Количествени цели за общите индикатори на ЕС

Обхват и дейности

Не-земеделски земи на цялата територия на страната, попадащи в :

1. 
   райони принадлежащи на общини с лесистост по-малка от 60%;
   
2. 
   райони с висок и среден риск от ерозия на почвата, според националната класификация, направена от Изпълнителната Агенция по Почвени Ресурси.⁹⁶
   

1. 
   Изоставените земеделски земи – земеделски земи, които не са използвани за земеделие най-малко 3 години преди подаване на заявлението за залесяване.
   
2. 
   Голини от горския фонд – земи от горския фонд, които никога не са били залесявани през предходните 15 години гора преди подаване на заявлението за залесяване, с изключение на районите ценни от екологична гледна точка.
   

1. 
   Залесяване, което включва:
   

б. Почвоподготовка;

в. Сеене или засаждане;

г. Дейности за направляване на естественото редуване на видовете

д. Ограждане на залесената територия.

2. 
   Поддръжка, която включва:
   

б. Отглеждане на младите горски култури до 5 години след залесяването.

Допустими за подпомагане са:

1. 
   Частни собственици (физически и юридически лица) на неземеделска земя и техните сдружения;
   
2. 
   Общини собственици на неземеделска земя и техните сдружения;
   
3. 
   Държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, национални паркове и научноизследователски горски стопанства, които управляват държавни гори.
   

• 
  Всички кандидати трябва да докажат собственост на земята, която ще залесяват;
  
• 
  Минималната площ за залесяване трябва да бъде както следва:
  

1. 
   Частни собственици – 0,5 ха;
   
2. 
   Сдруженията на частните собственици – 1.0 ха;
   
3. 
   Общините и техните сдружения – 1.0 ха;
   
4. 
   Държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, национални паркове и научноизследователски горски стопанства – 1.0 ха;
   

• 
  Залесяванията трябва да се извършват съгласно Закона за горите и свързаните с него подзаконови нормативни актове;
  
• 
  Залесяванията трябва да отговарят на целите на мярката;
  
• 
  Разходите за поддръжка са допустими за подпомагане само при залесяване на изоставена земеделска земя;
  
• 
  Залесяването с цел производство на коледни елхи е изключено от подпомагане.
  

• 
  местоположение на територията на община с ниска лесистост (от по-малко от 30% до по-малко от 60%, като се дава приоритет на по-ниският процент);
  
• 
  местоположение на територията на община класифицирана с висок или среден риск на ерозия).
  

Всички видове залесяване подпомагани по тази мярка трябва да бъдат с екологична насоченост. Допустими за подпомагане са неземеделските земи в България. Гори, урбанизирани територии, изоставени земеделски земи с Висока Природна Стойност (ВПС), пасищата и ливадите не са допустими за подпомагане. Местата по НАТУРА 2000 могат да бъдат подпомагани само ако такава дейност е изрично написана в Плана за управление на съответното място/Заповедта за определяне на защитената зона. В случай на ВПС земи в място по Натура 2000, ще се изпълняват дейностите предвидени в Плана за управление на съответното място/Заповедта за определяне на защитената зона.

Според Наредба № 17 (за залесяване и инвентаризация на горските култури, ДВ №67/15.08.2000) за всяко залесяване се изготвя технологичен план за залесяване. Технологичният план за залесяване се основава на „Класификационната схема на типовете месторастения в Република България”. Тя е изработена в зависимост от релеф, изложение, наклон, надморска височина, почвени, климатични и екологични характеристики на терена. В България има 135 типа месторастения. За всеки тип месторастене са изброени видовете с които може да се залесява. От изброените видове ние даваме предпочитание на местните такива, които са доказали своята дълговечност и съвместимост и имат подходящ произход за възстановяване на биологичното разнообразие.

Нивата за подпомагане на разходите за създаване и поддръжка по тази мярка са определени, чрез използване на стандартни разходи.

• 
  Подготовка на технологични планове за залесяване;
  
• 
  Почвоподготовка;
  
• 
  Транспорт и временно съхраняване на посадъчния материал;
  
• 
  Закупуване на посадъчен материал;
  
• 
  Разходи за труд при залесяване;
  
• 
  Разходи за създаване на временни огради (където е необходимо).
  

Разходи за изготвяне на технологични планове за залесяване са допустими само като част от по-голям проект за залесяване, а не като самостоятелен проект. Тези разходи могат да бъдат възстановявани след одобряването на цялостния проект за залесяване.

Допустимите разходите за поддръжка включват разходи за попълване, както и разходи за отглеждане и осветление.

Методологията използвана за изчисленията на горните стандартните разходи е описана в Приложение 5 (Приложение 1 към Мярка 223).