Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Декември 2007 Съдържание

14.2 Резултати от консултациите

• 
  На ниво стратегия/програма
  

• 
  НСПРСР – Ключови въпроси, повдигнати от партньорите
  

• 
  Необходима е прецизна дефиниция за селски райони, базирана на ясен и обективен критерий
  

• 
  Ударението трябва да бъде поставено върху водите, био-разнообразието, районите с висока природна стойност за селското и горско стопанство и въздействието на промените в климата. Организациите за опазване на околната среда трябва да бъдат включени при разглеждането и финализирането на анализа на състоянието на околната среда.
  

За да се превъзмогнат пречките, които по-малките общини срещат при осигуряването на основни услуги, по мерките за развитие на основните услуги и обновяване на селата приоритет се дава на общините в селските райони с население до 10 000 души. По мерки 321 и 322 подкрепа ще се предоставя само за селски райони, които не са включени в градски агломерации (с изключение на водоснабдителни и канализационни системи, които ще бъдат прилагани във всички селски райони в такива селища, чието население наброява не повече от 2000 еквивалентни души).

С подкрепата на неправителствените организации за опазване на околната среда е изготвен подобрен анализ на водите, био-разнообразието, районите с висока природна стойност за селското и горско стопанство и въздействието на промените в климата.

Разпределение на бюджета по оси и избор на мерки за прилагане

• 
  Неправителствените организации за опазване на околната среда настояха да се предоставят повече средства за ос 2 (вместо 30% бюджета по ос 2 да бъде 50% от целия бюджет на Програмата); в същото време представителите на производителите и хранително–преработвателния сектор настояха за бюджет от повече от 40% за ос 1, а Сдружението на общините в Република България от своя страна настоя за увеличение на бюджета по ос 3
  

Дискусиите в рамките на Консултативната партньорска работна група и нейните подгрупи по отношение на мерките, които ще бъдат прилагани, бяха особено интензивни. Становищата варираха от включване само на успешните мерки по САПАРД до залагането в ПРСР на почти всички мерки съгласно Регламент 1698/2005г. Постигна се съгласие, че подкрепата трябва да се фокусира върху постигането на стратегическите цели и че подбора на мерките трябва да се основава на SWOT анализ и също така да бъдат отчетени както административният капацитет, така и натрупания опит.

Сериозно противопоставяне на гледните точки имаше по мерки 112 „Подпомагане създаването на стопанства на млади фермери”, 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, 126 ”Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни дейности” и особено по мярка 113 „Ранно пенсиониране на фермери и на заети в земеделски стопанства”. Беше постигнат консенсус, че мерки 112 и 142 трябва много внимателно да бъдат приспособени към българските условия, за да се постигнат значими резултати от тяхното прилагане. Консенсус не беше постигнат по мярка 113. От една страна Националния център за аграрни науки и дирекция „Поземлени отношения” към Министерството на земеделието и продоволствието отстояваха позицията, че мярката може да стабилизира селските домакинства и миграционните процеси. Възможността да се ограничи прилагането на мярката само до млекопроизводителите също беше обсъждана. От друга страна Асоциацията на земеделските производители в България твърдеше, че мярката не може лесно да бъде пригодена към българските реалности и че нейния ефект върху възрастовата структура на фермерите ще бъде съмнителен.

Изборът на мерките, които да бъдат прилагани, е в резултат на дискусиите с партньорите в Консултативната Партньорска Работна Груба и нейните подгрупи, , Разплащателната агенция и службите към МЗП, на анализа на капацитета, изграден по Програма САПАРД и Програма ФАР и на препоръките на предварителната оценка, които също бяха взети предвид. .

• 
  Трябва да бъдат определени и поставени като цел секторите с най-голям потенциал в България.
  
• 
  Целевите групи трябва да са определени ясно, тъй като отчитат българските реалности (например нуждата от подпомагане на полупазарните стопанства).
  
• 
  Излишната подкрепа по ПРСР трябва да се избягва – примерно подкрепата за големите производители, които не се нуждаят от подпомагане, за да бъдат конкурентоспособни. В същото време малките ферми трябва да се подпомагат само ако това допринася за преструктурирането и конкурентоспособността или чрез алтернативите, предлагани по оси 3 и 4.
  
• 
  Концентрация на подкрепата: подкрепата за малките производители трябва да бъда комбинирана с подкрепа за създаването на групи производители. Подпомагането създаването на стопанства на млади фермери да се извършва чрез комбинация от мерки.
  
• 
  Фокусът трябва да бъде насочен към продукти, които са традиционни за България, които също допринасят за развитието на селския и екологичния туризъм.
  

