Програма за управление на дейностите по отпадъците (нпудо) за периода 2009-2013 г

Ландшафт

Въз основа на закономерностите за зоналността, азоналността, принципите за генетичност и водещата ландшафтнообразуваща роля на геолого-геоморфоложката компонента, и схемата на комплексното ландшафтно райониране на България (И. Иванов, М. Георгиев и П. Петров 1968) страната се поделя на пет физикогеографски зони (Зона на Дунавската равнина, Балканска зона, Крайщенско-Тунджанска зона, Осоговско-Родопска зона, Черноморска зона), а зоните на 17 физикогеографски области.

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България (Петров, География на България, 1997 год.), създадена на базата на териториално съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, и съобразно височинната поясност, страната се поделя на 4 области (Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина, Старопланинска област, Южнобългарска планинско-котловинна област, Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини), 24 подобласти и 127 райони.

1. Биологично разнообразие, флора, фауна

Българското население възприема горите като част от националното богатство и националната идентичност. Общата територия на горите в България е 4,004 милиона хектара и заема 34% от територията на страната. Зелените територии обхващат 3.648 милиона хектара, като 65.9% от горите се използват предимно за производство на дървесина. Общинските и частните гори се разпростират на 736,229 хектара (20.2% от всички гори). Структурата на тяхната собственост е както следва: гори, които са частно притежание на физически лица или дружества – 10.2%, на общини – 9.5%, на религиозни общности – 0.5%.

До 2010 г. общата площ на всички защитени територии и защитени зони в рамките на националната екологична мрежа трябва да обхваща поне 15% от общата територия на България. Компенсациите за производителите, чиито парцели са в рамките на мрежата НАТУРА 2000, ще бъдат от съществено значение за прилагането на мерки, включени в съответните планове за управление и насочени към защита на отделните хабитати и видове.

1. Растителност и местообитания

През 2005г. е приет Националният план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010 г., разработен на основание на чл. 115, ал. 1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и на чл. 77 от Закона за опазване на околната среда.

Съгласно този план България се нарежда сред първите 5 страни в Европа по богатство на биологично разнообразие, като територията на страната включва части от 4 биогеографски района – алпийски, черноморски, континентален и степен. Разнообразният релеф, геоложки условия, специфичните микроклиматични условия и човешката дейност определят богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, голяма част от които с консервационна значимост.

В България се срещат над 3550 вида около 847 подвида висши растения и 2000 разновидности, включени в 872 рода, на 130 семейства. Значимоста на българската флора включва и около 4000 вида водорасли, 600 – лишеи, 670 – мъхове, 52 – папрати.

Най-богати във флористично отношение са Стара планина, Родопите, Пирин, следвани от Рила, варовитите терени на Западна България, Осоговска планина, Странджа, долината на Струма и Черноморското крайбрежие.

Установено е, че в България се срещат: гъби – 4900 вида; лишеи – 933 вида; водорасли – 3063 вида; мъхове – 705 вида; висши растения (спорови и семенни) – 3900 вида.

В Червения списък на гъбите в България са включени 125 вида. В Приложение № 2 на Закона за биологичното разнообразие (2002) на България са включени 4 вида мъхове, а в Червената книга на европейските мъхове (1995) на Европейския комитет за опазване на мъховете са включени двадесет и четири от видовете, които се срещат в България.

Общият брой на ендемичните таксони висши растения в България е 466, (т.е. 11.9% от флората на страната). Общият брой на реликтите на територията на България е 200–300 вида, (около 8 % от общия брой висши растения в страната). От видовете висши растения, установени в България, 594 вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 102 от тях са включени в Приложение № 2 за растителните и животински видове, за опазването на местобитанията на които се обявяват защитени зони, а 589 вида са включени в Приложение № 3 за защитените диви животински и растителни видове в цялата страна. В “Червената книга на НР България” са отбелязани 158 застрашени и 574 редки вида. За изчезнали се считат 31 вида, като през последните години някои от тях са възстановени за състава на българската флора. В книгата са включени също 124 ендемични за България растителни видове, 105 ендемични за Балканския полуостров вида растения, и реликтните видове.

Естествената растителност в България е представена от коренни горски, храстови и тревни формации, както и от производна растителност. Последната е формирана на месата на унищожена горска растителност и територии усвоени за земеделски цели. Горските съобщества заемат 34% (3,9 млн. ха) от територията на страната. Храстовите и полухрастови съобщества заемат значително по-ограничени площи, а тревните съобщества покриват над 2 000 000 ха от територията на страната. Установените досега растителни съобщества се отнасят към 1250 асоциации и над 300 формации. Разпространените в България съобщества с доминиране на български или балкански ендемити и на терциерни реликти придават уникалност на растителната покривка.

Местообитанията, опазвани в НАТУРА 2000, са включени в приложение I на Директива 92/43/ЕЕС. Първоначално при изготвянето на приложението е използвана йерархичната класификация на европейските местообитания, разработена в рамките на проекта CORINE Biotopes (1989, 1991 г.). Впоследствие класификацията е развита и допълнена в рамките на A classification of Palaearctic habitats през1993 г., която също от своя страна е развита през 1995 г. с текстови описания, фитоценологични единици и препратки. Въз основа на класификационната система на палеарктичните местоообитания, на територията на Република България са установени над 700 типа местообитания, от които около 90 са характерни само за страната. Все още не е извършена пълна инвентаризация и оценка на разнообразието от природни местообитания в страната. В Приложение І на Директива 92/43 от 1992 г. на Съвета на Европа за опазване на природните местообитания са включени 70 от установените в България хабитати. Присъединяването на България и Румъния към ЕС доведе до развитие на Директива 92/43. За нейното приложение I са направени предложения за разширяване с 15 нови местообитания (31B0, 40B0, 40C0, 6290, 62C0, 62D0, 91S0*, 91W0, 91X0, 91Y0, 91Z0, 91AA, 91BA, 91CA, 95A0). Приложение номер I на Директивата включва природни местообитания от обществен интерес, чието съхраняване изисква обявяването на специални територии за защита.

Естествената растителност в България е източник на най-разнообразни ресурси – дървесина, фураж, храни, плодове, билки, суровини. Най-мащабно тя се използва за източник на дървесина. Дървесните горски запаси в страната надвишават 520 милиона м³, а средната възраст на горите в България понастоящем е 49 г. През последните десетилетия ежегодно са добивани повече от 7.6 млн. м³ дървесина. (при годишен прираст от около 12 млн. м³). С най-голямо стопанско значение са основните горски дървесни видове: дъбове – 23%, бук 17%, бял бор 16%, цер – 9%, черен бор – 9%, смърч – 4%, други – 22%. На второ място е използването на естествените пасища и ливади за фураж – ежегодно от тях се получават около 2 млн. т фураж сухо тегло (сено). По официални данни ежегодно се събират около 5000-6000 т, диви плодове, за хранително-вкусовата промишленост и за домашни нужди, но реално количествата са по-големи, тъй като значителна част са извън системата за отчитане (лично ползване).

Генетичните растителни ресурси на България имат важно стопанско, културно и биологично значение. Българската флора включва диви и полудиви форми и родственици на културните растения. Голямо е разнообразието от диви и полудиви родственици на овощни и орехоплодни видове.

Около 750 вида диворастящи растения в България се употребяват като билки, а повече от 250 от тях са с ценно стопанско значение. По официални данни ежегодно се заготвят 7-9 т билки сухо тегло . Голямо количество билки традиционно се събират от населението за собствени нужди. България изнася годишно около 15,5 хил. тона билки, при ясно изразена тенденция за увеличаване на количеството. Стопанска значимост в България имат повече от 200 вида ядливи гъби, 10 от които имат промишлено или търговско значение. Естествената растителност в България е богата на медоносни и декоративни растения. Счита се че над 580 вида диворастящи растения са медоносни и над 1000 и да имат декоративни качества.

Естествената растителност в България е богата на медоносни и декоративни растения. Счита се че над 580 вида диворастящи растения са медоносни и над 1000 и да имат декоративни качества.

1. Фауна

Съгласно Националният план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010 година България се нарежда сред първите 5 страни в Европа по богатство на биологично разнообразие, а територията на страната включва части от четрири биогеографски района – алпийски, черноморски, континентален и степен. Разнообразието на релеф, геоложки услови, почвени и климатични условия, съчетани с дейността на човека са обусловили богатото видово разнообразие, и разнообразните местообитания, голяма част от които с консервационна значимост (като консервационно значими могат да се определят видовете, доминиращи в отделните типове местообитания, както и такива характерни за даден биотоп. В повечето случаи това са видове включени в редица европейски Конвенции ратифицирани от нашата страна).

Проучванията показват че в България се срещат: насекоми – 20900 вида; паякообразни – 1090 вида; акари – 1583 вида; мекотели – 445 вида; земноводни – 17 вида; влечуги – 36 вида; риби – 207 вида, обитаващи Черно море, Дунав и вътрешните водни обекти, птици – 421 вида; бозайници- 100 вида. Предвид малката площ на България видовото разнообразие е изключително, като според биоразнообразието на някои от тези групи страната ни е на челните места в Европа по брой видове. Проведените изследвания показват, че само Испания и Гърция имат толкова богата херпетофауна, а от 35-36 вида прилепи, установени в Европа, в България се срещат 33 вида. Сравнително високо е и флористичното и хабитатно разнообразие.

От безгръбначната фауна на България общо 13 вида безгръбначни животни са защитени по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), като 8 вида са включени в приложение № 2 на закона и пет вида са включени в приложение № 4.

Генетичните животински ресурси на България имат важно стопанско, културно и биологично значение. В България се срещат около 60 породи животни, много от които са в близко родство с дивите си предшественици, а 38 от местните породи са застрашени.

Безгръбначните са много важна част от биологичното разнообразие на България, но малка част от тях имат стопанско значение (охлюви, миди, раци, пчели, копринената пеперуда и др.).

Над 20 вида черноморски и сладководни видове риба са важни за стопанския и любителския риболов. По данни от 1990 г. годишният улов на риба в Черно море е около 2898 т (най-вече от цаца, сафрид, акула, карагьоз, паламуд, попчета, лефер, кефалови риби), като в последните години се наблюдава снижаване на средногодишните уловни количества. Причина за това е внедряването през 70-те години на тралиращите риболовни уреди, което доведе до скокообразно увеличаване на уловите (за периода 1971-80 г средните годишни уловни количества са 9383 т), а редуцирането на риболовния флот по-късно доведе до намаляване на уловите. Неблагоприятно върху запасите на рибни популации се отразяват също не особено благоприятните условия за продължително задържане на рибните популации за отхранване, размножаване или зимуване, в нашата акватория на Черно море, заедно със замърсяването на водите и засилването на процесите на еутрофикация, които с времето водят и до промяна на доминантните видове. През 1989 г (базисна година с пълна статистическа информация) от язовирите и специалиазираните рибовъдни стопанства на страната е произведена рибна продукция от 12 455 т, (шаран, толстолоб, пъстърва), която в последните години е редуцирана до 6-8 хил.t, поради недостига и поскъпването на фуражите, електроенергията, водата и др. По данни от 1989 г. в река Дунав е уловена около 400 т риба (главно шаран, толстолоб, бяла риба, каракуда, платика, червеноперка, бяла мряна, речен кефал). Рязкото намаляване на рибните ресурси и улови от р. Дунав в сравнение с 40-50-те години, когато са били около1500 t, е резултат от негативното действие на редица фактори като влошаване на качеството на водите, хидростроителството.

От земноводните и влечугите в България два са видовете със стопанско значение. През последните години пепелянката е източник на змийска отрова, поради което популациите в най-благоприятните за вида райони са сериозно застрашени. Пепелянката е включена към Приложение ІІ на Бернската конвенция, като вид изискващ строга защита в Европа. Сред земноводните обект на стопанско ползване е голямата водна жаба. Видът е включен в Приложение ІІІ на Бернската конвенция, като вид на който е необходимо осигуряване на спокойствие през размножителния период.

Важно стопанско значение за страната имат ловните птици. Според Физическа и социално-икономическа География на България (2002 г). в категория дивеч влизат 26 вида. Територията на България представлява важен район за миграция, зимуване и гнездене на ловните водоплаващи птици, 5 вида от които гнездят в страната, като с изключение на зеленоглавката, останалите четири са редки размножаващи се видове – лятно бърне, клопач, шилоопашата патица и зимно бърне. Съгласно данни от “Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 година” на МОСВ и ИАОС по време на среднозимното преброяване организирано от Българското дружество за защита на птиците (от13 до 15 януари 2006 г.) са преброени водолюбивите птици в над 200 влажни зони на територията на цялата страна. В резултат са установени общо 352 649 птици от 150 вида, като водолюбивите са 287 839 от 82 вида. Общата численост на зимуващите птици, особено на гъски и патици, е два пъти по-висока в сравнение с 2005 г. поради по-меката зима през 2005 г., когато по-голямата част от северноевропейската популация на тези видове остава да зимува северно от нашата страна. Установени са също 872 дневни грабливи птици, 7 нощни грабливи птици и 63 931 – други видове.

Отрицателни въздействия върху българската орнитофауна оказват замърсяването на въздушното пространство, водоемите, почвата, разрушаване на местообитанията, пряко унищожаване на видовете, международна контрабанда с редки и защитени видове, безпокойство на видовете през гнездовия период, , по време на миграции, зимуване и т.н. Под закрила на Закона за защита на природата се намира около 82 % от българската орнитофауна (327 вида). От включените сто вида в Червената книга на страната 8 се считат за изчезнали, 58 са застрашени от изчезване, а 34 са редки видове. 18 вида от българската орнитофауна са защитени в световен мащаб. С цел запазване на видовете България ратифицира Рамсарската международна конвенция (за местообитанията на водолюбивите птици), Вашингтонската международна конвенция (за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна), Бернската международна конвенция (за опазване на европейската флора и фауна и естествените местообитания).

Съгласно данните публикувани в “Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 година” на МОСВ и ИАОС при пролетната таксация на дивеча през 2006 г. се наблюдава трайно стабилизиране и увеличаване на запасите при всички видове дивеч (благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, тибетски як, козирог, мечка), с изключение на зубъра и заека (причина за което са промени/унищожаване на местообитанията, химизация на селското стопанство, бракониерство) във всички ловностопански райони в страната. При вълка, чакала и лисицата се наблюдава тенденция към намаляване на числеността във всички ловностопански райони. Нарушаването и унищожаването на естествените местообитания, безпокойството, прякото и непряко изтребване се считат за основни неблагоприятни фактори за всички животински видове.

Под режим на опазване и регулирано ползване в България са поставени 24 вида птици и 30 вида други животни (без птици), включени в Приложение 4 на ЗБР.

В Приложениe № 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени 218 вида гръбначни животни, 427 вида са включени в Приложениe № 3 и 49 вида са включени в Приложениe № 4 на същия закон.Голям брой видове са включени в международни конвенции и директиви, в световни и европейски списъци на застрашени видове насочени към опазване на биоразнообразието в световен и европейски мащаб.

В Червената книга на НР България, Том 2: Животни (1985) са включени: 41 вида риби, 2 вида земноводни, 9 вида влечуги, 100 от установените в страната видове птици и 19 вида бозайници.

1. 
   
   Изтегляне 2.58 Mb.
   
   Сподели с приятели: