Всяко лице, чиято дейност включва образуването и/или третиране на отпадъци трябва да предприеме мерки в следната йерархична последователност по

1.3 Нормативна уредба

Закон за управление на отпадъците;

Закон за устройство на територията;

Закон за местните данъци и такси;

Наредба за третиране на биоотпадъците

Наредба за разделно събиране на биоотпадъците

Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми;

 

2. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНАТА

Община Сливо поле се намира в Североизточна България, на 20 km източно от гр. Русе. Общинският център гр. Сливо поле е разположен на 5 km от река Дунав от двете страни на главен път II-21 (Русе – Силистра). Границата на община Сливо поле с река Дунав е 24 километра по протежение на реката – от 451 km до 475 km, като селата Ряхово, Бабово и Бръшлен са разположени по поречието на р. Дунав.

Община Сливо поле се намира от двете страни на главен път II-21 (Русе- Силистра). Дължината на пътната мрежа в общината е 85,42 km, от които: Републиканска пътна мрежа II клас – 20,6 km; Републиканска пътна мрежа III клас – 16 km; Общинска IV-класна пътна мрежа – 48,82 km.

Община Сливо поле се намира в близост до: Европейски коридор №7 – сухопътен и Европейски коридор №9 – речен. На територията на общината е развит само автомобилният транспорт.

В общината няма развит железопътен и въздушен транспорт. Близостта до река Дунав и наличието на пристанище в с. Ряхово са предпоставка за развитие на речен транспорт. В най-голяма степен е развит автотранспорта. През общината преминава главен път ІІ-21, свързващ градовете Русе и Силистра. Съставните села се обслужват от четвъртокласна пътна мрежа.
2.1.2. Релеф и климат

Територията на община Сливо поле е почти изцяло с равнинен характер със средна надморска височина 56m. Отделни участъци, главно до бреговата ивица на р. Дунав, са по-ниски от средната. Слабо изразени хълмисти образувания са разположени в южната част на територията (с. Черешово, с.Юделник) които са части от Лудогорското плато.

Районът на община Сливо поле попада в умереноконтиненталната климатична област, която представлява продължение на Средноевропейската умереноконтинентална климатична зона и се характеризира с рязък контраст между зимните и летните условия. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Голямо е влиянието на река Дунав. Сравнително по-слабо е влиянието на студените арктични въздушни маси, идващи от север и на тропични въздушни маси от юг.

На територията на общината няма пункт за наблюдение на НИМХ при БАН, поради което оценката на климата е направена по данни по Климатичен справочник за НР България за ст. Русе, характеризираща климата за географския район в който попада и община Сливо поле.

В общината зимните температури показват явен континентален характер. През зимата настъпват силни застудявания (абсолютна минимална температура -27.7°С през януари), а през лятото - големи горещини (абсолютна максимална температура +44.0°С през юли за гр. Русе). Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима пролетта настъпва рано, поради малката надморска височина, но е по-студена от есента.

На Фигура 2-1 е показан хода на средногодишната температура в климатична станция Русе за трите последни базисни климатични период от 30 години (1901-1930г., 1931-1960г., 1961-1990г., оградени със сини правоъгълни прозорчета), определени от Световната Метеорологична Организация (СМО). Както се вижда, от фигурата, средногодишната температура за тях е съответно, 10.9°С, 11.1°С и 11.0°С (пунктираните линии). След 1997г. климатичната станция е преместена от пристанището в града, което се отразява в увеличение стойностите на измерените температури - по-високото албедо на урбанизирания терен води до измерване на по-високи средномесечни температури. Поради тази причина за периода от 18 години (1997-2014г.) средната годишна температура е 12.8°С, което не се дължи само на ефекта на климатично затопляне.

Фигура 2 1 Температури в ст. Русе за периода 1894-2014г.

Най-ниска средна месечна температура е регистрирана през 1933г. – 9.32°С, а най-висока – през 1950г. -12.4°С.

ВАЛЕЖИ

На Фигура 2-2 е даден хода на средногодишните валежи (в mm) в климатична станция Русе за трите последни базисни климатични период от 30 години (1901-1930г., 1931-1960г., 1961-1990г. оградени със сини правоъгълни прозорчета), определени от Световната Метеорологична Организация (СМО). Както се вижда, от фигурата, средногодишните валежи за тях е съответно, 584 mm, 603 mm и 568 mm (пунктираните линии). За период от 18 години (1997-2014г.) средната годишните валежи са 653 mm.

Фигура 2 2 Валежи в ст. Русе за периода 1894-2014г.

Увеличението на валежите през последните години не е израз на съществена промяна, а показва закономерно колебание по отношение на този параметър. За сравнение на Фигура 2-3 са дадени средните стойности на сезонните и годишните суми на валежите за периода 1931-1985 г. за станциите в Русе и в Сливо поле и са други станции по течението на река Дунав. Годишните суми за този период в Русе са – 585 mm, а в Сливо поле - 598 mm. Най-високи са летните им валежи – 185 mm и 189 mm, съответно.

Фигура 2 3 Сезонно и годишно разпределение на валежите.

Проследяването на данните за валежите през последните години показва общо увеличение на сумата на валежите с 5% до 8%.

ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА

Средно годишно относителната влажност на въздуха в ст. Русе е доста висока - в границите 62   85%, като тя е най-висока през януари и декември (85%), а най-ниска през август – 62%. Средната влажност за година е 72%.

Като климатичен фактор снежната покривка има голямо значение - голяма отражателна способност и малка топлопроводност. Тя предпазва почвата и растенията от измръзване, източник е на влага. Снежна покривка за района на община Сливо поле обикновено се появява късно – едва през второто десетдневие на м. декември и изчезва през второто десетдневие на м. март. Снежната покривка не е непрекъсната - трайността й е средно от 4 до 6 дни за края на януари и началото на февруари, съответно.

Режимът и характерът на облачността в дадено място е свързан както с режима на валежите и мъглите, така и с количеството слънчева радиация, която достига до земята. Средно годишно общата облачност за Русе е 5.4 бала, като най-висока е тя през зимата и пролетта, когато достига 7.3 бала, и най-ниска през лятото – 3 бала. На Фигура 2-4 е показан годишният ход на ясните и мрачни дни по отделните месеци, като годишно ясните дни са 75, а мрачните 101.

Фигура 2 4 Месечен брой на ясни и мрачни дни по общ облачност.

Облачността през зимата е предимно ниска и слоеста, по голяма сутрин, отколкото по обяд, и най малка вечер. От пролетта нататък характерът на облачността се променя - максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това е свързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването на ниската облачност започва през октомври, когато е и преходът в денонощния ход - от следобеден към сутрешен максимум, който е характерен за зимния период.

АТМОСФЕРНА (ОБЩА И ЛОКАЛНА) ЦИРКУЛАЦИЯ И ВЕТРОВЕ

Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на "тихо" време и със скорост под 1 m/s. Районът се намира в област с ниска (24.4%) повторяемост на тихо време с вятър под 1 m/s. Това са добри условия за разсейване на атмосферните замърсители.

Река Дунав тече в посока от югозапад на североизток, поради което и преобладаващите ветрове за района са по поречието на реката. Интегралната роза на вятъра за ст. Русе е показана на Фигура 2-5. Преобладават ветрове от NE в 26.03% от случаите и от SW в 26.24%.

Фигура 2 5 Годишна роза на ветровете за гр. Русе¹.

(  - Честота на вятъра по посока [%]; - Средна скорост по посока [m/s] )

Съгласно изискванията на Наредба 8/2001 за обема и съдържанието на устройствените планове, на Фигура 2-6 са показани честотните режими на вятъра за месеците януари и юли за община Сливо поле.

Фигура 2 6 Режим на вятъра за месеците януари и юли
(  - Честота на вятъра по посока [%]; - Средна скорост по посока [m/s] )

Под потенциал на замърсяване се разбира честотата на случаите на тихо време – случаите на скорости на вятъра под 1 m/s. Той се изразява в числа от 1 до 100. За висок потенциал на замърсяване се приема 75   100, за нисък – 0   25. Потенциал 25   50 е среден, а потенциал 50   75 – средно висок.

Районът на община Сливо поле се намира в област нисък потенциал на замърсяване: 24.4% тихо време, което показва, че условията за разсейване на атмосферните замърсители е добро.

МЪГЛА

Мъглите се образуват предимно през студената част на годината вследствие на силното изстиване на земната повърхност, понижаването на температурата на въздуха в приземния слой и последваща кондензация на водната пара, а за разглеждания район и близостта на реката усилва вероятността за образуване на радиационни мъгли. Максимумът на мъглите е през декември (5.5 дни с мъгла) и януари (5.1 дни с мъгла). Минимум (пълно отсъствие) е през топлите летни месеци, когато рано сутрин преди изгрев, поради разликата между температурата на студените води на реката и топлият въздух над нея се наблюдава намалена видимост по поречието й, която се подобрява веднага след изгрева. Мъглите, които продължават повече от един ден, са характерни за зимния период. Общо дните с мъгла са 24.

Почвите на територията на общината са: излужени черноземи /преобладават/, силно излужени черноземи, сиви горски и ливадни черноземи, излужени средномощни /по поречието на р.Дунав/.

С въведената от 2004 г. нова мрежа за почвен мониторинг на територията на Община

Сливо поле е определен пункт № 303-село Бръшлен. При извършения анализ от РИОСВ-Русе на взетите проби не са констатирани превишения на ПДК по следните показатели: рH, общ фосфор, общ азот, органичен въглерод, мед, олово, цинк и кадмий, съгласно изискванията на Наредба № 3 за норми, за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ, бр.39 от 16.04.2002г).

Анализът на водите в част от селищата по поречието на река Дунав показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм.

Подхранването на подземните води в зоната е основано от трите разлома – Ловешки, Черешовски, Кубратовски и други пет по-малки, които пресичат територията на общината, чиито води дренират в чакълестото ядро на зоната и се смесват с инфилтрираните води от река Дунав.

През територията на общината минават подпочвени реки, което е дало възможност за направата на дълбоки сондажни кладенци тип “Раней” за питейна вода, снабдяващи град Русе, част от гр.Разград, гр. Търговище и гр.Шумен.

Центърът на общината гр.Сливо поле се простира североизточно от гр.Русе. Средната надморска височина на общината е 56 метра, теренът й е почти равнинен, като на отделни места нивото е по-ниско от средното – това е наложило в годините 1956-62 да се изградят диги по брега на р.Дунав за предотвратяване на наводненията.

Ландшафтът в общината е равнинен, като на места се разнообразява от горски масиви:

- в Дунавското крайбрежие растат предимно тополи;

- в останалите масиви на горския фонд има акация, дъб, бук, бор, бреза.

2.1.6. Поземлени и горски ресурси - площи, процентно съотношение, собственост,начини на ползване

От общата територия на общината 276 кв.км, 208 401 дка са земеделска земя. От цялото население на общината 13 204 жители, от които икономически активно - 5248 лица, в селскостопанското производство са заети 68%.

Използваната земеделска площ на територията на община Сливо поле, според земеделския кадастър, възлиза на 208 401 дка или 75% от общата площ на общината, при 53% средно за страната. Основната част от земеделските земи попадат в категорията “ниви” – 91%, при 82% средно за страната.

През последните години в общината се наблюдава трайна тенденция за намаляване на относителния дял на необработваните ниви. През 2004 г. размерът на необработваните и пустеещи ниви е 5360 дка или 2,57% при 10-12% за страната. В сравнение с 2000 г. размерът на необработваните ниви е намалял близо 2 пъти, най-вече при земите от държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд.

Площите на горския фонд в Община Сливо поле обхващат общо 10 666 дка без островите по картата на възстановената собственост.

Земеделските земи заемат 75% от общата площ на общинската територия. Това обстоятелство е наложено от равнинния характер на релефа типа почви на територията, което от своя страна води до относителен дял на отрасъла 84% от общинската икономика и осигурява трудова заетост на 68% от икономическо активното население.

Горска растителност в Община Сливо поле в проценти е както следва:

1. Естествени насаждения – до 10%

2. Култури – 90%

Основен дял от асортиментната структура на селскостопанската продукция заемат пшеницата, фуражните култури (ечемик и царевица) и техническите (основно слънчоглед и тютюн). Общината е известна в Русенска област със зеленчукопроизводството си, плодове (кайсии, праскови и сливи), дини и пъпеши. С преустановената дейност на преработвателните предприятия, зеленчукопроизводството рязко е намалено.

Земеделските земи се обработват уедрено чрез арендоване, кооперации или отдаване под наем при широко прилагане на механизирани агротехнически технологии с използване на наземна и летателна техника за агрохимическо третиране на площите. При зеленчукопроизводството преобладава ръчния труд. През последните години се наблюдава тенденция на увеличение на площите с трайни насаждения.

Изсичането на тополите доведе до рязко намаляване на горския фонд и налага спешно възстановяване чрез провеждане на залесителни мероприятия.

На територията на Община Сливо поле функционират 2946 стопанства. По форма на собственост, разпределението им е следното: 98,93% - на физически лица; 0,70% - на еднолични търговци; 0,37% - на кооперации. Въпреки, че реформата по преструктурирането на отрасъла приключи преди пет години, продължава да се задълбочава раздробяването на земеделските имоти в резултат на имуществени делби и наследствени права. Нарастването на броя на имотите влияе обратно пропорционално на ефективното ползване на земята. Направените проучвания от Областна администрация на Област Русе показват, че предпочитаният размер на частните земеделски стопанства със смесено направление /растениевъдство и животновъдство/ възлиза на 754 дка, а на частните земеделски стопанства с растениевъдно направление – на 1670 дка.

Независимо от раздробеността на земеделските имоти и ниската степен на окрупняване, 11-те кооперации в общината обработват 53% от земеделските земи, едноличните търговци и дружествата, т.е. арендаторите – 30%, а физическите лица – 17%.

От земеделските производители регистрация са направили 482 физически и юридически лица, което представлява 16,36% обхват на земеделските стопанства, при 10% средно за страната. За 2005 г. броят на пререгистрираните и новорегистрирани земеделски производители възлиза на 525 лица.

Растителността на територията на Община Сливо поле е представена от богато разнообразие на тревисти, храстови и дървесни видове. Широко разпрастранена е типичната за цялата Дунавска равнина мезоксеротермна тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon), на места и белизма (Dichantium ischaentum) и по-рядко садина (Crysopogon cryllus), главно по селските мери.

Най-голяма част от територията на общината е заета от селскостопански площи, на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycapra) често с примес от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora).

На малки участъци от територията в прибрежните райони на река Дунав се срещат изкуствени насаждения от салкъм (Rubinia pseudoacacia), мезофитни тревни формации (ливади) (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae) и др. на мястото на гори от бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб и др.

- в Дунавското крайбрежие растат предимно тополи;

- в останалите масиви на горския фонд има акация, дъб, бук, бор, бреза.

На територията на Община Сливо поле се намират две защитени местности – Защитена местност “Калимок-Бръшлен”, обявена със заповед № РД 451 от 04.07.2001 г. на министъра на околната среда и водите с ДР № 146. 26% от територията на защитената местност е разположена на територията на Община Сливо поле. Това е най-голямата българска защитена местност – 5975 ха. Създадена е с цел възстановяване и запазване на една от малкото останали Дунавски влажни зони и нейното уникално биологично многообразие. Със своите блата, тръстикови масиви, заливни гори, влажни ливади, пясъчни коси тя е местообитание на над 400 вида растения, 60 вида риби, 20 вида влечуги и земноводни, 40 вида бозайници, 230 вида птици и хиляди видове безгръбначни животни. Калимок-Бръшлен е местообитание на световно застрашени видове птици – къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малка белочела гъска (Anser erythopus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya niroca), водно шаварче (Acroceohalus paludicola), ливаден дърдавец (Crex crex). Тук се намира една от най-големите чаплови колонии в България.

Защитена местност “Комплекс Алеко-Телика”, обявена със заповед № РД 784 от 04.08.2004 г. е разположена на територията на Община Сливо поле. Тази местност включва източната част на остров Алеко и разположените в непосредствена близост група по-малки острови, намиращи се в близост до село Сандрово. Естествените местообитания на островите поддържат застрашени видове растения и животни от национално и световно значение. Срещат се растения, включени в Червената книга на България – блатно кокиче (Leocojum aestivum), блестяща млечка (Euforbia lucida), тръбест ръждавец (Potamogeton trichoides), какичка (Nyphoides Peltata) и др. Тази част на река Дунав е най-важното местообитание за 6 вида есетрови риби в България. Тук се намират някои от най-големите колонии на чапли (Ergetta alba, ergetta garzetta), голям и малък корморан (Phalacrocorax phalacrocorax, Phalacrocorax pygmeus), лопатарки (Platalea leucorodia), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), червеногуша гъска (Branta ruficolis), а за морския орел това са последните защитени местообитания.

Растителността на територията на Община Сливо поле е представена от богато разнообразие на тревисти, храстови и дървесни видове. Широко разпрастранена е типичната за цялата Дунавска равнина мезоксеротермна тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon), на места и белизма (Dichantium ischaentum) и по-рядко садина (Crysopogon cryllus), главно по селските мери.

Най-голяма част от територията на общината е заета от селскостопански площи, на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycapra) често с примес от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora).

На малки участъци от територията в прибрежните райони на река Дунав се срещат изкуствени насаждения от салкъм (Rubinia pseudoacacia), мезофитни тревни формации (ливади) (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae) и др. на мястото на гори от бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб и др.

Освен застрашените видове птици, обитаващи двете защитени местности, на територията на Община Сливо поле се срещат и представителите на рибите – дунавска мряна, дунавски щипок, морунаж, сабица, говедарка, бибан и др. От земноводните най-характерни за степния характер на цялата североизточна Дунавска равнина са обикновената чесновница (Pelobates fuscus), дунавския тритон (Triturus cristatus), обикновен вид за фауната е жълтокоремната бумка (Bombina bombina), представители от семейство Порови (Mustelidae), сем. Хомяци (Cricetidae), сем.Сънливци (Gliridae) и др.