VIII.2.3. АНАЛИЗ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Съгласно ЗУО „строителни отпадъци” са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.

За целите на настоящият анализ е използвана информация от НСИ, Националния стратегически план за управление на строителни отпадъци до 2020 г., Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали и НПУО 2014-2020 г.

Основната стратегическа цел, която е поставена в Национален стратегически план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване на територията на Р. България за периода 2011-2020 г., е до 2020 г. в България да бъде изградена развита система за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (ОСР), която да осигури не по-малко от 70% икономически целесъобразно рециклиране на отпадъците, образувани в резултат на строителните дейности. По този начин България ще отговори на изискванията, съгласно Рамковата Директива за отпадъците.

В Националния стратегически план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване са определени конкретни цели за оползотворяване и рециклиране на строителните отпадъци по години.

Европейски и национални цели за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци

Според Рамковата Директива за отпадъци до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни отпадъци от строителство и разрушаване следва да се увеличи най-малко до 70% от общото им тегло, като се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние. Същите цели са залегнали в ЗУО, който определя поетапно по години целите, за да се достигне крайната цел през 2020 г.:

- до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;

- до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

- до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

За осигуряване постигането на целите за материално оползотворяване е въведен механизъм за отчитане на количествата на образуваните строителни отпадъци, а също така и на отделените и предадени за рециклиране отпадъци от етапа на проектиране на строително-монтажните работи до оползотворяването, повторната употреба, влагането на рециклирани строителни материали и депонирането на ОСР. По-подробно националните механизми и инструменти за постигане на количествените цели за рециклиране и оползотворяване са представени в анализа на прилаганите схемите за отпадъците.

В следващата таблица са представени данни относно количествата образувани, обезопасени и оползотворени отпадъци от сектор строителство.

Строителните отпадъци са с относително малък относителен дял в общо образуваните производствени отпадъци в страната. Средно за четиригодишния период 2008-2011 г. строителните отпадъци представляват 6% от общо образуваните производствени отпадъци.

През същият период се наблюдава увеличение на предадените за оползотворяване строителните отпадъци спрямо общото количество образувани строителни отпадъци, като през 2009 г. и 2011 г. предадените за оползотворяване отпадъци надвишават предадените за обезвреждане строителни отпадъци (вж. следващата фигура).

Фигура VIII.2-17 Строителни отпадъци, предадени за оползотворяване и обезвреждане, 2004-2011 г.

Източник: НСИ

Пазарът за рециклирани строителни отпадъци в България не е достатъчно развит и използването на рециклирани строителни материали в строителството е слабо разпространено. Не се прилагат административни и икономически стимули за насърчаване на рециклирането на отпадъците от строителство и разрушаване. Това в голяма степен допринася за ниските нива на оползотворяване и рециклиране, които се наблюдават в страната през този период.

Както е посочено по-горе, съгласно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали са определени специфични цели за оползотворяване на някои видове строителни отпадъци, а именно:

• 
  Отпадъци от черни и цветни метали;
  
• 
  Полимерни строителни материали (пластмаси);
  
• 
  Строителни отпадъци от стъкло;
  
• 
  Строителни отпадъци от дървесина;
  
• 
  Строителна керамика;
  
• 
  Строителни отпадъци от бетон;
  
• 
  Строителни отпадъци от асфалт;
  
• 
  Строителни отпадъци от строителство и ремонт на железопътна инфраструктура.
  

Фигура VIII.2-18 Обобщени данни за морфологията на строителните отпадъци през 2009 г.

Източник: НСИ

Пътният сектор е основен генератор на строителни отпадъци, които възникват в процеса на строителство, реконструкция, рехабилитация и поддръжка на пътната инфраструктура. По данни от 2009 г. пътният сектор е източник на около 33% от общото количество ОСР, като тенденцията е неговият дял в общото количество ОСР да се запазва и дори да нараства. Друг голям генератор на строителни отпадъци са индустриалните предприятия, като от този сектор през същата година са образувани 26% от общото количество ОСР.

Сравнително голям дял от ОСР имат строителните отпадъци от разрушаване на сгради и от ново строителство, които често са свързани чрез разрушаване на дадена сграда и строителство на нова на нейно място и от ремонт и поддръжка. Най-малък е делът на ОСР от ремонтни дейности и от железопътната инфраструктура, тъй като както по-горе се посочи, че от години се прилага ведомствена норматива уредба за оползотворяване на отпадъците от железопътния отрасъл. Данните за дяловото разпределение на ОСР са представени на фиг. VIII.2-19.

Фигура VIII.2-19 Дялово разпределение на строителните отпадъци от различни източници, 2009 г.

Източник: НСИ

Важен показател, характеризиращ отпадъците от строителство и разрушаване, са строителните отпадъци на глава от населението. Като цяло за периода 2004-2010 г. стойностите на показателя „строителните отпадъци в килограми на глава от населението за България” са значително по-ниски от средните за Европейския съюз, като най-високата отчетена стойност е 385 кг/на глава от населението и е достигната през 2004 г., а средната стойност за ЕС през същата година е била 1563. През следващите години стойността на този показател за България намалява значително, като през 2010 г. достига минималната стойност от 10 кг/на глава от населението. Това се дължи основно на големия спад в сектора на строителството през тази година поради икономическата криза. Показателят варира между различните европейски страни, като неговата стойност зависи от традициите в строителството и от практиките, които са възприети, а също така и от методологията на отчитане на строителните отпадъци във всяка страна.

На територията на Община Опака няма инсталации/съоръжения за третиране на строителни отпадъци.

Не са предприети или планирани действия от страна на общината или частния бизнес относно въвеждане на алтернативни на депонирането, специализирани технологии, инсталации и съоръжения за преработване и/или рециклиране на строителни отпадъци с цел тяхното оползотворяване посредством повторното им влагане в строителството.

Общината не разполага с данни за количеството на строителни отпадъци, депонирани на общинското депо за периода на неговата експлоатация. Няма данни за количества строителни отпадъци, депонирани на територията на община Опака, както и данни за количество генерирани строителни отпадъци от територията на населените места в общината.

Отчитайки икономическия профил на общината, както и годишните количества битови отпадъци, образувани от територията й, очакваните строителни отпадъци в годишен аспект ще са минимални. В този смисъл изграждането на инфраструктура за третиране/рециклиране/ на строителните отпадъци, генерирани от територията на община Опака, е икономически неизгодно.

От влизане в сила на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС 277 от 5.11.2012 г. в община Опака не са постъпвали за съгласуване Планове за управление на строителни отпадъци самостоятелно или като част от инвестиционни проекти.

На национално ниво липсват данни за количеството на строителните отпадъци, генерирани от домакинствата. Член 19, ал.3, т.5 от ЗУО регламентира задълженията на кмета да организира дейностите по събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община. В общия случай делът на строителните отпадъци, генерирани от домакинствата, към общия дял на генерираните отпадъци е незначителен – около 5%. При липса на мощности за оползотворяване на строителни отпадъци определени видове строителни отпадъци могат да бъдат използвани за оползотворяване с цел междинно запръстяване на отделните работни хоризонти на депото.

За да се приложи успешно практиката за повторно използване и рециклиране на строителните отпадъци на територията на общината, трябва да се създадат подходящи пазарни условия за изграждане и експлоатация на рециклиращо съоръжение. Не само сложни високотехнологични съоръжения за рециклиране, но дори опростени в технически аспект методи не могат да се конкурират с депонирането, ако не са спазени следните условия:

• 
  За притежателя на отпадъците трябва да е по-скъпо да депонира отпадъците си в сравнение с рециклирането им и цената на рециклираните продукти трябва да е поне съизмерима с цената на природните суровини. Въвеждането на икономически инструменти при управлението на строителните отпадъци, напр. специфични такси (с нормативен акт) би могло да стимулира разделното събиране, предотвратяването, рециклирането и повторното използване на строителните отпадъци.
  
• 
  Ползвателите на продукта от рециклирането трябва да са убедени, че той притежава не по-лоши качества от природните суровини. За целта е необходимо въвеждането на национални стандарти за качеството на продуктите от рециклираните строителни отпадъци. Тези норми трябва бъдат включени в договорите между преработвателя и строителната фирма и да гарантират, че готовият продукт притежава необходимите качества за съответното строителство.
  
• 
  В страната, и в частност в региона, трябва да съществува търсене на продукти от рециклиране на строителни отпадъци.
  
• 
  Съществуващите депа за инертни отпадъци трябва да се експлоатират при спазване на законодателството по управление на отпадъците и по-конкретно – приемането единствено на инертни отпадъци, спазване на изискванията към долния изолиращ екран, мониторинг и пробовземане и др. Необходим е строг контрол и санкциониране на нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци.
  

В рамките на Проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово / Бяла” е била предвидена за изграждане клетка за инертни отпадъци в границите на площадката на регионалното депо за неопасни отпадъци. Предвид факта, че изграждане на клетка за инертни отпадъци е недопустим разход по ОП „Околна среда 2007 - 2013 г.”, с писмо изх. № 22/ 09.04.2010 г. на РСУО Янтра-Лом 2008 общините-членки на Регионалното сдружение изразяват становище площта, определена с Проекта за изграждане на клетка за строителни отпадъци да остане в определения контур на площадката на регионалното депо и да се използва в бъдеще за изграждане на нови клетки и/или съоръжения, с цел удължаване експлоатационния период на депото за неопасни отпадъци.

Решението за осигуряване на съоръжения за третиране на строителни отпдъци на регионално ниво е удачно и икономически изгодно, както за община Опака, така и за частните инвеститори.

VIII.2.4. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Наличната информация и тенденциите дават основание да се направят следните основни изводи относно битовите отпадъци:

• 
  Общото количеството на образуваните битови отпадъци в Община Опака следва тенденция към запазване на нивата през последните години, като за периода 2006-2014 г. намалението е с около 32% (съпоставимо с намалението на БО за страната за сходен период);
  
• 
  В сравнителен план Община Опака е под средното ниво на образуване на битови отпадъци на жител на година за 2012 г. – 140 кг/ж съпоставено с данните от Методиката за определяне на морфорогичния състав на битовите отпадъци за населени места с подобно население (под 3 000 души) – 247,1 кг/ж. След направеното преизчисление на НН в настоящия Анализ същата е определена на 231,44 кг/ж/г. Определената по експертна оценка НН през 2008 г., която е използвана и в Доклада за ОВОС за „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово / Бяла” и която е одобрена от МОСВ е 202 кж/ж/г за малки населени места (до 3 000 ж) от регион Борово / Бяла и същата следва да се приеме за достоверна до извършване на реален морфологичен анализ на битовите отпадъци;
  
• 
  Основен източник на битовите отпадъци на територията на Община Опака са домакинствата – почти 100% от битовите и приравнените на тях отпадъци;
  
• 
  По показателя образувани битови отпадъци на жител на година за Община Опака през последните години се наблюдава тенденция към стабилизиране. След въвеждането на регионалната система за управление на отпадъците за регион Борово / Бяла отчитането на постъпващите за третиране в регионалната система отпадъци ще се извършва с ел.везни и ще се избегне евентуалния субективизъм при отчитане количествата на отпадъците;
  
• 
  Депонирането, като метод за обезвреждане на отпадъците в България, е с най-голям относителен дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че намалява през последните години. Делът на оползотворените битови отпадъци за Община Опака и за регион Борово / Бяла ще се увеличи след изграждане и въвеждане в експлоатация за РСУО за горепосочения регион.
  
• 
  Основната част от битовите отпадъци, образувани на територията на община Опака са биоразградими;
  
• 
  Към момента на изготвяне на програмата липсва разпределение на задълженията между отделните общини за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО – задължение на Общото събрание на РСУО за регион Борово / Бяла. Горното все още не е изпълнено поради значителното изостава в сроковете по изграждане на регионалната система;
  
• 
  Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Борово / Бяла е органиизирало провеждането на обществена поръчка по реда на ЗОП в рамките на проект, финансиран по ОПОС 2007-2014 г., в резултат на което са доставени елементи на системи за разделно събиране на битови биоотпадъци (съдове и специализирани автомобили). Оборудването ще е собственост на регионалното сдружение, но ще се ползва от всяка от общините-членки в него след въвеждане в експлоатацията на регионалната система;
  
• 
  Налично е общо и специфично законодателство, а също така и стратегически план за управление на строителните отпадъци, като са поставени конкретни количествени цели за поетапно достигане до 2020 г. на подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване;
  
• 
  Строителните отпадъци са със сравнително малък относителен дял от образуваните производствени отпадъци – около 6%;
  
• 
  Преобладаващата част от строителните отпадъци имат висок потенциал за рециклиране и оползотворяване, има достъпни технологии за рециклиране, но няма достатъчен капацитет за рециклиране на строителни отпадъци;
  
• 
  Все още не е изградена национална информационна система за образуваните, рециклираните, оползотворените и депонираните строителни отпадъци, поради което данните за отпадъците от строителство и разрушаване от наличните източници са непълни;
  
• 
  В аспекта на европейските сравнения, България е с многократно по-ниски стойности на показателя СО/жител/г. от средното за ЕС-27. За разлика от средноевропейските тенденции на увеличаване на количествата строителни отпадъци през последните години, в България те значително намаляват;
  
• 
  В периода 2004-2009 г. има увеличаване на количествата на образуваните утайки от ПСОВ в Р България с над 300%;
  
• 
  Образуваните годишни утайки от ПСОВ на жител в страната са едни от най-ниските в ЕС;
  
• 
  Способите на обезвреждането и оползотворяването на утайките от ПСОВ са се увеличили спрямо 2006 година, когато депонирането на утайки от отпадъчни води е съставлявало 60% от общото им количество. През 2012 г., депонирането на утайки от ПСОВ съставлява едва 11% от общото им количество. По отношение на йерархията в управлението на отпадъците това представлява голям напредък в оползотворяването на утайките;
  
• 
  Управлението на утайките от ГПСОВ Опака трябва да е в съответствие с йерархията за управление на отпадъците;
  
• 
  Анализът на възможностите за оползотворяване на утайките от ПСОВ в земеделието показва, че има възможност 100% от утайките от ПСОВ да бъдат оползотворени в земеделието. Друга възможност за значително оползотворяване на утайките е в рекултивацията на нарушени терени (50%).
  

• 
  Проучване от община Опака на най-ранен етап на основните източници на хранителни, зелени и други биоотпадъци и на количествата им и за специфичния подход на всяка община за създаване на системи за разделното им събиране;
  
• 
  Провеждане на постоянни информационни програми в община Опака по управление на битовите отпадъци в съответствие с йерархията за управление на отпадъците, с акцент върху управление на биоразградимите отпадъци, разделно събиране и рециклиране и предотвратяване, извършване на проучвания за морфологичен състав на отпадъците;
  
• 
  Извършване на морфологичен анализ на битовите отпадъци за регион Борово/Бяла и частност на територията на Община Опака в съответствие с правилата, разписани в Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци на МОСВ, 2012 г., на всеки 5 години (съгласно чл.8, ал.6 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците);
  
• 
  Приближаване към принципа „замърсителят плаща” при определяне на такса битови отпадъци чрез измерване на количеството;
  
• 
  Изграждане на инфраструктура за подготовка и рециклиране на строителни материали и производство на рециклирани строителни материали с контролирано качество на регионално ниво (регион Бяла/Борово);
  
• 
  Прилагане на стриктен контрол за изпълнение изискванията на ЗУО и Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали.