ДЖОН КЕХОУ109 109 109 109 109
Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система,
тъканите, клетките. Представете си енергия, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.
ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТАПървата реакция на човека, когато научи, че
има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или „предмет”, а не като процес.
Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва: „Назовавайки
болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена (епилепсия, шарка, рак, тумор),
откъдето следва, че ги приемаме като предмети (тоест непроменливи). Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното:
„Госпожо Джоунс, вашият малчуган „шаркува’” или „Госпожо
Бейкър, вие изглежда „туморувате”. По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на
болестта като процес, с начало и край.” Определено подходът на д-р
Елербрук е един по-точен начин, по който да гледаме на болестите.
Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на
Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между „истинска” опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести,
защото организмът чувства,
че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С
други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина
по-вероятно да се разболеят, тъй като организмът усеща влиянието на самия страх.
Сподели с приятели: 
