Програма за управление на дейностите по отпадъците 2006 2010

Управлението на отпадъците е многообхватен процес, много сложен, при осъществяването, на който се срещат редица проблеми. По важните от тях са:

* Увеличаване на количеството на отпадъците;

* Несъвършена организация на събиране и транспортиране на отпадъците;

* Неправилно депониране на отпадъците;

* Увеличаване броя на криминалните (незаконни) сметища, които можем да видим навсякъде около нас;

* Липса на икономически механизми – стимули и санкции;

* Недостатъчна координация между институциите;

* Недостатъчни познания и мотивация у населението и слабо участие на обществеността;

* Недостатъчен брой и квалификация на специалистите, работещи по екологичните проблеми;

* Прекалена политизация на проблема и др.

Нормативни актове в областта на управление на отпадъците.

• Закони:

Националното законодателство в областта на управлението на отпадъците пренася директно или адаптира основните принципи и изисквания на законодателството на ЕС.

* Закон за управлението на отпадъците (обн. ДВ, 86/ 30.09.2003 г.) Задълженията на кметовете на общини и общинските администрации са определени в Закона за управление на отпадъците.

В допълнение към специализираното национално законодателство в областта на управление на отпадъците са отчетени и изискванията на Закона за местните данъци и такси и Закона за общинските бюджети във връзка с определяне на размера и разходването на постъпленията от такса „битови отпадъци”.

* Закона за управление на отпадъците (ЗУО) регламентира общите изисквания за опазване на околната среда и човешкото здраве във връзка с образуването, съхраняването, събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци. Законът урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и различните форми на контрол.

Разработването на този закон е извършено съобразно европейското законодателство в съответствие с директивите на ЕС.

Регламентирана е йерархия за управлението на отпадъците, която поставя следните приоритети:

- първи приоритет – предотвратяване образуването на отпадъци;

- втори приоритет – оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия;

- трети приоритет – окончателно обезвреждане чрез депониране или изгаряне на тези отпадъци, за които е невъзможно да бъдат предотвратени и/или оползотворени.

Законът разграничава изискванията към различните по свойства и произход отпадъци, като за целта са дефинирани следните класове отпадъци – битови, производствени, строителни и опасни отпадъци и същевременно се регламентират общите условия за извършване на дейностите по тяхното събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане.

Въведени са забрани за изоставянето, неконтролираното изхвърляне, изгаряне или друга форма на обезвреждане на отпадъците. Задължават се притежателите на отпадъци да ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности или да ги оползотворяват и/или обезвреждат сами, в съответствие със закона.

Законът определя и случаите, в които се изисква разрешение за дейности с отпадъци, компетентните органи за издаване на разрешения, сроковете, процедурите и условията за кандидатстване и вземане на решения. С цел намаляване тежестта на разрешителните режими, за лицата извършващи дейности с неопасни отпадъци се въвеждат: регистрационен режим за дейностите събиране, транспортиране и временно съхранение и лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Въвежда се и процедура за издаване на разрешение на организации по оползотворяване, с цел изпълнението на задълженията им за разделно събиране, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на масово разпространени отпадъци.

ЗУО предоставя основание за въвеждане на количествени цели за оползотворяване на отпадъци, образувани след употребата на определени продукти. Разходите за крайното обезвреждане на тези отпадъци следва да бъдат поети от притежателите им или от производителите на продуктите. В този смисъл са спазени изцяло принципите „замърсителят плаща” и „отговорност на производителите”. Това се осъществява чрез заплащане на продуктови такси за пускане на пазара на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци или чрез пряко изпълнение на задълженията за събиране и оползотворяване на отпадъците от производителите и вносителите на тези продукти. Производителите и вносителите могат да изпълняват посочените задължения индивидуално или колективно, като по този начин се създават условия за оптимизиране на системите от събирането до оползотворяването на отпадъците и на необходимите разходи за извършване на тези дейности.

Законът за управление на отпадъците определя Общинския съвет като орган по приемане на общинската програма по управление на отпадъците, а общинската администрация като отговорна за изпълнението й и за дейностите по управление на отпадъците на територията на общината.

Произтичащите от това задължения на общината са:

1. Осигуряване на съдове за битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.;

2. Събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

3. Почистване на уличните платна, тротоарите, алеите, парковите площи и т. н.; избор на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и строителни отпадъци или други инсталации и съоръжения за обезвреждане на битови и строителни отпадъци.

4. Организирането и прилагане на система за разделно събиране на излезлите от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване, както и определяне броя на тези площадки;

5. Организирането и прилагане на система за разделно събиране на излезлите от употреба луминисцентни и други лампи, съдържащи живак;

6. Предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища;

7. Определяне на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;

8. Определяне на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии.

9. Кмета е длъжен да предприеме действия за определяне на нова площадка за изграждане на ново съоръжение за обезвреждане на отпадъците, или организира съвместно с други общини обезвреждането на отпадъците на регионален принцип, две години преди изчерпване капацитета на действащото или след изтичането на срока на експлоатация на съответното съоръжение.

Тези задължения създават реални възможности за поставяне на ново начало на индустрия по отпадъците и изместване на акцента от управление на разходите по депониране на отпадъците към инвестиции в рециклирането на вторични суровини.

* Наредба № 9 от 28 септември 2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности.

* Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговорят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 81 от 17. 09. 2004 г.);

* Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 1999 г., ДВ, бр. 29/ 1999 г.);

* Наредба за изискванията за третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (приета с ПМС № 131 от 2000 г., ДВ, бр. 61/ 2000 г.);

* Наредба за изискванията за пускане на пазара на луминисцентни и други лампи, съдържащи живак, и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминисцентни и други лампи, съдържащи живак (обн. ДВ., бр. 101/ 2000 г.);

* Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (Приета с ПМС № 339 от 14. 12. 2004 г., обн., ДВ, бр. 112 от 23. 12. 2004 г.);

* Наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства (обн. ДВ, бр. 98/2001 г.);

* Наредба за реда и начина за внасянето, изнасянето и транзита на отпадъците и за случаите, в които се изисква банкова гаранция или застраховка (приета с ПМС № 298 от 8. 11.2004 г., обн., ДВ, бр. 102 от 19. 11. 2004 г.);

* Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отпадъците от производството на титанов диоксид (приета с ПМС № 87 от 30. 04. 2004 г., обн. ДВ, бр. 39/ 12. 05. 2004);

* Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (обн. ДВ, бр. 78 от 2004 г.);
• Други:

* Методически указания за издаване на разрешения за извършване на дейности по управление на отпадъци (Одобрени със Заповед № РД- 343/ 11. 07. 2000 г. на Министъра на околната среда и водите);

* Указания за разработване на програми за управление на отпадъците - приети с Протокол № 4 от разширено заседание на Колегиум на Министерството на околната среда и водите, проведено на 02. 04. 1998 г.;

* Указания за разработване на програми за управление на отпадъците. Част: Фирмени програми. Примерна структура и съдържание;

* Указания за разработване на програми за управление на отпадъците. Част: Фирмени програми. Примерна класификация на отпадъците;

* Указания за разработване на програми за управление на отпадъците. Част: Фирмени програми. Образец Регистрационна карта за депо/ хранилище за отпадъци;

* Указания за разработване на планове за привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания (утвърдени със Заповед № РД- 1242 от 24. 11. 2004 г. на министъра на околната среда и водите).
Предстои приемането на Наредба за реда и условията за третиране на електрически и електронни домакински уреди.

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЙОНА:

1. Кратка географска и историческа характеристика на територията на общината.

1.1. Географско положение спрямо територията на страната, близост до транспортни оси.

Община Елена е разположена в Северния централен район на Република България, в югоизточната част на Великотърновска област. Тя заема особено място върху картата за административно – териториално деление на нашата страна. Тя граничи с 6 общини от 5 области. На север и северозапад граничи съответно с община Златарица и община В. Търново от Великотърновска област; на североизток граничи с община Антоново от област Търговище; източната граница е с община Сливен от Сливенска област; на юг по билото на Стара планина, граничи с общините Твърдица от Сливенска област и Гурково от Старозагорска област.

Общинският център гр. Елена отстои на 41 км от областния център гр.В. Търново; на 20 км от гр. Златарица; на 71 км от гр. Антоново; на 75 км от гр. Котел; на 79 км от гр. Сливен; на 40 км от гр. Твърдица; на 52 км от гр. Гурково.

Главна транспортна артерия, която минава край град Елена е второкласен път ΙΙ – 53 „Поликраище – Сливен”, който го свързва на север с главния железопътен възел на Централна Северна България – Г. Оряховица и косвено – с областния център В. Търново. Преминавайки през прохода „Вратник” на юг осъществява връзката с град Сливен и другите градове от Южна България. Малко преди пътят да напусне Еленска община и да се отправи към Сливен, от него се отделя път ΙΙΙ–533, който свързва Елена с общински център Антоново, област Търговище, по посока към Северното Черноморие.

Другата важна транспортна артерия, минаваща през града е третокласен път Ι Ι Ι – 534 „Елена – Твърдица”- най – пряката връзка през „Твърдишкия” проход между селищата от северната и южната и югоизточната част на България и южното Черноморие. Но поради лошата пътна настилка в северния участък, пътят остава неизползваем от масовия автомобилен транспорт.

Дължината на републиканската пътна мрежа на територията на община Елена е 192,5 км. Освен нея е изградена още над 250 км междуселищна пътна мрежа, чрез която се осъществява транспортното обслужване на населението. Поради планинския характер на терена, пътната мрежа има лъчево разположение и не позволява обиколна организация на маршрутите.

Община Елена заема най – южните части на В. Търновска област. Разположена е във високите части на Предбалкана и Балкана, като границите й достигат до Старопланинското било. Заема част от северните склонове на Средна Стара планина, по – точно Елено – Твърдишкия дял, предпланините северно от него. Обхваща водосборните басейни на реките Веселина, Еленска, Златаришка и част от водосбора на Стара река.

Територията на общината се издига от 100 до 1500 м. надморска височина. Големите различия в надморската височина обуславят разнообразен релеф – от хълмисто равнинен /в северните части/ до ясно изразен планински /в южните части/, характеризиращ се със стръмни склонове. Преобладават наклони 20 – 30 м., което утежнява условията на ползване на тези терени.

1.3. Поземлени и горски ресурси:

Територията на община Елена е 671 388 дка.

Разпределението на територията е следното: селскостопански фонд – 281 887 дка, в това число обработваема земя – 192 836 дка; фонд населени места – 22 060 дка; горски фонд – 357 427 дка; др. /водни течения и водни площи/ - 7 398 дка, депа за твърди битови отпадъци – 133 дка, територии за транспорт и инфраструктура 2 483 дка.
Таблица № 1 Разпределение на територията на община Елена по кметства.

Данните са от ОС „ЗиГ” гр. Елена

Данните са от ОС „ЗиГ” гр. Елена.

Горските ресурси до голяма степен определят нивото на замърсяване. Около горите се повишава турболентността и самопречистването на въздуха, особено на границите с полето. Горите спомагат за намаляването на замърсеността, в качеството си на филтър те поглъщат и неутрализират големи количества газове и интоксиканти. Разпределението на горските ресурси в общината не е равномерно.

Данните са от ОС „ЗиГ” гр. Елена.

Данните са от ОС „ЗиГ” гр. Елена.