Програма за управление на отпадъците на Община Опака 2016-2020 г. 6 I участие на Община Опака в Регионално сдружение за управление на отпадъците 6

• 
  Разделно събиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло, едрогабаритни отпадъци и др. чрез осигуряване на площадки за събирането им;
  
• 
  Разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата;
  
• 
  Осигуряване на съдове за разделно събиране на рециклируеми отпадъчни потоци от домакинствата;
  
• 
  Осигуряване на площадка и/или съоръжение за рециклиране на строителни отпадъци;
  
• 
  Осигуряване на площадка и/или съоръжение за оползотворяване на биоотпадъците, в т.ч. зелените отпадъци.
  

• 
  Разделно събиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло, едрогабаритни отпадъци и др. чрез осигуряване на на съдове за събирането им, собственост на Регионалното сдружение, в което участва общината;
  
• 
  Разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата – осигуряване на един мобилен пункт за територията на всички общини, участващи в Регионалното сдружение;
  
• 
  Осигуряване на съдове за разделно събиране на рециклируеми отпадъчни потоци от домакинствата, собственост на Регионалното сдружение, в което участва общината;
  
• 
  Осигуряване на площадка и/или съоръжение за рециклиране на строителни отпадъци – една за целия регион Борово/Бяла;
  
• 
  Осигуряване на площадка и/или съоръжение за оползотворяване на биоотпадъците, в т.ч. зелените отпадъци към Регионалната система за управление на отпадъците.
  

С реализацията на този сценарий се осигурява:

• 
  Рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло чрез прилагане на ефективни мерки за разделно събиране на отпадъците от домакинствата при източника, и транспортирането им до регионално съоръжение за сепариране.
  
• 
  Строителство и въвеждане в експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци.
  
• 
  Разделно събиране на битовите биоотпадъци и транспортирането им до регионална компостираща инсталация.
  
• 
  Разделно събиране на отпадъците от поддържане на зелените площи и транспортирането им до регионална компостираща инсталация.
  
• 
  Въвеждане на домашно компостиране на зелени отпадъци с цел намаляване на количеството им.
  
• 
  Оползотворяване на биоотпадъците чрез компостиране в регионалната инсталация.
  
• 
  Събиране и транспортиране на малките количества строителни отпадъци от ремонтни дейности в домакинствата; използване към Регионално депо.
  

2. 
   ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ С ПОДПРОГРАМИ С МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ И ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА НАПРЕДЪКА
   

Законът за управление на отпадъците изисква общинските програми за управление на отпадъците да се разработват в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците 2014 – 2020 г., общинската програма за управление на отпадъците за този период включва следните стратегически цели и програми за достигането им:

Подпрограмата набелязва конкретен план за действие за изпъленение на Специфична цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване

В настоящата Подпрограма са използвани като източник на информация:

• 
  Национална Програма за предотвратяване на образуването на отпадъци 2014 – 2020 г.;
  
• 
  Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012 – 2014 г., Агенция за обществени поръчки;
  
• 
  Наръчник за екологичен характер на обществените поръчки, Европейска комисия.
  

Рамковата директива за отпадъците задължава страните членки да разработват програми за предотвратяване образуването на отпадъците. Това изискване е транспонирано в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), в сила от 13.07.2012 г. Съгласно чл.50 на ЗУО министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерски съвет програма за предотвратяване образуването на отпадъци, като неразделна част от Националния план за управление на отпадъците. За първи път в България такава програма е разработена в рамките на Националния план за управление на отпадъците (НПУО) за периода 2014-2020 г. Мотото на националната програма за предотвратяване образуването на отпадъци 2014-2020 г. е „Най-полезния отпадък е този, който въобще не е възникнал”.

Благосъстояние при по-слабо използване на ресурси и по-малко отпадъци е не само възможно, а задължително. Ресурсите на земята са ограничени, а това ограничава и възможностите за развитие на постоянно нарастващото световно население. Отпадъците, от една страна, се образуват от използването на ресурси или продукти, а от друга, те имат негативни ефекти върху околната среда в резултат от тяхното преработване или обезвреждане.

Прекъсването на връзката между икономическия растеж и нарастващото използване на ресурсите, което води до негативно влияние върху човека и природата, е основна цел в областта на политиката по околната среда. Този ръководен принцип за устойчиво развитие представлява не само ориентир за държавни действия, но е и мерило за решенията на икономиката и обществото.

Особено важно е да се подчертае, че предотвратяването на отпадъци (ПО) има най-висок приоритет. Най-големите натоварвания на околната среда възникват при производството на един продукт и именно поради това тези натоварвания се намаляват чрез мерки за предотвратяване на отпадъци. Освен това, по този начин се намаляват и вредните влияния при изгаряне, транспортиране и складиране. В крайна сметка предотвратяване на образуването на отпадъци означава да не възникват отпадъци, да не се произвеждат продукти, които после да трябва да бъдат рециклирани или обезвреждани. Различните възможности за третиране на отпадъците винаги са свързани с трудности и натоварвания за околната среда. Отпадъкът не изчезва просто така, а чрез депонирането и изгарянето само се променя като вещество. Например, при изгарянето, дори и чрез най-съвременните технологии, възникват емисии и/или остатъчни вещества, които трябва да се складират. Всяко депониране е намеса в природата, като при това не могат стопроцентово да се изключат вредни въздействия върху околната среда. В най-добрия случай отпадъците се оползотворяват, но дори и в този случай възникват натоварвания поради употребата на енергия и вода. Поради това единственото адекватно противодействие на проблематиката с отпадъците са действията преди образуването на отпадъци, а именно предотвратяването на образуването на отпадъци.

Съгласно §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „Отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Директива 2008/98/ЕО дефинира предотвратяване образуването на отпадъците като „Мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

• 
  Количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;
  
• 
  Вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда или човешкото здраве, или
  
• 
  Съдържанието на вредни вещества в материалите или продуктите”.
  

Изхождайки от Програмата за предотвратяване на отпадъците целите могат да се обобщят в три групи:

Прекъсване на връзката между икономическия растеж и свързаното с това вредно влияние върху човека и околната среда в резултат на образуването на отпадъци.

• 
  Намаляване на количеството на отпадъци;
  
• 
  Намаляване на вредното въздействие на отпадъците;
  
• 
  Намаляване на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.
  

Докато намаляването на количествата отпадъци се нарича количествено предотвратяване на отпадъци, то намаляването на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите се нарича качествено предотвратяване на отпадъците. Двата аспекта са тясно свързани и не трябва да се разглеждат като независими, а по-скоро като взаимно допълващи се. Неправилно е да се смята, че ако отпадъкът или неговото третиране само по себе си няма вредно въздействие, то този отпадък не трябва да се предотвратява. По време на самото третиране се изразходва енергия, вода, заема се пространство. Само в случай, че даден продукт не бъде произведен, то той не би се превърнал в отпадък, т.е. в случай на 100% количествено предотвратяване няма да има нужда и от качествено предотвратяване. Тъй като обаче такива случаи са нереалистични или твърде малко, е ясно, че за всеки продукт трябва да се прилагат и двата аспекта. Когато няма количествено предотвратяване, това не означава, че не трябва да има качествено и обратно.

Предотвратяването е хоризонтална мярка, която обхваща всички фази на потока на материали – добив, производство, разпространение и потребление. Предотвратяването на отпадъка не е само в една от тези фази. Колкото по-рано се реализират мерките по предотвратяване, толкова по-ефективни ще бъдат. В този смисъл мерки, предприети във фазата на дизайна и пред-дизайна, биха имали по-голям положителен ефект. Предотвратяване по време на дизайна означава да се предприемат мерки още във фазата на вземане на техническите решения. Това включва не само еко-дизайн на продуктите, но и стратегическо развитие от гледна точка на икономически показатели, позиция на пазара, планиране на разходи и др., както и използване на технологии, изискващи по-малко материал, влагане на по-малко опасни субстанции, по-малко опаковки, по-рядко преместване и по-малко складиране.

