Програма за управление на отпадъците на територията на община Генерал Тошево2015-2020 г. 2015 г. Съдържание

• 
  Намаляване на количеството на отпадъци;
  
• 
  Намаляване на вредното въздействие на отпадъците;
  
• 
  Намаляване на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.
  

6. 
   Стратегия на ЕО относно бъдещото управление на битовите отпадъци;
   
7. 
   Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа – „Превръщане на отпадъците в ресурси до 2020 г.”
   
8. 
   Зелена книга за Европейска стратегия за пластмасовите отпадъци в околната среда
   
9. 
   Национален стратегически план за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010-2020 г.
   
10. 
    Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на Република България за периода 2011-2020 г.
    
11. 
    Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г.
    
12. 
    Областна стратегия за развитие на област Добрич 2014-2020 г.
    
13. 
    Общински план за развитие на община Генерал Тошево 2014-2020 г.
    
14. 
    Програма за опазване на околната среда на община Генерал Тошево.
    

Община Генерал Тошево е разположена в Североизточна България на площ от 982,2 кв. км. Тя се намира в Южна Добруджа и е една от съставните общини на област Добрич. Северната граница на общината е Република Румъния, на изток граничи с общините Шабла и Каварна, на запад с Крушари, а на юг с Балчик и Добричка община. Генерал Тошево е на второ място по територия и на шесто по население сред общините в област Добрич. Общината заема 20,8% от територията на областта и 6,8% от Североизточен район (СИР, NUTS 2). В Генерал Тошево живее 8% от населението на областта (15 097 души към 01.02.2011 г.) и 1,6% от населението на СИР.

Град Генерал Тошево е разположен на 25 км от областния град Добрич, на 75 км от морския и пристанищен център – Варна и на 504 км от столицата - София.

Община Генерал Тошево е разположена в източната част на Дунавската хълмиста равнина и заема част от Добруджанското плато. Сравнително голямата територия на общината не е богата на релефни форми. Тя попада изцяло източно от вододела на с. Росица и с. Стожер, от където добруджанското плато получава лек наклон на изток и североизток. То е слабо разчленено от суходолията, които са насочени към Черно море.

Територията в западната част има добре изразен хълмисто-платовиден характер с максимална височина до 250 м. надморско равнище. Релефът на общината създава предпоставки за развитие на селското стопанство, с възможност за максимална механизация на производствените процеси и предпоставки за благоприятно разположение на техническата инфраструктура.

На територията на община Генерал Тошево се установяват две геоложки формации – Сармат и Кватренер. Сарматът е представен главно от варовици, кавернозни варовици и песъчливи варовици, обикновено здрави и оцветени сиво до жълтеникаво. Мощността им варира силно от 15 м. до към 100 м., но обикновено е около 60- 70 м.

Кватернерът в района на общината е представен от льосови отложения (льосов комплекс) и глини. Льосовият комплекс покрива основните скали. Заравнените и заоблени форми на терена се дължат на льосонавяването, поради което всички долини и понижени участъци са били запълнени с льос. Мощността на льосовия комплекс варира силно от няколко метра до около 20 м. За района на гр. Генерал Тошево до ок. 12 м., с. Кардам и с. Люляково- около 5- 6 м., а около селата Житен, Росица, Лозница- до около 20 м. В льосовият комплекс се установяват обикновено два хоризонта льос и два хоризонта льосови глини. Льосът е бежов сух мокропорест, праховопесъклив, с редки дребни варовити кукли, трошлив и твърдопластичен. Льосовите глини са кафяви, някъде с червеникав оттенък, средно до твърдопластични с варовити ядки.

Около 94% от територията на община Генерал Тошево се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на земеделската земя – 854 119 дка (86,96% при средно за страната 57,4%). Обработваемата земеделска земя по официални статистически данни е около 795 292 дка или около 93% от земеделските територии.

Горските площи заемат 7,17% от територията на общината – 70 412 дка. По този показател Генерал Тошево е много под средните стойности за страната - 33,5%.

Климатът в общината се определя от атмосферната циркулация, характерна за климатичния пояс на умерените ширини, т.е. територията на общината попада в умерено – континенталната климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 13,5 градуса С, като минималните температури се отнасят към месеците януари и февруари, а максималните към юли и август. Средно зимните температури за района (ХІІ, І, ІІ) са 0.5^оС, а средно летните (VІ,VІІ,VІІІ) - 20.1 о С. Броят на дните с мъгли, е около 30.

Общината попада в зоната на не високи количества на валежите, като средно годишните валежи са сравнително ниски - 500 мм./ кв.м. Характерен е зимния и летен максимум. Значителни количества на валежите има и през пролетта, докато най- ниски са през есента.

Преобладаващите ветрове за района през отделните сезони на годината са от север, запад и най- често северозапад. Средната скорост на вятъра е около 3,5 м./ сек.

Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85- 86 %, а през лятото спада до 68- 69%.

3.1.3. Водни ресурси

Община Генерал Тошево не е богата на водни ресурси. Повърхностно течащи води има само в дерето край с. Изворово, част от водите на което се вливат в язовир Дрян, а останалата част продължават в Румъния и там се губят в окарстените варовици. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и за наличието на суходолия.

В района на селищната система подпочвените води се установяват на значителна дълбочина от повърхността на терена. Водоносни са кавернозните и силно напукани зони на сарматските варовици, като за водоупор служат мергелни прослойки. Това е сарматския водоносен хоризонт, който е изграден от окарстени варовици с песъчлива компонента. Нивото му се установява на няколко десетки метри от повърхността /тръбни кладенци с. Сираково на дълбочина 32 м., а при с. Дъбовик на 52 м/.