• 
  ПРСР – ключови въпроси повдигнати от партньорите
  

• 
  Комуникационните канали трябва да са достатъчно подходящи за по-слабо информираната аудитория като полу-пазарните стопанства.
  

• 
  Ромските неправителствени организации изразиха притеснение, че липсата на достатъчно информация би възпрепятствала достъпа до подкрепа на малцинствените групи.
  
• 
  Представителите на неправителствените организации на ромите в България трябва да бъдат включени в работата на Комитета по наблюдение на ПРСР.
  

• 
  Процедурата за кандидатстване и одобрение на проекти да бъде по – децентрализирана отколкото по Програма САПАРД.
  

• 
  28-те регионални Разплащателни агенции да одобряват проекти под 100 000 евро .
  
• 
  Процеса на децентрализация на одобрението на проекти да се осъществява постепенно, едновременно с укрепване на компетентността и капацитета на регионалната администрация.
  
• 
  При процеса на децентрализация трябва да се вземе предвид и вида на проектите -в съответствие с компетентността на регионалната администрация.
  
• 
  Представители на МИГ от съответните райони да присъстват в комисиите по одобрение на проектите като наблюдатели.
  
• 
  Трябва да се създаде система за обжалване на решенията. Специално внимание ще се обърне на прозрачността в процеса на одобрение.
  
• 
  Относно подаването на проекти – всички предложения за проекти да бъдат подавани на регионално ниво.
  

С цел да се осигури прозрачността на процеса на одобрение на проектите, специална комисия по прозрачността ще бъде назначена, за да съблюдава одобрението и договорирането по мерките. Тази комисия ще включва представители от отговорните отдели на РА, МЗП, други министерства, професионални организации и НПО.

В наредбите трябва да бъде предвидена процедура по обжалване (процедура по обжалване от два или три етапа е предвидена, като се спазва изискването за предоставяне на достатъчно информация на кандидатите по отношение на причината/причините за отказа).

Подаването на заявленията за кандидатстване ще се осъществява в регионалните подразделения на РА.

• 
  Авансовите плащания (до 20%) са препоръчителни за всички инвестиционни проекти от ос 1, 2, 3 и Лидер.
  
• 
  Размера на авансовите плащания да варира според размера и вида на инвестицията (по мерки).
  
• 
  Препоръчват се междинни плащания.
  
• 
  Банкова гаранция за авансови и междинни плащания да не се изисква.
  

• 
  Определянето на конкретните граници за стойността на проектите да имат за цел да стимулират достъпа на средно големите стопанства до селскостопанските фондове
  

• 
  Максимумите от 200 000 евро на ферма и 250 000 евро на група производители по мярка 121 не са достатъчни, за да се покрият целите на мярката – т.е. модернизация. Например, тези суми не са достатъчни за модернизация на стопанства за едър рогат добитък с капацитет от 50 крави, за да може да се покрият всички стандарти. Максимумите би трябвало да се поставят на 500 000 евро за ферма и 600 000 евро за група производители
  

• 
  Максималният размер за подпомагане на бенефициентите за периода на прилагането на Програмата трябва да бъде 3 000 000 евро за мярка 121, 6 000 000 евро за мярка 123, 1 000 000 евро по мерки 311 и 312 до 2 000 000 евро за мярка 322
  

• 
  Няма нужда от минимален праг за стойността на проектите на общините.
  

• 
  „Пазара” за консултантски услуги не трябва да е отворен само и единствено за службата за съвети в земеделието към МЗП. МЗП да изработи критерии и процедури за избор на консултанти.
  

• 
  С цел да се избегне концентрация на инвестиции по мярка 121, т.е. инвестиции за закупуване на оборудване за обработване на почвата, бюджета на мярката може да се раздели на двата под-сектора на земеделието – млечно, месно производство, зърно, зеленчукопроизводство, и др. Критериите за допустимост може да се определят в зависимост от условията във всеки един сектор.
  

Капацитетът и компетентността на НССЗ беше поставен също под въпрос – от Националният млечен борд и от неправителствените организации за опазване на околната среда, особено относно предоставянето на съвети по въпроси от областта на агроекологията. За да покрие ангажиментите си по мярка 143 НССЗ ще наеме допълнителен, външен персонал, който ще се заеме с изготвянето на проектни документи и агро-екологични планове за фермерите кандидатстващи по мярка 214 “Агро-екологични плащания”

Частните консултанти могат да дават съвети и да изготвят проектни документи по мерките 121, 123, 311, като разходите на бенефициентите свързани с тези услуги ще бъдат покрити до определени граници. Освен това, от 2010 г. ще стартира прилагането на мярка 114 “Използване на консултантски услуги от фермери и собственици и/или ползватели на гори”, при която цялата помощ се плаща директно на стопаните, които след това ще заплащат консултантските услуги от органите на консултантските служби предоставящи такива услуги.

