Обезвреждането на битовите отпадъци, традиционно в страната се извършва чрез депониране на организирани сметища и депа. Методът е обработен в годините, като специалистите, занимаващи с тези дейности, са придобили значителен опит.
По линия на здравеопазването не са отбелязани в годините значителни неблагополучия свързани с дейността на сметищата.
Проектирането и строителството на регионални депа предполага разработване на мероприятия и мерки за изключване на възможно неблагоприятно въздействие върху здравето на населението, живеещо в относителна близост до тези съоръжения.
Наблюдавани са ограничени случаи на действие, макар и ограничено, върху здравето на населението и работещите в резултат на неспазване на технологичния процес на сметищата. Отпадъчните води от депата са един от възможните фактори, които при неправилното им събиране и обезвреждане, могат да замърсят прилежащи земеделски територии около сметищата, на които се отглеждат селскостопанска продукция. В резултат на миграция на органични и неорганични компоненти, от замърсена с отпадни дренажни води почва, могат да мигрират в селскостопанската продукция и оттам до човека и животните. При неправилно запръстяване от територията на сметищата в резултат на климатични фактори може да се замърсява атмосферния въздух с прахови компоненти. Наблюдавани са случаи, при неправилно или липсващо изолиране на подложката на сметищата, на мигриране на течни компоненти от отпадъците в подпочвените води. Най-често населението съобщава за органолептични неблагополучия от работата на сметищатна за битови отпадъци.
В изолирани случаи при негламентирано депониране на някои промишлени отпадъци, част от които са с опасни за здравето свойства, са били предмет на засилено проучване и контрол от страна на специалистите на РИОКОЗ, с цел реагиране при възможно замърсяване на основните компонетни на околната среда (вода, въздух, почва и растения) и чрез тях оказване на въздействие върху здравето на населението.
В годините е констатирано, че населени места от селски тип в много случаи необосновано определят места за складиране и обезвреждане на битови отпадъци и други отпадни продукти от селскостопанската и животновъдната дейност на селата. Независимо, че контролните органи от здравеопазването са предлагали технологични решения за осигуряване на безопасно складиране и обезвреждане, в повечето случаи те не са спазвани. В резултат на това най-вероятно констатираните стомашно-чревни инфекции в малките населени места от селски тип, до голяма степен се дължат и на по-горе изложените процеси за обезвреждане на специфичните селскостопански и битови отпадъци. Особено безпокойство будят в здравните органи многобройните случаи на нерегламентирано изхвърляне на различни видове отпадъци и най-вече на битовите в близост до населените места.
През последните години поради приетите по-строги мерки за обезвреждане и оползотворяване на различни видове отпадъци, като същевременно отсъстват необходимите съвременни средства и технологии за тяхното третиране се наблюдава нерегламентирано изхвърляне на основни групи отпадъци от промишлеността, болничните заведения, като в много от случаите тези отпадъци притежават свойства за опасни за здравето.
Настоящото състояние на дейности по управление на отпадъци, вкл. и извършвани оценки за възможното неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве позволява да се обобщи, че не са констатирани трайни тенденции за оказване на неблагоприятно влияние на различни видове отпадъци върху човешкото здраве в страната. Извършвани проучвания с използване на целенасочени методологии, ни дават основание да констатираме, че възможни прояви на болестни състояния от страна на населението, като алергии, спонтанни аборти, изоставане на физическото развитие на децата и др. не са установени, което е доказателство, че не може да се говори за влияние на различните видове отпадъци и използваните методи за тяхното третиране върху здравето на населението в страната до момента.
Следва да се отчете положителната тенденция на внедряване на безотпадни технологии в промишлеността, специализирано обезвреждане на болнични отпадъци чрез автоклавиране, микровълново третиране и др., с което се намалява здравния екологичен риск. Проучванията за момента за определяне на възможен здравен риск от неправилното третиране на различни видове отпадъци отчитат, че не се е достигнало до трайни увреждания на здравето на населението. Този факт в никакъв случай не трябва да бъде успокоителен, като задължително следва да се работи по проблемите на отпадъците за достигане на траен ефект на процесите на тяхното третиране и профилактика на рисковете. Настоящата екологична оценка на Национална програма на управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г. е своевременна стъпка по проблема, изпълнението на която ще даде трайни резултати за здравна защита на населението от въздействието на различните видове отпадъци и методи използване за тяхното третиране и оползотворяване.
Целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на програмата.
Целите на опазване на околната среда на международно равнище са отразени в политиките на ЕС за околната среда и устойчивото развитие. В Националната стратегия за околна среда (НСОС) общата цел е в съответствие с политиките на ЕС за околната среда и устойчивото развитие. Поради това е направено сравнение на 10 стратегически цели на НПУДО със стратегическите цели в НСОС, като се идентифицират целите от Програмата, които се очаква да допринесат за постигане на националните цели по опазване на околната среда, изписани вНационалната стратегия за околна среда, както и тези, които са в противоречие с националните цели.
Направено е и сравнение на стратегическите цели на НПУДО с целите на някои стратегии и на други програми, като е показано по – долу:
