ИНВЕСТИЦИОННА ПОДКРЕПА ПО ЛИНИЯ НА ОПЕРАТИВНИТЕ И ДРУГИ ПРОГРАМИ, СВЪРЗАНИ С АЛТЕРНАТИВНИТЕ ГОРИВА

За първи път в страната през месец май 2016 г. стартира пилотна схема, чрез която е осигурено частично финансиране на средствата, необходими за закупуване на електромобили или електрически хибридни автомобили за публичните институции, като по този начин ще се оптимизират разходите за гориво и ще бъдат спестени емисии на парникови газове. Размерът на финансирането е в размер на 1 млн. лв.

Схемата за насърчаване използването на електрически и хибридни превозни средства в рамките на Инвестиционната програма за климата на НДЕФ е в изпълнение на Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент за насърчаването на чисти и енергоефективни пътни превозни средства. Директивата за чисти превозни средства изисква да се вземат предвид потреблението на енергия и въздействието върху околната среда при покупката на пътни превозни средства - емисиите на въглероден диоксид, въглеводороди, изгорели газове и прахови частици.

В българското законодателство изискванията на директивата са въведени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). С разпоредбите му се дефинират минималните изисквания за доставка на такива превозни средства. При възлагане на обществена поръчка за доставка на пътни превозни средства по приложение № 11 от ЗОП за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл възложителите прилагат методиката, определена с Наредба № Н-18 от 8.08.2016 г. за определяне на методиката за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл на пътните превозни средства г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 66 от 2016 г.). Критериите за оценка на проектни предложения и провеждане на обществени поръчки по схемата на Националния Доверителен Екофонд (НДЕФ) за насърчаване използването на електромобили са в съответствие със ЗОП.

Министерският съвет прие на 13.10.2011 г. Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 г. Една от основните му задачи е дефиниране на продуктовите групи екологични автомобили, по отношение на които да бъдат приложени насърчителните мерки, целящи ускореното им навлизане у нас - следвайки стратегическите документи на ЕС в плана е заложено преференциално третиране на електрически и хибридни превозни средства.

Енергийно ефективни превозни средства, включително електромобилите, имат по-висока първоначална цена в сравнение с конвенционалните автомобили. Следвайки европейските документи и практиката на отделните държави-членки, за създаване на достатъчно търсене на такива автомобили от страна на потребителите, особено на началния етап на тяхното навлизане е необходимо да се въвеждат мерки за стимулиране на търсенето, с които да се повлияе върху избора на потребителите при закупуване на превозни средства в полза на екологичните.

Схемата на НДЕФ е първата такава схема, която цели да насърчи използването на електромобили от централната и териториална администрация на изпълнителната власт.

С решение на Управителния съвет на НДЕФ от 14.06.2016 г. бяха одобрени проекти за частично безвъзмездно финансиране на общо 34 електрически и 10 електрически хибридни (plug-in) превозни средства.

Закупените екологични превозни средства ще спестяват годишно 138 тона въглероден диоксид.

Сред одобрените бенефициенти са 4 държавни институции - Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Одобрени бяха проектите и на следните 22 общини: Община Асеновград, Община Поморие, Община Горна Оряховица, Община Бургас, Община Трън, Община Разлог, Община Видин, Община Стара Загора, Община Самоков, Община Габрово, Община Мъглиж, Община Смолян, Община Пловдив, Община Сливен, Община Варна, Община Попово, Община Сливница, Община Баните, Община Малко Търново, Община Никола Козлево, Община Несебър и Община Плевен.

Закупените 44 електрически и електрически хибридни превозни средства ще се използват за:

• 
  обслужване на общински обекти в етап на строителство;
  
• 
  преглед на общинската пътна мрежа;
  
• 
  текущ контрол и охрана на общински обекти;
  
• 
  посещение на обекти по сигнали на граждани;
  
• 
  посещение на обекти свързани с опазването на водните ресурси;
  
• 
  обслужване на проблеми по инфраструктурата и екологията при възникнали аварийни ситуация в населените места;
  
• 
  социален патронаж;
  
• 
  контрол по спазване правилата за паркиране, и др.
  

Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС 2014-2020 г.) предоставя финансиране в секторите „Води“, „Отпадъци“, „Натура 2000 и биоразнообразие“, „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ и „Подобряване качеството на атмосферния въздух“.

В сектор „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ допустими за финансиране са следните дейности:

1. 
   Преглед и анализ на общинските програми за качеството на атмосферния въздух (КАВ) и подпомагане за последващото им изготвяне/преработване и контрол.
   
2. 
   Мерки, адресиращи замърсяването от битово отопление.
   
3. 
   Мерки, адресиращи замърсяването от обществения транспорт:
   

• 
  мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух от обществения транспорт;
  
• 
  други допълнителни мерки, идентифицирани като подходящи от бенефициентите за постигане целите на проекта и произтичащи от прегледа и анализа на общинските програми за КАВ.
  

Управляващият Орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. не предвижда конкретни мерки в подкрепа на разгръщане на зарядна инфраструктура за алтернативни горива. В проектните предложения по инвестиционен приоритет „Интегриран градски транспорт“, по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014- 2020“, би могло да се включи като допустима дейност изграждане за зарядна инфраструктура, която да обслужва единствено нуждите на обществения градски транспорт, в случай че бъде изведено като необходим компонент вследствие от предпроектното проучване.

4.3.1. Финансов инструмент Jessica

Комбинирането на грантове с финансови инструменти и намаляването на националното съфинансиране са сред новите европейски приоритети за програмния период 2014 - 2020 г. Това ще даде възможност за привличане на повече средства от частни инвеститори.

Най-голям ръст на обема на финансовите инструменти е отчетен по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР). В нея увеличението е над десет пъти на финансовия ресурс за финансов инженеринг спрямо предишния програмен период или от около 25 млн. евро на около 254 млн. евро. ⁷

Финансовите инструменти за инвестиции в градско развитие ще се прилагат в 39 града в страната. С ресурс от 253,80 млн.евро за финансови инструменти от ОПРР ще бъдат съз­дадени пет фонда. От тях три са за градско развитие - за София, за Северна България и за Южна България. За тези три фонда са отделени 146,5 млн.евро.

С разширяването на подкрепата чрез финансови инструменти по ОП „Региони в растеж“ се цели привличане на допълнителен финансов ресурс. Това се доказа на практика при проектите по „Джесика“, където беше осигурен между 100 % и 200 % допълнителен публичен и частен капитал.

Финансовият инструмент JESSICA (Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) е съвместна инициатива на Европейската комисия (ЕК), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Банката за развитие на Съвета на Европа.

Този инструмент насърчава устойчивото градско развитие, като подкрепя проекти в областта на и на градска инфраструктура – включително транспорт.

Средствата на финансиранията по JESSICA се инвестират под формата на нисколихвени дългосрочни заеми или дялови участия в градски проекти. Основното изискване към проектите, за да получат финансиране, е да са включени в интегрирания план за градско възстановяване и развитие Те трябва да отговарят и на допустимите дейности по приоритетната ос 1„Устойчиво и интегрирано градско развитие” на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020 г.

234 млн. евро са предложени за финансиране чрез финансовия инструмент JESSICA в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. за България. Средствата, заделени за финансови инструменти в направлението Интегриран градски транспорт по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 са в размер на 18.5 млн. евро. ⁸
4.4 Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А "Румъния- България" 2014-2020

По програмата предстои обявяване на трета покана за подаване на проектни предложения, с цел финансиране дейности по приоритетни оси: ПО 1 „Добре свързан регион“, ПО 2 „Зелен регион“, ПО 3 „Безопасен регион“, като следва да се има предвид, че списъкът с дейностите, описани в програмните документи (Програма, Насоки за кандидатстване), е индикативен. За да бъде допустимо предложението, следва да допринася за развитието на зарядна инфраструктура за алтернативни горива в административно-териториалните единици на двете държави, включени в трансграничния регион. Съгласно правилата на програма ИНТЕРРЕГ V-А "Румъния- България" 2014-2020 г., 85% от бюджета на проектите се финансират от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), като 13 % се предоставят от Националния орган, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, под формата на национално съфинансиране, а 2 % е съответно собствения принос на партньорите по проектите. Критериите и приоритетите, които се прилагат при подбора на проекти, се одобряват от Съвместния комитет за наблюдение (СКН), който е основният орган за взимане на решения по програмата. Задължително изискване е всеки проект да включва минимум по един партньор от двете партниращи си държави - Румъния и България. Задължително условие проектите да имат ясен трансграничен ефект при спазване на принципите на съвместно разработване и съвместно изпълнение. За да бъдат допустими по програмата, участващите партньори не трябва да генерират печалба от основната им дейност, както и да получават държавни помощи. Всеки проект трябва да изпълнява поне един от следните два критерия - общ екип или съвместно финансиране на проекта.

В периода 2008 – 2014 г. Фонд „Научни изследвания“ е финансирал шест проекта, свързани с алтернативните горива и алтернативните технологии на задвижване на стойност 752 030 лв. Тематиката на проектите е свързана главно с получаване на алтернативни горива от биомаса, биоетанол и нови горивни клетки, базирани на химични и микробни процеси.

Алтернативните горива и технологии на задвижване спадат към биологическите, селскостопанските и техническите науки като области, в които може да се кандидатства и да се подават проектни предложения.

През 2016 г. в Оперативната годишна програма на Фонд „Научни изследвания“ за фундаментални научни изследвания са планирани 4 500 000 лв. Тук попадат и гореописаните научни области.

До 2020 г. се предвижда сумата да нараства или да няма промяна на средствата, предвидени в бюджета. По отношение на алтернативните горива и технологии за задвижване не се предвиждат и не е записано експлицитно да се предвиждат средства за конкретни тематични конкурси по темата.

Към настоящия момент 44 български организации участват в изпълнението на 34 проекта в направление „Сигурна, чиста и ефективна енергия“ на рамкова програма „Хоризонт 2020“. Финансирането, което са получили или се очаква да получат, се равнява приблизително на 5 410 000 евро.

Девет български организации са включени в консорциуми и изпълняват 7 проекта в направление „Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт“ на рамкова програма „Хоризонт 2020“. Финансирането, което българските организации ще получат, се равнява приблизително на 1 524 000 евро.

Единадесет български организации са част от консорциуми, които изпълняват 7 проекта по направление „Климат, околна среда, ресурсна ефективност и суровини“, на рамкова програма „Хоризонт 2020“. Финансирането, което българските организации са получили или се очаква да получат се равнява приблизително на 712 000 евро.

През 2016 г. стартира проект за изграждане на пилотен модел на технологична инфраструктура за електромобилност в България, структуриран в съответствие с изискванията за финансиране по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 - 2020 г. ⁹

Той предвижда осъществяване на цялостния процес от адаптация на концепцията за автомобили с електрическо задвижване (електромобили) към водещите в това направление образователни и научно-изследователски програми до пълноценното осъществяване на електромобилност в избрани региони на Република България. За целите на проекта трябва да бъде изградена комплексна инфраструктура, която да превърне електромобилите в реална алтернатива на конвенционалните МПС чрез съвместното участие на партньори от сферата на образованието, НПО, и частния сектор.

Проектът предвижда проектиране, изграждане, изпитване и въвеждане в експлоатация на пилотен модел на електрическа „смарт“ мрежа, управлявана от специално разработен софтуер, състояща се от универсални електрически станции и обслужваща инфраструктура от терминали за зареждане на електромобили. Мрежата заедно със своите терминали и присъединените за зареждане превозни средства ще бъдат интегрирана част от националната електрическа мрежа и ще служат като балансьор при пикове и падове на потреблението. Ще се експериментират софтуерни решения, така че мрежата да има универсални възможности за присъединяване, управление и мониторинг.

Изследванията върху създадената инфраструктура трябва да дават възможност за присъединяване на възможно най-много брандови и мрежови решения от типа smart grid, smart city и всички видове и марки електрически станции, което да е базата за свободна конкуренция и привличане на инвестиции в този сектор. Изследванията ще се концентрират в три географски центъра, които да изследват както поведението на мрежата, така и комуникацията помежду им, ще се изследват приложението на електромобилност в различни среди и при различни условия.

