Програма за управление на дейностите по отпадъците (нпудо) за периода 2009-2013 г
Изтегляне 2.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Повърхностни води
- Подземни води
- Почви
ВодиБългария е сред страните в района на басейново управление на река Дунав, които носят изключителна отговорност за координиране на дейностите, касаещи общите трансгранични водни обекти. От хидрологична гледна точка Република България е разделена на четири района с басейново управление, а именно:
За изпълнение на изискванията на Рамковата Директива за Водите на Общността (2000/60) и опазването на ограничените водни ресурси се разработват планове за управление на речните басейни с цел предотвратяване на допълнително влошаване на ситуацията и постигане на добро екологично състояние и добър химически състав на водните ресурси. В сравнение с предходните години се наблюдава незначителна тенденция към подобрение с няколко процента на основните показатели за качеството на повърхностните води, при което се подобряват стойностите, които отговарят на нормите за I категория. Изключение прави показателя нитратен азот (NO3 – N), но при него над 90% отговарят на нормите за I категория на водите. Кислородния режим в реките показва тенденция към подобрение с 6 % съответно намаление на стойностите от III категория и надвишенията над III категория. Органичното замърсяване, изразено чрез БПК5 и окисляемостта, се запазва без да има съществени промени през последните 2-3 години. При биогенните елементи се наблюдава слаба тенденция към подобряване за амониевия азот, докато нитратния азот показва незначителна тенденция към влошаване. Основен екологичен проблем на територията на по-малките населени места е, заустването на непречистени битови отпадъчни води поради това, че нито едно от тях не разполага с ПСОВ. За съжаление все още има и по-големи градове, в които не функционират градски пречиствателни станции за отпадъчни води. Изграждането на крайморски курорти по бреговата линия на Черно море и масовият туризъм имат значително въздействие върху условията на околната среда по крайбрежието. Основното негативно въздействие на масовия туризъм върху водните ресурси се дължи на непрекъснатата тенденция за претоварване на пречиствателните станции за отпадъчни води по черноморското крайбрежие. Главната причина е строежът на нови хотели и туристически места без канализационни системи и възможности за заустване в канализацията на отпадъчните води. Изграждането на крайбрежни барове и ресторанти способстват за замърсяването на бреговата ивица и водата. Освен чрез заустването на непречистени отпадъчни води, крайбрежните води се замърсяват и с битови отпадъци (предимно различни видове опаковки), които не само влошават качеството на водата, но имат и негативно визуално въздействие, а в някои случаи могат да доведат до нараняване на хора. В резултат от посоченото по-горе замърсяване, състоянието на водните обекти по черноморското крайбрежие е влошено. В повечето от тях качеството на водата се оценява като средно до лошо.
Състоянието на подземните води в голяма степен е повлияно от човешката дейност, включваща използване на химически препарати и в частност на нитрати в земеделието, битово-фекалните и промишлени води от множеството населени места и предприятия без изградени ПСОВ, от разливи на нефтопродукти в петролни бази, генериране на замърсени води от съществуващи депа за битови и промишлени отпадъци и пр. Според съдържащата се оценка в “Характеризиране на подземните водни тела в Република България” (МОСВ, 2007) около 20 подземни водни тела (ПВТ) изпитват въздействие от съществуващи депа за отпадъци. От тези подземни водни тела в риск да не бъде постигнато добро химично състояние са само подземни водни тела BG3G00000NQ009 – Порови води в Неоген-Кватернер – Хасково и BG3G000000Q013 – Порови води в Кватернер – Горнотракийска низина.
Съгласно класификация на почвите (по Нинов, 1997, с корелации по FAO, 1989, 1990 г.), в състава на почвената покривка на България са установени 20 почвени типа, 59 подтипа почви, обединени в 8 ордера според висшите световни единици (ордерите са поделени съобразно с първичния почвообразуващ процес, характеризиращ почвените свойства, освен случаите когато специфични почвообразуващи материали имат по-голямо значение). Съгласно почвено-географското райониране на България (Глазовская, 1983, Нинов, 1997) почвите се отнасят към две европейски почвено-географски области – Карпатско-Дунавска и Средиземноморска, и две почвени подобласти – Долнодунавска подобласт и Балканско-Средиземноморска подобласт. В пространствено-географско отношение почвената покривка на България се характеризира с оформяне на хоризонтални (широчинни) зони и височинни пояси в планините. Зоните са три – зона с доминирана на лесивирани почви и планосоли (най-обширна в България); зона с господство на наситени с бази почви, забележимо акумулирали органично вещество под формата на хумус (заема крайдунавските части на страната и Добруджа), и зона с участие на почви с известна средиземноморска природа (заема почвите с по-специфична характеристика в условията на климат със средиземноморски характер-Странджа, Източните Родопи, Славянка, южните склонове на Източна Стара планина). В планините на България се разграничават три вертикални почвени пояси – пояс на кафявите планинско-горски почви (от 700-800 до 1800-2000 m надм.вис.); пояс на тъмноцветните планинско-горски почви (от 2000-2200 до 2500 m); пояс на планинско-ливадните почви (над 2500 m) (Нинов, 1982). Съгласно данни от “Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2005 година” на МОСВ и ИАОС към настоящия момент са идентифицирани около 1818 потенциално замърсени места1, като за 12 от тях се прилагат ремедиационни мерки, а близо 200 места са минали на етап „последващ контрол и поддържане”. Основни източници на локално почвено замърсяване са: депа за битови и строителни отпадъци (38.83%), складове за негодни пестициди (30.86%), депа за промишлени и опасни отпадъци (7.92%), промишлени и търговски обекти (15.46%), обекти на минно-добивната промишленост (5.67%), електоцентрали (0.88%), складиране на нефт и нефтопродукти (0.39%). През периода 2002-2005 г. е налице тенденция за намаляване на количествата негодни за употреба продукти за растителна защита в изоставени складове за сметка на увеличаване на количествата, депонирани в централни складове и Б-Б кубове, като броят на складовете в лошо състояние, представляващи потенциален източник на замърсяване е намален близо два пъти. Общото количество забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (ПРЗ) според наличните в ИАОС данни за 2005 година възлиза приблизително на 13 519 т (при 11 079 т за 2004г.), като около 37.42% от тях са трайно депонирани в 1552 броя ББ-кубове, а 44.4% са препакетирани и прибрани в централните складове. Проблемът с безопасното съхранение на забранените и с изминал срок на годност продукти за растителна защита е напълно решен в областите Габрово, Кюстендил, Смолян и Ямбол. През последните години не са регистрирани нови нива на замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди. Общата площ на замърсените с тежки метали от промишлена дейност земеделски земи преди 2000 г е около 43 660 ha (т.е. 0,9% от земеделските земи), а след 2000 г. нови замърсявания не са установени. В районите с трайни насаждения, почвите третирани с препарати за растителна защита, показват, че 93% от териториите са със съдържание на тежки метали под ПДК, като 91% от тях са съизмерими с фоновите съдържания в страната. Няма регистрирани площи, замърсени с полиароматни въглеводороди (РАН) в нива, оказващи вредни въздействия върху почвите, включително и в районите на големи потенциални източници, а всички измерени съдържания на полихлорбифенили (РСВ) са значително под справочните фонови стойности. Нарушените терени от добивна дейност в края на 2004 г. са 25514 ха, като само една трета от тях са рекултивирани. Най-голям е делът на нарушените и на рекултивираните терени от добива на горивно-енергийни ресурси. В резултат на добив на нефт и газ са нарушени 3237 ха земи, като не са отчетени рекултивирани земи след тези дейности. Друг проблем за състоянието на почвите са старите замърсявания. В края на 2001 г., 220 предприятия са били ликвидирани поради невъзможност да работят в пазарни условия. Процедури за ликвидация се извършват и в други 186 големи индустриални предприятия.
|