Програма за управление на отпадъците на територията на община Генерал Тошево2015-2020 г. 2015 г. Съдържание

SWOT анализът е обективно следствие от извършените ситуационни анализи на съществуващото състояние и практики и изхожда от идеята за разделянето на обекта на анализ – управлението на отпадъците, от средата, в която той функционира. Обектът на анализ се разглежда откъм неговите “силни страни” и “слаби страни”. Средата, в която функционира управлението на отпадъците в общината, се диференцира на “възможности” и “заплахи”.

Изготвеният SWOT анализ e основа за формулирането на стратегическите цели при управлението на отпадъците в община Генерал Тошево.

Общинската програма се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г. (НПУО), съобразена е с Европейската стратегия за устойчиво развитие и подхода „нулеви „отпадъци“ и включва следните стратегически цели:

Общинската програма поставя следните оперативни/специфични цели за управлението на отпадъците в община Генерал Тошево за периода 2015-2020 г. :

Планът за действие съдържа мерките, които трябва да се предприемат за постигане на поставените цели в сферата на управление на отпадъците. С приемането и прилагането на плана се цели да бъде постигнат оптимален баланс между различните законодателни, институционални, икономически и технически мерки и прилагане на интегриран подход за управление на отпадъците. Планът определя и отговорностите на различните институции и организации в областта на управление на отпадъците, свързани с реализацията на предвидените мерки и дейности, очакваните разходи и вероятните източници за тяхното финансиране.

Следва да се отбележи, че финансовите ресурси, с които разполага Община Генерал Тошево са ограничени, подкрепата от националните институции е недостатъчна и в случай на недостиг на средства може да се ревизира изпълнението на някои от представените по-долу мерки.

8.1. Мерки за предотвратяване образуването на отпадъци

Европейското и националното законодателство по управление на отпадъците (Директива 75/442/ЕЕС и ЗУО) поставят като първи приоритет предприемането на мерки за предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъците, които да водят до намаляване на количеството на образуваните отпадъци и намаляване на вредното въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

• 
  Стриктно избягване на отпадъците;
  
• 
  Намаляване на генерирането на отпадъци при източника;
  
• 
  Насърчаване на повторната употреба;
  
• 
  Рециклиране при източника.
  

• 
  Опасните свойства на определени съставки/ компоненти в продуктите, като се
  

• 
  Количество, като избягване употребата на материали или на етапи в
  

• 
  Опасните свойства на определени съставки/ компоненти в продуктите, като
  

• 
  Количество, като използване на по-малки количества ресурси за осигуряване на
  

• 
  Повторна употреба след допълнителна обработка, като измиване и повторно
  

• 
  Повторна употреба без допълнителна обработка, като използване на торбички за
  

• 
  Използване след биологично третиране, като домашно компостиране.
  
• 
  Използване след пречистване, като повторна употреба на вода след пречистване, на разтвори след дестилация и т.н.
  

• 
  влагане на по-малко количество материали за производството на даден продукт
  
• 
  удължаване полезния живот на продуктите – произвеждане на по-трайни продукти и осигуряване възможности за ремонтиране и поправка на продуктите
  
• 
  намаляване на опасните свойства на отпадъците, образувани след употреба на продуктите
  
• 
  произвеждане на продукти, които могат да се използват повторно и влагане на материали, които могат да се рециклират
  
• 
  ограничаване на ненужната употреба на продукти (напр. продукти за еднократна употреба, замяна на стари с нови модели продукти и т.н.) и по-ефективното използване на продуктите.
  

• 
  Икономически стимули за намаляване образуването на отпадъци;
  
• 
  Популяризиране на схемите за „еко-маркировка” и повишаване на екологичното съзнание на купувачите;
  
• 
  Контрол върху спазването на изискванията, въведени в наредбите за масово разпространени отпадъци по отношение на заплащането на продуктови такси и относно повторното използване на съответния вид масово разпространен отпадък;
  
• 
  Контрол върху спазването на забраните за изхвърляне в общия отпадъчен поток на опасни домакински отпадъци.
  

Мероприятията следва да бъдат насочени към разясняване на ролята на купувачите в намаляване на образуването на отпадъци и предизвикване на промяна в поведението им по време на покупката на продукти. Цели се вземането на решението за покупка да се влияе не само от качествата и цената на продукта, но и от възможните вредни въздействия върху околната среда като се вземат под внимание следните фактори:

• 
  трайност на продукта, възможност за повторно използване и поправка;
  
• 
  материалите от които е направен – възобновими или невъзобновими;
  
• 
  съдържа ли излишни опаковки.
  

Увеличаването на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци води до минимизиране на количествата на рециклируемите отпадъци в общия поток на отпадъците, постъпващи на депо.

Формулирането на количествени цели за рециклиране и оползотворяване, засягащи определени приоритетни потоци отпадъци е практическа мярка за налагане на рециклирането/оползотворяването.

Въвеждането на разделно събиране, при източника на генериране на отпадъци, ще доведе до увеличаване количествата на събираните фракции. Прилагането на схеми за разделно събиране от една страна ще бъде организирано на база на принципа “отговорност на производителите”, като задължение на производителите и вносителите на стоки, след крайната употреба на които се образуват масово разпространени отпадъци, и плащащи продуктови такси на фирми по оползотворяване. От друга страна стои като задължение на общините да организират системи за разделно събиране на отпадъците.

Приоритет ще има въвеждането на схеми за разделно събиране и рециклиране за следните групи отпадъци:

• 
  отпадъци от опаковки и други битови отпадъци, подходящи за рециклиране (отпадъци
  

• 
  отпадъци от офиси, административни сгради и учреждения;
  
• 
  биоразградими отпадъци от домакинствата и заведенията за обществено хранене;
  
• 
  едрогабаритни отпадъци;
  
• 
  отпадъци от строителство и разрушаване на сгради;
  
• 
  негодни за употреба автомобилни гуми;
  
• 
  излезли от употреба моторни превозни средства;
  
• 
  масово разпространени опасни отпадъци, като отработени масла и отпадъчни
  

Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, определени в § 16 от ПЗР на ЗУО, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

Общите количества на отпадъците от хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло и съответните цели за рециклиране са изчислени поотделно за всеки регион за управление на отпадъците и общо за страната.

Изпълнението на целите за рециклиране ще бъде осъществено чрез:

• 
  Количества събрани от системите за разделно събиране с контейнери, поставени от
  

• 
  Количества разделно събрани отпадъци от пунктове за вторични суровини и търговски
  

• 
  Отпадъци, отделени в регионалните инсталации за сепариране на смесени битови
  

За прогнозиране на количествата на рециклируеми отпадъци от системите за разделно събиране с цветни контейнери са използвани данни от отчетите на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки за август 2013 г., като постигнатите резултати са преизчислени на годишна основа. Оценката за средното количество рециклируеми материали, събрани от системите за разделно събиране с контейнери за един жител средно за страната, е представено в следната таблица.

Целта е количествата разделно събрани отпадъци да нарастват през годините, като ще достигнат около 14 кг/жител през 2020 г.

Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗУО "Биоразградими отпадъци" са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.

Разпоредбите на чл.31, ал.1, т. 2 ЗУО изискват:

• 
  до 31 декември 2013г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими
  

• 
  до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими
  

Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗУО "Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Член 8, ал. 1 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците (обн. ДВ 107, 13.12.2013 г.) задължава кметовете на общини във всеки от регионите за управление на отпадъци по чл. 49, ал.9 от ЗУО да постигат следните регионални цели за разделно събиране и оползотворяване на битови биоотпадъци:

1. до 31 декември 2016 г. - не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

2. до 31 декември 2020 г. - не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

3. до 31 декември 2025 г. - не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.

Изпълнението на целите за разделно събиране и оползотворяване на битови био-тпадъци се осигурява чрез прилагане на домашно компостиране и разделно събиране на битови био-отпадъци.

Домашно компостиране

Компостирането е най-практичният и удобен начин да се третират органичните отпадъци в райони с еднофамилни къщи. Компостирането, което е собствения начин на природата за рециклиране, представлява контролирано разграждане на органични материали като листа, клонки, окосена трева и растителни хранителни отпадъци. Компостът е продукт за подобряване на почвата, който е резултат от правилното компостиране. Компостирането може да бъде по-лесно и по-евтино, отколкото поставянето на тези отпадъци в чували, или транспортирането им до претоварни станции или до контейнерите на централизираната система за събиране на отпадъци. Компостът също така подобрява почвата и отглежданите на нея растения. В селата обикновено има градини, ливади, дървета, храсти, или дори саксии за засаждане на растения и домашно приготвеният компост е много полезен. Всички органични отпадъци могат да се компостират. От всички “зелени“ отпадъци - отпадъци от дворове, като паднали листа, окосена трева, плевели и останки от градински растения, също и хранителни отпадъци, може да се получи отличен компост. Дървесните отпадъци от дворове могат да бъдат насечени и нарязани до размера на дърва за горене в печка или камина или да бъдат раздробени чрез шредер до дървесни стърготини или малки парченца. Когато се поставят около засадени растения или за настилка на пътеки, те накрая ще бъдат биоразградени и ще се превърнат в компост.

Компостирането може да се практикува в повечето дворове в изработени в домашни условия или фабрично произведени съдове за компостиране или просто на открити купове (в някои населени места има изискване за затворени съдове). Фирми, училища и други предприятия може също лесно да компостират отпадъците си. Изработените в домашни условия съдове могат да бъдат направени от дървесни отпадъци, тел, снегозадържащи съоръжения или дори стари кофи за боклук (с дупки, пробити в страни и отдолу). Фабрично произведените съдове включват такива със система за обръщане, рамки, конусообразни и съдове с голям обем.

В изготвените сценарии е включено населението което прилага домашно компостиране. Броят на необходимите компостери е определен при допускане, че 1 компостер обслужва едно домакинство в съответния регион. Средното количество компостирани биотпадъци от един компостер е от 150 кг/г.

При изготвяне на предвижданията за разделно събиране на битови био-отпадъци са възприети допусканията определени в Модел и поетапен план за действие за управление на биоотпадъците в България, разработен в рамките на проект „Разработване на нормативна уредба за управление на биоотпадъците и създаване на система за осигуряване качеството на компоста и Национална организация за осигуряване на качеството на компоста”. Направените допускания по отношение на фракциите „хранителни отпадъци” и „растителни отпадъци” са представени в следващата таблица.

Прието е, че системата за разделно събиране на битови био-отпадъци ще бъде въведена до 2019 г. и участието на населението в разделното събиране ще е съобразено с изграждането на съответните инсталации. От системата за разделно събиране са изключени домакинствата които прилагат домашно компостиране.