Програма за развитие на селските райони псов пречиствателна станция за отпадъчни води

Растителни видове

По-разпространени в полето и гората са следните видове: червен кантарион, жълта тинтява, синя метличина, бял пелин, аир, мащерка, маточина, жълт кантарион, бял равнец, детелелина, синя жлъчка, бял оман, лечебна ружа, слез, теменуга, иглика, подбел, риган, здравец, горска ягода, коприва, водно пиперниче, овчарска торбичка, блатно кокиче и др. От храстовидните растения със стопанско значение са дрян, къпина, шипка, леска, трънка, глог, кисел трън, гръмотрън и др.

Макар и малка като територия, община Руен разполага с множество защитени растителни видове, като по-известните от тях включват:

• 
  Paeonia peregrina mil. (Рaeonia decora) сем. Paenniaceae – Червен божур.
  
• 
  Primula veris l. – лечебна иглика, сем.   Primulaceae, има ценни декоративни качества, а така също се използва широко и в медицината.
  
• 
  Berberis vulgaris l. Обикновен кисел трън (кисел трън, див кестен, див чимшир, жълтеника, царево дърво) сем. Berberidaceae - като лекарство се използват  коренът и плодовете.
  
• 
  Ruscus aculcatus L. Бодлив залист, Миши уши
  
• 
  Sempervivum Leucanthum, Белоцветен дебелец – в сериозни количества се намира в района на »Гермето».
  

Значението на горите и гроските комплекси може да се прояви в най-различни направления. На първо място те са важен средообразуващ фактор. Известно е влиянието на горите върху регионалните и глобални климатични процеси. Тяхното значение е толкова голямо, че изсичането или дори само деградацията на горските екосистеми в даден район е довеждало до загиване на цели цивилизации.

Горите оказват съществено влияние и върху почвените условия. Създавайки микроклиматични условия, участват в кръговрата на елементите и снабдявайки почвата с органични вещества, те участват непосредствено в почвообразувателния процес, като едновременно с това играят и защитна роля спрямо почвата, предпазвайки я от ерозия и други неблагоприятни влияния. Премахването на гората на дадена площ води до бързи деградационни процеси и като цяло – до силно намаляване на почвеното плодородие.

Ползването на горите е наизбежно. Потребностите от дървесина и други горски продукти се увеличават ежегодно в глобален мащаб. Едновременно с това не намаляват потребностите от ползване и на другите функции на горите – рекреационни, социални и др. Това поставя предизвикателство към съвременния човек да запази горите, осъществявайки научно обосновано и природосъобразно ползване в тях.

Горите са най-богатите, най-сложните и най-малко засегнатите от човешката дейност екосистеми. Горската растителност със своя дълъг жизнен цикъл, висока устойчивост, различни начини на възобновяване, генетично богатство и др. е най-важната съставка на тези екосистеми. Особено голямо значение за съхраняването им в бъдеще има тяхното биологично разнообразие. Това разнообразие определя в значителна степен както устойчивостта на гората, така и продуктивността и.

Съобразно функциите, горите се разпределят на:

• 
  Гори с дървопроизводителни и средообразуващи функции;
  
• 
  Гори със специални функции:
  
• 
  защитни и рекреационни гори;
  
• 
  гори в защитени територии.
  

Горският фонд е 361 735 дка или 52,4% от територията на община Руен от които 308 200 дка са залесени. Общият дървесен запас е 2 415 000 куб.м. дървен материал. Основните дървесни видове са черен и бял бор, дъб, бук, габър, липа, акация.

Горският фонд е държавна собоственост и се стопанисва от Държавно лесничейство “Айтос”, като територията на общината попада в четири лесотехнически участъка – Люляково, Гермето, Руен и Бяла река.

Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Местното население ползва дърва за огрев и малки количества строителна дървесина. Значимо е и вторичното използване на горите (листников фураж, горски плодове и билки).

На територията на община Руен преобладават листопадните дъбовите гори. Срещат се също и церови, липови, борови и габърови насаждения на възраст 29 до 60г. Забележителни за района са благуна и единичните вековни церови дървета до с. Добра поляна, с. Топчийско, с. Заимчево и с. Добромир.

Главната задача при стопанисването на горите е тяхното естествено възобновяване. Натрупан е богат практичеси опит по въпросите на естествените възобновителни процеси и подпомагането им. Процесите, които забавят естественото възобновяване са: радкото плодоносене на главните видове – дъбовете, източния бук, полския ясен и др, повреждането на плодовете от вредители, диви и домашни животни, неблагоприятните климатични условия през вегетационния сезон, грешки при воденето на главни и отгледни сечи и др. Налага се внасянето на други видове: обикновен ясен, явор, шестил, турска леска, липа, брекина, скоруша, клен и др. Практиката е преди и след окончателната сеч да се залесяват предварително уточнените места за подобряване биоразнообразието и допълване на естественото възобновяване.

Смесените насаждения се характеризират с голямото си разнообразие на дървесни и храстови видове. Чистите и смесени букови насаждения се възобновяват много добре, но много често в нежеланата посока от лесовъдска гледна точка. Интерес представляват смесените насаждения с участие на зимен дъб и източен бук, които са с голяма производителност.

Превръщането на издънковите гори във високостъблени е една от най-важните възможности за възстановяване биоразнообразието им, т.к. възобновяването на издънковите гори протича по същия начин както при високостъблените гори.