Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на община златица 2010 2013 с ъ д ъ р ж а н и е

Липсва информация за прилепната фауна в района.

Птиците са най-многобройният клас, за който и информацията е най-много. За отбелязване е, че 101 от отчетените 116 вида птици са защитени от закона, 11 са включени в Червената книга на РБългария, като два от тях са с категория “Рядък”. Девет от описаните видове имат неблагоприятен природозащитен статус и световната им популация е концентрирана в Европа.

При безгръбначните животни има информация за наличието на следните видове, обитаващи незамърсените реки и язовири в района: мидата Unio pictorum (язовири), Anodonta cignea (язовири), речен рак (Astacus astacus), езерен рак (Astacus leptodactylos) (яз. Душанци), Astacus torenticus (р.Буновска).

Земеделските територии заемат общо 52 293 дка (32,0% от площта на общината при средно за страната 58,7%).

Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 15 206 дка. Те представляват 29,07 % от селскостопанския фонд на общината, възлизащ на 52 293 дка. Съпоставена с други райони на страната, не-използваната с години обработваема земя в общината е със сравнително малка площ. Както навсякъде в страната, раздробената собственост е бариера за ефективно земеделие и развитие на поземлени пазари.

Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи” са ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството.

Горските територии в размер на 102 949 дка (63% от територията на общината) включват площта на Държавния горски фонд - 5 411,934 ха, общински гори 4 979,726 ха, частни гори 31,94 ха, други (училищни) 59,8 ха.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 4 787 дка площ, което е 2,9% от територията на общината.

Водните течения и водни площи са с относителен дял 0,8%, което е по-малко от средното за страната), с площ 1 179 дка. От тях най-голяма площ заемат язовирите следвани от реките.

Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с площ от 1 126 дка (0,7% при средно за страната 0,3%).

Площта на териториите за техническа инфраструктура е 972 дка (0,6% отговарящо на средното за страната 0,6%).

Обобщената оценка е, че природните условия и ресурси в общината съдържат добър потенциал за развитие на ефективно селското и горското стопанство, балансирана селищната мрежа, модерна техническа инфраструктура, туризъм и рекреация.

Защитени зони от Натура 2000 попадат на територията на община Златица.

Идентификационен код BG0002054 за опазване на дивите птици, одобрен с Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет (ДВ бр.107/2007 г.)

Защитена зона по Директива за птиците припокрива защитена зона по Директива за местообитанията; общата територия е 990,624 дка

Мястото е разположено на юг от Стара планина и обхваща Същинска Средна гора от долината на река Тополница на запад до землищата на селата Богдан, Каравелово и Климент на изток. На север мястото граничи с южните склонове на Стара планина и Пирдопското поле. Южната граница преминава над селищата Панагюрище, Стрелча, Старосел и Мътеница. Планината има обширни плоски била със слабо открояващите се върхове Братия (1519 м.), Буная (1572 м.) и Богдан (1604 м). Северните и склонове са по–стръмни и по-слабо разчленени от южните, които имат стъпаловиден характер.

Защитената зона представлява по-голямата част от Същинска Средна гора източната част от Ихтиманска Средна гора и скалистото ждрело на река Тополница на юг от село Петрич, което свързва двете планини. Запазени са стари букови и дъбови гори, които представляват голяма непрекъсната територия, далеч от населени места. Тази територия е най-благоприятната за разширяване ареала на мечката.

Разделена е на две от Копривщенското долинно разширение, откъдето извират реките Тополница и Стрелчанска Луда Яна. Около 65% от територията на мястото е покрита с гори. Преобладават широколистните. В по-високите и северни части - стари букови, а в по-ниските и южни - дъбови с издънков произход. Иглолистните са предимно черно борови насаждения. Обработваемите земи съставляват около 10% от общата площ.

Средна гора е представителен комплекс от мозаечни местообитания, преходни между високопланинските (Централен Балкан) и равнинните (Тракийската низина), които определят и значително разнообразие на орнитофауната. В Средна гора са установени 144 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985) като редки или застрашени от изчезване. От срещащите се видове 56 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 20 вида, в SPEC3 - 33 вида.

Голяма част от Средна гора е лесно достъпна за посетители, поради ниската и надморска височина, наличието на селища и поддържащата ги инфраструктура, както и добре развитата система от горски пътища. Местообитанията в Средна гора са уязвими от дейностите свързани с горското стопанство и земеделието, а също така от туризма и ползването на водите. Горите са засегнати до голяма степен от интензивното ползване в старите широколистни гори, залесяване с нетипични за ройона видове, особено черен бор /Pinus nigra/, горски пожари, горска паша, а също така и интензивното развитие на почвената ерозия, предизвикана от неправилно управление на горите. Горските пасища са обект на разораване и постепенно залесяване. Пашата се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват пълноценно поради намаления брой селскостопански животни в сравнение с миналото. По тази причина, както и поради високата степен на обезлюдяване на района част от ливадите и пасищата биват изоставени, което води до ускорена сукцесия, влошаване и загуба на ключови за птиците местообитания.

Изсичането на гори по поречията на планинските реки, както и изграждането на малки ВЕЦ нарушава цялостния воден баланс и има отрицателно въздествие върху обширни територии в Средна гора.

Добивът на инертни материали и постоянното разширяване на хвостохранилища за отпадъци от медодобивните фирми „Елаците-мед” АД и „Челопеч майнинг” унищожават хиляди дка от горския фонд

Общите заплахи за птиците са намаляването на хранителните ресурси за птиците в района поради описаните причини, както и разпокъсването и промяната на местообитанията. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
Защитена зона „Централен Балкан – буфер”
идентиф. код BG0001493

Обща територия - 1,294,090 дка

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която се припокрива със Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици и представлява естествен буфер на Национален парк Централен Балкан от всички страни, което дава възможност за пълноценно опазване на планината.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части.

Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за някои видове. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.
III. Селищна структура и връзки със съседни общини

III.1 Селищна структура

Селищната мрежа на общината съдържа 3 села / с.Църквище, с.Карлиево, с.Петрич – вкл. м.Бодят / и гр. Златица. Общината попада в категорията “малки градове”. Селата влизат в категорията “малки села”. Няма напълно или почти обезлюдени села.

Селищата формират равномерна мрежа в територията на общината, която няма сериозни релефни бариери, с изключение на село Петрич, което е най-отдалечено от общинския център. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност.Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самовъзпроизводствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнена кариера на млади хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града и големите предприятия в района.

В селата няма функциониращи училища, няма постоянни лекарски практики. Общинския център компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики - всички са електрифицирани и водоснабдени, с неравномерно изградена канализация. Сравнима е и благоустроеността на уличната мрежа - някога изградена с трайна настилка, сега е повсеместно в лошо състояние. По отношение на достъпност и междуселищни връзки, се оформя безпроблемен достъп до първокласния и второкласните пътища.
БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЪЗРАСТИ В ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Населено място	Население всичко	Д е ц а			Население над 18 години
		Под 7 г	от 7-13 г	от 14-17 г
гр.Златица с.Петрич с.Карлиево с.Църквище	5146 252 213 281	303 7 5 18	375 6 9 19	231 4 10 10	4237 235 189 234