XIII. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ТРЕТИРАНЕ НА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ.........................................................................................................45

XIII. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ТРЕТИРАНЕ НА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ.........................................................................................................45

XIV. АДМИНИСТРАТИВНО – НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ...........................46

XV.1 Приходи и разходи от такса битови отпадъци за 2009, 2010 и 2011 г....................47

1. 
   В Ъ В Е Д Е Н И Е
   

Общинската програма за управление на дейностите по отпадъците се разработва на основание изискванията на чл.79 от Закона за опазване на околната среда/ ЗООС / и чл.29 от Закона за управление на отпадъците/ ЗУО /, според който общинските съвети създават свои програми за опазване на околната среда, включващи и програмите за управление на отпадъците като неразделна част от тях.

Програмата за управление на дейностите по отпадъци на Община Златица е разработена с основна цел да се определят необходимите мерки за управление на отпадъците в общината, чрез която да се постигне намаляването на въздействието върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци, подобряване на ефективността на използването на ресурси, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите в областта на управление на отпадъците и постигне екологосъобразно управление на отпадъците в общината, като се определят мерки за контрол и отчитане количеството на извършените мероприятия.
Основните акценти в програмата са :

• 
  Подобряване на системата за събиране и транспорт ;
  
• 
  Контрол на дейността на фирмата, осъществяваща дейностите по организиране на сметосъбирането и сметоизвозването;
  
• 
  Почистване на стари замърсявания;
  
• 
  Изграждане на ново регионално депо;
  

Изработен е краткосрочен план за действие, като основен приоритет за община Златица и съседните общини е изграждането на регионално депо, отговарящо на съвременните нормативни изисквания.

Общинският център отстои на 79 км източно от София. Преминаващите пътни артерии Етрополе – Панагюрище и София – Бургас превръщат Златица във естествено стратегическо кръстовище на тези направления. Удобна е и жп връзката с черноморието.

Според физикогеографското деление на България Златишко - Пирдопската котловина спада към Задбалканските котловини. Те са разположени последователно от запад на изток и оформят сравнително тясна ивица между Стара планина и Средногорието. Задбалканските котловини представляват част от морфоструктурната зона на Балканидите. Водеща роля в морфотектонското развитие на котловините има Задбалканският дълбочинен разлом по южното подножие на Стара планина. Огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на Средногорието са прераснали в разсядания, изразени в релефа, които са предначертали обхвата на Задбалканските котловини. В геоложко отношение котловините представляват грабени, чиято основа е изградена от палеозойски гранити, гнайси и мезозойски седименти. Дъната са запълнени с млади неспоени плиоценски и кватернерни материали – чакъли, пясъци, глини, като на отделни места на повърхността се разкриват основните скали – гранити, гнайси, варовици. Особено силно са се развивали ерозионните процеси, които са довели до акумулирането на мощни утайки в дъната на котловините. Повечето от тях са представлявали дъна на езерни басейни. Кватернерният период е свързан с активизиране на тектонските движения и осушаване на плиоценските езерни басейни. Денивелирането и огъването на младомиоценското, староплиоценското и младоплиоценското денудационно ниво по склоновете на оградните планини потвърждават произхода и развитието на Задбалканските котловини. Липсата на надзаливни речни тераси в котловинните полета се дължи на негативните земекорни движения през кватернера. Тези унаследени потъвания на земната кора продължават и в днешно време. Съвременните форми на релефа са свързани с противоположните движения на земната кора в периферията на котловините и високата сейзмичност.

Златишко-Пирдопската котловина се разделя на западна - хълмиста – Мирковска част и източно-равнинна – Златишко поле, наклонено на юг. Полето на Златишко – Пирдопската котловина заема площ от 120 кв.км. То има продълговата форма в посока запад-изток с дължина 31 км и ширина 3–5 км и е най-високото от Задбалканските полета - средна надморска височина е 750 м. Котловината е покрита с наносни конуси, има едностранен гребен, потъвал неколкократно през терциера. От север се лимитира със Задбалканския разлом. По напречни разломи с посока север-юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки. В подножието на Стара планина е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинската ограда на котловината е от палеозойски и горнокредитни скали, стръмна и обезлесена. Средногорската ограда е от гранити.


II.2.1.2 Полезни изкопаеми
Територията на общината е бедна на рудни полезни изкопаеми. Открити са нерудни изкопаеми, в резултат на което функционират редица кариери за строителни материали. Добиват се чакъл и пясък, но в ограничени количества.

Други полезни изкопаеми не са разкрити.

В сравнение с останалите Задбалкански котловини Златишко-Пирдопската котловина се отличава с най-ниска средна многогодишна температура от 9,3-9,4°С. За зимата са характерни отрицателни температури. Най-студеният месец е януари със средномесечна температура –1,7°С. Летните температури не са високи, средната юлска температура е 19,8°С.

През студеното полугодие в котловината се създават добри условия за формиране на приземни термични инверсии, които са относително стабилни през студената част от годината. Мъглите са характерни за Златишко-Пирдопската котловина и се наблюдават през същия период, както и образуването на слани през есенния период.
II.2.1.4 Почви
Почвите по високите части на котловината са планинско-ливадни, а по склоновете кафяви и канелени горски. По южните склонове преобладават каменливи и плитки почви, на места със значителна степен на ерозия.

Делувиалните почви заемат северната и централната част на долината и се характеризират с тънък слой хумусен нанос, под който има делувиални материали. Реактивността на тези почви варира от много кисела до леко кисела и дори до неутрална. Съдържанието на хумус е ниско (1 - 2 %). Хидрофизическите свойства на делувиалните почви се характеризират с ниска степен на влагозадържане и запазване на полезната влага.

Алувиалните почви се намират в заливните равнини на реките Воздол, Чуговишкото дере, Гарван дере, Воден, Бревенска и др. Алувиалните слоеве, състоящи се от чакъл, пясък, пясъчни глини и т.н., оформят хумусонатрупващия слой с дебелина не повече от 30 – 40 см. Съдържанието на хумус в тези почви достига 4 до 5 %. Киселинността на тези почви е кисела до неутрална и преминава в алкална на дълбочина с рН 8.3.

Кафявите горски почви се намират по планинските склонове на височина над 800 м. Характеризират се с изключително тънък профил, с хумусна дебелина от 4 - 5 см. Хумусното съдържание, както и цялостното азотно съдържание са сравнително високи.

Произходът на Златишко-Пирдопската котловина определя отворената на север ветрилоподобна речна мрежа на р.Тополница и нейните притоци. Изворната област на р.Тополница е в северните склонове на високия средногорски връх Буная. В северна посока тя протича през град Копривщица и преди да достигне Златишко-Пирдопското поле завива внезапно на запад като всича дълбока проломна долина в самия средногорски склон. При с.Петрич, р.Тополница завива в южна посока, проломява планинското тяло на Средна гора и в Тракийската низина, близо до град Пазарджик, се влива в р.Марица.

Реките, течащи на юг от главното било на Стара планина, и преминаващи през Община Златица са десни притоци на река Тополница.
Реките Кору дере, Санър дере, Балъм дере и Велесека се вливат в река Златишка (73 кв.км площ на водосбора и дължина 142,2 км), която е ляв приток на р. Тополница и е значително по-маловодна от десните.

Средногодишният дебит на р. Златишка е 520 – 665 л/сек. Относителният дял на реката при формиране на оттока на р. Тополница е около 6-7 %. Тя е с типичен надлъжно-долинен ландшафт, с прилежащи странични дерета и оврази към близките хълмисти скатове.

Всички притоци на р. Тополница, от изворите до вливането й в яз."Тополница" са включени в Регистър на чувствителните зони в басейна на р. Марица съгласно Директива 91/271/ЕИО, а след вливането на река Кисело дере, Пирдопска, Златишка и Санър дере, река Тополница е обявена за гореща екологична точка от национален мащаб.
Водният потенциал на общината е незначителен. Водните течения и водните площи заемат 1 179 дка – 0,8 % от общата територия на общините. Подпочвените води в района са преобладаващо инфилтрационен тип, като се подхранват от атмосферни валежи и стичащи се по склоновете повърхностни води.
II.2.1.6 Флора и фауна
Растително разнообразие
Съгласно ботанико-географското райониране, растителността в общината се отнася към Средногорски и Централнобалкански окръг от Балканската провинция на Европейската широколистна горска област. Естествената растителност е представена от дъбови, габърови и букови гори. Обширни площи заемат растителните съобщества от храсти и тревисти видове. Растителността в района се характеризира с голямо видово, фитоценологично и екологично разнообразие Редки и застрашени от изчезване видове се срещат главно по склоновете на Стара планина и Средна гора.

II.2.1.7 Животинско разнообразие
В зоогеографски аспект фауната на района е от палеарктичен тип, т.е. представена е от видове, характерни предимно за умерените географски ширини. Срещат се видове, характерни както за горски местообитания, така и за открити територии, в т.ч. и за агроландшафти. Фауната е представена от видове, характерни предимно за района на Средна гора.

Наличната информация е крайно ограничена и разпокъсана или липсва напълно за повечето групи животни. Това е валидно в най-голяма степен за безгръбначната фауна. Представените списъци за отделните таксономични групи (предимно гръбначни животни) са обобщение на информацията, събрана от различни специалисти на базата на лични контакти и не могат да претендират за изчерпателност и научна значимост. В по-голямата си част те са ориентировъчни с оглед бъдещи действия и планиране на допълнителни изследвания в тази насока.

Данните за гръбначната фауна на района сочат присъствието на 165 вида, разпределени по класове както следва:

Клас	Брой видове
Риби	10
Земноводни	5
Влечуги	7
Птици	116
Бозайници	27