Програма за управление на дейностите по отпадъците 2006 2010

Община Елена е богата на водни ресурси. В планинската й част има множество извори. Между главните и второстепенните била протичат множество малки и големи водни потоци, даващи началото на по – големите реки: Веселина, Костелска, Еленска, Мийковска и Бебровска, които са притоци на р. Златаришка. Водните течения имат посока юг – север. Речните русла са с големи наклони, силно вдълбани от ерозионни процеси, със скалисти брегове и множество скални прагчета. Реките са с непостоянен дебит. Имат дъждовно – снежно подхранване. Буйни и пълноводни през пролетта поради бързото топене на снега в планината и силните дъждове, през лятото водите силно намаляват и в някои притоци почти пресъхват.

Освен тези реки, територията на общината е прорязана с множество малки и големи долове с непостоянни водни течения.

На територията на общината има множество извори, но с малък дебит. Някои от тях са каптирани и се използват като местни водоизточници за водоснабдяване на близките населени места.

В село Майско е открит извор, считан за лековит, непроучен напълно и впоследствие изоставен.

Основен източник на питейна вода е изграденият преди двадесетина години на р. Веселина яз. „Йовковци”, от който са водоснабдени: гр. В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Дряново.

Освен този язовир на територията на община Елена има още осем микроязовира, ползвани в миналото за напояване.
1.5. Подземни природни богатства:

В общината няма открити залежи на подземни природни богатства.

Единствено речните русла на реките Веселина, Костелска, Руховска се използват като източници за добиване на инертни материали – чакъл и пясък, намиращи приложение в строителството.
1.6. Защитени територии и чувствителни екосистеми:

Община Елена е може би една от малкото общини в Република България, чиято територия е заета в голямата си част от защитени територии и хигиенно защитни зони. 229500 дка са площите на санитарно – охранителните зони около водоизточниците, в т. ч. около 223120 дка в западния район на общината, заети от санитарно – охранителната зона на яз. „Йовковци”. Тя обхваща водосбора на р. Веселина и притоците и в землищата на бившите кметства Яковци, Шилковци, Средни колиби, Тодювци, Дрента и представлява около 1/3 от територията на Еленска община. Поради особения си статут, вододайна зона на открит водоизточник, в нея е установен специален режим на ползване с множество забрани и ограничения.

Спешна е борбата с ерозията в този район. Необходимо е в къси срокове да бъде извършено залесяване на големи площи, построяване на баражи и др., за да се предпази водоемът от затлачване.

На територията на общината има редица природни забележителности и исторически места. Еленският край е с богата история.

В южния край на общината се намира резерватът „Бяла крава”, разположен изцяло в горски фонд в землището на с. Костел и заемащ площ 91 ха. Тази територия е обявена за резерват през 1968г. с цел „запазване в бъдеще девствения характер на вековна букова гора”. През 1986г. около резервата е обявена буферна зона разположена на територията на ДЛ гр. Елена, ДЛ гр. Твърдица и ДЛ Стара река, с обща 226,8 ха, в т. ч. 192,6 ха на територията на ДЛ гр. Елена.

В община Елена, в землището на село Костел, на площ от 113,8 ха горски фонд, се намира част от буферната зона на резерват „Савчов чаир”, който е на територията на община В. Търново.

Друг резерват, върху площ от 34 ха, се намира в землището на с. Буйновци в месността „Хайдушки чукар”.

Защитена природна забележителност е „Водопада” на р. Мийковска в землището на махала Христовци, с. Руховци на площ 3 ха с височина на пада на водата 9 м. Характерни за обекта са забележителни геоложки образувания, растителни видове и съобщества, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.

Територията на община Елена попада върху част от предбалканския климатичен район на умереноконтиненталния климатичен пояс и част от планинската климатична област.

Забелязва се закъсняване на най – топлия месец от м. юли в м. август.

Есента е значително по-топла от пролетта. Средната месечна температура за м. октомври е около 11,6 С, а за м. април е 10,9 С. Средната годишна температура се колебае около 10 – 11 С.

Средната януарска температура е -1,7 С.

Преобладават пролетните валежи с максимум през месеците май – юни. Средният годишен валеж, измерен в района на гр. Елена е около 730 л, като чувствително нараства в планинската част.

Трайна снежна покривка се наблюдава обикновено от м. декември до към средата на м. март. По билото на планината може да се види сняг през м. май.
б) Почви:

Основни почвообразуващи скали са: пясъчници, мергелни шисти, варовици, конгломерати и др. по произход предимно от Долна креда.

На територията на общината са разпространени предимно (около 80% от територията) светлосиви горски почви, повърхностно оголени и неоголени.

Хумусният им хоризонт е тънък / 10 – 15 см./.

В югоизточните части на общината и по южната и граница, при надморска височина над 900м, почвите са предимно кафяви горски.

В средната част на общината в посока изток – запад се очертава една широка ивица, обхващаща землищата Константин, Беброво, Руховци, Елена, Шилковци, Ср. Колиби и др., в която типичните светлосиви горски почви отстъпват място на различните свои подтипове. В тази част са се формирали и алувиално – ливадни почви в тясна ивица около речните корита.

В северната част реките Веселина и Златаришка протичат през широки проломи от силно ерозирали почви, където основната скала е излязла на повърхността.
в) Биофонд:

Еленска община е богата на горска растителност, която попада в двете зони: дъбовата зона и буково – иглолистната зона. Най – голямо разпространение от широколистните дървесни видове имат: дъбовете /зимен, благун, цер/, габърът /обикновен и кафяв/, яворът, липата, букът и др. Като техни спътници се срещат бряст, клен, ясен, череша, круша, киселица и др. От храстите най – често се срещат: глог, шипка, леска, дрян и др.

Някои от тези дървесни видове напоследък се изсичат и на тяхно място се засаждат иглолистни видове, главно чер и бял бор. В района на буковите гори има в по – малка степен залесявания със смърч и ела. Разчита се и на естественото семенно възобновяване.

Климатичните условия, теренът и наличната разнообразна дървесна, храстова и тревна растителност създават условия за масово развъждане на едър и дребен дивеч. В цялата Великотърновска област тук е най – богатия район на сърни и елени. Напоследък много се разпространи и дивата свиня, която стана опасна за селското стопанство. В Еленска община се срещат още зайци, яребици, падпъдъци и др. Във високите планински части на общината се срещат ястреби, соколи и множество дребни птички.

От рибите са застъпени мрена, кефал. Изкуствено се развъжда речната пастърва. В язовир „Йовковци” се развъждат шарани, толстолопи, бяла риба и др.

Държавните лесничейства в град Елена и село Буйновци и Ловните дружинки от Ловно – рибарския съюз постоянно полагат грижи за опазване и възстановяване на дивечовото и рибното богатство.

Център на общината е гр. Елена. Останалите 124 селища са обединени в 4 кметства: Елена, Беброво, Константин, Майско.

Броят на населението на територията на общината до голяма степен зависи от социално – икономическото развитие на страната. Значителна роля оказва също естественото демографско възпроизводство, урбанизационните промени и социално – икономическото състояние на общината.

Влошеното състояние на икономиката на страната засяга всички общини и се отразява неблагоприятно върху демографското състояние, в това число и върху броя на населението.

Данните са от ЕСГРАОН.

Високата степен на безработица принуждава голям брой хора да търсят препитание и работа в други населени места.

Основен фактор за отрицателните стойности на средно годишното изменение на постоянно живеещите на територията на общината е отрицателният естествен прираст.

Промяната от положителен прираст на населението към отрицателен естествен прираст, дава силно негативно влияние върху човешките ресурси на общината. Очертаващата се тенденция на увеличаване на отрицателния естествен прираст, съчетана с неколкократното превишаване на показателя над средния за сраната, предполагат непрекъснатото снижаване на броя на жителите на общината. Тази тенденция има силно негативно отражение върху социално – икономическото развитие на региона.

Промените в структурната реформа през последните години дадоха отражение в развитието на националната икономика и на икономиката на общината. Най – големите предприятия са приватизирани.

На този етап вниманието на общината е насочено към оптимизиране на съществуващите финансови средства и осигуряване на нови допълнителни източници чрез разработване и координиране на различни проекти за осъществяване на перспективни стопански инициативи.

Основна цел на общината като ръководещ и отговорен орган в сложната икономическа обстановка, е да поддържа вече създадените функционални дейности и да използва всички възможни резерви в търсенето на динамично равновесие в съществуващата ситуация.

Икономиката в общината изпитва изключителни затруднения. Почти всички предприятия не работят на пълен капацитет. Суровинни ограничения, финансови затруднения, кадрово обезпечаване, пазари за готова продукция, ниска ефективност на производство, остарели технологии са основните фактори за непълноценното използване на производствените мощности.

Най – голям дял в индустриалното развитие на общината има леката промишленост.
а) Лека промишленост:

„Интериор - Глас” - ЕООД

Заводът е специализиран в производството на стъклен амбалаж и строителни стъкла.

Заводът отделя като отпадъци - стъклени трошки, велпапе, полиетиленово фолио, динасови и хроммагнезитни огнеупори, отсевки от юнашкия кварцов пясък. От ремонтно механичната работилница се отделят металните отпадъци: метални стружки, стомана, чугун, медна жица. От дърводелската работилница отпадъкът е талаш, от пречиствателната станция – утайки от пречистването на фекално – битови води.

Заводите са специализирани в производство на ремаркета. Производствените отпадъци отделяни в процеса на производство са стружки и изрезки съдържащи желязо.Опасните отпадъци се оползотворяват от дружествата по следния начин: отработените масла се използват за омасляване на ламарини, профили и детайли против корозия, а омаслените дървени стърготини се използват за отопление.

- „Балкан” ЕООД

Произвежда дървена дограма, мебели, кюнци и др. Предприятието е разделено на два цеха: дървообработване и металообработване. Отделяните отпадъци от производствената дейност на цех „Дървообработване” са трици и дървесни частици. Отпадъците от цех „Металообработване” са метални отпадъци /черно тенеке и поцинкована ламарина/.

Предприятието е специализирано в превоз на пътници и товари. Производствените отпадъци, които предприятието отделя са стари автомобилни гуми и резервни части, стружки и изрезки съдържащи желязо.Опасните отпадъци са отпадъчни масла и оловни акумулатори, които предприятието съхранява на прилежащата си територия.

Основното производство - дърводобив и дървообработване. Отделяните отпадъци са производствени- дървени стърготини.

Предмет на дейност на предприятието е производството на дървена дограма /врати, прозорци, профили/, производство на мебели от масивна дървесина.

Предприятието е разделено на следните цехове: цех бичене, цех подготовка, цех подготовка, цех монтажен, цех лакиране, склад за дървен материал. Отпадъците получени от производствената дейност на АД „Елена” са дървени трици и лакови остатъци.
д) Хранително - вкусова промишленост:

- „БИ СИ СИ – ХАНДЕЛ”

Мандрата в гр. Елена произвежда сирене, кашкавал, извара, топено сирене, кисело мляко и др. Основен производствен отпадък е суроватка, част от която се изкупува от частните стопани.

В предприятието са обособени кланица и цех за млени меса. Основни производствени отпадъци са от животински характер – кръв, конфискат и четина, както и отпадъци от опаковки. Кръвта и конфиската се извозват до екарисаж, за отпадъците от опаковци има сключен договор за рециклиране и повторно използване, единствено на сметището в гр. Елена се депонира четината от животните.

Селскостопанската земя на територията на община Елена е 291.639 дка. Основни отглеждани култури в общината са: пшеница, царевица, слънчоглед. От трайните насаждения преобладават сливовите градини. В частния сектор основно е застъпено отглеждането на картофи и царевица.

