Съществуващи практики за събиране и третиране на битовите отпадъци

3.2 Съществуващи практики за събиране и третиране на битовите отпадъци

Примерни норми за количеството на образуваните битови отпадъци в кг / жител за 1 година според броя на жителите по населени места за 2013 година са както следва:

Оценката за количеството на образуваните отпадъци по населени места е пресметната за броя жители по настоящ адрес към 31 декември 2013 г. и нормата на натрупване съгласно данните в Програма за прилагане на Директива 99/31/ЕС за депониране на отпадъци.

Обхванатото население от системата за сметосъбиране и сметоизвозване през 2014 г. в община Сливо поле е 100%. Дейностите по събиране и извозване на генерираните битови отпадъци се извършва от Общината (РД № 10-РД-225-01/2007 год) и се финансира със средства от общинския бюджет, набрани с такса „битови отпадъци”. Дейността се изпълнява чрез общинско звено и администрацията няма намерение да обявява процедура по ЗОП за възлагането й на външна фирма. Системата обхваща всички населени места на общината, сградите с обществено предназначение, търговските обекти, обектите на частни фирми и малки промишлени предприятия. На всяко домакинство е предоставена пластмасова кофа 120 л или 240 л., а в близост до административните сгради и фирмите има поставени контейнери тип „Бобър”. Има изготвен график за събиране на съдовете.

От края на 2007 год. генерираните битови отпадъци на територията на Общината се транспортират и депонират на регионално депо – Русе, с което се спазват дадените от РИОСВ – Русе предписания.

Битовият отпадък се извозва два пъти месечно за всички населени места със сметоизвозващ автомобил на общината.

1. Сливо поле 10. Бръшлен 20. Борисово 27. Г. Враново

2. Сливо поле 11. Г. Враново 21. Юделник 28. Г. Враново

3. Сливо поле 12. Г. Враново 22. Стамболово 29. М. Враново

4. Борисово 13. М. Враново 22. Кошарна 30. Черешово

5. Юделник 14. Черешово 23. Ряхово 31. Резерв

6. Стамболово 15. Резерв 24. Ряхово

6. Кошарна 16. Резерв 25. Бабово

7. Ряхово 17. Сливо поле 26. Бръшлен

8. Ряхово 18. Сливо поле

9. Бабово 19. Сливо поле

3.2.4. Използвани съдове за събиране на битови отпадъци

Контейнерният парк на общината се състои от:

218 броя контейнера тип „Бобър”- 1,1м³, разпределени по населени места както следва:

№ по ред	НАСЕЛЕНО МЯСТО	КОНТЕЙНЕР ТИП „БОБЪР”
1	гр.Сливо поле	65
2	с. Борисово	12
3	с. Бабово	9
4	с. Бръшлен	6
5	с. Голямо Враново	24
6	с. Кошарна	6
7	с. Малко Враново	28
8	с. Ряхово	30
9	с. Стамболово	10
10	с. Черешово	15
11	с. Юделник	13

4804 броя пластмасови кофи от 120л.и 240л., разпределени по населени места както следва:

Броят на съдовете е недостатъчен, което е свързано с обезлюдяването на населените места по следния начин:

- увеличаването на броя съдове води до увеличаване разходите за сметосъбиране и сметоизвозване

- увеличените разходи за сметосъбиране и сметоизвозване води до повишаване на таксата за смет

- повишената такса смет увеличава данъчния товар на населението

- недостатъчния брой на съдовете води до разширяване периметъра на района, обслужван от един съд и неудобство за ползващите го граждани, които в по-голямата си част са предимно възрастни хора, предвид застаряването на населението.

Към момента на територията на община Сливо поле няма изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. На територията на община Сливо поле е функционирала система за разделно събиране на отпадъци от опаковки и отпадъчни материали от хартия и картон, пластмаса и стъкло и метали, но след 2012 год. организацията по оползотворяване на опаковки и отпадъци от опаковки („Екобулпак” АД) е прекратила дейността си по силата на чл. 33 ал 1 от ЗУО.

В общината няма система и пунктове за събиране на МРО (батерии, ИУЕЕО, едрогабаритни отпадъци и др.), както и на опасни отпадъци от бита. На територията на община Сливо поле до 2000 год. са действали три площадки с лиценз за търговия с отпадъци и отломки от черни и цветни метали, но в момента те не работят поради изчерпване на суровината за изкупуване. В момента на територията на община Сливо поле действат фирми, лицензирани да събират автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла, както и да разкомплектоват ИУМПС. По данни от регистрите на ИАОС (по смисъла на Наредба 1/04.06.2014), от територията на община Сливо поле са събрани шест тона разделно събрани битови отпадъци (но не и биоотпадъци) през 2013 год. и нула тона за 2014 г.

Събиране и извозване на други отпадъци

Общината няма изградени системи за събиране и извозване на други отпадъци с изключение на битовите отпадъци. Събирането на производствените и медицински отпадъци е задължение на техните генератори, като те сключват договори с лицензирани фирми за тяхното извозване с цел третиране.

Основна технология за обезвреждане на неопасните отпадъци е депонирането. Генерираните в община Сливо поле битови отпадъци не се сепарират преди да се подложат на крайно обезвреждане. Общината транспортира за обезвреждане битовите си отпадъци на регионалното депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за регион Русе – общини Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан. Депото е изградено по изискванията на действащото законодателство върху площ от 292,4 дка и се намира в местността “Под ормана”, източно от гр. Русе. Депонирането на битовите и неопасни производствени отпадъци е предвидено да се извършва в 5 клетки, а строителните отпадъци – в 2 клетки. Към момента на територията на РИОСВ - Русе има реализран проект за рециклиране на строителни отпадъци, като местополжението на площадката е в непосредствена близост до Регоналното депо на гр. Русе. Монтирана е инсталция за раздробяване и сепариране по фракции на строителните отпадъци.

Медицинските отпадъци, събрани от лекарските и стоматологични практики на територията на община Сливо поле се насочват за обезвреждане в автоклавната инсталация за обезвреждане на отпадъци от лечебни заведения, разположена на територията на МБАЛ - Русе АД. Отпадъците, които подлежат на задължително обезвреждане в инсинератор се транспортират и предават основно на инсинератора на ПУДООС в „Александровска Болница”.

Оползотворяване

На територията на община Сливо поле няма изградени системи за разделно събиране на отпадъци от бита с последващо пренасочване за оползотворяване. Фирмите производители и тези, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ за съответната дейност и извършващи дейността си на територията на общината събират и предават отпадъци за оползотворяване индивидуално.

Съобразно ЗУО, общинската администрация няма задължения да осигури площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата (чл. 19, ал. 3, т. 11), в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и др. в населени места с жители под 10 000 души (такива населени места не съществуват на територията на община Сливо поле). ОУП на община Сливо поле е предвидил терени за производствена и складова дейност в промишлената зона на гр. Сливо поле. При бъдещи промени в националната стратегия за управление на отпадъците или при промяна на законодателната база, някои от тези площадки могат да се използват за дейности с отпадъци при условие, че бъдат приведени в съответствие с изискванията на законодателството.

Заключение

Направеният анализ на системата за управление на отпадъците на община Сливо поле формулира следните по-важни изводи:

• 
  Системата за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци обхваща 100 % от населените места на общината.
  
• 
  На територията на общината няма въведена система за разделно събиране на отпадъци от бита, включително и на опасни отпадъци и биоотпадъци.
  

С протокол от 13.05.1993 год. в изпълнение на Заповед № 91/03.05.93 год., са определени терени за площадки за сметища в селата на Община Сливо поле.

• 
  с. Ряхово
  

ВТОРО СМЕТИЩЕ – западно от селото, на площ около 8 дка, при граници; север-гробищата, запад - нива, юг - общинска мера.

• 
  с. Бабово
  

ВТОРО СМЕТИЩЕ – изток от селото на площ около 20 дка за съвместно ползване с кравефермата, на отстояние над 300 м от регулацията, при граници; североизток - нива, юг-запад - общинска мера.

• 
  с. Бръшлен
  

• 
  с. Голямо Враново
  

• 
  с. Малко Враново
  

• 
  с. Стамболово
  

• 
  с. Кошарна
  

• 
  с. Юделник
  

• 
  с. Борисово
  

• 
  гр. Сливо поле
  

ВТОРО СМЕТИЩЕ (общинско) – кв. Сливица – на юг от града на площ от около 6 дка, при граници: изток, запад, север, юг - общинска мера, при отстояние над 300 m. от регулацията.

С въвеждането в експлоатация на регионалното депо, със заповед на директора на РИОСВ - гр. Русе през 2009 год. е прекратена експлоатацията на общинските депа. Разработени са проекти за закриване и рекултивация на общинските и „селски” депа. По предварителни количествено-стойностни сметки за закриването на всички сметища са необходими около 4 000 000 лева. Възприета е стратегия за поетапно закриване на сметищата със средства на общината или от други източници при намиране на такива.

С финансиране от държавния бюджет по ПМС № 209/20.08.2009 г. през 2011 год. е закрито и рекултивирано общинското депо в кв. Сливица, гр. Сливо поле. През 2013 год. отпадъците от сметището на с. Ряхово (9,82 дка) са предепонирани в депото в кв. „Средна кула” на гр. Русе и на почистения терен е извършена техническа рекултивация. През 2014 г. е завършена техническата рекултивация на общинско депо гр. Сливо поле (13,2 дка), разположено в местността Гергалъка в землището на гр. Сливо поле. Рекултивирания терен е категоризиран и е в процес на провеждане тригодишна биологична рекултивация.

С рекултивация на сметищата при гр. Сливо поле и с. Ряхово, рискът от замърсяване на околната среда силно намалява, но такъв остава при останалите нерекултивирани стари „селски” депа.

По данни на РИОСВ – Русе, многократно на територията на региона са регистрирани замърсени с отпадъци площи, които се почистват, а при установяване на виновник се налагат санкции.

Разработени са проекти за закриване и рекултивация на общинските и „селски” депа. За целите на разработка беше извършено геодезическо заснемане и обследване на депонираните отпадъци.

Съставът на отпадъците е основно животински фекалии, замърсени с малки количества битови отпадъци, предимно опаковки. Съотношението е приблизително 60% тор и растителни отпадъци – към 40 % други.

Не се очаква вредно въздействие върху околната среда и здравето на човека (например, образуване на сметищтен газ, инфилтрат, замърсяване на подпочвените и/или повърхностни води и др.)

Основните принципи, които са следвани при избора на метод за рекултивация са:

• 
  Обезвреждане на отпадъците с цел елиминиране заплахата за здравето на населението, риска от замърсяване на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, почвата и за увреждане на растителния и животинския свят;
  
• 
  Създаване на устойчива структура, която не създава условия за отделяне на прах и неприятни миризми;
  
• 
  Трансформиране на замърсения с отпадъци терен в ландшафтна форма, която не създава условия за вредни последици върху защитени природни обекти, недвижими паметници на културата и ландшафта.
  

Технологията за рекултивация е избрана чрез проучване на няколко варианта, включващо две отделни фази:

• 
  Изключване на практически неприложимите техники; и
  
• 
  Избор на потенциално най-подходящата технология.
  

Следвайки посочените по-горе принципи бяха отхвърлени вариантите за рекултивация, предвиждащи изграждане на долен изолиращ екран и тези при които се влагат синтетични изолационни материали.

• 
  Отвеждане на повърхностните води
  

• 
  Газоотвеждаща система
  

Съгласно представената по-горе оценка на състава на отпадъците тук преобладават биоразградимите отпадъци. Предвидения рекултивационнен пласт ще притежава умерена газова пропускливост, няма да се създаде риск от задържане на потенциални газови емисии (CH4, CO2, O2, H2S, H2, и др.).

• 
  Инфилтрирани води от сметището
  

Основно мероприятие е събирането на отпадъците на оптимална площ, оформянето на устойчива фигура и уплътняването им. Те се събират и уплътняват с 3 преминавания на гладък валяк с включен вибрация. Трудоемка, но необходима дейност е почистването на прилежащите терени от разпилени отпадъци.

Съгласно изискванията на чл. 20, ал. (2) от Наредба № 8 от 24 август 2004 г. в случаите, когато не се изисква защита от образуване на инфилтрат, горният изолиращ екран на депото се изпълнява само от рекултивиращ пласт, като за депа, на които се депонират биоразградими отпадъци, допълнително се предвижда и газов дренаж. Проектът предвижда полагане на пласт от 15 см трошен камък фракция 15-25 мм за газов дренаж.

Втория пласт – глинения екран - ще се изпълни от строителна почва с високо съдържание на глина, уплътнена с трикратно преминаване на гладък 8-12 тонен валяк без включена вибрация. След уплътняването глинения екран ще е с мощност 25 см. Изчислителната дебелина на пласта е 17 см. Избрана е дебелина на пласта 25 см за осигуряване на оптимална защита от инфилтриране на атмосферни води.

Определяне на изчислителната дебелина на глинения екран:

Съгласно Чл. 9., ал. (1) от Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивацията на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, минималната дебелина на разстлания хумусен пласт върху рекултивирани нарушени терени, предназначени за земеделско ползване, е не по-малко от 30-35 см след слягането. Съгласно алинея 3 от същия член при терени с наклон над З° се предвиждат противоерозионни мероприятия.

За постигане на съответствие по горецитираните разпоредби и с цел осигуряване на необходимите условия за установяване на трайни растителни съобщества, се предвижда полагане на 40 см плодородна почва – от хумусния или от подхумусния хоризонти. Противоерозионните мерки са описани в част „биологична рекултивация”.

Емисионните данни, които ще подлежат на мониторинг след закриване на сметищата ще са, както следва:

55 % от отпадъците на сметището са тор и растителни отпадъци, които са били съхранявани в продължителен период от време на открито, при малка дебелина на пласта. Над 50 % от отпадъците притежават качества на почвен субстрат, в следствие на претърпени основни почвообразувателни процеси под влияние на биологични агенти и абиотични фактори. Преминалите минимални количества атмосферни води не представляват риск за подземните води поради състава и състоянието на отпадъците.

Дълбочина на подземните води на територията на сметищата е 2 до 10 м, а основните почвени хоризонти са характерни с умерената си до слаба водопропускливост, което представлява естествена преграда защитаваща подземните води.
Поради ниския риск мониторинг на подземни води не следва да се извършва. При предписан такъв се изследват следните показатели:

№ по ред	Показатели	След закриване на депото
1.	Ниво на подземните води	на всеки 6 месеца
2.	Състав на подземните води	честота – по предписание

Топография на депото: състоянието на тялото на депото
Мониторингът за състоянието на тялото на депото (топографията на депото) се извършва съгласно следната таблица.

№ по ред	Показатели	След закриване на депото
1.	Поведение (слягания) на повърхността на тялото на депото -	ежегодно, с установяване на настъпилите изменения

Материали за изпълнение на проекта

Проучванията относно качествата на вложените насипни материали са задължение на инвеститора и се извършват непосредствено преди полагането им.

• 
  Изискванията към качествата на плодородната почва
  

• 
  Качества на доставения трошен камък
  

Изпълнението на рекултивационните мероприятия следва да се реализират във възможно най-кратки срокове. Целта е да се премахнат съществуващите предпоставки за замърсяване на околните терени и да се подобри естетическия вид местността. Очаква се почистването на терена и дейностите по рекултивация да окажат благоприятно влияние върху екологичното самосъзнание на населението и практиките за нерегламентирано депониране на отпадъци.

Основните принципи, които са следвани при изготвяне на проекта за биологична рекултивация са:

• 
  Използване на естествено разпространени за района видове;
  
• 
  Предотвратяване на потенциални повърхностни ерозионни процеси;
  
• 
  Подпомагане установяването на устойчиви съобщества.
  

• 
  Внимателен подбор на тревните, храстовите и дървесни видове;
  
• 
  Препоръки за технологията на засаждане и избор на оптимален период за изпълнение на дейностите.
  

Биологичната рекултивация включва комплекс от агротехнически мероприятия за стабилизиране на почвата, предотвратяване на повърхностните ерозионни процеси и гарантиране на дълготрайната цялост на рекултивационните пластове. Биологичната рекултивация се извършва на два етапа - предпосевна подготовка на повърхностния пласт от плодородна почва и внасяне на растителност.

Подготовката на почвата се състои от фрезоване, подравняване и почистване от камъни. Целта е да се разбият едрите буци и да се получи ситнозърнеста структура. Това дава възможност семената да бъдат в непосредствен допир с почвата.

Преди засяването на тревното семе се извършва засаждането на дървесната и храстовата растителност. 20% от общата повърхност на насипа се засаждат с 3-годишни храстови фиданки. Общо 4 238 бр. храсти са предвидени за засаждане с гъстота 3 броя на квадратен метър.

Предвидено е използването на три вида храсти – кисел трън (Berberis vulgaris) – 40%, смрадлика (Cotinus coggygria) – 40 % и Spiraea salicifolia -20 %. Храстите се засаждат в ниските части на откосите в застъпващи се ивици с ширина 2 м и дължина от 10 до 20 м.

По външния периметър на новия насип ще се оформи защитен пояс от широколистни дървета. За целта ще бъдат засадени 106 броя широколистни фиданки през разстояние 5 м по целия външен периметър. Предвидено е използването на вида едролистна липа (Tilia grandifolia).

Засяването на тревното семе е препоръчително да се извърши късно през есента – октомври-ноември или през началото на пролетта март-април за да се постигне дружно поникване и добро вкореневане през хладния период от годината, когато почвата е добре запасена с влага. Засяването на семената трябва да бъде равномерно, като след това се зариват с гребло и се притъпкват с дъска или ръчен валяк.

За създаването на устойчив тревостой е предвидено използването на многогодишни тревни смески. Те имат предимство пред еднокомпонентните тревостои, тъй като усвояват по-добре водата и хранителните вещества от различните почвени хоризонти, подобряват почвената структура. Тревната смес се състои от:

• 
  Бяла детелина (Trifolium repens) 20 %;
  
• 
  Червена власатка (Festuca rubra) 30 %;
  
• 
  Ливадна метлица (Poa pratensis) 30 %;
  
• 
  Ежова главица (Dactylis glomerata) 20 %.
  

Избраните видове са сравнително сухоустойчиви, което ще позволи формиране на плътно тревно покритие без интензивни отгледни мероприятия. Видовете са естествено разпространени и невзискателни. Подбрана е комбинация от видове, които имат различна по форма и дълбочина коренови системи, целта е да се получи плътна тревна покривка. Очаква се да формират устойчиво съобщество с други тревисти видове, които ще поникнат от семена, намиращи се в рекултивационния слой почва. Не се предвижда третиране с хербициди. В таблицата по-горе посевната норма е завишена с 75% както препоръчва Агенцията по почвените ресурси към Министерството на земеделието и храните. Това ще позволи успешно установяване на тревните видове при умерени последващи грижи за посевите.

Най-важното отгледно мероприятие е първата коситба. Тя се извършва през пролетта при височина на житните видови 15-20 см и 2-4 листа за бялата детелина. Извършва се високо косене – на височина 4-6 см. Възможно е използването на ръчни косачки или ръчни коси. След коситбата е нужно да се валира.

Материали за изпълнение на проекта

• 
  Тревна смеска
  

• 
  Посадъчен материал
  

Биологичната рекултивация се извършва след приключване на техническата. За засаждането на растителността и за затревяването се спазват посочените по-горе срокове.

Проектът е изработен по задание на инвеститора и в съответствие със следните нормативни документи:

• 
  Наредба 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи от 22.03.2004 г.
  
• 
  Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
  

При евентуална трудова злополука или авария се уведомява техническия ръководител на обекта (координатора по безопасност и здраве за етапа на строителството) и Възложителя на обекта и при спазване на разпоредбите на Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки ДВ, бр. 6 от 2000 г.

Изпълнителят осигурява на площадката набор с необходимите средства за оказване на първа помощ и създава организация за долекарска първа помощ.

Изпълнителя поставя необходимите знаци и табели съгласно наредба № РД-07/8 от 20 Декември 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, съответстващи на различни видове опасности.

Предмет на настоящия проект е извършване на техническа и биологическа рекултивация на сметищата на територията на Община Сливо поле. Сметищата са спрени от употреба през 2006 – та година Част от терена на имотите е отреден за сметище, а изхвърлените битови и животински отпадъци са заели по-голяма част от отредената им площ. Прилежащите терени са замърсени с разпилени битови отпадъци. Целта на проекта за рекултивация предвижда битовите отпадъци да се съберат в отредените им по площ място, след което да се уплътнят до оптимизиране на обема им и рекултивират.

Техническата рекултивация на сметищата ще започне с преместване на обема битови отпадъци, които в момента са разпилени извън имота, отреден за сметище и формуването им във фигура, удобна за обработване с машини, уплътняване и засипване.

Ще се извършат мерки по запечатване на оформената фигура – слой от 15 см трошен камък и слой от 25 см уплътнена строителна почва. Най-отгоре ще се изпълни насип от 40 см почва годна за озеленяване. Следват мерките по биологична рекултивация, включващи озеленяване на терена и грижа за растителността в съответствие с разпоредбите на Наредба № 26 от 2 октомври 1996 г. за рекултивацията на нарушени терени, подобряване на слабо продуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.

За извършването на рекултивация няма да са необходими изграждането на временни пътища, транспортни и евакуационни пътища и пешеходни пътеки на площадката и подходите към нея, въвеждане на временна организация и безопасност на движението, ограждане на обекта, временни работилници и контейнери за отпадъци, обособяването на места за складиране на строителни продукти и оборудване.

За изпълнението на рекултивацията не се предвижда монтажа на повдигателни и други стационарни съоръжения, подлежащи на контрол, монтажа на скелета, захранване с електрически ток, вода, отопление, канализация и др., работа на временно изкуствено осветление на строителната площадка и работните места.

Оказване на първа помощ ще се извършва при транспортните средства.

Строителството на обекта ще се извърши в следния ред:

• 
  Организация на строителството;
  
• 
  Техническа рекултивация – събиране на отпадъците и засипване;
  
• 
  Биологична рекултивация – засаждане на растителност и грижа.
  

• 
  Строителна механизация
  

Съгласно предоставените от Възложителя данни, в близост до площадката за рекултивация не преминават подземни комуникации, което изключва необходимостта от ръчни изкопи на обекта.

• 
  Материално снабдяване
  

• 
  Временно стопанство
  

• 
  Подготвителен период
  

Обекта се сигнализира със знаци за ограничаване на достъпа на външни лица, най-малко на всеки от съществуващите подходи към зоната за рекултивация със съдържание: „Внимание зона на рекултивация, преминаването забранено”, както и със знаците по безопасност на труда и противопожарна охрана.

За извършваните работи по събирането и местенето на битовите отпадъци и оформянето им във фигура е необходимо да се подпише протокол за откриване на строителна площадка.

Техническата рекултивация се приема едновременно с приемането на съответния обект по реда на Раздел V от Наредба № 26 от 2 октомври 1996 г. за рекултивацията на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт или по друг утвърден от властите ред.

С настоящия проект се дават указания за извършването на техническата и биологичната на рекултивация.

Начин на изпълнение на рекултивацията

Рекултивационните работи на обекта ще се изпълнят в следната технологична последователност:

- Ръчно събиране на леки битови отпадъци разпилени от основния обем на съществуващите отпадъци.

- Изпълнение на масов изкоп 1 м, в границите на фигурата за рекултивация, незаета от отпадъци, с цел удълбочаване дъното на фигурата и съхраняването на почвата на депо за обратен насип.

- Преместване и прибутване на битовите отпадъци лежащи извън фигурата за рекултивация, което включва изкопаване и товарене на земно-отпадъчната почва, товарене в камиони, превоз на разстояние до 200 м и разтоварване.

- При машинното преместване на отпадъци с помощта на багер, булдозер или челен товарач да се следи за ненарушаване на хумусния слой. В случай, че слой от същия е видимо замърсен, той се третира като битовите отпадъци.

- Прибутване с булдозер и послойно уплътняване на отпадъците, започвайки от тези, които са на място и послойно уплътняване на новопретоварените. Склоновете на фигурата за рекултивация трябва да имат ориентировъчен наклон от 1: 4,5 – 1: 5, което ще осигури достъпа на гладкия вибро валяк и за осигуряване на стабилност на рекултивирания терен. Трикратното послойно преминаване на валяка ще осигури оптимизиране на обема на фигурата и значително ще намали слягането, в следствие на огниване през мониторинговия период.

- След оформянето на фигурата за рекултивация, доказано с проверка на характерните точки, следва застилането и, съгласно типовия разрез, с 15 см трошен камък или чакъл фракция 15- 25мм, уплътнен с двукратно преминаване на валяка без включена вибрация.

- Следва слой от льос или друга глинеста почва, уплътнен с трикратно преминаване на валяка без включена вибрация. Дебелина на слоя след уплътняване – най-малко 25 см.

- Следва слой от 40 см в естествено - слегнало състояние хумусен слой или друга незамърсена почва с хумусно съдържание.

- Биологична рекултивация - залесяване, затревяване и отгледни мероприятия:

Биологическата рекултивация се извършва след приключване на техническата, но задължително през следните периоди: през есента: октомври – ноември или през началото на пролетта: март – април. Трябва да бъде спазена следната последователност:

• 
  Подготовка на почвата – фрезоване за разбиване на буците и пордавняване;
  
• 
  Засаждане на дървесно-храстовата растителност;
  
• 
  Първа поливка;
  
• 
  Засяване на тревното семе и валиране.
  

Първа поливка се извършва гнездово, непосредствено след засаждане на дървесните и храстови фиданки. Норма 2 л за храст и 5 л за дърво. Използва се водоноска.

Засяването на тревното семе е препоръчително да се извърши късно през есента: октомври – ноември или през началото на пролетта: март – април. Използва се специална тревна съставка, състава на която е посочен в общата обяснителна записка. След засяване на семената се валира.

Най-важното отгледно мероприятие е първата коситба. Тя се извършва през пролетта при височина на житните видове 15-20 см и 4-6 листа за бялата детелина. Извършва се високо косене – на височина 4-6 см. Възможно е използването на ръчни косачки или ръчни коси. След коситбата е нужно да се валира.

При засяване на тревното семе извън активния вегетационен период (виж. сроковете по-горе) не се предвижда поливка на площите.

Здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност при извършване на земните работи

Осигуряването на безопасност на труда и противопожарна охрана на обекта е задължение на изпълнителя на строително-монтажните работи.

(1) Отговорности, права и задължения на лицата, които ръководят строителния процес:

• 
  провеждане на начален и периодичен инструктаж по БХТ и ПБ на всички работници и участници в строително-монтажния процес;
  
• 
  водене и поддържане на документация по охрана на труда;
  
• 
  назначаване на правоспособен и квалифициран персонал;
  
• 
  осигуряване на средства за индивидуална защита на работещите;
  
• 
  определяне на условия за принудително и аварийно спиране на работата;
  
• 
  мерки за преодоляване и ликвидиране на аварии и даване на първа долекарска помощ;
  
• 
  уточнявана на местата за поставяне на знаците по безопасност на труда и противопожарна охрана.
  

• 
  които не са навършили 18 години;
  
• 
  които не са преминали предварителен медицински преглед;
  
• 
  които не притежават документ за правоспособност и квалификация за съответната дейност;
  
• 
  които не са инструктирани и обучени по безопасност на труда;
  
• 
  които не са снабдени или не ползват изискващите се работно облекло, обувки и лични предпазни средства;
  
• 
  които имат противопоказни заболявания спрямо условията на работа;
  
• 
  преместени от друго работно място без да са преминали инструктаж за работа при новите условия;
  
• 
  в нетрезво състояние;
  
• 
  във временно нездравословно състояние.
  

(3) Основен риск за работещите представлява изпълнението на изкопните работи при претоварването и разстилането на битовите отпадъци. По време на изпълнението на СМР в района на обекта съществуват следните възможни рискове:

• 
  от свличане на земни маси и пропадане в ями;
  
• 
  при работа със строителни и транспортни машини;
  
• 
  от наднормени шум и вибрации;
  
• 
  от ухапвания от насекоми и влечуги;
  
• 
  от запрашаване на въздуха и от отделяне на вредни за здравето газове;
  
• 
  от нараняване при работа с инструменти, механизми и др.;
  
• 
  биологична опасност от паразитни и инфекциозни зарази от контакт с отпадъци.
  

• 
  откриване на неизвестни подземни мрежи или съоръжения до получаване на разрешение от собственика им;
  
• 
  поява на условия, различни от предвидените, до изпълнение на съответните предписания на проектанта;
  
• 
  откриване на взривоопасни или други опасни материали до получаване на разрешение от съответните органи.
  

При наличие на едрогабаритни метални отпадъци заровени в отпадъците се нарязват и предават за вторични суровини.

(5) Извършване на насипни работи и вертикална планировка:

За да се избегнат нещастни случаи и трудови злополуки по време на строителството е необходимо да се спазват най-строго:

• 
  Уплътняването на обратния насип започва от участъците в близост до ръба на фигурата.
  
• 
  Уплътняване се извършва послойно, на слоеве не по- дебели от 30 см.
  
• 
  Не се допуска работа с електротрамбовки при дъжд или гръмотевици.
  
• 
  Ръководителят и помощният персонал трябва да са постоянно извън обсега на маневриращите транспортни разтоварващи материали;
  
• 
  Ръководителят и помощният персонал трябва да са постоянно извън обсега на действие на машините, извършващи разриването и уплътняването на насипите;
  
• 
  Не се допуска влизането в района на площадката на лица, пряко неангажирани с работа;
  
• 
  За изпълнението трябва да се ангажират технологично необходими и технически изправни строителни машини, имащи паспорт, инструкции за безопасна експлоатация и обслужвани само от правоспособни, квалифицирани машинисти.
  
• 
  При извършване на изкопни работи с багер да не се подкопава изкопа и допуска образуването на козирка.
  
• 
  Забранява се товаренето на изкопна маса ако водача на автотранспортното средство не е слязъл от кабината.
  
• 
  При свършване на работа, багерът се изтегля на безопасно от изкопа разстояние.
  
• 
  Забранява се навлизането на хора в обсега на действие на строителните машини.
  
• 
  При преместването на машините от едно място на друго се осигурява необходимия подход и възможност за преместване под ръководството и указанията на техническият ръководител, за да се избегне непредвидени аварии-респективно злополуки.
  
• 
  При проливни дъждове, гръмотевици и лоши атмосферни условия се спира работата на машината и изтегля обслужващия я персонал.
  
• 
  При направа на насипи, булдозерът не трябва да се доближава на по-малко от 1 м от ръба на насипа със спуснат нож поради опасност от свличане.
  
• 
  След приключване на работа със строителните и транспортите машини, обслужващия персонал е длъжен да ги остави в състояние и на места, изключващи и най-малката възможност за пускане в действие, самозадвижване, преобръщане или други непредвидени аварии
  
• 
  Самоходните, прикачените и транспортни строителни машини, движещи се на траекторията и по пътищата на строителната площадка, трябва да отговарят на всички изисквания от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, а водачите им да спазват най­-стриктно този правилник.
  
• 
  Товаро-разтоварните работи и складирането и съхранението на материалите се изпълнява в съответствие с изискванията на Наредба № 12/ 2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи.
  

• 
  На обекта се забранява паленето на огън и тютюнопушенето.
  
• 
  На обекта да се осигурят необходимите подръчни противопожарни уреди и съоръжения съгласно изискванията на приложение 2 на Противопожарните строително-технически норми.
  
• 
  Подръчни противопожарни уреди и съоръжения съгласно изискванията на работната площадка да се зачисляват на лицата определени от техническия ръководител за отговорници по противопожарна охрана, на които се възлага контрола и отговорността за поддържане в състояние на годност на тези уреди и съоръжения.
  
• 
  Достъпът до подръчните противопожарни уреди и съоръжения за пожарогасене и до пожарните кранове и хидранти да се поддържа винаги свободен.
  
• 
  Забранява се гасенето с вода на запалени течни горива. Същото да се извършва с пясък или със специални пенообразуващи и други подходящи пожарогасителни вещества.
  

Изпълнителят осигурява специално работно облекло и лични предпазни средства, съобразно специфичната дейност, която извършва и срещаните опасности в съответствие с изискванията на Наредба № 11 за специалното работно облекло и предпазните средства.

При изпълнение на строителните работи е възможно разпространение на прах. Въздействието ще е незначително, краткотрайно, в рамките на 2-3 дни и локално. Не е необходимо предприемане на допълнителни мерки за намаляването му.

Фигурата на рекултивация не засяга дървесни видове. Намиращите се в близост дървета се запазват.

При изпълнение на обекта е възможно възникване на по-високи нива на шум. Въздействието ще е незначително, краткотрайно, в рамките на 2-3 дни и локално. Не е необходимо предприемане на допълнителни мерки за намаляването му.

Поради дългия срок, в който на сметището не се изхвърлят битови отпадъци и неголямата плътност на слоя отпадъци, въздействието на очакваните нива на завишаване на летливи газове и миризми в следствие на работите по вертикалната планировка ще е незначително, краткотрайно и локално. Не е необходимо предприемане на допълнителни мерки за намаляването му.

3.2.8 Брой и процент на обхванатото население и населените места от централизираната организация – почти 100% от населението на общината е обхванато от системата за организирано сметосъбиране.

3.2.9 Събиране и извозване: собственост, статут, брой на хората заети в дейностите

Общината разполага с един брой собствен сметосъбиращ автомобил, който се обслужва от двама шофьори и четирима работника, работещи на смени при петдневна работна седмица.
3.2.10 Използвана техника - Автомобилен парк

Община Сливо поле разполага с един сметосъбиращ автомобил ИВЕКО 10 + 1,5 м³ с основна разходна норма 17,00 л.

Разходна норма при:

• 
  движение без товар – 17,00 л.
  
• 
  движение с товар – 20,00 л.
  
• 
  движение с максимален товар – 20,00 л.
  
• 
  събиране на смет за 1 курс – 8 л.
  

На територията на общината до края на 2000 година действаха три площадки с лиценз за търговия с отпадъци и отломки от цветни и черни метали, но поради изчерпване на суровината за изкупуване в момента те не работят. Няма фирми, които да събират хартиени и пластмасови отпадъци.

В общината няма системи и пунктове за събиране на масово разпространени отпадъци (опаковки, батерии, електрическо и електронно оборудване и др). На територията на региона действат фирми, лицензирани да събират автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла, както и да разкомплектоват излезли от употреба МПС.

Липсва система за събиране и предаване за оползотворяване (обезвреждане) на опасни отпадъци от бита и животински отпадъци.

На територията на община Сливо поле не се използват други форми на обезвреждане на отпадъците.

Проблемът с депонирането е решен на регионален принцип в цялата страна и в частност в община Сливо поле с изграждането на регионално депо в Русе.

Община Сливо поле е сред общините включени в проекта “Изграждане на шест регионални депа за отпадъци в България”, финансиран от програма ИСПА на Европейския съюз, който е първи по рода си за нашата страна. 75% от средствата за изграждането са осигурени по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз – програма ИСПА. С реализацията на обекта на практика ще бъдат приложени изискванията на европейските директиви по отношение на депонирането на отпадъци.

Регионално депо за битови, строителни, производствени и опасни отпадъци – Русе, се експлоатира съвместно от общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан. Изградено е върху площ от 292,4 дка земя и се намира в местността “Под ормана”, източно от гр.Русе

Депонирането на битови и производствени неопасни отпадъци се извършва в общи клетки – 5 на брой, а строителните отпадъци се депонират в 2 отделни клетки за строителни отпадъци. Дейностите по депонирането се извършват в следния технологичен ред:

• 
  подготовка на клетката за депониране;
  
• 
  разтоварване на отпадъците;
  
• 
  разстилане на отпадъците;
  
• 
  уплътняване;
  
• 
  полагане на междинен изолиращ слой;
  
• 
  при достигане на проектното ниво на депото се изпълнява горния изолиращ екран.
  

• 
  затваряне и рехабилитация на някои от най-старите и замърсени депа за отпадъци;
  
• 
  възстановяване на площи, използвани за депониране на отпадъци;
  
• 
  подобряване състоянието на околната среда в региона;
  
• 
  подобряване здравето на хората, живеещи в общините, обслужвани от депата;
  
• 
  намаляване на риска от замърсяването на р.Дунав и Черно море с построяването на Регионално депо Русе;
  
• 
  подобряване на мониторинга и контрола на Регионалното депо