Дял на рециклиране на отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло

На територията на региона Бяла / Борово се предвижда въвеждане на разделно събиране на отпадъците от хартия, картон, пластмаса, стъкло и метали в точката на образуване – чрез „сух“ контейнер. По тази причина данните за тези отпадъци от територията на община Опака се представят като общо количество.

От общо 282 тона разделно събрани отпадъци от „сухия” контейнер 147 тона са рециклируеми отпадъци, а останалите 135 тона са нерециклируеми и постъпват на депо.

Очаквано изпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници:

• 
  Към 1 януари 2016 година – не са изпълнени, поради забавяне в изграждането на Регионалната система за управление на отпадъците за регион Борово / Бяла;
  
• 
  Към 2018 година – до 40% на събраните в „сух“ контейнер отпадъци или 120,8 тона рециклирани отпадъци. Очакваното рециклирано количество за 2018 година представлява 80,1% от количеството на тези отпадъци, образувани през 2014 година;
  
• 
  Към 2020 година – до 50% на събраните в „сух“ контейнер отпадъци или 141 тона рециклирани отпадъци. Очакваното рециклирано количество за 2020 година представлява 93,5% от количеството отпадъци през 2014 година.
  

Целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО се разпределят между регионите на базата на морфологичния състав на отпадъците, генерирани на територията на общините във всеки от регионите, и решението по чл. 26, ал. 1, т. 6 ЗУО, ако такова е прието, като конкретните цели за общините се определят с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИАОС и се оповестяват на интернет страницата на агенцията. Целите се актуализират на всеки 5 години със заповед на изпълнителния директор на ИАОС.

Изпълнението на целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУО се изчислява по методите съгласно приложение № 1 на Решение на Комисията от 18 ноември 2011 г. за установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в чл. 11, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 310 от 25.11.2011 г).

Целта по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУО за ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци се изчислява за всяка година като процент на количеството депонирани биоразградими отпадъци спрямо количеството на образуваните биоразградими отпадъци през 1995 г. в Република България. За 2020 г. разрешените за депониране биоразградими отпадъци в съответния регион са 109 кг/жител.

Към момента на изготвяне на настоящата програма на територията на Община Опака не са изградени системи за разделно събиране на битови биоотпадъци.

В рамките на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Борово/Бяла” по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 2 „Подобряване на инфраструктурата за третиране на отпадъци” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” регионалното сдружение е организирало доставките на съдове за разделно събиране на битови отпадъци (включващи рециклируеми отпадъци и битови биоотпадъци) и специализирани превозни средства за транспортирането им до регионалната система. Оборудването е съобразено с избрания Сценарий 4, одобрен от МОСВ.

Към момента на изготвяне на Програмата на Община Опака 2016-2020 г. са доставени следните съдове:

Таблица VIII.3-4 Доставени съдове за разделно събиране на рециклируеми отпадъци за община Опака, 2015 г.

Регионалната система няма да се доизгради в рамките на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”. За доизграждане на съоръженията ще се търсят средства от други източници до 2017 г, които РСУО за регион Борово/Бяла ще осигури от държавен бюджет и собствени средства.

Системата за разделно събиране на рециклируеми материали ще бъде изградена и ще започне да фукционира след въвеждане в експлоатация на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово / Бяла.

Независимо от факта, че има доставена техника и оборудване за разделно събиране на рециклируеми отпадъци не е икономически целесъобразно да се изграждат системи за тяхното разделно събиране и транспортиране, преди да бъде въведено в експлоатация съоръжение за тяхното оползотворяване – Площадка за открито компостиране. Изграждане на система за разделно събиране на рециклируеми отпадъци и обслужване на нейните елементи, преди наличие на въведено в експлоатация съоръжение за тяхното оползотворяване, би довело до увеличаване на разходите за събиране и транспортиране на битовите отпадъци от населените места на територията на община Опака, т.е. до увеличаване на такса битови отпадъци, без да бъдат намалени количествата на депонираните битови отпадъци.

Количеството на разделно събраните битови биоотпадъци (зелени отпадъци) може да се раздели на 2 групи:

• 
  Отпадъци, които ще се подлагат на домашно компостиране;
  
• 
  Отпадъци, които ще се събират разделно и ще се третират в Площадка за открито компостиране.
  

По данни на ДОВОС количеството на градинските отпадъци и броят на необходимите компостери за населените места от Община Опака е както следва:

Загубите при биологичното третиране възлизат на около ~ 35-40 % от постъпващите отпадъци.

Очаквано изпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници:

• 
  Към 1 януари 2016 година – не са изпълнени, поради забавяне в изграждането на РСУО;
  
• 
  Към 2020 година – до 55% от събраните градински отпадъци чрез системата за разделно събиране ще бъдат рециклирани като компост или това са 96,8 тона. Очакваното рециклирано количество за 2020 година представлява 91,8% от количеството отпадъци през 2014 година.
  

Утайките представляват органичен продукт, който се получава в резултат на пречистването на отпадъчни води след утаяването на остатъчните вещества. Те се генерират при отделянето на тези остатъчни продукти по време на различните етапи в процеса на пречистване на отпадъчните води. Утайките съдържат ценни за земеделието съставки (сред които органични вещества, азот, фосфор, калий, и, в по-малка степен, калций, сяра и магнезий), но също така те могат да съдържат и замърсители, които обикновено включват тежки метали, органични замърсители и патогенни организми. Качествата на утайките се определят от техния източник, от първоначалната концентрация на замърсители в пречистената вода, както и от техническите характеристики на извършените процеси, свързани с третирането на отпадъчни води и утайки.

Съгласно изискванията на ЕС и договорените преходни периоди по Програмата за прилагане на Директива 91/271/ЕС, населените места с над 10 000 ЕЖ следва да изградят и пуснат в експлоатация своите общински ПСОВ до началото на 2011 г., а за агломерации с ЕЖ от 2 000 до 10 000 – до 31.12.2014 г.

Източници на информация

Основните източници от информация за целите на анализа са:

• 
  НПУО 2014-2020 г.;
  
• 
  ПРОГРАМА за прилагането на Директива 91/271/ЕИО относно пречистване на отпадъчните води от населените места;
  
• 
  Плановете за управление на речните басейни за Дунавски район с център Плевен;
  
• 
  Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС) в Република България е разработена във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите;
  
• 
  Изпълнителна агенция по околна серда.
  

Фигура VIII.2-16. Количество и управление на утайките от ПСОВ в България, 2012 г.

Източник: НСИ

Третиране на утайките от ПСОВ

При подходящо управление утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води са безопасни отпадъци, които не представляват опасност за природата и човешкото здраве. След тяхното третиране, те могат да бъдат от полза за околната среда, при условие, че се спазват определени правила. Съществуват редица възможности за оползотворяване и обезвреждане на утайки от отпадъчни води от ГПСОВ. Някои от тях са дългогодишни практики, например, повторното им използване като тор и подобрител за почва върху селскостопански и нестопански земи. Други, например използването им като гориво за производство на енергия, представляват по-съвременни подходи. Съществуват възможности за обезвреждане на утайките и чрез депониране. Проекти по управление на отпадъците, предвидени за финансиране по ОПОС 2007-2013 г., предвиждат в балансите на регионалните депа да се депонират стабилизирани утайки до 2020 г.

По отношение на обезвреждането и оползотворяването на утайките от ПСОВ, проектът за Национален план за управление на утайките от отпадъчни води в България предвижда следните възможности през 2020 г., показани в таблицата по-долу, които не включват депонирането като метод.

Таблица VIII.2-42 Възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки през 2015 г. и 2020 г.

Таблицата показва, че съществуват достатъчно възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки от ПСОВ и обезвреждане чрез депониране не трябва да се разглежда като възможност, въпреки, че голяма част от новоизграждащите се регионални системи за управление на отпадъците предвиждат в баланса на техните депа да постъпват утайки от ПСОВ през първоначалния етап на експлоатация на депата.

Съществуващо състояние в община Опака

Община Опака разполага с изключително слабо изградена канализационна мрежа – дължината на канализационната мрежа е 4,5 км, като същата е частично изградена само на територията на град Опака. Битово-фекалните отпадъчни води на гр. Опака се заустват директно в р. Черни лом.

Към момента на територията на община Опака няма изградена и работеща пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ). Частично е изградена канализационната система на гр. Опака (за 20% от населението на града).

Община Опака е приключила с изпълнението на Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд за проект „Канализация, реконструкция на водопроводи, възстановяване на улици и ПСОВ на град Опака” по процедура „Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти по Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 е.ж.”.

Целта на проекта е била изготвяне на работни инвестиционни проекти за изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Опака. Стойност на проекта – 801 655,20 лв и се изпълнява съгласно договора със срок 18 месеца от датата на сключването му – 12.01.2009 г.

Данни от ПРОГРАМА за прилагането на Директива 91/271/ЕИО

Дата на докладване: 12.09.2014 г.

Референтна дата, която се използва за установяване на несъответствие или на предстоящи крайни срокове – 2012 г.
Агломерации

Б — Канализационни системи или индивидуални/други подходящи системи на агломерации с 2000 или повече ЕЖ, за които са налице предстоящи крайни срокове към референтната дата

Б — Градски пречиствателни станции за отпадъчни води на агломерации с 2000 или повече ЕЖ, за които са налице предстоящи крайни срокове към референтната дата

Мерки за градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) по членове 4, 5 и 7
Таблица VIII.2-44 Данни за агломерация Опака съгласно програма за прилагане на Директива 91/271/ЕИО – за ГПСОВ

Дата или очаквана дата на приключване на подготвителните мерки (планиране, проектиране и т.н.)	Дата или очаквана начална дата на строителните работи	Дата или очакваната дата на завършване на строителните работи	Очаквана дата за постигане на съответствие (12 месеца проби)	Прогнозни инвестиционни разходи, необходими за ГПСОВ (както в националния план), млн.евро
31.12.2020	31.12.2021	31.12.2023	30.12.2024	2,15

В съответствие с принципа „замърсителят плаща” управлението на утайките от ПСОВ е отговорност на притежателя на отпадъка. Управлението на утайките от ГПСОВ има за цел намаляване до минимум на общото количество утайки, които се транспортират за окончателно обезвреждане чрез депониране Към момента на актуализиране на Програмата на територията на община Опака няма работеща ПСОВ.

Към проекта за изграждане на ГПСОВ трябва бъдат поставени изисквания към състава и процедурите за контрол на утайките, ако те постъпват за оползотворяване съвместно с биоразградимите битови отпадъци, като особено внимание се отдели на съдържанието на тежки метали. В такъв случай, количествата и качествата им трябва да се съгласуват с оператора на регионалното съоръжение.

Необходимо е също да бъде поставено условие да се проучат възможностите и реда за използване на утайките в земеделието директно или след предварително третиране. Не на последно място следва да се проучи възможността утайките да се използват за рекултивация на нарушени терени.

Необходимо е да се ускори процеса по изграждане на ГПСОВ за община Опака.

Операторът/собственикът на бъдещата ПСОВ е необходимо да разработи Програма за управление на утайките от ПСОВ.