За целите на проекта ще бъдат закупени определен брой електромобили, които първоначално ще послужат като модели за синхронизиране и адаптиране на системата, а в последствие ще са база за развитие и разширение на системата с широк кръг услуги и дейности, повишаващи експлоатационните възможности на мрежата и тях самите, като ще се предлагат на принципа „Zipcar“ - като нов вид транспортна услуга в страната за популяризиране и практическа демонстрация на електромобилността.
4.6. Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г.

Планираните процедури по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014 - 2020 г. в изпълнение на целите на Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта за научна инфраструктура са свързани с първата от трите основни приоритетни оси на програмата – „Научни изследвания и технологично развитие“ с бюджет от близо 545,8 млн. лв. средства от Европейския фонд за регионално развитие. Сред приоритетите, които са заложени тук, е повишаването на качеството на научните изследвания и развитието на иновациите. Националната цел е да се постигне устойчив растеж на България, а той изисква целенасочени инвестиции в приоритетни за страната научни направления, квалифицирани изследователи и изобретатели и атрактивна научна среда.

• 
  Центрове за компетентност
  
• 
  Центрове за върхови постижения
  
• 
  Научна инфраструктура
  
• 
  Развитие на регионална интелигентна специализация
  
• 
  Международно сътрудничество
  

През 2017 г. се предвижда изграждане на регионални научни центрове: Основната цел на операцията е изграждането на регионален капацитет за специализация съгласно Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) в рамките на научни институции и висши училища. Регионалните научни центрове ще представляват регионални научноизследователски организации и висши училища, които не разполагат с критична маса, за да се превърнат в ефективни центрове за върхови постижения или компетентност, но играят важна регионална роля за развитието на местната иновационна екосистема. Програмата ще подкрепи по няколко инфраструктури във всеки от шестте основни географски райони на България (с изключване територията на област София-град).

Уникални научни инфраструктури: Основната цел по Компонент 1 на операцията е да се подкрепи развитието на капацитета за извършване на научни изследвания и иновации в България, чрез изграждане на нова и модернизиране на съществуваща уникална научна инфраструктура за осигуряване на достъп на българската научна общност и бизнеса до най-новите научни открития и най-модерните технологии в ЕС. Това ще позволи на български научноизследователски организации с тяхната уникална инфраструктура и специфична експертиза да бъдат включени в паневропейски комплекси, определени в Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Основната цел по Компонент 2 на операцията е да осигури на българските изследователи подкрепа за свободен и удобен достъп до международните бази данни за научна информация и публикации, тъй като те не могат да бъдат напълно ефективни в своите изследвания без такъв достъп. Посоченото ще доведе и до подкрепа на усилията на изследователите в посока на пълната им интеграция в европейското изследователско пространство, включително по отношение на развитието на бъдещите и нововъзникващите технологии на европейско равнище. Подкрепата по ОП „НОИР“ на достъпа до международни бази данни, както и до публикации в признати научни списания, ще даде възможност за интернационализация и засилване на конкурентоспособността на българската наука и икономика. Подкрепата за повишаване качеството на научните издания и подготовката им за рефериране в реферативните и наукометрични бази данни ще гарантира популяризирането на научните резултати и международната разпознаваемост на българските учени и повишаване на международното сътрудничество.
4.7. Програма за развитие на селските райони за 2014-2020 г. Подкрепа за производство на биогорива се осъществява по Програмата за развитие на селските райони¹⁰ за 2014-2020 г. съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по следните мерки:

• 
  мярка M04 „Инвестиции в материални активи”: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“;
  

• 
  мярка M06 „Развитие на стопанства и предприятия“: подмярка 6.2 „Стартова помощ за неземеделски дейности“ и подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“.
  

5. 
   АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЕНЕРГИЙНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ В ТРАНСПОРТА
   

Потреблението на горива и енергия в транспорта, изчислено като хиляди тона нефтен еквивалент (хил. т н.е., 1000 toe) представя енергийното потребление на транспорта и е основен индикатор за въздействие на транспорта върху околната среда. В периода 2000 – 2014 г. като цяло потреблението на енергия в транспорта непрекъснато нараства.