По мярка 121 е предвидено отделно финансиране и се дава приоритет на инвестиционните проекти отнасящи се до опазване на водите от замърсяване причинено от нитрати със селскостопански произход; инвестиции в съществуващи земеделски стопанства в „млечния” сектор за достигане стандартите на Общността; инвестиции в съществуващи земеделски стопанства (преди 01.01.2008) от други животновъдни сектори за достигане стандартите на Общността; и инвестиции в сграден фонд и необходимото оборудване за производство на биологична земеделска продукция.

• 
  Прилагането на мерките за агро-екология и Натура 2000 трябва да стартират възможно най-скоро [т.е. след определянето на местата по Натура 2000]. Липсата на административен капацитет и опит, какъвто беше случая с Програма САПАРД, не е извинение за отлагане на началото на прилагане.
  

• 
  НПО трябва да вземат участие не само в определянето на ограниченията по Натура 2000, но също и при изчисляването на [нивото] на компенсация.
  

Партньорските НПО са включени в работните групи за подготовка на мерките.

• 
  Размерът на подпомагането по мярка 125 „Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство” (за горските пътища) и по мярка 223 ”Първоначално залесяване на неземеделска земя” трябва да бъде 100% когато кандидатът е община и инвестицията е направена с некомерсиална цел.
  

• 
  Трябва да се изготви ясен списък с общините и селищата допустими за подпомагане по ПРСР..
  
• 
  ПРСР трябва да се координира много внимателно с ОП „Регионално развитие”, с цел да се избегне припокриване или недостиг на подпомагане на дейности в малките общини в рамките на [големите] агломерати.
  
• 
  Да се разшири обхвата по мярка “Насърчаване на дейностите, свързани с туризма”. Всички общини да бъдат допустими бенефициенти по тази мярка с изключение на големите туристически центрове.
  

• 
  МЗП трябва да продължи проучването на възможностите как да се справи с противоречието между определението за селски райони и потребностите на селищата от селски тип, намиращи се в „градските” общини.
  
• 
  При определяне на критериите за избор на МИГ-ове трябва да се вземе предвид нивото на участие в разработването на стратегии и обособяването на МИГ-овете като институции.
  
• 
  Одобрението на разходите за проекти по Лидер да не се осъществява на централно ниво. Това може да става на регионално ново или на ниво МИГ-ове. Нивото на независимост на МИГ-овете трябва постепенно да се увеличи, като те се подпомагат от външни консултанти.
  
• 
  МЗП трябва да разработи критерии за избор на консултанти по Лидер.
  
• 
  Няма нужда от разделителна граница на програмно ниво между Лидер и другите ОП, поради техните хоризонтални и интегрирани цели. Разграничаването трябва да бъде само на ниво бенефициенти.
  
• 
  Въпреки че неформалната Лидер мрежа се явява част от Националната селскa мрежа, то тя трябва да бъде обособена и да стартира отделно, така че да отговаря на специфичните потребности на МИГ-овете.
  

• 
  Разграничаването за финансиране на допустимите за подпомагане МИГ-ове по EФР и ЕЗФРСР ще се осъществява чрез изработването на отделни стратегии за ЕЗФРСР и EФР от МИГ-овете и управлението на отделни сметки.
  

Индикативният списъкът с критериите за избор на МИГ ще включва ниво на консултация и участие на всички партньори в изграждането на партньорството и разработването на стратегията; и ниво на участие и принос на партньорите в прилагането на стратегията.

МИГ-овете ще бъдат отговорни за избора на молби за кандидатстване и договорирането по ПРСР, което подлежи на проверка за допустимост от страна на областните РА.

МЗП е разработило процедура и критерии за избор на консултанти за МИГ-овете.

Установено е разграничаване по вид на бенефициента по Ос 4 с ОП „Регионално развитие”, с ОП „Развитие на човешките ресурси” разграничаването е на база вид дейности, а с ОП „Рибарство и аквакултури” разграничаването е осъществено чрез разработването на отделна стратегия и управлението на отделни сметки.

ЛИДЕР мрежата е част от Националната селска мрежа и нейните цели ще отговарят на специалните нужди на МИГ-овете.

• 
  На ниво мерки