Екологична характеристика

1.15.1.1.Основни източници на замърсяване атмосверния въздух

Основните източници на организирани емисии от вредни вещества за община Самоков са горивните инсталации с битов характер, емисиите от моторни превозни средства, производствените фирми и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите може да се стигне до високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Това важи особено за емисиите на прах РМ10 и SO2 от изгарянето на въглища и емисиите за РМ10 от изгарянето на дървата, които са широко разпространени твърди горива в общината.

Основен източник на емисии от подвижни източници са отработените газове от моторните превозни средства. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди. В районите в близост до интензивен автомобилен транспорт не се изключва вероятността за съществуващи екстремни ситуации с наднормени концентрации, особено за общите замърсители: прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород.

Строителство - замърсяването е главно от прах и твърди частици. Практически то е с локално въздействие и не оказва съществено влияние за състоянието на атмосферния въздух в общината.

1.15.1.2.Контрол на състоянието на атмосферния въздух

Контролът, който се осъществява от РИОСВ е по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии. Наблюдаваните показатели за качеството на атмосферния въздух са: серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли, прах и сероводород.

Периодично се вземат проби от емисионни източници, каквито са димоотводите на предприятията. Мерките, които общинското ръководство предприема за намаляване на замърсяването на въздуха са концентрирани, както в центъра на общината така и в останалата и част, те са свързани преди всичко с опазване на чистота на града и благоустройството, градския транспорт, градоустройственото и контрол по замърсяването от промишлени предприятия.

1.15.2.Качество на водите

Подземните и повърхностни води имат добри питейни качества и с редки изключения отговарят на санитарно-хигиенните изисквания като „Вода за пиене”.

Съществуват много нерешени проблеми при управлението и опазването на водите, свързани с неефективна законова база, упадък на общественото съзнание, остаряла и амортизирана техника, ограничени финансови възможности, безразборно вкарване на непречистени отпадъчни води във водоприемниците и др.

Питейни води

Делът на водоснабденото население в общината е 99.4%. Потребената питейна вода от населението на общината, свързано с общественото водоснабдяване е около 86 л/ч./ден.

На територията на общината има изградена пречиствателна станция за питейни води.

Замърсяване на повърхностните води

Състоянието на повърхностните и подземни води на община Самоков е в зависимост от състоянието на нивото на развитие на инфраструктурата и технологиите на пречистване, заустването в естествените водоизточници без пречистване, туризма, развитите отрасли на промишлеността, селското стопанство.

Делът на канализираното население 67.9%. Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен източник за замърсяването на водите в България. В общината работят четири пречиствателни станции.

Изградената канализационна мрежа в Самоков отвежда отпадъчните води на града в ПСОВ, които след пречистването си отиват в р. Искър. Проектният капацитет на ГПСОВ “Самоков” е 200 л/сек. На територията на к.к. Боровец са изградени две ПСОВ - в местността “Песъко” и в местността “Яйцето”.

Събирателният колектор в местността “Песъко” е малък и е строен от “Балкантурист” за обслужване само на неговите обекти. Капацитетът на ПСОВ “Песъко”е 10 л/сек.

Събирателният “горен колектор” отвежда отпадъчните води към ПСОВ в местността “Яйцето”, където е включен и канализационния колектор от вилните зони. Тази ПСОВ е изградена преди 10 години. Проектният капацитет на ПСОВ “Яйцето” е 33 л/сек. Стопанисва се от Ви К „Чамкория”.

ПСОВ в с. Белчин е разчетена на 300 000 литра използвана вода дневно (т.е. 2 000 екв. жители (ЕЖ) при 150 л/ЕЖ/ден). Станцията се състои от две пречиствателни линии всяка с капацитет до 1000 ЕЖ.

Една линия включва:

1. Помпена станция
2. Бетонни вместимости, разпределени както следва.

2.1.Първично утаяване

Пречистените води от ПСОВ-Белчин се заустват в река Стара река.

През 2012 г. се въвежда в експлоатация първата линия на ПСОВ.

Динамиката в изменението на качеството на водите се характеризира основно с показателите разтворен кислород, биохимична потребност от кислород /БПК5/ и перманганатна окисляемост, които отразяват присъствието на биоразградими замърсители от органичен произход и тяхното превръщане. Съдържанието на биогенни вещества се характеризира от концентрациите на различните форми свързан азот, фосфати и общо желязо.

1.15.2.1.Контрол за състоянието на водите

Състоянието на питейните води и водоизточниците на общината се контролират системно от РЗИ. Извършва се наблюдение на всички кладенци поотделно, като разширения химически анализ се прави по различни показатели.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”.

1.15.3.Почви

Степента на замърсяване и деградиране на почвите е обусловена от промишлеността, транспорта, неефективното земеделие, естествените процеси (ветрова ерозия, други екзогенни фактори), експлоатацията на подземни богатства и депонирането на отпадъците.

На територията на Община Самоков няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. В общината няма производствена дейност, която да е потенциален източник на замърсяване на почвите с тежки метали. За това се приема, че съдържанието на тежки метали и металоиди е под ПДК. Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите.

Приема се, че почвите в общината не са замърсени с тежки метали, нефтопродукти и пестициди (заключения от проекти, минали през РИОСВ).

Почвите са едни от основните елементи на природната среда и основно средство за производството на селскостопанска продукция. Връщането на обработваемата земя на собствениците до голяма степен ще урегулира използването на изкуствени торове. Високите цени на препаратите и все повече използването на органични торове ще доведе до постепенно нормализиране на почвения състав. Все повече селскостопански производители търсят информация как, с какви количества и кога да торят земята си, за да запазят нейните качества и да повишат добивите от екологично чиста продукция.

1.15.3.1.Основни източници на замърсяване

Няма данни за замърсявания на почвите или наличие на значителни проблеми, които да застрашават екологично – чистото състояние на почвите.

Основните източници на замърсяване на почвите са :

• 
  Газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове;
  
• 
  Локални ограничени замърсявания в обсега на действащото депо и нерегламентирано депониране на отпадъци в близост до населените места;
  
• 
  От транспорта – замърсявания, свързани с дизеловите и бензинови двигатели;
  
• 
  Комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води;
  
• 
  Изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване;
  
• 
  Производството на нитратна земеделска продукция.
  

1.15.3.2.Контрол на състоянието на почвите

Не съществуват механизми за контрол на състоянието на почвите, които да са елемент на общинската политика. Не се извършва периодичен контрол. Изследвания се правят само при нужда, като изготвяне на доклади по ОВОС и ЕО и др.

Общинското ръководство няма своя програма за опазването качеството на почвите. Предприемат се мерки за рекултивация на нарушени терени и действия за контрол върху употребата на изкуствени торове.

1.15.4.Шум

Неблагоприятната акустична обстановка в населените места край оживени пътища и магистрали се формира от нарастващия трафик на МПС, неудачните градоустройствени решения без предвидена самозащита на населението, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа.

В град Самоков наблюдаваните пунктове за измерване на нивото на шума са 12.

Разпределението на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива е следното:

58 - 62 dβ	63 - 67 dβ	68 - 72 dβ
3	4	5

Вижда се, че в 9 от наблюдаваните пунктове измереното ниво на шума надхвърля допустимите хигиенни норми от 55-60 dβ.

За високите стойности на шумовите нива допринасят характерните особености на териториално – устройствените планове на града и другите населени места:

• 
  Целият транзитен моторен поток минава през населеното място;
  
• 
  Липсата на защитни „зелени екрани”;
  
• 
  Лошокачествена настилка;
  
• 
  Двустранно плътно застрояване по главните улици;
  
• 
  Остарелия автомобилен парк.
  

Характерна за шумовото натоварване на града и селата в общината е денонощна и седмична цикличност.

Няма данни за други източници на шум. В жилищните и вилни зони, районите за отдих, за лечение, за възстановяване и други на територията на общината няма рискове в акустично отношение.

1.15.5.Радиационна обстановка

На територията на гр. Самоков, радиационната обстановка се следи от местната структура на „Гражданска защита”. Нормалният гама-фон за България е около 0,030 мР/ч. Няма данни за йонизиращи лъчения и влияние върху хората и околната среда.

1.15.6.Зелени площи в населените места

Основание за увеличаване на зелените площи са фактите, че върху дървета, храсти и треви се утаява около 70% от въздушния прах, а същите поглъщат около 60% от серния двуокис. Необходимостта от увеличаване на уличните дървета се мотивира и с наблюденията, че над зелените насаждения се образуват низходящи въздушни течения, утаяващи праха. С увеличаване броя на дърветата би се увеличила относителната влажност на въздуха.

Зелените площи в града са основно тревни площи с дървета и храсти. Основните видове дървета, използвани в озеленяването са: липа, кестен, американски ясен, бреза, каталпа и иглолистни видове – смърч, бял и черен бор и др.

Обектите на поддръжка в голямата си част са озеленените терени общинска собственост в гр. Самоков - към жилищни сгради и комплекси, прилежащи улични зелени площи и градинки. Озеленените площи на общината се обединяват в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – паркове, градини, детски площадки, улично озеленяване, извън селищни паркове и лесопаркове, гробищен парк.

Поддръжката на озеленените площи е комплекс от манипулации извършвани в тях, осигуряващи добрия им вид в съответствие със сезонните изисквания и биологичните особености на растителността.

Поддържането на чистотата в зелените площи се изразява в следните видове дейности:

• 
  Метене, оборка, извозване на отпадъците до депото както и други дейности;
  
• 
  Извършване на ежегодни санитарни и подмладяващи резитби в озеленени площи на всички дървета на които се налага.
  

Предприетите мерки за поддържане на зелените площи и други обществени територии и в голяма част от останалите населени места в общината е възможно главно чрез използване програмите за временна заетост към Бюрото по труда.

1.15.7.Екологични проблеми в общината, свързани с третирането на отпадъците

Старото депо на града е с напълно изчерпан капацитет, като депото се е разпростряло и на съседните имоти, както общинска така и частна собственост. Не се изпълнява никакво третиране на отпадъците, като компостиране или сортиране. Отпадъците се депонират на куп и от време на време се уплътняват с булдозер. Запръстяване изцяло липсва или е много рядко. Няма кантар за измерване количеството на изхвърлените отпадъци. Няма инсталации или мерки за осигуряване защита на околната среда. Няма изградена дренажна система за улавяне на инфилтратната вода от депото.

Няма мерки за ограничаване на достъпа на животни и хора до депото.

Екологичните проблеми в общината свързани с третирането на отпадъците, основно са свързани с:

• 
  Съществуващото депо не отговаря на съвременните нормативни изисквания за изграждане и експлоатация на депо за БО;
  
• 
  Понякога има пожари на депото и постоянното отделяне на неприятни миризми в околната среда;
  
• 
  Няма мероприятия за предпазване от разнасяне от вятъра на пластмасови торбички на големи площи около депото за да се избегне замърсяване на околната среда в близост;
  
• 
  Най-сериозен недостатък на съществуващото депо е риска от замърсяване на водите;
  
• 
  На площадката няма каквито и да е съоръжения за измерване и събиране на инфилтрата преди изпускането му в околната среда. Няма изградени дренажни системи за улавяне и събиране на повърхностните води преди депото, което увеличава количеството на генерирания инфилтрат.
  

Определено е депото да се използва до изграждане на Регионалния център за управление на отпадъците – Самоков (2014г.).

За съществуващото депо за ТБО, м. “Катранджията” е изготвен проект за закриване.

Каталог: pravilnici
pravilnici -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
pravilnici -> П р о г р а м а за овладяване на популацията
pravilnici -> На българска федерация по волейбол
pravilnici -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
pravilnici -> П р а в и л н и к за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти
pravilnici -> І. общи положения
pravilnici -> Приложение 5 атестационна карта на
pravilnici -> За статута на спортистите по гребане

Изтегляне 3.63 Mb.

Сподели с приятели: