Програма за управление на отпадъците на Община Опака 2016-2020 г. 6 I участие на Община Опака в Регионално сдружение за управление на отпадъците 6

Община Опака е включена в териториалния обхват на област Търговище, която е част от Североизточния район (СИР) за планиране. Общата дължина на пътната мрежа в Североизточен район е 5 319 км, като 2 668 км от тях са пътища от Републиканската пътна мрежа (РПМ), а останалите 2 651 км са общински пътища.

Гъстотата на пътищата от висок клас в СИР е най-висока от всички райони (0,039 км/кв. км), при средна стойност за страната 0,032 км/кв. км.

Най-голяма гъстота на пътната мрежа с национално значение се наблюдава на територията на областите Шумен и Варна, докато на територията на област Добрич тази гъстота (0,018 км/кв. км) е над два пъти по-малка от средната за района (0,039 км/кв. км). В областите Търговище и Добрич не са изградени автомагистрали и връзките им със съседните области се осъществяват от пътища І и ІІ клас.

Гъстотата на пътищата с регионално значение в Североизточен район е 0,144 км/ кв. км е почти колкото средната за страната. Регионалните пътища имат най-голяма гъстота в областите Добрич и Търговище, където функциите им са не само да осигуряват пътните комуникации на територията на областта и района, но и да осъществят интеграцията и връзките със съседни райони, предвид по-ниската изграденост на пътищата с национално значение.

По-голяма част от пътищата в района са с трайна настилка – 99,6%. Общата дължина на пътищата с трошенокаменна настилка е 11 км (единствено в област Търговище), а на пътищата без настилка – 1 км, което представлява незначителна дължина от пътищата от РПМ.

Източник: Регионален план за развитие на Североизточен район за планиране за периода 2014-2020 г.

Гъстотата на общинската пътна мрежа в област Търговище (236 км/1000 кв.км) е почти един път и половина по-голяма от средната за страната (161 км/1000 кв.км). Добрата пространствена организация създава добри условия за комуникация между отделните населени места, особено в периферните райони, където се разчита главно на нея. Поради пресечения релеф пътищата изобилстват с хоризонтални и вертикални криви, а поддържането им особено в зимни условия е затруднено от ограничените фенансови възможности на общините.

Въпреки, че оценката за състоянието на РПМ може да се обобщи по-скоро като добро (над три четвърти от пътната мрежа е в добро или средно състояние или повече от половината – в добро), тревожен е фактът, че 35% от преобладаващо обслужващата пътна мрежа в областта (третокласната) е в лошо състояние.

Източник: Областна стратегия за развитие на Област Търговище 2014-2020 г.

С Решение на Министерски съвет №884 от 29.12.2002 г. е утвърден списъка от Републиканската пътна мрежа, с което част от четвъртокласните пътища са изключени от РПМ и съответно стават част от общинската.

Списъкът на общински пътища е приет с Решение №236 на Министерския съвет от 13 април 2007 г. (изм. и доп. с Решения на Министерския съвет №155 от 2009 г., №301 и №677 от 2011 г., №807, №871 и №1016 от 2012 г., №340 и №646 от 2014 г. и №110 от 2015 г.).

Към 2012 г. за състоянието на общинските пътища може да се съди единствено по данни от общините.

Източник: Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016 -2022 г., приета с Решение №26 от 18.09.2015 г. на Министерски съвет

Дължината и плътността на пътната мрежа в община Опака са дадени в Таблица №4.

Таблица №4 Дължина и плътност на пътната мрежа в община Опака

Източник: Общинска администрация – Опака

Демографската характеристика на община Опака е направена въз основа на следните източници на информация:

• 
  Данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД ГРАО) към министерството на регионалното развитие и благоустройството;
  
• 
  Публикуваните доклади „Население и демографски процеси” на Националния статистически институт (НСИ) за периода 1998 г. – 2014 г., които оценяват населението към 31 декември на всяка година.
  

Ежегодните данни от публикуваните доклади „Население и демографски процеси” на НСИ представят годишна база данни, основана на Националния регистър за населението – ГРАО и съчетана с допълнителни фактори за корекция, които позволяват да се намали разликата между Националния регистър и реалната ситуация. Характерно за данните на ГРАО е, че обикновено стойностите за населението са с 4-6% по високи от годишните данни на НСИ и от преброяванията (данните на ГРАО не отчитат процеси като емиграция със запазване на българското гражданство, сезонна работа в чужбина, някои вътрешни миграционни процеси).

Продължава процесът на остаряване на населението. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.

В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.1 процентни пункта.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27.9%), Габрово (26.7%) и Ловеч (25.6%). Общо в седемнадесет области този дял е над 20.0% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) -16.5%, Благоевград -17.5%, Варна и Бургас -съответно 17.6 и 17.7%. За Област Търговище относителният дял на населението на 65 и повече навършени години към 31.12.2014 г., по области, е 20,1% (Източник: Население и демографски процеси през 2014 година (окончателни данни), НСИ)

Таблица №6 представя данни на НСИ за населението по местоживеене и пол към 31.12.2014 г. за страната, област Търговище и община Опака

Таблица №6 Население по местоживеене и пол към 31.12.2014 г. за Област Търговище

За периода между двете последни официални преброявания през (2001 г. и през 2011 г.) населението на община Опака намалява с 1 122 души (14,4%), като прираста на намалението е по-висок както от този за област Търговище (-12,3%), така и за Североизточния район на планиране (-5,2%) и за България (-7,1%).

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2014 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 41 367души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.7‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 3.1‰, а в селата -минус 12.9‰, или намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2014 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.2‰), Сливен (-2.5‰) и Кърджали (-2.6‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин-минус 15.2‰, следвана от областите Монтана (-12.8‰) и Габрово (-11.6‰). Над минус 10.0‰ е и естественият прираст в областите Плевен, Враца, Ловеч, Кюстендил и Перник. Естественият прираст на населението през 2014 г. по области (на 1000 души) за област Търговище е -6,7.

Промишлеността в община Опака е слабо развита. Преобладава производство на селскостопанска продукция.

Селското стопанство в Община Опака се развива основно в направление – растениевъдство. Добре развито е и тютюнопроизводството. Дейностите се осъществяват кооперативно и от частни земеделски производители:

• 
  Кооперация „Прогрес – 94 “ – селско стопанство;
  
• 
  Земеделска кооперация „Хр. Ботев” – селско стопанство;
  
• 
  Кооперация „Черноломие” – селско стопанство;
  
• 
  Кооперация „Черни лом” – селско стопанство .
  

Промишлените предприятия на територията на община Опака са:

• 
  „Родина” ООД гр. Попово – филиал гр. Опака и с. Крепча – производство на дамска конфекция;
  
• 
  Тютюнева сушилня „Вирджиния 2000” ООД гр. Опака;
  
• 
  „Български Бергман” ЕООД с. Гърчиново – производство на изделия от стъклоровинг;
  
• 
  ЕТ „Лесо-експорт-импорт” – цех за производство на дървени колове;
  
• 
  ЮЕС „Комерс” с. Голямо Градище – мандра ( производство на млечни продукти);
  

 Текстилната промишленост е от особено значение за социално-икономическото развитие на общината.

Основен пазар на продукцията на отрасъла (основно ишлеме), са предимно клиенти от Германия, Франция и Италия. Положителна черта за сектора е, че ангажира предимно женски труд и при едно по-добро взаимодействие с общината, Бюрото по труда и нестопанските бизнес-организации, отрасълът успешно би могъл да предлага работни места и за голяма част от групите в неравностойно положение на пазара на труда.

Хранително-вкусовата промишленост

Хранително-вкусовата промишленост на община Опака включва дейности, свързани с производство на мляко и млечни продукти, хляб и хлебни изделия.

На територията на общината работят две мандри – в с. Крепча и с. Голямо Градище.

Характерно за хранително-вкусовия отрасъл е, че продукцията се реализира предимно на местния пазар. Общите проблеми на отрасъла са тясно свързани с развитието на селското стопанство в региона и с разширяване номенклатурата на произвежданите селскостопански стоки, както и с осигуряване на финансови ресурси за внедряване на нови технологии за преработка и съхраняване на хранителни стоки.

Местната икономика създава предимно традиционни продукти за вътрешния пазар. Липсват нови продукти, предназначени за вътрешния и външния пазар, които представляват предпоставка за бърз и качествен икономически растеж.

Динамиката на развитието й ще се съобразява предимно с промените на вътрешния пазар и динамиката на вътрешната конкуренция. В общината не се създават високотехнологични и характерни с високи темпове на растеж продукти и услуги, предназначени за външни пазари.

От анализа на икономическите ресурси, които могат да служат като лостове на промяна в позитивна посока на местната икономика са идентифицирани следните фактори:

• 
  развитие на ловния туризъм – чрез използване на природните забележителности на региона – наличието на благоприятни природни условия и на ловна база „Голямо Градище” създава условия за развитие на ловен туризъм.
  

• 
  евтина работна ръка – Съществуващата безработица води до силно намаляване цената на работната сила в региона. Това е един от благоприятните фактори за привличане и развитие на трудоемки производства. За тяхното привличане може да се използва съществуващия и неизползван сграден фонд. Трябва да се има предвид, че тези производства са много чувствителни на промените в заплащането на труда и могат бързо да се преместят на други места в и извън страната, където тези разходи са по-ниски.
  
• 
  преструктуриране на отглежданите култури – селското стопанство към търсените на западните пазари ягоди, череши, вишни, сливи, билки, диворастящи плодове, етерично - маслени култури и др.
  
• 
  развитие на горското стопанство и дървопреработването – влажният климат благоприятства развитието на горска растителност. Тези природни дадености представляват благодатна основа за развитие на дърводобива и дървопреработването в региона.
  
• 
  Пред икономическото развитие на местната икономика съществуват ясно очертани ограничители на развитието, които трябва да се отчетат при създаване на сценария за развитието й. Най-важната от тях е достъп до инвестиции – местната икономика се нуждае от сериозни инвестиции, чрез които може да извърши преструктурирането си. Възможностите за икономическо развитие в общината не са малко. Въпреки това, техният потенциал не е много висок, както и шансовете за реализацията им. Резултатите от този анализ, както и резултатите от стратегическото позициониране на отраслите на местната икономика определят следния сценарий за икономическо развитие до 2014 година:
  

В прогнозния период не се очакват съществени промени в структурата на местната икономика. Водещите фирми ще запазят своето място. При осъществяване на предвидените намерения растеж може да се очаква от растениевъдството, дървопреработването и ловния туризъм.

Съгласно приетият с Решение от 22 декември 2014 г. на Министерски съвет НПУО 2014-2020 г. Генералната стратегическа цел на страната в сферата на управление на отпадъците е: Общество и бизнес, които не депонират отпадъци.

Стратегическите цели, гарантиращи постигането на генералната стратегическа цел са:

• 
  Цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване;
  
• 
  Цел 2: Увеличаване на количествата на рециклираните и оползотворени отпадъци, чрез създаване на условия за изграждане на мрежа от съоръжения за третиране на цялото количество генерирани отпадъци, което да намали риска за населението и околната среда;
  
• 
  Цел 3: Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда;
  
• 
  Цел 4: Превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците.
  

Рамковата директива за отпадъците въвежда нова йерархия на управлението на отпадъците. Тя е крайъгълен камък на законодателство и политиката относно отпадъците. Тази последователност определя приоритетния ред на това какво представлява най-добрата възможност за околната среда в законодателството и в политиката относно отпадъците. Спазването на йерархията на управление на отпадъците от страните-членки гарантира най-високо ниво на съответствие с европейските документи за ефективно използване на ресурсите, поради което следва да се насърчава по всякакъв начин. Йерархията задава пет възможни начина за институциите и бизнеса за справяне с отпадъците и дава приоритет на мерките в следната последователност:

a) Предотвратяване на образуването на отпадъци;

б) Подготовка за повторна употреба;

в) Рециклиране;

г) Друго оползотворяване, напр. оползотворяване за получаване на енергия;

д) Обезвреждане (депониране, изгаряне без оползотворяване на енергията и др.).

• 
  „Предотвратяването” на отпадъци е определено в Директивата като мерки, които се предприемат преди веществата или предметите да се превърнат в отпадък, с което се намалява:
  

б) съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите (качествено предотвратяване на отпадъците).

• 
  „Подготовка за повторна употреба” включва почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно (например поправка на велосипеди, електрическо и електронно оборудване, мебели и др., които след като са поправени се продават като втора употреба). Подготовката за повторна употреба е вид оползотворяване на отпадъците.
  
• 
  „Рециклиране” – Подходът при рециклирането е, че един материал се преработва с цел да се променят неговите физикохимични свойства и да се оползотворява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от „рециклиращо общество”, което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.
  

• 
  рециклиране на материали: напр. на пластмасови продукти или компоненти в пластмасови материали; стопяване на отпадъчно стъкло в стъклени продукти; употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др. Рециклирането на материали: например пластмасови гранулирани и пелетизирани за екструдиране или формоване, натрошени отпадъци от стъкла, сортиране на отпадъци от хартия, отговарящи на критериите за края на отпадъка
  
• 
  Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите.
  

• 
  „Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване” съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.
  

• 
  изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО.
  
• 
  насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване
  

• 
  „Обезвреждане” – депониране (дори когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване (в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности, когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване.
  

Програмата за управление на отпадъците на Община Опака за периода 2016-2020 г. е напълно съобразена с основните цели в европейското екологично право в сектор „Отпадъци” и съдържа ключови цели, за постигането на които в НПУО и НППОО са предвидени програми от мерки.

Програмата за управлението на отпадъците на Община Опака попада в обхвата на т.5.1. от Приложение №2 на Наредбата за Екологична оценка (ЕО) и във връзка с чл.2, ал.2, т.1 от Наредбата подлежи на преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка. Съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие и съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони, програмата следва да бъде подложена и на ОС.

Разработеният проект на Програма за управление на отпадъците на Община Опака е публикуван на интернет страницата на Община Опака за срок от 14 дни с цел осигуряване на обществен достъп.