Икономическо развитие на общината. Стопанска дейност

1.14.Икономическо развитие на общината. Стопанска дейност

1.14.1.Икономическо състояние

• 
  Общ обем на общинския бюджет:
  

Индустриалният сектор обхваща преработваща промишленост, строителство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода.

В структурата на индустриалния сектор, доминиращо значение има преработващата промишленост. През 2009 г. на нея се падат 60.8% от фирмите в индустриалния сектор, 83.4% от наетите и 88.4% от дълготрайните материални активи, както и 68.6% от произведената продукция и 70.3% от нетните приходи от продажби. Произведената продукция бележи ръст от 27% в сравнение с 2007 г. и 67% в сравнение с 2005 г. Ръст бележат и приходите от продажби - съответно с 25% и 74%.

По-важните подотрасли на преработващата промишленост са: производство на машини и оборудване, производство на хранителни продукти и напитки; производство на мебели и дограма, производство на изделия от каучук и пластмаса. Те осигуряват около 86% от заетостта в преработващата промишленост.

Въпреки силно свитото производство е подотрасъл производството на машини и оборудване, осигуряващ 18.3% от заетостта.

Производството на хранителни продукти, напитки също е с висок принос в заетостта (около 15%). Развитието на подотрасъла води до по-доброто използване на местния аграрен потенциал.

В общината има добра суровинна база за развитие на дърводобива. Има частни цехове за мебели и дограма.

Ръст от 5% бележи и производството на изделия от каучук и пластмаса. Застъпени са и производствата на метални изделия (около 3%) и електрооптично оборудване (2.3%).

Секторът снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода произвежда 2.2% от индустриалната продукция в общината и ангажира 1.3% от наетите лица.

Основни изводи от развитието на индустрията:

• 
  Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл. Доминиращо значение имат производството на машини и оборудване и на хранителни продукти, напитки;
  
• 
  Постепенно се преодолява спадът в индустриалното производство, което обаче не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в традиционни структуроопределящи производства;
  
• 
  Липсват сериозни инвестиции, които да доведат до обновяването на производствените мощности, което може да осигури реален растеж в производството, повишаване производителността на труда и производство на конкурентоспособна продукция;
  
• 
  Силно са ограничени възможностите на фирмите за финансиране и самофинансиране на традиционни и нови производства;
  
• 
  Индустриалното производство е концентрирано почти изключително в град Самоков;
  
• 
  Икономическите резултати в индустриалния сектор се формират главно от големите фирми. Въпреки големия им брой, микрофирмите и малките фирми, не са водещи по икономически показатели. Те имат съпътстваща, а не основна роля в индустрията и скромен принос в икономическото развитие на общината. Те са по-скоро "буфер" срещу безработицата и фактор за "оцеляване", но не и фактор за развитие на ефективно и конкурентноспособно производство;
  
• 
  Все още липсват нови важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството, като подобрят технологическата и бизнес средата, развитието на научни и технологични структури и връзката им с нови производства, бизнес или технологични паркове и др.
  

От значение за икономическото развитие на общината е инвестиционната активност. В разходите за придобиване на ДМА, най-голям е делът на разходите за сгради, строителни съоръжения и конструкции и особено на нежилищните сгради - около 80%, което може да се обясни с развитието на сектора на туризма и увеличаване на делът му в общинската икономика. Разходите за машини и съоръжения през отделните години варира от 8,7% до 3,8% от общите разходи за ДМА. Това е показател за ниското обновяване на производствените мощности, което не може да осигури и растеж на индустриалния сектор и конкурентна способност на произвежданата в него продукция. Това е причина и за тежкото финансово състояние на голяма част от икономическите структури.

Важни за развитието на икономиката са и преките чуждестранни инвестиции. Освен с директното си значение за развитието на общинската икономика преките чуждестранни инвестиции са и индикатор за инвестиционната атрактивност на областта. Чуждестранните инвестиции в общината са около 0.15% от тези за област София. Ако като индикатор се използват чуждестранните инвестиции на 1 жител, стойността на този показател за общината е 38 пъти по-малък от този за страната и 102 пъти по-малък от този за областта. Въпреки увеличението на преките чуждестранни инвестиции, те са недостатъчни за оживяването на икономиката в общината. Най-големите инвеститори в общината са фирми от Лихтенщайн, Великобритания, Кипър и Италия и са предимно в сферата на туризма.

В таблицата са дадени данни (национални икономически показатели) за период от пет години (2004 – 2008 г.) за да се направи оценка на тенденцията на изменение (данни от НСИ, статистически годишник и статистическия бюлетин на Българска народна банка).

Малките и средни фирми в общината се характеризират с разнообразие на предлаганите стоки и услуги по асортимент и номенклатура.

Произвежданите в рамките на общината стоки и услуги от повечето малки и средни фирми се насочват към търговия, ресторантьорство, ремонтна дейност, битови услуги. Факторите за подобен подход и структура на пазара са обясними: малки инвестиции, безработица, бърза обращаемост и печалби, липса на платежоспособно търсене, липса на рискова инициативност и пр.

Независимо от наличието на големия брой регистрирани малки фирми в общината, те нямат достатъчно сериозен принос в общинската икономика. Ограничената им конкурентно способност крие рискове от бързи фалити.

1.14.2.Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните води

1.14.2.1.Питейно-битово водоснабдяване

Всички населени места в общината са сравнително добре водоснабдени, като само около 10% от населението е с режим на водоподаване. Водоснабдяването на град Самоков е осигурено от надеждни водоизточници със достатъчен капацитет за задоволяване на водопотреблението. Необходимо е доизграждане на резервоари за питейна вода.

Около 50% от вътрешните водопроводни мрежи в населените места са амортизирани и е необходима тяхната подмяна, както и доразвитие на мрежите с оглед изграждане на новите туристически ядра.

Голяма част от населението използва питейна вода за напояване.

1.14.2.2.Отвеждане и пречистване на отпадъчните води

Град Самоков има изградена канализационна система с довеждащи колектори до пречиствателна станция за отпадни води, както и в курорта Боровец.

Село Радуил е канализирано около 90%. В останалите населени места има частична канализация. Пречиствателната станция за отпадни води на Самоков работи като двустъпална, проектирано е стъпало за допречистване, но строителството още не е завършено.

Пречиствателната станция за отпадни води в местността “Яйцето” к.к.Боровец е въведена в експлоатация през 2009 г. и пречиства около 50 % от отпадъчните води на курорта.

Въведен е в експлоатация І етап на ново Пречиствателно съоръжение за третиране на битови отпадъчни води в с. Белчин с капацитет 1000 еквивалентни жители (ЕЖ). Пълният капацитет на станцията – 2000 ЕЖ. Канализацията обхваща ….100.% от селото

Обекти с надобщинско значение

Изграждане на водоснабдителна инфраструктура, свързана с бъдещото развитие на КТЛ “Самоков – Боровец - Бели Искър”.

Изграждане на канализационна инфраструктура, свързана с бъдещото развитие на КТЛ “Самоков – Боровец - Бели Искър”.

1.14.3.Използвани енергоносители, начин на отопляване

1.14.3.1.Електроснабдяване

Електропреносната и разпределителната мрежа е добре развита и е в добро състояние.

Ще се изгради алтернативен ВЛ „Марек” - 110 кV, който ще реши всички възникващи допълнителни нужди, породени от изграждането и реализацията на Курортно-туристически локализации – Самоков – Боровец - Бели Искър, „Искровете” и „Радуил”.

Пречки при реализацията на целенасочени действия за ЕЕ са: липса на стимули за рационално енергопотребление; недостатъчна осведоменост на потребителите за възможностите за намаляване на консумацията; недостатъчната институционална база; затруднен достъп до инвестиции по проектите за ЕЕ и др.

1.14.3.2.Отопление

Проблемът за енергийната ефективност на жилищата става все по-значим по две причини – пълната пазарна цена на енергоносителите, водеща до тежко бреме за домакинските бюджети и глобалният стремеж към пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие.

Жилища с централно парно отопление на територията на общината са символично застъпени само 2.2%, с локално парно отопление 2.6%. Делът на жилищата с централно парно отопление в гр. Самоков е 4.9%, с локално парно отопление в гр. Самоков е 4.8%, докато в селата процента е символичен само 0.8%. Отоплението покрива над 70% от битовата консумация на енергия (респективно от съответните разходи на домакинствата).

Много от жилищата в гр. Самоков и в селата разчитат на твърдо гориво – предимно дърва и по-малко въглища. В момента е постигнат баланс между достъпност и цена, но в по-далечна перспектива могат да се прогнозират поне два проблемни аспекта:

• 
  Изчерпване на тези ресурси (особено дървата) и рязко повишаване на цената им;
  
• 
  Възможни ограничения върху масовото използване на дърва и въглища по екологични причини, особено ако общината желае да реализира доктрината си за развитие на туризма.
  

Стимулите и мерките за енергоспестяване трябва да се интегрират в програмите за обновяване най-вече на панелните жилища (вече има приета Национална стратегия за обновяване на жилищните сгради) и реформите в управлението на жилищния фонд.

Внасянето на технологии и “най-добри практики”, наред с информирането и образоването на потребителите и доставчиците на енергия би ускорило постигането на практически резултати и в областта.

1.14.3.3.Газификация

"Комекес" АД е дружество за газификация на територията на Община Самоков, която включва 28 населени места, включително и к.к.Боровец.

В началото на 90-те години започва проучване на възможността за докарване на „синьото гориво” до град Самоков.

Самоков до скоро беше единствения град с газопровод, включен към транзитния газопровод Русия – Гърция - Македония.

Газопроводът първоначално обслужва предимно промишлените предприятия, но съоръжението е така оразмерено, че да поеме цялата прогнозна консумация на природен газ в града и околността, включително и в курорта Боровец.

Стартирала е Програмата за битова и обществено-административна газификация на Община Самоков и к.к. Боровец. Вътрешната разпределителна мрежа е с разчет да обхване целия град и к.к. Боровец, с възможност за продължение до някои околни на Самоков села. При нормално развитие на процесите се очаква цялостното изграждане на мрежата да завърши през 2011 г.

За 9^-те години експлоатация на газопроводите в Самоков и Боровец консумираното количество природен газ е около 54 млн. норм. м³.

Бъдещото развитие на общината и на курортно-туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на новите обекти. Капацитетът на изградената газопроводна система дава възможност за подаване до 10 куб. м/час, при положение че налягането се увеличи на 12 bаrа. Предимствата на природния газ, като екологично чист и икономичен енергоносител са безспорни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в град Самоков и курорта Боровец, са изключително добра възможност за бъдещото енергозахранване.

1.14.3.4.Промишленост и строителство – производствен потенциал, структуроопределящи отрасли, произведена продукция; конкретни предприятия и дейности като източници на отпадъци

Основните отрасли до голяма степен са обусловени от природните ресурси. Преработващата промишленост създава основният дял от брутния вътрешен продукт на общината, като водещи сектори са:

• 
  Производство на машини и оборудване;
  
• 
  Производство на хранителни продукти и напитки;
  
• 
  Производство на мебели и дограма;
  
• 
  Производство на изделия от каучук и пластмаса;
  
• 
  Застъпени са производствата на метални изделия и електронно оборудване.
  

Те осигуряват около 86% от заетостта в преработващата промишленост. Строителството е на второ място по брой фирми, предимно частни, функциониращи в индустриалния сектор.

По-големи предприятия на територията на общината са: “Рилски лен” АД – гр. Самоков; “Слатина” АД – гр. Самоков; “РОЯЛ ПАТЕЙТОС” АД – с. Белчин; “Самоковска комуна” АД – гр. Самоков; “ТИС” ЕООД – дъскорезница в м. “Цареви кладенци”; “Регистрационна техника” АД – гр. Самоков; ЕТ “Ина - Красимир Манов” – с. Продановци “Разлог Форест Продекс” ЕООД – гр. Самоков; “САМЕЛ 90” – гр. Самоков; “ПЛАСТИМО” АД – гр. Самоков и др.

1.14.4.Търговия и услуги

Голяма част от фирмите в община Самоков са свързани с търговията и услугите.

1.14.5.Селско стопанство

Община Самоков разполага със 495 342 дка селскостопански фонд (41% от площта на общината при средно за страната 58.7%).

Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 251 824 дка, което представлява 50.84% от общия селскостопански фонд:

• 
  Ниви – 153 911 дка (61.1% от обработваемите земи);
  
• 
  Трайни насаждения – 3707 дка (1.5%);
  
• 
  Ливади – 93 136 дка (37%);
  
• 
  Други обработваеми земи – 1069 дка (0.4%).
  

Аграрната реформа за възстановяване на собствеността върху земеделските земи е приключила, в ход е възстановяване на собствеността върху горите. Климатичните и почвените условия на района благоприятстват развитието на голям брой земеделски култури и отглеждането на животни.

Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

В таблицата е дадена структурата на земеделските земи на територията на общината.

Категория площи	Площ/дка	% от зем. земи
1. Земеделски земи	495 342	100
1.1. Обработваеми земеделски земи	251 824	50.84
1.1.1.Трайни насаждения	3 707	0.75
1.1.2. Есенни култури	-	-
1.1.3. Пролетни култури	-	-
1.1.4. Други култури	1 069	0.22
1.1.5. Естествени ливади	93 136	18.8
1.1.6. Пустеещи земи	-	-
1.2. Необработваеми земи	243 518	49.16

Поради планинския и полупланинския характер на релефа земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Висок е делът на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи, обработваните площи са само 12.7%.

Традиционната структура на земеползването е допълнително нарушена след реституцията на земята, над 97% от имотите са маломерни.

Селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, но този отрасъл е важен за хората извън града и за частично поддържане на хранително-вкусовата промишленост в общината.

Изградените поливни площи заемат само около 5% от обработваемите земи, но са с амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения. Независимо от започналото изграждане на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита. Уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара на земята и за създаването на конкурентноспособни земеделски производители.

Перспективите за развитието на селското стопанство може да се търсят в:

• 
  Интензификация на картофо-производството, чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения;
  
• 
  Създаване на нови масиви от трайни насаждения и най-вече малинови насаждения;
  
• 
  Развитие на биологично земеделие - запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения;
  
• 
  Развитие на пчеларството и създаване на съюз на производителите;
  
• 
  Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство;
  
• 
  Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (картофи, ягоди и малини) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен продукт” и развитие на регионални кластери;
  
• 
  Стимулиране на малките населени места чрез създаване на заетост в производството на ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.
  

В животновъдството се наблюдава значителен спад през последните години. От 1990 г. досега броят на овцете е намалял близо 16 пъти.

В общината се отглеждат крави, овце, кози, свине, птици. Преобладават животните в личните стопанства – при дребни производители, разпръснати в индивидуални стопанства е единици, рядко с десетки и повече глави животни.

Необработваемите земеделски земи могат да бъдат основна база за развитие на животновъдството.

През последните години рязко намалява количеството на използваните минерални торове и препарати за растителна защита. Съществуващата тенденция е към намаляване на обработваемите земи, намалена употреба на торове и препарати за растителна защита.

1.14.6.Горско стопанство

Делът на горите на територията на общината е значително по-висок от средния за страната. Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват работа на част от местното население. Възстановяването на гори на собствениците им осигурява допълнителен доход на базата на собствен ресурс. Допълнителни доходи на населението осигуряват страничните ползвания на територията на горския фонд – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби. В горските масиви обаче се извършва незаконна сеч. Наблюдава се, макар и ограничено, проява на водна ерозия.

Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания и реконструкции на насажденията ще се отрази положително по отношение произхода на насажденията, подобряване на видовия състав, ще се увеличат защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията, а така също и растежните условия.

Правилното извеждане на огледните и санитарни сечи ще подобри качеството на дървостоите и здравословното им състояние. Съществува реална опасност при неспазване на предвидените в лесоустройствения проект сечи в горския фонд, особено в частните гори, при увеличаване размера на незаконната сеч, да се развият ерозионни процеси в засегнатите горски масиви.

1.14.7.Туризъм

Благоприятното географско положение, разнообразният планински релеф, Рила планина, биоклиматичните условия, наличието на водни ресурси са само част от условията, определящи туризма като един от основните приоритети за развитието на общината.

От значение за развитието на курортно - туристическата функция на общината е близостта до гр. София и до международното летище (на 60 – 70 км). Природно-географските условия са благоприятни от гледна точка на рекреацията и представляват сериозен ресурс за развитието на отдиха и туризма в планинска среда както през зимния, така и през летния сезон.

Общината разполага и с антропогенните условия и ресурси за развитието на туризма.

Община Самоков е с богато културно-историческо наследство, предпоставка за развитие на културно-исторически туризъм.

До момента развитието на туризма в общината се изразява с развитието на курорта Боровец - основен туристически център с международно значение.

Активната заетост на курорта е сезонна, като зимният сезон има водещо значение. Предлагат се всички видове зимни спортове, летни преходи, съчетани с високо качество на обслужването и оборудването. Курорта разполага с хотели и вили.

Най-висока заетост на легловия фонд има през зимния сезон (65-70%), когато комплексите се посещават и от много чуждестранни туристи. През летния сезон заетостта на легловия фонд е около 40%.

Потенциал за развитие на туризма имат и другите курортни зони в общината – комплекс “Мальовица”, района на Говедарци, с. Мала Църква, с. Бели Искър, които са включени в туристическа локализация “Самоков – Боровец - Бели Искър”.

Предлагането на туристическите услуги се засилва и в общинския център Самоков. Общата леглова база в общината е 7025 легла.

В района има и вилни зони, предмет на сезонен отдих:

• 
  Вилна зона “Ярема” – разполага с 431 броя вилни сгради. Намира се на 30 км от София по пътя Самоков - София през Ярема. Посещаемост от март до ноември интензивно;
  
• 
  Вилна зона “Мечката” – има 274 вили. Отстои на 50 км от гр. София по пътя София – Самоков през “Щъркелово гнездо” – посещаемост целогодишно през почивните дни. В около 10% от вилите има пазачи. От март до ноември около 70% от вилите са населени;
  
• 
  Вилна зона “Татарски брод” – има 196 вили. Намира се срещу вилна зона “Мечката” през пътя от страната на р. Искър. Посещаемост – целогодишно. От март до ноември около 70% от вилите са населени;
  
• 
  Местност “Щъркелово гнездо” – има 143 броя вилни сгради. Намира се на 40 км от гр. София на пътя София – Самоков. Интензивно се посещава през почивните дни, особено през летните месеци заради язовир “Искър”;
  
• 
  Местност “Мало Равнище” – има 156 броя вили. Намира се на 40 км от гр. София на пътя София – Самоков. Намира се над “Щъркелово гнездо”. Интензивно се посещава през почивните дни, особено през летния период заради язовир “Искър”;
  
• 
  Местност “Калковско манастирче” – има 95 бр. вилни сгради. Намира се на 35 км от гр. София на пътя София – Самоков. Интензивно се посещава през почивните дни, особено през летните месеци заради язовир “Искър”;
  
• 
  Курорт “Белчин бани”, местност “Фусково ханче”, местност “Радивец” – има 96 броя вили. Посещаемост малка. Някои вили са изоставени. В к.к. “Белчин бани” има нов минерален извор, около който се обособява и изгражда ваканционно селище за балнеолечение.
  

Те са основа за изграждане на ресторанти и различни туристически услуги в общината.

Притокът на туристи е интензивен през почивните дни, училищните ваканции и уикендите.

Климатът и минералните извори водят до създаването и на ваканционни селища и възстановителни центрове.

В района действа едно туристическо дружество – “Рилски турист”, което стопанисва туристическите обекти (заслони, тур. спални, хижи, учебен център) с обща леглова база 669 бр.

На територията на общината са учредени и две сдружения:

• 
  Сдружение за екотуризъм “Рила”, с основна цел – опазване, поддържане и възстановяване на природни ресурси; създаване на възможност за заетост на местното население в дейности, свързани с развитието на екологичен селски туризъм;
  
• 
  Местно туристическо сдружение – с. Бели Искър, създадено на принципа на доброволно сдружение на собственици на къщи в с. Бели Искър, които предоставят изградената си база за екологичен селски туризъм.
  

Въпреки богатите ресурси и условия за развитието на туризма в общината, туризмът все още няма необходимия принос в икономическото и социалното развитие.

Туризмът може да играе ролята на приоритетен отрасъл за общината, но неговото развитие не може да бъде успешно, ако не се съчетае с общото подобряване на икономическата база и на инфраструктурата.

Възможностите за бъдещото развитие на туризма в общината са свързани със:

• 
  Умелото съчетаване на туристическото развитие с опазването на природната среда и зачитане на бита и културата на местното население;
  
• 
  Използването на Националния парк Рила за преориентиране към нови алтернативни и съвременни форми на екотуризъм и прилагане на екологично ориентирани проекти;
  
• 
  Подобряване на лятната експлоатация на курорта и разнообразяване на предлагания туристически продукт с форми за летни спортове и занимания;
  
• 
  Развитие на малък и среден туристически бизнес с активно включване на местното население в туристическия процес;
  
• 
  Привличане като източници на финансиране в туристическата сфера на средства от европейските пред присъединителни фондове.
  

1.14.7.1.Културно наследство

В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение, които са предпоставка за развитие на “културен туризъм”. От наличния културно - исторически потенциал с най-голямо значение са следните обекти: Историческият музей в Самоков, Сарафската къща, Църквата “Успение Богородично”, Църквата “Св. Никола”, Бельовата църква “Рождество Богородично”, Митрополитската църква “Успение на Св. Богородица”, Девическят манастир, Байракли джамия, Синагогата, Късноантична и средновековна крепост “Шишмановото кале” край с. Доспей, Алинският манастир край с. Алино, Манастирът "Св. Георги Победоносец” край с. Говедарци. В Боровец с качества на паметници на културата от началото на ХХ век са известните ловни дворци на Фердинанд и някои вили на тогавашния елит.

Интерес за туристите представляват традиционните празници: Празник на Самоков – Успение на св. Симеон Самоковски, Поклади, празнуван на Заговезни с традиционни огньове и шествия, Празникът на Рила на 7-8 август, който има вече 78 годишна традиция, Културните празници на Чакърови поляни, Ромският празник на 6-ти май при царските кладенци на р. Искър.

През последните години се зараждат и нови прояви в сферата на бита и местните обичаи, като: Празника на Рилския зелник в с. Бели Искър, рок фестивалът “Рок в Рила” в Бели Искър, Градиционен пленер с участието на известни художници, Празника на боба с международен фестивал в с. Радуил. Тези традиционни и нови празници и прояви в сферата на бита, традициите и нови художествено-творчески изяви се свързват много удачно с туристическата дейност и могат да обогатят чувствително туристическото предлагане.

В общината функционират следните културни институции: Читалище паметник “Отец Паисий”, Графична база и постоянно действащия към нея работен семинар, Детски театър “Веселушко”, Телевизия “Канал Рила”. В по-големите села като Радуил, Говедарци, Доспей, Белчин, Ковачевци има функциониращи читалища.

1.14.8.Социално развитие - здравеопазване

Здравеопазването в общината е представено от доболнична и болнична помощ. В град Самоков е изградена и функционира многопрофилна болница за активно лечение с 208 болнични легла. Осигуреността на 10 хил. души от населението на общината е с 51 легла (при средно за страната и Югозападния район за планиране - 70). Доболничната помощ се осъществява от лекарски практики в гр. Самоков и 12 села.

На територията на общината има 4 лаборатории, център за спешна помощ, 40 бр. стоматологични кабинета.

В Боровец, както и в балнеологичния курорт от местно значение “Белчински бани” също се осъществява медицинско обслужване.

Заведение за социални грижи (дом за стари хора) е открито в с. Ковачевци с 23 легла и 17 души обслужващ персонал.

Чрез Фондация “Партньори - България” на територията на град Самоков се осъществяват 4 проекти в системата на социалните дейности.

Основните проблеми в системата на здравеопазването и социалните грижи в общината са свързани с трудно протичащата здравна реформа и недостатъчните ресурси в системата на здравеопазването.

1.14.9.Транспортна инфраструктура и връзки

Основният транспорт развит на територията на общината е автомобилният.

Община Самоков е благоприятно разположена спрямо два от Общоевропейските транспортни коридори, минаващи през страната.

Достъпът до населените места от общината се осъществява по третокласни и четвъртокласни пътища.

Подобряването на техническите параметри и поддържане на добро експлоатационно състояние на основните “довеждащи” пътища от София и от Дупница е задължително условие за бъдещото развитие на общината и курортно - туристическите локализации.

Наложително е изграждането на обходни пътища на Самоков и Боровец за изнасяне на транзитното движение.

Необходимо е също ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища.

Обекти с надобщинско значение:

Възлагане на проучвания и проекти за изграждане на нови транспортни връзки:

• 
  София до Самоков през Нови хан и през Железница;
  
• 
  Ремонт и рехабилитация на второкласните пътища II-82 и II-62;
  
• 
  Изграждане на околовръстен път на Самоков, който да свързва пътищата ІІ-62, ІІ-82 и ІІІ-822;
  
• 
  Ремонт и реконструкция на прекатегоризирания в трети клас път Самоков - Маджаре – Говедарци – Мальовица, както и изграждане на нови обслужващи пътни отсечки свързани с конкретното развитие на курортно - туристическите локализации.
  

Основният проблем на общината е недостигът на средства за поддръжка на 4-то класната пътна мрежа, което е нейно задължение.

Каталог: pravilnici
pravilnici -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
pravilnici -> П р о г р а м а за овладяване на популацията
pravilnici -> На българска федерация по волейбол
pravilnici -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
pravilnici -> П р а в и л н и к за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти
pravilnici -> І. общи положения
pravilnici -> Приложение 5 атестационна карта на
pravilnici -> За статута на спортистите по гребане

Изтегляне 3.63 Mb.

Сподели с приятели: