Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят

Будистка поговорка

Нищо не се случва случайно. Ние сме част от Вселената, която винаги ни изпраща определени знаци и сигнали, често във вид на проблеми. Не е случайност и не е съвпадение, когато даден конкретен проблем засяга дадена област в живота ви; нашите трудности това са указания, които трябва да бъдат разчетени. Запитайте себе си; какво иска да ми каже този проблем? Какво говори той за моите мисли? Надежди? Действия? Алтернативи? Начин на живот? Какво този проблем се опива да ми каже? Вгледайте се внимателно и се замислете, може да намерите истинската причина. Ако винаги се самосъжалявате и отпускате ръце, когато се сблъсквате с трудности, то ще изпуснете предназначеното за вас важно послание.

СТАНЕТЕ АЛХИМИК

Средновековният алхимик е прекарвал живота си в опити да намери тайната на превръщането на обикновените метали в злато. Маса време и огромни състояния са били харчени за тези търсения, но безрезултатно. Средновековната алхимия е претърпяла неуспех, защото нейните привърженици са вървели в неправилна посока. Истинският алхимик е онзи, който се учи на тайната да превръща ежедневните ситуации в злато, който търси как да намери изход от всяко положение.Проблемите и трудностите могат да с използват като трамплин за задълбочаване на проницателността и истинският алхимик разбира, че проблеми не съществуват, а има само благоприятни възможности.

Щом човек повярва в своите сили и пристъпи към търсенето на възможностите, които се крият във всяка ситуация, придобитите познания стават направо потресаващи.

Маргарет Кели, която посещаваше моите семинари “Движещите сили на мисленето”, веднъж използвала този принцип в работата си. Тя беше директор на голяма частна лечебница и заедно с двама асистенти ръководеше ежедневните дела на повече от хиляда пациенти.. Ако дори и един от асистентите й отсъствал това причинявало затруднения, а представете си с какъв “проблем” се е сблъскала, когато веднъж се разболеели едновременно двамата. Тя изпаднала в паника, но после си спомнила, че “няма такова понятие- проблем, а има само възможности”. Къде била в този случай възможността? Маргарет се заинтересувала.

Тя осъзнала, че винаги е ръководила работата чрез своите помощници и фактически не познавала персонала, с който работи. Тя си казала:”Смятам да се възползвам от това за да опозная другите хора.” Тя прекарала деня разговаряйки и общувайки с работниците, с които практически не контактувала. Маргарет изслушала техните тревоги, узнала трудностите им, което на свой ред я довело до нов и по-ефективен метод на изпълнение на обичайните й задължения. Както по-късно ми каза М.Кели: ”Денят се превърна в чудесна възможност, и аз направих много неща.”

Съмнявам се, че Маргарет Кели би могла да обърне толкова напрегната ситуация в преимущество, ако се беше запънала на така наречения си “проблем”. При нея се е извършила промяна на възприятията от “Аз имам огромно затруднение” на “Прoблем не съществува, има само възможности”,което й позволило да опита нов подход за действия, довел до чудесни резултати.

Нанси Спенсър се намираше в много трудно положение, когато за пръв път се срещах с нея. Беше я изоставил мъжът, с когото имаше граждански брак, и Нанси беше останала с три малки деца на ръце. Нямаше пари, нямаше професия и нямаше никакви перспективи за близкото бъдеще.

Изглеждаше, че неразрешим проблем се е стоварил на плещите на Нанси, докато тя не си напомни, че няма проблеми, а има само благоприятно възможности. Но къде? Търсенето й продължи повече от седмица, докато тя намери накрая своята възможност.

Задавайки си купчина въпроси, тя осъзна, че винаги е зависела от някого, първо от родителите си, а после от съпруга си. Нанси винаги позволява друг да й казва какво да прави, защото имала крайно ниско чувство за собствено достойнство. Сега, в пълно отчаяние, в една външно безнадеждна ситуация, тя си дала обещание. Заради себе си и заради своите деца Нанси взела решение да подобри положението и да стане уверена и преуспяваща жена. Тя използва тази криза като трамплин, за да стане силна и независима личност.

Беше ми приятно да уча Нанси на концепциите изложени в тази книга: тя беше жаден слушател, настойчиво и непрекъснато работеше върху самооценката си, над своите убеждения и задачи. Тя се променяше пред очите ми, аз виждах как тя израсна от обикновена черноработничка до собственичка на търговия на едро с цветя. Днес тя е щастлива и преуспяваща, уверена в себе си жена, омъжена за добър, чистосърдечен човек. Те имат прекрасен съвместен живот и всичко защото, че Нанси повярва в това, че проблемите са източник на възможности.

Станете алхимици в живота си и се научете да превръщате всяка ситуация в благоприятен случай.Помнете колко често се оплакваме от събития, които както после става ясно, са били нужни за растежа ни и развитието ни.

Един от най-ярките примери за превръщането на случайно произшествие в благоприятен шанс е един епизод от живота на изследователя Дон Стуки. Неволно оставяйки в пещта парче стъкло той го намерил побеляло. Без ни най-малко да се притесни, Стуки приложил творчески подход и обърнал тази случка в своя полза. Продължавайки да експериментира с новата субстанция, той открил, че тя е устойчива на горещия пламък, по-нататък той усъвършенствал технологията и реализирал в търговията своята грешка като термоустойчиво стъкло, което днес може да срещнете в почти всяка къща в Северна Америка.

Научете се да гледате на своите стресове и проблеми като на перспективи и възможности, а не като задължения и препятствия. Ето ви историята на предприемача Кети Колби, която се родила с дислекция и не можела да различи дясно и лява страна и да определи колко е часът. Всичко и се удавало само с големи усилия. “Моята не-дееспособност е едно от най-големите ми преимущества, - казва тя,- тя ми помогна да се науча да мисля.”

Веднъж Колби направила решителна стъпка. С 500 долара от своите спестявания тя основала фирма с название “Resources for the Gifted”(Ресурси на надарени). Тя направила каталог за наличните ресурси за интелектуално надарени деца и го изпратила на 3500 учители. Отначало поръчките били незначителни, и даже когато потокът им нараснал, през първите години работата едва се придвижвала. Тя купила склад, но зданието изгоряло. Служащият при нея изхарчил парите. Колби се развела с мъжа си. Но независимо то всичко тя никога не престанала да вярва, че “няма такова понятие – проблем, а има само възможности”. Днес нейния оборот е 3,5 милиона долара годишно и компанията продължава да расте.

Американският президент Франклин Рузвелт страдал от периплегия и не можел без чужда помощ да седне или да стане от инвалидното кресло.. Но именно той извел страната от “великата депресия” и влязъл в световната история като един от най-уважаваните и почитани политици.

Боб Хоук се избавил от алкохолна зависимост и станал най-големия лидер на лейбъристите и дори успешен премиер –министър на Австралия за 4 мандата.

Уилма Рудолф се родила в бедно негърско семейство, в пострадалия от депресията щат Тенеси. Когато на десет години тя се разболяла от полиомиелит, животът не й изглеждал изпълнен с оптимизъм и надежди, но тя преодоляла всички трудности и през 1960 г. на Олимпийските игри в Рим спечелила три златни медала по лека атлетика

Тридесет години по-късно потенциална олимпийска шампионка се сблъскала с най-кризисната ситуация в живота си. Геил Девърс се готвела за състезанията на Олимпиадата през 1992 г. в Барселона, когато внезапно цялото й тяло се покрило с язви. Никой не можел да определи какво е това. Накрая поставили диагноза- болест на Грейвс, състояние при което се появила реална заплаха от ампутация на стъпалата. До насрочената операция оставали само два дни когато тя започнала да се оправя. Преминала през тази напаст, спечелила бягането на 100 м в Барселона, а след това под аплодисментите на 85 хилядна тълпа повторила потресаващия си подвиг през 1996 г. в Атланта. “не бих искала нещо да променя,- каза Гейл, спомняйки си онова сурово изпитание,- тази неприятност се превърна в благодеяние. Тя ме направи такава каквато съм днес, направи ме по-силна и по-добра.”

Учредителният директор на крупна преуспяваща инвестиционна компания сподели с мен тайната на наемането на работа на главни изпълнители. “Ние не приемаме нито един завършил, преди да претърпи поне едно голямо поражение в живота си. Смятаме, че в резултат на това тези хора стават по – отговорни и решителни. Провалите спомагат за израстването на личността.”

Какви възможности ви очакват още сега? Никога няма да разберете докато не започнете да ги търсите. Много рядко се случва възможностите просто да ви чакат и да ви помахват с флагче. По-често те се маскират зад проблеми и неуспехи. Но има възможности в изобилие за всекиго и ако искате да откриете и изследвате вашите “проблеми” използвайки новия подход, то вас ви очакват мили изненади. Цялата ваша борба и стрес – това са шансове и възможности. Както казва Арнолд Шварценегер:”Аз вярвам в борбата.”
Глава 16

ИЗЛЕКУВАЙ СЕБЕ СИ
Разумът е най-добрият лекар.

Хипократ
Може ли мисленето да играе роля в здравето или болестта на човека? “Това което става в подсъзнанието на пациента често е ключът към това дали иска той да оздравее”- казва доктор Карл Симонтън. Доктор Симонтън е световно признат лекар и директор на центъра за лечение на рака, разположен в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Той разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал в лечението на болестта използвайки метода на визуализацията.

“Ние смятаме, че хората едва сега започват да разбират доколко са преплетени съзнанието и физическата обвивка. Ние вече знаем, че ходът на болестта може да бъде обърнат. Ние открихме, че същите пътища по които се предават негативни явления, подобни на ракови образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на положителните, дори могат да върнат здравето на човека. Може да се говори за коренни промени в гледната точка за всички болести и за това, как хората могат сами себе си да излекуват.” Доктор Симонтън е неговите колеги не се ограничават с разговори и философстване, неговите клинични постижения по същество значат много повече отколкото обичайните търсения на лек за рака. Той пътува из страната и учи и други лекари на своя метод.

През последните двадесет години аз съм обучил в моите семинари по силата на разума повече от 10 000 човека и съм виждал невероятни резултати: мои слушатели станах милионери и мултимилионери, както и победители в големи спортни състезания. Това са потресаващи постижения, но най-много ме удовлетворява наблюдението върху много хора, които се излекуваха по този метод от болести. Позволете ми да ви представя Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:

“На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор на гръбначния стълб. Беше злокачествен и аз бях в безнадеждно състояние. Казаха ми че ще изкарам от два месеца до една година. След няколко седмици напълно отчаяние реших да се опитам да си помогна сам.

Започнах да се занимавам с медитация, два пъти на ден по 15 минути. На въображаемия си екран в главата ми аз изобразявах своето тяло и рака. Всеки сеанс по медитация аз си представях че ракът е намалял още малко. Това ставаше само в моето съзнание. Можех да си представям каквото си искам. Представях си как раковите клетки изчезват под въздействието на моята имунна система и си казах, че те ще се махат от тялото ми всеки път, когато вляза в банята. Вътрешният глас ми нашепваше, че не ми става по-добре, но аз го усмирявах и настоявах че се оправям. Медитирайки аз продължавах да си повтарям:”Всеки ден ми става по-добре и по-добре”, докато изцяло повярвах в това.

Освен заниманията с медитация, аз реших да подкрепя моето чувство за оздравяване и по други начини. Когато в тялото ми възникваха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта че това е ракът който расте и приближава кончината ми, а си казвах, че това е “енергия” която действа върху рака, съкращава го, кара го да става все по-малък и по-малък и подобрява състоянието ми. Сега вече предвкусвах тези усещания, от които преди така се боях.

Постоянно, всеки ден аз си напомнях за всички възможни начини за подобряване на състоянието ми. Внушавах си, че храната която приемам е изпълнена с енергия, която постепенно ми връща здравето. Спомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах че тази любов е също сила, която може да ускори процеса на оздравяване.

И понятие си нямах ще сработи ли този метод или не, и реших да съдя само по собственото си състояние. Всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми се увеличаваха.

Минаха два месеца от момента когато започнах да препрограмирам съзнанието си и трябваше да мина лекарски преглед и изследвания. Докторът беше потресен: той не намери дори следа от рака. Той не можа да повярва в това. Реакцията му беше точно каквато си я бях представял. Аз пътувах към къщи и по целият път се смях, радостен да съобщя тази новина на жена си.”

И това далеч не е единствения случай. Съществуват маса примери как здравето се е възстановявало след прилагането на сходни методи.

Веднъж аз разказах тази история на група студенти, а една жена стана и разказа своята собствена история:

“Бях още малка когато все си повтарях:”Аз съм човек, който никога няма да се простуди”. Винаги си говорех това и знаете ли какво? Никога ме съм боледувала от простуда.”

Тя завърши, и неочаквано се надигна добре облечен мъж наоколо петдесет години:”Това е много интересно, - каза той,- знаете ли, откакто се помня все си повтарям:”Всяка година са ми достатъчни една – две простуди”.Винаги съм си казвал това и знаете ли какво? Всяка година един или два пъти боледувам от простуда.” Ние се засмяхме, но и усвоихме важен урок.

През 1981 г. американският президент Роналд Рейгън беше прострелян в белия дроб от наемен убиец. Това беше твърде сериозна рана, особено на седемдесет годишна възраст, но аз знаех, че всичко ще бъде нормално, след като прочетох статията на един журналист, който беше взел интервю от президента от болничното му легло. Рейгън казал:”Не се тревожете за мен. Аз съм човек който винаги бързо оздравява.” Каква вяра в изцелението! Каква сила! Помните ли колко бързо се върна той на работа? Не беше минал и ден!

А сега позволете ми да запитам: а вие в какво вярвате? Можете ли да се отнесете към типа хора, които твърдят:”Ако има грип, аз със сигурност ще се заразя?” Живеете ли в очакване, че ще прихванете простуда, грип или някаква друга зараза, или вярвате че никога няма да се разболеете? Нашите предположения и очаквания имат удивителната способност да се сбъдват.

Серия експерименти, описани от Джером Франк, засягащи ефективността на въздействие на безвредни лекарства, прекрасно демонстрира, как това в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. В експеримента на Франк на тестуваните пациенти била давана една от три субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо, и голяма доза морфин.

Пациентите, които получавали плацебо, били уверявани че това е морфин, и две трети от тях доложили, че болките им са изчезнали.

На пациентите с морфина казвали, че това е слабо обезболяващо и повече от половината отговорили, че болките са останали.

А когато на пациентите давали безвредно лекарство, с информация, че е предизвиквало в предишни случаи болки, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!

Онова, в което пациентите са повярвали, се е оказало по-важно от всичко онова, което всъщност се е случвало. В медицинските кръгове вече официално е признат ефекта на плацебото. Но този експеримент бил продължен и се получили много интересни резултати. Той преминавал вече без знанието на лекарите, тях също са ги измамили и резултатът бил просто изумителен. Когато лекарите назначавали плацебо,мислейки, че това е морфин, неговия ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. И когато лекарите мислели, че дават плацебо вместо морфин, ефектът на въздействие намалявал. Това, в което вярвали лекарите влияело на резултатите по същия начин, както и вярата на самите пациенти. Но възможно ли е това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Или е по-важно какво мисли болния?

А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите предположения за това, как ще подейства лекарството? Ако това е така, ще има какво да си спомните когато се разболее ваш приятел или близък човек. Собственото отношение може да лекува и нас самите и околните.

ОРГАНИЗМЪТ Е САМОИЗЦЕЛЯВАЩ СЕ МЕХАНИЗЪМ

Нашето тяло е чудесен самовъзстановяващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Ако се порежете, белите кръвни телца моментално се устремяват към мястото на порязването като се борят с инфекциите, а тромбоцитите вече съсирват кръвта и затварят прореза. Всичко това става автоматично, без каквото и да било ваше участие. Вашият организъм знае с точност как да поправи сам себе си.

Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия по различните части на тялото. Всичко излишно във вид на шлаки се изхвърля и отново всичко става автоматично. Не е необходимо да мислите за това или да управлявате този процес. Ако си счупите ръката вие отивате на лекар, и той я лекува, така ли е? Изобщо не е така. Нито един лекар не е излекувал досега нито една счупена ръка. Лекарят ще намести костите и ще сложи превръзка, за да зараснат правилно, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупването.

Напомняйте си по-често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам поправя себе си. Вдълбайте си в главата мисълта за желязно здраве и с това го приведете в действие. Тържествено заявете: “Моят организъм е изцеляващ механизъм”.

ДВЕ МИНУТЕН ТОНИК ЗА ЗДРАВЕ

Всеки ден прекарвайте по няколко минути в мисли за собственото си здраве и сила. Изпращайте тези мисли в кръвоносната система, към тъканите, към клетките. Представете си, как енергията се разпространява по вашето тяло. Изучете тялото си, като вълшебен врачуващ механизъм. Това упражнение е придаващ сили оздравителен тоник, за който са нужни две минути.

ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

Първата реакция на човека, който открива че има някакво заболяване е паниката. Разумът се парализира от страх и колко е по-сериозна болестта, толкова повече е и страхът. Проблемът е и в това, че виждаме болестта си като чужд обект или “същество”, а не като процес. Уолтър Елерброук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва:”Като назовават болестите, лекарите обикновено използват съществителни (епилепсия, шарка, рак…), откъдето следва, че те за тях са предмети. Ако се вземе някое от тези съществителни и се направи от него глагол, то ще получите примерно следното:”Мистър Джоунс вашият малчуган се покрива с шарков обрив” или “Мисис Бейкър, при вас леко нарастват ненужните клетки”. Това разтваря съзнанието на лекаря и пациента за нова концепция на болестта- болестта като процес, който започва, а след това свършва.” Разбира се подходът на д-р Елеброук към болестите е по-верен.

Доктор Кенет Пелитър от школата по медицина при Стандфордския университет подчертава, че организмът не може да долови разликата между “истинска “ опасност и предчувствието за нея. Нашите вълнения и негативни очаквания се преобразуват в материални болести:организмът чувства, че се подлагаме на опасност, дори ако тя е само измислена.С други думи при хората, които се страхуват от болести, наистина има повече вероятност да се разболеят, тъй като организмът е подложен на влиянието на самия страх.

Този феномен дълго време е наблюдаван в сферата на зачатието. В Бостънския експеримент например били установени 60% помятания при жените, които са забременели скоро след загуба на дете в резултат от синдрома “внезапна смърт в люлката”. Докладът дава сведения, че жените, които са загубили дете, трябва да почакат “докато организмът престане да усеща последствията от мъката”. А колко пъти сте слушали за бездетни семейства, които в продължение на много години са опитвали да имат дете, докато накрая си осиновят? Но не минавали и месеци, и жената забременявала. Това е ставало защото е преставало да я мъчи тягостното чувство за липса на дете.

СМЕХЪТ И РАДОСТТА МОГАТ ДА ЛЕКУВАТ

Не е тайна, че подтиснатите хора, в състояние на депресия много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите физически състояния като тревога, безпокойство, страх, скъперничество- възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени “стаи на смеха”, пълни с весели книги, записи, видео, мултфилми и игрални филми, които можели да донесат радост на пациентите.

Последните медицински изследвания в областта на хумора и здравето са доказали, че при смеещия се човек от главния мозък се отделят два вида важни хормони- енкефалин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията. “В професионалната литература и устното творчество често се срещат съобщения за хората, които са се излекували или са облекчили своето състояние с помощта на смеха и хумора.”- казва Шърли Роутлиф, терапевт от Хамилтън, щат Онтарио. Днес привържениците на традиционната медицина използват това откритие.

ВСЕКИ ЧОВЕК Е СТРОГО ИНДИВИДУАЛЕН

Доктор Патрисия Норис от Фонда Карл Ментинг, която учела пациентите да прилагат силата на разума за борба с болестите, разказва една история на деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация от “звездни войни”.

“Гарет Потър се намираше в последен стадий на болестта, оставаха му около шест месеца живот. Имаше страшен злокачествен рак. Лечението с облъчване не даде никакъв резултат. Хирургичната намеса беше невъзможна заради местоположението на рака. Ако паднеше момчето дори не можеше да стане само. Той си представял своята имунна система като силна и могъща. Това била визуализация от филма “звездни войни”;той виждал своят главен мозък като слънчева система, а ракът като злобен негодник нашественик. Себе си той си представял като капитан на отряда космически воини, които се сражават с рака и го побеждават.

Гатер правел такъв двадесет минутен сеанс всяка нощ. Отначало неговото състояние се влошило, после постепенно започнало да се подобрява. След пет месеца беше направена томограма на мозъка – ракът беше изчезнал.

След като бяхме стигнали до заключението, че лечението с радиация не е успешно, беше прилаган само методът на визуализация”.

Всеки човек е индивидуален. Техниката която е сработила при Гарет Потър, може да не подхожда за друг човек. Понякога е нужен по-мек подход.

Доктор Дейвид Бреслер, директор на Отдела по обезболяване в Лос Анжелис, описва методика прилагана от него за подпомагане на пациентите. “Един младеж имаше страшни болки. Опитахме всичко, което можахме. В края на краищата аз се реших да използвам психотерапия.” Предлагайки на младежа да се настани удобно в креслото, доктор Бреслер го помолил възможно най-точно да опише болката. Скоро пациентът казал, че вижда огромно, свирепо куче, вкопчено в гръбначния му стълб. След това му било предложено да се сприятели с кучето във въображението си. Като направил това, пациентът почувствал, че болката утихва, докато накрая изчезнала съвсем. Както и мнозина други, той си върнал здравето едва след като престанал да воюва с болестта.

Атлетът Кевин О’Нийл успял да спаси своята кариера като използвал силата на разума. Падайки от велосипед той получил сериозна травма;едната му ръка била раздробена, което подронило неговата увереност в себе си. Това се случило седмица преди основно състезание по триатлон. Спортистът си представил как влиза в тялото си и с ръката си подрежда своите кости. В резултат на тази визуализация костите сраснали два пъти по-бързо отколкото се предполагало и той можал да вземе участие в състезанието.

Такива истории могат да бъдат разказвани до безкрай.

За да приключим обсъждането ще ви цитирам думите на доктор Пол Рени от Ванкувър: ”Разумът е неизползван ресурс, който все още предстои да бъде напълно изучен. Именно той трябва да стане предмет на най-щателно изследване”. А големия специалист, лауреат на Нобелова награда Джошуа Ледербергер нарича тази област на изследвания “най-важната крачка в съвременната медицина”.

Нашето здраве е в наши ръце и ние сме длъжни да играем главна роля в неговото съхранение и лечение. Разболявайки се не бива пасивно да отваряме път за болестта, а да споделим отговорността за своето лечение. В крайна сметка, както винаги е казвал доктор Алберт Швайцер:”истинския доктор е вътре в нас.”
Глава 17

СЪЗНАНИЕТО НА УСПЕШНИЯ ЧОВЕК
Земята ти поднася своите плодове, но те може и да не ти потрябват ако си в състояние сам да се сдобиеш с това, което ти е нужно.