Програма за управление на дейностите по отпадъците
Разширена отговорност на производителя
Изтегляне 3.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.9.Участие на обществеността
- 1.10.Прилагане на принципите в случай на безвъзмездна схема на плащане
- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
- 1.11.1.Топографска характеристика
- 1.11.4.Поземлени и горски ресурси
- 1.11.5.Баланс на територия на общината и собственост
- 1.11.6.Подземни природни богатства
- 1.11.7.Характерна флора и фауна, защитени територии и чувствителни екосистеми
- 1.11.7.2.Характерна фауна
- 1.11.7.3.Защитени територии и чувствителни екосистеми
1.8.Разширена отговорност на производителяСтойността за третиране на отпадъците трябва да се поеме от:
„Производителят на продукти’’ може да се разглежда като „замърсител’’. Постановени са няколко наредби, в които „производителите на продукти” са отговорни за събирането, рециклирането и третирането на продуктите, които се превръщат в отпадъци. Относно управлението на битовите отпадъци, следните продукти са определени като отговорност на производителя:
Идеята на принципа е, че по време на определянето на предназначението и производството на отпадъка, „производителите на продукти” трябва да вземат такива решения относно състава на продукта, че когато продукта се превърне в отпадък, до голяма степен да бъдат определени количеството на генерираните отпадъци и възможностите за управлението им. 1.9.Участие на общественосттаЖителите имат отношение към политиката по отпадъците и като постоянни причинители на отпадъци, и като субект на вредното им въздействие. 1.10.Прилагане на принципите в случай на безвъзмездна схема на плащанеГрантовете за изграждане на съоръжения за управление на битовите отпадъци имат за цел намаляване на стойността на управление на битовите отпадъци. Използването на безвъзмездна помощ има за цел намаляване на високите стойности такса смет за домакинствата. При използване на грантово финансиране следва да се извърши анализ на поносимостта на инвестицията от населението и бизнеса, да се разгледат вариантите за тарифи такива, че да не са за сметка на бизнеса и да се прилага принципа „замърсителят плаща”.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА1.11.Географско местоположениеОбщина Самоков е разположена в Югозападна България, Софийска област. 
На север граничи със Столична Община, на юг с общините Белица, Якоруда и Рила, на изток – с общините Долна баня и Ихтиман и на запад – с общините Дупница, Радомир, Сапарева баня и Перник. 
Територията на община Самоков е 1209.9 км2 и заема 17.1% от територията на Софийска област. Административен център на Община Самоков е гр. Самоков. Намира се на 55 км от град София и на 8 км от курорта Боровец. Населението възлиза на 42256 жители (базова 2008 г.) – 15.3% от общото население на областта. Гъстотата на населението в общината е 35.08 д/км2, два пъти по-ниско от средното за страната (70.3 д/км2). Във физико-географско отношение територията на Община Самоков попада в умерено - континенталния климатичен пояс. Отличава се с голямо разнообразие на релефа /котловинен, планински и високопланински/ и неговия геоложки строеж, които обуславят значителна диференциация на климатичните условия, нееднакво разположение на водните ресурси, голяма пъстрота на почвената покривка, растителността, особеностите в разпространението на животинския свят и характера на стопанската дейност на човека. Община Самоков на юг е ограничена от Рила, отворена в посока север към София, на изток към Ихтиман и Костенец и на запад към Дупница. Територията на общината се обслужва единствено от автомобилен транспорт. Дължината на пътната мрежа е 236.6 км, като малко повече от половината пътища са от II и III клас. Главните транспортни артерии са: Самоков - София и Дупница - Долна баня - Костенец - Пловдив. От значение са магистрален път София - Пловдив и ГП–2 – София - Кулата, които разширяват транспортната достъпност. 1.11.1.Топографска характеристикаРелеф Релефът на територията на общината се определя като котловинен, планински и високопланински. Котловинният релеф е представен от Самоковската котловина, която е затворена със средна н. в. 950 m, разположена между Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора. Котловинното дъно в западната част е равно с характер на поле, а в източната се срещат и вътрешнокотловинни възвишения. През нея преминава р. Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна: западна – Палакарийска, и източна – Искърска част, в която са разположени по-голяма част от населените места, обработваемата земя и техническата инфраструктура. Около 80% от територията на общината е с планински и високопланински релеф и предоставя изключителна възможност за развитие на отдиха и туризма. Планинският релеф заема земите във височинния пояс до 1600 m н. м. в. Това са южните склонове на Витоша и Плана планина, източните склонове на Верила, Шипочанския рид, западните склонове на рида Шумнатица и подножието на Северна Рила. С изключение на склоновете на Северна Рила релефът в този пояс се отличава с преобладаване на полегати склонове, заоблени била и върхове. Високопланинският релеф заема земи с н. м. в. над 1600 m, разположени в южната част на територията – високите части на Мусаленския, Скакавишкия и Мальовишкия дялове на Рила планина. Релефът е с типичен алпийски характер. Около 80% от територията са заети от планински и високопланински релеф, като 20% се падат на Самоковската котловина. Климат За формирането на климата надморската височина е основен фактор. Поради голямата разлика в надморската височина (850-2925 м) се наблюдават два вида климат – умерено - континентален (под 1000 м) и планински (над 1000 м). Климатичната характеристика на Самоковската котловина се обуславя от географското и положение и от влиянието на местните условия. Ихтиманската Средна гора и Плана планина защитават котловината от североизточните ветрове, а планините Рила и Верила – от южните и югозападните ветрове. Климатът на района е умерено-континентален със силно планинско влияние. Характеризира се с не много горещо лято и мека продължителна зима. Котловинният характер, обаче е предпоставка за температурни инверсии, вследствие на които ниските температури понякога достигат значителни стойности. По данни от метеорологичната станция Боровец (1,346 m) доминира северозападния вятър, който е почти постоянен 10 месеца в годината. Само през януари доминира западен, а през ноември източен вятър. Спокойното време е 54.8% от времето, а най-спокойно е времето през месеците aвгуст (61.1%) септември (60.8%) и октомври (59.9%). По данни от метеорологична станция Самоков (1,029 m) преобладават западните ветрове през седем месеца в годината. Източни ветрове духат през месеците V, IX, X, XI. Силен вятър (със скорост ≥ 14 m/s) духа 8 дена в годината с предимно източна посока (в 70% от случаите). Тихо време има средно 37.3% от времето. За височинни пояс на Рила планина са характерни бурните ветрове (24-25 м/сек). Най-силни ветрове през есента, зимата и пролетта са предимно югозападни, но преобладаващи са северозападните и североизточните ветрове. През лятото по склоновете на планината духат и местни ветрове – долняк и горняк. Фьонът духа главно през зимата и пролетта. Средногодишната температура на въздуха е 8.6°С, а средно минималните от 16 до 22°С. Максималните температури са измерени през месец юли, като стойностите им не надвишават 32-34°С. Върху режима и формирането на подземните води в района най-голямо влияние оказват валежите. Средната им многогодишна сума е 638.5 мм. Средния годишен валеж в Боровец е 929 мм. Най-голямо количество валежи падат през пролетта, а най-малко през зимата, като 65% от тях са под формата на сняг. Дните със снежна покривка достигат 70-80. Неравномерността в количеството на валежите е в зависимост от надморската височина. Средната покривка в котловинното дъно се задържа от края на месец ноември до края на месец март. Максимумът на валежите е през юни, а минимума през месец февруари. Разликата между летните и зимните валежи е около 15%. Средния годишен валеж в Боровец е 929 мм.
1.11.2.Водни ресурсиХидроложката мрежа на територията на Община Самоков е представен от басейните на р. Искър и р. Марица в техните горни течения. Река Искър извира от Централния дял на Рила и събира водите на Бели, Черни и Леви Искър, след това минава през Самоковското поле и приема водите на Боровецка Бистрица и река Палакария. Река Марица води началото си от Маричините езера, като излиза извън териториите на Община Самоков. Реките Искър и Марица се характеризират със снежно-дъждовен режим, високи води през късна пролет и ранно лято и ниски води през зимата и есента. Главна отводнителна артерия е р. Искър, която протича през гр. Самоков. Водното богатство на територията са Рилските езера. Те са повече от 40 на брой, като площта им варира от 1 до 10 дка. Езерата са пръснати във високите части на Рила. Водите на Рилските реки и езера се използват за водоснабдяване и силодобив. В коритата на р. Бели Искър е построен язовир “Бели Искър” с обем 15 млн.м3. Водите на р. Палакария се използуват предимно за напояване на земите в западната част на Самоковската котловина. Подземните води на територията са порови и пукнатинни. В м. “Белчин бани” има находище на термална вода от тип “Азотни терми”, която се използва за балнеоложко лечение. При с. Ярлово са установени проявления на субтермални води. Вероятно перспективни участъци за търсене на термоминерални води са в долината на р. Палакария и Самоковското поле. 1.11.3.ПочвиНа територията на общината се срещат разнообразни типове почви:
На различни места от територията на общината са създадени условия за развитие на ерозионни процеси с различна интензивност. Най-опасни в ерозионно отношение са водосборите на Марица, Ибър, Бели и Леви Искър, където по стръмните урвести склонове има оголени до основната скала места, които представляват сипеи и грохоти. На отделни места в общината в резултат на унищожената по стръмните склонове растителност, площите са ерозирани (от площна и струйчеста ерозия). Действуващата ерозия се разпростира на около 270 ха площ. 1.11.4.Поземлени и горски ресурсиОбщата площ на територията на община Самоков е 1209859 дка (17,1% от територията на Софийска област). Земеделските територии заемат общо 495342 дка (41,0% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Обработваемата земя в земеделските територии е 251823 дка. Най-голям дял заемат нивите – 153911 дка (61,1% от обработваемите земи). Трайните насаждения заемат 3707 дка площ (1,5%), ливадите – 93136 дка (37,0%) и други обработваеми земи – 1069 дка (0,4%). Висок е делът на обработваемите земи, които са изоставени и с години не се обработват (78,2% през 2004 г.). Изградени са 12181 дка поливни площи за гравитачно напояване от държавни водоизточници, в т.ч. 3100 дка от язовири и 9081 дка от реки. Всички поливни площи се отчитат като годни за напояване, но ефективно използвани са само 6462 дка. Земите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са с обща площ 653 дка, разположени в землищата на гр. Самоков и на селата Белчин, Долни Окол и Ново село. Мерите и пасищата заемат площ от 155900 дка, а високопланинските пасища – 61352 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 469075 дка, или 38,8% от територията на общината. Площите на пасищата и естествените ливади заемат 310388 дка, или 25,7% от територията на общината. Те са източник за получаване на висококачествен тревен фураж за животните. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. Никой не се грижи за тяхното рационално стопанисване и използване. Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 671315 дка (55,5% при средно за страната 33,6%). Върху територията на общината има две държавни лесничейства – ДЛ – Самоков, с площ 34 631 ха и ДЛ – Боровец, с площ 18 692 ха. Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. Средно годишно се залесяват около 400 дка. Дървесния ресурс, изразен като запас на горите, възлиза на над 11 000 000 куб.м, а средно годишното ползване – 112 815 м3, от което 78% строителна дървесина, предимно иглолистна и 22% дърва за огрев. От 2003 г. функционира и Общинско лесничейство, което стопанисва 18 000 ха на територията на двете лесничейства. В общинската гора „Чамкория”, сега Боровец, още от 1924 г. е обособено първото в страната изборно стопанство. В резултат на изборното стопанисване, сега Общинско лесничейство – Самоков разполага с уникални на различна възраст иглолистни гори в курорта Боровец. В региона на Общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония. Около 25 000 ха горски фонд в региона на Общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут. 1.11.5.Баланс на територия на общината и собственостТериторията на община Самоков е 1209.9 км2. Населените места и другите урбанизирани територии заемат 29569 дка площ (2,4% при средно за страната 5,0%). От тях 22055 дка са в селищните територии на населените места, 1638 дка са курортни комплекси, 316 дка вилни зони, 1656 дка промишлени и складови зони, 2614 дка застроени терени извън регулация и 1290 дка гробища и извънселищни паркове. Водните течения и водни площи са 0,6% (при средно за страната 1,8%), с площ 6984 дка. Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с най-малка площ - 162 дка (0,01% при средно за страната 0,3%). Площта на териториите за техническа инфраструктура е 6487 дка (0,5% при средно за страната 0,6%). Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост: Частна собственост са 217364 дка, или 18,0% от общата територия на общината, в т.ч. 169234 дка земеделски земи, 45245 дка гори, 2748 дка имоти в населените места и 48 дка водни площи. Държавна собственост са 613042 дка (50,6% от територията на общината). Това са земите на Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места и териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа, и др. Общинска е собствеността върху 241556 дка земя – 241556 дка общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, 63636 дка гори, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др. На религиозни организации е собствеността върху 313 дка земеделски земи, 765 дка гори и 425 дка имоти в населените места. В групата “друга собственост” – 136393 дка са включени земеделски земи, горски територии и преобладаващата част от населените места и другите урбанизирани територии. Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост. 1.11.6.Подземни природни богатстваТериторията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Установени са полиметални орудявания в района на с. Ковачевци, които нямат промишлена стойност и на медни в района на с. Долни Окол, които са с неизяснени перспективи. От нерудните полезни изкопаеми са установени находища на фелдшпат и пегматити в района северозападно от с. Райово, които също са с неизяснена перспектива. Проучено е находище “Рельово” на керамични глини. Суровината се характеризира с високо качество и запаси. Горивните полезни изкопаеми са представени от лигнитни въглища и нефтошисти. Лигнитните въглища на Рило-Доспейския въглищен басейн засега не се експлоатират. Запасите им възлизат на около 101 хил. тона. Не се експлоатират и лигнитните въглища на Самоковския въглищен басейн. Балансовите запаси възлизат на около 31960 хил. тона. Дълбочината на залягане е от 30 до 70 м. Нефтошистите представляват предимно глинести до глинесто-карбонатни или алевритови скали, съдържащи ограничено органично вещество. Разкрити са в Рило - Доспейския въглищен басейн, с предполагаеми запаси около 150 млн. тона. 1.11.7.Характерна флора и фауна, защитени територии и чувствителни екосистеми1.11.7.1.Характерна флораНа територията на общината като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и по-ограничено от ела, черен бор, лиственица, дуглазка, червен дъб и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска, червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат, беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и др. Растенията рилска иглика, божествена иглика, павловско шепиче, янкиев лопен, рилско подрумниче, българско омайниче и давидово винче се срещат единствено в Рила планина и никъде другаде по света. Характерни са българските ендемити (рилски равен) и балканските ендемити (румелийска жълтуга). Защитените растения, вписани в Червената книга в категориите “редки” и “застрашени от изчезване” са жълт планински крем (самодивско лале), оливиеров минзухар, златиста кандилка, планинска тинтява и др.
В горския пояс на Рила се срещат различни видове животни, характерни за северноевропейските иглолистни гори и Сибирската тайга. От бозайниците са разпространени кафявата мечка, горската полевка, лисица, невестулка, черен пор, пъстър пор, златка, катерицата. От птиците често се срещат глухар, лещарка, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, кръсточовка. В преходната част между алпийският и планинско-горския пояс в хвойновите храсталаци най-често се срещат мечки, глигани, сърни, понякога и елени. От дребните бозайници характерна е подземната полевка. Разнообразен е птичия свят – водна бъбрица, балканска чучулига, глухари. Алпийският пояс се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади, благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. Oт бозайниците често се срещат подземната полевка, а от птиците – сивогушата завирушка и алпийската чучулига. От влечугите характерно земноводно животно е планинската жаба. От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и буковото пауново око. Част от защитените животни в алпийския район са: насекоми – червена горска мравка, бръмбар носорог, алпийска розалия; от земноводните – дъждовник, обикновен тритон, дългокрака горска жаба, жаба дървеница; от влечугите – слепок, смок - мишкар; от птиците – всички с изключение на някои водоплаващи и вранови; от бозайниците – таралеж, обикновена кафявозъбка, мечка, невестулка, пъстър пор и вълк; от влечугите - усойница и живороден гущер. Характерно земноводно е алпийския тритон (включен в Червената книга). Най-високите части на Рила (над 2600 м н.м.в.) се характеризират със сурови климатични условия, при които живеят студенолюбиви видове животни от арктичен и бореален произход. Среща се дива коза. За този пояс характерни птици са: скален орел, планинска пъстра завирушка, скалолазка, белогърд бързолет, скална лястовица и др. От безгръбначните видове животни широко разпространение имат пеперудите и твърдокрилите насекоми – бръмбар бегач. 1.11.7.3.Защитени територии и чувствителни екосистемиЧаст от общината – 29377.7 дка е заета от Националния парк Рила, който притежава уникално богатството на защитени видове от флората и фауната. Паркът включва част от землищата на гр. Самоков и селата Говедарци, Маджаре, Мала Църква, Бели Искър и Радуил. Защитените територии заемат 26,92% от територията на общината. В територията на община Самоков попада част от Националния парк “Рила” 29377,7 ха, “Централния Рилски резерват” 12379,5 ха, както и част от Природния парк “Витоша” 3139,1 ха. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Под режим на защита на територията на общината има пет категории защитени територии - Национален парк, резерват, природен парк, защитени местности и природна забележителност.
Националният парк е създаден с цел да се запазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитанията на редки застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението. НП Рила е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях - ендемити за тази област. Срещат се около 1400 висши растения. Защитени от закона са 42. В Червената книга са включени 98, 9 - в Червения списък на IUCN и 6 - в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. В НП Рила се намира най-голямата популация на балканската дива коза, най-голямата популация на лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за популации на глухар в България. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 - реликти. В НП Рила се съхраняват 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна. В парка са включени 4 резервата - “Парангалица”, обявен през 1933 г., “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. На територията на НП “Рила” са обявени следните природни забележителности: водопад “Скакавица” (община Сапарева баня), водопад “Самоковището” (с. Бистрица, община Дупница) и водопад “Скакавец” (община Самоков) - естествени водопади, представляващи интерес за туризма и науката; вековно дърво “Змиевиден смърч” (община Самоков); “Морена” (с. Бистрица, община Дупница) – кът от парка, отличаващ се със своята научна, културна и естетична стойност; “Урдини езера” (1150,0 ха, с. Говедарци, община Самоков) – уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина.
Защитени зони – Натура 2000 - Изискването за обявяване на защитени зони за опазване на европейското природно наследство са заложени в чл.3 на Директива 92/43/ЕЕС (за природните местообитания). Защитените зони биват два типа – за местообитанията и за птиците – в зависимост от това по критериите на коя Директива на Европейския съюз (за птиците или местообитанията) са идентифицирани. Съвкупността от всички защитени зони в Европейския съюз сформират Общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. В българското законодателство Натура 2000 е залегнала като част от “националната екологична мрежа” изграждана съгласно закона за биологичното разнообразие (ЗБР) . Съобразно предназначението и основанието за обявяването им защитените зони биват:
За екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете) попадат и части от територията на община Самоков, както следва:
За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (съгласно Директива 79/409/ЕЕС - за птиците) попадат части от територията на община Самоков:
Каталог: pravilnici pravilnici -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите pravilnici -> П р о г р а м а за овладяване на популацията pravilnici -> На българска федерация по волейбол pravilnici -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите pravilnici -> П р а в и л н и к за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти pravilnici -> І. общи положения pravilnici -> Приложение 5 атестационна карта на pravilnici -> За статута на спортистите по гребане Изтегляне 3.63 Mb. Сподели с приятели:
|