Описаните по-горе цели на ПО са част от общия комплекс политики в областта на устойчивото развитие, като при реализиране на целите и мерките трябва да се имат предвид и социалните и икономически аспекти. Да се измерва количественото предотвратени отпадъци означава да се измерва несъществуващо количество отпадъци, а да се измерва качественото предотвратени отпадъци означава да се измерва вреда, която не се е състояла.

Съгласно чл. 29, точки 3 и 4 на РДО в предотвратяването на отпадъците трябва да се определят „специфични качествени или количествени контролни показатели” (индикатори), чрез които да може да се оценява и наблюдава напредъка на изпълнението на мерките за ПО. Съгласно Директивата на ЕС всяка държава-членка може да изработи собствени индикатори като същевременно се визира и възможността индикаторите да бъдат определени и чрез процедурата по приемане на общоевропейските норми.

Формулираната по този начин задача в РДО показва, че на този етап няма универсални и общовалидни индикатори, от което следва, че в областта на индикаторите, като доказателство за успех на мерките за ПО, са необходими бъдещи изследвания и проверки. Същевременно трябва да се отбележи, че РДО задължава държавите-членки да определят индикатори за оценка на успеха на мерките за ПО. Това задължение е формулирано и в българския закон (чл. 50, ал. 1 и ал. 3, т. 4 ЗУО). Съгласно тези разпоредби министърът на околната среда и водите разработва и внася в МС програма за ПО, която „включва индикатори за оценка на изпълнение на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци”.

В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

а) предотвратяване;

б) подготовка за повторна употреба;

в) рециклиране;

г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;

д) обезвреждане.

При прилагането на посочената по-горе йерархия на отпадъците, държавите-членки предприемат мерки за насърчаване на вариантите, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло.

• 
  Държава;
  
• 
  Общини (общински съвети);
  
• 
  Икономически и научни субекти, неправителствени организации;
  
• 
  Домакинства.
  

В приложение №4 към чл. 50, ал. 3, т. 2 на ЗУО, точно както и в Приложение IV към чл. 29 на РДО са изброени 16 примерни мерки за предотвратяване на отпадъците. В настоящата Подпрограма са разгледани само онези от тях, за които е преценено, че са приложими към Община Опака.

Зелените обществени поръчки се дефинират като: “процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставяни.”. Зелените поръчки като цяло са доброволен инструмент.

Възложителите преценяват дали и доколко да използват екологичните съображения и на кой етап от процеса на възлагане на обществената поръчка да заложат екологични изисквания. Съгласно ЗОП, екологични изисквания могат да бъдат заложени на следните етапи от процеса на възлагане на обществената поръчка – обявяване, провеждане, подписване и изпълнение на договор. Със Съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. “Обществените поръчки, насочени към една по-добра околна среда” се отправя препоръка поне 50% от всички възложени обществени поръчки през 2010 г. да бъдат зелени. Това означава, че те следва да отговарят на общите “основни” критерии за зелени обществени поръчки, споменати в посочения документ. В съобщението се казва още, че са “необходими стимули за насърчаване на по-широкото използване на екологосъобразни продукти, като в същото време трябва да се избягват изкривявания на вътрешния пазар, каквито биха могли да последват от прилагането на чисто национални стимули за зелени обществени поръчки”. Ползите от възлагането на зелени обществени поръчки включват:

• 
  спестяване на материали и енергия;
  
• 
  намаляване на разходите за придобиване на продукти и услуги, като се отчита целия жизнен цикъл на продуктите;
  
• 
  създаване на реални стимули за разработване на екологосъобразни технологии;
  
• 
  редуциране на отпадъците и замърсяването;
  
• 
  намаляване на емисиите на парникови газове;
  
• 
  ефективно управление на околната среда.
  

Този вид процедури ще доведе до ограничаване на замърсяванията и увреждането на околната среда, както и до намаляване на разходите, които трябва да направи обществото за отстраняването на тези вредни ефекти и последствията от тях. Възлагането на зелени поръчки ще създаде предпоставки за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове, рециклирането на отпадъци от опаковки, контрола върху употребата на опасни химични вещества, устойчивото управление на горите и земеделските земи и др.

В своето съобщение „Обществени поръчки, за по-добра околна среда” (COM (2008) 400) Европейската комисия определя зелените обществени поръчки като процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставяни. В съобщението се препоръчва определяне на общи критерии за „зелените” обществени поръчки, като по този начин се постигне прилагане на единен подход от страните-членки, за да не се нарушава конкуренцията на пазара на Общността. Комисията разработи и критерии за различни стоки и услуги, които тя счита за най-подходящи при възлагане на обществени поръчки за тези стоки и услуги.

Според българското и европейското законодателство за обществените поръчки има две възможности при тяхното възлагане: офертите може да се сравняват или само на база най-ниска цена, или на база „икономически най-изгодна“ оферта, което означава, че ще бъдат взети предвид други критерии за възлагане, включително цената. Тъй като критерият „икономически най-изгодна оферта“ винаги се състои от два или повече подкритерия, то те могат да включват екологични критерии.

Важно да са изпълнени следните условия, на които да отговарят критериите:

• 
  Да са свързани с предмета на договора;
  
• 
  Да бъдат конкретни и обективно количествено измерими;
  
• 
  Да са обявени предварително;
  
• 
  Да са подчинени на правото на Общността.
  

• 
  разходите за закупуване и всички свързани с това разходи (доставка, монтаж, пускане в експлоатация и т.н.);
  
• 
  оперативни разходи, включващи енергия, резервни части и поддръжка;
  
• 
  разходи в края на жизнения цикъл като спиране от експлоатация и отстраняване.
  

Например, да се предвиди използване на такива продукти, които се характеризират с по-дълъг жизнен цикъл, удобни са за поправки и за повторна употреба, в сравнение с други продукти, водят до по-малко количество отпадъци или са произведени от рециклирани материали.

ЕMAS (Eco-Management and Audit Scheme) e доброволен инструмент за екологично управление, приет през 1993 г. от Европейската комисия и изменен през 2001 г. (EMAС II) и през 2010 г. (EMAS III). Организациите които прилагат ЕMAS, автоматично отговарят и на изискванията на ISO 14001. В организациите, прилагащи ЕMAS и ISO 14001, могат по-лесно да се идентифицират причините за възникване на отпадъците, разходите за тяхното третиране и мерките за ПО.

Положителните страни на тази мярка са, че не само води до намаляване на отпадъците, но и гарантира дългосрочно изпълнение и мониторинг на този ефект. Мярката подпомага и икономическия резултат на фирмата чрез по-доброто използване на ресурсите и оттам и по-ниските разходи, тоест тя има и положителен икономически и социален ефект. Доверието на потребителите от ЕС към фирми, сертифицирани по EMAS и ISO 14001, по принцип е по-високо, което може да доведе до по-добри шансове за българските фирми, имащи сертификат, да реализират своята продукция на Европейския пазар.

Досегашно прилагане и бъдещи възможности

България съществува възможност за стимулиране на фирмите да въведат ЕМАS и ISO 14001, например чре ззелени обществени поръчкикато критерии за допустимост да се изисква регистриранепо ЕМАS или сертифициране по ISO, но тази възможност е използвана в редки случаи.

Положителните страни на тази мярка са, че не само води до намаляване на отпадъците, но и гарантира дългосрочно изпълнение и мониторинг на този ефект. Мярката подпомага и икономическия резултат на фирмата чрез по-доброто използване на ресурсите и оттам и по-ниските разходи, тоест тя има и положителен икономически и социален ефект.

В Националният план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 г. е посочено, че „В общинските програми за управление на отпадъците също е препоръчително да се включат мерки за изискване на регистриране по ЕМАS или сертифициране по ISO като критерии за допустимост при обществени поръчки.”.