Икономическо развитие на общината. Стопански дейности

2.4 Икономическо развитие на общината. Стопански дейности

2.4.1 Развитие на икономиката

Съгласно зададените критерии за идентифициране на изостанали селски райони в страната, Община Сливо поле се класифицира като изостанал селски и граничен район. В резултат на негативните икономически фактори в общината икономиката се характеризира с моноструктурност и неразвита инфраструктура.

1. 
   Коефициентът на безработица в общината е – 16.31 % към 31.12. 2011 г., при средно 11.4 % за страната и 11.7 % за област Русе. Делът на безработните в Община Сливо поле превишава значително показателя за страната и областта.
   
2. 
   От таблицата се наблюдава тенденция на увеличение на безработните лица в Община Сливо поле. Регистрираните безработни лица през 2011 година наброяват 657 души. Тревожно висок е делът на продължително безработните лица (регистрирани безработни повече от 1 година ).
   

През 2010 г. отрасловата структура на общината има следния характер:

Водещ отрасъл е Преработващата промишленост с 61,7% от произведената продукция за общината, следвана от Селско, горско и рибно стопанство – 35,5% от произведената продукция за общината, на трето място е секторът на” Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” с 2 % от произведената продукция.

Продължаваща е обаче тенденцията за концентриране на икономическите субекти предимно в областния център и Община Русе.

Показателно е, че в малките общини, включително и в Община Сливо поле преобладават предимно микро предприятията с персонал до 9 души и се наблюдава незначителен ръст при откриването на нови, в сравнение с предприятията в Община Русе.

На територията на общината няма предприятия с брой на заетите на 250.

Средните предприятия с до 249 заети на територията на Община Сливо поле са 5, но са с най-голям обем произведена продукция - 80 212 хил. лева от общо 128 905 хил. лева за 2010 г.

Таблица № 2-12: ПРОИЗВЕДЕНА ПРОДУКЦИЯ
			(хил.лева)
	2008	2009	2010
Произведена продукция общо	72858	88751	128905
Селско, горско и рибно стопанство	54881	46667	45820
Преработвателна промишленост	14583	35750	79472
Търговия, ремонт на МПС	1613	4133	2521

Източник: ТСБ на НСИ

Анализът на данните показва, че отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” от водещ през 2008 г. и 2009 г., през 2010 г. отстъпва първото място на „Преработващата промишленост”. Това е резултат от увеличените приходи от продажби основно на „АСТРА БИОПЛАНТ” ЕООД с предмет на дейност производство на биодизел и биоетанол, както и производство на сурови и рафинирани растителни масла; „БЕЛТАРТ” ЕООД с основен предмет на дейност производство и продажба на колани, чанти и портмонета и увеличените приходи от продажби на други юридически лица от преработващата промишленост.

Въпреки, че средните предприятия - 5 на брой с 50 до 249 заети формират повече от 50% от произведената продукция на територията на общината не може да не се отбележи приноса за развитието на икономиката в Община Сливо поле, на увеличаващия се брой малки и средни предприятия (МСП) в сферата на производството, търговията и услугите, отнасящи се до производство на алуминиева и PVC дограма, кожени изделия, сладкарски изделия, търговия и ремонт на автомобили и др.

Благоприятна тенденция е ускоряването на ежегодното нарастване на приноса на МСП както в брутната добавена стойност (БДС), така и в брутния вътрешен продукт (БВП). Съществена роля за повишаване на конкурентноспособността на МСП оказа премахването на пречките за стокообмена със страните от Европейския съюз, използването на ресурса на програма ФАР и подобрените условия на кредитиране от банките. Особено показателен е фактът, че след 01.01.2007 г. голяма част от местните производители и търговци се ориентират много бързо към румънския пазар, а създадената през 2003 г. в гр. Русе Българо-румънска търговско промишлена палата осезаемо подпомага с информация, съвети и пазарни консултации всички фирми, които желаят да развиват бизнес на съседния румънски пазар. Друг важен фактор са реализираните проекти в предприсъединителния период по програма ФАР за подпомагане на малкия и средния бизнес и настоящите оперативни програми „Конкурентноспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“. От направената справка в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България /www.eufunds.bg/се установи, че частният сектор на територията на Община Сливо не е проявил активност и не се възползвал от възможностите за финансиране, предоставени по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”. За територията на общината има само два одобрени проекта на Изолат ООД и „УДЕКС“ ЕООД.

Въпреки, че за област Русе преките чуждестранни инвестиции за периода 2008 г. – 2010 г. плавно нарастват, финансовата и икономическа криза се отрази отрицателно на преките чуждестранни инвестиции в различните сектори на икономиката на общината. Основен индикатор за намалената икономическата активност е намаления обем на строителството, както на национално и регионално ниво, така и за територията на Община Сливо поле. Сектор строителство основно се развива в областния център гр.Русе и е концентриран в градовете, за сметка на почти незначителна част в останалите населени места. В повечето случаи новото строителство в селата се осъществява в атрактивните от туристическа гледна точка населени места и тези в близост до гр. Русе. В периода 2008 г. – 2010 г., на територията на Северен централен район за планиране се наблюдава намаление броя на строителните предприятия, респективно броя на заетите лица в сектора и разходите за възнаграждения. През 2009 г. отрасъл строителство на територията на общината е в застой и няма произведена продукция от четирите строителни предприятия с регистрация на територията на общината. Това се дължи и на обстоятелството, че за изпълнение на обектите се наемат утвърдени строителни фирми от гр. Русе. Запазва се тенденцията за намаляване на строителството в частния сектор за сметка на обществения сектор.

След спада на строителството в периода 2008 г. – 2009 г., през 2010 г. – 2011г. се наблюдава увеличение на броя на издадените разрешения за строеж и започнатото строителство на територията на Община Сливо поле. За 2011 г. увеличението е почти два пъти в сравнение с 2010 г. Това се обяснява с възможностите за финансиране, предоставяни от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и закупуването на селскостопанска техника от земеделските производители. Приблизително 20% от издадените разрешения за строеж през 2010 г. и 16% от издадените през 2011 г. са за складове и навеси за селскостопанска техника и инвентар.

В показателя други сгради са включени гаражи, навеси и складове за транспортна и селскостопанска техника, летни кухни и стопански постройки.

Друг важен индикатор за развитие на икономиката е обема на продажбите в сектор „Търговия на едро и дребно“. Особено оживление на търговията се усети след отварянето на границата с Румъния след 01.01.2007 г., когато голяма част от гражданите на съседния град Гюргево, а и столицата Букурещ започнаха да посещават ежедневно търговските обекти и пазари в област Русе, привличани от по-ниската цена на предлаганите стоки. Настъпващата световна финансова криза в края на 2008 г. се отрази негативно на развитието на търговията, а освен това регламентираните такси за преминаване на Дунав мост са допълнителна бариера и пречка за търговския обмен.

В сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ в област Русе се наблюдава намаление на броя на обектите от 105 през 2008 г. на 98 през 2010 г. и значителен спад в произведената продукция за 2010 г. спрямо 2009 г. Това може да се обясни с навлизането на русенския пазар на редица мултинационални търговски вериги.

Конкурентноспособността на всеки бизнес зависи от намаляване на разходите за дейността. В тази връзка особено актуален в последните години е въпросът с внедряването на мерки за енергиийна ефективност, както и инвестиции „на зелено“ за изграждане на инсталации и мощности за производство на енергия от ВЕИ и биогорива.

Като недостатък в икономическото развитие на общината, следва да се отбележат все още нереализираните модели на публично-частни партньорства. Това се дължи преди всичко на недобре структурираната комуникация между бизнеса и публичните органи на изпълнителната власт.

Независимо от относително високия брой образователни и научно-изследователски центрове в област Русе, няма ясно изразен качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към различните отрасли на икономиката в областта. Нарушена е връзката Образование - Научно-изследователски центрове - Бизнес, което води до ниска конкурентноспособност на местното производство в сравнение с европейските и световните показатели и изоставане във внедряването на нови технологии и иновации.

От представената и анализирана информация може да се направи извода, че в икономическо отношение Община Сливо поле бележи напредък за периода 2007-2010 г. Потенциала с който разполага обаче, все още не е оползотворен напълно и в някои сектори изостава от общите за страната показатели.

От сравнителният анализ на данните от НСИ могат да се направят следните ИЗВОДИ:

• 
  Отрасловата структура на икономиката в Община Сливо поле запазва своя характер;
  
• 
  Запазва се трайната тенденция за подобряване на бизнесклимата и увеличаване на инвестициите в икономиката на областта;
  
• 
  Преобладаващата част от стопанските субекти са малки и средни предприятия с персонал до 9 и от 9 - 49 души персонал, като техния брой ежегодно се увеличава;
  
• 
  Продължава тенденцията за концентриране на икономическите субекти предимно в областния център и Община Русе;
  
• 
  Най-голям дял по отношение на произведената продукция (в хил.лв) за 2010 г. заема Преработващата промишленост.
  
• 
  Търговията бележи напредък, но обектите за търговия на дребно намаляват за сметка на изградените хипермаркети в гр.Русе;
  
• 
  Наблюдава се ръст при откриването на нови малки и средни предприятия (МСП);
  
• 
  Нарушената връзка Образование - Научно-изследователски центрове - Бизнес пречи за внедряването на нови технологии и иновации в производството;
  
• 
  Наблюдава се развитие в производството на енергия от ВЕИ и внедряването на мерки за енергийна ефективност, като бъдещ сектор в отрасловата структура на икономиката на общината;
  
• 
  Все още в Община Сливо поле няма реализиран модел на Публично-частно партньорство, като се изключи Местната инциативна рибарска група Главиница-Тутракан – Сливо поле.
  
• 
  Община Сливо поле изостава по основните икономически показатели (БВП, БДС, ДМА, брой наети и др.) от средните за страната;
  

Отрасълът не участва в структуриране икономиката в общината. Доколкото той съществува, се изразява в т.н. “селски туризъм”, когато работещи основно в гр. Русе посещават родните си места или свои близки и роднини през почивни и празнични дни. Предпоставки за развитие на туризма има – развита в количествено отношение пътна инфраструктура в задоволителна степен, наличие на културно-исторически обекти – етнографска къща – музей в с. Борисово, римска гробница в с. Бабово, тракийско селище в с.Кошарна; удобни места за риболов за рибари-любители.

Земеделските земи заемат 75% от общата площ на общинската територия. Това обстоятелство е наложено от равнинния характер на релефа типа почви на територията, което от своя страна води до относителен дял на отрасъла 84% от общинската икономика и осигурява трудова заетост на 68% от икономическо активното население. Разпределението на земеделските земи в общината по предназначение е: ниви 90%, трайни насаждения – 2%, гори в земеделски земи 2%, ливади 1% и мери и пасища – 5%. Горите в община Сливо поле са много малка площ. Намират се на островите и по брега на р. Дунав и основния вид, от които се състоят е тополата. Това са интензивни горски култури, създадени с цел производство на дървесина. Но по островите и край реката има запазени естествени находища на върби и местни тополи. Основните дървесни видове, които дават облика на естествената растителност за района са топола, върба, дъб, липа и габър. Горският фонд се състои от отделни комплекси с различна форма и големина пръснати сред работни земи.

Горска растителност в Община Сливо поле в проценти е както следва:

1. Естествени насаждения – до 10%.ч.

2. Култури – 90%

Основен дял от асортиментната структура на селскостопанската продукция заемат пшеницата, фуражните култури (ечемик и царевица) и техническите (основно слънчоглед и тютюн). Общината е известна в Русенска област със зеленчукопроизводството си, плодове (кайсии, праскови и сливи), дини и пъпеши. С преустановената дейност на преработвателните предприятия, зеленчукопроизводството рязко е намалено.

Земеделските земи се обработват уедрено чрез арендоване, кооперации или отдаване под наем при широко прилагане на механизирани агротехнически технологии с използване на наземна и летателна техника за агрохимическо третиране на площите. При зеленчукопроизводството преобладава ръчния труд. През последните години се наблюдава тенденция на увеличение на площите с трайни насаждения.

Животновъдството, като подотрасъл на отрасъла включва отглеждане на едър рогат добитък, дребен рогат добитък, птици и пчелни семейства. Млечното говедовъдство е организирано на основата на черно-шареното говедо и основно се отглежда в личните дворове и малки фамилни ферми. Единствената уедрена ферма е в ППК “Надежда” с. Ряхово с 95 крави и 25 юници.

Свиневъдството в общината е представено в 3 ферми за промишлено отглеждане в селата Голямо Враново, Юделник и Бръшлен и в личните стопанства за самозадоволяване на населението.

Птицевъдството основно се развива в личните стопанства и то предимно отглеждане на кокошки носачки.

Рибовъдство на територията на общината не се осъществява. Промишлен риболов се осъществява в р. Дунав, с което територията на общината има обща граница 24 км.

Животновъдството като поголовие бележи спад, която тенденция се наблюдава от 1990г. През последните години бележи ръст само отглеждането на пчелни семейства, за което естествените природни условия са благоприятни (среден добив 19,7 кг.мед/семейство).

Общата дължина на пътната мрежа в общината е 85 км, в т.ч.:

• 
  републиканска пътна мрежа ІІ кл. – 20 км
  
• 
  републиканска пътна мрежа ІІІ кл. – 16 км
  
• 
  общинска пътна мрежа ІV кл. – 49 км
  

На територията на Общината няма мониторингови станции за контрол на състоянието на атмосферния въздух. Благодарение на това, че в общината няма големи промишлени предприятия не съществуват значими точкови източници на замърсяване на атмосферния въздух. По-значимо замърсяване от автомобилния транспорт се наблюдава през летния сезон в гр.Сливо поле, поради засилване на трафика по гл. път Русе-Силистра, както и повишаване на количеството на прах от строително-ремонтните дейности и на прах и серен диоксид от комунално-битовото отопление през зимата, които са резултат от урбанизирането на територията на Общината.

В град Сливо поле и в населените места от общината няма изградена канализационна система, има разработен проект и предстои неговото реализиране. На територията на Общината няма развита крупна промишленост.В града и в няколко от селата работят няколко малки производствени цеха от местно значение, чиито отток от производствената дейност и товара на замърсяване са незначителни. Отпадъчните води, които се формират от производствената и комунално-битовата дейност се отвеждат в земните недра чрез септични ями и попивни кладенци и създават предпоставки за замърсяване на подпочвените води в района. Определена степен на пречистване на производствените отпадъчни води се постига от локалните пречиствателни съоръжения на обектите, като септични ями, биофилтри, мазниноуловители, каломаслозадържатели. Всички отпадъчни води от производствената дейност на фабриката за производство на растителти масла „Астра Биоплант” АД се пречистват от ПС на територията на фабриката, след което преди заустване се отвеждат в съществуващ напоителен канал на НС. На площадките на трите свинекомплекса има изградени канализационни мрежи. По закрит канал отпадъчните води се отвеждат в река Дунав. Пречиствателните им станции за отпадъчни води (ПСОВ) са само с механично стъпало. Съоръженията са силно амортизирани и не постигат необходимия ефект на пречистване.

Дифузен източник на замърсяване на повърхностните и подпочвени води са нерегламентираните сметища, както и използването на торове и препарати за растителна защита в земеделието. В Община Сливо поле няма почви, замърсени с тежки метали и не са регистрирани екологично замърсени земи от промишлена дейност.

Отпадъците, които се генерират на територията на Община Бяла са основно битови, строителни и селскостопански. От Общината се събират, транспортират и депонират строителни отпадъци, твърди битови отпадъци, смесени отпадъци от домакинствата, обществените сгради, търговските обекти, заведенията за обществено хранене, уличните площи и предприятията .

Извън контрола на Общината остават селскостопанските отпадъци, които биват изхвърляни нерегламентирано, затова няма данни за тяхното количество. Опасните отпадъци на територията на общината са предимно излезли от употреба пестициди, третирани в стоманобетонни контейнери .

Основният екологичен проблем, както на общинско така и на национално ниво, си остават отпадъците. Управлението на отпадъците на територията на Общината се извършва по известните и масово използвани практики в страната, което определя наличието на съпътстващите проблеми. Необходимо е да се разгледат и други възможни начини за третиране на отпадъците, освен депонирането и запръстяването.

Проблемите свързани с управлението на дейностите по отпадъците и опазването на околната среда за Община Сливо поле са:

1. финансови

2. организационни

3. ниска екологична култура на населението