Административно-териториална характеристика

2.2 Административно-териториална характеристика

Общинската администрация в община Сливо поле е обособена в четири дирекции: „Административноправно обслужване”, „Финанси и бюджет”, „Общинска собственост и устройство на територията”, „Устойчиво развитие, програми и проекти”. В структурата на дирекция „Устойчиво развитие, програми и проекти” е длъжността Специалист – „Еколог и подготовка на проекти”, имаща отношение към управлението на отпадъците.

В структурата на кметствата са кметът на съответното населено място, старши специалист ГРАО и старши специалист разходи. Изключение прави кметско наместничество Черешово.

2.3 Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

Демографско развитие на общината

Демографската система има водеща роля и значение в структурата на обществото. От състоянието на тази система основно зависи социално-икономическото развитие, както на страната, така и на нейните административно-териториални единици. Демографската система е тази, която формира трудовия потенциал на териториалните образувания и по този начин влияе върху използването и развитието на социалните, икономическите и природните фактори и условия в тях.

Негативната демографска ситуация в страната е резултат от продължилите през последните няколко десетилетия отрицателни процеси в естественото движение на населението – както продължителното задържане на високо равнище на смъртността, така и трайните тенденции в намаляване на равнището на раждаемостта. В резултат на тези демографски процеси започва намаляване на населението в страната и се ускорява процесът на неговото остаряване. Проблемите в демографското развитие на страната се задълбочават и от значителните външноемиграционни процеси сред населението. Те от своя страна пряко и косвено (чрез емиграцията на младото населе­ние) също влияят върху възпроизводството на населението, а оттам и върху възпроиз­вод­ството на трудовите ресурси. Формирането на тези нежелателни тенденции е резултат както на промените в демографското поведение на населението, характерно от края на миналия век досега, така и на кризисните моменти в политическото и стопанско развитие на страната през последните две-три десетилетия. Създалата се ситуация изисква ускоряване на дейностите по разработването и прилагането на активни социални и икономически политики и мерки, които на първо време да ограничат и забавят, а впоследствие да доведат и до преодоляване на продължилите вече твърде дълго негативни демографски и икономически процеси.

Посочените накратко демографски проблеми се проявяват в различна степен в отделните административно-териториални и териториални единици на страната. За някои големи стопански и обществени центрове тези проблеми се проявяват в ограни­чен размер, но това в голяма степен се дължи на прилива на човешки ресурси от други части на страната. Процесът води до демографското изтощаване на отделни региони, което забавя и стопанското им развитие. Ето защо общото възраждане на страната зависи от ускоряване на развитието в отделните региони, общини и населени места. За това водеща роля имат местните органи на управление, които следва да организират и използват всички налични демографски, стопански и финансови ресурси за развитието на управляваните от тях териториални общности.

В област Русе населението е 235252 души към 2011 г, а община Сливо поле е с население от 10855 души също към 2011 г.

Гр. Сливо поле 2927 жители попада в категорията на „много малките градове . Средни села (с население от 1000 до 2000 жители) са 2 - с. Голямо Враново и Ряхово. Малки села (с население от 250 до 1000 жители) са 7 - с. Бабово, с. Борисово, с. Бръшлен, с. Кошарна, с. Враново, с. Стамболово и с. Юделник , а много малки села (с население до 250 жители) е 1 - с. Черешово – виж Таблица 2-2.

Таблица 2 2 Население на територията на община Сливо поле – бр.

Населени места	2011г.	2012г.	2013г.
община Сливо поле	10752	10554	10437
с. Бабово	434	419	410
с. Борисово	758	744	749
с. Бръшлен	329	323	315
с. Голямо Враново	1470	1435	1417
с. Кошарна	596	574	576
с. Малко Враново	941	936	940
с. Ряхово	1599	1553	1508
гр. Сливо поле	2984	2962	2927
с. Стамболово	669	661	659
с. Черешово	123	114	107
с. Юделник	49	833	829

По отношение разпределението на населението по местоположение в областта, най-голям е делът на градското население.

В края на 2013 г. населението на страната е 7 245 677 души. През периода от 2001-2013 г. то е намаляло с 645 000 души или с 8,2%. Населението на област Русе също намалява, но с по-голям темп. От близо 266157 през 2001 г. населението на областта към 2011 г. достига 235252 души или се регистрира относително намаление с -11,6%. По-висок по абсолютна стойност и също отрицателен, е темпът на прираст на населението в община Сливо поле минус 15,9% за същия период . В края на 2011 г. населението в общината е 10855 души. Общината се характеризира с отрицателен темп на прираст. В останали­те общини на областта намалението на населението е с близки или по-малки отри­ца­телни относителни стойности. Информация за естественото и механично движение на населението в община Сливо поле е дадена в Таблица 2-3.

В общината през 2009 г. са родени 116 (9,9‰), а през 2013 г. 104 деца (9,9‰). В област Русе коефициентът на раждаемост през 2009 г. е (9,2‰), а през 2013 г. (8,0‰). Коефициентът на раждаемостта в страната през 2009 г. е (10,7‰) и 2013 г. (9,2‰), или по този показател общината има по-благоприятни позиции от средните за страната с 0,7 п. и от област Русе с 1,9 п. за 2013 г. Както за страната и областта, така и за община Сливо поле е характерно значително по-бърз темп на намаляване на селското население.

Негативните демографски тенденции са характерни за всички населени места в общината, но в различна степен.

По данни от преброяването проведено на 01.02.2011 г., изчисленото постоянно население на България възлиза на 7 364 570 д. В сравнение с преброяването от 2001 г. населението е намаляло с 564 570 души, или с (–7,1%). В основата на демографските загуби е отрицателният естествен прираст и миграциите. Тези негативни процеси засягат и населените места от община Сливо поле, където на 01.02.2011 г. изчисленото налично население на общината е 10 855 д. В периода между двете преброявания е намаляло населението във всичките 11 селища на общината в резултат на отрицателен естествен и механичен прираст с 2 057 д., или с 15,9% (с около 1,6% средногодишно). В общината процесът на намаляване на населението е много силно изразен в отделни селища.

Естественото движение на населението се определя от развитието на два от ос­нов­ните демографски процеса – раждаемост и смъртност. Тези процеси осигуряват режима на възпроизводство на населението и формирането на неговите демографски структури.

От анализираните данни за развитието на населението и неговите основни демографски структури в областта и общината косвено е идентифицирано, че съществу­ват остри проблеми в демографското развитие. Един от сравнимите показатели, характеризиращи интензивността (равнището) на раждаемостта, е коефициентът на обща раждаемост. В общината през 2009 г. са родени 116 (9,9‰), а през 2013 г. 104 деца (9,9‰). В област Русе коефициентът на раждаемост през 2009 г. е (9,2‰), а през 2013 г. (8,0‰). Коефициентът на раждаемостта в страната през 2009 г. е (10,7‰) и 2013 г. (9,2‰), или по този показател общината има по-благоприятни позиции от средните за страната с 0,7 п. и от област Русе с 1,9 п. за 2013 г.

Тенденцията в развитието на раждаемостта може да бъде проследена и чрез разглеждане на стойностите на тоталния коефициент на плодовитост - 1,39 живо родени деца (2013г.) за област Русе – една стойност доста отдалечена от теоретично необходимия минимум за осигуряване на простото възпроизводство на поколенията – 2,1 живо родени деца/1 жена.

Смъртността е основен естествен регулатор по отношение на броя и структурата на населението. През последните две-три десетилетия равнището на смъртността, измерено чрез коефициента на обща смъртност в страната, придобива много високи стойности.

Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта. През 2013 когато са умрели 234 д., а коефициента на общата смъртност е (22,3,‰). През 2012 г. са умрели 209 д. (19,6‰), 2011 г. са умрели 220 д.(20,4‰). По отношение на смъртността през 2013 г. община Сливо поле е с по-неблагоприятни коефициенти от средните за страната (14,4‰) и на област Русе (16,0‰). България е страната с най-високо равнище на общата смъртност в Европейския съюз. За последните дванадесет години стойността на коефициента на обща смъртност не е бил под 14‰. Само през 2004 г. той е бил равен на 14‰, а най-висок е през 2007г.: 14,8‰. Сега коефициентът на смъртност е почти на същото равнище: 14,4‰. Не са необходими детайлни сравнения, за да се определи, че смъртността на населението е изключително висока.

Разликата между броя на ражданията и умиранията на населението формират неговия естествен прираст. След 1990 г. страната навлиза в период на установяване на отрицателен естествен прираст на населението. Най-високите стойности са регистрирани през 1997г., след която намалява своя абсолютен размер, но запазва отрицателните величини. За последните десет години той е най-голям по стойност през 2002 г.: минус 5,9‰. Повишаването на раждаемостта през следващите години (при почти неизменна стойност на коефициента на смъртност) в известна степен намалява размерите на отри­ца­телния прираст и той достигна най-ниската си стойност през 2009 г.: минус 3,5‰. За 2013 г. естественият прираст има стойност минус 5.2‰.

Естественият прираст в общината в периода 2009-2013 г. е отрицателен 2009 г. (-129 души), 2010 г. (-92 души), 2011 г. (-125 души), 2012 г. (-126 души) и 2013 г. (- 130 души). Коефициентът на естественият прираст в общината през 2011 г. е (-11.6 ‰), 2012 г. е (-11,8 ‰) и 2013 г. е (- 12,4 ‰).

През 2013 г. в област Русе естественият прираст е (- 8,0‰) и в страната (-5,2‰). Или по този показател общината е с по-неблагоприятни показатели от областта и с много по -неблагоприятни показатели от средните за страната – виж 4.

Отрицателният естествен и механичен прираст е потенциален проблем за по нататъшната жизненост на общината.

Половата структура на населението на община Сливо поле не се различава съществено от тази за страната и за отделните региони. Броят на жените преобладава над този за мъжете, независимо, че броят на новородените момчета е по-висок от този на новородените момичета. Впоследствие под влияние на редица фактори като по-високото смъртност при мъжете, по-ниската средна продължителност на живота при мъжете, по-голямата склонност към емиграция при мъжете и др. се стига до нарушената полова структура на населението. Към 31.12.2013 г. в община Сливо поле жените са 5 334 (51,1%), мъжете са 5 103 души (48,9%), или на 1000 мъже се падат 1 045 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55-60 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на общината. За област Русе съотношението е 51,2%:48,8%, а за страната 51,4%:48,6% - виж Таблица 2-5.

Таблица 2-5 Структура на населението по пол и по години към 31.12

Таблица 2 6 Възрастова структура на населението към 31.12.2013 г. (в %)

Делът на населението на възраст под 15 г. е с най-висок относителен дял в с. Малко Враново 24,0%, а най-нисък в селата Черешово – 0,9% и Бръшлен – 4,4%.

Неблагоприятен е факта, че възрастовата група над 65 години е 2 606 д, или 25,0% и непрекъснато расте, като с най голям относителен дял са селата Бръшлен 52,1% и с. Черешово 60,7%.

Възрастовата структура на населението е определяща във възпроизводствените процеси на населението и неговите трудови ресурси. Установените през последните две десетилетия негативни тенденции в демографското развитие на страната създават редица проблеми по отношение на нейното социално и икономическо развитие. Намаляването на населението в младите възрастови групи и увеличаване на относителния дял на населението във високите възрасти задълбочава процесите на демографското остаряване на населението, което от своя страна свива възможностите за неговото възпроизводство и поставя под силно напрежение осигурителните системи в страната.

Етническата структура на населението на община Сливо поле се определя на базата на данните от преброяване на населението към 01.02.2011г. Българската етническа група обхваща 4 713 лица, или 47,5% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение, при 84,8% средно за страната. Делът на българската етническа група в сравнение с данните за страната е по-ниска с 37,3 п.п.

Турската етническа група е втората по численост, като към 01.02.2011 г. 3 838 лица са се самоопределили като етнически турци. Те представляват 38,5% от всички лица, при средно за страната 8,8%.

Ромският етнос е традиционно третият по численост. Към 01.02.2011 г. наброява 1 102 души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 11,1%, при средно 4,9% за страната. Ромската общност е хетерогенна. Тя се състои от отделни групи, които се самоопределят по различен начин като българи, турци и роми и т.н. хората от малцинствените групи живеят в обособени квартали, които се характеризират с лоша инфраструктура, която на места липсва, наличие на незаконно строителство, бедност, ниска степен на образование, отпадане на децата от училище, ниска степен на здравно обслужване, висока безработица, липса на спортни мероприятия и съоръжения за тяхното провеждане. Наличие на лоши санитарно-хигиенни условия, създаващи предпоставки за разпространение на епидемиологични заболявания. Това се дължи на продължителното натрупване на различни фактори, които в крайна сметка са довели да влошаване на условията на живот и социална неравнопоставеност. Ромското население е съсредоточено в с. Малко Враново 17,8% (461 д.), гр. Сливо поле 286 д. и с. Кошарна 180 д.

Изводи/приоритети

В заключение, по отношение на възпроизводството на населението в общината Сливо поле, може да се обобщи, че тези структури са силно засегнати от протичащите негативни тенденции в демографското развитие на страната. Обезпокоително е не само достигнатото равнище на демографските измерения по отношение на разискваните проблеми, но преди всичко очертаните тенденции и тяхното ускорение. Ако сега не се вземат необходимите мерки може да се очаква, че в бъдеще те ще се задълбочат и ще създават големи трудности за развитието и функционирането на икономическата и социалните структури в този регион на страната.

Здравното обслужване на населението на община Сливо поле е основна социална дейност, към развитието и нормалното функциониране на която имат ангажименти както държавата, така и местната общинска власт.

В здравеопазването в общината не функционират заведения за болнична помощ. Болничното лечение на населението на община Сливо поле се осъществява в МБАЛ Русе. Близостта до областният град, играе важна роля по отношение достъпа на хората до специализирана и квалифицирана медицинска помощ от различен характер.

Извън болничната медицинска помощ е представена от индивидуални лекарски практики и индивидуални практики по дентална медицина и един медицински център. Здравните заведения са:

• 
  Амбулатории за индивидуална практика за първична медицинска помощ: 3 броя практики; среден брой пациенти на практика – 3000;
  
• 
  Амбулатории за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ: 3 броя практики; среден брой пациенти на практика – 3000;
  
• 
  Амбулатории за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина: 5 броя практики; среден брой пациенти на практика – 1500;
  
• 
  Амбулатории за групова практика за първична помощ по дентална медицина: 2 броя практики; среден брой пациенти на практика – 1500;
  
• 
  Медицински центрове: 1 филиал за спешна медицинска помощ (с персонал: 10 фелдшера и 5 шофьори).
  

Към системата на здравеопазването са и детските ясли. На територията на гр. Сливо поле функционират в ОДЗ “Мечо пух” една детска яслена група от деца - на възраст от 9 месеца до 3 години, с общо 21 деца, обхванати в 1 група. Физическото състояние на фонда е много добро.

В допълнение достъп до здравни услуги е проблем за лицата, които нямат редовни здравни осигуровки.

Общата заболеваемост представлява новооткритите случаи за една година от дадена нозологична (болестна) единица. Община Сливо поле през 2014 г. бележи известен спад в сравнение с предходните три години (706,18/1000 за 2014 г. при 913,74/1000; 768,69/1000; 785,62/1000 съответно за 2013, 2012 и 2011 г.) – виж Фигура 2-7.

Фигура 2 7 Заболеваемост сред населението (в %) от община Сливо поле

Прави впечатление високият дял регистрирани болести на дихателната система, които са значително повече в сравнение с тези на област Русе, като най-много регистрирани болести на дихателната система има през 2011 г., а най-малко през 2014 г. (Фигура 2-8).

Фигура 2 8 Структура на регистрираната заболеваемост (в %) от болести на дихателната система сред населението от област Русе и община Сливо поле

Регистрираната заболеваемост от болести на органите на кръвообръщението показва по-висок относителен дял за област Русе в сравнение с община Сливо поле, като за последните две години в община Сливо поле е регистрирана значително по-ниска заболеваемост от болести на органите на кръвообращението в сравнение с област Русе – виж Фигура 2-9.

Фигура 2 9. Структура на регистрираната заболеваемост (в %) сред населението от област Русе и община Сливо поле – болести на органите на кръвообращението, болести на храносмилателната система и болести на подкожната тъкан

Болестността показва общия брой заболели (налични и новоткрити) към даден момент от определено заболяване. През 2014 г. тя също е леко намалена в сравнение с предходната година (1225,30/1000 при 1334,96/1000 за 2013 г.) и е почти същата като през 2012 г.

В структурата на болестността водещо място имат болестите на дихателната система - 30,95%, следвани непосредствено от болестите на органите на кръвообращението - 27,65% (за 2014 г.) – виж Фигура 2- 10 и Фигура 2- 11 по-долу.

Фигура 2 10 Болестност сред населението (в %) от община Сливо поле

Фигура 2 11 Структура на регистрираната болестност (в %) от болести на дихателната система сред населението от област Русе и община Сливо поле

В структурата на регистрираната болестност сред населението от община Сливо поле и област Русе, се наблюдава аналогична тенденция - водещо място имат болестите на дихателната система (30.95% за 2014 г. за община Сливо поле), следвани болестите на органите на кръвообращението и болестите на храносмилателната система.



Фигура 2 12 Структура на регистрираната болестност (в %) сред населението от област Русе и община Сливо поле

В заключение следва да отбележим, че така изброените данни подлежат на известен коментар, базиран на:

• 
  Информацията е набирана от статистически отчети на лечебните заведения за извън болнична помощ, разкрити и функциониращи на територията на община Сливо поле. Здравноосигурителната система дава възможност на пациентите да се преглеждат, консултират и лекуват в лечебни заведения в Република България по техен избор, което естествено предполага регистрирана заболеваемост и в други териториални единици.
  
• 
  Наличие на вътрешно миграционни процеси (част от жителите на общината живеят през различните сезони в различни населени места).
  
• 
  Наличие на временно пребиваващи на територията на общината.
  

Посочените особености следва да се имат предвид при интерпретацията на данните и да се разглеждат в контекста на общите показатели и тенденции, характерни за населението на Област Русе.

Проблемите пред общинската система на здравеопазването могат да се сведат до:

• 
  Осигуряването на равни възможности за достъп до здравни услуги,включително и на живеещите в малки населени места, отдалечени от общинския център;
  
• 
  Необходимо е повишаване на качеството на здравните услуги;
  
• 
  Необходимо е обновяване на оборудването на здравните заведения.