Животновъдството е силно застъпено в личните стопанства. Значителна част от него е за задоволяване на лични нужди.
2.5. Туризъм – брой туристи, сезонност:

Туризмът на територията на община Елена е организирана и добре развита дейност. Най – привлекателни за туристите са хижа Буковец и хижа Чумерна, като през тях преминава Европейски маршрут- Е3, започващ от Атлантическия океан и завършващ в Стара планина. Други туристически обекти са ловна хижа „Горски дом”, Туристическа спалня – гр. Елена. В централната част на град Елена е разположен хотелски комплекс „Елена”, който се отличава със специфичната за региона старинна архитектура и също е особено привлекателен за туристите.

Като подчертано туристически сезони могат да се определят летния и зимния, като всеки един от тях предлага различни видове развлечения.

Изработени са 6 броя карти по спортно ориентиране. В региона ежегодно се провеждат състезания по спортно ориентиране

На Чумерна е оборудвана ски база, а на Буковец има оборудвани скали за спортно катерене.

През последните години се увеличава интереса и към селският туризъм, който е застъпен предимно в частния сектор.

На територията на община Елена са обособени 124 населени места, от които град е само общинския център – гр. Елена. Постоянно живеещите на територията на общината са 12 772 души.

Миграционните движения на населението проявяват значителни колебания, като относителния дял на изселванията продължава да е по – висок от този на заселванията. На лице е увеличаване на делът на застаряващото население, за сметка на изселванията на хора в трудоспособна възраст.
2.7. Териториална близост по групи населени места:

Разстоянията между общинският център, кметствата и селата, в които са назначени кметски наместници в общината по шосе са както следва: км. с. Беброво 12 км., с. Буйновци 8 км., с. Дрента 20 км., с. Илаков рът 8 км., с. Каменари 19 км., км. с. Константин 17 км., с. Костел 14 км., км. с. Майско 28 км., с. Марян 8 км., с. Мийковци 13 км., с. Палици 12 км., с. Руховци 5 км., с. Средни колиби 12 км., с. Тодювци 12 км., с. Чакали 10 км., с. Яковци 5 км..

Отдалечеността от общинския център варира от 5 до 28 км.. Средното разстояние е 12 км..

2.8. Структура на местните органи на самоуправление, имаща отношение към управлението на отпадъците.

Местните органи, имащи отношение към управлението на отпадъците, са местните органи на изпълнителната власт - Кмет на община, кметове на населени места, общинска администрация и Общински съвет гр. Елена.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление. Той определя политиката за изграждане и развитие на общината. В неговата компетентност е и решаването на въпросите, свързани с политиката при третирането на битовите отпадъци, опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси.

Орган на изпълнителната власт е Кметът на общината и кметовете на населените места. Те ръководят цялата изпълнителна дейност на общинската администрация, насочват и координират дейностите на специализираните изпълнителни органи.

Приложена е структура на общинската администрация, която дава най – общ поглед на структурирането на отделите и връзките между тях.
3. Екологична характеристика:

Познаването на екологичната обстановка в даден район е от съществено значение, както за предотвратяване на замърсяванията, така и за вземане на конкретни мерки за възстановяване на нарушеното екологично равновесие.

Състояние на отпадъците и сметищата на територията на общината:

Твърдите битови отпадъци в община Елена се депонират на сметища или бунища, в повечето случаи избрани на неподходящи места. В по – голямата си част сметищата по кметства са със статут на криминални. Липсата на редовно запръстяване води до разпиляване на отпадъците. Съществуват много отделни малки бунища край дворове и пътища, които създават допълнителни трудности. Градското сметище е в непосредствена близост с гробището и сградата на дом на покойника, което допълнително отежнява обстановката. На градското сметище освен битови отпадъци се депонират и промишлени отпадъци от местната индустрия.

Първичното замърсяване, което предизвикват отпадъците причинява хигиенни проблеми.

Вторичното замърсяване е резултат на последици във времето, отразяващи се върху повърхностните и подземните води, въздуха и почвите, а чрез това и върху човешкото здраве.

Депонирането на ТБО в нерегламентирани сметища води до нарушаване на екологичното равновесие, вследствие на прякото замърсяване на почвата, водите и въздуха.
3.1. Състояние на повърхностните води:

Община Елена е богата на водни ресурси. Между главните и второстепенни била протичат множество малки и големи водни потоци, даващи начало на по - големите реки: Веселина, Костелска, Еленска, Мийковска и Бебровска.

Промишлените отпадни води се заустват в речния басейн след локално пречистване или пряко без пречистване.

Речния басейн на община Елена се замърсява основно от по- големите промишлени предприятия, които замърсяват всички останали компоненти на околната среда.

Основен източник на питейна вода е изграденият преди двадесетина години на р. Веселина яз. Йовковци, от който са водоснабдени общините: В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Дряново.

Освен този язовир на територията на общината има още осем микроязовира, ползвани в миналото за напояване.

Замърсяването на въздуха в общината се осъществява от транспорта, ползването на горива за отопление и от производствените предприятия.

Не може да се направи точна оценка на замърсяването на въздуха от отделните източници поради факта, че няма организиран контрол върху емисионните източници. Намаляването на емисиите в района в сравнение с предишни години се дължи на намаляването на производствената дейност на по- голямата част от предприятията.

Изхвърляните във въздуха газове най-често съдържат тежки метали, олово, цинк, кадмий. Въздействието им е най – силно изразено през зимата, когато няма растителна покривка.

Прахът, съдържащ твърди частици, е вторият по значимост замърсител. Концентрацията му в определени периоди на годината е над допустимите норми.

Проблемите на бита се отразяват неблагоприятно на въздуха. Върху замърсеността му оказва влияние преминаването на повечето домакинства на твърдо гориво и на пониженото качество на въглищата.

Основен промишлен замърсител на въздуха в общината е „Интериор” ЕООД. Основните замърсяващи елементи са димните газове от мазутното стопанство. Предприятието няма изградена система за пречистване на отпадните газове.

Поради тези и други причини – аварии, качество на горивата, състояние на използваната техника и технология и др. свързани с характера на производство, атмосферния въздух е подложен на замърсяване с вредни вещества.

Запазването чистотата на почвата има важно значение за развитие на растениевъдството, животновъдството и суровинно свързаната с тях преработваща промишленост. Основни замърсители на почвената покривка са различните типове отпадъци (ТБО, отпадъци от животновъдството, промишлени и опасни отпадъци), химизация на селското стопанство, развитието на промишлеността, вредните промишлени емисии в атмосферата и водите.

Общинската програма за управление на отпадъците и ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда, обхваща всички дейности свързани с:

1. Генерирането на ТБО, производствени отпадъци, строителни отпадъци и опасни отпадъци:

- методи, средства и организация за тяхното минимизиране, рециклиране, редуциране и др. форми на оползотворяване при източника;

- екологосъобразно третиране и обезвреждане при източника, намаляване на токсичността;

- почистване на стари замърсявания при източника и саниране на площите;

Алтернативно възможни решения – намаляване на ресурсите, използвани в производството на всеки продукт; продължаване живота на продуктите; повторно използване на продукти; намаление на потреблението и др.

2. Проучване и усъвършенстване на дейностите, свързани със събирането и извозването на отпадъците до местата за оползотворяване, обезвреждане и депониране:

- контейнерна система за смесено събиране и контейнерна система за разделно събиране при генератора и извън него;

- оптимизиране контейнерите по вид, капацитет, гъстота на разположение,, честота на събиране, товарене и др.;

• 
  оптимизиране видовете транспортни средства и степента им на уплътняване;
  

3. Избор и реализация на оптимална организация на дейността по събирането и транспорта в съответствие със спецификата и характера на отделните жилищни райони:

- организиране, провеждане и оценка на пилотни проекти, свързани с разделно събиране и третиране на отпадъци;

4. Кадастър на криминалните замърсявания, почистване, саниране и рекултивиране, с оглед намаляване на риска и подобряване екологичния комфорт на общината.

5. Участие и въвличане на обществеността, медиите, неправителствени организации и др. в реализацията на поетапното еколого и законосъобразно управление на отпадъците

6. Изграждане на ефективно звено в общинската администрация конкретно занимаващо се и отговарящо за интегрираното управление на отпадъците.

7. Въвеждане на стройна система за третиране на отпадъците, за отчет и контрол.
2. Цел на програмата:

Основната цел на програмата е да допринесе за устойчивото развитие на община Елена в сферата на управлението на отпадъците чрез целенасочени действия по:

1. намаляване или ограничаване на въздействията върху околната среда причинени от образуването на отпадъци;

2. увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и подобряване ефективността на използваните ресурси;

3. подобряване организацията по разделяне, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъците и максимална отговорност на замърсителите;

4. екологосъобразно обезвреждане на отпадъците;

5. предотвратяване и намаляване риска от стари замърсявания с отпадъци;

6. правно регулиране на отпадъците и ускоряване на прилагането на законодателството и политиката в областта;

7. осигуряване на достатъчни и надеждни данни за отпадъците;

8. участие на обществеността;

9. управление на специфични отпадъчни потоци в съответствие с изискванията на ЕС.

Като индикатори за успешното осъществяване на поставените цели в настоящата програма могат да бъдат:

* Отсъствие на несъбрани отпадъци по улиците и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

* Приемливо определена такса „Битови отпадъци”.

* Рециклиране, повторно използване или извличане на вторични суровини и енергия на отпадъците.

* Екологосъобразно обезвреждане.

* Минимизиране на отпадъците и депониране на предварително обезвредени отпадъци на депото за отпадъци.
3. Принципи на програмата:

Програмата се основава на следните принципи за управление на отпадъците:

* Чиста и здравословна среда.

* Рационално използване на наличните суровинни ресурси.

* Интегрирано управление на отпадъците.

* Пълна отговорност на замърсителите.

* Участие на обществеността.

Прилагането на принципа за чиста и здравословна околна среда трябва да осигурява здравословна среда за:

• 
  градска среда – от особено значение за ограничаването на замърсяването в населените места е създаването на добра организация за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждането на отпадъците;
  
• 
  природна среда – за да се опази природната среда е необходимо да се преустанови порочната практика отпадъците да бъдат изхвърляни безразборно навсякъде покрай нас, да се извършва безопасно депониране на отпадъците;
  
• 
  жизнена среда – подобряването на параметрите на този показател ще се постигне по пътя както на подобряване на организацията за сметосъбиране, сметоизвозване така и за тяхното безопасно обезвреждане.
  

Прилагането на интегрираното управление на отпадъците предполага вземане и реализация на управленски решения за постигане на ясно определени цели на основата на балансирана взаимообвързана система от законови, технически, организационни и икономически мерки, източници на ресурси и определени отговорности на страните, които участват в реализацията на поставените цели.

Интегрираното управление на отпадъците намира израз в разработването на програми на всички нива.

Всяко решение на общината относно управлението на отпадъците трябва да води до системи, които да отговарят на следните критерии:

• 
  системите трябва да са в състояние да генерират необходимите приходи за да посрещне разходите. Необходимо е да се обвърже с разчета на приходите и разходите, включително- оперативните и капиталови разходи;
  
• 
  да отговарят на нуждите на потребителите;
  
• 
  да са удобни за ползване, да имат привлекателен естетичен вид;
  
• 
  да са с ниски капиталови разходи;
  
• 
  да се финансират с минимален финансов риск.
  

Кмета на общината внася ежегодно отчет за изпълнението на Програмата в Общинския съвет, а при необходимост – и предложение за нейното допълване и актуализиране. Годишните отчети се изпращат в РИОСВ – Велико Търново до 31. 03 на следващата година. Тя е изготвена в съответствие с утвърдени от Министъра на околната среда и водите „Указания за обхват и съдържание на програмите за управление на дейностите по отпадъците”.

Прилагането на този принцип трябва да осигури чиста и здравословна околна среда в населените места, в домовете, обществените заведения и на работните места, както и съхраняването на природата.

Прилагането му се осъществява чрез намаляването и ограничаването на замърсеността, преустановяване практиката на незаконното изхвърляне на отпадъци, осъществяване на безопасно депониране, почистване на замърсени и възстановяване на увредени в миналото места.
3.2. Предотвратяване:

Много по лесно е да се предотврати извършването на замърсяване, отколкото да се премахнат последиците от него. В много от случаите е невъзможно да се възстанови напълно почвата, въздуха и водата, ако те са подложени на постоянни замърсявания.

Съвместния контрол обхващащ всички компоненти на околната среда и интегриран в дейността на местната власт е начинът за предотвратяване на замърсяванията.
3.3. Пълна отговорност на замърсителите:

Този принцип обединява установените в международната практика и тясно взаимосвързани помежду си принципи на „споделената отговорност” и „замърсителят плаща”. По своя обект на приложение и предимно икономически характер двата принципа на взаимовръзка са предпоставка за практическо осъществяване на административната и икономическа отговорност на лицата /юридически и физически/, които образуват отпадъци и участват в отделните етапи и дейности на общия процес на третиране на отпадъците.

Целта на двата принципа е да се промени и въздейства върху човешкото поведение.
3.4. Сътрудничество:

Същността на този принцип се състои в осъществяване на постоянна връзка и общи действия между всички засегнати страни – население, община, предприятия, колкото е възможно по- рано. Проблемите по опазване на околната среда не са ограничени в определени граници, за тяхното успешно решаване е необходимо сътрудничество между местните власти и др. структури на регионалната и централната власт и самите замърсяващи.

Гражданите имат отношение към политиката на управление на отпадъците и като причинители на отпадъци и като субект на вредното им въздействие. Мотивирането на хората да вземат участие в УТБО може да е много трудно, но те трябва да бъдат информирани и въвличани в преки действия.

Проблемът с отпадъците е един от най- широко застъпените проблеми във всички общини в България. С времето проблемът непрекъснато се разраства поради все по - широката употреба на опаковки нарастващите консумативни потребности на обществото, лошите финансови възможности на общините, амортизираните машини, неподходящо избраните площадки за депониране на отпадъци, неекологосъобразното обезвреждане на отпадъците.

Информация за производствените отпадъци, генерирани от фирмите се събира от информационните карти на основание Наредба № 9 / 28. 09. 2004 година за реда и оформянето на документите относно отчета и информацията за дейностите по отпадъците. Основни проблеми при третирането на производствените отпадъци е тяхното рециклиране и оползотворяване.

Голяма част от промишлените отпадъци се третират като такива или се унищожават без да са изчерпани възможностите за тяхното пълно оползотворяване.

Много малка част предимно от групата на строителните, стъклените и хартиените отпадъци се оползотворяват.

* полиетилен – получава се при скъсване на опаковки на палети с готова продукция; не се обработва.

* велпапе – отделя се при пресортиране на готова продукция; не се обработва.

* легирана стомана и скрап – отпадък от машини; не се обработва.

* чугун – отпадък от формово стопанство; не се обработва

* медна жица – получава се от пренавиване на ел.двигатели; не се обработва

* стъклени трошки – фрита – получават се от промиване на стъклени трошки; не се обработва; депонират се на градско сметище

* отсевки от кварцов пясък – получават се от пресяване на суровинния кварцов пясък; не се обработва; използва се за повторно опесъчаване и запълване на изкопи.

* талаш – отпадък от дърводелската работилница; не се обработва; депонира се на градско сметище.

* динас – тухли – отпадък от ремонт на ванни пещи; не се обработва ; депонира се на градско сметище.

* утайки от пречиствателна станция – произход – от фекално - битови води; отлежават 4 години в биополе, след което се депонират на градско сметище.

Отпадъци получени при производството на „Елба-99” ЕАД, Горско стопанство гр. Елена и с. Буйновци:

* дървени стърготини – получават се при обработка на дървен материал; депонират се на градско сметище.
Отпадъци получени при производство на „Елена Автотранспорт” ЕООД:

* стари автомобилни гуми – не се обработват; съхраняват се в гаража на дружеството.

* стружки и изрезки, съдържащи желязо – получават се от ремонтната дейност; не се обработват.
Отпадъци получени при производството на „Ремел” АД и „Ремби” АД:

* стружки и изрезки, съдържащи желязо – произход – метална обработка на прокат; не се обработват от дружеството; предават се на вторични суровини гр. Елена.

Информация за опасните отпадъци генерирани от фирмите се подава чрез информационните карти. Основен нерешен проблем при третирането им и тяхното преработване, обезвреждане и оползотворяване. В настоящия момент основен начин на обезвреждане е депонирането. Няма специални депа на територията на общината и областта за опасни отпадъци. Проблем са болничните отпадъци. Действащите съоръжения са физически остарели.

По – голямата част от промишлените предприятия на територията на общината, в производствената си дейност отделят опасни отпадъци: хром-магнезитни тухли, лят огнеупор, отработени масла от ДВГ, водни утайки съдържащи бои и лакове, клинични отпадъци и др.
Източници на опасни отпадъци в общината са: „Интериор - Глас” ЕООД, „Елена Автотранспорт” ЕООД, „Ремел” АД, „Ремби” АД, Общинска болница гр. Елена.
„Интериор-Глас” ЕООД:

Опасни отпадъци от производствената дейност на предприятието са:

* хром- магнезитни тухли- съхраняват се в склад на предприятието и се влагат в производствената дейност като оцветител (зелен) за стъкло.

* лят огнеупор – съхранява се в собствен склад.

* отработени масла от ДВГ – съхранява се в собствен склад.
„Елена Автотранспорт” ЕООД:

Опасни отпадъци от производствената дейност на предприятието са:

* отпадъчни масла – съхраняват се в специален склад на предприятието.

* оловни акумулатори – съхраняват се в специален склад на предприятието.

Опасни отпадъци от производството на предприятията са:

* омаслени дървесни стърготини- оползотворяват се от дружеството за отопление.

* отработени масла- оползотворяват се от дружеството за омасляване на детайли.

* клинични материали (биологични материали, инфекциозни материали, употребяване бинтове, марли, спринцовки и игли за еднократна употреба и др.), получени в резултат на дейността на болничното заведение, се изгарят в специална сметогорна пещ и след обезвреждането им се депонират на градско сметище.

Събирането и извозването на отпадъците се извършва от фирма „Титан- Клинър”- ООД гр. Кърджали.Фирмата има сключен договор с община Елена за събирането и извозването на отпадъците, както и за стопанисването на сметището в гр. Елена. За целта са изготвени и одобрени от общината седмични и месечни графици.

Фирмата обслужва следните населени места: Елена, Руховци, Марян, Чакали, Костел, Палици, Беброво, Константин, Дрента, Тодювци, Багалевци, Синджирци, Чукани, Пърчевци, Христовци, Младеново, Килъжевци, Лазарци, Блъсковци, Усои, Хъневци, Майтанеци, Търкашени, Марафелци, Титевци, Донковци, Гърдевци, Шилковци, Ср. Колиби, Вълчевци, Буйновци, Мийковци, Хъневци, Угорялковци, Илаков рът, Велковци.

Общия брой на обхванатото население от системата на сметосъбиране е 9 600 души или 75% от цялото население.

За събирането на отпадъците в гр. Елена се използват следните видове съдове:

- метални кофи тип „МЕВА”- собственост на „Титан Клинър”- гр. Кърджали - общо 13 бр.

- контейнери тип „ВОВR”- 126 бр.

- пластмасови кофи тип „КUKA” -563 бр.

Сметта се извозва на определено за целта сметище, чието отстояние до крайните жилищни блокове на ж.к. „Север” е 400 м.. Приемаме, че средното отстояние от града е 2000 м..

Състоянието на сметосъбирачните съдове е добро, при износване се подменят с нови.

Товарен самосвал: