Програма за реформа на регулаторната и надзорната рамка на финансовите пазари, основана на заключенията от доклада на „групата дьо Ларозиер

Одиторите играят ключова роля в системата за корпоративно управление на финансовите институции, тъй като гарантират пред пазара достоверността на техните финансови отчети. Понякога обаче възникват конфликти на интереси, защото предприятията избират и плащат на одитните дружества, които трябва да проверяват отчетността им.

На този етап липсва информация, която да доказва, че на практика действително се спазва изискването по отношение на одиторите на финансови институции съгласно Директива 2006/48/ЕО да предупреждават компетентните органи при установяване на определени факти, които могат да имат сериозно въздействие върху финансовото състояние на институцията.

4. Първите отговори

В рамките на съобщението си от 4 март 2009 г. и предприетите мерки за възстановяване на европейската икономика Комисията се ангажира да разгледа въпросите, свързани с възнагражденията. Комисията започна обсъждане на международно равнище на неправилните практики за определяне на възнагражденията и ръководеше въвеждането в Европейския съюз на принципите на Съвета за финансова стабилност и Г-20 за политиката за възнагражденията. Оставяйки настрана въпроса дали определени нива на възнаграждения са уместни или не, Комисията се основа на две констатации:

- същественото нарастване от края на 80-те години на миналия век на променливия компонент на възнагражденията на управителите на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, поставя въпроса за условията и съдържанието на оценката на резултатите, постигнати от управителите на предприятия. Комисията вече представи първоначален отговор по този въпрос в края на 2004 г. с приемането на препоръка за повишаване на публичността на политиките относно възнагражденията на управителите и индивидуалните възнаграждения, като призова държавите-членки да въведат системи за гласуване (задължително или не) на възнагражденията на управителите. Поради прекалено бързото нарастване на променливата част от възнаграждението и по-специално засиленото материално стимулиране чрез различни схеми за предоставяне на акции или на опции за закупуване на акции — явления, дължащи се на различни причини, между които и липсата на активност по въпроса от страна на акционерите — Комисията счете за необходимо да приеме нова препоръка на 30 април 2009 г.²² С нея се предвижда да бъде засилено управлението на възнагражденията на управителите и се предлагат няколко принципа относно структурата на тези възнаграждения и по-тясното им обвързване с дългосрочните резултати от работата.

- политиките за възнагражденията във финансовия сектор, основани на краткосрочната възвръщаемост и без отчитане на свързаните с нея рискове, допринесе за финансовата криза. В тази връзка на 30 април 2009 г. Комисията прие друга препоръка относно възнагражденията в сектора на финансовите услуги²³. Нейната цел бе съгласуване на политиките за възнагражденията в сферата на финансовите услуги със стабилно управление на рисковете и с дългосрочната жизнеспособност на финансовите институции.

Една година след приемането на горепосочените две препоръки и независимо от благоприятните условия за строги мерки в тази област от страна на държавите-членки, Комисията най-общо определя като смесено положението в държавите-членки ²⁴.

Докато в няколко държави-членки се наблюдава силна законодателна инициатива с оглед налагане на прозрачност по отношение на възнагражденията на управителите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и увеличаване на правата на акционерите в тази област, само 10 държави-членки са изпълнили повечето препоръки на Комисията. Голям брой държави-членки все още не са приели мерки в тази област. От друга страна, дори когато препоръката е довела до приемането на мерки на национално ниво, Комисията отбелязва голяма разнородност по отношение на съдържанието и изискванията на тези правила, по-специално по определени чувствителни въпроси като структурата на възнагражденията или обезщетенията при напускане. Що се отнася до политиките за възнагражденията в сферата на финансовите услуги, Комисията остава загрижена. Само 16 държави-членки са изпълнили изцяло или отчасти препоръката на Комисията, а 5 държави-членки извършват това в момента. Шест държави-членки до момента не са приели никакви мерки в тази област и не възнамеряват да приемат. Този брой остава твърде висок. Освен това предприетите мерки се различават по своя интензитет (в частност изискванията относно структурата на възнагражденията) и обхват на действие в различните държави-членки. Само седем от тях са предвидили прилагане на принципите на препоръката по отношение на целия финансов сектор, към което ги беше призовала Комисията.

Наред с отчитането на необходимостта от запазване на конкурентоспособността на европейския финансов отрасъл, Комисията смята, че изброените в глава 3 слабости изискват конкретни решения за подобряване на практиките на корпоративно управление във финансовите институции. В настоящата глава са представени насоки за обмисляне на идеи относно начините за реагиране спрямо допуснатите слабости и се прави опит за постигане на баланс между необходимостта от подобряване на практиките на корпоративното управление на финансовите институции и необходимостта да им се даде възможност да допринесат за икономическото възстановяване, финансирайки предприятията и домакинствата. Комисията приканва всички заинтересовани страни да изложат своите виждания по изложените по-долу съображения. Всяка от разгледаните стъпки би могла да доведе до изготвяне на мерки в областта на корпоративното управление на финансовите институции. Добавената стойност на подобни мерки обаче следва да бъде оценена в рамките на анализ на въздействието съгласно насоките на Комисията относно оценките на въздействието.²⁵.

По-специално, Комисията търси различни пътища за подобряване на функционирането, състава и компетенциите на управителните съвети, за засилване на звената за управление на риска, за разширяване на ролята на външните одитори и за засилване на ролята на надзорните органи в сферата на управлението на финансовите институции. Мястото и ролята на акционерите също подлежат на обмисляне.

Подобряването на действията на различните участници е истинско предизвикателство за всяка мярка, чиято цел е усъвършенстването на практиките на корпоративното управление. Това не може да се постигне само чрез въвеждане на нови правила. Необходим е и ефективен финансов надзор.

Предложените по-долу различни решения представляват съвкупност от мерки, предназначени най-общо за подобряване на корпоративното управление във финансовите институции. Тяхното прилагане трябва да бъде съобразено с всеки конкретен случай и може да варира в зависимост от правната форма, големината, естеството и сложността на съответната финансова институция, како и в зависимост от съществуващите правни и икономически модели.

5.1. Управителният съвет

Изхождайки от разкритите по време на скорошната криза слабости, изглежда има нужда да се осигури добър баланс между независимост и компетенции в рамките на управителния съвет. Политиките за назначаването, които ясно определят нуждите и компетенциите на управителния съвет и осигуряват обективност и независимост при преценка на качествата на неговите членове, биха могли да допринесат за подобряване на способността на управителния съвет да упражнява контрол върху ефективността на управлението.

За постигане на обективност и независимост при преценката на качествата на членовете на съвета изглежда има нужда да се засилят мерките, предназначени за избягване на конфликта на интереси в рамките на управителния съвет, както и във финансовата институция като цяло, и по-специално да бъдат осъществявани ясни политики за управление на конфликта на интереси.

Предвид първостепенната роля на председателя в организацията на работата на управителния съвет, неговите компетенции, задачи и отговорности трябва да бъдат ясно определени.

Определено внимание е необходимо да се обърне и на многообразието в състава на управителните съвети. Наред с нуждата от притежаване на определени индивидуални качества (независимост, компетентност, опит и т. н.), по-голямото разнообразие (жени, управители с различен социален и културен произход и др.) може да допринесе за подобряване на работата на съвета.

Предвид нарастващата сложност на структурите и дейностите на финансовите институции следва да се намерят начини за повишаване на ефективността на работата на управителните съвети. По-специално, би било добре да бъде ограничен броят на , съветите, чиито членове могат да бъдат управителите — това ще им позволи да посвещават повече време на своята дейност.

Също така е наложително да бъде изготвена процедура за оценка на резултатите, постигнати от управителните съвети, по-специално като бъде определена ролята на външните оценители и резултатите от оценката да се съобщават на надзорните органи и/или акционерите, за да се даде възможност на последните за преценка на способностите и ефективността на управителния съвет.

Задачите и отговорностите на управителния съвет, по-специално по отношение на неговата роля за надзор на риска, също трябва да бъдат увеличени. Необходимо е да се предвиди създаването на специален комитет за контрол на риска към управителния съвет. За доброто управление и контрол на риска в рамките на финансовата институция би било добре да се предвиди одобряването от страна на управителния съвет на публичен документ относно стратегията и профила на риска (декларация за контрол на риска).

Най-общо казано, необходимо е членовете на управителния съвет да познават структурата на финансовата институция и да не допускат сложната ѝ организация да пречи на ефективния контрол на цялостната ѝ дейност.

Необходимо е също така да се изяснят съответните роли и отговорности на различните участници при вземането на решения в рамките на финансовата институция, по-специално на членовете на управителния съвет и на управителите. По-специално управителният съвет трябва да осигури въвеждането на ясна структура на отговорностите в рамките на организацията, включително във филиалите, клоновете и другите свързани образувания.

Желателно е да се засили сътрудничеството между управителния съвет и надзорните органи. Може по-специално да се предвиди управителният съвет да се ангажира да предупреждава надзорниците за наличието на някои съществени/системни рискове, за които е узнал.

По отношение на финансовите институции Комисията понастоящем обмисля също необходимостта да се отчита не само интересът на акционерите, който е от основно значение съгласно традиционното разбиране за корпоративно управление, но и интересът на другите заинтересовани страни. По-конкретно създаването на механизъм за поемане на специален ангажимент за отчитане на интересите на вложителите и другите кредитори („duty of care“ — дължима грижа) при вземането на решения би могло до известна степен да накара управителния съвет да осъществява по-малко рискова стратегия и в дългосрочен план да подобри качеството на управление на риска във финансовата институция. Създаването на механизъм за поемане на подобен ангажимент обаче ще изисква внимателно проучване на съществуващите правни режими в отделните държави-членки. В зависимост от резултатите от това проучване Комисията следва да реши дали се налагат действия на европейско ниво с цел укрепване на финансовата стабилност на целия Европейски съюз.

1. Специфични въпроси:

1.1. Необходимо ли е да се ограничи броят на съветите, чиито членове могат да бъдат управителите (например едновременно членство в максимум три съвета)?

1.2. Необходимо ли е във финансовите институции да се забрани съвместяването на функциите на председател на управителния съвет и на генерален директор?

1.3. Политиките на назначаване трябва ли да включват точно описание на задачите и профила на управителите, включително на председателя, за да се гарантира достатъчна компетентност на управителите и многообразие на състава на управителния съвет? Ако отговорът е „да“, как?

1.4. Споделяте ли мнението, според което увеличаването на броя на жените и управителите с различен социален и културен произход в състава на управителните съвети ще подобри функционирането и ефективността на тези съвети?

1.5. Необходимо ли е въвеждането на задължителна оценка за работата на управителния съвет от страна на външен оценител? Резултатът от тази оценка трябва ли да се съобщава на надзорните органи и на акционерите?

1.6. Необходимо ли е да стане задължително създаването на комитет по риска към управителния съвет и трябва ли да бъдат изготвени правила относно състава и функционирането на този комитет?

1.7. Необходимо ли е да стане задължително участието на един или повече членове на комитета по одита в комитета по риска и обратно?

1.8. Трябва ли председателят на комитета по риска да отговаря пред общото събрание?

1.9. Каква следва да бъде ролята на управителния съвет в рамките на стратегията и ,рисковия профил на дадена финансова институция?

1.10. Необходимо ли е да бъде въведено изискването за публична декларация за контрол на риска?

1.11. Необходимо ли е да се въведе процедура за одобряване на новите финансови продукти от страна на управителния съвет?

1.12. Необходимо ли е управителният съвет да бъде задължен да уведомява надзорните органи за съществените рискове, за които е узнал?

1.13. Необходимо ли е управителният съвет да бъде изрично задължен при вземане на решения да отчита интересите на вложителите и другите заинтересовани страни („duty of care“)?

5.2. Звената, свързани с риска

Една от основните констатации вследствие на скорошната финансова криза се отнася до слабостите на звената за управление на риска, дължащи се по-специално на липса на правомощия на тези звена и на неефективна система за комуникация и уведомяване във връзка с рисковете.

При тези обстоятелства се налага засилване на независимостта и правомощията на звената за управление на риска, по-специално чрез утвърждаване на йерархическия статут на директора по управлението на риска (CRO — chief risk officer). Желателно е по-конкретно в рамките на системата за вътрешна организация на финансовата институция той да се ползва със статут, който е поне равен на този на финансовия директор, и да може да информира пряко управителния съвет за всички проблеми, свързани с риска. За засилване ролята на директора по управлението на риска може да допринесе и установяването на по-тесни връзки между него и управителния съвет (и комитета по риска към управителния съвет).

Желателно е да бъде подобрена и системата за комуникация на звеното за управление на риска, по-специално чрез въвеждане на процедура за уведомяване по йерархичен ред с оглед разрешаване на конфликти и други възникнали проблеми. Управителният съвет трябва да определи честотата и съдържанието на докладите относно рисковете, които трябва да му бъдат представяни редовно. Актуализирането на информационната инфраструктура също трябва да бъде приоритет с цел устойчиво развитие на потенциала за управление на риска във финансовите институции и осигуряване на навременна информация относно съществуващите рискове.

Най-общо казано, в интерес на целия персонал, включително на членовете на управителния съвет, е провеждането на политика за повишаване на осведомеността по проблемите на риска („култура на управление на риска“). По-специално е желателно преди въвеждане на нови финансови продукти, навлизане в нови пазарни сегменти и сектори на дейност да се извършва оценка на свързаните рискове.

И накрая, за да се гарантира ефективността на вътрешния контрол в рамките на финансовата институция, включително по отношение на риска, е необходимо одобряването от страна на управителите на доклад относно оценката на адекватността и функционирането на системата за вътрешен контрол.

Специфични въпроси:

2.1. Как може да бъде затвърден йерархическият статут на директора по управлението на риска? Неговият статут трябва ли да бъде поне равен на този на финансовия директор?

2.2. Как може да бъде подобрена системата за комуникация между звеното за управление на риска и управителния съвет? Трябва ли да бъде въведена процедура за уведомяване по йерархичен ред с оглед разрешаване на конфликти/проблеми?

2.3. Трябва ли директорът по управлението на риска да може да информира пряко управителния съвет, включително комитета по риска?

2.4. Трябва ли да бъде усъвършенствана информационната инфраструктура с оглед подобряване на качеството и бързината на предаване на информация относно сериозните рискове към управителния съвет?

2.5. Необходимо ли е изпълнителните директори да бъдат задължени да одобряват доклад относно адекватността на системите за вътрешен контрол?

5.3. Външният одитор

За справяне с повдигнатите в глава 3 проблеми изглежда има нужда да се проучат възможностите за прилагане и по отношение на външните одитори на разпоредбата за деклариране пред управителния съвет и надзорните органи на съществените рискове, открити при изпълнение на служебните задължения („задължение за предупреждаване“).

Най-общо, желателно е да се засили сътрудничеството между външните одитори и надзорните органи с цел да се извлече полза от информацията, която получават одиторите за отделните финансови институции, както и за финансовия сектор като цяло, като едновременно с това се държи сметка за ограниченията във връзка с опазването на професионалната тайна.

И накрая, струва си да се обмисли ролята, която най-общо трябва да бъде предоставена на външните одитори във връзка с информацията за рисковете във финансовите институции. По-специално може да се предвиди възможността външният одитор да заверява други видове данни, за които понастоящем той няма това право и които са важни за инвеститорите, с цел повишаване на доверието на последните по отношение на тези видове данни и подобряване по този начин на функционирането на пазара.

Специфични въпроси:

3.1. Необходимо ли е задълбочаване на сътрудничеството между външните одитори и надзорните органи? Ако отговорът е „да“, как?

3.2. Необходимо ли е да се прилага по-строго задължението за външните одитори да информират управителния съвет и/или надзорните органи за определени важни факти, открити при изпълнение на техните задължения?

3.3. Необходимо ли е разширяване на обхвата на контрол от страна на външния одитор и по отношение на финансовата информация, свързана в риска?

5.4. Надзорните органи

За справяне със слабостите в корпоративното управление, разкрити по време на скорошната криза, изглежда има нужда да бъде преразгледана и засилена ролята на надзорните органи във вътрешното управление на финансовите институции. Все пак ще трябва да се поддържа ясно разграничение между ролите и отговорностите на надзорните органи и на управителните органи на институциите.

По-специално може да се предвиди надзорниците да бъдат задължени да извършват проверки на работата и ефективността на управителния съвет, както и да извършват периодични инспекции на звеното за управление на риска с цел да се гарантира ефективността му. Би било от полза надзорните органи да информират управителния съвет за констатираните от тях слабости, за да може финансовата институция да предприеме навременни мерки за преодоляването им.

Необходимо е също така надзорните органи да включат към критериите за подбор (проверка за квалификация и надеждност) на бъдещите директори техните технически и професионални компетенции, включително в сферата на риска, както и поведенческите характеристики на кандидатите, с цел да се гарантира, че бъдещите членове на управителния съвет притежават способност за независима преценка.

И накрая, необходимо е да бъде засилено сътрудничеството между надзорниците в сферата на корпоративното управление на международните финансови предприятия, по-специално в рамките на колегиумите на надзорниците, както и в рамките на бъдещите европейски надзорни органи.

Общ въпрос 4 : Заинтересованите страни се приканват да заявят дали одобряват предложените решения относно ролята на надзорните органи и евентуално да посочат други мерки, които считат за необходими.

Специфични въпроси:

4.1 Необходимо ли е да бъде преразгледана и засилена ролята на надзорниците във вътрешното управление на финансовите институции?

4.2. Необходимо ли е на надзорниците да бъде предоставено правото и задължението да извършват проверки на работата на управителния съвет и на звеното за управление на риска? Как това може да бъде осъществено на практика?

4.3. Критериите за подбор (проверка за квалификация и надеждност) трябва ли да включват техническите и професионалните компетенции, както и поведенческите характеристики на бъдещите директори? Как това може да бъде осъществено на практика?

5.5. Акционерите

По-горе отчасти бе разгледан проблемът за специфичната роля на акционерите във финансовите институции. Липсата на заинтересованост от страна на акционерите по отношение на корпоративното управление поставя принципно въпроса за ефективността на правилата за това управление, основани на презумпцията за ефективност на контрола, който акционерите осъществяват във всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар. Що се отнася до финансовите институции, ангажираността на акционерите в това отношение също представлява истинско предизвикателство.

С цел акционерите да бъдат мотивирани да поемат ангажимент за диалог с финансовата институция и да контролират вземането на решения от управителите, както и да държат сметка за дългосрочната жизнеспособност на финансовата институция, Комисията възнамерява да постави за обсъждане следните теми:

• 
  засилването на сътрудничеството на акционерите чрез създаване на дискусионни форуми;
  
• 
  оповестяването от страна на институционалните инвеститори на техните практики за гласуване на събранията на акционерите;
  
• 
  присъединяването на институционалните акционери към кодексите за добри практики — „stewardship codes“;
  
• 
  установяването и оповестяването от страна на институционалните инвеститори на евентуални конфликти на интереси;
  
• 
  оповестяването от страна на институционалните инвеститори на политиката за възнагражденията на посредниците²⁶;
  
• 
  по-добрата осведоменост на акционерите относно рисковете.
  

Специфични въпроси:

5.1. Необходимо ли е да стане задължително оповестяването на политиката и практиките за гласуване на институционалните инвеститори? Колко често?

5.2. Необходимо ли е да бъдат задължени институционалните инвеститори да се присъединят към кодекс (национален или международен) за добри практики, като например кодекса на International Corporate Governance Network (ICGN — Международна мрежа по корпоративно управление)? Този кодекс задължава

членуващите да разпространяват и публикуват своите практики за инвестиране и за гласуване, да предприемат мерки за избягване на конфликт на интереси и да използват отговорно правото си на глас.

5.3. Необходимо ли е да се улесни установяването на самоличността на акционерите с цел облекчаване на диалога между дружествата и техните акционери и намаляване на риска от злоупотреби с т. нар. „празен вот“²⁷ („empty voting“)?

5.4. Какви други мерки могат да мотивират ангажираността на акционерите в корпоративното управление на финансовите институции?