Производството и потреблението на биогорива

В Енергийната стратегия на Република България са посочени трудностите относно строгите изисквания за устойчивост на биогоривата при постигане на задължителната секторна цел от 10 на сто дял на енергията от биогорива и възобновяеми източници в транспортния сектор. Националната политика за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници съдържа цели, касаещи производството и потреблението на биогорива, както следва:

• 
  насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми източници в транспорта;
  
• 
  повишаване капацитета на малките и средните предприятия, производителите на енергия от ВИ и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми източници.
  

• 
  10 на сто дял на енергията от биогорива и възобновяеми източници в транспорта в общия дял (от 16 на сто) на енергията от възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия на страната и
  
• 
  6 %-тно намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия за целия жизнен цикъл на горивата (т.н. интензитет), използвани в транспортния сектор към 2020 г.¹.
  

В Третия национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници³, е отчетено преизпълнение на предвидените в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници дялове на енергията от ВИ в сектор „Транспорт“. За 2013 г. при план – 3,3 на сто е постигнат дял от 5,6 на сто и за 2014 г. при план 4,5 на сто е отчетен дял от 5,3 на сто. Постигнатият напредък се доближава до прогнозирания за 2015 г. показател от 5,8 на сто дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в сектор „Транспорт“.

„Увеличаването на дела на биогоривата“ е мярка с пряк ефект, заложена по Приоритетна ос 1 „Намаляване на емисиите от транспорта“ на Третия Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г.

В разработка, възложена по поръчка на Министерство на околната среда и водите „Проучване на възможностите и перспективите за производство и потребление на биогорива от първо, второ и трето поколение за нуждите на транспорта“ е поставен приоритет за развитие на биогоривата от второ и трето поколение, в съответствие с промените в изискванията на европейските директиви.

Следва да се отбележи, че в Министерството на енергетиката вече е стартирал процеса по изготвянето на пълен анализ на възможностите за производство на биогорива от ново поколение и на други възобновяеми източници в транспорта и определяне на индикативна подцел за потребление на биогорива от ново поколение в сектор Транспорт. Анализът ще бъде съобразен изцяло с разпоредбите на чл. 2 и Приложение IX на Директива 2015/1513/Е0 и със заложените в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници цели.

2. 
   ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА
   

През 2013 – 2015 г. се приеха редица данъчни облекчения, свързани с екологичните характеристики на превозните средства. С приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИД на ЗМДТ) (ДВ, бр.102/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) бе направена първата стъпка в тази насока, с което електрическите автомобили бяха освободени от годишен данък.

Със следващия ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.101/ 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) се запази преференцията за собствениците на превозни средства с действащи катализаторни устройства, като допълнително се предоставиха облекчения за собственици, чиито превозни средства отговарят на екологични категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“ и „Евро 6“. Съгласно ЗМДТ, в сила от 01.01.2014 г., чл. 59, ал. 2 от същия, за превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории “Евро 3” и “Евро 4” данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на “Евро 5” и “Евро 6” – с 60 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 данък.

Също така, в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ, за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории “Евро 3” и “Евро 4” данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на “Евро 5”, “Евро 6” и “EEV” – с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.

През 2014 г. се разшири кръга на освободените от данък електрически превозни средства, като се прие допълнение в чл. 58, ал. 2 от ЗМДТ. С промяната се освобождават от данък не само електрическите автомобили, но и електрическите мотоциклети и мотопеди (ДВ, бр.105/ 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.). С посоченото допълнение в чл. 58, ал. 2 от ЗМДТ се преодолява създадената неравнопоставеност при облагане на четириколесните и двуколесните електрически превозни средства.

По този начин бе направена решителна крачка за модернизиране и интегриране на данъчното и екологичното законодателство, с което Република България се нареди до други седемнадесет държави-членки на ЕС, в които данъците на автомобилите се основават на отделяните емисии и/или разхода на гориво.

Към настоящия момент таксите, които се събират от Министерството на вътрешните работи (МВР) при първоначална регистрация на превозни средства, са изключително ниски, като до 90% от тях покриват себестойността на издаваното свидетелство за регистрация (част І и част ІІ), на регистрационните табели и стикера, който се издава за преминат технически преглед.

Бланките за свидетелство за регистрация на моторните превозни средства, регистрационните табели и стикерите за преминат първоначален технически преглед са регламентирани в Наредба № І-45/2000 г. и цената им е определена в договори за изработка и доставка, по които МВР е страна.

С ПМС № 76 от 12.04.2016 на Министерския съвет е приета нова Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Покупката на електромобили се насърчава с 30 % намаление на продуктовата такса (с 44 лв. спрямо досегашния размер на таксата за нов автомобил), а на хибридни автомобили - с 15 % (в зависимост от възрастта - от 22 лв. до 40 лв. спрямо таксите за конвенционалните автомобили).

Предлагането на допълнителни данъчни облекчения ще бъде съобразено с правилата, регламентирани с европейското законодателство в областта на държавните помощи.

С Наредба № І-45 са определени процедурите за първоначална регистрация и промени в регистрацията на превозните средства. Тези процедури се прилагат за всички моторни превозни средства, независимо от тяхното задвижване, т.е. няма особености в процедурите за първоначална регистрация и промени в регистрацията на моторните превозни средства.

В Наредба № 60 от 2009 г. са определени следните процедури за одобряване типа на превозните средства, които са приложими и за одобряване типа на моторните превозни средства с електрическо и хибридно задвижване:

• 
  ЕО одобряване типа на превозни средства;
  
• 
  ЕО одобряване на превозни средства, произвеждани в малка серия;
  
• 
  национално одобряване типа на превозни средства, произвеждани в малка серия;
  
• 
  одобряване типа на превозни средства по отношение на системи/определени технически характеристики;
  
• 
  одобряване типа на превозни средства при използване на нови технологии или концепции
  
• 
  индивидуално одобряване на превозни средства.
  

„Хибридно моторно превозно средство” е превозно средство с най-малко два различни двигателя с преобразуване на енергия за задвижване на превозното средство и две различни системи за съхраняване на енергия за целите на задвижването (в превозното средство).

„Хибридно електрическо превозно средство” е хибридно превозно средство, което за неговото задвижване ползва енергия и от двата източника на акумулирана енергия/мощност в превозното средство:

а) гориво за изгаряне;

б) устройство за съхраняване на електрическа енергия/мощност (напр. акумулаторна батерия, кондензатор, маховик/генератор и т.н.).

В Приложение № 10 на Наредба № 60 от 24.04.2009 г. е включена препратка към Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 2009 година относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (ОВ, L 200 от 31.07.2009 г.) и Правило № 100 на ООН/ИКЕ - Единни предписания относно одобрението на превозни средства по отношение на специфичните изисквания за електрическото силово предаване (ОВ, L 87 от 31.03.2015 г.), в което са разписани изисквания за електрическа безопасност, както и определения във връзка с електрическите превозни средства. Необходимите маркировки и обозначения на електрическите ПС са предвидените по Правило № 100 на ООН/ИКЕ, и приложимото европейско законодателство.

Определения за „Хибридно превозно средство“, „Хибридно електрическо превозно средство“ и „Изцяло електрическо превозно средство“ се съдържат съответно в чл. 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 29.06.2007 г.) и чл. 2, точка 16 и точка 34 от Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (Регламент (ЕО) № 692/2008) (ОВ L 199, 28.07.2008 г.).
3.1.3.1.2 Информация относно одобряване на типа на електрически и хибридни МПС от категория L

През 2015 г. се разработи проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (законопроект № 602-01-14/31.03.2016 г.), с който се предвиждат конкретни мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60 от 2 март 2013 г.). В законопроекта е предвиден текст, с който за целите на закона са приложими определенията по чл. 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013. С тази разпоредба в националното законодателство за дву-, три- и четириколесни превозни средства се създават условия за прилагане на определения за „хибридно превозно средство“, „хибридно електрическо превозно средство“, „изцяло електрическо превозно средство“. Създават се разпоредби за одобряване типа на тези превозни средства, както и техническите изисквания към тях. ⁴ Регламентът е с пряка приложимост за Република България от 01.01.2016 г., като има за цел да се опрости досегашната правна рамка, да се намалят вредните емисии от превозните средства от категория L, да се увеличи общото равнище на безопасност, да се осигури адаптиране към техническия прогрес и да се укрепят правилата за надзор на пазара. Определения съгласно чл. 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013 са:

„Хибридно превозно средство“ означава моторно превозно средство, което за привеждането си в движение е оборудвано с най-малко два различни преобразувателя на енергия и с две различни системи за съхраняване на енергията (в превозното средство);

„Хибридно електрическо превозно средство“ означава превозно средство което, за целите на механичното задвижване, черпи енергия от следните два източника за съхраняване на енергия/мощност в превозното средство:

а) гориво за потребление;

б) акумулаторна батерия, кондензатор, маховик/генератор или друго устройство за съхранение на електрическа енергия или мощност.

Това определение включва също и превозни средства, които черпят енергия от гориво за потребление само с цел презареждане на устройство за съхраняване на електрическа енергия/мощност;

„Изцяло електрическо превозно средство“ означава превозно средство, задвижвано от:

а) система от едно или повече устройства за съхранение на електрическа енергия, едно или повече устройства за управление на електрическа мощност и една или повече електрически машини за преобразуване на съхранената електрическа енергия в механична енергия, която се предава към колелата за задвижване на превозното средство;

б) спомагателно електрическо задвижване монтирано на превозно средство, задвижвано с педали;

За целите на Регламент(ЕС) № 168/2013 се прилагат следните категории и подкатегории:

а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство);

б) превозно средство от категория L2е (триколесен мотопед);

в) превозно средство от категория L3е (двуколесен мотоциклет);

г) превозно средство от категория L4е (двуколесен мотоциклет с кош);

д) превозно средство от категория L5е (моторно триколесно превозно средство);

е) превозно средство от категория L6е (леко четириколесно);

ж) превозно средство от категория L7е (тежко четириколесно).

За удостоверяване на съответствието на превозните средства с европейските изисквания за одобряване на типа, включително и с изискванията за опазване на околната среда, всеки производител е длъжен за всяко превозно средство да издава ЕС сертификат за съответствие.

В чл. 23 от наредбата са определени изисквания за изменение в конструкцията на пътно превозно средство в хибридно превозно средство или електрическо превозно средство. В тези случаи превозното средство трябва да отговаря на:

1. Приложимите за съответната категория към датата на първата регистрация на превозното средство технически изисквания, посочени в регулаторните актове във:

а) приложения № 10 или 11 от Наредба № 60 (приложение IV или XI от Директива 2007/46/ЕО) - за пътни превозни средства от категории M и N;

б) приложение № 1, раздел I от Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.) - за пътни превозни средства от категория L.

2. Правило № 100 на ООН/ИКЕ - за пътни превозни средства от категории M и N.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси за провеждане на всеки конкурс общинските съвети утвърждават критерии и начин за оценка и класиране на кандидатите. Един от критериите е изискване за екологичност на превозните средства. В тази връзка ще бъде обсъдена възможността при провеждането на процедури за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми, участниците, предлагащи изпълнение с превозни средства захранвани с алтернативни горива, да получават допълнителни точки при формиране на оценката.

В чл. 21, ал. 1, т. 12 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоза на пътници е въведено изискване, когато лекият таксиметров автомобил е хибриден или се задвижва изключително с електрически двигател, да бъде трайно боядисан в зелен цвят.

Колонката е преместваем обект за обслужващи дейности. По този начин със ЗУТ се уреждат зарядните колонки за електрически превозни средства, като е преценено, че те покриват посоченото по-горе определение и по-точно присъединяването и след това отделянето от мрежите на техническата инфраструктура.

Съответните компетентните органи или организации ще уточнят техническите условия, параметри и характеристики, както на съоръженията (колонката), така и на мрежите на техническата инфраструктура, от която тези колонки ще се захранват, за да се посочат техническите изисквания към преместваемия обект и към захранващата мрежа. Това ще определи устройствените изисквания за поставянето на тези обекти (къде и при какви условия) и изискванията при проектирането и изпълнението им от гледна точка общите принципи на ЗУТ и актовете по неговото прилагане. Това ще улесни и уреждането на процедурите за поставяне по реда на общинските наредби.
С чл. 51, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм., бр. 68 от 2004 г., бр. 51 от 2005 г. и бр. 66 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2014 г.; изм., бр. 56 от 2014 г.) е предвидено с подробните комуникационно-транспортни планове към подробните устройствени планове да се проучват, определят и решават разположението, класификацията и параметрите на паркингите и паркинг-гаражите, вкл. местата със зарядна инфраструктура за електрическите превозни средства (ЕПС) и автогарите, бензиностанциите и газостанциите и местата със зарядна инфраструктура за ЕПС, когато има заявено намерение за тяхното изграждане.

С Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (обн., ДВ, бр. 86 от 2004 г.; попр., бр. 93 от 2004 г. изм. и доп., бр. 56 от 2015 г., бр. 70 от 2016 г., попр., бр. 75 от 2016 г.) се определят нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии при тяхното изграждане, реконструкция и преустройство.

Необходимо е на последващ етап да се предвидят текстове в наредбата, регламентиращи проучването, определянето и решаването с подробните комуникационно-транспортни планове към подробните устройствени планове на разположението, класификацията и параметрите на паркингите и паркинг-гаражите, автогарите, бензиностанциите и газостанциите, вкл. местата със зарядна инфраструктура за електрически превозни средства. МРРБ следва в разумен срок да предприеме действия за изменение и допълнение на Наредбата.

По този начин ще бъдат въведени коректно текстовете от Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива в националното законодателство от гледна точка прилагането на Закона за устройството на територията.

В приложимия нормативен акт следва да бъде разписано, че дейностите по проектиране, изграждане и инсталиране на публично достъпни зарядни точки (по видове алтернативни горива) на републиканската пътна мрежа трябва да бъдат координирани, съгласувани и одобрени от Агенция „Пътна инфраструктура“ .

На ниво община следва да се обсъдят възможностите за:

• 
  забрана на неелектрически превозни средства да заемат паркоместата, отредени за електрически превозни средства (електрическите паркоместа),
  
• 
  наличие на два вида електрически паркоместа_- такива, които се ползват на принципа „на първия пристигнал“ и такива, които са резервирани само за електрически превозни средства.
  

В наредбата за паркоместата може да бъде направено уточнение, че на всяко трето място със зарядна точка се слага знак „Място само за електрическо превозно средство“, а другите две си остават само с информационните табели за налична зарядна точка (но без забрана неелектрически превозни средства да паркират там). По-късно, когато електрическите превозни средства станат повече, може да стане всяко второ място, а след това и всички места със зарядни точки да са забранени за неелектрически превозни средства.⁵

С приетата от КЕВР Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 31 от 2014г.) се определят:

• 
  условията и редът за присъединяване на обекти на клиенти, на производители на електрическа енергия и на мрежови оператори към преносната или към разпределителните мрежи;
  
• 
  промени в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи;
  
• 
  сключване на договорите за присъединяване; преустановяване присъединяването на обекти на клиенти и на електрически централи, както и границите на собственост между електрическите съоръжения на клиентите/производителите и електрическите съоръжения, елементи на преносната/разпределителната мрежа.
  

• 
  принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и реактивна електрическа енергия и мощност;
  
• 
  изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки;
  
• 
  съдържанието на регистри и бази първични данни на измервателните системи, поддържането им, както и достъпът до регистъра на измервателната система;
  
• 
  измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данни от измерването на електрическата енергия;
  
• 
  правата и задълженията на собственика на измервателна система и на страните по сделките с електрическа енергия;
  
• 
  условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.
  

По отношение транспонирането на чл. 4, т. 7-13 на Директивата следва да бъдат извършени промени в Закона за енергетиката и подзаконовата нормативна уредба, с които да се въведе в българското законодателство понятието „оператор на зарядна точка“. Необходимо е също така да се регламентират взаимоотношенията на този оператор със съответния мрежови оператор. МЕ и КЕВР следва в разумен срок да предприемат действия за изменение и допълнение на законови и под-законовите нормативни актове.

Операторът на зарядната точка ще купува електрическа енергия на едро и ще я продава на краен клиент (собственик на електрическо превозно средство), поради което взаимоотношенията му по присъединяването и ползването на съответната електрическа мрежа, както и измерването на продаваната от него електрическа енергия, трябва да бъдат уредени в съответния нормативен акт. Компетентният орган, който следва да регламентира тези обществени отношения е КЕВР.
3.1.3.2.4 Електроснабдяване на стационарни самолети
Обхватът на услугите по наземно обслужване се регламентира с Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата.

Летищните оператори, които в общия случай са и оператори по наземно обслужване, предоставят електрозахранване и отопление/охлаждане на салона на самолетите като елемент от общия пакет на наземното обслужване или по отделна заявка от авиопревозвачите.

Основната цел при прилагането на тези намалени ставки е именно намаляване на вредните емисии на въглероден диоксид,. тъй като използването на природен газ и биогаз влияе по-благоприятно върху околната среда и отделянето на въглероден двуокис е значително по-малко в сравнение с използването на други енергийни продукти.

В чл. 3 от Регламент (ЕС) № 168/2013 са разписани определения, свързани с превозните средства, задвижвани с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, като дефиниции за „едногоривно превозно средство, работещо с газообразно гориво“, „втечнен нефтен газ“, „природен газ“ и др.

Изграждането на газозарядните станции е свързано с изграждане и на допълнителни защитни съоръжения, инсталации и съпътстваща инженерна инфраструктура, осигуряващи безопасното ползване на тези строежи.

Предвид характера на газозарядните станции, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда и опасност за здравето и живота на хората, при изграждането им следва да се съблюдават изискванията, освен на нормативната уредба по устройство на територията, така и специфичните изисквания на нормативните актове, свързани с опазване на околната среда, с пожарната безопасност и с осигуряване защита на здравето и живота на хората.

3.2.3.3 Изисквания за пожарна безопасност към газоснабдителните станции за природен газ

Основните изисквания по отношение проектирането, строителството и функционирането на газоснабдителните станции във връзка с пожарната безопасност са регламентирани в Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.). Газоснабдителните станции за природен газ са автоснабдителни станции за зареждане на моторните превозни средства (МПС) с горива и са строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф 5.3. В наредбата се съдържат изисквания относно общия обем на резервоарите в газоснабдителните станции в и извън населени места, както и на територията на стопански обекти, минималните разстояния от резервоари, отдушни тръби, шахти за отработени масла, колонки за зареждане и съоръжения за пълнене на резервоарите до съседни строежи, разстоянието от шахти на подземни комуникации до шахти на резервоари, др.

С Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 2015 г.) се регламентират структурата, условията за участие, правилата за сключване на сделки на пазара на природен газ.

Съгласно чл. 112а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България изграждането на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение или разширение на съществуващо такова изисква да бъде взето решение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитите на транспортната система на Република България и Общия генерален план за транспорта на България. Решението трябва да се предхожда от предварително (прединвестиционно) проучване и изработен на негова основа проект на генерален план за развитие на пристанището.

Инвестиционните проекти за строителството на нови или за разширение на съществуващи пристанище за обществен транспорт с регионално значение са координирани от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и са одобрявани от министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 112г, ал. 5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България).

Освен това, строителството и експлоатацията на пристанищата по вътрешните водни пътища, терминали за втечнен природен газ или морски станции за зареждане (сгради, съоръжения и инфраструктура) изискват съответните разрешения за строителство и експлоатация по Закона за устройство на територията. Инвеститорът трябва също така да получи други съгласия и разрешителни по всички действащи закони (Закон за водите, Закон за опазване на околната среда и т.н.).

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителна агенция Морска администрация (ИА „МА“) са компетентни да вземат решения относно изграждането и лицензирането на пристанищата за обществен транспорт (пристанище със съоръжения за ВПГ се квалифицира като пристанище за обществен транспорт).

Процедурата по лицензиране се инициира с подаване на заявление до ИА „МА“ и е последвано от издаването на строителни и експлоатационни разрешения по Закона за устройство на територията.

Освен това, пристанищни дейности и услуги могат да се извършват само в пристанище (вкл. корабни съоръжения и терминали), което е регистрирано в регистъра на пристанищата и има удостоверение за експлоатационна годност по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Процедурата за издаване на удостоверение за експлоатационна годност се регулира в детайли в Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (обн., ДВ, бр. 96 от 2013 г.). Процедурата се инициира въз основа на подаване на заявление от собственика на пристанището. Удостоверението се издава за срок до 35 години или за срока на предоставена концесия и ако пристанището е в съответствие със специалните изисквания, определени в наредбата.

Процедурата по регистрация на пристанището се регулира в детайли от Наредба № 19 от 9.12.2004 г. за регистрация на пристанищата в Република България (обн., ДВ, бр. 111 от 2004 г.). Процедурата се стартира при подаване на заявление от страна на собственик на пристанището до изпълнителния директор на ИА „МА“.

Съгласно чл. 117а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, достъпът до пазара на пристанищни услуги се определя като право на пристанищните оператори да предоставят услуги в пристанищата за обществен транспорт (пристанище с предлагане на ВПГ се квалифицира като пристанище за обществен транспорт). Достъпът до пазара на пристанищни услуги в пристанищата за обществен транспорт с национално значение се предоставя с концесия. В пристанища за обществен транспорт с регионално значение, достъпът се предоставя въз основа на договор със собствениците.

Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, където пристанищни услуги и други съпътстващи дейности са извършени срещу заплащане от/на плавателни съдове или сухопътни транспортни средства. Пристанището, включително пристанищните съоръжения, са достъпни без ограничение за всички плавателни съдове и товари (чл. 103, ал.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България). По този начин, достъпът на трети страни до пристанищните съоръжения е осигурен на всички заинтересовани лица, срещу заплащане на такса.
3.2.3.6 Регулиране на превоза на втечнен природен газ

Съгласно българското законодателство, втечненият природен газ е класифициран като опасен товар. Ето защо спрямо него се прилагат специфични разпоредби за товарене/разтоварване и превоз на опасни товари. Действащият ред и процедури, са определени в Наредба № 16 от 20.06.2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.,), която транспонира Директива 2008/68/ЕО, Директива 2009/17/ЕО, Директива 2011/15/ЕС, Директива 2014/103/ЕС и Директива 2012/45/ЕС.⁶ Освен това, Наредба № 16 инкорпорира Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN) в българското законодателство и се прави нормите на ADN пряко приложими. Поради това обработката и транспортирането на втечнен природен газ се регулира от ADN.

Техническите спецификации на плавателните съдове са посочени в Наредба № 22 от 22.12.2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (обн., ДВ, бр. 9 от 2009 г), които се позовават на разпоредбите на ADN.

3.3 Законодателна рамка – водород
3.3.1 Статут на зарядна инфраструктура за превозни средства, задвижвани с водород
Точките за зареждане с алтернативно гориво водород за моторни превозни средства представляват „строежи“ по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, буква “г“ от Закона за устройство на територията.

Изграждането на водородна зарядна станция включва следните основни компоненти: система за производство/доставка на водород, компресия, буферно съхранение на газообразен водород, система за предварително охлаждане, автомат за зареждане с газообразен водород и интерфейс на електромобила на база горивни клетки.

Нормативно не са уредени изискванията по отношение проектирането, строителството и функционирането на зарядните станции на водород във връзка с пожарната безопасност. МВР следва в разумен срок да регламентира тези обществени отношения.
3.3.2 Регистрация на моторни превозни средства, задвижвани с водород
С Наредба № І-45 от 24.03.2000 г изцяло са регламентирани процедурите за първоначална регистрация и промените в регистрацията на превозните средства, включително и на моторните превозни средства, задвижвани с водород.
3.3.3 Одобряване на типа на моторни превозни средства, задвижвани с водород
В Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г.; доп., бр. 77 от 2013 г.) са приети мерки за осигуряване прилагането на Регламент (ЕО) № 79/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 2009 г. относно одобрение на типа на моторни превозни средства, задвижвани с водород и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (OB L 35, 04.02.2009 г.). В посочения регламент се установяват изисквания за одобряване на типа на моторни превозни средства по отношение на задвижването им с водород, за одобрението на типа на компонентите на водородното оборудване и водородните системи, и за монтирането на тези компоненти и системи. В чл. 3 от регламента са разписани определения за „Превозно средство, задвижвано с водород“, „Компоненти на водородното оборудване“, „Водородна система“, „Превозно средство, задвижвано с водородни горивни клетки“, „Едногоривно превозно средство, работещо с газообразно гориво“ и др.

„Превозно средство, задвижвано с водород“ означава всяко моторно превозно средство, което използва водород като гориво за задвижване на превозното средство;

„Компоненти на водородното оборудване“ означава резервоара за водород и всички други части на превозното средство, задвижвано с водород, които са в пряк контакт с водорода или които представляват част от водородна система;

„Водородна система“ означава съвкупност от компонентите на водородното оборудване и скрепителните части, монтирани на превозни средства, задвижвани с водород, с изключение на задвижващите системи или спомагателните енергийни агрегати;

„Превозно средство, задвижвано с водородни горивни клетки“ означава превозно средство, което се задвижва с горивна клетка, която преобразува химическата енергия на водорода в електрическа енергия за задвижване на превозното средство;

„Едногоривно превозно средство, работещо с газообразно гориво“ означава едногоривно превозно средство, което работи предимно с LPG, NG/биометан или водород, но което може да има и система за работа с петролни горива, използвана само при спешни случаи или за пускане в ход на двигателя, и чийто резервоар за петролни горива е с максимална вместимост 5 литра; и др.

Регламент (ЕО) № 79/2009 е отделен нормативен акт на Европейския съюз за целите на процедурата за одобряване типа на превозните средства, предвидена в Директива 2007/46/ЕО.

С влизането в сила на Регламент (ЕО) № 406/2010 на Комисията от 26.04.2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 79/2009 производителите следва да имат възможност да подават на доброволен принцип за превозни средства, задвижвани с водород, ЕО заявление за одобряване на типа на цяло превозно средство.

С Наредба № 60 изцяло са регламентирани процедурите за одобряване типа на превозните средства, включително и на моторните превозни средства, задвижвани с водород.

За одобряване типа на превозните средства те следва да отговарят на изискванията на регулаторните актове, посочени в Приложение ІV или ХІ от Директива 2007/46/ЕО (приложение № 10 или 11 на Наредба № 60), а моторните превозни средства, задвижвани с водород и на изискванията на Регламент (ЕО) № 79/2009.

В Делегиран регламент (ЕС) № 134/2014 на Комисията от 2013 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията по отношение на екологичните характеристики и характеристиките на задвижването и за изменение на приложение V от него (OB L 53, 21.2.2014 г.) са регламентирани технически изисквания за изпитване за превозни средства от категория L, работещи с водород. В регламента също така е включено определение за „Превозно средство, работещо с алтернативно гориво“. По отношение на използваното водородно оборудване за МПС от категория L се прилагат изискванията на Регламент (ЕО) № 79/2009.
3.4. Законодателна рамка – биогорива
През месец май 2011 г. Република България транспонира Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.) със Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) .

В чл. 12 от закона е заложена задължителна национална цел на Република България за 16 на сто общ дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително 10 на сто задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта.

Необходимото количество на биогоривата и енергията от възобновяеми източници в транспорта е определено като дял от крайното потребление на бензините, дизеловите горива, биогоривата, потребени в пътния и железопътния транспорт, и електрическата енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта.

Съгласно чл. 36 от ЗЕВИ производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта се насърчават чрез:

1. 
   достъпност на транспортните горива;
   
2. 
   осигуряване ефективна работа на двигателите при спазване на техническите и качествените норми за производство на биогорива;
   
3. 
   предлагане на смеси на биогорива като съставна част на течните горива от нефтен произход за двигатели с вътрешно горене;
   
4. 
   устойчиво развитие на земеделието и горското стопанство;
   
5. 
   развитие и въвеждане на нови технологии за оползотворяване на отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни и лигноцелулозни материали за производството на биогорива;
   
6. 
   развитие и въвеждане на електрически автомобили в обществения и личния транспорт;
   
7. 
   изграждане на станции за зареждане на електрически автомобили при строеж на нови или реконструкция на съществуващи паркинги в урбанизираните територии;
   
8. 
   изграждане на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили извън урбанизираните територии;
   
9. 
   финансова подкрепа за потреблението на биогорива.
   

Съгласно чл. 37 от ЗЕВИ биогоривата и течните горива от биомаса се отчитат единствено при условие, ако суровините използвани при тяхното производство отговарят на определени критерии за устойчивост. Сред тях е да водят като резултат при потреблението на произведените от тях биогорива и течни горива от биомаса до следното намаляване на емисиите на парникови газове:

а) най-малко 35 на сто - считано до 31 декември 2016 г.;

б) най-малко 50 на сто - считано от 1 януари 2017 г.;

в) най-малко 60 на сто за биогорива и течни горива от биомаса, произведени в инсталации, в които производството е започнало от 1 януари 2017 г. - считано от 1 януари 2018 г.

Eмисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата и на течните горива от биомаса се изчисляват съгласно методиката, одобрена по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗЕВИ.

Приемането през 2012 г. на Наредбата за определяне на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса (обн., ДВ, бр. 95 от 2012 г.,) е свързано с поетите ангажименти на страната да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на доставените горива и енергия. Това намаление може да се постигне преди всичко чрез смесване на конвенционалните горива с биогорива и при производството на топлинна и електрическа енергия от течни горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост.

Наредбата има следните цели:

• 
  определяне на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса;
  
• 
  условията и реда за набиране и предоставяне на информация от икономическите оператори, включително за мерките взети за защита на почвите, водите, въздуха;
  
• 
  одобрението на схеми за сертифициране и на сертифициращи органи;
  
• 
  извършване на одит за съответствие на биогоривата и течните горива от биомаса с критериите за устойчивост;
  
• 
  издаване на сертификатите за съответствие.
  

Във връзка с Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г в Закона за опазване на околната среда е заложена национална цел за 6 на сто дял крайно общо намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използване на биогорива и течни горива в транспорта, които отговарят на критериите за устойчивост и са вменени отговорности на Министерството на околната среда и водите за изпълнението й.

Чл. 47 от ЗЕВИ въвежда следната схема за смесването на биогорива (биодизел и биоетанол) с изкопаеми горива, която стана задължителна от 1.01.2012 г., видно от таблицата по-долу:

Таблица 1 Задължения за смесване на горивата за дизелови и бензинови двигатели с биогорива в процентно съотношение

Отделно, в изпълнение на чл. 2, ал. 2, т. „д" от Директива 2015/1513/ЕО в срок до 6 април 2017 г., държавите-членки трябва да определят национална цел за минимално потребление на своята територия на биогорива, произведени от суровини и на други горива, изброени в приложение IX, част А. Референтната стойност за тази цел е 0,5 процентни пункта енергийно съдържание от дела на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт през 2020 г. При определени в Директива 2015/1513/ЕО условия, е възможно и определяне на националната цел по-ниска спрямо референтната стойност. Директивата, също така въвежда и 7% праг на конвенционални биогорива в крайното потребление на енергия в транспорта, който трябва да бъде постигнат до 2020 г. / това са биогоривата произведени от суровини, които служат за производство на храна и са отгледани върху земеделски земи/. Останалата част до задължителния 10 %-ен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта трябва да бъде постигната, чрез използване на биогорива от ново поколение (приложение IX) и електрическа енергия от възобновяеми източници. Директивата ще бъде транспонирана в националното ни законодателство чрез проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяемите източници в срок до м. септември 2017 г.

В Регламент (ЕС) № 168/2013 и Регламент (ЕО) № 692/2008 е включено определение за:

„Превозно средство с гъвкав горивен режим, работещо с биодизел“, което означава превозно средство с гъвкав горивен режим, което може да работи с минерално дизелово гориво или със смес от минерално дизелово гориво и биодизел.

Също така в Регламент (ЕС) № 168/2013 са включени определения и за:

„Биодизел“, което означава дизелово гориво на основата на растителни или животински масла, което се състои от дълги вериги от алкилови естери, произведено по устойчив начин;

„Биометан“, което означава възобновяем природен газ, произведен от органични източници, който в началото е „биогаз“, но след това се пречиства в процес на преобразуване на биогаз в биометан, който премахва примесите в биогаза, като например въглероден диоксид, силоксани и водородни сулфиди (H₂S).

2. 
   
   Каталог: files -> uploads
   uploads -> Община Видин Видинска Света Митрополия Великденски празници – 2015 г
   uploads -> Конкурс за детска рисунка в цдг №9 "Арабела"- гр. Видин. 10 септември 10. 00 часа Провеждане на конкурс за детска рисунка в цдг„Иглика" гр. Белоградчик
   uploads -> Властелинът на ефира“ в лабиринта на подмятанията
   uploads -> Програма европейска нощ на музеите- 21 май 2016 г. Национален литературен музей
   uploads -> Програма Обща стойност (в лева без ддс)
   uploads -> Програма Обща стойност (в лева без ддс) абв алтернатива за българско възраждане
   uploads -> Първа общи положения ч
   uploads -> Промоция ранно записване от eur 479/круиз
   
   
   
   Изтегляне 1.77 Mb.
   
   Сподели с приятели: