява оползотворяване на загубите при съхранението на втечнен природен газ. Присъединяването към съществуващите мрежи - електрически, водоснабдителни, канализационни и газопроводни, е свързано с по-големи предизвикателства. В тази връзка е необходимо да се определят точките за зареждане на територията на страната, за кои видове горива са подходящи, както и да се прецени техническата възможност за тяхното изграждане, с оглед на съществуващата инфраструктура. Съществува потенциал за оперативна съвместимост на природния газ, с инсталации за производство и дистрибуция на водородно гориво от природен газ. Основните пречки за развитието на инфраструктурната мрежа за компресиран природен газ, която да има необходимата степен на гъстота са следните:
7.3 Зарядна инфраструктура за втечнен природен газ Все още няма изградена инфраструктура за втечнен природен газ в т.ч. и на територията на транспортните коридори от TEN-T мрежата в страната. В тази връзка е абсолютно наложително да се извърши проучване на регионалното и национално търсене на втечнен природен газ за нуждите на автомобилния транспорт преди да се пристъпи към строителство на зарядни станции за втечнен природен газ на територията на транспортните коридори от TEN-T мрежата. За всяка избрана географска локация за изграждане на станция, трябва да се предвиди изграждането на 2 бр. станции, по една за всяка посока на движение.
Социалните и икономическите условия в страната през изминалите години благоприятстваха използването на втечнения нефтен газ, което допринесе и за добре развита мрежа за дистрибуция и продажба на този енергиен продукт. Основни причини за широкото му разпространение са достъпните газови уредби, които дават възможност да се промени типа на използваното моторно гориво, както и почти двойно по-ниската цена на самия продукт. Поради тези факти Република България е сред водещите страни по брой на автомобилите, задвижвани от втечнен нефтен газ в Европейския съюз. Точна статистика не може да бъде предоставена, тъй като голяма част от по-старите автомобили в България са закупени и регистрирани пред компетентните органи със заводското си задвижване и в последствие то е променено. В този смисъл данните, предоставени от Министерството на вътрешните работи, които отразяват вида консумирано гориво при регистрация са актуални единствено за автомобилите с фабрично поставени газови уредби. На база на доставените на пазара количества втечнен нефтен газ за моторно гориво и броя на регистрираните в страната бензинови автомобили може да бъде направено разумно предположение, че около 85 % от тези на възраст над 15 години са задвижвани от този енергиен продукт. По отношение на мрежата за дистрибуция страната ни също е в челните позиции в Европа. Към настоящия момент на територията на страната има около 1890 обекта , в които се предлага втечнен нефтен газ.13. Мрежата е разпространена географски на територията на цялата страна, като няма струпвания на обекти единствено около по-големите градове, което дава възможност за предлагане на втечнен нефтен газ и в по-малките населени места. Разширяване на използването на ВНГ извън ползването на автомобили за лични цели и таксиметрови услуги също би следвало да бъде насърчавано. Наситеността на обекти предлагащи този енергиен продукт на територията на страната го прави изключително удобен при национални доставки на товари.
Република България разполага с ограничени въглеродни енергийни ресурси. Но пък разполага с възобновяеми енергийни източници – слънчева енергия, вятърна енергия, които използвани по най-подходящия начин могат да осигурят енергийната независимост на страната. Понастоящем България има инсталирани мощности над 1 гигават. През 2014 г. страната е една от деветте европейски страни, които са изпълнили заложените до 2020 г. национални цели за дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. делът на енергията от възобновяемите източници в транспорта е по-нисък от планирания такъв – 10%. В редица стратегически документи като: Енергийна стратегия на Република България, Иновационна стратегия за интелигентна специализация, Национална стратегия за развитие на научните изследвания и индикатори от плана за действие към нея, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“ са включени препоръки в подкрепа на водородните технологии като национален приоритет. В тази насока най-значителен е приносът на българските учени, които участват активно в европейски проекти. През 2014 г. Българската академия на науките стана член на Съвместното предприятие Горивни клетки и водород, както и на Европейското сдружение за Енергийни научни изследвания. Това членство доведе до иницииране и активиране на взаимодействието с българската индустрия с потенциален интерес за въвеждане на водородните технологии. Предварителният анализ на подходите, прилагани в отделни европейски страни показва, че за българските географски и икономически условия е най-подходящ модел с по-ниски първоначални инвестиции и минимизирани рискове през ранните години. Изграждането и разпределението на водородна инфраструктура трябва да бъде в подходящи пазарни сегменти. Научно-изследователските структури и индустрията си сътрудничат активно при определяне на областите на приложение на водородните технологии в транспортния сектор на България. Идентифицирани са следните потенциални ниши:
Тази ниша е тясно обвързана с регионалната политика в област Бургас, с най-голямото ни пристанище на Черно море (с известния морски курорт Слънчев бряг) с над 1 млн. посетители в активния сезон. Общите усилия на държавата и местната администрация, частния сектор, и неправителствени организации са рамкирани в инфраструктурен проект с многогодишен план за изпълнение, който има за цел да стимулира яхтения и круизен туризъм. Новият круизен пристанищен терминал Марина има амбицията да се превърне в хъб за круизни кораби. Една от стъпките в иновативната програма за развитие на екологосъобразен транспорт е въвеждането на кораби, задвижвани с горивни клетки. Плановете са тези кораби да бъдат използвани в многобройните водни резервати, намиращи се в региона. Стремежът е натрупания опит да бъде използван при изграждането на водородна морска линия, свързваща Констанца (Румъния) с Варна и Бургас (България) и Истанбул (Турция). В курортните комплекси се предвижда използването на скутери, влакчета, велосипеди. За реализацията на тази идея е сформирано сдружение между Делфин Варна Шипинг, община Бургас, Институт по електрохимия и енергийни системи-БАН, Институт за регионални стратегии-Бургас.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||