По химичен състав водите от сарматския водоносен хоризонт са хидрокарбонатно калциеви и са годни за питейни нужди. Използват се за водоснабдяване, поливане и други цели. Режимът им на движение в зависимост от условията е най- често турбулентен, много рядко ламинарен и в значителна степен смесен, с коефицент на филтрация около 200 л./24 ч.

В община Генерал Тошево има общо 237 кладенци общинска собственост, от които 81 са потенциално опасни. Реализира се програма за обезопасяване на част от тях.

Най-много са кладенците в с. Градини – 42 бр., от които само 2 са потенциално опасни, а съответно най-малко са кладенците в селата Дъбовик и Преселенци по 2 бр. В с. Сърнено всичките 11 кладенеца са потенциално опасни.

На територията на община Генерал Тошево няма открити минерални извори.

3.1.4. Почви и полезни изкопаеми

Почвите са един от основните ресурси в общината. Територията на общината е заета изцяло с черноземи. Разпространени са трите подтипа:

• 
  Карбонатни черноземи;
  
• 
  Типични черноземи;
  
• 
  Излужени черноземи.
  

Значително разпространение на територията на общината имат и типичните черноземи. Те са разположени по компактно в землищата на селата Спасово, Рогозина, Александър Стамболийски, Сърнино, Сираково, около с. Пчеларово, територията между селата Кардам, Писарово, Чернооково и гр. Генерал Тошево. По своите морфологични, физични и химични свойства типичните черноземи са сходни с карбонатните черноземи, поради което са обединени в една агропроизводствена група.

Излужените черноземи са разпространени най- много в южната част на общината. Те заемат териториите южно от гр. Генерал Тошево, около селата Дъбовик, Равнец, Люляково, Малина, Преселенци, Петлешково, между Чернооково и Рогозина, около Росица, Василево, Балканци, Конаре. Тези почви се характеризират със средно мощен хумусен хоризонт. Механичният им състав е средно до тежко песъкливо глинест. Почвената им реакция е неутрална.

Макар и незначителни по площ, на отделни места се срещат плитки, ерозирали, слабопродуктивни земи. Разпространени са главно в източната част на системата около държавния горски пояс край селата Бежаново, Александър Стамболийски, Сърнино, Сираково, Калина, Василево, Балканци, около Кардам, Огражден, Генерал Тошево и др.

На територията на община Генерал Тошево се срещат следните полезни изкопаеми:

• 
  Черни каменни въглища – близо до границата на общината се намира добруджанския въглищен басейн. Центърът му е около с. Вранино община Каварна. Запасите на въглища са много големи (повече от всички запаси на въглища в България взети заедно), като качеството им е много добро-висококалорични коксуващи черни въглища. Същите обаче се намират на голяма дълбочина – между 300 м. и 1300 м. от повърхността и лежат под два обилни водоносни хоризонта (сарматския и валанжския). Това изисква много време на проучване и определяне начина на експлоатацията им.
  
• 
  Бентонитови глини - намират се североизточно от с. Красен. Не са извършвани геоложки проучвания, но се предполага, че биха могли да се използват за химическата, хранителната и нефтената промишленост, тъй като притежават свойството да поглъщат определени вещества, намиращи се в газообразно или разтворено състояние. По геоложки съображения запасите са големи и находището перспективно.
  
• 
  Глини за тухларската промишленост - за тази цел могат да се използват льосът и льосовите глини, които покриват по- голямата част от общината.
  
• 
  На територията на с. Рогозина се провеждат дейности по проучвания за природен газ.
  

Съгласно йерархичната система на Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г., Генерал Тошево е определен на 4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини.¹

Административният център на общината попада в списъка с 67 града за подкрепа от Оперативна програма „Региони в растеж” за програмен период 2014 – 2020 г. и ще има специално заделен финансов ресурс за проекти, дейности и мерки в рамките на град Генерал Тошево, детайлизирани в Интегриран план за градско възстановяване и развитие за същия седем годишен период.

Административно-териториалната структура на общината се състои от: административен център - град Генерал Тошево и 40 села: Петлешково, Писарово, Пленимир, Преселенци, Присад, Пчеларово, Равнец, Рогозина, Росен, Росица, Сираково, Сноп, Снягово, Спасово, Средина, Сърнино, Узово, Чернооково, Александър Стамболииски, Балканци, Бежаново, Василево, Великово, Вичово, Градини, Горица, Дъбовик, Житен, Зограф, Изворово, Йовково, Калина, Кардам, Конаре, Краище, Красен, Къпиново, Лозница, Люляково, Малина.

Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 2 големи села – Спасово и Кардам (над 1000 жители), 4 средно големи села – Пчеларово, Росица, Йовково и Люляково (500-1000 жители), 11 средни села – Петлешково, Преселенци, Присад, Равнец, Снягово, Чернооково, Василево, Изворово, Красен, Къпиново и Малина (200-500 жители), 6 малки села – Писарово, Рогозина, Горица, Дъбовик, Житен и Зограф (100-200 жители) и 18 много малки села – Пленемир, Росен, Сираково, Сноп, Средина, Сърнино, Узово, Александър Стамболийски, Балканци, Бежаново, Великово, Вичово, Градини, Калина, Конаре, Краище и Лозница (под 100 жители).

Селищната система е добре изградена и териториално балансирана. Състои се от 41 населени места – 1 град и 40 села. Дисбалансът (поляритетът) в развитието се проявява преди всичко при демографските, икономическите и функционалните характеристики на селищата в общината.